ДОБРА НОВИНА: Министерство на финансите: Очакваме превишение на приходите в размер на 1 495,7 млн. лв. към февруари 2020 г.

ДОБРА НОВИНА: Министерство на финансите: Очакваме превишение на приходите в размер на 1 495,7 млн. лв. към февруари 2020 г.

На база на предварителни данни и оценки към февруари 2020 г. се очаква превишението на приходите над разходите по консолидираната фискална програма (КФП) да бъде в размер на 1 495,7 млн. лв. (1,2 % от прогнозния БВП). 

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари 2020 г. се очаква да бъдат в размер на 7 497,4 млн. лв. (16,0 % от годишния разчет). Спрямо февруари 2019 г. приходите по КФП нарастват с 277,8 млн. лв., като ръст се отчита основно при данъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2020 г. са в размер на 6 001,7 млн. лв., което е 12,8 % от годишния разчет. За сравнение разходите по КФП към февруари 2019 г. бяха в размер на 5 706,2 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, е основно поради по-високия размер на разходите за персонал, на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2019 г.), по-високи капиталови разходи и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 29.02.2020 г. от централния бюджет, възлиза на 305,1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.
Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към февруари 2020 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец март 2020 година.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2020 г. са в размер на 3 774,5 млн. лв. или 8,1 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година приходите, помощите и даренията по КФП са близки по размер.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 3 192,4 млн. лв., което представлява 8,5 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 406,1 млн. лв. или 5,6 % от предвидените в разчетите за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 1 849,0 млн. лв., което е 10,4 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 1 329,4 млн. лв. или 11,3 % от планираните. Приходите от акцизи възлизат на 489,0 млн. лв. (8,6 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 21,4 млн. лв. или 9,0 % от годишните разчети. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 71,7 млн. лв. или 5,8 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 865,7 млн. лв., което представлява 7,7 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 500,6 млн. лв., което представлява 7,4 % от годишните разчети. Приходите от помощи и дарения са в размер на 81,5 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2020 г. възлизат на 2 895,9 млн. лв., което е 6,2 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП за януари 2019 г. бяха в размер на 2 712,1 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено с януари 2019 г., е основно поради по-високия размер на капиталовите разходи, на разходите за персонал, на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2019 г.) и други. Нелихвените разходи са в размер на 2 663,5 млн. лв., което представлява 6,0 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за януари 2020 г. са в размер на 2 459,6 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 202,0 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 1,9 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 45,1 млн. лв. или 6,9 % от планираните за 2020 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.01.2020 г. от централния бюджет, възлиза на 187,3 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Бюджетното салдо по КФП на касова основа за месец януари 2020 г. е положително в размер на 878,6 млн. лв. (0,7 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 967,1 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 88,5 млн. лева

Размерът на фискалния резерв към 31.01.2020 г. е 10,7 млрд. лв., в т.ч. 9,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 януари 2020 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика“. Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.

 

ТЕЦ „Бобов дол“, „Топлофикация Перник“ АД и мините, намиращите се в югозападния въглищен регион започват сериозна работа по изготвяне на план за плавно преминаване към „зелената сделка“

ТЕЦ „Бобов дол“, „Топлофикация Перник“ АД и мините, намиращите се в югозападния въглищен регион започват сериозна работа по изготвяне на план за плавно преминаване към „зелената сделка“

„Зелената сделка ще се случи с или без нас. България не сме никак малка страна от т. нар „зелен пакет“. След влизането ни е европейската общност на 1 януари 2017 ние делегирахме това, че ще бъдем част от нея. Зелената сделка важи и за нас.“. Това каза Кристина Лазарова, председател на Борда на директорите на ТЕЦ „Бобов дол“ и представител на въглищната индустрия от Югозападна България по време на дискусията “Справедливият енергиен преход и Зеленият пакт – печеливши възможности за България”. Събитието се проведе във Френски институт в България и се излъчи на живо във Фейсбук.

„След повишаване на цените на емисии, за въглищните централи няма да бъде икономически целесъобразно те да продължат да работят. Това е и причината всички заедно, ТЕЦ „Бобов дол“, Топлофикация Перник“ АД и мините, намиращите се в района да вземем решение в рамките на една година да се опитаме да направим един план, който да бъде свързан с това как да се премине през този зелен преход.“. Това съобщи Кристина Лазарова и обясни, че планът ще включва създаване на платформа, в която ще бъдат поканени централите, общините, представителите на Министерството на енергетиката и на синдикатите. „Идеята е след тази платформа да се излезе с решение как да се премине през предстоящи преход“, обясни тя.

„На база на изводите, които ще направим за една година при варианти за замяна на въглищата с микс от енергия било то ВЕИ, геотермална енергия и вкл. природен газ, трябва да решим кой е най-правилният път за нас и разбира се, как да се финансират частично централите, за да преминат плавно този преход“ уточни председателят на борда на директорите на ТЕЦ „Бобов дол“.

По думите на Кристина Лазарова никои не иска да има обезлюдяване на районите. „Искаме да се избегне негативния социален и икономически ефект след затваряне на дадена мина. Зеленият преход трябва да бъде справедлив и да премине плавно. Не трябва да има изхвърлени извън борда.“, категорична бе тя.

По време на събитието се преведе много конструктивен диалог между всички заинтересовани страни относно енергийния преход и търсенето на устойчиви икономически решения за успешна трансформация и преход на въглищните региони. Разгледаха се и се обсъдиха възможностите, които излизат пред България от Зеленият пакт. Обсъдени бяха финансовите механизми за постигане на целите на Пакта, започвайки от Фонда за справедлив преход за въглищните региони. Сред гостите на събитието бяха представители на институциите, бизнеса, местната власт и граждански общности в засегнатите региони, енергийни експерти, учени, НПО сектора, медии и др.

Събитието бе открито от Цветан Кюланов – и. д. Ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, Тодор Тодоров – Координатор за Енергия и климат в Екологично сдружение „За Земята“ и Георги Стефанов – Ръководител Практика „Климат и Енергия“, WWF България. Заместник-министър на енергетиката Жечо Станков, Заместник-министър на околната среда и водите Атанаска Николова и Заместник-министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров направиха изказвания в частта за националните и европейските политики и измерения на Зеления пакт и как справедливия енергиен преход може да се превърне от предизвикателство във възможност за България.

Представители на Българска фотоволтаична асоциация, Българска стопанска камара, Икономически експерт и управляващ съдружник Maconis LLC коментираха перспективите и печеливши възможности от Зелената сделка и енергийната трансформация.

В последния панел се проведе експертен дебат за справедливия енергиен преход. Тодор Тодоров, екологично сдружение „За Земята“ коментира как можем да стартираме процеса по превръщане на Зеления пакт и справедливия преход в печеливши възможности за България, както и най-добрите перспективи за обединяване усилията на администрация, бизнес, общини, синдикати и неправителствен сектор за постигане на реален и справедлив преход. Как изглежда преходът от гледната точка на общините и регионите в България дискутираха Елза Величкова кмет общ. Бобов дол и Стефан Кръстев зам. Кмет общ. Перник. Възможностите свързани със Зеления пакт и справедливия преход от гледна точка регионите представи началник отдел "Програми и проекти на общините" към Националното сдружение на общините в република България Веселка Иванова.

Представители от Министерство на енергетиката, Министерство на околната среда и водите и Министерство на труда и социалната политика коментираха възможностите, свързани със Зеления пакт и справедливия преход от гледна точка на сектор енергетика, климатичните промени и околната среда и въгледобивните региони, социалните аспекти и перспективите за трудова заетост

Георги Стефанов, WWF България представи анализ с препоръки на политическо равнище на национално и регионално ниво за успешното реализиране на тази икономическите алтернативи. Проф. д-р. инж. Христо Василев – Технически университет София разгледа темата през погледна на технологиите за съхранение на енергия, която е неразделна част от Енергийният преход и Зеленият пакт.

В края на дискусията бяха набелязани бъдещи стъпки за реално постигане на положителни резултати за България от Зеления пакт и справедливия преход