Краят на Националния оперативен щаб

Националният оперативен щаб (НОЩ) се превърна във важен фактор в живота на българите през последната година. Месеци наред нетърпеливо следяхме брифингите, чудейки се какво ли ще се случи със страшната пандемия, която тотално промени живота ни. Със смесица от страх и любопитство, през цялата пролет на 2020 г. треперехме колко са новите заразени и починали и какво ли още ще ни забранят. Един гологлав мъж с униформа ни гледаше строго от екрана и ни плашеше, че трябва да спазваме мерките, ако искаме да оцелеем. Държавата обяви извънредно положение, Народното събрание се разпусна и неусетно щабът се превърна в най-силната и активно работеща институция у нас. Той направляваше действията на държавата в борбата с пандемията и определяше правилата в обществото. НОЩ диктуваше живота ни – какво можем да правим и какво не, имаме ли право да работим, да излизаме, да се срещаме с близките и приятелите ни. Основните фигури в НОЩ бяха три – председател беше генерал-майор Венцислав Мутафчийски – началник на Военномедицинската академия, а негови колеги и партньори бяха проф. Тодор Кантарджиев – директор на Националния център по заразни и паразитни болести, както и доц. Ангел Кунчев – главен държавен здравен инспектор. Тримата работиха отдадено, почти денонощно в борбата с пандемията. Анализираха случващото се по света и у нас, следяха проучвания и насоки как да се справим с непознатия вирус, съветваха как да се пазим и какво да правим, ако се заразим. Управляваха здравната система, но и целия обществен живот. "Звездата" в щаба в първите месеци на пандемията безспорно беше генерал Мутафчийски. Той беше най-често показваното лице по медиите, а строгите му препоръки бяха почти като закон. Военният лекар дори изнесе реч пред Народното събрание при обявяването на извънредното положение. Говореше се, че ще стане здравен министър или кандидат за президент. Но генералът трудно понасяше прекомерното обществено внимание – започна да се заяжда с журналистите и да отговаря язвително на "глупавите" им въпроси. Впусна се в битка, която нямаше как да спечели. Неговият авторитарен и безкомпромисен стил, както и някои много крайни изказвания, също му спечелиха много врагове и това му изигра лоша шега. От герой-спасител с блестящ публичен ореол генералът малко по малко се превърна в негативен образ в очите на много хора. След като Костадин Ангелов стана здравен министър, той пое ръководството на заседанията и брифингите на щаба, а генерал Мутафчийски формално остана председател, но получи по-периферна роля. Преуморен от отговорността и медийното внимание, шефът на ВМА се отдръпна и се изолира в медицината, където се чувства в свои води. Докато ни разясняваше особеностите на вируса, проф. Тодор Кантарджиев стана популярен със забавните си физиономии и редица крилати фрази. Разказваше ни, че има и по-страшни болести от Covid-19, но се дразнеше на пишман специалистите, които се "докторясват" и саботират усилията на него и колегите му. Доц. Кунчев показваше по-голямо спокойствие, но не се свенеше да ни предупреждава за лошите сценарии и да предлага строги мерки, щом прецени, че е необходимо. Тримата бяха чести "гости от екрана" във всеки дом и ако използваме холивудска аналогия, можем да ги наречем "Лошият, забавният и хладнокръвният". Щабът изглеждаше всемогъщ, особено в първите месеци от пандемията, когато здравен министър беше Кирил Ананиев – опитен финансист, който знае как се управляват пари и се правят бюджети, но няма идея от здравеопазване и здравни кризи. Според мнозина Ананиев изпълняваше главно функцията на подпис и печат, който да валидира политиките на щаба. С по-периферна роля в НОЩ бяха шефът на столичната РЗИ Данчо Пенчев, шефът на столичната болница "Пирогов" Асен Балтов, ръководителят на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов и зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов. Те имаха своите важни отговорности – болници, лични лекари, ваксини, но не получаваха огромното обществено внимание, на което се радваха първите трима.  Щабът доби популярност с редовните си брифинги по време на пандемията, излъчвани от най-големите медии и гледани от стотици хиляди българи. На тях се съобщаваше броят на заразените, починалите и други важни цифри, свързани с актуалната епидемична обстановка в страната. Здравните експерти разкриваха какви противоепидемични мерки и ограничения ще бъдат наложени, колко ще продължат и какъв е замисълът им. Отговаряха на всякакви въпроси, споделяха и информация за ваксини, лекарства и различни предпазни средства, които са полезни в борбата срещу вируса. Първоначално щабът даваше брифинги 2 пъти дневно, после веднъж дневно, а в последните няколко месеца – веднъж седмично (всеки четвъртък). Ежедневната статистика за заболелите, излекуваните и починалите от Covid-19 научавахме главно чрез Единния информационен портал. Националният оперативен щаб беше разпуснат в днешния следобед, 14 месеца свикването му, по заповед на отиващия си премиер Бойко Борисов. НОЩ беше създаден с решение на Борисов в началото на пандемията през февруари 2020 г., той го и разпусна. Здравният министър в оставка проф. Костадин Ангелов и главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев ще дадат още един брифинг в понеделник, 19 април. Това може би ще е последната ни среща с щаба.   Автор: Илия Лазаров

text

Краят на Националния оперативен щаб

Националният оперативен щаб (НОЩ) се превърна във важен фактор в живота на българите през последната година. Месеци наред нетърпеливо следяхме брифингите, чудейки се какво ли ще се случи със страшната пандемия, която тотално промени живота ни. Със смесица от страх и любопитство, през цялата пролет на 2020 г. треперехме колко са новите заразени и починали и какво ли още ще ни забранят. Един гологлав мъж с униформа ни гледаше строго от екрана и ни плашеше, че трябва да спазваме мерките, ако искаме да оцелеем. Държавата обяви извънредно положение, Народното събрание се разпусна и неусетно щабът се превърна в най-силната и активно работеща институция у нас. Той направляваше действията на държавата в борбата с пандемията и определяше правилата в обществото. НОЩ диктуваше живота ни – какво можем да правим и какво не, имаме ли право да работим, да излизаме, да се срещаме с близките и приятелите ни. Основните фигури в НОЩ бяха три – председател беше генерал-майор Венцислав Мутафчийски – началник на Военномедицинската академия, а негови колеги и партньори бяха проф. Тодор Кантарджиев – директор на Националния център по заразни и паразитни болести, както и доц. Ангел Кунчев – главен държавен здравен инспектор. Тримата работиха отдадено, почти денонощно в борбата с пандемията. Анализираха случващото се по света и у нас, следяха проучвания и насоки как да се справим с непознатия вирус, съветваха как да се пазим и какво да правим, ако се заразим. Управляваха здравната система, но и целия обществен живот. "Звездата" в щаба в първите месеци на пандемията безспорно беше генерал Мутафчийски. Той беше най-често показваното лице по медиите, а строгите му препоръки бяха почти като закон. Военният лекар дори изнесе реч пред Народното събрание при обявяването на извънредното положение. Говореше се, че ще стане здравен министър или кандидат за президент. Но генералът трудно понасяше прекомерното обществено внимание – започна да се заяжда с журналистите и да отговаря язвително на "глупавите" им въпроси. Впусна се в битка, която нямаше как да спечели. Неговият авторитарен и безкомпромисен стил, както и някои много крайни изказвания, също му спечелиха много врагове и това му изигра лоша шега. От герой-спасител с блестящ публичен ореол генералът малко по малко се превърна в негативен образ в очите на много хора. След като Костадин Ангелов стана здравен министър, той пое ръководството на заседанията и брифингите на щаба, а генерал Мутафчийски формално остана председател, но получи по-периферна роля. Преуморен от отговорността и медийното внимание, шефът на ВМА се отдръпна и се изолира в медицината, където се чувства в свои води. Докато ни разясняваше особеностите на вируса, проф. Тодор Кантарджиев стана популярен със забавните си физиономии и редица крилати фрази. Разказваше ни, че има и по-страшни болести от Covid-19, но се дразнеше на пишман специалистите, които се "докторясват" и саботират усилията на него и колегите му. Доц. Кунчев показваше по-голямо спокойствие, но не се свенеше да ни предупреждава за лошите сценарии и да предлага строги мерки, щом прецени, че е необходимо. Тримата бяха чести "гости от екрана" във всеки дом и ако използваме холивудска аналогия, можем да ги наречем "Лошият, забавният и хладнокръвният". Щабът изглеждаше всемогъщ, особено в първите месеци от пандемията, когато здравен министър беше Кирил Ананиев – опитен финансист, който знае как се управляват пари и се правят бюджети, но няма идея от здравеопазване и здравни кризи. Според мнозина Ананиев изпълняваше главно функцията на подпис и печат, който да валидира политиките на щаба. С по-периферна роля в НОЩ бяха шефът на столичната РЗИ Данчо Пенчев, шефът на столичната болница "Пирогов" Асен Балтов, ръководителят на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов и зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов. Те имаха своите важни отговорности – болници, лични лекари, ваксини, но не получаваха огромното обществено внимание, на което се радваха първите трима.  Щабът доби популярност с редовните си брифинги по време на пандемията, излъчвани от най-големите медии и гледани от стотици хиляди българи. На тях се съобщаваше броят на заразените, починалите и други важни цифри, свързани с актуалната епидемична обстановка в страната. Здравните експерти разкриваха какви противоепидемични мерки и ограничения ще бъдат наложени, колко ще продължат и какъв е замисълът им. Отговаряха на всякакви въпроси, споделяха и информация за ваксини, лекарства и различни предпазни средства, които са полезни в борбата срещу вируса. Първоначално щабът даваше брифинги 2 пъти дневно, после веднъж дневно, а в последните няколко месеца – веднъж седмично (всеки четвъртък). Ежедневната статистика за заболелите, излекуваните и починалите от Covid-19 научавахме главно чрез Единния информационен портал. Националният оперативен щаб беше разпуснат в днешния следобед, 14 месеца свикването му, по заповед на отиващия си премиер Бойко Борисов. НОЩ беше създаден с решение на Борисов в началото на пандемията през февруари 2020 г., той го и разпусна. Здравният министър в оставка проф. Костадин Ангелов и главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев ще дадат още един брифинг в понеделник, 19 април. Това може би ще е последната ни среща с щаба.   Автор: Илия Лазаров

text

Учредителното събрание в Търново приема Търновската конституция – Общество и политика

Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са...

източник : Банкеръ

България и Хърватия си сътрудничат за привличане на туристи – Управление и бизнес

С подписания Меморандум за сътрудничество по време на посещението на министър Николова през есента на миналата година в Загреб бяха очертани актуалните сфери на...

източник : Банкеръ

Как да изберем банка, ако ни трябва кредит?

Изборът на банка или кредитна компания е важно решение, което може да определи години напред вашето финансово състояние и спокойствие. За какво да внимаваме при вземането на решение, припомня БНР. На първо място, изборът зависи от вида на кредита. При ипотечните и потребителските заеми, на преден план излизат индивидуалните програми на отделните банкови институции. Преди да подадете заявлението си за кредит, е необходимо да проучите възможно най-много оферти от различни банки. Използвайте онлайн платформите за сравнение на кредити, но имайте предвид, че понякога информацията там не е актуална и затова се обадете и говорете лично с банковите консултанти. След преминаването на етапа на предварителния анализ е необходимо да се сравнят офертите и самите банки. Това може да стане на базата на няколко фактора: Условията на кредитиране и лихвата Условията на кредитиране и размерът на лихвения процент се променят в зависимост от сроковете. Общото правило е, че колкото по-дълго ще ползвате един кредит (независимо дали става въпрос за потребителски или ипотечен кредит), толкова повече ще трябва да платите на банката. Политиката на банката спрямо просрочените кредити Политиката спрямо просрочените кредити всъщност касае размерът на глобите за забавяне на плащанията и сътрудничеството ѝ с колекторски фирми. Възможността за преструктуриране на кредита Проверете дали в договора е налична опцията за преструктуриране на дълга, предоставянето на "кредитни ваканции" или други отсрочки. Сътрудничеството на банката със застрахователни компании В случай на ипотечни кредити или такива, за закупуване на автомобил, трябва да се поинтересувате –с кои автокъщи и застрахователни компании работи банката. Възможно е тези организации да нямат най-атрактивните цени и тогава да се наложи да търсите по-подходящо решение. Лихвеният процент Разбира се, лихвеният процент, при който ще ви отпуснат кредита също е важен. Но понякога е по-добре човек да изберете оферта на банка или кредитна компания, където лихвеният процент е малко по-висок, но затова пък предлага по-лоялна и гъвкава клиентска политика. Като заключение е важно да се подчертае, че когато сключвате договор за кредит – било то за малка или голяма сума, трябва внимателно да проучите всички клаузи, а не да подписвате само на база доверие към банковия служител, който устно ви е информирал за тях.

text