В Черна гора се провеждат президентски избори. Според Държавната избирателна комисия това са осмите поред в страната от въвеждането на многопартийната система през 1990 година и четвъртите от отделянето на Черна гора от съюза със Сърбия през 2006 година. Право на глас в балканската държава имат 542 154 избиратели.

Изборите се провеждат в контекста на продължителна политическа криза, последвала поражението на Демократическата партия на социалистите на Черна гора на дългогодишния лидер на страната Мило Джуканович на парламентарните избори на 30 август 2020 година.

Процес на гласуване

Избирателните секции са отворени в цялата страна в 07:00 часа и ще затворят в 20:00 часа  (от 8:00 до 21:00 часа българско време). Над 1000 наблюдатели ще следят гласуването.

Президентът на Черна гора се избира чрез гласуване за петгодишен мандат и може да заема този пост не повече от два последователни мандата. Според конституцията, Черна гора е парламентарна република, а държавният глава изпълнява предимно представителни функции. Въпреки това фигурата на президента е от голямо значение при съставянето на кабинета на министрите и избора на министър-председател.

Кандидати

Седем кандидати се борят за президентския пост на Черна гора. Под номер едно според резултатите от жребия е настоящият президент и дългогодишен постоянен лидер на Черна гора Мило Джуканович. Втори в списъка е представителят на движението “Европа сега” Яков Милатович, трети е кандидатът на Коалицията за бъдещето на Сърбия Андрия Мандич, който се застъпва за поддържане на нормални отношения между Черна гора и Сърбия и Русия.

Четвърти номер е независимият кандидат Йован Радулович, блогър, чиято страница в Instagram е последвана от 245 000 души. Пети в листата е кандидатът на “Обединена Черна гора” Горан Данилович, под номер шест е бившият председател на парламента и лидер на “Демократична Черна гора” Алекса Бечич, последна в листата е единственият кандидат – жена Драгина Вуксанович, представляващ Социалдемократическата партия на Черна гора.

Интриги

За президент на Черна гора ще бъде избран кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове. Според социологическите проучвания нито един от кандидатите няма да успее да спечели на първи тур. В този случай, вторият тур ще се проведе на 2 април. На втория тур участват двамата кандидати, получили най-много гласове, крайният победител е кандидатът, успял да събере най-голяма подкрепа.

Единствената интрига на предстоящите президентски избори в Черна гора е кой ще отиде на втори тур или по-точно кой ще стане опонент на действащия президент Джуканович на втория тур.

61-годишният Джуканович застана начело на Черна гора през 1991 г., след което пет пъти беше министър-председател, а два пъти беше и президент на страната – от 1998 до 2002 г. и от 2018 г. до момента. Противниците му го обвиняват в създаването на кланова престъпна държава, в която всички висши длъжности се разпределят между хората според корупционни схеми.

Джуканович някога имаше тесни връзки с Русия и големия руски бизнес и с подкрепата на Москва успя да проведе референдум за отделянето на Черна гора от Сърбия през 2006 година. След това политикът рязко промени курса си към прозападен, през 2014 г., като министър-председател, той се присъедини към антируските санкции на ЕС, през 2016 г. организира преврат, уж организиран от Москва, а през 2017 г., против волята на мнозинството от населението, вкара Черна гора в НАТО.

През 2019 г. Джуканович се опита да създаде нова “черногорска църква” в Черна гора по примера на ПЦУ в Украйна. В отговор хората излязоха на масови протестни шествия, които продължиха повече от шест месеца и доведоха до поражението на партията на Джуканович на изборите на 30 август 2020 година. Той запази президентския пост, а партията му премина в опозиция. Блокирането на новото правителство от Джуканович и неговата Реформаторска партия доведе до продължителна политическа криза.

Първоначално се очакваше съперник на Джуканович на втория тур да бъде 58-годишният Мандич, един от лидерите на Демократичния фронт, прекарал дълги години в опозиция и преследван от властите по скалъпени обвинения в организиране на “преврат” през 2016 година. Преди това Мандич се противопостави на влизането на Черна гора в НАТО, на признаването на независимостта на Косово, както и на налагането на санкции срещу Русия. В настоящата предизборна кампания Мандич се изказа “за помирението, необходимо за просперитета на държавата”, призовавайки за борба с корупцията във властта, както и подкрепяйки европейския път на Черна гора.

Последните проучвания на общественото мнение не изключват Милатович и Бечич също да се класират за втория тур. И двамата активно подкрепят европейския и евроатлантическия курс на страната. Милатович обаче, за разлика от Бечич, признава “Черногорската православна църква”, което може да се отрази негативно на подкрепата му сред вярващите от каноничната Сръбска православна църква, които съставляват мнозинството от населението на страната.

Страната с население около 620 000 души е членка на НАТО и кандидатка за членство в Европейския съюз.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]