Акциите на “Дойче банк” паднаха най-драстично за последните три години, а разходите за застраховане на дълга й срещу спиране на обслужването му нараснаха в резултат на разпродажби, които анализатори на “Ситигруп” определят като “ирационални”. Германският банков лидер, който през последните години успя да се възстанови след поредицата от кризи, е най-сериозният губещ сред едрите европейски банки на 24 март след като обяви план за обратно изкупуване на дълг – акт, който по правило се смята за белег на сила. Експертите се надпреварват да обяснят масовите продажби, принудили германския канцлер Олаф Шолц да подкрепи публично кредитора.

“Смятаме случващото се за ирационален пазар”, коментират в бележка за клиентите си анализатори на “Ситигруп”, между които и Андрю Комбс. И допълват, че “рискът е от евентуално влияние на различни медийни заглавия върху психологията на депозантите, независимо дали първоначалните мотиви зад движението са правилни или не”.

Книжата на “Дойче банк” загубиха 15% от пазарната си оценка – най-дълбокият спад от началните дни на пандемията през март 2020-а. Акциите на основния й “градски” съперник (във Франкфурт) – “Комерцбанк”, на испанската “Банко Сабадел” и на френската “Сосиете женерал” също се обезцениха сериозно.

Последният трус в европейските банки последва разпродажбите на американските кредитори, чиито котировки потънаха ден по-рано (на 23 март) дори след като финансовият министър на Съединените щати Джанет Йелън увери, че щатските регулатори са подготвени за нови мерки за защита на депозитите, ако такива се налагат. Банковите книжа поевтиняха и в резултат на съобщението, че швейцарските “Креди Сюис груп” и “Ю Би Ес груп” са сред кредиторите, разследвани от американското министерство на правосъдието по подозрения, че техни финансови експерти са помагали на руски олигарси да заобиколят санкциите.

Всеобхватните понижения на котировките подкопават надеждите на официалните органи, че режисираното от правителството спасение на “Креди Сюис груп” през миналата седмица ще стабилизира сектора. Регулатори и банкови мениджъри убеждаваха цяла седмица търговците, че банковият сектор е стабилен.

Междувременно, централните банки от двете страни на Атлантика повишиха за пореден път лихвените си проценти, поддържайки акцента върху инфлацията с надежда, че най-тежката фаза на финансовия смутн е зад гърба им. А на 22 март германският банков регулатор BaFin обяви, че няма пряка опасност за европейските банкови пазари от последните сътресения, но е налице сериозен риск от “заразяване чрез пазарната психология”.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]