Светът преживява епидемия от брутална цензура на велики класици заради зле разбрана политическа коректност, а в много случаи и поради неграмотност. Последните „недоразумения“ са само две, но за сметка на това са предостатъчни като двеста по две: едни даскали във Флорида обявиха куп ренесансови творби за порнография, а други “борци на словото и на печата” взеха да редактират книгите на Агата Кристи, защото не трябвало да стряскат бъдещите им читатели.

Невероятно за 21-и век, но директорка на училище във Флорида беше принудена да подаде оставка, след като родители се оплакаха, че ученици от шести клас са били изложени на порнография по време на урок по ренесансово изкуство. Децата били видели статуята на голия Давид на Микеланджело и са останали като гръмнати от споходилия ги шок.

Давид е шедьовър на ренесансовата скулптура във Флоренция, която пресъздава един от най-изографисваните библейски герои през последните 600-700 години. Явно обаче да някои родители разцветът на изкуството и културата, а и самата голота, не са нищо повече от  хардкор порнография. Защото,

ако Давид беше по гащи и с потник,

най-вероятно никой нямаше да има никакви проблеми.

Тази драма щеше да е много забавна, ако същите родители във Флорида не намираха за порнографски и „Сътворението на Адам“ на Микеланджело, и „Раждането на Венера“ на Ботичели. Явно са видели само тези, защото има далеч по-провокативни ренесансови творби.

В невежеството няма нищо забавно, но по-страшното е, че не шестокласниците са били шокирани от този сблъсък с класическото изкуство, а техните родители. Точно толкова шокирани – между другото – колкото са били техните прабаби и прадядовци, когато за първи път са се разбягали,

за да не ги направи на кайма кинолокомотива на братя Люмиер.

Историци на изкуството предупреждават, че светът върви към все по-мащабна цензура и авторитаризъм в културата, което ще заличи векове разцвет.

След мелодрамата във Флорида, експертите по ренесансово изкуство от Флоренция поканиха децата и родителите да видят скулптурата на живо, за да се уверят, че е символ на хуманистични ценности, а не на „долни подбуди“. Според тях това е ясен сигнал за неразбиране на самата западна култура и нейните образци.

„Не мога да повярвам, че това наистина се случва, отначало си помислих, че е фалшива новина, толкова е абсурдно. Трябва да се прави разлика между голота и порнография. В Давид няма нищо порнографско или агресивно, той е младо момче, овчар, който дори според Библията не е имал показни дрехи, а е искал да защити народа си с това, което е имал“, коментира Сесили Холберг, директорката на галерията, където е изложена статуята.

Според флорентинския историк на изкуството в Сиена Томазо Монтанари, подобно отношение е “смущаващо”, защото

западният свят обикновено свързва фундаментализма и цензурата

с други общества, докато твърди, че разпространява демократични идеали по целия свят.

Другото безобразие е съобщението, че прочутата британската писателка Агата Кристи (1890-1976) ще бъде редактирана, така че в новите издания на нейни книги да не попадат пасажи, “които могат да наранят чувствата на някои читатели”. 

В новите издания са махнати думи, изречения и цели пасажи, които може да бъдат “потенциално обидни” за съвременната публика и така наречените “защитени малцинства”. Това се отнася и за всички описания или препратки към етническа принадлежност. Още преди години това се случи с романа й “Десет малки негърчета”, който

претърпя няколко преработки и вече се казва “И никой не остана”.

Споменаването на оригиналното заглавие от бели хора на територията на много западни държави може да бъде сметнато за престъпление от омраза и да доведе до наказание.

Преди години жертва на цензурата паднаха детските книги „Пипи дългото чорапче“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин”. Активисти пък дори предложиха редакция на приказката за Червената шапчица, защото там вълкът яде хора, а други настояха за промени в книгите за „Хари Потър“, защото подтиква децата към вещерство.

През 20 век, в полза на пуританите и благочестивите индивиди,

бяха забранени редица велики произведения,

сред които “Великият Гетсби” на Франсис Скот Фицджералд, “Спасителят в ръжта” на Джеръм Дейвид Селинджър, “Гроздовете на гнева” на Джон Стайнбек, “Да убиеш присмехулник” на Харпър Лий, “1984” на Джордж Оруел, “Лолита” на Владимир Набоков и много други.

Докато режат „живо месо“ от класическото изкуство, радетелите за „морал в културата“ не се възмущават от пълните с насилие филми за деца и възрастни, както и на широко използваните компютърни игри. Без значение дали е плод на безумна политика на криворазбрана политическа коректност или на невежество, това е тенденция, която осакатява културата и е обида за мислещите хора.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]