Запазването на държавното финансиране за културното наследство в новия проектобюджет на служебното правителство няма да изведе от кризата на замръзване сферата на културното наследство. Това беше коментирано на дискусия, организирана от Министерството на туризма във Велико Търново по време на международното изложение “Културен туризъм”.

Да се създаде целева инвестиционна програма “Културно наследство” в държавния бюджет, за да бъдат стимулирани общините, и да бъдат обезпечени реставрацията и консервацията на археологическите обекти. За това настояват от Обсерваторията по икономика на културата. Нейният директор д-р Диана Андреева изнесе данни от изследване на организацията, според които за последните 14 години делът на културното наследство в икономиката на страната се е увеличил над 3 пъти до 20,5 милиона лева, а оборотите надхвърлят 78 милиона лева, като в същото време има неравнопоставеност на общинските бюджети в група култура в държавния бюджет.

“Вчера каченият бюджет затвърждава тази тенденция с почти същата сума спрямо 2022 година, която показва една контрапродуктивна динамика на публично финансиране спрямо чистия икономически принос на културното наследство”, посочи тя.  

40% от туристите в световен мащаб се ориентират към природа и културен туризъм, посочи заместник-министърът на туризма Мариела Модева, подчертавайки, че туризмът трябва да стане преживяване.

“Използването на виртуална и добавена реалност изключително впечатляват туристите, мултимедийният подход също”, отбеляза тя.

Бяха изнесени данни от изследване в началото на тази година, направено сред 1024 респонденти от “Маркет Линкс”, според които между 60 и 80% от българите нито веднъж през миналата година не са посетили културно събитие, а 39% не са ходили до нито една историческа забележителност.  

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]