Продължава поевтиняването на зърнените стоки на световните борси

пшеница

Понижението в котировките на основните зърнени контракти на световните стокови борсови пазари продължава и през изминалата седмица. 

В САЩ цената ФОБ на хлебната пшеница слезе с един долар до 251 щ.д./тон, тази във Франция свали 6 евро до 229 евро/тон. Украйна котира пшеницата със 7 долара надолу до 250 щ.д./тон, както и Русия – минус 13 долара и 247 щ.д. за тон. 

Движението при царевицата е по-противоречиво – в САЩ поевтиняването спря и цената набъбна с 12 долара до 264 щ.д./тон, във Франция има помръдване с минус 0.55 евро до 218.75 евро/тон, а в Русия цената остана с нулева промяна на 250 щ.д. за един тон.

Цената на ечемика след известно стагниране в Русия загуби четири долара и падна до 240 долара/тон, а във Франция е минус 8 евро до 212 евро/тон. Рапицата на Euronext, преживяла за последните месеци чувствително поскъпване и последващ срив, сега добави 3.50 евро до ниво от 407 евро/тон.

Цената на нерафинираното слънчогледово олио на борсата в Ротердам, която от известно време се движи синусоидално и напоследък продължаваше да се придържа към низходяща крива като беше стигнала до под хиляда долара, а в края на април беше отскочила стремглаво нагоре, за поредна седмица се връща надолу със спад от още 60 долара, и вече се котира на 860 щ.д. за тон.

Рафинираната захар, която единствено пълзеше нагоре за доставка август, тази седмица обърна тренда надолу с минус 9.60 долара, достигайки до 697 щ.д./тон на борсата в Лондон.

На Софийска стокова борса седмицата премина със слаба активност и търговията остана вяла като директна последица от продължаващата политическа криза и липса на правителство и стабилност.

В подкръг „Зърно“ на ССБ след сделките от април за хлебна пшеница на 370 лв./тон и за царевица на 380 лв./тон, сега котировките са едностранчиви. Остана високата цена „продава“ на хлебна пшеница на 730 лв./тон, анонсите за покупка на фуражна пшеница са на 380 лв. за тон. Царевицата се предлага на 440 – 460 лв./тон. Всички цени са без ДДС.

В подкръг „Хранителни стоки” цените на основните борсови стоки са без промяна, продължава предлагането на бяло брашно на начални цени от 890 лв./тон и на бяла рафинирана захар на 1940 лв./тон, както и на олио в бутилки на 2.30 лв. за литър. Ново е предлагането на жълт грах на 1200 лв./тон, без ДДС.

В подкръг „Индустриални стоки” на ССБ търговията тази седмица премина както обикновено под знака на енергоносителите. Сделки имаше за бензин А95Н в диапазон 1983.33 – 2110 лв. за хиляда литра, за бензин А100Н на 2383.33 лв./хил. литра, за дизелово гориво Б6 от 1925 до 2253.11 лв./хил. литра, и за газ пропан бутан  на 775 – 959.83 лв. за хиляда литра. Продадоха се и газьол за паро-котелна централа на в рамките от 2048.12 до 2086.11 лв./хил. литра и природен газ на 1537.44 лв. за хиляда нормални кубически метра.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Цар Симеон I превръща Преслав в истинска имперска столица

На днешния ден можем да си спомним за Симеон I Велики, цар на българите, управлявал Първата българска държава от 893 до 927 година.

Симеон I умира на 27 май 927 година на 63 години от сърдечен удар в своя дворец в Преслав. Според византийските хронисти това става, когато Роман Лакапин обезглавява негова статуя.

Симеон е роден през 864 или 865 година като трети син на княз Борис I от Крумовата династия. Намерението на княз Борис е тронът да бъде наследен от най-големия му син Владимир, а Симеон да стане високопоставен духовник. По тази причина около 878 година Борис изпраща Симеон в Магнаурската школа в Константинопол, където трябва да получи богословско образование.

Междувременно Владимир наследява Борис, който се оттегля в манастир. Владимир прави опит да възстанови езичеството в държавата, което принуждава Борис да се върне повторно на трона, само за да свали и накаже Владимир и да посочи Симеон за нов владетел. Това става на събор в Преслав, който освен това обявява българския за единствен език на държавата и църквата и решава столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав, подчертавайки с това трайната християнизация на страната.

Успешните войни на цар Симеон срещу Византия, маджарите и сърбите довеждат до най-голямото териториално разширение на България в цялата нейна история и я превръщат в най-силната държава на тогавашна Източна Европа. Неговото царуване е и период на културен разцвет, наричан по-късно Златен век на българската култура.

При управлението му границите на България достигат до три морета – Бяло, Адриатическо и Черно, а съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол.

Симеон превръща новата българска столица Преслав във великолепен религиозен и културен център, предназначен по-скоро за демонстрация на разцвета на царството и за владетелска резиденция, отколкото за военна крепост. Със своите повече от двадесет кръстокуполни църкви и многобройни манастири, своят внушителен царски дворец и Златната (Кръгла) църква, Преслав е истинска имперска столица.

Обособената малко по-рано Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията (петвластие – система на върховенство на пет патриарха в управлението на християнската църква).

Заедно с това българските глаголически и кирилски преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят. Самата кирилица е създадена в Преславската книжовна школа през 90-те години на IX век.

По време на своето управление Симеон заменя първоначалната си титла „княз“ с „цар“.

Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на Първото българско царство. По негово време, освен невижданото дотогава териториално разширение, държавата става средище на културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволяват да укрепи международния авторитет на България. Той оставя след себе си могъща държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки почти непрекъснатите войни с Византия, той укрепва властта вътре в държавата и провежда изключително стабилна вътрешна политика. Постига се политическо, религиозно и културно обединение.

Част от историците смятат, че многобройните войни, които Симеон води, в крайна сметка изтощават България, и при наследниците на Петър I тя вече не е в състояние да се противопостави на по-богатата откъм човешки ресурси Византия. Независимо от това Симеон I остава в българската история с прозвището „Велики“, а управлението му с определението „Златен век“ заради териториалното разширение, до което довежда България, и заради културния разцвет на страната.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]