Стопанството на Русия може да се върне на предвоенното си ниво още през идната година, защото се е адаптирала към санкциите на западните държави, въпреки че усилията на Кремъл да наберат повече доброволци за фронта може да провали тези очаквания. БВП на страната е нараснал с 4.6% през второто тримесечие и с 1.5% за цялото второ полугодие, съобщил на среща с официални представители на властта на 11 август руският премиер Михаил Мишустин.

Задълбочаващият се недостиг на работна ръка обаче увеличава трудностите пред Москва, защото правителството полага усилия да набере повече войници за военните си действия срещу Украйна, които навлязоха в 18-ия си месец. Което може да наложи спешен завой към по-селективни мерки за мобилизиране на лица, чието отсъствие няма да се усеща толкова значимо на работните места.

През миналата седмица руският президент Владимир Путин подписа закон, увеличаващ възрастта за наборна военна служба от 27 на 30 години, който ще влезе в сила през януари, и забрани на мъжете да напускат страната след като са получили електронна повиквателна. Мерките могат да позволят “целева мобилизация”, която ще стимулират краткосрочния растеж като намали въздействието на недостига на работници и ще позволи на стопанството да достигне предвоенното си равнище до средата или края на 2024-а, малко след провеждането на насрочените избори за президент, според икономиста на “Блумбърг”, следящ Русия – Александър Исаков. Той допълва, че въпреки това, “изборът на задължителна военна служба няма да преобърне посоката на спад на дългосрочния растеж”.

Данните за БВП показват, че руската икономика е в подем в продължение на четири последователни тримесечия след над 4% срив преди година, което опровергава прогнозите за продължителен спад в отговор на санкциите, наложени заради руското нахлуване в украйна през февруари 2022-а. Увеличените разходи за отбрана стимулират индустриалното производство, а индивидуалното потребление се активизира благодарение на по-високите разходи за социално подпомагане и на увеличението на заплатите.

Въпреки това, руската валута доближава 100 рубли за един щ. долар и е загубила 25% от пазарната си оценка от началото на годината – срив, който председателката на “Банк России” Елвира Набюлина отдава на влошаването на условията за външна търговия. Потоците от вносни стоки остават стабилни, но рестрикциите на руските продажби, както и таванът на цената на руския суров петрол, наложен от държавите от Г-7, са довели до устойчиво намаление на приходите от износ, понижавайки излишъка по текущата сметка на страната до най-ниското равнище за последните две години.

“Банк России” неотдавна повиши прогнозата си за тазгодишния икономически растеж на 1.5-2.5 процента за 2023-а, отбелязвайки, че производството на повечето сектори, насочени да задоволяват вътрешното потребление, е достигнало и дори надминало предвоенните равнища. Руската централна банка оценява растежа през идната година в диапазона 0.5%-2.5%, а през 2025-а – на 1-2 процента. Паричните стратези предупреждават, че “капацитетът за увеличение на производството в руското стопанство става все по-ограничен от условията на пазара на труда”, които помагат за натрупването на инфлационни рискове успоредно със санкциите и качват свързаните с войната правителствени разходи.

По оценка на икономисти, ако става въпрос за целогодишни резултати, то през 2024-а Русия ще е надхвърлила растежа през 2021-а.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]