Очаква се държавният бюджет за 2023 година да влезе в сила от днес след публикуването му в Държавен вестник.

Той беше приет окончателно в предпоследния работен ден на депутатите преди лятната им ваканция – на заседание, продължило 21 ч.

Припомняме, че тогава се прие предложението предприятията и фирмите с над 100 души служители да превеждат възнагражденията задължително по банков път.

Парламентът отхвърли идеята клиентът да има право да не плати сметката си в заведение, ако не получи касова бележка.

Народните избраници гласуваха и увеличението на заплатите в обществения сектор, което предизвика спорове в залата.

Ангажиментите, поети за увеличаване на заплатите в бюджетната сфера, също залегнаха в окончателно гласуваните текстове. Допълнителните разходи за това са около 400 милиона лева, като средствата идват основно от капиталовите разходи на различните ведомства, за да не се отвори по-голяма дупка в бюджета.

МВР и ДАНС ще получат допълнително 157 милиона лева, Отбраната – 75 милиона лева, за Спешната помощ – 30 милиона и 25 милиона за приходните агенции. Ще има и увеличаване на акцизите за електронните и бездимните цигари на две стъпки – един път от август и още един път от януари.

“Продължавам да вярвам, че икономиката ще расте по-бързо от 1 процент тази година. Данните за второ тримесечие ще ги видим в средата на август“, заяви тогава финансовият министър Асен Василев.

По думите му в голямата си част фискалните мерки са запазени така, че да се съберат приходите. Гласуването на план-сметката на държавата започна с приемането на редица промени в данъчните закони, по които имаше сериозни и продължителни дебати.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

От Българска народна банка обявиха, че от 1 август основният лихвен процент (проста годишна лихва) у нас вече е в размер на 3.29 на сто и продължава да расте. През юли показателят беше 3.12 на сто. През юни основният лихвен процент беше 2.96 на сто, а през месец май – 2.77 процента. 

Припомняме, че Българска народна банка започна да обявява по-висок основен лихвен процент от октомври миналата година на фона на по-високите лихвени нива на Европейската централна банка, които оказват своето влияние и върху паричния пазар у нас.

Тогава показателят от 0 на сто (за септември) бе вдигнат на 0.49 на сто. Повишението продължи и в следващите месеци. За януари лихвеният процент скочи на 1.42 на сто, за февруари – на 1.82 на сто, за март – на 2.17 на сто, за април – на 2.47 на сто.

Българската народна банка обявява основния лихвен процент за съответния период на основание чл. 35 от Закона за БНБ. Размерът на показателя, в сила от първо число на всеки календарен месец, е равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА Плюс (LEONIA: LEv OverNight Interest Average Plus) за работните дни на предходния календарен месец.

Основният лихвен процент се прилага ограничено на банковия пазар у нас. Банките използват данни от “Лихвената статистика” на БНБ при определяне на своите референти лихвени проценти, които използват при отпускане на кредити.

С увеличавана на ОЛП нараства законната лихва за забава, която е равна на 10 проценат плюс стойността на показателя. Наказателната лихва се определя два пъти в годината – през юли и януари. така че това увеличение няма да повлияе върху стойността ѝ. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

На 1 август през 1885 г. в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева. Думата „лев“, произхожда от „левъ“ – остарял вариант на съвременната дума „лъв“.

От 1 септември същата година са пуснати в обращение първите български банкноти.

Съвременната история на българските парични знаци започва след възстановяването на българската държава през 1878 година. През 1880 г. с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се създава българската парична единица „лев“, а на следващата година са отсечени и първите монети.

На 1 януари през 1880 г. е приет и Закон за учредяване на Българската народна банка, според който БНБ е държавна банка с основен капитал 10 000 000 златни лева, внесени от държавата и съставляващи собственост на банката. Юридическият акт от 1885 г. изрично гарантира традиционната за централните банки привилегия да емитира банкноти, които представляват законно платежно средство на територията на държавата. Операциите, които законът разрешава на БНБ, я характеризират като банка, съчетаваща емисионни функции, кредитиране на държавата, съхраняване на паричните средства, касово обслужване на държавния бюджет, от една страна, с извършването на типичните за търговска банка влогово-депозитни и кредитни сделки. Съчетаването на дейност по прякото банково обслужване на стопанството и населението със задължения на централна банка е особеност, която се запазва в продължение на няколко десетилетия.

От 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на германската марка чрез системата на валутен борд при курс 1000 лева = 1 германска марка. След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г. курсът става 1 лев = 1 германска марка, а след премахването на германската марка в края на същата година левът се привързва към еврото при курс 1.95583 лева = 1 евро.

В българския език думата навлиза от немския: die Banknote, а там е дошла от английския: bank-note. На английски note има и значение на „писмено (ръкописно или печатно) удостоверение за дълг и обещание за плащане“. Ето защо банкнотата е полица, издадена от банката, която полица удостоверява, че същата банка има задължение към приносителя на банкнотата (защото полицата на е поименна), и потвърждава готовността за плащане – на благороден метал. Такива, например, са били доларовите банкноти от времето на златнодоларовия стандарт, който е отменен през 1971 година. Тогава паричната стойност от 1 американски долар се равнява на определено количество злато, което може да се получи срещу представяне на банкнотата, т.е. след предявяване на полицата.

Известно е, че за пръв път банкноти са били използвани в Китай през VII век, но в Европа това става чак през 1660 г., когато “Стокхолмс Банко” издава първите банкноти. Употребата на установени парични стойности и печатани банкноти става популярна през XVIII век.

Повечето банкноти се изработват от тежка хартия, а понякога и от лен, памук или други текстилни тъкани. Някои страни произвеждат и полимерни банкноти.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]