Депутатите ще започнат работа с парламентарен контрол. При приемането на програмата за тази седмица председателят на Народното събрание Росен Желязков съобщи, че на председателски съвет са решили, че тъй като днес, 15 септември, е първият учебен ден, те ще започнат  с парламентарен контрол от 9:00 до 12:00 часа, а след това ще продължат със законодателната програма.

На въпроси на народни представители ще отговарят министрите Юлиян Попов, Тодор Тагарев, Атанас Славов, Христо Хинков, Кирил Вътев, Георги Гвоздейков, Димитър Илиев, Андрей Цеков, Иванка Шалапатова, Калин Стоянов, Кръстю Кръстев и Галин Цоков.

След обяд депутатите ще продължат работа със законодателна дейност. Очаква се парламентът да разгледа на второ четене промените в Закона за управление на етажната собственост. Вчера (14 септември) в края на пленарния ден депутатите започнаха обсъждането на измененията, част от текстовете бяха прочетени, но не бяха гласувани заради изчерпване на работното време. 

Промените в Закона за управление на етажната собственост предвиждат улесняване на процеса на вземане на решения. Намалява се кворумът за провеждане на общо събрание от 67% на 51% от идеалните части от общите части на етажната собственост. 

С текстовете за второ четене се предлага, когато не е налице изискуемият кворум, общото събрание да се отлага с един час и да се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 26% от идеалните части от общите части на етажната собственост, а не както е досега – 33 процента. 

Ако новите промени влязат в сила, общото събрание ще може да се провежда и в смесен режим на работа – присъствено и онлайн чрез видеоконференция, както и неприсъствено – чрез декларация, подписана саморъчно или с квалифициран електронен подпис.

Законопроектът създава правна възможност за откриване на индивидуална разплащателна банкова сметка за събиране на разходите за управление и поддръжка, както и за усвояване на финансиране от други източници. 

Предвижда се за самостоятелно жилище, в което се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, да се заплащат разходите за поддържане в размера, който е определен за един собственик, ползвател или обитател. Въвежда се публичен електронен регистър на професионалните управители, управителните съвети и сдруженията на собствениците към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.  

Друга промяна насърчава използването на електрически автомобили и намаляване на административната тежест при изграждането на зарядна точка в съсобствен имот. Предлага се приемането на решение от Общото събрание на етажната собственост за разполагането на зарядна точка за автомобили да става с мнозинство повече от 50% от идеалните части от общите.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

На 15 септември 1921 година за първа година в България първият учебен ден е на тази дата. Това става по предложение на министъра на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски – Стоян Омарчевски.

Днес 57 000 деца ще прекрачат за първи път училищния праг. Общият брой на учениците от 1 до 12 клас у нас е 702 000. Вратите си за тях отварят общо 2349 училища в цялата страна.

Стоян Омарчевски завършва философия в Софийския университет през 1912 година и право през 1917 година. През 1905 година той става член на Българския земеделски народен съюз.

В периода 22 май 1920 – 9 юни 1923 година Омарчевски е министър на просвещението, като заменя на поста Цанко Церковски от същата партия. Омарчевски прави серия реформи: въвежда задължителното основно образование, строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература. 

Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. По време на неговото управление се откриват Медицинският, Ветеринарният, Агрономическият и Богословският факултет на Софийския университет.

През 1921 година Омарчевски прокарва предложената от академик Александър Теодоров-Балан правописна реформа на българския език. Омарчевският правопис, известен още като правопис на БЗНС или земеделски правопис, е въведен с правописната реформа на правителството на БЗНС. От съвременния български правопис, омарчевският правопис се отличава твърде малко. Той остава в сила до Деветоюнския преврат от 1923 г., когато е възстановен (с някои поправки) Иванчовският правопис, който е доста по-сложен за употреба. 

Новият Омарчевски правопис не е възприет от голяма част от българските учени, като срещу него се изказват лингвисти като Любомир Милетич и Стефан Младенов. Издателите на някои вестници и списания продължават да използват стария Иванчовски правопис. Освен от земеделците, новият правопис е използван и от комунистите.

През 1922 година Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите Св. Иван Рилски – 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на „големите българи“ – Левски, Ботев, Каравелов.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Втори ден продължава посещението на вицепрезидента Илияна Йотова в Албания. Тя е в страната, която е първа по естествен прираст в Европа, в навечерието на преброяването на населението. То се организира шест години, след като Тирана прие закона за малцинствата, с който официалните власти признаха и българите.

По време на първия ден от посещението си в Албания вицепрезидентът се срещна с представители на българското национално малцинство от района на Голо бърдо. Те поискаха съдействие за решаване на проблема с лошата инфраструктура в района, като настояха за нови пътища, съобщи българското национално радио. Илияна Йотова им обеща да постави въпроса при срещите си с властите в Тирана. 

При следващата си спирка – в албанското село Голямо Острене в района на Голо бърдо – вицепрезидентът посети местното училище, което е оборудвано с компютърен кабинет, финансиран от българската държава. Йотова подари българската азбука и магнитни дъски за най-малките ученици.

И хората от село Голямо Острене се оплакаха от лошата инфраструктура и посочиха, че тя именно е причина за емиграцията на младите. До населеното място се стига по черен планински път, затова те настояха вицепрезидентът да съдейства при отпускането на повече пари от държавния бюджет на Албания за пътищата в района на Голо бърдо. Илияна Йотова обеща на хората да бъде тяхното силно лоби и на всички да разкаже за проблемите им.  

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Днес, 15 септември, премиерът акад. Николай Денков ще открие новата учебна година в
две училища, съобщават от пресцентъра на Министерския съвет.

Първото е училището, чийто възпитаник е Денков – Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ в София.

В 9.00 часа министър-председателят ще отправи приветствие към учениците, учителите и родителите в рамките на тържеството в гимназията за първия учебен ден.

След това – в 12.00 часа премиерът ще отбележи първия учебен ден заедно с децата в Основно училище „Васил Левски“ в село Караджово, Пловдивско.

В началото на 2023 г. учебното заведение получи отличието на Министерството на образованието за принос в обучението на ученици от три различни етноса. В училището се изучава като извънкласна дейност “Фолклор на етносите.”

То е едно от първите училища, които станаха част от мрежата “Всеки ученик ще бъде отличник” на Център “Амалипе”.

Училището е средищно и в него се обучават 109 деца от три населени места  – Караджово, Кочово и Моминско. От години то успява да привлече и задържи в класните стаи всички деца във възраст за основно образование. Неговите възпитаници продължават образованието си в средни училища, а някои от тях и в университети. В училището работи един от най-активните медиатори – Бойчо Кочев, който е и негов възпитаник. Бойчо е на път да завърши висшето си образование, за да заработи като учител по биология.

Директорът на училището Красимира Благоева, която е областен координатор на Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, поясни, че са подготвили кратка програма за отриването на учебната година. Премиерът ще получи като подарък изработена от децата картина – „Българска невеста“.

През януари 2023 г. възпитаници на “Васил Левски” в село Караджово гостуваха на тогавашния образователен министър – Александър Пенов – по повод ромския празник „Василица“.

Днес училищният праг в цялата страна ще прекрачат общо 702 000 деца, като от тях първокласниците са над 57 000 деца.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]