Правителството одобри позиция на България относно разпределението на акции при увеличаване на капитала на Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР). Решение за увеличение на капитала на банката е взето през 2021 г. от Съвета на управителите на ЧБТР, когато е одобрена Стратегия за участие в капитала на банката за периода 2023-2030 година. Документът предвижда активите ѝ да се увеличат общо с 244 милиона евро. 

На 26 януари тази година е прието решение на Народното събрание за даване на съгласие за увеличаване на акционерното участие на България в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие. Страната ще трябва да внесе 33 милиона евро в периода 2023-2030 г., с които ще запише 96 хиляди нови акции и ще запази акционерния си дял от 13.5 процента. 

Министерският съвет упълномощава управителя за България в съвета на Черноморската банка за търговия и развитие да гласува спрямо одобрената позиция на предстоящото заседание на съвета на управителите на банката.

Черноморската банка за търговия и развитие е международна финансова институция на страните участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС). Дейността й е насочена към финансиране и насърчаване на регионални проекти от публичния и частния сектор, както и поощряване на търговската активност между страните акционери.

Черноморската банка за търговия и развитие е основана от Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна, с цел да подпомага икономическото развитие на страните от региона. Споразумението за учредяване на ЧБТР е подписано на 23 декември 1994 г. от 11-те държави-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество. То е ратифицирано със закон от Народното събрание и е в сила от 24 януари 1997 г. (обн. ДВ, бр.33 от 1997 г.).

Банката предоставя финансиране на проекти в областта на търговско финансиране за насърчаване на износа, стимулиране на малките и средни предприятия, преустройство и модернизация на енергийния сектор, модернизация на телекомуникациите и транспортния сектор, развитие на финансовия сектор, както и повишаване потенциала за развитие на производствения и аграрния сектор. От особено значение за Банката са проектите, допринасящи за развитието на региона и сътрудничеството между страните членки.

България е със статут на страна учредителка на ЧБТР и активен акционер. Българското дялово участие в уставния капитал на Банката е в размер на 13.6 процента или 270 000 акции. Страната е представена в управителните органи на банката с управител и заместник-управител в съвета на управителите и директор в съвета на директорите.

Централата на банката се намира в Солун, Гърция.

От 1999 г. до момента Черноморската банка за търговия и развитие е финансирала 39 проекта в България в различни сектори – енергетика, инфраструктура, хранително-вкусова промишленост и селско стопанство.  Общата сума по тях е в размер на около 913 милиона евро.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, подава оставката си като съветник на Кирил Вътев – министър на земеделието и храните.
Проданов заяви, че на първо място е зърнопроизводител и председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите и негова отговорност е да защитава интересите на всички фермери. Неговото участие в Министерството на земеделието и храните е в разрез с предприетите протестни действия. 

Асоциацията представлява и защитава интересите на земеделските производители, които категорично не подкрепят премахването на забраната за внос от Украйна.
По думите му решението да поеме поста на съветник на министъра е било колективно на асоциацията, колективно е и решението за оставката. Фокусът сега трябва да e  върху това колко много нерешени проблеми има в сектор “Селско стопанство”, отбелязва Илия Проданов. 

В ефира на Нова ТВ той определи изказването на премиера Николай Денков, който нарече зърнопроизводителите терористи, като недопустимо. “Надявам се, че премиерът е сгрешил и е искал да каже трактористи, а не терористи”, казва Проданов. 

По думите му единствената цел на предстоящите протести е да се решат проблемите, които тлеят толкова години. Според него, ако премиерът продължава да се отнася по този начин към сектора, ще му бъде поискана оставката.

Припомняме, че в понеделник започват безсрочни протести на целия сектор „Земеделие“ за спасяване на българското земеделие.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Германският канцлер Олаф Шолц свърза проблемите в икономиката на страната с отслабването на експортните пазари и нарастващите разходи за енергия. Той е убеден, че тези трудности не могат да се решат със заеми.

Канцлерът Шолц признава, че икономическият растеж в Германия е слаб. “Основната причина е, че някои от нашите експортни пазари стават по-слаби, най-вече Китай. Това се отразява на страната ни, която е експортно ориентирана. В същото време се справяме с висока инфлация и растящи цени на енергията”, заяви канцлерът в интервю за Welt am Sonntag.

Той уточнява, че всичко това е следствие от войната в Украйна. Освен това прекъсванията на веригата за доставки, причинени от пандемията от коронавирус, също оказаха влияние. В същото време Олаф Шолц настоява, че няма нужда “да се говори само за кризата”. “В противен случай няма да видим добри неща”, подчертава той. Сред тях Шолц посочва изграждането на заводи за батерии, инвестициите в разработването на електрически превозни средства и производството на полупроводници.

Според статистическата служба на Германия, БВП на страната е спаднал с 0.3 процента през първото тримесечие спрямо предходните три месеца. През второто тримесечие БВП на Германия не се промени спрямо първото, а от ведомството заявиха, че икономиката е в стагнация. На годишна база цифрата намалява с 0.6 процента.

Според прогнозата на Европейската комисия (ЕК), европейската икономика ще расте по-бавно от очакваното през следващата година и половина. През септември ЕК подобри оценките си за ръста на БВП през 2023 и 2024 г. както за еврозоната, така и за Евросъюза като цяло. 

В същото време Германия допринесе за влошените прогнози: очаква се най-голямата икономика в Европа да се свие с 0.4 процента до края на 2023 година.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]