На днешния ден можем да си спомним нидерландския икономист Ян Тинберген (Jan Tinbergen). Той е роден на 12 април през 1903 г. в Хага – резиденцията на нидерландските правителство и на парламента – смятана е за административна столица на страната.

Тинберген е учил в Лайденският университет (Universiteit Leiden) – обществен университет в едноименния град, който е основан през 1575 година. Той е най-старият в Нидерландия и един от на-старите действащи в света. След това Тинберген е работил в този университет.

През 1969 г. Ян Тинберген  заедно с норвежеца Рагнар Антон Китил Фриш получават първата Награда за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел. Тя оценява приносът им за развитието и прилагането на динамични модели в анализа на икономическите процеси.

Ян Тинберген е смятан за един от най-влиятелните икономисти на ХХ век и един от бащите – основатели на иконометрията. Неговият важен принос към иконометрията включва разработването на първите макроиконометрични модели, решението на проблема с идентификацията и разбирането на динамичните модели.

Тинберген беше учредителен попечител на Икономисти за мир и сигурност. През 1945 г. той основава Бюрото за анализ на икономическата политика (CPB) и е първият директор на агенцията.

Ян Тинберген е по-голям брат на етолога Николаас Тинберген, който получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1973 година. Той работи в областта на етологията – наука за поведението на животните (особено на социалните животни като приматите и кучеподобните).

Ян Тинберген е починал на 9 юни 1994 г. в Хага.

Рагнар Антон Китил Фриш (норвежки: Ragnar Anton Kittil Frisch) е норвежки икономист, работил в областта на иконометрията.

Иконометрията (английски: econometrics) съчетава в едно икономиката, математиката и статистиката и дава възможност за приложението на математически и статистически методи за анализа на икономическите данни. Тя има приложение върху решаването на разнообразни проблеми на икономическото развитие и планиране.

Иконометрията датира като дисциплина от 30-те на 20 век, като първата известна употреба на иконометрия (в сродна на термина форма на думата) е от 1910 г., като Рагнар Фриш се смята, че е изковал термина в смисъла, в който се употребява днес.

Иконометричното моделиране на Тинберген е предизвикало оживен дебат с няколко известни участници тогава, включително Дж. М. Кейнс, Рагнар Фриш и Милтън Фридман. Дебатът понякога се нарича „дебатът Тинберген“.

Класификацията на Тинберген остава влиятелна и днес, като е в основата на теорията за паричната политика, използвана от централните банки. Много централни банки днес смятат нивото на инфлация за своя цел; политическият инструмент, който използват за контролиране на инфлацията, е краткосрочният лихвен процент.

Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (на шведски: Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne), или Нобелова награда за икономика, се присъжда всяка година за забележителни интелектуални приноси в областта на икономиката и е смятана за една от най-престижните награди за икономически изследвания.

Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668 г.) в деня на нейната 300-годишнина. Въпреки че отличието не присъства в завещанието на Алфред Нобел, тя се отъждествява с Нобеловите награди и получателите й се обявяват като Нобелови лауреати на съответната церемония. Лауреатите по икономика получават своята диплома и златен медал от Кралство Швеция на 10 декември, на същия ден се провежда и церемонията в Стокхолм по награждаване на Нобеловите лауреати по физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. Паричната награда е еквивалентна с тази на другите награди.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Икономиката на България ще нарасне с 1,4% тази година, след като през 2022 г. ръстът ѝ бе 3,4 на сто. Това се посочва в обявената днес пролетна прогнозна на Международния валутен фонд, чийто управляващ директор е Кристалина Георгиева. От там очакват инфлацията у нас през 2023 г. да се понижи до 7,5 на сто след ръста от 13 на сто на усреднена хармонизирана база за 2022 г.

За 2024 г. организацията, оглавявана от Георгиева, очаква икономиката ни да нарасне с 3,5 на сто, а инфлацията да се забави до 2,2 на сто. Предишната оценка, дадена от МВФ за икономиката на страната ни, е от октомври миналата година. Тогава от Фонда посочиха, че очакват през 2023 г. БВП на България да нарасне с 3 на сто, а очакванията за инфлацията бяха тя да се понижи до 5,2 на сто. Според данните безработицата се прогнозираше да бъде 4,7 на сто. 

Миналата седмица Световната банка прогнозира забавяне на икономическия растеж на България до 1,5 на сто, а на инфлацията ни – до 8,7 на сто през настоящата година. Пак тогава Министерството на финансите у нас представи своята Макроикономическа прогноза, където се залага ръст на БВП от 1,8 на сто за текущата година и инфлационен темп от 5,6 на сто в края на година.

По отношение на безработицата от МВФ прогнозират показателят да се покачи през тази година с 0,3 процентни пункта спрямо миналата и да достигне 4,6 на сто, преди отново да се понижи през 2024 г. до 4,4 на сто, информира БТА.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Балканската асоциация на икономическите университети организират международна научна конференция на тема “Икономика на бъдещето”. Тя ще се проведе присъствено от 19 до 21 април във ВУЗФ. 

Основната цел на конференцията е да предостави платформа за дискусия и да събере на едно място български и международни учени и експерти, които да дискутират най-актуалните и сериозни предизвикателства пред икономиката на 21 век. В международната конференция ще вземат участие над 60 учени, изследователи, представители на държавните институции и бизнеса от България, Северна Македония, Сърбия, Албания, Турция, Кипър, Босна и Херцеговина и други. Форумът ще бъде открит от ректора на ВУЗФ проф. д.ю.н. Борис Велчев. Програмата на конференцията ще протече в три обособени панела “Бизнесът на бъдещето”, “Екология и бизнес” и “Социалните предизвикателства пред бизнеса”.

Основни доклади на форума ще изнесат Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Еврофонд), проф. д-р Димитър Иванов, икономист, управляващ директор и старши съветник – Gerken Capital Associates, САЩ, проф. д-р Юлия Добрева, зам.-ректор по учебната и научноизследователската дейност на ВУЗФ, проф. д.н. Евгени Евгениев, зам.-ректор по администрация и проекти, ВУЗФ и проф. д.н. Виржиния Желязкова, ВУЗФ.

Първият панел “Бизнесът на бъдещето” ще бъде с модератор проф. д-р Юлия Добрева, която ще представи основен доклад на тема “Съзидателното разрушение в процеса на икономическо развитие”.

Модератор на втория панел “Екология и бизнес” ще бъде проф. д.н. Виржиния Желязкова, ВУЗФ, която ще представи основен доклад на тема “Проучване на развитието на експозицията на българската банкова система към рисковете от прехода, свързани с изменението на климата”. Третият панел “Социалните предизвикателства пред бизнеса” ще бъде модериран от проф. д.н. Евгени Евгениев, ВУЗФ, който ще изнесе основен доклад на тема “Достойният труд – фактор за развитие на обществото”. 

Докладите от конференцията ще бъдат рецензирани и публикувани в сборник, регистриран в CEEOL, както и в списанията на Висшето училище по застраховане и финанси – “VUZF Review” и “Пари и Култура”. 

Работните езици на икономическия форум са български и английски език.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Ученици ще придобиват нови знания чрез посещения на музеи, паметници, резервати, исторически комплекси, занаятчийски работилници, предвижда новата национална програма на Министерството на образованието и науката „България-образователни маршрути“. От МОН предлагат тя да замени програма „Отново заедно“, по която ученици почиваха със средства от държавния бюджет в планински и морски български курорти, за да преодолеят последствията от изолацията в следствие на COVID пандемията.

Целта на програмата, представена по време на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в средното образование, е учениците да придобият знания чрез преживяване извън училището в реална среда. Образователните пътувания ще се организират от училищата, ще са с продължителност от 2 до 5 дни и ще включват обекти в пет тематични направления – история, география и икономика, биология, биоразнообразиe и екология, изкуства, архитектура и литература и фолклор и занаяти. По време на тях ще има и срещи с изявени личности .  

По програмата могат да кандидатстват държавни, общински, частни, духовни училища, както и български неделни училища в чужбина, подпомагани от МОН.  

Другата нова Национална програма на МОН – „Неразказаните истории на българите“, е насочена към българските училища в чужбина. С нея учениците ще обогатяват знанието си за България в архивите чрез изследователска и проучвателна работа за българското културно-историческо наследство и приноса на съвременните българи за цивилизационното развитие на съответната държава, район или населено място зад граница. В програмата могат да участват ученици от българските държавни училища в чужбина, българските неделни училища в чужбина, както и студенти от чуждестранни университети, изучаващи български език, литература и култура. Проектите на тези и други Национални програми предстои да бъдат публикувани за обществено обсъждане на сайта на МОН.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Средно видяхме от обратните фактури към доставчиците от веригите надценки от 70-80%. Дори промоциите според мен са с над 10% надценка”. Това заяви служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов в ефира на Нова телевизия.

Той поясни, че в момента в закона не фигурира дефиниция на понятието “надценка” и добави, че искат да гарантират на хората, че когато отидат в магазина, ще има един продукт от съответната група с поносима цена.

От думите на Стоянов стана ясно още, че търговците ще са задължени да поддържат наличност на продукти в магазините с надценка до 10%. Ако не го правят, са предвидени глоби.

Стоянов заяви, че това е антипазарна мярка, но увери, че с нея държавната намеса на пазара ще е минимална. В момента проектозаконът е в процес на обществено обсъждане, като по него работи и междуведомствена комисия.

“Първоначалният анализ показва, че няма да се засегне пазара сериозно. Именно заради това са 17 продуктови групи по един артикул. Имайте предвид, че от продуктовите групи като кашкавал, мляко, кисело мляко, сирене, в големите магазини има над 20 артикула. Това, че един от тях ще е с трайно ниска надценка и добра цена, няма да засегне бизнеса на търговците в сериозна степен”, каза още той.

Мярката ще се отнася само за големите хранителни вериги. Те ще са задължени да подават информация до държавата кой продукт са избрали да намалят. Намалените продукти ще имат еднакъв етикет.

Въпреки че надценката е една и съща, има вероятност крайните цени на щанда да са различни.

“Цената не е задължително да е една и съща. Просто надценката трябва да е в рамките на до 10%. Може в единият магазин да преценят, че могат да продават и на по-ниска надценка, в другия да е на тавана 10%. Това се отнася до логистика”, твърди министърът.

По повод “Ел Би Булгарикум” той заяви: “Не става въпрос за производствени цени, а за надценки. “Ел Би” си позволи такива цени, че да си покрият всички разходи, те си търсеха партньор, който също да работи с ниска надценка, намериха такъв партньор в лицето на КООП.”

Стоянов уточни, че служебното правителство държи на строга финансова дисциплина.

На въпрос оставаме ли най-бедната държава в Европа, той отговори: “Важното е икономиката да върви по-сериозно, това е начинът да станем по-богати. Ясно е, че няма министър, който да не иска да даде повече и за пенсионерите, и за минималната работна заплата.”

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Министърът на икономиката Никола Стоянов заяви, че държавното оръжейно предприятие ВМЗ-Сопот може да произвежда 155-милиметрови снаряди, каквито ЕС планира да доставя на Украйна. Според Стоянов обаче става дума за експериментално, а не за серийно производство на такива боеприпаси в България.

“ВМЗ са произвеждали такива снаряди, но в такива бройки, които са по-скоро за тестове. Надали има и 500 снаряда, които са произведени, тестовете са успешни, има техническа възможност да произвеждаме, но до момента няма серийно производство”, обясни той.

Миналата седмица ЕС одобри схема, по която на Украйна ще бъдат доставени 1 милион 155-милиметрови снаряди, които имат голяяма унищожителна способност. Държави, които разполагат със запаси, ще могат да ги изпратят, като бъдат компенсирани за това от общ европейски фонд.

ЕС ще финансира и обща поръчка на снаряди за Украйна, в които са готови да се включат повечето от страните членки. България отказа да се присъедини към такава обща поръчка, като министърът на отбраната Димитър Стоянов посочи, че Българската армия не използва 155-милиметрови снаряди.

В същото време президентът Румен Радев заяви, че заедно с Европейската комисия ще се работи за повече инвестиции в бъргарската военно-отбранителна индустрия.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Министърът на икономиката Никола Стоянов заяви, че държавното оръжейно предприятие ВМЗ-Сопот може да произвежда 155-милиметрови снаряди, каквито ЕС планира да доставя на Украйна. Според Стоянов обаче става дума за експериментално, а не за серийно производство на такива боеприпаси в България.

“ВМЗ са произвеждали такива снаряди, но в такива бройки, които са по-скоро за тестове. Надали има и 500 снаряда, които са произведени, тестовете са успешни, има техническа възможност да произвеждаме, но до момента няма серийно производство”, обясни той.

Миналата седмица ЕС одобри схема, по която на Украйна ще бъдат доставени 1 милион 155-милиметрови снаряди, които имат голяяма унищожителна способност. Държави, които разполагат със запаси, ще могат да ги изпратят, като бъдат компенсирани за това от общ европейски фонд.

ЕС ще финансира и обща поръчка на снаряди за Украйна, в които са готови да се включат повечето от страните членки. България отказа да се присъедини към такава обща поръчка, като министърът на отбраната Димитър Стоянов посочи, че Българската армия не използва 155-милиметрови снаряди.

В същото време президентът Румен Радев заяви, че заедно с Европейската комисия ще се работи за повече инвестиции в бъргарската военно-отбранителна индустрия.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Дългосрочните темпове на растеж на световната икономика ще намалеят до 2030 г. до най-ниските нива от 30 години и може да я чака „изгубеното десетилетие“. Такива предупреждения се съдържат в доклад на Световната банка, публикуван в понеделник.

Както подчертават авторите му, „почти всички икономически сили, които осигуриха прогрес и просперитет през последните три десетилетия, се изчерпват“. “В резултат на това между 2022 г. и 2030 г. се очаква средният потенциален растеж на глобалния БВП да спадне с около една трета от темпа, който преобладаваше през първото десетилетие на този век, до 2,2 процента годишно.

За развиващите се икономики този спад ще бъде рязък – от 6 на сто годишно между 2000 и 2010 г. до 4 процента годишно през останалите години от това десетилетие. „Този спад би бил много по-сериозен в случай на глобална финансова криза или рецесия”, пишат експертите на международната финансова организация.

Главният икономист на Световната банка Индермит Гил подчертава, че “световната икономика може да я чака загубено десетилетие”.

В същото време от международната организация смята, че темпът на растеж на световния БВП може да бъде увеличен с 0.7 процентни пункта до средногодишно ниво от 2.9 процента. За да направят това, страните трябва да разработят “политики, ориентирани към устойчив растеж”, отбелязва Световната банка.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Дългосрочните темпове на растеж на световната икономика ще намалеят до 2030 г. до най-ниските нива от 30 години и може да я чака „изгубеното десетилетие“. Такива предупреждения се съдържат в доклад на Световната банка, публикуван в понеделник.

Както подчертават авторите му, „почти всички икономически сили, които осигуриха прогрес и просперитет през последните три десетилетия, се изчерпват“. “В резултат на това между 2022 г. и 2030 г. се очаква средният потенциален растеж на глобалния БВП да спадне с около една трета от темпа, който преобладаваше през първото десетилетие на този век, до 2,2 процента годишно.

За развиващите се икономики този спад ще бъде рязък – от 6 на сто годишно между 2000 и 2010 г. до 4 процента годишно през останалите години от това десетилетие. „Този спад би бил много по-сериозен в случай на глобална финансова криза или рецесия”, пишат експертите на международната финансова организация.

Главният икономист на Световната банка Индермит Гил подчертава, че “световната икономика може да я чака загубено десетилетие”.

В същото време от международната организация смята, че темпът на растеж на световния БВП може да бъде увеличен с 0.7 процентни пункта до средногодишно ниво от 2.9 процента. За да направят това, страните трябва да разработят “политики, ориентирани към устойчив растеж”, отбелязва Световната банка.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Не виждам нужда от тавани на надценка. Това заяви в ефира на БНТ служебният министър на икономиката Никола Стоянов. Повод за изказването му са предприетите от правителството мерки за намаляване на цените на хранителните стоки. Той повтори идеите за промени в подзаконовите нормативни актове, които да помогнат.

Първата идея е всички търговци, които слагат над 25% надценка да информират Комисията за защита на потребителите, като идеята е тя, по своя преценка, да реши дали да направи проверка каква е причината за това.

От вчера министърът сериозно лансира и намерението за промяна на санкциите при открити нелоялни търговски практики. Сега санкцията е до 50 хил. лв., а Стоянов смята, че трябва да е процент от оборота.

Министърът посочи и новият срок, в който да заработи сайтът, създаден от министерството за сравнение между цените в България и избрани европейски държави. Той би трябвало да тръгне следващата седмица, като сега се изчиствали бъгове и дребни проблеми.

До момента проверките на Комисията за защита на потребителите е издала 138 акта за няколко седмица, но броят им намалявал, отчете Стоянов. Най-честите нарушения били свързани с по-нисък грамаж от посочения, промоции, за които са осигурени твърде малко количества от стоките, както и обявена ниска цена на щанда, която е различна на касата.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Министерството на икономиката е сезирало прокуратурата за нарушения на предишното ръководство на “Ел Би Булгарикум”, съобщиха от министерския пресцентър.

Веднага след назначаването си предишния изпълнителен директор на дружеството е сключил договори с две фирми за доставка на сурово мляко на цена с 40 до 50 стотинки по-висока от средната изкупна цена за литър сурово мляко във Врачанско и Монтанско за периода октомври 2022-ра до февруари 2023 година. Въпросните фирми, една от които е основана едва седмица преди подписването на договора, започнали да получават над 70 процента от всички поръчки на държавното дружество, твърдят още от министерството на икономиката.

От там са установили още, че и двете фирми не са били вписани в регистъра на изкупвачи на мляко към датата на подписване на договорите им с “Ел Би Булгарикум”.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Какво ще се промени след четвърт век?

Колко и какво ще се промени през следващите 25 години? Какви са очакванията за икономиката, технологиите, медицината? Ще придобием ли нови права или ще загубим някои? Кога ще открием живот извън Земята? Световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ зададе тези и други въпроси за обозримото бъдеще. Какъв свят си представяме – дали е много по-различен от живота ни днес?

Повечето хора изглежда са съгласни, че през следващите 25 години 4-дневната работна седмица ще бъде норма по целия свят. Общото схващане обаче е, че хората ще станат по-малко здрави. Според близо половината от анкетираните по света, доларът няма да бъде водещата глобална валута. Еднополовите бракове ще продължат да разделят мненията. Скоро ще бъде създаден изкуствен човек, смятат 46% от анкетираните в различни нации по света. И има голяма надежда в напредъка на ваксините.

Това са само някои от изводите от проучване за 75-ата годишнина на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, което покрива около две трети от глобалното население (и повече от 90% от държавите, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение).

По-здравословен живот и медицински технологии

Повече от половината (58%) от световното население е съгласно, че през следващите 25 години хората действително ще станат по-малко здрави. Една трета не се съгласяват, а 10% не могат да преценят. Регионите, които са съгласни в по-малка степен, са Източна Азия и Океания, ЕС и Северна Америка, докато останалата част от Азия е сред регионите, които са съгласни в най-голяма степен. Нагласите често са отражение на различни обстоятелства, като възгледите на хората за настоящото качество на живот, ориентация към здравословни навици и техните национални здравни системи и стандарт на живот.

Хората в страни като, например, Северна Македония, ОАЕ, Босна и Херцеговина, Боливия, Ирак и т.н. изглеждат най-уверени, че човечеството ще стане по-малко здраво – има дялове от по 70-80% съгласни в тези страни. Най-малко склонни да се съгласят с подобно твърдение изглеждат хората в държави като Индонезия, Швеция, Германия, Нидерландия, Сиера Леоне и др. с дялове от едва около 40%.

Хората по света са съгласни, че относително скоро ще има ваксини, които ще помогнат за заличаването на болести, които в момента са трудно лечими или нелечими. 71% от запитаните респонденти са съгласни, че през следващите 25 години ще бъдат достъпни ваксини, които ще премахнат болести като полиомиелит и СПИН. 18% от анкетираните не са съгласни и малко над една десета не са сигурни как да отговорят. Европа е склонна да бъде малко по-скептична към това твърдение, отколкото други изследвани региони. В Европа също така има значително по-висок дял на отговори „не мога да преценя“. Икономиките с ниски доходи изглеждат по-обнадеждени по този въпрос в сравнение с по-богатите страни. Може би има повече надежда там, където е и по-необходима – тъй като икономиките с ниски доходи са непропорционално засегнати от тези болести.

Хората в страни като Виетнам, Кот д’Ивоар, Гана, Тайланд и Филипините се открояват с дялове до 80-90% като най-склонни да вярват, че скоро ще има налични ваксини за изличаване на болести, които са трудни за лечение. Най-много се съмняват в това хората в Япония, Чехия, Руската федерация, Люксембург и Италия.

 Какво е правилно и какво е право

Повечето хора са съгласни, че през следващите 25 години 4-дневната работна седмица ще бъде норма по целия свят. 50% от респондентите в глобалното проучване на Асоциацията „Галъп интернешънъл“ казват, че мнозинството от нас ще започнат да работят 4 дни в седмицата още през следващите десетилетия. 38% са скептични, а 12% отказват да отговорят или не знаят как.

Хората в Северна Америка, Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка, Източна Азия/Океания и ЕС са по-уверени, че 4-дневната седмица ще бъде достъпно право за повечето хора през следващите 25 години. Латинска Америка и европейските държави извън ЕС, следвани от страните на юг от Сахара, са по-малко склонни да се съгласят в сравнение с други региони. Най-висок дял отговори „Не знам“ пък е регистриран в европейските държави, които не членуват в ЕС – където почти една пета не могат да вземат отношение. Твърдението също така показва видими (макар и не драматични) разлики в отговорите по лични доходи и образование – хората с висше образование и по-висок доход са по-склонни да очакват по-кратка работна седмица в бъдеще.

4-дневната работна седмица се счита за най-вероятна придобивка следващият четвърт век в ОАЕ, Индия, Ирландия и Канада с дялове на съгласие до 70%. Много по-скептични са например гражданите на Перу, Швеция, Еквадор и Италия.

Еднополовите бракове като право ясно разделят света на две половини. 45% от анкетираните по света смятат, че през следващия четвърт век еднополовите бракове ще бъдат признато право. И все пак 44% не са съгласни. Останалите не могат да кажат.

Трябва да се отбележи, че твърдението не е тествано в Близкият изток, Северна Африка и Западна Азия, включително Афганистан, Ирак, Израел, Йордания, Либия, Палестина, Сирия, Обединените арабски емирства и Йемен. Регионите, съгласни с това твърдение, са предимно Северна Америка и ЕС, а регионите, които не са съгласни, в най-голяма степен, са Южна Азия и страните от Сахара, следвани от европейските държави извън ЕС.

Възрастта изглежда не е сред определящите характеристики по отношение на нагласите към еднополовите бракове. Доходите и образованието обаче са – видимо повече хора с по-високи доходи и по-високо образование очакват, че след 25 години бракът между еднополови двойки ще се счита за право. Най-определящи за мнението по този въпрос, разбира се, са религията, различният културен произход и националните характеристики/традиции.

Тайланд, Испания, Словения, Ирландия и Франция са сред първите страни, които се съгласяват с това твърдение. На противоположната страна се открояват страни като Армения, Индонезия и Индия и Сенегал с много по-малък дял на съгласие.

Малко повече са хората по света, които вярват, че през следващите 25 години детският паралич и СПИН ще бъдат заличени, отколкото хората, които вярват, че жените ще получават същото заплащане като мъжете за еднаква работа. 68% от анкетираните са съгласни, че в обозримо бъдеще жените ще получават еднакво заплащане. 23% обаче не са съгласни, а 9% не могат да кажат.

Интересното е, че европейците (както страните в ЕС, така и страните извън ЕС) и респондентите в Северна Америка изглеждат малко по-скептични и нерешителни, но дори и там делът на тези, които очакват равно заплащане за мъжете и жените за една и съща работа, е близо две трети. Най-уверени в равното заплащане в бъдеще изглежда са хората в Субсахарска Африка, Западна Азия и Източна Азия/Океания. По-младите поколения, хората с по-високи доходи и хората с висше образование са по-уверени, че мъжете и жените скоро ще имат равни заплати. Видимо по-оптимистични обаче са страните с ниски доходи, докато нациите с високи доходи изглеждат по-колебливи. А самите жени също са не особено оптимистично настроени за равно заплащане.

Хората в Нигерия, Виетнам, Филипините, Кот д’Ивоар и т.н. изглеждат най-убедени, че жените ще получават равно заплащане с мъжете. Най-малко склонни да вярват в това изглеждат хората в Австрия, Германия, Япония, Русия и др.

 Икономиката

Почти половината от хората от различни нации по света смятат, че щатският долар ще загуби ролята си на водеща валута в света през следващите 25 години. 34% са на обратното мнение, а 19% не са сигурни. С твърдението се съгласяват предимно в Западна Азия, следвана от Близкия изток и Северна Африка. Заслужава да се отбележи фактът, че 53% в Северна Америка са съгласни с това твърдение, а една пета не могат да преценят. Както в страните от ЕС, така и в европейските страни извън ЕС, делът на онези, които очакват, че доларът вече няма да бъде водещата валута в света, е близо половината от всички запитани. Някои от страните, които в най-голяма степен се съгласяват с това твърдение, са Индонезия, Йемен, Палестина, Сирия и Афганистан. Хората от Япония, Косово, Германия, Швеция и др. изглеждат най-малко убедени.

Половината от хората по света вярват, че след 25 години изкопаемите горива все още ще захранват света с енергия, а не алтернативните източници. 35% не са съгласни. 16% несигурни. Западна Азия изглежда най-убедена в ролята на изкопаемите горива – повече от 7 от 10 са съгласни, че изкопаемите горива ще останат основният енергиен източник. Латинска Америка е най-скептичният регион, където повече от 4 от 10 не са съгласни с твърдението. Изглежда, че ЕС, със своя Зелен преход, не е успял да убеди напълно своите граждани – 46% казват, че изкопаемите горива ще останат водещи в близко бъдеще, докато 37% не са съгласни. Икономиките с по-ниски доходи като цяло изглежда са по-склонни да се съгласят, че изкопаемите горива ще запазят мястото си в живота ни през следващите 25 години.

Най-много хора, съгласни с това твърдение, има в ОАЕ, Кот д’Ивоар, Афганистан, Пакистан и др. Най-нисък дял на съгласие е регистриран, например, в страни като Индия, Аржентина, Южна Корея, Япония и Перу.

 Отвъд човешкото…

С напредването на технологиите интернет става все по-важен елемент от живота ни. 86% от запитаните хора са съгласни, че светът ще стане още по-зависим от интернет, което прави това твърдението, с което почти всички са съгласни. Различията в мненията по този въпрос не са географски, а по-скоро демографски. Страните с ниски доходи, например, мислят в по-малка степен, че ще станем още по-зависими от интернет през следващите 25 години – 77%. Такива са нагласите и при хората с по-ниско образование по целия свят. 

„Ще бъде създаден изкуствен човек“ през следващия четвърт век вярват 46% от участниците в глобалното проучване, 39% не са съгласни и 15% не могат да кажат. Западна Азия (Афганистан) е склонна да се съгласи в много по-голяма степен, отколкото други региони. Приблизително една пета в Европа и в Източна Азия+Океания все още не могат да преценят.

Същият модел на нагласите се наблюдава и по отношение на твърдението „Ще бъде открит живот на друга планета“ – и по този въпрос Западна Азия е по-склонна да даде утвърдителен отговор. В световен мащаб 39%  са съгласни, а 41% са на обратното мнение. 20% не могат да кажат.

И двете твърдения получават относително по-голяма подкрепа от по-младите поколения. Религиозните вярвания също корелират с мненията за извънземен живот и създаването на човек в лаборатория.

 Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“:

„Промените, които се очакват, не винаги са тези, които се случват. И обратно. Поглед в базата данни на Roper Center показва, че когато през 1949 г. американците са били попитани дали очакват човек да достигне Луната през следващите петдесет години, само 15% са отговорили с „да“. Само 20 години по-късно следата на човечеството вече беше там. 

И обратно, обществеността беше твърде склонна да вярва, че лекът за рак е неизбежен. Стабилните мнозинства, които очакваха ракът да е лечим доста преди края на 20-ти век, бяха разочаровани – въпреки че беше постигнат голям напредък в лечението и продължителността на живота.

И проучване на Gallup Inc. от 1998 г. установи, че 61% от американците смятат, че само след двадесет и пет години повечето хора обикновено ще живеят до 100 години. Четвърт век по-късно все още сме далеч… може би. 

Очакванията за бъдещето са най-малкото съществена част от картината на настоящето – на текущите масови нагласи. Фактът, че практически всеки на планетата е убеден, че през следващите 25 години нашата зависимост от интернет ще нарасне, означава, че вече сме твърде много зависими от него. А когато мненията ни за бъдещето по някои въпроси са силно разделени, това означава, че спорът не ни предстои в бъдещето, а е вече част от нашето ежедневие. Четиридневната работна седмица изглежда буквално зад ъгъла за хората, живеещи в развития свят, но те всъщност може да се окажат доста изненадани от нула работни дни – гарантираният доход е на след ъгъла по същата улица и може би е по-близо, отколкото очакваме.“ 

 Къде сме ние?

На фона на света българите изглеждат малко по-скептични, а може би и в традициите и ценностите на нашето общество – по-здраво стъпили на земята – по отношение на очакванията си за бъдещето. Обществото ни често отговаря в синхрон с Европа, макар и в някои отношения да сме по-близо до тази Европа, която не членува в ЕС. Често колебанието (или несигурността) за бъдещето у нас заема сериозни стойности.

Българите изглежда са по-склонни да мислят, че в обозримо бъдеще ще бъдем по-малко здрави – две трети от запитаните отговарят така, а 22% не се съгласяват. Около една десета не могат да преценят. В това отношение обществото ни изглежда малко по-скептично в сравнение със средните регистрирани дялове за страните от ЕС.

Въпреки това увереността, че в следващия четвърт век ще бъдат открити ваксини и лекарства, които да заличат окончателно болести като, например, СПИН и детски паралич в страната ни е стабилна – 64% вярват, че такива ваксини скоро ще бъдат достъпни и двете болести ще бъдат заличени като опасност за човечеството. 16 на сто не са склонни да вярват в тази хипотеза, а 20% не успяват да преценят. Дяловете у нас са сходни (макар и малко по-ниски) с тези, регистрирани в останалите европейски държави и при нашите съседи.

Увереността, че скоро ще работим само 4 дни през седмицата, не е толкова силна, колкото регистрираното средно за ЕС, но все пак и у нас оптимистите по този въпрос надвишават песимистите – 42% у нас очакват през следващите 25 години 4-дневна работна седмица. 38% са скептици. Значителен дял от една пета не могат да преценят.

Бракът между хората от един и същи пол по-скоро не е сред правата, които българите си представят за норма, през следващите няколко десетилетия. 36% смятат, че еднополовите бракове ще бъдат признати за право, но близо една втора (48%) са скептични към тази хипотеза. 16% не успяват да заемат позиция. В това отношение българите са доста по-скептични от останалите общества в ЕС, но пък и по-склонни да се съгласят с твърдението от много от европейските държави, които не са в Съюза. Близки до нашите (но все пак по-благосклонни към хипотезата, че еднополовите бракове ще са признати за право скоро) са нагласите на обществата в Полша, Румъния и Сърбия.

Обществото у нас обаче е по-скоро убедено, че еднаквото заплащане между мъжете и жените ще бъде постигнато – 64% смятат, че това ще се случи в обозримо бъдеще. Скептици у нас по отношение на равното заплащане са 21%, а 15% не могат да преценят. По този въпрос обществото ни е по-скоро сред оптимистите в Европа.

Енергията по света ще продължи да идва основно от фосилни горива и през следващите десетилетия смятат 52% от всички запитани у нас. Не са склонни да се съгласят 26 на сто, а още около една пета от българите не успяват да заемат ясна позиция. Регистрираните в ЕС (общо)  отговори в подкрепа на твърдението, че фосилните горива ще останат основни, са малко по-ниски. Близки до нашите обаче са нагласите в Гърция, Полша, Румъния, Франция и др.

Доларът няма да е основната световна валута според две пети от запитаните у нас, една четвърт не са съгласни, а значителен дял от 34 на сто не могат да преценят. Страната ни се вписва в регистрираните общи нагласи на Европа по тази тема.

Убедеността в обществото ни, че ще ставаме все по-зависими от интернет е силна – 86%. Под една десета не се съгласяват – 7%. Толкова е и делът на тези, които не могат да преценят. Този въпрос буди единодушие почти навсякъде по света.

Нагласите по отношение на хипотезите за скорошно създаване на човек по изкуствен път и откриване на живот на друга планета будят и у нас, както и в повечето държави около нас, по-скоро колебание и предпазливост в отговорите. Темите за бъдещето на човечеството, което излиза извън „човешкото“ не получават еднозначен отговор никъде по света. Изглежда българите са по-скоро склонни да вярват (но не са убедени), че през следващите 25 години ще бъде създаден човек по изкуствен път – 44 на сто смятат така. 28% не очакват това да се случи (в обозримо бъдеще). Още толкова намират за трудно да формулират конкретно мнение.

Трудно за обществото ни изглежда и да се формулира мнение и по отношение на откриването на живот на друга планета през следващите няколко десетилетия. 35% на сто смятат, че това ще се случи. 30% не очакват откриването на живот извън Земята скоро, а още 35% не знаят как да отговорят.

Размер на извадката и метод на регистрация:

Общо 59 716 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

В България изследването е финансирано и проведено от “Галъп интернешънъл болкан” за световната Асоциация “Галъп интернешънъл”.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Германия може да загуби поне 4% от БВП до края на 2023 г. заради специалната операция на Русия в Украйна. Това съобщава Ройтерс, позовавайки се на съобщението на ръководителя на Германската търговско-промишлена камара Петер Адриан.

„Украинският конфликт през тази година ще струва на Германия 160 милиарда евро. Можем да кажем, че тази цифра е 4% от БВП на страната“, каза Адриан.

Според него спадът на БВП на жител на Германия може да бъде поне €2000. Всичко това се дължи на факта, че Германия е индустриална страна, тоест основната част от икономиката е обвързана с индустрията. А с рязкото покачване на цените на енергията индустрията е в беда.

Изданието отбелязва, че прогнозите за БВП на Германия за 2023 и 2024 г. не са оптимистични и са дори по-ниски, отколкото в много други страни.

На 21 февруари Rheinische Post, позовавайки се на извадки от доклад на Германския икономически институт (IW), написа, че ситуацията в Украйна е струвала на света 1,6 трилиона долара през 2022 г. Според Майкъл Гремлинген, автор на доклада, икономическите показатели през 2022 г. са се оказали с $1600 млрд. по-ниски, отколкото биха били без руската спецоперация в Украйна.

Преди това президентът на Германския институт за икономически изследвания (DIW) Марсел Фрацшер заяви, че Германия е загубила 100 милиарда евро миналата година поради руската военна операция в Украйна и свързаното с това увеличение на разходите за електроенергия в Европа.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Превъоръжаването на българската армия е основен приоритет на ГЕРБ. Инвестициите в съвременни отбранителни способности следва да доведат и до инвестиции в българската икономика и създаване на нови високоплатени работни места.

Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по време на среща с представители на “Локхийд Мартин”, които са на посещение в България.

“Припомних, че веднага след като Руската федерация неоправдано нападна Украйна, от ГЕРБ заявихме ясната си позиция в подкрепа на Украйна и нейния народ, в контраст с колебливата политика на правителството на Кирил Петков”, написа Борисов в профила си във Фейсбук. 

Той сподели, че последната година е била втората подред изгубена за модернизацията на въоръжените сили.

“Единственият реализиран проект е за придобиване на вторите осем изтребителя F-16 за България, внесен от служебното правителство и приет благодарение на ГЕРБ. Ето защо с представителите на “Локхийд Мартин” обсъдихме възможностите за различни бъдещи проекти в подкрепа на боеспособността на българската армия”, написа още Борисов и добави, че целта е след 2 април в България да има силно евроатлантическо правителство, водено от ГЕРБ, което да реализира мащабна модернизационна програма. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

На днешния ден през 1961 г. е роден индийско-американски икономист Абхиджит Винаяк Банерджи (Abhijit Vinayak Banerjee). През 2019 година Абхиджит Банерджи, заедно със съпругата си Естер Дюфло и Майкъл Кремър, получава Нобелова награда за икономика „за техния експериментален подход към облекчаването на глобалната бедност“.

Банерджи е роден на 21 февруари 1961 година в Бомбай в семейството на университетски преподаватели по икономика. Баща му е бенгалец, а майка му – маратхийка. Израства в Калкута, където през 1981 година завършва икономика в Калкутския университет, а след това и магистратура в Университета „Джавахарлал Неру“ в Ню Делхи.

През 1988 година Банерджи защитава докторат в Харвардския университет (най-старото висше учебно заведение в САЩ), след което преподава в Принстънския университет (един от най-престижните частни университети в света, 1988-1992 г.), Харвардския университет (1992-1993 г.) и Масачузетския технически институт (едно от най-елитните висши училища в света в областта на техниката и технологиите, от 1993 г.).Банерджи работи главно в областта на икономиката на развитието и социоикономиката.

Икономика на развитието e клон на икономиката, който се занимава с икономическите аспекти на процеса на развитие в страните с нисък доход на населението. Фокусира сее не само върху методите на промотиране на икономическия растеж и структурна на промяна, но също върху подобряване на потенциала на по-голямата част от населението – например, чрез здраве и образование, както и условия на труд, независимо дали чрез държавни (публични) или частни канали.

Социоикономиката (socioeconomics, socio-economics, social economics – за разлика от социална икономика, което идва от social economy) изучава обществото от гледна точка на икономиката.

Абхиджит Бенерджи е бивш президент на Бюрото за икономически проучвания и анализи на Индия. Той е експерт в областта на изследванита в рамките на икономическата теория.

Индиецът Абхиджит Банерджи, французойката Естер Дюфло и американецът Майкъл Креймър са развили методите си през 90-те години на миналия век с работа в държави като Кения и Индия, а сега експерименталните им изследвания доминират този раздел от икономическата наука. Ключовата част от тяхното изследване е вземане на обезсърчителен проблем с глобалната бедност и разбиването му до по-малки въпроси, на които по-адекватно може да се отговори. Например, за да се открият начин за подобряване на здравето на децата, те ще разгледат различни експериментални подходи като образователни методи, здравни системи, подходи в земеделието и достъп до кредит. 

Естер Дюфло е втората жена, което печели Нобелова награда за икономика. Нейният основен изследователски фокус е върху икономиката на развитието, особено здраве, образование, джендър и политика, както и осигуряване (обезпечаване) на кредит. Тя също е най-младият носител на Нобеловата награда за икономика. Банержи и Дюфло са двойка не само в научната работа, но и в живота.

Майкъл Робърт Кремър (Michael Robert Kremer) завършва обществени науки в Харвардски университет. През 1992 година защитава и докторат по икономика там и става преподавател по икономика в Масачузетския технически институт (1993-1999 г.) и в Харвардския университет (от 1999 година). Работи главно в областта на икономиката на развитието.

Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668) в деня на нейната 300-годишнина. Въпреки че наградата не присъства в завещанието на Алфред Нобел, тя се отъждествява с Нобеловите награди и получателите ѝ се обявяват като Нобелови лауреати на съответната церемония. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]