Дългосрочните темпове на растеж на световната икономика ще намалеят до 2030 г. до най-ниските нива от 30 години и може да я чака „изгубеното десетилетие“. Такива предупреждения се съдържат в доклад на Световната банка, публикуван в понеделник.

Както подчертават авторите му, „почти всички икономически сили, които осигуриха прогрес и просперитет през последните три десетилетия, се изчерпват“. “В резултат на това между 2022 г. и 2030 г. се очаква средният потенциален растеж на глобалния БВП да спадне с около една трета от темпа, който преобладаваше през първото десетилетие на този век, до 2,2 процента годишно.

За развиващите се икономики този спад ще бъде рязък – от 6 на сто годишно между 2000 и 2010 г. до 4 процента годишно през останалите години от това десетилетие. „Този спад би бил много по-сериозен в случай на глобална финансова криза или рецесия”, пишат експертите на международната финансова организация.

Главният икономист на Световната банка Индермит Гил подчертава, че “световната икономика може да я чака загубено десетилетие”.

В същото време от международната организация смята, че темпът на растеж на световния БВП може да бъде увеличен с 0.7 процентни пункта до средногодишно ниво от 2.9 процента. За да направят това, страните трябва да разработят “политики, ориентирани към устойчив растеж”, отбелязва Световната банка.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Не виждам нужда от тавани на надценка. Това заяви в ефира на БНТ служебният министър на икономиката Никола Стоянов. Повод за изказването му са предприетите от правителството мерки за намаляване на цените на хранителните стоки. Той повтори идеите за промени в подзаконовите нормативни актове, които да помогнат.

Първата идея е всички търговци, които слагат над 25% надценка да информират Комисията за защита на потребителите, като идеята е тя, по своя преценка, да реши дали да направи проверка каква е причината за това.

От вчера министърът сериозно лансира и намерението за промяна на санкциите при открити нелоялни търговски практики. Сега санкцията е до 50 хил. лв., а Стоянов смята, че трябва да е процент от оборота.

Министърът посочи и новият срок, в който да заработи сайтът, създаден от министерството за сравнение между цените в България и избрани европейски държави. Той би трябвало да тръгне следващата седмица, като сега се изчиствали бъгове и дребни проблеми.

До момента проверките на Комисията за защита на потребителите е издала 138 акта за няколко седмица, но броят им намалявал, отчете Стоянов. Най-честите нарушения били свързани с по-нисък грамаж от посочения, промоции, за които са осигурени твърде малко количества от стоките, както и обявена ниска цена на щанда, която е различна на касата.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Министерството на икономиката е сезирало прокуратурата за нарушения на предишното ръководство на “Ел Би Булгарикум”, съобщиха от министерския пресцентър.

Веднага след назначаването си предишния изпълнителен директор на дружеството е сключил договори с две фирми за доставка на сурово мляко на цена с 40 до 50 стотинки по-висока от средната изкупна цена за литър сурово мляко във Врачанско и Монтанско за периода октомври 2022-ра до февруари 2023 година. Въпросните фирми, една от които е основана едва седмица преди подписването на договора, започнали да получават над 70 процента от всички поръчки на държавното дружество, твърдят още от министерството на икономиката.

От там са установили още, че и двете фирми не са били вписани в регистъра на изкупвачи на мляко към датата на подписване на договорите им с “Ел Би Булгарикум”.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Какво ще се промени след четвърт век?

Колко и какво ще се промени през следващите 25 години? Какви са очакванията за икономиката, технологиите, медицината? Ще придобием ли нови права или ще загубим някои? Кога ще открием живот извън Земята? Световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ зададе тези и други въпроси за обозримото бъдеще. Какъв свят си представяме – дали е много по-различен от живота ни днес?

Повечето хора изглежда са съгласни, че през следващите 25 години 4-дневната работна седмица ще бъде норма по целия свят. Общото схващане обаче е, че хората ще станат по-малко здрави. Според близо половината от анкетираните по света, доларът няма да бъде водещата глобална валута. Еднополовите бракове ще продължат да разделят мненията. Скоро ще бъде създаден изкуствен човек, смятат 46% от анкетираните в различни нации по света. И има голяма надежда в напредъка на ваксините.

Това са само някои от изводите от проучване за 75-ата годишнина на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, което покрива около две трети от глобалното население (и повече от 90% от държавите, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение).

По-здравословен живот и медицински технологии

Повече от половината (58%) от световното население е съгласно, че през следващите 25 години хората действително ще станат по-малко здрави. Една трета не се съгласяват, а 10% не могат да преценят. Регионите, които са съгласни в по-малка степен, са Източна Азия и Океания, ЕС и Северна Америка, докато останалата част от Азия е сред регионите, които са съгласни в най-голяма степен. Нагласите често са отражение на различни обстоятелства, като възгледите на хората за настоящото качество на живот, ориентация към здравословни навици и техните национални здравни системи и стандарт на живот.

Хората в страни като, например, Северна Македония, ОАЕ, Босна и Херцеговина, Боливия, Ирак и т.н. изглеждат най-уверени, че човечеството ще стане по-малко здраво – има дялове от по 70-80% съгласни в тези страни. Най-малко склонни да се съгласят с подобно твърдение изглеждат хората в държави като Индонезия, Швеция, Германия, Нидерландия, Сиера Леоне и др. с дялове от едва около 40%.

Хората по света са съгласни, че относително скоро ще има ваксини, които ще помогнат за заличаването на болести, които в момента са трудно лечими или нелечими. 71% от запитаните респонденти са съгласни, че през следващите 25 години ще бъдат достъпни ваксини, които ще премахнат болести като полиомиелит и СПИН. 18% от анкетираните не са съгласни и малко над една десета не са сигурни как да отговорят. Европа е склонна да бъде малко по-скептична към това твърдение, отколкото други изследвани региони. В Европа също така има значително по-висок дял на отговори „не мога да преценя“. Икономиките с ниски доходи изглеждат по-обнадеждени по този въпрос в сравнение с по-богатите страни. Може би има повече надежда там, където е и по-необходима – тъй като икономиките с ниски доходи са непропорционално засегнати от тези болести.

Хората в страни като Виетнам, Кот д’Ивоар, Гана, Тайланд и Филипините се открояват с дялове до 80-90% като най-склонни да вярват, че скоро ще има налични ваксини за изличаване на болести, които са трудни за лечение. Най-много се съмняват в това хората в Япония, Чехия, Руската федерация, Люксембург и Италия.

 Какво е правилно и какво е право

Повечето хора са съгласни, че през следващите 25 години 4-дневната работна седмица ще бъде норма по целия свят. 50% от респондентите в глобалното проучване на Асоциацията „Галъп интернешънъл“ казват, че мнозинството от нас ще започнат да работят 4 дни в седмицата още през следващите десетилетия. 38% са скептични, а 12% отказват да отговорят или не знаят как.

Хората в Северна Америка, Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка, Източна Азия/Океания и ЕС са по-уверени, че 4-дневната седмица ще бъде достъпно право за повечето хора през следващите 25 години. Латинска Америка и европейските държави извън ЕС, следвани от страните на юг от Сахара, са по-малко склонни да се съгласят в сравнение с други региони. Най-висок дял отговори „Не знам“ пък е регистриран в европейските държави, които не членуват в ЕС – където почти една пета не могат да вземат отношение. Твърдението също така показва видими (макар и не драматични) разлики в отговорите по лични доходи и образование – хората с висше образование и по-висок доход са по-склонни да очакват по-кратка работна седмица в бъдеще.

4-дневната работна седмица се счита за най-вероятна придобивка следващият четвърт век в ОАЕ, Индия, Ирландия и Канада с дялове на съгласие до 70%. Много по-скептични са например гражданите на Перу, Швеция, Еквадор и Италия.

Еднополовите бракове като право ясно разделят света на две половини. 45% от анкетираните по света смятат, че през следващия четвърт век еднополовите бракове ще бъдат признато право. И все пак 44% не са съгласни. Останалите не могат да кажат.

Трябва да се отбележи, че твърдението не е тествано в Близкият изток, Северна Африка и Западна Азия, включително Афганистан, Ирак, Израел, Йордания, Либия, Палестина, Сирия, Обединените арабски емирства и Йемен. Регионите, съгласни с това твърдение, са предимно Северна Америка и ЕС, а регионите, които не са съгласни, в най-голяма степен, са Южна Азия и страните от Сахара, следвани от европейските държави извън ЕС.

Възрастта изглежда не е сред определящите характеристики по отношение на нагласите към еднополовите бракове. Доходите и образованието обаче са – видимо повече хора с по-високи доходи и по-високо образование очакват, че след 25 години бракът между еднополови двойки ще се счита за право. Най-определящи за мнението по този въпрос, разбира се, са религията, различният културен произход и националните характеристики/традиции.

Тайланд, Испания, Словения, Ирландия и Франция са сред първите страни, които се съгласяват с това твърдение. На противоположната страна се открояват страни като Армения, Индонезия и Индия и Сенегал с много по-малък дял на съгласие.

Малко повече са хората по света, които вярват, че през следващите 25 години детският паралич и СПИН ще бъдат заличени, отколкото хората, които вярват, че жените ще получават същото заплащане като мъжете за еднаква работа. 68% от анкетираните са съгласни, че в обозримо бъдеще жените ще получават еднакво заплащане. 23% обаче не са съгласни, а 9% не могат да кажат.

Интересното е, че европейците (както страните в ЕС, така и страните извън ЕС) и респондентите в Северна Америка изглеждат малко по-скептични и нерешителни, но дори и там делът на тези, които очакват равно заплащане за мъжете и жените за една и съща работа, е близо две трети. Най-уверени в равното заплащане в бъдеще изглежда са хората в Субсахарска Африка, Западна Азия и Източна Азия/Океания. По-младите поколения, хората с по-високи доходи и хората с висше образование са по-уверени, че мъжете и жените скоро ще имат равни заплати. Видимо по-оптимистични обаче са страните с ниски доходи, докато нациите с високи доходи изглеждат по-колебливи. А самите жени също са не особено оптимистично настроени за равно заплащане.

Хората в Нигерия, Виетнам, Филипините, Кот д’Ивоар и т.н. изглеждат най-убедени, че жените ще получават равно заплащане с мъжете. Най-малко склонни да вярват в това изглеждат хората в Австрия, Германия, Япония, Русия и др.

 Икономиката

Почти половината от хората от различни нации по света смятат, че щатският долар ще загуби ролята си на водеща валута в света през следващите 25 години. 34% са на обратното мнение, а 19% не са сигурни. С твърдението се съгласяват предимно в Западна Азия, следвана от Близкия изток и Северна Африка. Заслужава да се отбележи фактът, че 53% в Северна Америка са съгласни с това твърдение, а една пета не могат да преценят. Както в страните от ЕС, така и в европейските страни извън ЕС, делът на онези, които очакват, че доларът вече няма да бъде водещата валута в света, е близо половината от всички запитани. Някои от страните, които в най-голяма степен се съгласяват с това твърдение, са Индонезия, Йемен, Палестина, Сирия и Афганистан. Хората от Япония, Косово, Германия, Швеция и др. изглеждат най-малко убедени.

Половината от хората по света вярват, че след 25 години изкопаемите горива все още ще захранват света с енергия, а не алтернативните източници. 35% не са съгласни. 16% несигурни. Западна Азия изглежда най-убедена в ролята на изкопаемите горива – повече от 7 от 10 са съгласни, че изкопаемите горива ще останат основният енергиен източник. Латинска Америка е най-скептичният регион, където повече от 4 от 10 не са съгласни с твърдението. Изглежда, че ЕС, със своя Зелен преход, не е успял да убеди напълно своите граждани – 46% казват, че изкопаемите горива ще останат водещи в близко бъдеще, докато 37% не са съгласни. Икономиките с по-ниски доходи като цяло изглежда са по-склонни да се съгласят, че изкопаемите горива ще запазят мястото си в живота ни през следващите 25 години.

Най-много хора, съгласни с това твърдение, има в ОАЕ, Кот д’Ивоар, Афганистан, Пакистан и др. Най-нисък дял на съгласие е регистриран, например, в страни като Индия, Аржентина, Южна Корея, Япония и Перу.

 Отвъд човешкото…

С напредването на технологиите интернет става все по-важен елемент от живота ни. 86% от запитаните хора са съгласни, че светът ще стане още по-зависим от интернет, което прави това твърдението, с което почти всички са съгласни. Различията в мненията по този въпрос не са географски, а по-скоро демографски. Страните с ниски доходи, например, мислят в по-малка степен, че ще станем още по-зависими от интернет през следващите 25 години – 77%. Такива са нагласите и при хората с по-ниско образование по целия свят. 

„Ще бъде създаден изкуствен човек“ през следващия четвърт век вярват 46% от участниците в глобалното проучване, 39% не са съгласни и 15% не могат да кажат. Западна Азия (Афганистан) е склонна да се съгласи в много по-голяма степен, отколкото други региони. Приблизително една пета в Европа и в Източна Азия+Океания все още не могат да преценят.

Същият модел на нагласите се наблюдава и по отношение на твърдението „Ще бъде открит живот на друга планета“ – и по този въпрос Западна Азия е по-склонна да даде утвърдителен отговор. В световен мащаб 39%  са съгласни, а 41% са на обратното мнение. 20% не могат да кажат.

И двете твърдения получават относително по-голяма подкрепа от по-младите поколения. Религиозните вярвания също корелират с мненията за извънземен живот и създаването на човек в лаборатория.

 Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“:

„Промените, които се очакват, не винаги са тези, които се случват. И обратно. Поглед в базата данни на Roper Center показва, че когато през 1949 г. американците са били попитани дали очакват човек да достигне Луната през следващите петдесет години, само 15% са отговорили с „да“. Само 20 години по-късно следата на човечеството вече беше там. 

И обратно, обществеността беше твърде склонна да вярва, че лекът за рак е неизбежен. Стабилните мнозинства, които очакваха ракът да е лечим доста преди края на 20-ти век, бяха разочаровани – въпреки че беше постигнат голям напредък в лечението и продължителността на живота.

И проучване на Gallup Inc. от 1998 г. установи, че 61% от американците смятат, че само след двадесет и пет години повечето хора обикновено ще живеят до 100 години. Четвърт век по-късно все още сме далеч… може би. 

Очакванията за бъдещето са най-малкото съществена част от картината на настоящето – на текущите масови нагласи. Фактът, че практически всеки на планетата е убеден, че през следващите 25 години нашата зависимост от интернет ще нарасне, означава, че вече сме твърде много зависими от него. А когато мненията ни за бъдещето по някои въпроси са силно разделени, това означава, че спорът не ни предстои в бъдещето, а е вече част от нашето ежедневие. Четиридневната работна седмица изглежда буквално зад ъгъла за хората, живеещи в развития свят, но те всъщност може да се окажат доста изненадани от нула работни дни – гарантираният доход е на след ъгъла по същата улица и може би е по-близо, отколкото очакваме.“ 

 Къде сме ние?

На фона на света българите изглеждат малко по-скептични, а може би и в традициите и ценностите на нашето общество – по-здраво стъпили на земята – по отношение на очакванията си за бъдещето. Обществото ни често отговаря в синхрон с Европа, макар и в някои отношения да сме по-близо до тази Европа, която не членува в ЕС. Често колебанието (или несигурността) за бъдещето у нас заема сериозни стойности.

Българите изглежда са по-склонни да мислят, че в обозримо бъдеще ще бъдем по-малко здрави – две трети от запитаните отговарят така, а 22% не се съгласяват. Около една десета не могат да преценят. В това отношение обществото ни изглежда малко по-скептично в сравнение със средните регистрирани дялове за страните от ЕС.

Въпреки това увереността, че в следващия четвърт век ще бъдат открити ваксини и лекарства, които да заличат окончателно болести като, например, СПИН и детски паралич в страната ни е стабилна – 64% вярват, че такива ваксини скоро ще бъдат достъпни и двете болести ще бъдат заличени като опасност за човечеството. 16 на сто не са склонни да вярват в тази хипотеза, а 20% не успяват да преценят. Дяловете у нас са сходни (макар и малко по-ниски) с тези, регистрирани в останалите европейски държави и при нашите съседи.

Увереността, че скоро ще работим само 4 дни през седмицата, не е толкова силна, колкото регистрираното средно за ЕС, но все пак и у нас оптимистите по този въпрос надвишават песимистите – 42% у нас очакват през следващите 25 години 4-дневна работна седмица. 38% са скептици. Значителен дял от една пета не могат да преценят.

Бракът между хората от един и същи пол по-скоро не е сред правата, които българите си представят за норма, през следващите няколко десетилетия. 36% смятат, че еднополовите бракове ще бъдат признати за право, но близо една втора (48%) са скептични към тази хипотеза. 16% не успяват да заемат позиция. В това отношение българите са доста по-скептични от останалите общества в ЕС, но пък и по-склонни да се съгласят с твърдението от много от европейските държави, които не са в Съюза. Близки до нашите (но все пак по-благосклонни към хипотезата, че еднополовите бракове ще са признати за право скоро) са нагласите на обществата в Полша, Румъния и Сърбия.

Обществото у нас обаче е по-скоро убедено, че еднаквото заплащане между мъжете и жените ще бъде постигнато – 64% смятат, че това ще се случи в обозримо бъдеще. Скептици у нас по отношение на равното заплащане са 21%, а 15% не могат да преценят. По този въпрос обществото ни е по-скоро сред оптимистите в Европа.

Енергията по света ще продължи да идва основно от фосилни горива и през следващите десетилетия смятат 52% от всички запитани у нас. Не са склонни да се съгласят 26 на сто, а още около една пета от българите не успяват да заемат ясна позиция. Регистрираните в ЕС (общо)  отговори в подкрепа на твърдението, че фосилните горива ще останат основни, са малко по-ниски. Близки до нашите обаче са нагласите в Гърция, Полша, Румъния, Франция и др.

Доларът няма да е основната световна валута според две пети от запитаните у нас, една четвърт не са съгласни, а значителен дял от 34 на сто не могат да преценят. Страната ни се вписва в регистрираните общи нагласи на Европа по тази тема.

Убедеността в обществото ни, че ще ставаме все по-зависими от интернет е силна – 86%. Под една десета не се съгласяват – 7%. Толкова е и делът на тези, които не могат да преценят. Този въпрос буди единодушие почти навсякъде по света.

Нагласите по отношение на хипотезите за скорошно създаване на човек по изкуствен път и откриване на живот на друга планета будят и у нас, както и в повечето държави около нас, по-скоро колебание и предпазливост в отговорите. Темите за бъдещето на човечеството, което излиза извън „човешкото“ не получават еднозначен отговор никъде по света. Изглежда българите са по-скоро склонни да вярват (но не са убедени), че през следващите 25 години ще бъде създаден човек по изкуствен път – 44 на сто смятат така. 28% не очакват това да се случи (в обозримо бъдеще). Още толкова намират за трудно да формулират конкретно мнение.

Трудно за обществото ни изглежда и да се формулира мнение и по отношение на откриването на живот на друга планета през следващите няколко десетилетия. 35% на сто смятат, че това ще се случи. 30% не очакват откриването на живот извън Земята скоро, а още 35% не знаят как да отговорят.

Размер на извадката и метод на регистрация:

Общо 59 716 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

В България изследването е финансирано и проведено от “Галъп интернешънъл болкан” за световната Асоциация “Галъп интернешънъл”.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Германия може да загуби поне 4% от БВП до края на 2023 г. заради специалната операция на Русия в Украйна. Това съобщава Ройтерс, позовавайки се на съобщението на ръководителя на Германската търговско-промишлена камара Петер Адриан.

„Украинският конфликт през тази година ще струва на Германия 160 милиарда евро. Можем да кажем, че тази цифра е 4% от БВП на страната“, каза Адриан.

Според него спадът на БВП на жител на Германия може да бъде поне €2000. Всичко това се дължи на факта, че Германия е индустриална страна, тоест основната част от икономиката е обвързана с индустрията. А с рязкото покачване на цените на енергията индустрията е в беда.

Изданието отбелязва, че прогнозите за БВП на Германия за 2023 и 2024 г. не са оптимистични и са дори по-ниски, отколкото в много други страни.

На 21 февруари Rheinische Post, позовавайки се на извадки от доклад на Германския икономически институт (IW), написа, че ситуацията в Украйна е струвала на света 1,6 трилиона долара през 2022 г. Според Майкъл Гремлинген, автор на доклада, икономическите показатели през 2022 г. са се оказали с $1600 млрд. по-ниски, отколкото биха били без руската спецоперация в Украйна.

Преди това президентът на Германския институт за икономически изследвания (DIW) Марсел Фрацшер заяви, че Германия е загубила 100 милиарда евро миналата година поради руската военна операция в Украйна и свързаното с това увеличение на разходите за електроенергия в Европа.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Превъоръжаването на българската армия е основен приоритет на ГЕРБ. Инвестициите в съвременни отбранителни способности следва да доведат и до инвестиции в българската икономика и създаване на нови високоплатени работни места.

Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по време на среща с представители на “Локхийд Мартин”, които са на посещение в България.

“Припомних, че веднага след като Руската федерация неоправдано нападна Украйна, от ГЕРБ заявихме ясната си позиция в подкрепа на Украйна и нейния народ, в контраст с колебливата политика на правителството на Кирил Петков”, написа Борисов в профила си във Фейсбук. 

Той сподели, че последната година е била втората подред изгубена за модернизацията на въоръжените сили.

“Единственият реализиран проект е за придобиване на вторите осем изтребителя F-16 за България, внесен от служебното правителство и приет благодарение на ГЕРБ. Ето защо с представителите на “Локхийд Мартин” обсъдихме възможностите за различни бъдещи проекти в подкрепа на боеспособността на българската армия”, написа още Борисов и добави, че целта е след 2 април в България да има силно евроатлантическо правителство, водено от ГЕРБ, което да реализира мащабна модернизационна програма. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

На днешния ден през 1961 г. е роден индийско-американски икономист Абхиджит Винаяк Банерджи (Abhijit Vinayak Banerjee). През 2019 година Абхиджит Банерджи, заедно със съпругата си Естер Дюфло и Майкъл Кремър, получава Нобелова награда за икономика „за техния експериментален подход към облекчаването на глобалната бедност“.

Банерджи е роден на 21 февруари 1961 година в Бомбай в семейството на университетски преподаватели по икономика. Баща му е бенгалец, а майка му – маратхийка. Израства в Калкута, където през 1981 година завършва икономика в Калкутския университет, а след това и магистратура в Университета „Джавахарлал Неру“ в Ню Делхи.

През 1988 година Банерджи защитава докторат в Харвардския университет (най-старото висше учебно заведение в САЩ), след което преподава в Принстънския университет (един от най-престижните частни университети в света, 1988-1992 г.), Харвардския университет (1992-1993 г.) и Масачузетския технически институт (едно от най-елитните висши училища в света в областта на техниката и технологиите, от 1993 г.).Банерджи работи главно в областта на икономиката на развитието и социоикономиката.

Икономика на развитието e клон на икономиката, който се занимава с икономическите аспекти на процеса на развитие в страните с нисък доход на населението. Фокусира сее не само върху методите на промотиране на икономическия растеж и структурна на промяна, но също върху подобряване на потенциала на по-голямата част от населението – например, чрез здраве и образование, както и условия на труд, независимо дали чрез държавни (публични) или частни канали.

Социоикономиката (socioeconomics, socio-economics, social economics – за разлика от социална икономика, което идва от social economy) изучава обществото от гледна точка на икономиката.

Абхиджит Бенерджи е бивш президент на Бюрото за икономически проучвания и анализи на Индия. Той е експерт в областта на изследванита в рамките на икономическата теория.

Индиецът Абхиджит Банерджи, французойката Естер Дюфло и американецът Майкъл Креймър са развили методите си през 90-те години на миналия век с работа в държави като Кения и Индия, а сега експерименталните им изследвания доминират този раздел от икономическата наука. Ключовата част от тяхното изследване е вземане на обезсърчителен проблем с глобалната бедност и разбиването му до по-малки въпроси, на които по-адекватно може да се отговори. Например, за да се открият начин за подобряване на здравето на децата, те ще разгледат различни експериментални подходи като образователни методи, здравни системи, подходи в земеделието и достъп до кредит. 

Естер Дюфло е втората жена, което печели Нобелова награда за икономика. Нейният основен изследователски фокус е върху икономиката на развитието, особено здраве, образование, джендър и политика, както и осигуряване (обезпечаване) на кредит. Тя също е най-младият носител на Нобеловата награда за икономика. Банержи и Дюфло са двойка не само в научната работа, но и в живота.

Майкъл Робърт Кремър (Michael Robert Kremer) завършва обществени науки в Харвардски университет. През 1992 година защитава и докторат по икономика там и става преподавател по икономика в Масачузетския технически институт (1993-1999 г.) и в Харвардския университет (от 1999 година). Работи главно в областта на икономиката на развитието.

Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668) в деня на нейната 300-годишнина. Въпреки че наградата не присъства в завещанието на Алфред Нобел, тя се отъждествява с Нобеловите награди и получателите ѝ се обявяват като Нобелови лауреати на съответната церемония. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Вероятно няма да има дългосрочна политическа стабилност и отново ще се чакат избори”

“Не съм оптимист за влизането в еврозоната през 2024 г. Вероятно няма да има дългосрочна политическа стабилност и отново ще се чакат избори. А защото се чакат избори, икономиката ще ни замеря с пари от данъкоплатците и отново няма да може да се направи поне онова малкото, което е възможно за овладяване на инфлацията като местен феномен. По-добре да се планира присъединяване в еврозоната през 2025 – 2026 г.”. 

Това каза пред БНР доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика.

Във връзка с коментарите за загуба на суверенитет на българския лев, изказвани от противници на влизането на страната ни в еврозоната, той подчерта:

“Българският лев е бил суверенен само между фалита по външния дълг – на 9 март 1990 г., и фиксирането на валутния курс – на 1 март 1997 г., преди въвеждането на валутния борд. Това е най-независимият период на българския лев, винаги е имало някаква зависимост”.

Според доц. Станчев българският дял в инфлацията е малък, а повечето развития в инфлацията са били заради стара политика на ЕЦБ и много бързо възстановяване на икономиката през 2021 и началото на 2022 г.

“От края на 2021-ва и началото на 2022-ра е българският дял в инфлацията и той е свързан с компенсациите за електроенергия на фирмите, опрощаване на ДДС, премахване на ДДС на някои стоки и услуги без предварителен анализ”, обясни той.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Слагането на таван не работи добре”

“Амбициозната ни цел е април-май инфлацията в България да е едноцифрена”

“Сега е моментът да се реинвестират печалбите в модернизация на военната ни индустрия”

“Слагане на тавани на цени не работи добре, аз не съм привърженик на това, но и практиката го доказа. Това води до недостиг, а когато освободиш цените – те скачат в небесата. … Уверени сме, че има неща, които не са наред в системата”. 

Това заяви пред БНР служебният министър на икономиката Никола Стоянов.

Той подчерта, че “борбата за подобряване на живота на българите” е цел на втория мандат на служебното правителство на Гълъб Донев.

“Ще работим да има електронна платформа за информиране на гражданите. Да се вижда цена на вносител, цена на едро и цена в магазина. Надявам се търговските вериги да са партньори с нас на тази платформа. Пазарът е конкурентен, има доста играчи и ние ще разчитаме на конкуренцията да укроти цените и да ги свали. Трябва обаче да покажем на гражданите какви са реалностите, за да може тази конкуренция да се изостри”, обясни той.

Министър Никола Стоянов подчерта, че контролът трябва да бъде засилен.

По думите му се забелязва намаляване само на цените на едро, но не и на дребно. “Личната ми прогноза е, че ще има тръгване на цените на хранителните стоки надолу. Амбициозната ни цел е април-май инфлацията в България да е едноцифрена”, посочи той.

За наказателната процедура, която ЕК започна срещу България за подпомагането от държавата с 25 стотинки на гражданите при покупка на горива от бензиностанция, министърът на икономиката коментира, че правителството “се бори да избегне финансовата санкция” за това и посочи, че тази мярка е била приета “за подпомагане на продажбите на “Лукойл”.

На въпрос защо не се обложи свръхпечалбата и на оръжейната промишленост, както е в енергетиката, Никола Стоянов отговори: “Сега е моментът печалбите да се реинвестират и да се модернизира военната ни индустрия и да премине към натовски стандарти, за да има бъдеще и устойчивост”. 

“Всяка мярка в борбата с корупцията е добре дошла, защото чуждестранните инвеститори гледат това”, така коментира служебният министър на икономиката новите санкционирани българи в списъка “Магнитски” и добави:

“Служебното правителство подкрепяме всички мерки и благодарим на партньорите. Жалко е, че имаме нужда от помощ отвън, а нашите органи не успяват сами да се справят”.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

На днешния ден можем да си спомним за американския политолог  Хърбърт Александър Саймън (Herbert A. Simon). Ученият е починал на 9 февруари през 2001 година в Питсбърг.

Хърбърт Саймън има докторска степен по политически науки, а неговата работа е оказала влияние и в областта на компютърните науки, икономиката и когнитивната психология.  Основният му изследователски интерес е бил върху вземането на решения в икономическите организации и той е най-известен с теориите за “ограничената рационалност” и “задоволяването”. Хърбърт Саймън получава и наградата “Тюринг” за компютърни науки през 1975 година. Изследванията му са известни с интердисциплинарния си характер и обхващат областите на когнитивната наука, компютърните науки, публичната администрация, управлението и политическите науки.

Между 1939 и 1942 г. Хърбърт Саймън оглавява отдела за научни изследвания на Калифорнийският университет в Бъркли.

Той обаче е бил в университета „Карнеги Мелън“ през по-голямата част от кариерата си – от 1949 до 2001 г., където помага за основаването на Училището по компютърни науки „Карнеги Мелън“, едно от първите подобни в света.

Хърбърт Саймън Удостоен е с Нобелова награда за икономика през 1978 г. „за пионерни изследвания на процеса на вземане на решения в икономическите организации“.

Хърбърт Саймън е първият неикономист, спечелил тази награда (той има докторат по политология), но все пак неговото влияние в икономиката е известно.

Приносите му в икономиката са свързани главно с вземане на решения на мениджърско (управленско) ниво. Той разглежда решението като йерархия от различни степени. От тези му изследвания става ясно, че е невъзможно решенията да се вземат с пълна достоверност.

За отбелязване е, че Саймън беше сред пионерите на няколко съвременни научни области като изкуствения интелект, обработката на информация, вземане на решения, решаване на проблеми, теория на организацията и сложните системи.

Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (на шведски: Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne), или Нобелова награда за икономика, се присъжда всяка година за забележителни интелектуални приноси в областта на икономиката и е смятана за една от най-престижните награди за икономически изследвания.

Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668 г.) в деня на нейната 300-годишнина. Тя не присъства в завещанието на Алфред Нобел.

Според Силвия Назар, автор на книгата “Красив ум”, през февруари 1995 г. се взима решение наградата по икономика да се отнася за обществени науки, което разширява нейното присъждане в области като държавно право, психология и социология. Според нея също така, Комисията по наградата за икономика се променя така, че да включва и двама не-икономисти, докато преди това нейният състав е бил от петима икономисти. Все пак членовете на комисията включват четирима икономиста от пет, и секретар на комисията е неикономист.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Президентът Румен Радев ще бъде почетен гост и лектор в “The World Ahead 2023”. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Той ще участва в панел, посветен на стратегическото развитие на икономиката и енергетиката през 2022-2023 година.

Форумът е организиран от изданието The Economist и ще се състои в “Гранд Хотел Милениум София” от 20:00 часа тази вечер.

“Ситуацията в световната икономика остава трудна, но можем да кажем, че тя е по-малко лоша, отколкото беше преди няколко месеца”, заяви в интервю за телевизия “Си Би Ес” управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

След драстичния спад на предложенията за работа през декември 2022 година, през януари, трудовият пазар се възстановява. За един месец, общият брой на обявите за работа се е покачил с близо 70%. Ръст има и на годишна база, макар и само с два процента, показват данните месечния анализ на най-голямата платформа за обяви и кариерно развитие. 

В началото на годината всеки сектор на икономиката отчита двуцифрен ръст на обявите за работа.

Най-много са предложенията в търговията и продажбите, където увеличението е с 4 600 за един месец, но в процентно изражение това е със 74 на сто повече в сравнение с декември. Почти с толкова е нараснал и броят на офертите в секторите “Производство”, “Хотелиерство и ресторантьорство” и “Административни и обслужващи дейности”. Следват секторите “Логистика и транспорт”, “Строителство”, “Информационни технологии”, “Здравеопазване и фармация”.

В сектора на “Информационните технологии” обаче продължава спадът на обявите за работа на годишна база с около 30%.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

На днешния ден можем да си спомним за Дейл Томас Мортенсен (Dale Thomas Mortensen) – американският икономист и професор по икономика в Северозападния университет – Евенстън, САЩ. Той е роден на 2 февруари 1939 година в Ентърпрайз, Орегон в семейство със скандинавски корени.

През 2010 г. Мортесен получи Нобелова награда за икономически науки заедно с Кристофър Писаридес и Питър Даймънд. Те бяха отличени за техния метод за анализиране на пазарите на труда относно трудностите да се хармонизират търсенето и предлагането на работни места.

Мортенсен получава бакалавърска степен по икономика от университета Уиламет в Салем, Орегон, и докторска степен по икономика от университета Карнеги Мелън в Питсбърг, Пенсилвания, през 1967 година.

Дейл Мортесен допринесе за формулирането на теоретична рамка за пазарите за търсене на работа, като разшири теорията и я приложи към пазарите на труда.

През 1970 г. Мортенсен публикува статията си „Търсене на работа, продължителността на безработицата и кривата на Филипс“. В тази статия той представя своя модел за търсене, приложен към икономиката на труда. Неговият модел се опитва да оправдае явлението безработица, дори когато търсенето на работна ръка не е удовлетворено, като по този начин предполага наличието на свободни работни места. За Мортенсен работниците ще прекарват време в търсене на работа; този процес на търсене обаче ще бъде променлив и разнороден за всеки работник. Неговите модели противоречат на това, което преди това беше определено от неокласическите модели.

Мортенсен също така анализира как регулациите и икономическите политики влияят върху безработицата, свободните работни места и заплатите и заключава, че високите обезщетения за безработица са неефективни, тъй като ще удължат търсенето на работа.

Когато работодателите търсят работници, а хората търсят работа, то те не се намират веднага един друг. Процесът на търсене изисква време и ресурси, а търканията на пазара водят до по-малко ефективни резултати. Дейл Мортенсен и Кристофър Писаридес са разработили теории за тези видове пазари и са ги приложили към пазара на труда. Техните модели ни помагат да разберем как регулирането и икономическите политики влияят върху безработицата, свободните работни места и заплатите. Тези теории са приложени и в други области, като жилищните пазари.

Дейл Мортенсен е починал от рак на белия дроб на 9 януари 2014 г. на 74-годишна възраст в дома си в Уилмет.

Кристофър Антониу Писаридис (Christopher A. Pissarides) е кипърско-британски икономист. Ръководи катедрата по икономика на Лондонското училище по икономика и политически науки. Научните му интереси са съсредоточени в областта на макроикономиката с акцент върху труда, икономическия ръст и икономическата политика.

Питър Артър Даймънд е американски икономист, известен с анализа си на политиката на САЩ за социално осигуряване и работата си като съветник към Консултативния съвет по социално осигуряване в края на 80-те и 90-те години на миналия век. Той бе професор в Масачузетския технологичен институт.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Общите теми с ПП са повече от тези, които ни разделят”

“Общите теми между “Демократична България” и “Продължаваме промяната” са доста повече от темите, които ни разделят. Да, по темата “Икономика” те (ПП) са ориентирани малко по-социално от нас (ДБ), но можем да намерим допирателна по темата за до 3% бюджетен дефицит. Това беше залегнало в Бюджета на правителството на Кирил Петков и беше спазено – дефицитът за 2022 г. беше 2,9%, независимо, че пенсиите и други социални разходи бяха направени, но това се дължеше на затварянето на кранчетата”.

Това заяви пред БНР депутатът от “Демократична България” Владислав Панев от “Зелено движение”. Той посочи като разделяща двете формации и темата “Енергетика”.

Владислав Панев изтъкна категорично, че целта на обединението на ДБ с ПП е да бъдат първа политическа сила в 49-ия парламент и да получат първия мандат за съставяне на правителство.

“Така че ние да диктуваме условията. Изборът пред България е бинарен. На 2-ри април избираме или ПП-ДБ, или ГЕРБ-ДПС-БСП”, подчерта той. 

Според него реденето на листите за изборите няма да бъде проблем.

По думите му разговорът за добри и лоши не е защото на някого така му е хрумнало, а е базиран на практиката и гласуванията в Народното събрание.

Панев определи 48-ият парламент като “най-популисткия от Жан Виденов насам”, в който са били предприети доста безсмислени действия.

“Но все пак две малки реформи се случиха. Едната е домакинствата да могат да инсталират фотоволтаици върху покривите на къщите си без ограничителни режими. Другата – синята карта, която ще позволи на бизнеса да наема по-лесно квалифицирани работници от чужбина”, посочи той.

Очакванията на Владислав Панев са за кална предизборна кампания от страна на ГЕРБ.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]