Комисията по икономика и иновации в парламента реши на първо четене да бъде закрита Държавната петролна компания. Проектозаконът за закриването на държавното предприятие беше разгледан още от 47-ото Народно събрание, но тогава времето не стигна, за да бъде приет. 

Според заместник-министъра на икономиката Ирина Щонова съществуването на държавно дружество няма място на конкурентния пазар и по никакъв начин не гарантира конкуренцията в бранша.

Комисията прие и доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол на оръжия и изделия с двойна употреба, която отчете износ за около 113 млн. евро през 2021-ва година.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Забавяне на растежа на икономиката ще има и в България. За 2022 година очаквам той да е около 3,2%. Прогнозите за тази година са между 1-1,5%, което е умерено оптимистични. Зависи колко ще е голяма рецесията”. 

Това каза пред БНР Петър Чобанов от ДПС, председател на комисията по бюджет и финанси в парламента. 

И като риск пред българската икономика той посочи политическата криза, която създава невъзможност да се адресират трайно и структурирано икономическите проблеми в страната.

“Промяната в европейския икономически модел, загубата на евтините суровини, санкциите срещу Русия. Всичко това влияе върху европейските икономики, най-вече върху германската. Имаме продължаващо разстройване на веригите за доставки и предлагане, а поради продължаващите проблеми в Китай имаме несигурност и колебание на цените. Това ни поставя във високоинфлационна среда, а в нея несигурността се увеличава. Колкото по-нестабилна е инфлацията, толкова по-трудно могат да се вземат икономически решения, включително и от страна на бизнеса. Забавят се инвестициите, което потиска растежа”, обясни Чобанов.

Шефът на бюджетната комисия посочи и позитивна една страна – намираме се в края на предходния програмен период по отношение на плащанията, 2023-та е последната година, в която проектите трябва да бъдат завършени и разплатени.

“Ако това се случи, защото става въпрос за големи инфраструктурни проекти, това ще се отрази в посока на положителен стимул за икономическия растеж”, уточни депутатът. 

Според него България се отдалечава от влизане в еврозоната през 2024 година. 

Той посочи, че все още на пазара на труда се наблюдава недостиг на работна ръка и затова не може да се прояви повишаване на безработицата. Ситуацията за бизнеса остава несигурна и той се въздържа от сериозни инвестиции. 

Във връзка с връчения днес втори мандат на партия “Продължаваме промяната” Петър Чобанов заяви, че предстои ДПС да реши как ще гласува в пленарна зала, но според него по такъв начин не може да се състави кабинет. 

“Опити за разговори се направиха и преди Нова година, но няма опити за ефективен диалог, насочен към резултата, който всички искаме, сформиране на кабинет. Вторият мандат няма да се реализира, а за третия ще се положат усилия”, поясни той.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

На днешния ден можем да си спомним за американския икономист с френски произход Джерард Дебрю (Gérard Debreu). Той умира в Париж на 83-годишна възраст от естествена смърт в навечерието на Нова 2004 година. Джерард Дебрю беше удостоен с наградата на Банката на Швеция за икономически науки през 1983 г. в памет на Алфред Нобел за включването на нови аналитични методи в икономическата теория и за неговото стриктно преформулиране на теорията за общото равновесие. Той е и първият французин получил тази награда.

Джерард Дебрю е роден на 4 юли 1921 г. в Кале, Северна Франция. Завършва висшето си образование в Париж. През 1948 г. се мести в САЩ със стипендия на Рокфелер, а през юли 1975 г. става американски гражданин. 

Там работи като професор по икономика в редица висши училища, като по-известните от тях са Калифорнийският университет в Бъркли и Йейлският университет.

През 1983 г. Джерард Дебрю той получава Нобеловата награда по икономика за работата си върху общото равновесие. Той е първият от поредица от нобелови награди по икономика, които учени от Калифорнийския университет в Бъркли ще получат. След него са Джон Харсани, Даниел Макфадън, Джордж Акерлоф и Дейвид Кард.

Работата на Дебрю по теорията за общото равновесие е абстрактна (задълбочава се в основите на икономическия анализ) и новаторска по форма (основава се на най-новите постижения в математиката).

През 1954 г. той публикува статия, озаглавена “Съществуване на равновесие за конкурентна икономика”, заедно с Кенет Ароу, с която се прочува. В нея те предоставят окончателно математическо доказателство за съществуването на общо равновесие, използвайки топологични, а не базирани на смятане методи.

През 1959 г. Дебрю публикува класическата си монография – “Теория на стойността: Аксиоматичен анализ на икономическото равновесие” (серия от монографии на фондация Каулс), която е една от най-важните трудове в математическата икономика. Той също така изучава няколко проблема в теорията на кардиналната полезност, по-специално адитивното разлагане на функция на полезност, дефинирана върху декартово произведение от множества.

В тази монография Дебрю създава аксиоматична основа за конкурентни пазари. Той също така установи съществуването на равновесие, използвайки нов подход. Основната идея на неговия аргумент е да покаже, че съществува ценова система, за която съответствието на съвкупното излишно търсене изчезва. Той направи това чрез доказване на вид теорема за фиксирана точка, която се основава на теоремата за фиксирана точка на Какутани. В Глава 7 от книгата Дебрю въвежда концепцията за несигурност и показва как тя може да бъде включена в детерминистичния модел. Тук той въвежда понятието за условна стока, което е обещание за доставяне на стока, ако се реализира определено състояние на природата. Тази концепция е много често използвана във финансовата икономика, където е известна като “сигурността Arrow–Debreu”.

През 1960-1961 г. Дебрю работи в Центъра за напреднали изследвания в поведенческите науки в Станфорд и посвещава по-голямата част от времето си на комплексното доказателство, което се появява през 1962 г., на обща теорема за съществуването на икономическо равновесие.

През 1976 г. Дебрю получава Ордена на френския Почетен легион. Той е бил член на Международната академия на науките, Американската академия на изкуствата и науките, Националната академия на науките на Съединените щати и Американското философско общество.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

„Ще ви говорим за минималната работна заплата и безобразието и абсурдът, който сътвориха “Продължаваме промяната“, ГЕРБ, “Демократична България“, “Български възход“ и ДПС от вчера!“ Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова след като цитираните парламентарни групи отказаха да ходят по свирката й за вдигане на минималната заплата.

В конкретния случай възникват два въпроса. Първият – „Защо парламентът се занимава с тази несвойствена за него задача – да определя МЗР, след като по закон

това е работа само и единствено на Министерския съвет?”

И вторият – „Прозряха ли този факт всички парламентарно представени политически сили и се оттеглиха, а останаха само социалистите да бранят с голи гърди тяхната правда?”

Нинова припомни предложението на левицата, а именно минималната заплата да е 50% от средната и това да влезе в сила от 2023 година.

„Наша грижа са работещите хора и работещите бедни, защото половин милион българи работят на минимална заплата и не могат да си покриват елементарните разходи“, заяви лидерът на БСП. По думите й това предложение е получило пълна подкрепа на първо четене и „Затова наричам случилото се след това политическо лицемерие“.

Да видяхте някъде други мотиви освен тези да се даде на бедните? Тоест са се вземе от тези, които имат, за да се осигурят онези, които нямат!

Да чухте някъде, че и на това решение трябва да се търси оценка на въздействието, защото в икономиката – като завършен обществен организъм – разбута ли се нещо, рефлексията е по целия спектър и понякога

удря неподозирани сегменти и води до малко очаквани негативи?

„Минималната работна заплата е определяне със сила (т.е. със закон и заплаха за насилие, ако не се спазва) на сума възнаграждение, на доход, който не е произведен, но трябва да бъде заделен от хора, които произвеждат нещо, което дава доход”, отбелязва икономистът Красен Станчев. Което може би най-точното определение на тази заплата.

Това

не е нито икономически, нито социален, нито човеколюбив начин

за решаване на какъвто и да е проблем. Доказателството може да бъде намерено още в Библията, в Новия Завет, продължава Станчев.

В Евангелието от Лука (3.11) Йоан казва “нека даде втората риза” и т.н. Независимо от вариантите на превода, текстът предполага:

а) че става дума за съвет, а не за отнемане със сила;

б) че има известен излишък на ризи;

в) че ризата трябва първо да е била произведена или купена;

г) че случващото се трябва да е по добра воля.

Няма и намек за насилие, но класовата борба е друго нещо.

Освен библейския размисъл обаче, който една марсистко-ленинска партия трудно ще разбере, има и реални факти от наши дни.

„Предложенията да се вдига минималната заплата – като механизъм за вдигане на всички доходи в България – ще имат обратен ефект. Средните доходи в страната може всъщност да спаднат от това упражнение”, предупреждава и финансистът Никола Янков.

Логиката на предлагащите тези “мерки” очевидно е, че

фирмаджиите в България правят страшни печалби

и нарочно плащат мизерни заплати на българските работници, които се трудят колкото хората в Германия и Холандия, но получават между три и пет пъти по-малко. Съответно горките български работници нямат избор и приемат да живеят в мизерия.

Тази философия в очите на изповядващите я е по-скоро религиозен въпрос. Или

въпрос на класова борба между труда и капитала,

ако щете.

Ако тези хора бяха погледнали структурата на приходите на българския държавен бюджет, щяха да разберат от мижавите числа за корпоративен данък, че в нашата икономика няма свръхпечеливши капиталисти-експлоататори, които да бъдат заставяни с административни мерки против волята им със скърцащи зъби да плащат по-високи заплати.

Ако бяха погледнали рекордно ниската безработица (под 4% за страната и около нулата в София) и ръста на средната заплата през последните 15 години (изпреварващ в пъти инфлацията за този период), в комбинация с високите нива на трудова емиграция към ЕС, може би щяха да се сетят, че в момента работещите в България са в

доста по-силна преговорна позиция от работодателите.

Ако пък бяха питали работодателите, т.е. предприемачите, които създават работните места и плащат заплатите, какво трябва да направи държавата, за да се вдигнат оборотите, печалбите и доходите на наемния труд, щяха да получат съвсем различен отговор. Но тия работодатели, разбира се, са чорбаджии и с тях не се разговаря.

Ако бяха погледнали статистиките за образование и квалификация и за производителност на труда в Западна Европа и в България, както и анализите за принадената стойност в икономиките, щяха може би да се усетят, че

“кучето” на ниските доходи в България е заровено другаде,

а не в ниската “минимална заплата”.

Вдигането на минималната заплата няма да вдигне средните доходи, но ще удари лошо част от най-ниско платените работници. След тази стъпка някои от тях ще останат без работа и ще “виснат” на бюджета за социални помощи. Други директно “заминават” в сивия сектор…

Административното повишаване на разходите за труд няма как да бъде компенсирано с

намаляване на някакви въображаеми печалби

в българските фирми. Това само ще доведе до по-висока безработица точно сред най-неквалифицираните и най-неконкурентни слоеве на населението. Ще доведе и до още икономическа емиграция. Тоест отново ще превърне България в лошо място за бизнес.

Административното вдигане на доходите без ръст на производителността ще забави икономическата активност и инвестициите (защото, когато от един и същи паричен поток се финансират по-големи разходи за труд, остават по-малко пари за инвестиции), ще повиши безработицата, ще намали ръста на икономиката (или направо ще ни вкара в рецесия), ще доведе до

увеличени социални разходи и намалени приходи за бюджета.

Това ще вдигне бюджетния дефицит и държавния дълг. Което ще намали кредитния рейтинг на държавата. В средносрочен план това не само че няма да доведе до вдигане, но може и да намали средното ниво на доходите в държавата.

„Доходите в България от две десетилетия растат стабилно и с изпреварващи темпове спрямо инфлацията. Основната причина за това за съжаление не са растящи обороти и печалби, или повишена производителност на труда в частния сектор, а демографската криза и задълбочаващата се липса на работна ръка. И това е огромен проблем, който ограничава силно възможностите за чужди и местни инвестиции, и от там и за растеж и забогатяване. Няма нужда политиците да се бъркат допълнително в този процес с мръсни от популизъм ръчички, защото само ще предизвикат инфекция в икономиката ни”, изтъква Янков.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Това, което служебното правителство оставя като наследство, е една добре функционираща икономика, добре функциониращ пазар на енергия, добре премерени социални мерки в подкрепа на най-уязвимите групи. Бъдещото редовно правителство ще намери една добре функционираща държавна система”.

Това заяви служебният премиер Гълъб Донев в кулоарите на парламента, преди да присъства на гласуването на състава на правителство, предложен от проф. Николай Габровски.

“Това е нормална парламентарна практика – ако не се състави редовно правителство в мандата на това Народно събрание, в този случай ще продължи да управлява служебен кабинет”, добави Донев.

Според него редовното правителство трябва да определя дългосрочните политики, да урежда обществените отношения в държавата, да управлява и да прилага социални и икономически мерки в по-дългосрочна перспектива. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

За пореден път г-жа Корнелия Нинова казва неистини. Днес – от трибуната на Народното събрание изнесе поредната манипулация, която показва как „свободно“ борави с информация по всички теми, но която може да въведе в заблуждение българското общество. Затова ще представя коректната фактология. Накратко – бях обвинен, че системно не съм се явявал на парламентарен контрол. Това коментира министърът на икономиката Никола Стоянов в отговор на обвинения от лидера на БСП Корналия Нинова. 

“Истината е, че за тези 8 седмици, в които работи Народното събрание, от парламентарен контрол съм отсъствал един-единствен път. При това информирах председателя на Парламента три дни по-рано, а поводът бе планирана важна среща със стратегически чуждестранен инвеститор и посланика на страна-член на ЕС, който го придружаваше. Във всички останали случаи съм бил на разположение на народните представители, но те са преценили да изслушат други министри в рамките за времето за парламентарен контрол. До този момент поставените към мен устни питания и въпроси са общо 7 (седем). А не десетки, както г-жа Нинова си измисли днес. Всъщност едва 2 от тях са зададени от нея и никое не касае язовир „Огоста“. През този период съм участвал на 2 (два) блиц-контрола в Комисията по икономическа политика и иновации, където всеки неин член е можел да зададе всякакви питания за дейността на министерството, което ръководя. На тези заседания са присъствали народни представители от БСП и г-жа Нинова е имала всички възможности чрез тях да постави своите въпроси към мен”, пише Стоянов в пост във Фейсбук. 

По думите му десетки въпроси са зададени към него писмено, една голяма част от Корнелия Нинова и народни представители от БСП.

“За съжаление не виждам отговорите им да се коментират от трибуната, затова ще напомня само, че в тях предоставих редица справки, представляващи обществен интерес, като например: 
– Че за периода, в който Корнелия Нинова е била министър на икономиката и индустрията, са изплатени близо 800 000 лв. обезщетения на освободени от нея служители. 
– Че по нейно време, в системата на Министерството на икономиката и индустрията, са сключени договори за адвокатски услуги с една определена кантора за над 400 000 лв. 

В заключение бих искал да успокоя г-жа Нинова, че към момента (за разлика от предходен момент на управление на министерството) се спазват всички законови разпоредби. Затова и никой инвеститор (независимо дали е чужд или български) не може да заобиколи нито една процедура или законово изискване. Надявам се съвсем скоро да имам възможността да отговоря на всички поставени въпроси към мен в пленарна зала. До тогава очаквам да не се спекулира по мой адрес, като се злоупотребява с трибуната на Народното събрание. Защото днешното поведение на г-жа Нинова силно напомня за един афоризъм на Марк Твен: „Аз не съм от онези хора, които, изказвайки мнение, се ограничават до фактите”, завършва Никола Стоянов.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

За пореден път г-жа Корнелия Нинова казва неистини. Днес – от трибуната на Народното събрание изнесе поредната манипулация, която показва как „свободно“ борави с информация по всички теми, но която може да въведе в заблуждение българското общество. Затова ще представя коректната фактология. Накратко – бях обвинен, че системно не съм се явявал на парламентарен контрол. Това коментира министърът на икономиката Никола Стоянов в отговор на обвинения от лидера на БСП Корналия Нинова. 

“Истината е, че за тези 8 седмици, в които работи Народното събрание, от парламентарен контрол съм отсъствал един-единствен път. При това информирах председателя на Парламента три дни по-рано, а поводът бе планирана важна среща със стратегически чуждестранен инвеститор и посланика на страна-член на ЕС, който го придружаваше. Във всички останали случаи съм бил на разположение на народните представители, но те са преценили да изслушат други министри в рамките за времето за парламентарен контрол. До този момент поставените към мен устни питания и въпроси са общо 7 (седем). А не десетки, както г-жа Нинова си измисли днес. Всъщност едва 2 от тях са зададени от нея и никое не касае язовир „Огоста“. През този период съм участвал на 2 (два) блиц-контрола в Комисията по икономическа политика и иновации, където всеки неин член е можел да зададе всякакви питания за дейността на министерството, което ръководя. На тези заседания са присъствали народни представители от БСП и г-жа Нинова е имала всички възможности чрез тях да постави своите въпроси към мен”, пише Стоянов в пост във Фейсбук. 

По думите му десетки въпроси са зададени към него писмено, една голяма част от Корнелия Нинова и народни представители от БСП.

“За съжаление не виждам отговорите им да се коментират от трибуната, затова ще напомня само, че в тях предоставих редица справки, представляващи обществен интерес, като например: 
– Че за периода, в който Корнелия Нинова е била министър на икономиката и индустрията, са изплатени близо 800 000 лв. обезщетения на освободени от нея служители. 
– Че по нейно време, в системата на Министерството на икономиката и индустрията, са сключени договори за адвокатски услуги с една определена кантора за над 400 000 лв. 

В заключение бих искал да успокоя г-жа Нинова, че към момента (за разлика от предходен момент на управление на министерството) се спазват всички законови разпоредби. Затова и никой инвеститор (независимо дали е чужд или български) не може да заобиколи нито една процедура или законово изискване. Надявам се съвсем скоро да имам възможността да отговоря на всички поставени въпроси към мен в пленарна зала. До тогава очаквам да не се спекулира по мой адрес, като се злоупотребява с трибуната на Народното събрание. Защото днешното поведение на г-жа Нинова силно напомня за един афоризъм на Марк Твен: „Аз не съм от онези хора, които, изказвайки мнение, се ограничават до фактите”, завършва Никола Стоянов.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]