Базираният в Канада автомобилен производител Magna International спря производствените дейности в словенската си фабрика за в община Хоче-Сливница на 6 март, обявиха словенските медии. 90 служители, ангажирани в производството, няма да се върнат на работа в завода, тъй като Magna реши да премести дейностите в австрийския Грац, съобщи обществената медия RTV, пише SeeNews.
Служителите ще бъдат интервюирани от компанията и на някои от тях отново ще бъде предложена работа. Останалите ще бъдат съкратени.
Миналата седмица словенският министър на икономиката Матяж Хан заяви, че представители на Magna са информирали правителството, че компанията смята да създаде център за поддръжка и развитие за другите си локации в Хоче-Сливница.

Правителството на Словения ще поиска от Magna да върне 18,5 млн. евро отпусна държавна помощ. Причина – компанията никога не е изпълнила намерението си да наеме 400 души в първата фаза от развитието на фабриката си и още 1000 души след това.
Канадският гигант откри фабриката Hoce-Slivnica през юли 2019 г., след като инвестира 146,4 млн. евро в проекта. През октомври 2017 г. Magna обяви, че проектът ще допълни производството на завода на Magna Steyr в австрийския град Грац, разположен на около 75 км от словенския завод.
От началото на 2020 г. производството във фабриката на Magna в Хоче-Сливница няколко пъти е спирано заради прекъсване на веригите за доставки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Канадски автомобилен гигант отвори завод в Северна Македония

Иран обяви, че е открито находище на литий, което, ако бъде потвърдено, ще направи страната втората по залежи на метала в света, пише CNBC. След тази новина започнаха и международните оценки и прогнози, свързани с него. Според оценките на Техеран в находището в провинция Хамадан има поне 8,5 млн. тона литий, наричан „бялото злато“, заради важността му за бързо развиващия се сектор на електромобилите.
Ако новината бъде потвърдена, може да измени сериозно иранската икономика. От години Иран е изправен пред западни санкции заради опитите за обогатяване на уран. Техеран твърди, че работи единствено за осигуряване на нуждите от енергия, но според наблюдатели страната е съвсем близо до създаването на ядрено оръжие.
С откритието на литий Иран може значително да увеличи приходите от износа, добавяйки и търсената суровина. Страната е водеща и по добив на петрол и природен газ, но трудно реализира износа си заради санкциите, наложени заради ядрената програма.

Лидер по запаси на литий засега е Чили с 9,6 млн. тона, допълва агенцията. Втора е Австралия с 6,4 млн. тона, следвана от Китай (5,1 млн. тона).
През 2022 г. цената на лития значително нарасна заради растящите нужди за производството на батерии за електромобили, както и за всякакви мобилни устройства, включително и мобилни телефони. Поскъпването беше подкрепено и от нарушените вериги за доставка и инфлацията.
Малко по-късно обаче тенденцията се обърна заради намалената бизнес активност в Китай – най-бързо растящият пазар на батерии за електромобили.
Според прогнозите на Goldman Sachs през следващите 9-12 месеца цената на лития ще започне са спада.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Мексико национализира добива на литий
Минен гигант инвестира 2 млрд. евро в добив на литий в Сърбия

Китай и Русия хвърлиха око на природните богатства на Афганистан

Първият търг за общи покупки на природен газ от страните от ЕС ще се проведе през април, пише Bloomberg, като се позовава на коментар на еврокомисаря Марош Шефчович. Те ще разчитат на оферти от цял свят – САЩ, Близкия изток и Африка, като очакванията са, че първият договор за обща доставка ще бъде сключен през юни – за началото на новия сезон за нагнетяване на газохранилищата.
На 15 март ще бъде отворена платформата за поръчки, през която проявяващите интерес да купуват газ през този търг компании, могат да направят официално заявките си. „От това печеливши ще бъдат малките и средните компании, които не могат да си купят един товар втечнен газ например“, категоричен е Шефчович.
За подобни общи покупки на енергия, като част от плановете за Енергиен съюз, се заговори още преди години. През 2015 г. ЕП прие резолюция, насърчаваща диверсификацията на доставките – източници и маршрути, както и преговори с „един глас с трети страни“ при изготвянето на енергийни договори. Тогава европейските депутати призоваха ЕК да има по-голяма роля при преговорите.

Тези препоръки обаче не намериха прием, а Енергийният съюз, за който активно работеше точно Шефчович, който тогава отговаряше за енергетиката, си остана на хартия. Сега войната в Украйна накара ЕС отново да се върне към старите си планове за намаляване на обвързаността с доставчиците на енергия.
Тези планове бяха тествани с доставките на ваксини срещу COVID-19 – благодарение на общите покупки всички държави в ЕС имаха ранен достъп до тях, за разлика от други големи икономики, пренебрегнати от производителите.
Към момента Шефчович отговаря за междуинституционалните отношения в ЕС и очакванията му са, че общите покупки на природен газ ще ограничат скока на цената на природния газ. На нидерландската борса TTF цената на природния газ е много под рекордните 350 евро/MWh от края на август – под 42 евро/MWh, но въпреки това е достатъчно висока, за да подхранва инфлацията и да влошава конкурентоспособността на европейските компании спрямо техните американски и китайски конкуренти.

Според комисаря общите поръчки на газ ще насърчат конкуренцията, ще привлекат нови доставчици и ще свалят цената на суровината. „Откакто заговорихме за това, има огромен интерес от международни доставчици“, заяви той пред Bloomberg, като изброи, че заявки за участие на енергийната платформа има от над 50 компании от цял свят.
„Има заявки за общи поръчки от индустрията – например от производителите на стомана, алуминий, автомобилната индустрия“, посочва Шефчович.
През 2021 г. страните от ЕС внесоха 338 млрд. куб. метра природен газ, като към 40% от него – от Русия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Спечели ли Европа енергийната война срещу Русия?
Проблем: Eднo oт нaй-гoлeмитe гaзoxpaнилищa в Eвpoпa нe мoжe дa cъxpaнявa гaз
България намира най-евтиния газ, доставките за годината са осигурени