Доходът на домакинствата у нас масово остава непроменен през последните 12 месеца на фона на сериозния скок в цените на потребителските стоки и въпреки отчетеното повишение на пенсии и заплати през миналата година. Това става ясно от анкета на Националния статистически институт, посветена на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията COVID-19.
Според проучването, 67.8% от анкетираните лица посочват, че през последното тримесечие на миналата 2022 година доходът на домакинството им е останал без промяна спрямо последните 12 месеца. Въпреки, че този дял намалява с над 5 процентни пункта спрямо първото и второто тримесечие, размерът му все още остава значителен.
Пенсиите в София с 20% по-високи от средното за страната
Резултатите от анкетата идват на фона на годишна инфлация в размер на 16.9% през декември миналата година и въпреки официалните данни, отразяващи годишен ръст от 16.6% на средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2022 година.

Паралелно с това разходите за пенсии у нас се увеличиха скоростно през миналата година, което доведе до скок от 25.7% на годишна база в средния размер на изплатената пенсия в страната, според данните на Националния осигурителен институт, които включват и изплатените добавки и допълнителни суми през периода. Средната изплатена пенсия у нас през 2022 година възлиза на 674.54 лева, докато средната работна заплата достига 1 879 лева брутно през последното тримесечие на миналата година.
Враца застана на второ място по заплати след София, а най-платени у нас са… футболистите
В резултат на покачването на пенсиите, доходите от пенсии вече формират на 35% от доходите на домакинствата у нас, според данните на НСИ, спрямо дял от 52.2% на доходите от работна заплата. През последната година доходите от пенсии в структурата на общия доход на домакинствата у нас са скочили с 35.8% средно на лице от домакинството, докато доходите от заплата бележат доста по-скромно увеличение – ръст от 11.7%, което придава все по-голяма тежест на доходите пенсии в семейния бюджет на българите.
Тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 2 426 лева и нараства с 19.1% спрямо същото тримесечие на 2021 година, става ясно то данните на НСИ за доходите, разходите и потреблението на домакинствата у нас, публикувани в средата на февруари тази година.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
На фона на тези данни, увеличение на доходите през последното тримесечие на миналата година са посочили 26.7% от анкетираните лица в последното проучване на НСИ, което представлява намаление с 1.2 процентни пункта в сравнение с третото тримесечие на 2022 г. и с 8.2 процентни пункта повече в сравнение с първото тримесечие. За сравнение, тогава 18.5% от анкетираните са заявили, че доходът на домакинството е нараснал.
От НСИ отбелязват, че основните причини за увеличение на доходите и през четирите тримесечия са „увеличение на пенсиите и социалните помощи и индексиране на заплатите”. Тези увеличение обаче изглежда не са обхванали равномерно домакинствата у нас, поне според резултатите от анкетата.
Ще скочат ли цените след въвеждането на еврото и какво ще стане с кредитите и депозитите у нас?
Намаление на доходите за последните 12 месеца посочват 5.5% от лицата, което е с 0.7 процентни пункта повече в сравнение с трето тримесечие и с 3.0 процентни пункта по-малко спрямо първо тримесечие на 2022 година.
От заплата до заплата
Традиционно делът на лицата, които изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи остава висок – над 75% от анкетираните. В същото време едва 4% от анкетираните са посочили, че не изпитват никакви затруднения да покриват ежедневните си разходи.
С известни затруднения са 38.4% от анкетираните лица, 26.1% определят покриването на ежедневните разходи като трудно, а 12.3% – като много трудно. Делът на лицата, които се справят много трудно, намалява в сравнение с първото и второто тримесечие, но се увеличава с 1.5 процентни пункта спрямо третото тримесечие на 2022 година.

Общо делът на лицата без затруднения през четвъртото тримесечие се увеличава с 0.8 процентни пункта спрямо третото тримесечие и с 1.5 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година.
Заради поскъпването на живота все повече потребители у нас свиват основните си разходи
Националният статистически институт продължи провеждането на допълнителна анкета към Наблюдението на домакинските бюджети по проект „Доходи и условия на живот (ILC) – Статистическа инфраструктура по IESS – SILC 2022, модул – Събиране на годишни данни за 2021 и 2022“ и през четвъртото тримесечие на 2022 г. съгласно споразумение за субсидия с Европейската комисия 101052273 – 2021-BG-ILC-SILC. Проучването има за цел осъществяване на тримесечен мониторинг на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията COVID-19. Анкетирани бяха 5 703 лица на възраст 16 и повече навършени години от 3 056 домакинства.

Турският парламент ратифицира законопроект, който премахва изискването за възраст и предлага ранно пенсиониране на милиони граждани. Този ход беше сред ключовите предизборни обещания на управляващата партия, предаде Daily Sabah.
Новото споразумение ще позволи на над 2 млн. работници да се пенсионират на първия етап. От мярката ще се възползват хората, започнали работа преди септември 1999 г., когато беше променен законът за пенсиониране, и тези с 20-25 години осигурителен стаж.
Преди това възрастта за пенсиониране беше 58 г. за жените и 60 г. за мъжете.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган по-рано заяви, че 2,25 млн. души ще имат право да се пенсионират незабавно, без значение от възрастта, ако отговарят на нужните условия за работа.
В момента в Турция има около 13,9 млн. пенсионери.

Министърът на труда и социалното осигуряване Ведат Билгин заяви, че новата система може да струва около 7,9 млрд. долара през 2023 г. По думите му в момента е трудно да се прецени точната цифра, защото не е ясно колко хора ще решат да се пенсионират веднага според новата система. Билгин заяви, че първите пенсии по системата ще бъдат изплатени от април.
„Цената на споразумението вероятно ще се увеличи в следващите години, тъй като се очаква броят на служителите, които се възползват от плана, да нарасне и може да достигне около 5 млн.“, заяви високопоставен служител пред Bloomberg News.
Ходът се разглежда като стимулиране на кампанията на Ердоган преди критичните предстоящи избори, чието време на провеждане е несигурно след опустошителните земетресения преди месец, които причиниха разрушения в южната част на Турция и убиха над 45 000 души.
През 2022 г. правителството утрои минималната заплата, вдигна заплатите на държавните служители и увеличи пенсиите, за да облекчи домакинствата заради най-вече от растящата инфлация. Според последните данни инфлацията е спряла до 55,5% през февруари.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Възрастта за пенсия се вдига, купуването на стаж поскъпва
Германия ограничава ранното пенсиониране, търси работници от чужбина
Какво трябва да знаем, ако пътуваме до Турция с лична карта?

Организация на обединените нации постигна историческо споразумение за защита на световните океани, съобщават световните медии. След близо 20 години диалог и след 10 години оспорвани дебати, договорът за открито море (The High Seas Treaty) поставя 30% от моретата в защитени зони до 2030 г. Целта – опазване и възстановяване на морската природа.
Споразумението беше постигнато на 4 март, след 38 часа преговори в централата на ООН в Ню Йорк. То беше в застой от години заради различия по въпроса за финансирането и правата за риболов.
Последното международно споразумение за защита на океаните е подписано преди 40 г. – през 1982 г. и е уредено в Конвенцията на ООН за морско право.
Новата сделка обособява зона, наречена открито море – международни води, където всички страни имат право да ловят риба, корабите да преминават и да се правят изследвания, като едва 1,2% от тези води са защитени.

Морският живот, извън тези зони, е изложен на риск от промените в климата, прекомерния риболов и корабния трафик. Според последната оценка на световните морски видове, близо 10% са изложени на риск от изчезване, посочва Международния съюз за опазване на природата (IUCN).
Новите защитени зони, установени в договора, ще ограничат това колко риболов може да се извършва, маршрутите на корабоплаването и проучвателните дейности като дълбоководен добив – когато минералите се вземат от морско дъно на 200 метра или повече под повърхността.
Преди новият договор да влезе в сила, страните трябва да се срещнат отново, за да приемат официално споразумението.
„Това, което се случва в открито море вече няма да бъде невидимо и далеч от ума на хората“, посочва Джесика Батъл от WWF в изявление.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Малдивите изчезват, до края на века над 1000 острова ще са само спомен
Климатичните промени са по-голяма заплаха от COVID-19 за богатите страни
ООН търси 1 млрд. долара за пострадалите в Турция след земетресението