Застаряващото население и намаляващата раждаемост в Европа все повече поставя под въпрос устойчивостта на системите за социална сигурност. Средният коефициент на плодовитост в ЕС, който е 1,50 живородени на жена през 2020 г., е далеч под нивото на заместване от около 2,1, необходимо за осигуряване на стабилно население при липса на миграция. Европейските страни прилагат различни стратегии за насърчаване на жените да имат повече деца. Сред най-разпространените е да се даде на семействата „бонус за бебе“ – парична подкрепа за всяко дете, което имат.
Обединеното кралство предлага различни предимства за насърчаване на раждаемостта. Детските надбавки например осигуряват 24,87 евро на седмица за първо дете и 16,48 евро на седмица за всички след това.
Гражданите могат да потърсят и помощ за майчинство Sure Start, еднократно плащане от 571 евро за подпомагане на разходите за раждане на дете. Родителите или настойниците могат да поискат данъчни кредити и универсален кредит, предимство, позволяващо им да поискат обратно до 85% от разходите за грижи за деца.

Финландия е сред най-щедрите държави в това отношение. Между 2012 и 2022 г. една от най-малките общини в страната, Лестиярви, стана известна с отпускането на 10 000 евро за всяко новородено в стремежа си за стимулиране на раждаемостта в града.
Местният кмет Марку Вехкаоджа заяви за Euronews Next, че схемата е приключила миналата година, тъй като много семейства, получаващи финансовата помощ, са осребрявали парите, след което се местили на другаде.
В Унгария крайнодесният премиер Виктор Орбан определя клиниките за безплодие като обекти от „национално стратегическо значение“.
Младите семейни двойки там могат да поискат от банката заем до 10 млн. форинта (около 30 000 евро) и да спрат да плащат лихва по него, ако имат дете в рамките на 5 г., като заемът им може да бъде изцяло отписан, ако имат 3 деца. Освен това жените с 4 деца пък са освободени от данък върху доходите.

В Гърция всяка майка, която роди и пребивава законно и постоянно в страната получава бонус от 2000 евро. Гърция сваля данъци, дава по 2000 евро за всяко дете
В Италия родителите могат да поискат помощ при раждане на дете до 192 евро на дете на месец, в зависимост от доходите на домакинството.
В Испания законопроектът за Бюджета за 2023 г. ще включва, заедно с други мерки, месечна помощ от 100 евро за майки с деца под 3-годишна възраст.
Франция също е известна с щедрите си разходи за семейна политика, като около 4% от брутния вътрешен продукт се отделят за обезщетения като платен родителски отпуск, семейни надбавки и субсидирани грижи за деца.
Страната предлага няколко вида помощи. В зависимост от доходите си, домакинствата с 3 деца могат да получават до 594 евро на месец семейна помощ. Те също получават и финансова подкрепа за заплащане на грижи за деца. Сумата, базирана на годишните брутни доходи на родителите или самотните майки, може да достигне до 647 евро на месец. Всъщност Франция също е шампион по раждаемост в Европа с 1,83 раждания на жена.

В България майките имат право на еднократна помощ при раждане на дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството.
Размерът на помощта се определя ежегодно и се диференцира според поредността на децата, родени от майката като за първо, второ и трето дете. При раждане на близнаци, един от които е второ дете, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете.
Еднократната помощ при раждане на дете е: за първо дете – 250 лв.; за второ – 600 лв.; за трето – 300 лв.; за четвърто и всяко следващо – 200 лв. Сериозно облекчение получават родителите със семейни помощи
Размерът на данъчното облекчение за деца за 2022 г. е в зависимост от броя им, като за едно ненавършило пълнолетие дете е 6000 лв. (сума за получаване до 600 лв., когато през годината са получени доходи, обложени с 10% данък ), за две – 12 000 (сума за получаване до 1200 лв.), а за три и повече – 18 000 лв. (сума за получаване до 1800 лв.).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Емигрантите могат да вземат детски от чужбина
По-малки данъци и по-големи помощи за родители
Вдигат детските надбавки и майчинството
Държавата плаща на баби и дядовци, за да гледат внучето

Броят на служителите в Германия със намалено работно време, наети по схемата Kurzarbeit, е нараснал с 220 000, или 9%, което е най-големият брой от юни 2022 г., сочат данни на института „Ифо“, цитирани от БТА.
Данните са базирани на информация от компании, представена на „Ифо“, както и от цифри на Федералната агенция по заетостта.
„Тенденцията към увеличаване на съкратеното работното време отразява настоящата ситуация на мека зимна рецесия“, обяснява изследователят от института Себастиян Линк.

Схемата Kurzarbeit позволява на работодателите да намаляват работното време на служителите си, вместо да ги съкращават. Те плащат реално изработеното време, а властите допълват останалата част. Целта на схемата, създадена по време на COVID пандемията, е да запази заетостта стабилна по време на криза.
От нея са се възползвали главно автопроизводителите, като 4,9% от служителите им, или около 161 000 души, са в Kurzarbeit. От сектора на обработката и производството на метали в схемата са 5,8% от работниците, а в производството на текстил, кожа и хартия – 6,7%. За сметка на това 0,4% от служителите в търговията се възползват от схемата, а в услугите са едва 0,1%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В Германия изпробват 5-часов работен ден
И в Турция се сбогуват с 8-часовия работен ден
Настъпи ли моментът за 4-дневна работа седмица?