Архив на категория: Бизнес

България ще бъде приета в чакалнята на еврото

България и Хърватия ще получат зелена светлина за влизане в механизма ERM-2 (т.нар. чакалня на еврозоната). Двете страни ще получат подкрепата на финансовите министри от ЕС и страните от еврозоната, които ще заседават в четвъртък и петък, разкриват източници на Reuters. София и Загреб ще преминат през задължителния предварителен етап за приемане на еврото като тяхна валута през следващите 3 години. Този ход ще проправи пътя за първото разширяване на еврозоната след 2015 г., когато Литва се присъедини към валутния блок, който в момента има 19 членове. Приемането на България и Хърватия в чакалнята на еврото вероятно ще бъде обявено официално през уикенда, за да се избегнат спекулации на финансовите пазари. Някои дребни въпроси остават да бъдат уточнени в следващите часове. Това може и да забави официалното съобщение до началото на следващата седмица, но няма да промени решението за присъединяване на двете страни към механизма на валутните курсове ERM-2. Финална спънка дели България от чакалнята на еврото След като страните се присъединят към ERM-2, те остават в механизма за около 2 години, преди да започнат практическата подготовка за присъединяване към еврозоната – процес, който отнема приблизително още една година. Това означава, че 2023 г. е най-ранната възможна година за членство в еврото на България и Хърватия.

text

Върнаха строгите забрани заради многото заразени

Българските власти връщат част от строгите забрани. Нощните барове и дискотеките на закрито ще бъдат затворени, спортните събития ще се играят без публика, а продавачите, които обслужват клиенти без маски, ще бъдат санкционирани. Това обяви министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на извънреден брифинг. Ограниченията влизат в сила в полунощ на 10 юли (петък) и остават в сила до второ нареждане. Преди дни властите удължиха извънредната епидемична обстановка до края на юли. "Броят на заразените се увеличава и премина критичната точка от 200 души. През следващите дни не очакваме да спаднат новозаразените, а дори да се увеличат", обясни Ананиев. Заведенията на открито остават отворени, но могат да работят при заетост от 50% от капацитета им. Забранени са и групови празненства като сватби, кръщенета и други събирания над 30 човека на открито и закрито. Културните събития на открито и закрито ще се провеждат при 50% заетост. Решенията са взети на коалиционен съвет при премиера Бойко Борисов, разкри малко по-рано лидерът на НФСБ Валери Симеонов в парламента. Той изрази задоволство, че Борисов е приел предложението му мачовете да се играят без публика. Ограниченията се връщат, защото хората не желаели да се пазят. Затова и държавата била длъжна да се намеси, посочи Симеонов. Трябва да се прекрати тази анархия, категоричен бе той. Общинска полиция и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще проверяват дали масите в заведенията са на разстояние от метър и половина. Днес бяха установени рекордните 240 случая на Covid-19 за денонощие – най-голямата цифра от началото на епидемията. Заради постоянния ръст на заразените в последните дни, властите предупредиха, че ще върнат по-строгите забрани.

text

Какво да очаква бизнесът след кризата през 2020 г.

Експертите от Balkan Services споделят своите прогнози за предстоящите месеци и дават съвети за подхода към дигитализацията в новата обстановка След всеки спад следва подем, след всеки подем следва спад – безкрайният цикъл на ежедневието, икономиката и историята. От няколко години анализаторите упорито предупреждаваха за наближаваща нова финансова криза, а бизнесът уверяваше, че след опита от 2008 е много по-подготвен за предстоящите предизвикателства. Кой би предположил, че десетилетие по-късно ще избухне пандемия с подобни мащаби и нито една страна няма да остане изолирана от опасността. Но изглежда изненадите са подправката на живота и въпреки трудностите, които причиняват, те ни подтикват да се развиваме и да вървим напред. След първоначалното объркване почти незабавно голяма част от компаниите въведоха мерки, за да отговорят на новите нужди. Първите месеци на неизвестност вече приключиха, а бизнесът гледа напред и търси начини бързо да се възстанови, за да се върне към познатото нормално. Колко време обаче ще отнеме да се отърсим от кризата? Как ще се промени бизнесът през следващите месеци? Какво е значението на дигитализацията за бъдещия просперитет? Отговори на тези и други въпроси дават експертите от Balkan Services, които разполагат с дългогодишен опит при внедряването на бизнес софтуер и имат наблюдение върху развитието и промените в широк кръг от сектори. Кризисни сценарии Много от бизнес наръчниците съветват компаниите да разработват планове за реакция при бедствия и кризисни ситуации, да опишат подробно мерките и действията, които трябва да се вземат, за да се намали ударът върху бизнеса. Оказа се обаче, че здравна пандемия от глобален мащаб определено не беше предвидена като сценарий, както от много фирми, така и от редица държави. Българският бизнес не е изключение в случая, като организациите по-скоро разполагаха с формално разписани процеси за работа в извънредна обстановка, които или не включваха „пандемия“, или не бяха тествани на практика. В същото време около 52% от фирмите нямаха клаузи за „форсмажор” в договорите с контрагентите си, показаха резултатите от анкетно допитване на Българската стопанска камара. Освен това стана ясно, че работата по създаването на „електронно правителство“ трябва да се ускори, тъй като въпреки наличните е-услуги голяма част от взаимоотношенията между бизнеса и държавата продължава да изисква личен контакт, включително предаване на документи на хартиен носител, нотариални заверки, присъствие за получаване на код (например ПИК) или сертификат за електронен подпис. В допълнение, разработените услуги невинаги функционират гладко и имат специфични изисквания към софтуера и хардуера. „Не мисля, че някой наистина е бил подготвен за подобен сценарий. Особеното на ситуацията е, че кризата е наистина глобална. Когато възникне локално бедствие или авария, ефектите му са фокусирани в един конкретен район. Ураган, земетресение, ядрена авария - всички тези бедствия са били лесно преодолявани, защото в голямата част от света обстановката е нормална. Пострадалите райони получават спешна помощ от държавата или международната общност. Дори да се наложи евакуация, хората има къде да отидат. Процесите по овладяване на ситуацията и впоследствие - възстановяването на естествения ритъм, се поемат и контролират от центрове, функциониращи в нормален режим. В конкретния случай нямаме такива центрове и субекти, които да са “извън” извънредната ситуация“, отбелязва Слави Славов, ръководител на ERP отдел и партньор в Balkan Services. Именно специфичната обстановка в последните няколко месеца предизвика фирмите и държавата да проявят иновативност и гъвкавост, за да продължат напред по най-добрия възможен начин. Според Славов българските организации са показали „поразителна адаптивност“, като са успели за изключително кратко време да приложат на практика софтуерни системи за дистанционна работа и да преработят в движение правилата си за вътрешна комуникация и контрол на сигурността. Дали обаче това ще бъде достатъчно и занапред? Пътят на оцеляването Трудно е да се правят прогнози и да се спекулира кога ще приключи кризата, ще има ли още трудни моменти и ще успее ли светът скоро да се върне към нормалното. Според Владимир Рашев, управител на Balkan Services подобно предвиждане на бъдещето може да се окаже особено опасно. „Представете си какво би станало, ако базираме стратегията си на грешно предположение. По-важно е да се научим да живеем и работим в текущата ситуация. За някои фирми това означаваше спиране на почти цялата дейност и много промени в бъдеще, когато кризата постепенно започне да отминава. Други ще трябва да въведат промени и да продължат да работят по нов начин. Важно е всяка фирма да търси активно и да намери мястото си в новата среда, включително като смени бизнес модела си, като се дигитализира, като въведе нови продукти или услуги, като спре онези, които не са вече актуални“, обяснява Рашев. Експертите уточняват, че продължителността на кризата зависи много от държавата, сектора и преди всичко от възможностите на конкретната организация. Те препоръчват да се следва краткосрочен план, в който са очертани начините за адаптация към ситуацията, и да се разработи средносрочен такъв, който да подготви фирмата за връщане към нормалния ритъм на работа. Фокусът обаче не трябва да се насочва единствено към прилагането на мерки за противодействие на негативните ефекти от кризата. Компаниите, тръгнали по пътя на успешното оцеляване, трябва да потърсят и начини да се възползват от появилите се нови възможности. „Смятам, че вече има ново “нормално” и трябва да живеем с него“, убедена е Бояна Ликоманова-Димова, ръководител на BI отдел и партньор в Balkan Services. „Както заради коронавируса, така и поради други причини все по-често на всички ще ни се налага да се променяме, да реагираме, да препланираме. Именно затова всички трябва да сме готови за трансформации “от днес за утре”, защото този път може и да нямаме спокойствието на 10-12 години до следващата криза. Доста често се говори, че е възможна втора вълна, която да ни вкара в подобна ситуация през зимата. Според мен всички трябва да са много по-подготвени за подобен сценарий и още отсега да работят и по този вариант“. В този смисъл адаптивността повече от всякога се превръща в определяща за успеха, както на индивидите, така и на фирмите. А когато говорим за бизнеса в днешно време, приспособяването към новата реалност има едно основно измерение – дигитализацията. Силата на дигитализациятa Социалната изолация през изминалите няколко месеца ясно показа необходимостта от дигитализация при всички организации, независимо от техния сектор, размер и развитие. Видимостта, скоростта, работата от разстояние и широките възможности, които бизнес софтуерът носи, позволяват бърза и сравнително лесна адаптация към промените. „Всеки ден, който отминава, без да се усвояват новите възможности за дигитализация в настоящата обстановка, води до натрупване на пасиви - време, пари, залежала стока, неефективни процеси, неупотребен ресурс, пропуснати ползи. Дигитализацията е необходима, за да се справим със ситуацията и да оцелеем като бизнес“, подчертава Славов. В тази връзка компаниите могат да бъдат разделени на две основни групи: такива, които тепърва осъзнават предимствата на новите бизнес системи, и такива, които вече са започнали да се трансформират. Експертите са категорични, че първият тип организации не трябва да се притесняват от своето изоставане по отношение на иновациите, напротив – трябва да мобилизират цялата си енергия към новата цел. Проявявайки изобретателност и предприемчивост, те имат реалния шанс не само да настигнат своите конкуренти, но и да успеят да ги задминат. „Това е невероятна възможност за тези, които са изостанали с дигитализацията. Ако направят бързо стъпки в тази посока, изберат правилната технология и се научат да я използват бързо и по предназначение, то те могат да заемат водеща пазарна позиция“, споделя Рашев. Той допълва, че това се отнася в голяма степен за малките и средни компании, които са сред най-уязвимите играчи на пазара в момента: „Една малка в глобален мащаб компания теоретично може по-лесно да се приспособи към новите условия и да бъде успешна. Няма да е никак лесно, но именно от такива организации ще се появят новите звезди. Трябва да се следят внимателно новите тенденции и възможностите, които се откриват, и да се действа смело. Качествата на екипа и хората са сред ключовите фактори за успех, особено когато се случват много и бързи промени“. За втората група компании, които вече са стартирали своите ИТ проекти, предизвикателствата категорично не са по-малко. Дистанционната работа затрудни процесите по анализ, обучение и тестване на системите, а това на свой ред породи нужда от повече време за комуникация между всички заинтересовани страни. Финансовите въпроси също излязоха на преден план, а преодоляването на трудностите изисква проява на повече разбиране и подкрепа между партньорите. "Солидарността и доброто бизнес сътрудничество са важни по всяко време, но в извънредни ситуации те си проличават в много по-голям мащаб. Важно е да се разграничи солидарността от чистото възползване, защото така или иначе успехът на ИТ проекта е цел и на двете страни. Мисля, че в началото на кризата всички бяха доста стъписани и значителен брой проекти, включително и тези в ИТ сферата, бяха сложени на пауза. Месец по-късно вече наблюдавахме как компаниите и най-вече хората, които работят в тях, се адаптираха и се фокусираха върху задачите си, за да намерят начин да компенсират забавянето", отбелязва Ликоманова. Според нея обаче ситуацията има и положителни страни – например много служители са се научили да работят онлайн, провеждат се повече дигитални срещи, пести се време и се повишава ефективността. Научените уроци Навярно още е твърде рано да говорим за научени уроци, но определено могат да се направят някои важни изводи от случилото се през последните няколко месеца. Събитията ясно показаха необходимостта от подготовка за всякакви извънредни ситуации и от по-сериозно вглеждане в историята. След като се проучи миналото обаче трябва да се насочи вниманието към бъдещето, да се усети скоростта на света и да се следват смело промените и иновациите. Вероятно доста компании си мечтаят да бъдат Amazon в момента, но късметът не е само на страната на технологичните гиганти. По думите на експертите победители след края на кризата ще бъдат организациите, които покажат завидна гъвкавост, приспособимост и готовност за ежедневна промяна. „Има индустрии за които ще бъде много тежко. Вероятно за тях бизнесът вече никога няма да бъде същият. Но вярвам, че ние сме предприемчива нация и ще можем да се възползваме от шансовете, които предоставя всяка криза. Затова е необходимо да се следят възможностите и да не се опитваме да се борим с промените – те така или иначе ще се случат“, заключва Рашев.

text

Златото поскъпна до 9-годишен връх, гони нов рекорд

Златото поскъпна над 1800 долара за унция, изкачвайки се до 9-годишен връх. Благородният метал се възползва от статута си на убежище, тъй като коронавирусната епидемия предизвиква все по-големи страхове и несигурност в световната икономика, предаде AFP. Златото надхвърли 1800 долара още при днешното отваряне на борсата в Лондон, а в момента се търгува за над 1818 долара. Металът достига подобни стойности за първи път от 2011 г. За това помогна и по-слабият долар, който прави металите все по-привлекателни за инвеститорите. "Малко е изненадващо, че оригиналното сигурно убежище (златото, б.р.) продължава да расте. Инвеститорите все още купуват акции, но изглежда искат да бъдат покрити в случай на корекция на пазара", смята Карло Алберто Де Каса, главен анализатор в ActivTrades. Златото печели подкрепа и благодарение на страховете от висока инфлация, причинена от стимулите на централните банки за подпомагане на световната икономика. "Тезата за поскъпването на златото се основава не само на изискването за безопасни активи, предвид икономическата несигурност, но и в дългосрочен план на страховете от скок на инфлацията, причинен от масовото увеличение на паричното предлагане", обяснява Нийл Уилсън, главен пазарен анализатор за Markets.com. Златото става все по-скъпо и все по-недостъпно Най-високата досегашна цена на златото е 1921,18 долара за унция. При сегашните цени са му нужни малко над 100 долара, за да подобри този рекорд.

text

Какво да очаква бизнесът след кризата през 2020

Експертите от Balkan Services споделят своите прогнози за предстоящите месеци и дават съвети за подхода към дигитализацията в новата обстановка След всеки спад следва подем, след всеки подем следва спад – безкрайният цикъл на ежедневието, икономиката и историята. От няколко години анализаторите упорито предупреждаваха за наближаваща нова финансова криза, а бизнесът уверяваше, че след опита от 2008 е много по-подготвен за предстоящите предизвикателства. Кой би предположил, че десетилетие по-късно ще избухне пандемия с подобни мащаби и нито една страна няма да остане изолирана от опасността. Но изглежда изненадите са подправката на живота и въпреки трудностите, които причиняват, те ни подтикват да се развиваме и да вървим напред. След първоначалното объркване почти незабавно голяма част от компаниите въведоха мерки, за да отговорят на новите нужди. Първите месеци на неизвестност вече приключиха, а бизнесът гледа напред и търси начини бързо да се възстанови, за да се върне към познатото нормално. Колко време обаче ще отнеме да се отърсим от кризата? Как ще се промени бизнесът през следващите месеци? Какво е значението на дигитализацията за бъдещия просперитет? Отговори на тези и други въпроси дават експертите от Balkan Services, които разполагат с дългогодишен опит при внедряването на бизнес софтуер и имат наблюдение върху развитието и промените в широк кръг от сектори.   Кризисни сценарии Много от бизнес наръчниците съветват компаниите да разработват планове за реакция при бедствия и кризисни ситуации, да опишат подробно мерките и действията, които трябва да се вземат, за да се намали ударът върху бизнеса. Оказа се обаче, че здравна пандемия от глобален мащаб определено не беше предвидена като сценарий, както от много фирми, така и от редица държави. Българският бизнес не е изключение в случая, като организациите по-скоро разполагаха с формално разписани процеси за работа в извънредна обстановка, които или не включваха „пандемия“, или не бяха тествани на практика. В същото време около 52% от фирмите нямаха клаузи за „форс-мажор” в договорите с контрагентите си, показаха резултатите от анкетно допитване на Българската стопанска камара. Освен това стана ясно, че работата по създаването на „електронно правителство“ трябва да се ускори, тъй като въпреки наличните е-услуги голяма част от взаимоотношенията между бизнеса и държавата продължава да изисква личен контакт, включително предаване на документи на хартиен носител, нотариални заверки, присъствие за получаване на код (например ПИК) или сертификат за електронен подпис. В допълнение, разработените услуги невинаги функционират гладко и имат специфични изисквания към софтуера и хардуера. „Не мисля, че някой наистина е бил подготвен за подобен сценарий. Особеното на ситуацията е, че кризата е наистина глобална. Когато възникне локално бедствие или авария, ефектите му са фокусирани в един конкретен район. Ураган, земетресение, ядрена авария - всички тези бедствия са били лесно преодолявани, защото в голямата част от света обстановката е нормална. Пострадалите райони получават спешна помощ от държавата или международната общност. Дори да се наложи евакуация, хората има къде да отидат. Процесите по овладяване на ситуацията и впоследствие - възстановяването на естествения ритъм, се поемат и контролират от центрове, функциониращи в нормален режим. В конкретния случай нямаме такива центрове и субекти, които да са “извън” извънредната ситуация“, отбелязва Слави Славов, ръководител на ERP отдел и партньор в Balkan Services. Именно специфичната обстановка в последните няколко месеца предизвика фирмите и държавата да проявят иновативност и гъвкавост, за да продължат напред по най-добрия възможен начин. Според Славов българските организации са показали „поразителна адаптивност“, като са успели за изключително кратко време да приложат на практика софтуерни системи за дистанционна работа и да преработят в движение правилата си за вътрешна комуникация и контрол на сигурността. Дали обаче това ще бъде достатъчно и занапред?   Пътят на оцеляването Трудно е да се правят прогнози и да се спекулира кога ще приключи кризата, ще има ли още трудни моменти и ще успее ли светът скоро да се върне към нормалното. Според Владимир Рашев, управител на Balkan Services подобно предвиждане на бъдещето може да се окаже особено опасно. „Представете си какво би станало, ако базираме стратегията си на грешно предположение. По-важно е да се научим да живеем и работим в текущата ситуация. За някои фирми това означаваше спиране на почти цялата дейност и много промени в бъдеще, когато кризата постепенно започне да отминава. Други ще трябва да въведат промени и да продължат да работят по нов начин. Важно е всяка фирма да търси активно и да намери мястото си в новата среда, включително като смени бизнес модела си, като се дигитализира, като въведе нови продукти или услуги, като спре онези, които не са вече актуални“, обяснява Рашев. Експертите уточняват, че продължителността на кризата зависи много от държавата, сектора и преди всичко от възможностите на конкретната организация. Те препоръчват да се следва краткосрочен план, в който са очертани начините за адаптация към ситуацията, и да се разработи средносрочен такъв, който да подготви фирмата за връщане към нормалния ритъм на работа. Фокусът обаче не трябва да се насочва единствено към прилагането на мерки за противодействие на негативните ефекти от кризата. Компаниите, тръгнали по пътя на успешното оцеляване, трябва да потърсят и начини да се възползват от появилите се нови възможности. „Смятам, че вече има ново “нормално” и трябва да живеем с него“, убедена е Бояна Ликоманова-Димова, ръководител на BI отдел и партньор в Balkan Services. „Както заради коронавируса, така и поради други причини все по-често на всички ще ни се налага да се променяме, да реагираме, да препланираме. Именно затова всички трябва да сме готови за трансформации “от днес за утре”, защото този път може и да нямаме спокойствието на 10-12 години до следващата криза. Доста често се говори, че е възможна втора вълна, която да ни вкара в подобна ситуация през зимата. Според мен всички трябва да са много по-подготвени за подобен сценарий и още отсега да работят и по този вариант“. В този смисъл адаптивността повече от всякога се превръща в определяща за успеха, както на индивидите, така и на фирмите. А когато говорим за бизнеса в днешно време, приспособяването към новата реалност има едно основно измерение – дигитализацията.   Силата на дигитализациятa Социалната изолация през изминалите няколко месеца ясно показа необходимостта от дигитализация при всички организации, независимо от техния сектор, размер и развитие. Видимостта, скоростта, работата от разстояние и широките възможности, които бизнес софтуерът носи, позволяват бърза и сравнително лесна адаптация към промените. „Всеки ден, който отминава, без да се усвояват новите възможности за дигитализация в настоящата обстановка, води до натрупване на пасиви - време, пари, залежала стока, неефективни процеси, неупотребен ресурс, пропуснати ползи. Дигитализацията е необходима, за да се справим със ситуацията и да оцелеем като бизнес“, подчертава Славов. В тази връзка компаниите могат да бъдат разделени на две основни групи: такива, които тепърва осъзнават предимствата на новите бизнес системи, и такива, които вече са започнали да се трансформират. Експертите са категорични, че първият тип организации не трябва да се притесняват от своето изоставане по отношение на иновациите, напротив – трябва да мобилизират цялата си енергия към новата цел. Проявявайки изобретателност и предприемчивост, те имат реалния шанс не само да настигнат своите конкуренти, но и да успеят да ги задминат. „Това е невероятна възможност за тези, които са изостанали с дигитализацията. Ако направят бързо стъпки в тази посока, изберат правилната технология и се научат да я използват бързо и по предназначение, то те могат да заемат водеща пазарна позиция“, споделя Рашев. Той допълва, че това се отнася в голяма степен за малките и средни компании, които са сред най-уязвимите играчи на пазара в момента: „Една малка в глобален мащаб компания теоретично може по-лесно да се приспособи към новите условия и да бъде успешна. Няма да е никак лесно, но именно от такива организации ще се появят новите звезди. Трябва да се следят внимателно новите тенденции и възможностите, които се откриват, и да се действа смело. Качествата на екипа и хората са сред ключовите фактори за успех, особено когато се случват много и бързи промени“. За втората група компании, които вече са стартирали своите ИТ проекти, предизвикателствата категорично не са по-малко. Дистанционната работа затрудни процесите по анализ, обучение и тестване на системите, а това на свой ред породи нужда от повече време за комуникация между всички заинтересовани страни. Финансовите въпроси също излязоха на преден план, а преодоляването на трудностите изисква проява на повече разбиране и подкрепа между партньорите. „Солидарността и доброто бизнес сътрудничество са важни по всяко време, но в извънредни ситуации те си проличават в много по-голям мащаб. Важно е да се разграничи солидарността от чистото възползване, защото така или иначе успехът на ИТ проекта е цел и на двете страни. Мисля, че в началото на кризата всички бяха доста стъписани и значителен брой проекти, включително и тези в ИТ сферата, бяха сложени на пауза. Месец по-късно вече наблюдавахме как компаниите и най-вече хората, които работят в тях, се адаптираха и се фокусираха върху задачите си, за да намерят начин да компенсират забавянето“, отбелязва Ликоманова. Според нея обаче ситуацията има и положителни страни – например много служители са се научили да работят онлайн, провеждат се повече дигитални срещи, пести се време и се повишава ефективността.   Научените уроци Навярно още е твърде рано да говорим за научени уроци, но определено могат да се направят някои важни изводи от случилото се през последните няколко месеца. Събитията ясно показаха необходимостта от подготовка за всякакви извънредни ситуации и от по-сериозно вглеждане в историята. След като се проучи миналото обаче трябва да се насочи вниманието към бъдещето, да се усети скоростта на света и да се следват смело промените и иновациите. Вероятно доста компании си мечтаят да бъдат Amazon в момента, но късметът не е само на страната на технологичните гиганти. По думите на експертите победители след края на кризата ще бъдат организациите, които покажат завидна гъвкавост, приспособимост и готовност за ежедневна промяна. „Има индустрии за които ще бъде много тежко. Вероятно за тях бизнесът вече никога няма да бъде същият. Но вярвам, че ние сме предприемчива нация и ще можем да се възползваме от шансовете, които предоставя всяка криза. Затова е необходимо да се следят възможностите и да не се опитваме да се борим с промените – те така или иначе ще се случат“, заключва Рашев.

text

Безхаберие и откровена глупост: Как България изтърва заразата

Безхаберие и куп откровени глупости. Затова България се озова отново в изходната точка. От пример за контрол на заразата страната се превръща в пример за нейното изпускане. За солената цена разказва Deutsche Welle. 4 юли, събота. Един ден - два рекорда. Десетки хиляди българи се наредиха на най-дългата до този момент гранична опашка (15 км) и стоически издържаха по 5-6 часа под припека, за да отидат на море в Гърция. Същевременно бе отчетен поредният абсолютен рекорд на новорегистрираните случаи на коронавирус (182). На пръв поглед - случайно съвпадение. И с вирус, и без вирус българите очевидно предпочитат южната ни съседка пред бетонната "прелест" на родното Черноморие. И с тях, и без тях пък вирусът очевидно си се вихри на воля по нашите земи. И все пак връзка има, при това съвсем пряка. Разликата между Гърция и България Гърция постави епидемията под контрол и сега не желае да я пусне отново отвън. Затова затвори за туристи всички пунктове по северната си граница с изключение на Кулата, което доведе до струпването на автомобили там. Забележете: Гърция предприе тази стъпка въпреки очевидните щети за собствения си туристически бизнес. Въпрос на приоритети - и на баланс между тях. Тъй че - нямаше да има никакви опашки, ако епидемията у нас не беше изпусната. А беше изпусната, защото тук, по традиция, така нареченото управление на кризата се лашна от едната крайност в другата. Първо приоритет бяха здравето и сплашването ("епидемия с невиждана ярост"; "по-добре опашки от коли на КПП-тата, отколкото кервани с военни камиони, изнасящи трупове"). После – икономиката и безгрижието ("Всеки може днес да отиде, да се прибере вкъщи, да се заключи и да си стои там. Ами пазете се!"). На много места, включително в Гърция, разхлабването на ограниченията става поетапно и планомерно. Тук ограниченията паднаха набързо и наведнъж. А поне някои откровени глупости можеха да бъдат спестени. Откровени глупости Нощните барове и дискотеките се примолиха и те да отворят и веднага им бе угодено. Абитуриентите се завайкаха и айде на баловете. В резултат: 60% от абитуриентите в търновско училище се оказаха с положителни проби. Най-глупаво бе отварянето на стадионите, въпреки че за всички бе абсолютно ясно какво ще се случи. Докато в цяла Европа мачовете се играят пред празни трибуни, българското далечно подобие на футбол се радва на опасно струпаните един до (върху) друг т.нар. фенове. (Резултатът сигурно вече се отразява в рекордните стойности на заразата в София.) Сега специалистите повтарят, че всичко това е било грешка, но когато се вземаха решенията, тихомълком отстъпиха пред диктата на политиците – и по-точно пред един от тях. Той пък стоварва цялата отговорност върху липсата на дисциплина и отговорност у хората. "Няма угодия, като в приказката за шапката", оплаква се премиерът. Основната отговорност обаче е на политиците. Отговорната политика означава да знаеш кое е в интерес на обществото и да го следваш независимо от нечии моментни настроения. Нашият случай не е такъв. Тук управлението е безхаберно, некомпетентно, малодушно и непрекъснато нагаждащо се в опит да се хареса на всички. В изходната точка Затова сега се озовахме пак в изходната точка и от пример за контрол на заразата се превръщаме в пример за нейното изпускане. Така обезсмислихме първоначалните страдания и лишения. При това своята икономическа цена имат не само ограниченията на карантината, но и тяхното безразборно и нелогично отменяне. Безхаберието също се плаща. Слънчев бряг е пустиня, работещите са повече от туристите Защото данните за епидемията у нас се следят внимателно и в страните, от които очакваме да дойдат туристи. В резултат България започна да изпада от списъците на безрисковите страни и да влиза в забранителните списъци, а чартърите с туристи почти секнаха. Слънчев бряг е празен като символичен контрапункт на пълните стадиони. Или обратното.

text

ОИСР: Гответе се за най-високата безработица след Голямата депресия

Коронавирусната криза ще доведе до рязко покачване на безработицата в много индустриализирани страни до края на годината, прогнозират от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тъй като последиците от противоепидемичните мерки и ограничения засегнаха силно икономиките в рамките на ОИСР, милиони хора не успяха да се върнат на работа, което доведе до изключително рязък спад на активността и безпрецедентна загуба на работни места. В някои страни бяха отработени до 10 пъти по-малко часове в сравнение с първите няколко месеца на световната финансовата криза през 2008 г. Без втора вълна от инфекции по света безработицата в страните-членки на ОИСР може да нарасне средно до 9,4%, показва последният доклад за заетостта на базираната в Париж организация. Това би било най-високата безработица за членовете на организацията след Голямата депресия през 30-те години на миналия век. За 2021 г. се очаква слабо намаляване на безработицата до 7,7%. В същото време заетостта в рамките на ОИСР се очаква да спадне с 4,1% през 2020 г. и да нарасне с едва 1,6% през 2021 г. Ако обаче има втора вълна на Covid-19, експертите дори предвиждат ръст на безработицата в рамките на ОИСР до 12,9% към края на 2020 г., след като в края на миналата година тя беше на ниво от 5,3 на сто. Два сценария на ОИСР за безработицата (при една или две вълни на Covid-19) Членуващите в ОИСР страни предприеха безпрецедентни мерки, за да сведат до минимум икономическите щети, причинените от коронавирусната криза. Но дори и икономиките им да се възстановят, управляващите и централните банки ще трябва да предоставят допълнителна подкрепа, тъй като кризата може да продължи, посочват експертите. Дали поради по-високата безработица или заради хора, работещи по-малко часове, въздействието на пандемията върху работните места не се усеща в еднаква степен във всички страни-членки на ОИСР. Великобритания потъна в невиждана рецесия В някои страни работодателите използваха държавните програми за запазване на работните места на съкратено работно време, като в тези държави най-вероятно тепърва ще се усети пълното въздействие на коронавирусната пандемия. При други се наблюдават безпрецедентни скокове на безработицата, но много работници ще се върнат към работните си места (или към нови), когато икономиките се отворят отново и се ускори бизнес активността. Господарите на дълга: САЩ тегли 3 трлн. долара, за да спаси икономиката си Тази криза на трудовата заетост рискува да се превърне в социална криза, предупреждава докладът. В най-засегнатите сектори до половината от всички работници са на непълно работно време, или с временни договори, или са самостоятелно заети. Много от тях нямат сигурност за работното място и имат ограничен достъп до обезщетения за безработица. Държавите предоставиха изключителни нива на подкрепа и трябва да направят всичко възможно, за да поддържат тази подкрепа за най-уязвимите, като същевременно работят за изграждането на по-приобщаващи и устойчиви пазари на труда. Икономиката има два варианта за съживяване след кризата Най-бедните, младите хора, мигрантите и жените са най-потърпевши от кризата на трудовия пазар и безработицата. Младите хора са изправени пред затегнат пазар на труда, който би могъл да компрометира бъдещето им. Жените и нископлатените работници вероятно са изправени пред по-голяма безработица. Работниците на непълно работно време, временно заетите лица и самостоятелно заетите лица, които съставляват 40-50% от работната сила в тежко засегнатите сектори, носят основната тежест на влошения трудов пазар.

text

Коронавирусът още не е достигнал пика си

Пандемията на коронавирус все още не е достигнала своя пик в световен мащаб. Това каза на брифинг генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Гебрейесус, цитиран от ТАСС. По думите му, само през уикенда са регистрирани 400 000 случая. "Разпространението се ускорява и явно не сме достигнали пика на пандемията", отбеляза той. "Вече има 11,4 милиона случая на COVID-19 и са загубени повече от 535 000 живота", изтъкна ръководителят на СЗО. "Въпреки че изглежда, че броят на смъртните случаи се е изравнил в световен мащаб, в действителност някои държави постигат значителен напредък в намаляването на броя на смъртните случаи, докато в други страни смъртността все още нараства", обясни д-р Тедрос. Припомняме, че СЗО отчете рекордно увеличение на случаите на коронавирус в световен мащаб в събота, като общият им нарасна с 212 326 за денонощие. Повече от 200 000 са починали само в Европа.

text

Слънчев бряг е пустиня, работещите са повече от туристите

Работещите в хотелите и заведенията в Слънчев бряг са повече от туристите, оплакват се от туристическия бранш. Най-големият курорт по Българското Черноморие прилича на пустиня. Централните алеи са пусти, плажовете приличат на гора от празни чадъри и шезлонги, по заведенията също няма хора. Собствениците се опасяват, че няма да издържат до края на сезона, ако ситуацията не се подобри, разказва в репортаж БНР. В опит да привлекат клиенти, много заведения са свалили цените наполовина, но пристигащите са основно българи и то само през уикенда. Признават, че заради слабите приходи всеки ден има опасност да затворят. Чуждите туристи в Слънчев бряг са основно от Полша, Румъния, Чехия и Унгария, но те са малко за големия капацитет на курорта. Едва около 40 хотела работят в целия курортен комплекс. В хотели с 400-500 легла са отседнали по 30-тина туристи. Надяваме се да поработим 1 месец и да покрием някакви разходи. Надеждата умира последна, признава служител на хотел. Само около 10-тина на ден са чартърните полети, които кацат на Бургаското летище. Обикновено пристигащите самолети са над 50 по това време на годината. Няма грам движение, това е нищо за юли месец, признават работещи в комплекса. Колони от таксиметрови коли чакат с часове, а понякога и с дни своите клиенти. "В момента няма туристи. Положението е отчайващо заради коронавируса. Няма никакви клиенти. Може би в следващите дни ще дойдат, но засега няма никой", оплакват се таксиметрови шофьори. Преди събирахме нещо за зимата, сега няма да можем да съберем нищо, оплакват се те. Слънчев бряг се оживява единствено в събота, когато идват хора от Бургас и околните населени места, но остават само за една вечер. Но дори малкото туристи се оплакват, че в курорта е скучно. От 30 години съм тук, за пръв път виждам курорта в такова състояние. Положението е отчайващо. Обслужването не е на висота, цените са скъпи, не се поддържат улици, паркове и градинки, разказва служител на заведение. Слънчев бряг отново е най-евтиният курорт, но ще има ли туристи? Сезонът остава непредсказуем. Засега чужденците са малко, а повечето хотели работят с максимум 50% от възможностите си. Дали българите, които традиционно почиват през август, ще тръгнат към големите курорти, предстои да разберем.

text

Слънчев бряг е пустиня, работещите са повече от туристите

Работещите в хотелите и заведенията в Слънчев бряг са повече от туристите, оплакват се от туристическия бранш. Най-големият курорт по Българското Черноморие прилича на пустиня. Централните алеи са пусти, плажовете приличат на гора от празни чадъри и шезлонги, по заведенията също няма хора. Собствениците се опасяват, че няма да издържат до края на сезона, ако ситуацията не се подобри, разказва в репортаж БНР. В опит да привлекат клиенти, много заведения са свалили цените наполовина, но пристигащите са основно българи и то само през уикенда. Признават, че заради слабите приходи всеки ден има опасност да затворят. Чуждите туристи в Слънчев бряг са основно от Полша, Румъния, Чехия и Унгария, но те са малко за големия капацитет на курорта. Едва около 40 хотела работят в целия курортен комплекс. В хотели с 400-500 легла са отседнали по 30-тина туристи. Надяваме се да поработим 1 месец и да покрием някакви разходи. Надеждата умира последна, признава служител на хотел. Само около 10-тина на ден са чартърните полети, които кацат на Бургаското летище. Обикновено пристигащите самолети са над 50 по това време на годината. Няма грам движение, това е нищо за юли месец, признават работещи в комплекса. Колони от таксиметрови коли чакат с часове, а понякога и с дни своите клиенти. "В момента няма туристи. Положението е отчайващо заради коронавируса. Няма никакви клиенти. Може би в следващите дни ще дойдат, но засега няма никой", оплакват се таксиметрови шофьори. Преди събирахме нещо за зимата, сега няма да можем да съберем нищо, оплакват се те. Слънчев бряг се оживява единствено в събота, когато идват хора от Бургас и околните населени места, но остават само за една вечер. Но дори малкото туристи се оплакват, че в курорта е скучно. От 30 години съм тук, за пръв път виждам курорта в такова състояние. Положението е отчайващо. Обслужването не е на висота, цените са скъпи, не се поддържат улици, паркове и градинки, разказва служител на заведение. Слънчев бряг отново е най-евтиният курорт, но ще има ли туристи? Сезонът остава непредсказуем. Засега чужденците са малко, а повечето хотели работят с максимум 50% от възможностите си. Дали българите, които традиционно почиват през август, ще тръгнат към големите курорти, предстои да разберем.

text

Слънчев бряг е пустиня, работещите са повече от туристите

Работещите в хотелите и заведенията в Слънчев бряг са повече от туристите, оплакват се от туристическия бранш. Най-големият курорт по Българското Черноморие прилича на пустиня. Централните алеи са пусти, плажовете приличат на гора от празни чадъри и шезлонги, по заведенията също няма хора. Собствениците се опасяват, че няма да издържат до края на сезона, ако ситуацията не се подобри, разказва в репортаж БНР. В опит да привлекат клиенти, много заведения са свалили цените наполовина, но пристигащите са основно българи и то само през уикенда. Признават, че заради слабите приходи всеки ден има опасност да затворят. Чуждите туристи в Слънчев бряг са основно от Полша, Румъния, Чехия и Унгария, но те са малко за големия капацитет на курорта. Едва около 40 хотела работят в целия курортен комплекс. В хотели с 400-500 легла са отседнали по 30-тина туристи. Надяваме се да поработим 1 месец и да покрием някакви разходи. Надеждата умира последна, признава служител на хотел. Само около 10-тина на ден са чартърните полети, които кацат на Бургаското летище. Обикновено пристигащите самолети са над 50 по това време на годината. Няма грам движение, това е нищо за юли месец, признават работещи в комплекса. Колони от таксиметрови коли чакат с часове, а понякога и с дни своите клиенти. "В момента няма туристи. Положението е отчайващо заради коронавируса. Няма никакви клиенти. Може би в следващите дни ще дойдат, но засега няма никой", оплакват се таксиметрови шофьори. Преди събирахме нещо за зимата, сега няма да можем да съберем нищо, оплакват се те. Слънчев бряг се оживява единствено в събота, когато идват хора от Бургас и околните населени места, но остават само за една вечер. Но дори малкото туристи се оплакват, че в курорта е скучно. От 30 години съм тук, за пръв път виждам курорта в такова състояние. Положението е отчайващо. Обслужването не е на висота, цените са скъпи, не се поддържат улици, паркове и градинки, разказва служител на заведение. Слънчев бряг отново е най-евтиният курорт, но ще има ли туристи? Сезонът остава непредсказуем. Засега чужденците са малко, а повечето хотели работят с максимум 50% от възможностите си. Дали българите, които традиционно почиват през август, ще тръгнат към големите курорти, предстои да разберем.

text

Слънчев бряг е пустиня, работещите са повече от туристите

Работещите в хотелите и заведенията в Слънчев бряг са повече от туристите, оплакват се от туристическия бранш. Най-големият курорт по Българското Черноморие прилича на пустиня. Централните алеи са пусти, плажовете приличат на гора от празни чадъри и шезлонги, по заведенията също няма хора. Собствениците се опасяват, че няма да издържат до края на сезона, ако ситуацията не се подобри, разказва в репортаж БНР. В опит да привлекат клиенти, много заведения са свалили цените наполовина, но пристигащите са основно българи и то само през уикенда. Признават, че заради слабите приходи всеки ден има опасност да затворят. Чуждите туристи в Слънчев бряг са основно от Полша, Румъния, Чехия и Унгария, но те са малко за големия капацитет на курорта. Едва около 40 хотела работят в целия курортен комплекс. В хотели с 400-500 легла са отседнали по 30-тина туристи. Надяваме се да поработим 1 месец и да покрием някакви разходи. Надеждата умира последна, признава служител на хотел. Само около 10-тина на ден са чартърните полети, които кацат на Бургаското летище. Обикновено пристигащите самолети са над 50 по това време на годината. Няма грам движение, това е нищо за юли месец, признават работещи в комплекса. Колони от таксиметрови коли чакат с часове, а понякога и с дни своите клиенти. "В момента няма туристи. Положението е отчайващо заради коронавируса. Няма никакви клиенти. Може би в следващите дни ще дойдат, но засега няма никой", оплакват се таксиметрови шофьори. Преди събирахме нещо за зимата, сега няма да можем да съберем нищо, оплакват се те. Слънчев бряг се оживява единствено в събота, когато идват хора от Бургас и околните населени места, но остават само за една вечер. Но дори малкото туристи се оплакват, че в курорта е скучно. От 30 години съм тук, за пръв път виждам курорта в такова състояние. Положението е отчайващо. Обслужването не е на висота, цените са скъпи, не се поддържат улици, паркове и градинки, разказва служител на заведение. Слънчев бряг отново е най-евтиният курорт, но ще има ли туристи? Сезонът остава непредсказуем. Засега чужденците са малко, а повечето хотели работят с максимум 50% от възможностите си. Дали българите, които традиционно почиват през август, ще тръгнат към големите курорти, предстои да разберем.

text

Слънчев бряг е пустиня, работещите са повече от туристите

Работещите в хотелите и заведенията в Слънчев бряг са повече от туристите, оплакват се от туристическия бранш. Най-големият курорт по Българското Черноморие прилича на пустиня. Централните алеи са пусти, плажовете приличат на гора от празни чадъри и шезлонги, по заведенията също няма хора. Собствениците се опасяват, че няма да издържат до края на сезона, ако ситуацията не се подобри, разказва в репортаж БНР. В опит да привлекат клиенти, много заведения са свалили цените наполовина, но пристигащите са основно българи и то само през уикенда. Признават, че заради слабите приходи всеки ден има опасност да затворят. Чуждите туристи в Слънчев бряг са основно от Полша, Румъния, Чехия и Унгария, но те са малко за големия капацитет на курорта. Едва около 40 хотела работят в целия курортен комплекс. В хотели с 400-500 легла са отседнали по 30-тина туристи. Надяваме се да поработим 1 месец и да покрием някакви разходи. Надеждата умира последна, признава служител на хотел. Само около 10-тина на ден са чартърните полети, които кацат на Бургаското летище. Обикновено пристигащите самолети са над 50 по това време на годината. Няма грам движение, това е нищо за юли месец, признават работещи в комплекса. Колони от таксиметрови коли чакат с часове, а понякога и с дни своите клиенти. "В момента няма туристи. Положението е отчайващо заради коронавируса. Няма никакви клиенти. Може би в следващите дни ще дойдат, но засега няма никой", оплакват се таксиметрови шофьори. Преди събирахме нещо за зимата, сега няма да можем да съберем нищо, оплакват се те. Слънчев бряг се оживява единствено в събота, когато идват хора от Бургас и околните населени места, но остават само за една вечер. Но дори малкото туристи се оплакват, че в курорта е скучно. От 30 години съм тук, за пръв път виждам курорта в такова състояние. Положението е отчайващо. Обслужването не е на висота, цените са скъпи, не се поддържат улици, паркове и градинки, разказва служител на заведение. Слънчев бряг отново е най-евтиният курорт, но ще има ли туристи? Сезонът остава непредсказуем. Засега чужденците са малко, а повечето хотели работят с максимум 50% от възможностите си. Дали българите, които традиционно почиват през август, ще тръгнат към големите курорти, предстои да разберем.

text

ОББ и Mastercard® дариха средства на 8 болници в страната

Обединена българска банка (ОББ) и Mastercard® дариха безвъзмездно близо 120 000 лв. на8 болници в страната за борбата с COVID-19 пандемията. Средствата са събрани от две инициативи, проведени през месец април, и бяха разпределени между болнични заведения, ангажирани в лечението на коронавирус в Благоевград, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Габрово, Видин, Русе и Варна. "В началото на извънредното положение заедно сMastercard® направихме дарение от 200 000 лв. на Военно-медицинска академия (ВМА) за модернизиране на специализираната лаборатория, в която се извършваха голяма част от тестовете на коронавируса. Като следваща стъпка искахме да помогнем на големите болници в цялата страна, които също приеха за лечение голям брой случаи. Радвам се, че успяхме да съберем значителна сума, като същевременно увеличихме потреблението на алтернативни дигитални канали, които позволяват пълноценно използване на банкови и финансови услуги при пълно спазване на изискванията за социална дистанция. Така ползата за обществото е двойна", коментира Петър Андронов, главен изпълнителен директор на ОББ и кънтри мениджър на KBC Груп в България. В периода 1-30 април 2020 г. ОББ реши да дари таксите си за левови преводи през мобилното банкиране ОББ Мобайл с цел да насърчи повече хора да останат по домовете си и да извършват основни банкови операции от вкъщи като алтернатива на посещението в банков клон. Като допълнителна мярка за ограничаване на разплащането в брой, което може да бъде предпоставка за разпространение на коронавирус, ОББ и Mastercard® обявиха съвместна инициатива. Отново през целия месец април всяка транзакция, извършена с карта Mastercard®, издадена от ОББ, добавяше средства към общата сума на дарението. Общата сума, събрана от двете инициативи, е 117 351,65 лв. Средствата бяха разпределени поравно между осем болници в осем големи региона на страната – Пловдив, Габрово, Стара Загора, Благоевград, Варна, Бургас, Видин и Русе: - Клиниката по Инфекциозни болести на УМБАЛ "СВ. ГЕОРГИ" ЕАД, гр. Пловдив - МБАЛ "ТОТА ВЕНКОВА", гр. Габрово - УМБАЛ "ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора - МБАЛ "БЛАГОЕВГРАД" АД, гр. Благоевград - Първа и Втора инфекциозна клиника на УМБАЛ "СВ. МАРИНА" ЕАД, гр. Варна - УМБАЛ Бургас, гр. Бургас - МБАЛ "СВ. ПЕТКА: АД, гр. Видин - МБАЛ "КАНЕВ" АД, гр. Русе "Приоритет на Mastercard е да допринася на локално ниво, да подпомага и включва застрашени и изолирани групи хора и да оказва въздействие в условия на безпрецедентна криза, посредством глобалните си възможности, технологиите и решенията за защита и сигурност на хората. За нас е важно да дарим и да сме ангажирани заедно – с картодържатели и партньори – в модернизация на медицината и защитата на хората на първа линия, с които всички сме свързани в една система, в една общност", допълни Ваня Манова, мениджър на Mastercard® за България, Северна Македония, Албания и Косово.

text

ОББ и Mastercard® дариха средства на 8 болници в страната

Обединена българска банка (ОББ) и Mastercard® дариха безвъзмездно близо 120 000 лв. на8 болници в страната за борбата с COVID-19 пандемията. Средствата са събрани от две инициативи, проведени през месец април, и бяха разпределени между болнични заведения, ангажирани в лечението на коронавирус в Благоевград, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Габрово, Видин, Русе и Варна. "В началото на извънредното положение заедно сMastercard® направихме дарение от 200 000 лв. на Военно-медицинска академия (ВМА) за модернизиране на специализираната лаборатория, в която се извършваха голяма част от тестовете на коронавируса. Като следваща стъпка искахме да помогнем на големите болници в цялата страна, които също приеха за лечение голям брой случаи. Радвам се, че успяхме да съберем значителна сума, като същевременно увеличихме потреблението на алтернативни дигитални канали, които позволяват пълноценно използване на банкови и финансови услуги при пълно спазване на изискванията за социална дистанция. Така ползата за обществото е двойна", коментира Петър Андронов, главен изпълнителен директор на ОББ и кънтри мениджър на KBC Груп в България. В периода 1-30 април 2020 г. ОББ реши да дари таксите си за левови преводи през мобилното банкиране ОББ Мобайл с цел да насърчи повече хора да останат по домовете си и да извършват основни банкови операции от вкъщи като алтернатива на посещението в банков клон. Като допълнителна мярка за ограничаване на разплащането в брой, което може да бъде предпоставка за разпространение на коронавирус, ОББ и Mastercard® обявиха съвместна инициатива. Отново през целия месец април всяка транзакция, извършена с карта Mastercard®, издадена от ОББ, добавяше средства към общата сума на дарението. Общата сума, събрана от двете инициативи, е 117 351,65 лв. Средствата бяха разпределени поравно между осем болници в осем големи региона на страната – Пловдив, Габрово, Стара Загора, Благоевград, Варна, Бургас, Видин и Русе: - Клиниката по Инфекциозни болести на УМБАЛ "СВ. ГЕОРГИ" ЕАД, гр. Пловдив - МБАЛ "ТОТА ВЕНКОВА", гр. Габрово - УМБАЛ "ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора - МБАЛ "БЛАГОЕВГРАД" АД, гр. Благоевград - Първа и Втора инфекциозна клиника на УМБАЛ "СВ. МАРИНА" ЕАД, гр. Варна - УМБАЛ Бургас, гр. Бургас - МБАЛ "СВ. ПЕТКА: АД, гр. Видин - МБАЛ "КАНЕВ" АД, гр. Русе "Приоритет на Mastercard е да допринася на локално ниво, да подпомага и включва застрашени и изолирани групи хора и да оказва въздействие в условия на безпрецедентна криза, посредством глобалните си възможности, технологиите и решенията за защита и сигурност на хората. За нас е важно да дарим и да сме ангажирани заедно – с картодържатели и партньори – в модернизация на медицината и защитата на хората на първа линия, с които всички сме свързани в една система, в една общност", допълни Ваня Манова, мениджър на Mastercard® за България, Северна Македония, Албания и Косово.

text