Развитите световни стопанства са застрашени от задълбочаващо се охлаждане, защото значително по-високите лихвени проценти потискат силно активността и този процес може да стане още по-интензивен, предупреждава Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Растежът губи инерция в много държави и няма да се засили до 2025-а когато се очаква реалните доходи да се възстановят от инфлационния шок и централните банки да започнат да редуцират кредитните разходи, посочва още базираната в Париж организация.

ОИСР прогнозира, че глобалния БВП ще нарасне само с 2.7% през идната година след слабите 2.9% през тази. И ще се подобри леко до 3% през 2025 година. При това, организацията предупреждава, че рискът от несбъдване на предвижданията е в низходяща посока заради нажежаващото се геополитическо напрежение, несигурната перспектива пред търговския обмен и опасността, че стриктната парична политика може да повлияе по-негативно от очакванията върху фирмите, индивидуалното потребление и заетостта.

“Инфлацията отстъпва, но растежът се забавя”, посочва в официално изявление на 29 ноември главният икономист на ОИСР – Клер Ломбардели. И допълва, че “тя и колегите й предвиждат икономическо охлаждане без рецесия за напредналите стопанства, но това далеч не е гарантирано”.

Мрачната перспектива е резултат от тежкия махмурлук от глобалната инфлационна криза, последвала пандемията от КОВИД-19 и скока на цените на енергията след нахлуването на Русия в Украйна. Централните банки реагираха на променената обстановка с най-агресивните в историята увеличения на лихвените проценти и дадоха да се разбере, че могат да задържат високите лихви за по-продължителен период.

ОИСР отбелязва, че въпреки понижението на инфлационните равнища, индексите на базовите потребителски цени остават неприемливо високи и паричната политика трябва да остане рестриктивна докато не се появят категорични доказателства, че натискът е намалял устойчиво. Експертите очакват Федералният резерв да започне да понижава лихвените проценти чак през второто полугодие на 2024-а, а Европейската централна банка – през пролетта на 2025 година. Тези предвиждания се различават рязко от прогнозите на пазарните играчи, които са отчели в цените лихвени понижения в Съединените щати и в еврозоната още през първото полугодие на 2024-а.

ОИСР отчита, че развиващите се пазари като цяло се представят по-добре от развитите и че индустриалните европейски икономики изостават от американската, отчасти защото те са по-силно уязвими от повишенията на лихвите заради по-силната им зависимост от банково финансиране. Организацията предупреждава, че “наситената с предизвикателства фискална перспектива” ще опъне нервите на много правителства заради растящите цени за обслужване на дълговете. А за да посрещнат нуждите на застаряващото население и на прехода към по-чиста околна среда, те трябва да положат по-големи усилия в кратки срокове, за да създадат възможности за бъдещи разходи.

“Или, в резюме, глобалната икономика се бори с инфлация, забавен растеж и засилващ се фискален натиск”, заключава Ломбардели.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Асен Василев за Бюджет 2024: Българският народ имаше достатъчно постна пица, време е да правим модерна икономика и да вдигаме доходите

Финансовият министър Асен Василев смята, че голяма част от критиките на партиите към бюджета за следващата година са базирани на “философията на постната пица”, а не на реални сметки.

“Повечето критики, които идват, са базирани на различна икономическа философия – философията на постната пица. Българският народ имаше достатъчно постна пица в годините. Време е да правим модерна икономика, да направим вдигане на доходите за гражданите. Виждате, че задържаме данъчната политика, така че не се променят данъчните ставки”, заяви финансовият министър.

“Бюджетът е разчетен при нива на събираемост , които са същите като тази година и малко по-малки от миналогодишните, които бяха събрани. Така че от тази гледна точка нямаме проблеми с приходната част. Данъците, като процент от БВП, са предвидени на 37% Нямаме проблем с данъчните приходи. 37,5, колкото са и тази година. Миналата година успяхме да съберем даже малко повече – 38% данъци от БВП, така че там нямаме проблеми”, заяви финансовият министър Асен Василев пред журналисти преди заседанието на ПГ на “Продължаваме промяната-Демократична България”.

“За трета поредна година се показва, че България може да има 3% дефицит, може да има истинска социална политика (заложеното увеличение на доходите е над 11%), може да има рекордни инвестиции (12 милиарда са заложени) и всичко това да се върже с данъчната политика , без да се вдигат ставките на данъците”, обясни финансовият министър.

“Виждате, че задържаме данъчната политика, не се променят данъчните ставки. И другото, което правим е да има инвестиции в държавата, защото политиката, която провеждаме от 2021 година до сега е, че няма как да сме богата държава, ако доходите са ниски“, поясни Василев.

„Трябва да се вдигне цената на труда, да станат по-високи заплатите, в същото време да инвестираме в нови машини, в пътища, в железници, така че държавата да дръпне напред и да се увеличи производителността на труда“, уточни той.

Асен Василев бе категоричен, че няма да се вдига данък „Сгради“. „Това, което е заложено в Закона за местните данъци и такси е възможност на общините сами да определят данъчната си ставка и данъчната основа, каквато са имали до 2017 година, след което им е отнета”, каза още финансовият министър.

По-рано днес от ГЕРБ декларираха, че няма да подкрепят бюджета за следващата година в пленарната зала.

“Този бюджет, който е предложил финансовият министър, няма как да бъде подкрепен от нашата група. Ако се сбъднат всички разчети на Министерство на финансите и изкараме до 2026 година с по 3 процента дефицит, това означава да генерираме 25 милиарда нов дълг”, коментира заместник-председателят на ГЕРБ Томислав Дончев.

Бюджетът за следващата година е разхитителен и популистки, заяви пред БНР Николай Василев, икономист и бивш вицепремиер и министър на икономиката. Той остро разкритикува както бюджета, така и финансовата политика на министър Асен Василев.

“Против съм не само този бюджет, но съм против – 7 пъти, откакто Асен Василев се появи на хоризонта, или правихме поредица от актуализации по никое време на бюджетите, или вкарвахме закъснели, редовни всякакви бюджети. Всеки път едно и също. Идеологията на Асен Василев е: дългове вземаме на макс, харчим колкото се може повече и колкото повече харчим, толкова по-добре – няма никакво друго определение на тази бюджетна политика. Аз съм не само критик на части на този бюджет, но и на цялата тази философия, която превърна България от световен пример за добра финансова дисциплина и политика в държава, която бързо се спуска по пързалката към бъдеща финансова катастрофа”, заяви той.

Вземат дългове до откат, харчат до откат и след тях – потоп, описа финансовата политика на сегашното правителство икономистът.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Нобеловата награда за икономика беше присъдена на Клаудия Голдин за изследването й върху разликата в заплащането на мъжете и жените. Тя въведе понятието „майчинско наказание“ и отговори на въпроса защо винаги заплатите на жените са по-ниски от тези на мъжете. Тя е третата жена в историята, получила Нобелова награда за икономика.

През 2023 г. Нобеловата награда за икономика беше присъдена на икономистката Клаудия Голдин от Харвардския университет за нейното изследване на ключовите фактори зад различията между половете на пазара на труда.

До определен момент различията между половете, присъстващи на пазара на труда, не бяха във фокуса на вниманието на специалистите. Клаудия Голдин беше една от първите, които се задълбочиха в този проблем. Нейното изследване е много илюстративно, богато на качествени емпирични доказателства и показва как жените могат да бъдат интегрирани още по-ефективно в икономиката и как разликите в заплащането на жените и мъжете могат да бъдат преодолени. Сега заключенията от нейната работа може да изглеждат доста очевидни за някои, но когато професор Голдин започва изследването си през 70-80 години на ХХ век, всичко изглежда съвсем ново. Тя всъщност проправи пътя за нова посока на изследване, коментират експерти.

Женският въпрос

Лауреатът представи първия изчерпателен доклад за доходите на жените и тяхното място на пазара на труда през последните 200 години. Голдин е прекарала живота си в изследване на разликата в заплатите между мъжете и жените, опитвайки се да отговори на въпроса: „Защо жените печелят по-малко?“ В резултат на това Голдин предложи обяснение, което преди това не беше сериозно обмисляно.

Голдин установи, че въпреки модернизацията, икономическия растеж и увеличаването на дела на жените през ХХ век, разликата в доходите между жените и мъжете остава почти непроменена. Обикновено основните фактори при изчисляване на разликата в заплатите бяха образованието и опита, след което започнаха да обръщат внимание на други: индустрия, позиция и т.н. Клаудия Голдин каза, че семейните характеристики също трябва да бъдат взети под внимание, особено жените, които излизат в отпуск по майчинство и имат деца. В този момент се получава същото забавяне, което пречи на жените да получават заплати, равни на мъжете.

„Това е така нареченото майчинство на пазара на труда. Когато една жена се върне на работа след майчинство, тя губи стаж и съответно заплата. Това лежи в основата на празнината, която нараства с времето, казва Голдин. Интересното е, че дори по-образованите жени от мъжете получават по-малко след отпуск по майчинство.

Клаудия Голдин също разгледа въпроса за демографските революции. Жените разбраха, че искат да постигнат висоти и да изградят кариера, така че отложиха майчинството. Това пък доведе до факта, че сега наблюдаваме тенденция към намаляване на раждаемостта. Жените искат да бъдат по-равни в правата си и разбират, че именно в момента на бременността настъпва тази загуба.

В своите творби обаче Голдин не представя възможни решения на проблемите, свързани с пола. 

Историческата ретроспекция е изключително важна за социалните науки. В този случай изследването на Клаудия Голдин, базирано на данни, показва как се е променила ролята на жените по време на прехода на икономиката от аграрно към индустриално и постиндустриално състояние. Ясно е, че страните по света са на различни етапи на социално-икономическо развитие и благодарение на подобни изследвания можем да разберем накъде ще отидат в бъдеще и какви промени вероятно ще претърпят пазарите на труда им.

Но сега броят на квалифицираните служители, включително мъжете, намалява.

Така че, ако има недостиг на квалифицирани кадри, търсенето на женска работна ръка ще расте и най-вероятно заплатите им ще се повишат, ще се появят и нови възможности за кариерно развитие. Освен това дигитализацията също играе роля: тя намалява различията между половете и дава на жените достъп до видове работа, до които преди не са имали достъп, например поради по-ниска физическа сила. С автоматизацията на работното място тази празнина намалява.

Обсебена от науката

От детството си Клаудия Дейл Голдин е искала да стане учен и микробиолог, но съдбата реши друго. На 77-годишна възраст тя стана третата жена в историята, получила Нобелова награда за икономика.

Краудия Голдин завършва гимназията в Бронкс и след това посещава университета Корнел, където завършва с отличие.

„Откакто се помня, мечтаех да стана учен. Когато бях малък, идеята да погледна през микроскоп и да открия цял свят беше вълнуваща. Като тийнейджър си мислех, че знам всичко на света. Но след това отидох в колежа в университета Корнел и моментално открих колко малко всъщност знам. Това в началото ме разстрои, но после ме вдъхнови. Така станах това, което бихте могли да наречете маниак на хуманитарните науки. И просто опитах всичко: опитах се да уча антропология, литература. Но моята склонност към математиката ми попречи да се реализирам в тези области“, признава Голдин в интервю за редактора на списание Region Дъглас Клемент (това е икономическото списание на Федералната резервна банка на Минеаполис).

Тогава, казва тя, открива икономиката и се увлича от нея. Тя получава магистърска степен по икономика от Чикагския университет и докторска степен по икономика от същия университет през 1972 година. Тогава наставници на Клаудия Голдин бяха бъдещите нобелови лауреати Гари Бекер и Робърт Фогел.

Тогава започна поредица от победи в кариерата. Голдин е получила множество професионални отличия: първата жена, назначена в икономическия факултет на Харвард, сътрудник на Американската академия за изкуства и науки и много други. Тя често е класирана сред десетте най-влиятелни жени икономисти в света.

Самата тя признава, че нейната страст са необработените данни. Тя обича да рови в отдавна заровени библиотечни файлове, прашни училищни архиви и неясни статии във вестници.

„Като икономически историк аз тълкувам „настоящето през призмата на миналото“. По принцип изследвам произхода на проблеми, които са от актуално значение“, каза Голдин в същото интервю.

Клаудия Голдин остави своя отпечатък в икономиката с пионерски изследвания върху градското робство, въздействието на технологичните промени върху структурите на заплатите и ролята на образованието за смекчаване на неравенството. След това тя се посвети на трудовата история на американските жени.

„Започнах с въпроса: Защо мъжете и жените в историята са наричали определени професии като женски, а други като мъжки? Вземете например дойните крави. В Средния запад мъжете биха казали, че това е женска работа. Но, колкото и да е странно, на Изток това се смяташе за мъжка работа. Исках да намеря корените на това“, казва Голдин.

Последната работа на Голдин засяга не само майчинството като наказание, но и бракът като наказание. В своите статии Голдин твърди, че хората в официални бракове имат по-ниски заплати от хората, които са в граждански брак. Според нея това се дължи на факта, че хората, които не са узаконили връзките си, са склонни да сменят работата си по-често. Поради това те могат да бъдат задържани само с голяма заплата.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Нобеловата награда за икономика беше присъдена на Клаудия Голдин за изследването й върху разликата в заплащането на мъжете и жените. Тя въведе понятието „майчинско наказание“ и отговори на въпроса защо винаги заплатите на жените са по-ниски от тези на мъжете. Тя е третата жена в историята, получила Нобелова награда за икономика.

През 2023 г. Нобеловата награда за икономика беше присъдена на икономистката Клаудия Голдин от Харвардския университет за нейното изследване на ключовите фактори зад различията между половете на пазара на труда.

До определен момент различията между половете, присъстващи на пазара на труда, не бяха във фокуса на вниманието на специалистите. Клаудия Голдин беше една от първите, които се задълбочиха в този проблем. Нейното изследване е много илюстративно, богато на качествени емпирични доказателства и показва как жените могат да бъдат интегрирани още по-ефективно в икономиката и как разликите в заплащането на жените и мъжете могат да бъдат преодолени. Сега заключенията от нейната работа може да изглеждат доста очевидни за някои, но когато професор Голдин започва изследването си през 70-80 години на ХХ век, всичко изглежда съвсем ново. Тя всъщност проправи пътя за нова посока на изследване, коментират експерти.

Женският въпрос

Лауреатът представи първия изчерпателен доклад за доходите на жените и тяхното място на пазара на труда през последните 200 години. Голдин е прекарала живота си в изследване на разликата в заплатите между мъжете и жените, опитвайки се да отговори на въпроса: „Защо жените печелят по-малко?“ В резултат на това Голдин предложи обяснение, което преди това не беше сериозно обмисляно.

Голдин установи, че въпреки модернизацията, икономическия растеж и увеличаването на дела на жените през ХХ век, разликата в доходите между жените и мъжете остава почти непроменена. Обикновено основните фактори при изчисляване на разликата в заплатите бяха образованието и опита, след което започнаха да обръщат внимание на други: индустрия, позиция и т.н. Клаудия Голдин каза, че семейните характеристики също трябва да бъдат взети под внимание, особено жените, които излизат в отпуск по майчинство и имат деца. В този момент се получава същото забавяне, което пречи на жените да получават заплати, равни на мъжете.

„Това е така нареченото майчинство на пазара на труда. Когато една жена се върне на работа след майчинство, тя губи стаж и съответно заплата. Това лежи в основата на празнината, която нараства с времето, казва Голдин. Интересното е, че дори по-образованите жени от мъжете получават по-малко след отпуск по майчинство.

Клаудия Голдин също разгледа въпроса за демографските революции. Жените разбраха, че искат да постигнат висоти и да изградят кариера, така че отложиха майчинството. Това пък доведе до факта, че сега наблюдаваме тенденция към намаляване на раждаемостта. Жените искат да бъдат по-равни в правата си и разбират, че именно в момента на бременността настъпва тази загуба.

В своите творби обаче Голдин не представя възможни решения на проблемите, свързани с пола. 

Историческата ретроспекция е изключително важна за социалните науки. В този случай изследването на Клаудия Голдин, базирано на данни, показва как се е променила ролята на жените по време на прехода на икономиката от аграрно към индустриално и постиндустриално състояние. Ясно е, че страните по света са на различни етапи на социално-икономическо развитие и благодарение на подобни изследвания можем да разберем накъде ще отидат в бъдеще и какви промени вероятно ще претърпят пазарите на труда им.

Но сега броят на квалифицираните служители, включително мъжете, намалява.

Така че, ако има недостиг на квалифицирани кадри, търсенето на женска работна ръка ще расте и най-вероятно заплатите им ще се повишат, ще се появят и нови възможности за кариерно развитие. Освен това дигитализацията също играе роля: тя намалява различията между половете и дава на жените достъп до видове работа, до които преди не са имали достъп, например поради по-ниска физическа сила. С автоматизацията на работното място тази празнина намалява.

Обсебена от науката

От детството си Клаудия Дейл Голдин е искала да стане учен и микробиолог, но съдбата реши друго. На 77-годишна възраст тя стана третата жена в историята, получила Нобелова награда за икономика.

Краудия Голдин завършва гимназията в Бронкс и след това посещава университета Корнел, където завършва с отличие.

„Откакто се помня, мечтаех да стана учен. Когато бях малък, идеята да погледна през микроскоп и да открия цял свят беше вълнуваща. Като тийнейджър си мислех, че знам всичко на света. Но след това отидох в колежа в университета Корнел и моментално открих колко малко всъщност знам. Това в началото ме разстрои, но после ме вдъхнови. Така станах това, което бихте могли да наречете маниак на хуманитарните науки. И просто опитах всичко: опитах се да уча антропология, литература. Но моята склонност към математиката ми попречи да се реализирам в тези области“, признава Голдин в интервю за редактора на списание Region Дъглас Клемент (това е икономическото списание на Федералната резервна банка на Минеаполис).

Тогава, казва тя, открива икономиката и се увлича от нея. Тя получава магистърска степен по икономика от Чикагския университет и докторска степен по икономика от същия университет през 1972 година. Тогава наставници на Клаудия Голдин бяха бъдещите нобелови лауреати Гари Бекер и Робърт Фогел.

Тогава започна поредица от победи в кариерата. Голдин е получила множество професионални отличия: първата жена, назначена в икономическия факултет на Харвард, сътрудник на Американската академия за изкуства и науки и много други. Тя често е класирана сред десетте най-влиятелни жени икономисти в света.

Самата тя признава, че нейната страст са необработените данни. Тя обича да рови в отдавна заровени библиотечни файлове, прашни училищни архиви и неясни статии във вестници.

„Като икономически историк аз тълкувам „настоящето през призмата на миналото“. По принцип изследвам произхода на проблеми, които са от актуално значение“, каза Голдин в същото интервю.

Клаудия Голдин остави своя отпечатък в икономиката с пионерски изследвания върху градското робство, въздействието на технологичните промени върху структурите на заплатите и ролята на образованието за смекчаване на неравенството. След това тя се посвети на трудовата история на американските жени.

„Започнах с въпроса: Защо мъжете и жените в историята са наричали определени професии като женски, а други като мъжки? Вземете например дойните крави. В Средния запад мъжете биха казали, че това е женска работа. Но, колкото и да е странно, на Изток това се смяташе за мъжка работа. Исках да намеря корените на това“, казва Голдин.

Последната работа на Голдин засяга не само майчинството като наказание, но и бракът като наказание. В своите статии Голдин твърди, че хората в официални бракове имат по-ниски заплати от хората, които са в граждански брак. Според нея това се дължи на факта, че хората, които не са узаконили връзките си, са склонни да сменят работата си по-често. Поради това те могат да бъдат задържани само с голяма заплата.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Министерството на икономиката и Министерството на отбраната разработват съвместна инициатива за изстрелване на констелации от сателити в космоса, които да помагат за развитие на българската икономика и решаване на въпроси на сигурността. 

Това стана ясно по време на церемония по откриване на обновената космическа лаборатория във Факултета по физика на Софийския университет. 

Инициативата за изпращане на констелация от сателити в космоса е пример за това как държавата и бизнеса могат да си сътрудничат. Тя ще бъде финансирана и от българското правителство, подчерта министърът на икономиката Богдан Богданов. 

“Но тук не говорим просто за хардуер, а за реални приложения, които да се използват от българската държава и българските институции. Но крайната ни цел наистина би била да създадем една инфраструктура, в която българските предприемачи да се възползват от тези иновации да могат да създават приложения вече на световно ниво, които не просто да са иновативни решения, които ние да използваме в България, а решения, които да решават важни проблеми било то сигурност, било то околна среда, било то пътна безопасност”, обясни той.

Министърът на отбраната Тодор Тагарев изрази надежда, че проектът ще тръгне успешно и да бъде реализиран.

“И вече обмисляме, работейки по програмата за инвестиции за следващите 10 години, как на основата на това съзвездие ние ще продължим нататък, и ако трябва ще добавяме капацитет, за да можем то да бъде използвано в пълна степен за нуждите на сигурността и отбраната”, каза той. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Българска стопанска камара (БСК) и Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ) организират кръгла маса, посветена на важните теми в сектора на събирането, оползотворяването и рециклирането на текстилни изделия. Събитието ще се проведе от 9:30 ч. в хотел “Интерконтинентал” в София, съобщиха от БСК. 

Основната цел на това събитие е да определи конкретните мерки и стъпки, насочени към въвеждането на устойчив модел за управление на текстилните отпадъци в България. Предстоящата експертна дискусия е с важно значение за разработването на ефективно и работещо решение при изграждане на национална система за разделно събиране на ненужен текстил, тъй като за първи път събира заедно заинтересовани страни от целия сектор.

Кръглата маса ще изиграе ролята на платформа за експертни мнения и обективни данни, които разглеждат потенциалните пътища за прилагане на принципа на разширена отговорност на производителите и представяне на най-добрите международни практики в сектора. Българска стопанска камара и Българска Асоциация Кръгов Текстил си поставят амбициозната цел да се положат основите и на определянето на рамка на цялостна Стратегия за управление на текстила в България, за каквато се говори от години и е нужно да бъде създадена и приета.

В събитието ще участват заместник-министърът на околната среда и водите Николай Сиджимов и експерти от Министерството на околната среда и водите, членове на екипа на еврокомисаря по околна среда Виргиниюс Синкявичюс, представители на Европейската конфедерация на рециклиращите индустрии (EuRIC), Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), експерти от различни европейски държави с опит по темата, както и участници от национални и местни институции, индустриални и бизнес организации, НПО, текстилни производители и търговци. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Ще подкрепим ли директивата за 15% данък печалба?

Първи януари 2024 година. Време разделно за това дали ще подкрепим евродирективата за 15% данък печалба за мултинационалните корпорации или ще мотивираме отказ. Може да приемем, че ни е по-важно да спечелим малко над 200 млн. лева като угасим сигналната лампичка за 10% данък печалба, която инвеститорите малко или повече забелязват.

Ако пък се откажем, ще запазим данъчното си предимство под формата на временна дерогация. Директивата допуска изключение, ако в страната, която го поиска, оперират не повече от 12 корпорации. Такава държава може да си издейства отсрочка до 6 години, преди да приведе данъчната си ставка в унисон с общоевропейската. Така постъпи Естония, чиито мотиви за дерогация бяха приети от Еврокомисията.

България подаде второто искане за плащане по ПВУ

България официално подаде документите, необходими за получаването на второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на 7 октомври 2023 г. Това стана възможно след като в последните три месеца бяха изпълнени над 30 мерки. С подаването отново се отваря достъпът до средства в размер на около 9 млрд. лв. за националните инвестиции от Механизма за възстановяване и устойчивост, съобщиха от Министерство на финансите.

Второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост е на ориентировъчна стойност от около 1.4 млрд. лв. и включва 66 етапи и мерки за изпълнение, от които 22 са свързани със законодателни промени. Това е най-сложното и най-значително откъм изисквания плащане по НПВУ. Актуализирана информация за изпълнението можете да намерите в системата ИСУН, а пълна информация за етапите и изискванията от второто плащане се съдържа в договора между България и Европейската комисия, който можете да намерите тук.

Европа не може повече да си позволи да бъде разединена, заяви Николай Дянков

“Европа повече не може да си позволи да бъде разединена“. Това заяви премиерът акад. Николай Денков на срещата с премиерите на Гърция Кириакос Мицотакис и на Румъния Марчел Чолаку.

Премиерът обясни, че основните теми, които са били обсъдени са свързани с развитието на Югоизточния европейски регион, както по отношение на транспортната свързаност, така и по отношение на енергийната и дигиталната свързаност. Той подчерта, че всички тези проблеми имат изключително важен надрегионален аспект, свързан с това, което се случва в Украйна, и което от два дни се случва с Израел.

Унгарските банки въвеждат ипотечен лихвен таван под натиска на Орбан

Унгарските кредитори въвеждат таван на лихвените проценти по ипотечните заеми в отговор на натиска на правителството – поредната намеса в паричната политика на централната банка. Най-голямата кредитна институция на Унгария – ОТП Банк, започна да предлага от 9 октомври ипотеки с 8.5% максимална лихва – значително по-ниска от базовите 13 процента. Кабинетът на премиера Виктор Орбан настоява кредиторите да дадат повече от себе си, за да засилят възстановяването от продължилата една година рецесия или в противен случай ще бъдат обложени с по-високи данъци.

Ипотечният лихвен лимит едва ли ще доведе до незабавен скок на кредитирането след като високата унгарска инфлация подяде спестяванията и се отразява негативно върху националните кредитори. Той обаче може да донесе маса главоболия на Унгарската централна банка, която влезе в сблъсък с министрите през септември за траекторията на паричната политика.

Нобеловата награда за икономика за 2023 г. е присъдена на американката Клодия Голдин

Нобеловата награда за икономика за 2023 г. е присъдена на американката Клодия Дейл Голдин за „подобряване на разбирането на положението на жените на пазара на труда“, съобщи Нобеловият комитет. Тя е американски икономически историк и икономист по труда, който в момента е професор по икономика на Хенри Лий в Харвардския университет.

Както се казва в прессъобщение на уебсайта на комисията, Клодия Голдин (родена на 14 май 1946 г.) „разкри основните причини за неравенството между половете на пазара на труда“. Пояснява се, че тя е представила първия изчерпателен доклад за доходите на жените и участието им на пазара на труда в продължение на няколко века. За да направи това, Клодия Голдин „копае“ архиви и събира данни за повече от 200 години от историята на Съединените щати, което й позволява да покаже как и защо разликите между половете в доходите и нивата на заетост са се променили с времето. Нейното изследване, по-специално, разкрива причините за промяната, както и основните източници на постоянната разлика между половете. Освен всичко друго, възможностите за кариера на жените бяха засегнати от „развитието на социалните норми по отношение на отговорностите на жените в дома и семейството“.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Отличието е за „подобряване на разбирането на положението на жените на пазара на труда“, съобщи Нобеловият комитет.

Нобеловата награда за икономика за 2023 г. е присъдена на американката Клаудия Дейл Голдин за „подобряване на разбирането на положението на жените на пазара на труда“, съобщи Нобеловият комитет. Тя е американски икономически историк и икономист по труда, който в момента е професор по икономика на Хенри Лий в Харвардския университет.

Както се казва в прессъобщение на уебсайта на комисията, Клаудия Голдин (родена на 14 май 1946 г.) „разкри основните причини за неравенството между половете на пазара на труда“. Пояснява се, че тя е представила първия изчерпателен доклад за доходите на жените и участието им на пазара на труда в продължение на няколко века. За да направи това, Клаудия Голдин „копае“ архиви и събира данни за повече от 200 години от историята на Съединените щати, което й позволява да покаже как и защо разликите между половете в доходите и нивата на заетост са се променили с времето. Нейното изследване, по-специално, разкрива причините за промяната, както и основните източници на постоянната разлика между половете. Освен всичко друго, възможностите за кариера на жените бяха засегнати от „развитието на социалните норми по отношение на отговорностите на жените в дома и семейството“.

„Образователните постижения на жените се повишиха през двадесети век и в повечето страни с високи доходи сега са значително по-високи от тези на мъжете. Голдин демонстрира, че достъпът до контрол на раждаемостта играе важна роля за ускоряването на тези революционни промени, предлагайки нови възможности за планиране на кариерата“, се отбелязва в прессъобщението.

Въпреки това, въпреки модернизацията, икономическия растеж и увеличаването на дела на жените в работната сила през двадесети век, „разликата в доходите между жените и мъжете остава до голяма степен стагнирана за дълъг период от време“. Според Клаудия Голдин, това отчасти се дължи на факта, че „решенията за образование, които засягат възможностите за кариера, се вземат в сравнително ранна възраст“.

„Ако очакванията на младите жени са оформени от опита на предишните поколения – например техните майки, които не са се върнали на работа, докато децата им не са пораснали – тогава развитието ще бъде бавно“, обясни тя.

В исторически план голяма част от разликата в доходите между половете се дължи на разликите в образованието и избора на професия. Въпреки това, както установи изследването на Клаудия Голдин, в днешно време „по-голямата част от тези разлики в доходите възникват между жени с една и съща професия и те се появяват най-вече с раждането на първото им дете“.

Изследванията на Клаудия Голдин обхващат широк спектър от теми, включително женската работна сила, пола разлика в доходите, неравенство в доходите, технологични промени, образование и имиграция. Повечето от нейните изследвания интерпретират настоящето през призмата на миналото и изследват произхода на настоящите проблеми, които предизвикват безпокойство.

Нейната книга Career & Family: Women’s Century-Long Journey toward Equity (Princeton University Press) беше издадена на 5 октомври 2021 година. Нейната работа в изучаването на работата на жените и резултатите на пазара на труда се доказва в нейното въздействие върху областите на икономиката и икономиката история,  включително ролята на жените в икономическото развитие.

През 1990 г. Голдин става първата жена, назначена в икономическия факултет на Харвард.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Днес ще бъде обявен носителят на Нобелована награда за икономика. Тя се присъжда от 1968 г. и е единствената Нобелова награда, която не е включена в завещанието от 1895 г. на шведския изобретател и филантроп Алфред Нобел (1833-1896 г.), учредяващо тези награди. 

Награда за икономически науки

През 1968 г. централната банка на Швеция Sveriges Riksbank отпразнува своята 300-годишнина, като дари голяма сума пари на Нобеловата фондация, за да бъдат използвани за учредяване на награда в чест на Алфред Нобел. На следващата година за първи път беше присъдена наградата Sveriges Riksbank за икономически науки в памет на Алфред Нобел. Кралската шведска академия на науките пое отговорност за избора. Първите лауреати за наградата за икономика бяха Ян Тинберген и Рагнар Фриш „за това, че са разработили и приложили динамични модели за анализ на икономически процеси“. Бордът на Нобеловата фондация реши, че след това добавяне, няма да позволи повече нови награди.

Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (на шведски: Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne), често наричана „Нобелова награда за икономика“, е награда, която се присъжда всяка година за забележителни интелектуални приноси в областта на икономиката и е смятана за една от най-престижните награди за икономически изследвания. Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668 г.) в деня на нейната 300-годишнина. Тя не присъства в завещанието на Алфред Нобел, макар получателите ѝ да се обявяват като Нобелови лауреати на съответната церемония. На сайта на фондацията, носеща името на Алфред Нобел, изрично е отбелязано за нея, че „не е Нобелова награда“. Лауреатите по икономика получават своята диплома и златен медал от Кралство Швеция на 10 декември, на същия ден се провежда и церемонията в Стокхолм по награждаване на Нобеловите лауреати по физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. Паричната награда е еквивалентна с тази на другите награди.

Лауреатите се избират от Шведската академия на науките, също както и за наградите за химия и физика от Наградна комисия, подобна на Нобеловите комисии. 

След като в 1994 г. между наградените е и спорната личност Джон Неш – американски математик, който работи в областта на диференциалната геометрия и теорията на игрите, на следващата година регламентът се преразглежда. И наградата се отнася и за обществени науки, което разширява нейното присъждане в области като държавно право, психология и социология, което е коментирано в неговата биография. Също така комисията бива променена, за да включва и двама не-икономисти, докато преди това нейният състав е бил от петима икономисти. Все пак членовете на комисията към 2007 г. включват четирима икономиста от пет, и секретар на комисията неикономист. Хърбърт Саймън, например, е първият неикономист, спечелил Нобеловата награда през 1978 г. (той има докторат по политология), но все пак неговото влияние в икономиката е известно. Американският икономист и психолог е отличен за „за пионерни изследвания на процеса на вземане на решения в икономическите организации“.

Наследниците на Нобел не подкрепят идеята за присъждането на наградата за икономика. Въпреки това, както и другите Нобелови награди, тя се връчва тържествено на годишнината от смъртта на Нобел – 10 декември.

Избор

Лауреатите по икономика, както и лауреатите на Нобелова награда за химия и физика, се избират от Кралската шведска академия на науките. Всяка година се номинират около 100 живи личности и след това комисия от петима до осмина души избират победителите. Този избор се одобрява официално. По правило най-много трима души могат да си поделят наградата всяка година. Наградата се дава на официална церемония в Стокхолм заедно с парична сума от 10 милиона шведски крони.

Номинирането на Милтън Фридман през 1976 г., например, е съпроводено от протести, четирима нобелови лауреати пишат протестни писма до “Нйю Йорк таймс” през октомври 1976 година. Американският икономист – статистик е известен най-вече с работата си в областта на макроикономиката и своята защита на свободния пазар.

Историкът Филип Мироуски, като проследява учредяването и присъждането на наградата, счита че критичното отношение към нея и всичко свързано с нея е напълно обосновано. Той се спира обстоятелствено на факта, че тази „ерзац-Нобелова награда“ паразитира върху престижа на автентичната и публиката умишлено бива заблуждавана.

До момента са връчени 92 награди за икономика. Сред тях има и две жени. Елинор Остром (Elinor Ostrom; 7 август 1933 – 12 юни 2012 г.) е американски политолог и икономист. Тя става лауреат на Нобеловата награда за икономика през 2009 г. „за изследвания в областта на икономическата организация, специфично общата собственост“ и с това става първата жена, получила наградата за икономика. 

Естер Дюфло (Esther Duflo, родена на 25 октомври 1972 г.) е френски икономист, професор по облекчаване на бедността и икономика на развитието в Масачузетския технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology, по-известен със съкращението МИТ). През 2019 година Естер Дюфло, заедно със съпруга си Абхиджит Банерджи и Майкъл Кремър, получава Нобеловата награда за икономика „за техния експериментален подход към облекчаването на глобалната бедност“.

Нобеловата награза за икономика за 2022 г. получиха трима американци. Бен Бернанке, Дъглас Маймънд и Филип Дибвиг за изследвания на банките и финансовите кризи.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Близо 900 български компании кандидатстваха по мярката от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) за подкрепа на прехода към кръгова икономика, която подкрепя компаниите да станат по-екологични.

Поисканата подкрепа за създаване на екологични производства е общо над 345 млн. лева. Това е почти двойно повече от бюджета на процедурата, който е 180 млн. лева.

„Значителният интерес от страна на компаниите към мярката показва, че българският бизнес има нужда от подкрепа, за да е по-екологичен и да ограничи използването на еднократни пластмасови продукти. Министерството насърчава компаниите да инвестират в зелени и иновативни проекти, да въведат нови технологии в производствата, с които да намалят отпадъците си”, коментира министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева.

По мярката кандидатстваха микро-, малки, средни и големи предприятия от преработващата промишленост. Минималният размер на безвъзмездната помощ, която можеха да заявят, е 70 000 лева. Максималният е диференциран спрямо големината на дружествата. Ако са микро-, подкрепата за тях е до 350 000 лв., за малки – 550 000 лв., за средни – 750 000 лв., а за големите – до 1 млн. лева. Съфинансирането е от 25 до 50 процента, в зависимост от категорията на фирмата и мястото на изпълнение на проекта.

Одобрените дружества ще могат да закупят машини, съоръжения, оборудване или софтуер, с които да ограничат негативните последствия от дейността си върху околната среда. Оценката на проектните предложения се очаква да приключи до края на годината.

По процедурата се подкрепят инвестиции за намаляване на отпадъците и използването на пластмасови изделия, за въвеждане на алтернативни суровини, включително с биологичен произход, за подобряване на стандартите за екологосъобразност и други.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

През 2023 г. Германо-Българската индустриално-търговска камара празнува 30 години официално представителство на германската икономика в България.

През всичките тези години камарата работи за развитие, усъвършенстване и насърчаване на търговските и икономически отношения между Германия и България, като съдейства за подобряване на инвестиционния климат и  допринася за изграждането на една добре функционираща бизнес среда.

Търговският стокообмен между двете страни има дългогодишна успешна история и има огромния потенциал това сътрудничество да продължава да се развива и в бъдеще. И финансовите резултати го доказват. Германия е най-големият търговски партньор на България. За около 30 години стокооборотът между двете страни е нараснал 16 пъти, а българският износ – 23 пъти.

През миналата година двустранната ни търговия е в рекорден обем – 12 млрд. евро, като българският износ е бил за 6.7 млрд. евро, а вносът от Германия – за 5.4 млрд. евро. От 2017 г. насам България има положително търговско салдо с Германия и тази тенденция в двустранната търговия се запазва.

Успехът води до още по-голям успех. Защото всеки път, когато германска компания инвестира в България и се установи трайно в страната, това отваря вратата и за други фирми да последват нейния пример, показва опитът на Германо-Българската индустриално-търговска камара.

По данни на Българската народна банка за миналата година германските инвестиции в България са били 234 млн. евро. За последните 30 години обаче общият обем на вложенията у нас от фирми от най-голямата европейска икономика е над 4 млрд. евро. Те пък са създали около 65 000 работни места. 

Този процес се наблюдава през последните 30 години. А камарата участва активно в процесите, подкрепя компаниите да стъпят тук в България и да останат. Германо-Българската индустриално-търговска камара се ангажира и с подкрепата на малки и средни компании и насърчава двустранното икономическо сътрудничество.

Германо-Българската индустриално-търговска камара е първият и основен партньор на представителите на германската икономика в България. Целта й през годините е да създава платформа за контакти, партньорства и обмен между германски и български фирми, да открива нови възможности за успешен бизнес. Заедно с това камарата предоставя широк спектър от услуги, с които да отговори на очакванията на своите германски, български и международни членове и клиенти. 

Германо-Българската индустриално-търговска камара в рамките на запазената марка за услуги DEinternational предоставя информационни разработки и консултира германски и български фирми с цел подпомагане на тяхната външнотърговска дейност.

Германо-Българската индустриално-търговска камара е официален представител за България на четири от най-големите германски панаира – Дюселдорфския, Нюрнбергския, Мюнхенския и Лайпцигския – и подпомага български изложители и посетители при интерес и участие в германските изложения.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Еврото приключи деветата си поредна губеща седмица и дори увеличението на лихвените проценти, което направи Управителният съвет на Европейската централна банка на 14 септември, не успя да подкрепи валутата. Което определо показва, че търговците вече не проявяват интерес единствено към лихвените решения, но по-скоро се безпокоят за икономическото състояние на еврозоната.

Лихвата по депозитите на ЕЦБ вече е 4% годишно – най-високата в историята на съществуването на еврото. По сметки на “Дойче банк”, възходящият лихвен цикъл е агресивен дори по по-дългите исторически стандарти. Екип на най-голямата германска банка обяснява, че “ако се върнем назад преди създаването на ЕЦБ и направим справка с предишните епизоди на по-стриктна парична дисциплина на германската Бундесбанк, затягането на паричната политика от днешните европейски централни банкери в рамките на 15 месеца се равнява на всички подобни мерки на Бундесбанк откакто през 1948-а започват да се събират данни”. Дните на отрицателни лихви пък вече са като от друга епоха.

Това би трябвало да стимулира еврото, защото валутите по правило обичат най-много по-високите лихвени проценти. Но, вместо това, единната европейска валута загуби 0.8% от пазарната си оценка към щатския долар точно след решението на ЕЦБ да повиши лихвите си с по 25 базови пункта и вече се свлича към 1.06 долара за едно евро. По сведения на анализатори 14 септември е бил един от най-слабите дни на единната европейска парична единица през тази година, като само през пет предишни дни на 2023-а тя е имала по-тежки сривове. Всъщност, в случая пагубна роля изигра намека на европейските парични стратези, че това вероятно е финалното лихвено увеличение от сегашния цикъл. И забележката на шефката на ЕЦБ – Кристин Лагард – на пресконференцията след края на септемврийското съвещание, че тя все още има желание да качва още лихвите, не успя да обърне посоката.

По оценка на главния икономист на “Ю Би Ес уелт мениджмънт” Пол Донован, повишението на лихвите е “товар” и “доколкото повечето инфлационни двигатели в еврозоната не се влияят от лихвените нива, то и въздействието от повишението им е спорно”.

Някои от директните участници в решенията за паричната политика на ЕЦБ продължават да твърдят, че още едно лихвено повишение до края на годината остава на масата – опция, която някои пазарни анализатори приемат сериозно. Но като цяло, малцина наистина вярват, че институцията ще качва още лихвите предвид влошаващата се икономическа перспектива на блока на еврото. ЕЦБ вече понижи прогнозите си за растеж на общността на 0.7% за тази година от предишните 0.9% и 1% за 2024-а.

Тези обстоятелства не оставят много опции на еврооптимистите. Всъщност една от тях е на френската банка “БНП Париба”, макар и доста страховита за единната европейска валута. Тя съобщава, че ще продължи да предпочита еврото като “финансов донор” – нещо, което се продава, за да финансира по-печеливши и обещаващи залози на други места. Подобен етикет се лепи по правило на онези парични единици, чиито лихвени проценти са нулеви, близки до нулата или отрицателни (като йената). И фактът, че в момента някои гледат на еврото (чийто лихви растат) като на подобен вариант, показва как периодът на ниска инфлация е преобърнал пазарните механизми.

В интерес на истината, еврото не е съвсем за изхвърляне, защото то отслабва екстремно единствено към зелените пари, но от май насам почти не се е променило спрямо британския паунд или японската йена. С други думи, освен фундаменталната слабост на европейската парична единица, имаме и американски долар, който поскъпва към всичките си основни търговски съперници и индексът, следящ движението му, е повишил пазарната си оценка с 5% от юли. Обнадеждаващите данни за американското стопанство, които продължават да отдалечават перспективата за рецесия, пък вероятно ще подкрепят допълнително зелените пари и могат да свалят еврото до 1.05 щ. долара и по-ниско, ако не изскочат положителни макроикономически индекси за реалното стопанство на еврозоната.

Все пак, в началото на новата седмица общите европейски пари се опитаха да се реабилитират като леко поскъпнаха до 1.0670 долара в обедните часове на 18 септември.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Руските наемници, убити в Украйна, помагат несъзнателно за поддържането на нов кешов бум в Русия – необичаен страничен ефект от военните действия. Парите, изплатени като компенсация на семействата за смъртта им в размер на 5 млн. рубли (грубо 60 хил. щ. долара) на човек, извън неполучените заплати, обикновено пристигат в торби, твърдят няколко жени, пътували в страната да си ги вземат и разговаряли с журналисти на агенция “Блумбърг” само с първите си имена. Мнозинството от тях са били инструктирани да не депозират кеша в банки. Една от тях – Оксана от района на Урал, е споделила, че не иска проблеми с данъчните служби и че няма документи за удостоверяване на произхода им. Тя е казала, че “Вагнер плаща всичко необходимо” и че “вече е купила апартамент”.

Финансирането на войниците от сухопътните формирования, наети от “Вагнер” да се бият в Украйна – 50 хил. на брой според Вашингтон – превърнало се в парично кранче, е един от няколкото източници на банкноти, просмукващи се в руското стопанство. Количеството рубли е ярък пример за изкривяванията, причинени от войната, която вече е в 16-ия си месец.

Сумата от пари в обращение набъбва с рекордна скорост от септември 2022-а когато руският президент Владимир Путин обяви първата мобилизация в Русия след Втората световна война, довела до отлива на допълнителен кеш от общ 2.2 трлн. рубли от банките, по сметки на икономическия екип на “Блумбърг”. Предвид рестрикциите върху банковите трансакции, използването на хартиени пари става все по-широко разпространено за издължаване на външни търговски сделки. Този метод прониква и в окупираните части на Украйна, където Русия въвежда собствената си валута, а останалите опции за плащания са ограничени.

Оглавяваната от близкия до Путин санкциониран бизнесмен Евгени Пригожин частна армия “Вагнер” влезе в Украйна още през март 2022-а и, според мълвата, е увеличила състава си със затворници от руските затвори. Пригожин не се опитва да скрие как плаща на бойците си. В коментар, публикуван през този месец от компанията му “Конкорд”, той каза, че подчинените му “получават всичките си пари в брой”.

“Хората от наказателните колонии отиват на война, за да могат руснаците да си седят у дома до печките и да се топлят”, коментира Пригожин. И пояснява, че “те умират за този черен кеш”. Източниците на средствата на Пригожин не са ясни, но участието му във войната означава, че още източници за военни разходи са извън официалните баланси.

По оценка на икономисти, увеличеното използване на кеш може да е свидетелство за различни промени в руската икономика и нито една от тях – добра. Растящото търсене на пари в брой показва по-ниско доверие в местните банки, по-голямо безпокойство за несигурното бъдеще сред домакинствата, които предпочитат да държат кеш въпреки инфлацията, и растящ дял на сенчестото стопанство и нарушения на данъчната дисциплина.

Путин обещава неограничени разходи за военните действия. Отговорността за надзор на системата на кеша в обращение на заместник-председателя на “Банк России” Сергей Белов – военен офицер, който отговаря и за специалните институции, насочващи средства от държавния бюджет към войските на фронта.

В отговор на запитване за коментар, Руската централна банка посочва няколко вероятни причини за т. нар. “повишено търсене” на пари в брой от последното тримесечие на 2022-а. Сред тях са “вероятното допълнително” потребление на банкноти в “новите региони” на Русия – частите от Източна и Южна Украйна, анексирани от Путин през септември 2022-а. “Банк России” напомня и ролята на плащанията в публичния сектор, част от които хората предпочитат да теглят в брой, както и задоволяването на нуждите на туристите по време на майския празничен сезон в Русия.

Официални руски представители, запознати с данъчните въпроси, подчертават, че парите, предназначени за военните, включително и за редовните войски, са основният фактор за нарастването на ролята на кеша. Те смятат, че избягването на данъчни задължения едва ли ще играе важна роля.

За разлика от 90-е години на миналия век, когато работодателите плащаха на служителите си в брой, за да не бъдат облагани с данъци, днес мисленето е по-различно, посочва Олег Виюгин – бивш високопоставен централен банкер и служител във финансовото министерство. Той коментира, че “данъците са на същото равнище, което е приемливо и за домакинствата и за бизнеса”. И онова, което се е променило, е “че има нов източник на търсене на кеш, свързано със специалната военна операция” – термина, който Кремъл използва за войната в Украйна.

Руснаците теглеха масово парите си от банките през февруари 2022-а когато москва разпореди нахлуването на украинска територия. Но този устрем се оказа краткотраен, защото “Банк России” върна парите във финансовата система под формата на извънредно увеличение на лихвените проценти, позволило за възстановяване на доверието.

Динамиката в наши дни не е по-различна. Парите в обращение бележат десети пореден месец на непрекъснат растеж, надхвърлил с около 1.4 трлн. рубли предишния максимум от март 2022-а, по оценка на “Банк России”. Това е времевата рамка, съвпадаща с обявената мобилизация от Кремъл и офанзивите на паравоенната групировка на “Вагнер” в източния украински град Бахмут – най-продължителната и кръвопролитна битка от войната досега.

Освен че предлага по-ранно освобождаване на извършилите криминални престъпления, оцелели шест месеца на фронта, бойците на “Вагнер” получават и плащания, включително премии и месечни заплати от 240 хил. рубли. По информация на военната групировка, при завземането на Бахмут са били убити 20 хил. бойци, което означава 100 млрд. рубли само за обезщетения.

“Вагнер” не е регистрирана данъчно в Русия, поради което осъществява бизнеса си в кеш, но получава финансиране от правителствения бюджет, твърди Марат Габидулин – полеви командир на милициите в Сирия, свързани с групировката. Договорите се подписват с друга компания на Пригожин, а парите в брой се доставят няколко пъти месечно с кола до базата му в Южна Русия. Всички плащания, включително премии, разходи за погребения и други са само кеш, разпределен в пликове.

Тези промени принуждават големи части от стопанството да работят “под прикритие”, което повишава риска и несигурността на икономиката.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Няма да има увеличение на данъците, искаме икономиката да расте”

“В началото на следващия месец очаквам редовният бюджет за тази година да бъде внесен в парламента. До края на юли той трябва да бъде приет. Трябва много внимателно да се прецени с кои доходи, които зависят от държавния бюджет и не са индексирани, какво може да се направи и ако нещо не може да се случи тази година, то да стане през следващата”. 

Това каза пред БНР Мартин Димитров, депутат от ПП-ДБ, член на бюджетната комисия в парламента. 

И допълни, че всички имаме полза от 3% бюджетен дефицит и затова е необходим прагматичен подход. 

Той увери, че всички разходи, които ще бъдат направени за покриване на щетите от наводненията, ще бъдат направени.

“С една кампания трябва да се стимулират хората да застраховат имотите си. Такава култура трябва да започне да се изгражда в България”, допълни депутатът. 

Димитров подчерта, че на среща на бюджетната комисия с Министерството на финансите утре ще бъдат зададени много въпроси, включително и този за събираемостта в приходните агенции.

“Има как НАП и Агенция “Митници” да започнат да работят много добре. Хората трябва да бъдат спокойни, че от 1 юли ще бъде получено увеличението на пенсиите. Няма да има увеличение на данъците с новия бюджет, защото искаме икономиката да расте”, коментира Мартин Димитров.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Министърът на икономиката Богдан Богданов разпореди засилен контрол и постоянно наблюдение на язовирите в страната заради силните валежи през последните дни. До успокояване на ситуацията ще работи и оперативен щаб към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“.

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор ежедневно събира актуална информация за състоянието на съоръженията, за водните нива и свободните обеми на водоемите. Към момента няма информация за възникнали критични и аварийни ситуации по язовирните стени.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

България вече има своето 102-ро правителство, което е с премиер Николай Денков. На шефското място в основните икономически министерства – на икономиката и индустрията, на иновациите и растежа, на транспорта и съобщенията, на регионалното развитие и благоустройството, на енергетиката, на земеделието  и храните, на туризма, има нови лица. Всички те обявиха амбициозни цели за постигане в своето министерско битие при приемане на поста от колегите си в служебното правителство.

Въвеждането на зелен транспорт

ще бъде сред водещите ми приоритети,  заяви новият министър на транспорта и съобщенията инж. Георги Гвоздейков, който наследява Христо Алексиев. Работата по плана за оздравяване на „Български пощи“ ЕАД и изпълнението на Проектите по плана за възстановяване и устойчивост са другите важни задачи пред новия му екип. Георги Гвоздейков подчерта, че е важно бързо да бъдат решени въпросите с обжалваните поръчки за доставка на нов подвижен състав за железопътния транспорт. „Това, което е направено, ще бъде продължено и надградено. Най-важното е максимално бързо да покажем резултати, които са важни за хората“, коментира той. 

Ще продължа всички добри практики и политики, които са стартирани и

ще работя за предвидимост на бизнеса и хората.

Това каза министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов, който прие управлението от служебния министър Никола Стоянов.

„Основен приоритет за мен е надграждане на добрите резултати в икономическия сектор, които бяха постигнати през миналата година“, посочи министър Богданов. Той подчерта, че компаниите трябва да имат спокойствие, за да се гарантира ръст на инвестициите и да се минимизира ефектът от очакваната рецесия на европейско ниво. „Преките чуждестранни инвестиции за първото тримесечие на годината отчитат ръст от над 10 на сто в сравнение със същия период на миналата година и за мен е много важно да създадем всички предпоставки за подобряване на тези резултати“, коментира министър Богданов.

Той допълни още, че е отборен играч и ще разчита на експертизата на администрацията в Министерството на икономиката и индустрията за постигане на всички набелязани цели.

„Търпимостта е правилното решение за изградените с нарушения пътища.

Добре е да съставим всички документи, които да ни дадат увереност, че те са годни за експлоатация“. Това каза новият министър на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков, който прие поста от своя предшественик арх. Иван Шишков.

„Регионалната политика стои в основата на целия икономически прогрес на държавата. Политическото говорене трябва да е малко, а технократското трябва да преобладава. Възнамерявам да продължа линията на работа на своя предшественик по търсене на решенията, които полезни за обществото“, каза още министър Цеков. Той изрази своята удовлетвореност от съвместната си работа с арх. Шишков и напомни, че е имал възможността да работи с него в Народното събрание.

Регионалният министър обясни, че в първата седмица фокус за него ще бъде да се запознае с отчета за работа на министерството в мандата на служебното правителство и с най-належащите за разрешаване проблеми.

“Ставайки държавник, променям ролята си, но мисията остава същата.

Включвам се в това правителство с ясното съзнание за ключовия исторически момент, в който се намира страната ни. Вярвам, че с опита си ще помогна духът на сътрудничество и отворено мислене да „зарази“ още по-широко България.” Това отбеляза новоизбраният министър на иновациите и растежа Милена Стойчева, когато прие поста от Александър Пулев.

„Оставяме активиран ресурс от 820 млн. лв. под формата на отворени за кандидатстване от предприятията процедури по Плана за възстановяване, което е 82 на сто от целия ресурс по линия на МИР, и старт на най-голямата индустриална зона на Балканите – „Доброславци“, със специализация в аутомотив сектора“, отчете се Пулев.

Според министър Милена Стойчева имаме потенциал за позициониране на България като страна на новото поколение дълбоки иновации, силна предприемаческа и старт-ъп култура, и интелектуален и изследователски капацитет, който може чрез комерсиализация да повиши конкурентноспособността на икономиката.

„Ще работим страната ни да бъде щастливо място, пълно с предприемчиви и икономически овластени хора”, посочи Милена Стойчева.

Най-важното е да успеем да консолидираме агрохранителната верига от полето до масата,

затова Министерството на земеделието става Министерство на земеделието и храните. Това заяви министър Кирил Вътев при встъпването си в длъжност.

„Веригата е неразривно свързана и който не го разбира, ще трябва да го разбере. Целта е по-качествени и повече български храни от български суровини, а не от вносни“, коментира министър Вътев. Той съобщи, че ще работи по въпроса за браншовите организации в агросектора, за да има по-висока ефективност. Земеделският министър допълни, че очаква от екипа си работа, насочена към резултати.

Постът му бе предаден от Явор Гечев. Явор Гечев подари на министър Кирил Вътев компас с пожеланието никога да не губи вярната посока.

Зарица Динкова прие управлението от досегашния служебен министър на туризма д-р Илин Димитров.Двамата обсъдиха водещите приоритети и проекти, които са ключови за сектора.

Министър Динкова заяви, че

ще използва своя международен опит и контакти като посланик на “дестинация” България,

за да продължи работата за утвърждаване на страната ни като привлекателен туристически бранд. 

„Туризмът е незаменим инструмент за международното позициониране на една държава чрез така наречената “мека дипломация““, подчерта министър Динкова.

Зарица Динкова е шестият министър на туризма на България. Тя е магистър по дипломация и международни отношения, Университет Комплутенсе и Дипломатическа школа към Министерството на външните работи на Кралство Испания в Мадрид. Зарица Динкова е заместник-министър на външните работи на България в двете служебни правителства през 2021 г. и главен политически съветник в Европейския парламент. Има опит като мениджър на големи международни проекти за ООН и Европейския съюз.

Румен Радев е новият министър на енергетиката.

Той прие поста от служебния министър Росен Христов. Двамата обсъдиха въпроси от енергетиката и си пожелаха взаимен успех.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Лидерите на страните от БРИКС ще обсъдят възможността за въвеждане на единна валута на срещата на върха през август в Южна Африка. Това съобщи министърът на външните работи на африканската държава Наледи Пандор. 

Според нея единната валута в рамките на блока е въпрос, който трябва да бъде “обсъден правилно”. “Не мисля, че винаги трябва да приемаме, че тази идея ще работи, защото икономиката е много сложна и трябва да имате предвид всички страни, особено в ситуация на нисък растеж, когато излизате от кризи”, коментира тя в интервю за Блумбърг. 

Г-жа Пандор добавя, че дискусията за единната валута е породена от дискусии в страните от BRICS за това защо не могат да използват собствените си валути вместо щатския долар в търговията помежду си. Ръководителят на Южноафриканската централна банка Лесетжа Кганяго обясни в коментар за Bloomberg, че създаването на единна валута ще доведе до дискусии за създаването на единна банка от БРИКС. 

“Не знам как ще говорим за валута, емитирана от група държави, които са в различни географски местоположения, защото валутите са национални по своята същност. За да стигне еврозоната до това, страните в нея трябваше да сключат споразумение, според което всички страни трябваше да се откажат от своите валути”, отбелязва Лесетжа Кганяго. 

БРИКС включва Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Bloomberg, позовавайки се на данни на Международния валутен фонд, пише, че до 2028 г. техният принос към глобалния икономически растеж ще бъде 33.6 процента от глобалния показател. 

Според МВФ, Китай ще играе основна роля в растежа на световната икономика през следващите пет години. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]