През 2023 г. Германо-Българската индустриално-търговска камара празнува 30 години официално представителство на германската икономика в България.

През всичките тези години камарата работи за развитие, усъвършенстване и насърчаване на търговските и икономически отношения между Германия и България, като съдейства за подобряване на инвестиционния климат и  допринася за изграждането на една добре функционираща бизнес среда.

Търговският стокообмен между двете страни има дългогодишна успешна история и има огромния потенциал това сътрудничество да продължава да се развива и в бъдеще. И финансовите резултати го доказват. Германия е най-големият търговски партньор на България. За около 30 години стокооборотът между двете страни е нараснал 16 пъти, а българският износ – 23 пъти.

През миналата година двустранната ни търговия е в рекорден обем – 12 млрд. евро, като българският износ е бил за 6.7 млрд. евро, а вносът от Германия – за 5.4 млрд. евро. От 2017 г. насам България има положително търговско салдо с Германия и тази тенденция в двустранната търговия се запазва.

Успехът води до още по-голям успех. Защото всеки път, когато германска компания инвестира в България и се установи трайно в страната, това отваря вратата и за други фирми да последват нейния пример, показва опитът на Германо-Българската индустриално-търговска камара.

По данни на Българската народна банка за миналата година германските инвестиции в България са били 234 млн. евро. За последните 30 години обаче общият обем на вложенията у нас от фирми от най-голямата европейска икономика е над 4 млрд. евро. Те пък са създали около 65 000 работни места. 

Този процес се наблюдава през последните 30 години. А камарата участва активно в процесите, подкрепя компаниите да стъпят тук в България и да останат. Германо-Българската индустриално-търговска камара се ангажира и с подкрепата на малки и средни компании и насърчава двустранното икономическо сътрудничество.

Германо-Българската индустриално-търговска камара е първият и основен партньор на представителите на германската икономика в България. Целта й през годините е да създава платформа за контакти, партньорства и обмен между германски и български фирми, да открива нови възможности за успешен бизнес. Заедно с това камарата предоставя широк спектър от услуги, с които да отговори на очакванията на своите германски, български и международни членове и клиенти. 

Германо-Българската индустриално-търговска камара в рамките на запазената марка за услуги DEinternational предоставя информационни разработки и консултира германски и български фирми с цел подпомагане на тяхната външнотърговска дейност.

Германо-Българската индустриално-търговска камара е официален представител за България на четири от най-големите германски панаира – Дюселдорфския, Нюрнбергския, Мюнхенския и Лайпцигския – и подпомага български изложители и посетители при интерес и участие в германските изложения.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Еврото приключи деветата си поредна губеща седмица и дори увеличението на лихвените проценти, което направи Управителният съвет на Европейската централна банка на 14 септември, не успя да подкрепи валутата. Което определо показва, че търговците вече не проявяват интерес единствено към лихвените решения, но по-скоро се безпокоят за икономическото състояние на еврозоната.

Лихвата по депозитите на ЕЦБ вече е 4% годишно – най-високата в историята на съществуването на еврото. По сметки на “Дойче банк”, възходящият лихвен цикъл е агресивен дори по по-дългите исторически стандарти. Екип на най-голямата германска банка обяснява, че “ако се върнем назад преди създаването на ЕЦБ и направим справка с предишните епизоди на по-стриктна парична дисциплина на германската Бундесбанк, затягането на паричната политика от днешните европейски централни банкери в рамките на 15 месеца се равнява на всички подобни мерки на Бундесбанк откакто през 1948-а започват да се събират данни”. Дните на отрицателни лихви пък вече са като от друга епоха.

Това би трябвало да стимулира еврото, защото валутите по правило обичат най-много по-високите лихвени проценти. Но, вместо това, единната европейска валута загуби 0.8% от пазарната си оценка към щатския долар точно след решението на ЕЦБ да повиши лихвите си с по 25 базови пункта и вече се свлича към 1.06 долара за едно евро. По сведения на анализатори 14 септември е бил един от най-слабите дни на единната европейска парична единица през тази година, като само през пет предишни дни на 2023-а тя е имала по-тежки сривове. Всъщност, в случая пагубна роля изигра намека на европейските парични стратези, че това вероятно е финалното лихвено увеличение от сегашния цикъл. И забележката на шефката на ЕЦБ – Кристин Лагард – на пресконференцията след края на септемврийското съвещание, че тя все още има желание да качва още лихвите, не успя да обърне посоката.

По оценка на главния икономист на “Ю Би Ес уелт мениджмънт” Пол Донован, повишението на лихвите е “товар” и “доколкото повечето инфлационни двигатели в еврозоната не се влияят от лихвените нива, то и въздействието от повишението им е спорно”.

Някои от директните участници в решенията за паричната политика на ЕЦБ продължават да твърдят, че още едно лихвено повишение до края на годината остава на масата – опция, която някои пазарни анализатори приемат сериозно. Но като цяло, малцина наистина вярват, че институцията ще качва още лихвите предвид влошаващата се икономическа перспектива на блока на еврото. ЕЦБ вече понижи прогнозите си за растеж на общността на 0.7% за тази година от предишните 0.9% и 1% за 2024-а.

Тези обстоятелства не оставят много опции на еврооптимистите. Всъщност една от тях е на френската банка “БНП Париба”, макар и доста страховита за единната европейска валута. Тя съобщава, че ще продължи да предпочита еврото като “финансов донор” – нещо, което се продава, за да финансира по-печеливши и обещаващи залози на други места. Подобен етикет се лепи по правило на онези парични единици, чиито лихвени проценти са нулеви, близки до нулата или отрицателни (като йената). И фактът, че в момента някои гледат на еврото (чийто лихви растат) като на подобен вариант, показва как периодът на ниска инфлация е преобърнал пазарните механизми.

В интерес на истината, еврото не е съвсем за изхвърляне, защото то отслабва екстремно единствено към зелените пари, но от май насам почти не се е променило спрямо британския паунд или японската йена. С други думи, освен фундаменталната слабост на европейската парична единица, имаме и американски долар, който поскъпва към всичките си основни търговски съперници и индексът, следящ движението му, е повишил пазарната си оценка с 5% от юли. Обнадеждаващите данни за американското стопанство, които продължават да отдалечават перспективата за рецесия, пък вероятно ще подкрепят допълнително зелените пари и могат да свалят еврото до 1.05 щ. долара и по-ниско, ако не изскочат положителни макроикономически индекси за реалното стопанство на еврозоната.

Все пак, в началото на новата седмица общите европейски пари се опитаха да се реабилитират като леко поскъпнаха до 1.0670 долара в обедните часове на 18 септември.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Руските наемници, убити в Украйна, помагат несъзнателно за поддържането на нов кешов бум в Русия – необичаен страничен ефект от военните действия. Парите, изплатени като компенсация на семействата за смъртта им в размер на 5 млн. рубли (грубо 60 хил. щ. долара) на човек, извън неполучените заплати, обикновено пристигат в торби, твърдят няколко жени, пътували в страната да си ги вземат и разговаряли с журналисти на агенция “Блумбърг” само с първите си имена. Мнозинството от тях са били инструктирани да не депозират кеша в банки. Една от тях – Оксана от района на Урал, е споделила, че не иска проблеми с данъчните служби и че няма документи за удостоверяване на произхода им. Тя е казала, че “Вагнер плаща всичко необходимо” и че “вече е купила апартамент”.

Финансирането на войниците от сухопътните формирования, наети от “Вагнер” да се бият в Украйна – 50 хил. на брой според Вашингтон – превърнало се в парично кранче, е един от няколкото източници на банкноти, просмукващи се в руското стопанство. Количеството рубли е ярък пример за изкривяванията, причинени от войната, която вече е в 16-ия си месец.

Сумата от пари в обращение набъбва с рекордна скорост от септември 2022-а когато руският президент Владимир Путин обяви първата мобилизация в Русия след Втората световна война, довела до отлива на допълнителен кеш от общ 2.2 трлн. рубли от банките, по сметки на икономическия екип на “Блумбърг”. Предвид рестрикциите върху банковите трансакции, използването на хартиени пари става все по-широко разпространено за издължаване на външни търговски сделки. Този метод прониква и в окупираните части на Украйна, където Русия въвежда собствената си валута, а останалите опции за плащания са ограничени.

Оглавяваната от близкия до Путин санкциониран бизнесмен Евгени Пригожин частна армия “Вагнер” влезе в Украйна още през март 2022-а и, според мълвата, е увеличила състава си със затворници от руските затвори. Пригожин не се опитва да скрие как плаща на бойците си. В коментар, публикуван през този месец от компанията му “Конкорд”, той каза, че подчинените му “получават всичките си пари в брой”.

“Хората от наказателните колонии отиват на война, за да могат руснаците да си седят у дома до печките и да се топлят”, коментира Пригожин. И пояснява, че “те умират за този черен кеш”. Източниците на средствата на Пригожин не са ясни, но участието му във войната означава, че още източници за военни разходи са извън официалните баланси.

По оценка на икономисти, увеличеното използване на кеш може да е свидетелство за различни промени в руската икономика и нито една от тях – добра. Растящото търсене на пари в брой показва по-ниско доверие в местните банки, по-голямо безпокойство за несигурното бъдеще сред домакинствата, които предпочитат да държат кеш въпреки инфлацията, и растящ дял на сенчестото стопанство и нарушения на данъчната дисциплина.

Путин обещава неограничени разходи за военните действия. Отговорността за надзор на системата на кеша в обращение на заместник-председателя на “Банк России” Сергей Белов – военен офицер, който отговаря и за специалните институции, насочващи средства от държавния бюджет към войските на фронта.

В отговор на запитване за коментар, Руската централна банка посочва няколко вероятни причини за т. нар. “повишено търсене” на пари в брой от последното тримесечие на 2022-а. Сред тях са “вероятното допълнително” потребление на банкноти в “новите региони” на Русия – частите от Източна и Южна Украйна, анексирани от Путин през септември 2022-а. “Банк России” напомня и ролята на плащанията в публичния сектор, част от които хората предпочитат да теглят в брой, както и задоволяването на нуждите на туристите по време на майския празничен сезон в Русия.

Официални руски представители, запознати с данъчните въпроси, подчертават, че парите, предназначени за военните, включително и за редовните войски, са основният фактор за нарастването на ролята на кеша. Те смятат, че избягването на данъчни задължения едва ли ще играе важна роля.

За разлика от 90-е години на миналия век, когато работодателите плащаха на служителите си в брой, за да не бъдат облагани с данъци, днес мисленето е по-различно, посочва Олег Виюгин – бивш високопоставен централен банкер и служител във финансовото министерство. Той коментира, че “данъците са на същото равнище, което е приемливо и за домакинствата и за бизнеса”. И онова, което се е променило, е “че има нов източник на търсене на кеш, свързано със специалната военна операция” – термина, който Кремъл използва за войната в Украйна.

Руснаците теглеха масово парите си от банките през февруари 2022-а когато москва разпореди нахлуването на украинска територия. Но този устрем се оказа краткотраен, защото “Банк России” върна парите във финансовата система под формата на извънредно увеличение на лихвените проценти, позволило за възстановяване на доверието.

Динамиката в наши дни не е по-различна. Парите в обращение бележат десети пореден месец на непрекъснат растеж, надхвърлил с около 1.4 трлн. рубли предишния максимум от март 2022-а, по оценка на “Банк России”. Това е времевата рамка, съвпадаща с обявената мобилизация от Кремъл и офанзивите на паравоенната групировка на “Вагнер” в източния украински град Бахмут – най-продължителната и кръвопролитна битка от войната досега.

Освен че предлага по-ранно освобождаване на извършилите криминални престъпления, оцелели шест месеца на фронта, бойците на “Вагнер” получават и плащания, включително премии и месечни заплати от 240 хил. рубли. По информация на военната групировка, при завземането на Бахмут са били убити 20 хил. бойци, което означава 100 млрд. рубли само за обезщетения.

“Вагнер” не е регистрирана данъчно в Русия, поради което осъществява бизнеса си в кеш, но получава финансиране от правителствения бюджет, твърди Марат Габидулин – полеви командир на милициите в Сирия, свързани с групировката. Договорите се подписват с друга компания на Пригожин, а парите в брой се доставят няколко пъти месечно с кола до базата му в Южна Русия. Всички плащания, включително премии, разходи за погребения и други са само кеш, разпределен в пликове.

Тези промени принуждават големи части от стопанството да работят “под прикритие”, което повишава риска и несигурността на икономиката.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Няма да има увеличение на данъците, искаме икономиката да расте”

“В началото на следващия месец очаквам редовният бюджет за тази година да бъде внесен в парламента. До края на юли той трябва да бъде приет. Трябва много внимателно да се прецени с кои доходи, които зависят от държавния бюджет и не са индексирани, какво може да се направи и ако нещо не може да се случи тази година, то да стане през следващата”. 

Това каза пред БНР Мартин Димитров, депутат от ПП-ДБ, член на бюджетната комисия в парламента. 

И допълни, че всички имаме полза от 3% бюджетен дефицит и затова е необходим прагматичен подход. 

Той увери, че всички разходи, които ще бъдат направени за покриване на щетите от наводненията, ще бъдат направени.

“С една кампания трябва да се стимулират хората да застраховат имотите си. Такава култура трябва да започне да се изгражда в България”, допълни депутатът. 

Димитров подчерта, че на среща на бюджетната комисия с Министерството на финансите утре ще бъдат зададени много въпроси, включително и този за събираемостта в приходните агенции.

“Има как НАП и Агенция “Митници” да започнат да работят много добре. Хората трябва да бъдат спокойни, че от 1 юли ще бъде получено увеличението на пенсиите. Няма да има увеличение на данъците с новия бюджет, защото искаме икономиката да расте”, коментира Мартин Димитров.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Министърът на икономиката Богдан Богданов разпореди засилен контрол и постоянно наблюдение на язовирите в страната заради силните валежи през последните дни. До успокояване на ситуацията ще работи и оперативен щаб към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“.

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор ежедневно събира актуална информация за състоянието на съоръженията, за водните нива и свободните обеми на водоемите. Към момента няма информация за възникнали критични и аварийни ситуации по язовирните стени.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

България вече има своето 102-ро правителство, което е с премиер Николай Денков. На шефското място в основните икономически министерства – на икономиката и индустрията, на иновациите и растежа, на транспорта и съобщенията, на регионалното развитие и благоустройството, на енергетиката, на земеделието  и храните, на туризма, има нови лица. Всички те обявиха амбициозни цели за постигане в своето министерско битие при приемане на поста от колегите си в служебното правителство.

Въвеждането на зелен транспорт

ще бъде сред водещите ми приоритети,  заяви новият министър на транспорта и съобщенията инж. Георги Гвоздейков, който наследява Христо Алексиев. Работата по плана за оздравяване на „Български пощи“ ЕАД и изпълнението на Проектите по плана за възстановяване и устойчивост са другите важни задачи пред новия му екип. Георги Гвоздейков подчерта, че е важно бързо да бъдат решени въпросите с обжалваните поръчки за доставка на нов подвижен състав за железопътния транспорт. „Това, което е направено, ще бъде продължено и надградено. Най-важното е максимално бързо да покажем резултати, които са важни за хората“, коментира той. 

Ще продължа всички добри практики и политики, които са стартирани и

ще работя за предвидимост на бизнеса и хората.

Това каза министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов, който прие управлението от служебния министър Никола Стоянов.

„Основен приоритет за мен е надграждане на добрите резултати в икономическия сектор, които бяха постигнати през миналата година“, посочи министър Богданов. Той подчерта, че компаниите трябва да имат спокойствие, за да се гарантира ръст на инвестициите и да се минимизира ефектът от очакваната рецесия на европейско ниво. „Преките чуждестранни инвестиции за първото тримесечие на годината отчитат ръст от над 10 на сто в сравнение със същия период на миналата година и за мен е много важно да създадем всички предпоставки за подобряване на тези резултати“, коментира министър Богданов.

Той допълни още, че е отборен играч и ще разчита на експертизата на администрацията в Министерството на икономиката и индустрията за постигане на всички набелязани цели.

„Търпимостта е правилното решение за изградените с нарушения пътища.

Добре е да съставим всички документи, които да ни дадат увереност, че те са годни за експлоатация“. Това каза новият министър на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков, който прие поста от своя предшественик арх. Иван Шишков.

„Регионалната политика стои в основата на целия икономически прогрес на държавата. Политическото говорене трябва да е малко, а технократското трябва да преобладава. Възнамерявам да продължа линията на работа на своя предшественик по търсене на решенията, които полезни за обществото“, каза още министър Цеков. Той изрази своята удовлетвореност от съвместната си работа с арх. Шишков и напомни, че е имал възможността да работи с него в Народното събрание.

Регионалният министър обясни, че в първата седмица фокус за него ще бъде да се запознае с отчета за работа на министерството в мандата на служебното правителство и с най-належащите за разрешаване проблеми.

“Ставайки държавник, променям ролята си, но мисията остава същата.

Включвам се в това правителство с ясното съзнание за ключовия исторически момент, в който се намира страната ни. Вярвам, че с опита си ще помогна духът на сътрудничество и отворено мислене да „зарази“ още по-широко България.” Това отбеляза новоизбраният министър на иновациите и растежа Милена Стойчева, когато прие поста от Александър Пулев.

„Оставяме активиран ресурс от 820 млн. лв. под формата на отворени за кандидатстване от предприятията процедури по Плана за възстановяване, което е 82 на сто от целия ресурс по линия на МИР, и старт на най-голямата индустриална зона на Балканите – „Доброславци“, със специализация в аутомотив сектора“, отчете се Пулев.

Според министър Милена Стойчева имаме потенциал за позициониране на България като страна на новото поколение дълбоки иновации, силна предприемаческа и старт-ъп култура, и интелектуален и изследователски капацитет, който може чрез комерсиализация да повиши конкурентноспособността на икономиката.

„Ще работим страната ни да бъде щастливо място, пълно с предприемчиви и икономически овластени хора”, посочи Милена Стойчева.

Най-важното е да успеем да консолидираме агрохранителната верига от полето до масата,

затова Министерството на земеделието става Министерство на земеделието и храните. Това заяви министър Кирил Вътев при встъпването си в длъжност.

„Веригата е неразривно свързана и който не го разбира, ще трябва да го разбере. Целта е по-качествени и повече български храни от български суровини, а не от вносни“, коментира министър Вътев. Той съобщи, че ще работи по въпроса за браншовите организации в агросектора, за да има по-висока ефективност. Земеделският министър допълни, че очаква от екипа си работа, насочена към резултати.

Постът му бе предаден от Явор Гечев. Явор Гечев подари на министър Кирил Вътев компас с пожеланието никога да не губи вярната посока.

Зарица Динкова прие управлението от досегашния служебен министър на туризма д-р Илин Димитров.Двамата обсъдиха водещите приоритети и проекти, които са ключови за сектора.

Министър Динкова заяви, че

ще използва своя международен опит и контакти като посланик на “дестинация” България,

за да продължи работата за утвърждаване на страната ни като привлекателен туристически бранд. 

„Туризмът е незаменим инструмент за международното позициониране на една държава чрез така наречената “мека дипломация““, подчерта министър Динкова.

Зарица Динкова е шестият министър на туризма на България. Тя е магистър по дипломация и международни отношения, Университет Комплутенсе и Дипломатическа школа към Министерството на външните работи на Кралство Испания в Мадрид. Зарица Динкова е заместник-министър на външните работи на България в двете служебни правителства през 2021 г. и главен политически съветник в Европейския парламент. Има опит като мениджър на големи международни проекти за ООН и Европейския съюз.

Румен Радев е новият министър на енергетиката.

Той прие поста от служебния министър Росен Христов. Двамата обсъдиха въпроси от енергетиката и си пожелаха взаимен успех.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Лидерите на страните от БРИКС ще обсъдят възможността за въвеждане на единна валута на срещата на върха през август в Южна Африка. Това съобщи министърът на външните работи на африканската държава Наледи Пандор. 

Според нея единната валута в рамките на блока е въпрос, който трябва да бъде “обсъден правилно”. “Не мисля, че винаги трябва да приемаме, че тази идея ще работи, защото икономиката е много сложна и трябва да имате предвид всички страни, особено в ситуация на нисък растеж, когато излизате от кризи”, коментира тя в интервю за Блумбърг. 

Г-жа Пандор добавя, че дискусията за единната валута е породена от дискусии в страните от BRICS за това защо не могат да използват собствените си валути вместо щатския долар в търговията помежду си. Ръководителят на Южноафриканската централна банка Лесетжа Кганяго обясни в коментар за Bloomberg, че създаването на единна валута ще доведе до дискусии за създаването на единна банка от БРИКС. 

“Не знам как ще говорим за валута, емитирана от група държави, които са в различни географски местоположения, защото валутите са национални по своята същност. За да стигне еврозоната до това, страните в нея трябваше да сключат споразумение, според което всички страни трябваше да се откажат от своите валути”, отбелязва Лесетжа Кганяго. 

БРИКС включва Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Bloomberg, позовавайки се на данни на Международния валутен фонд, пише, че до 2028 г. техният принос към глобалния икономически растеж ще бъде 33.6 процента от глобалния показател. 

Според МВФ, Китай ще играе основна роля в растежа на световната икономика през следващите пет години. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов ще се срещне с министъра на икономиката, търговията и индустрията на Япония Нишимура Ясутоши. Министър Ясутоши е в България заедно с официална и бизнес делегации. Това е първо посещение на японски министър на икономиката у нас от 50 години насам.

Министрите ще обсъдят развитието на двустранните икономически отношения и активизирането на бизнес контактите между България и Япония. След разговорите те ще подпишат съвместна декларация за задълбочаване на сътрудничеството в ИТ сектора и в областта на иновациите.

Япония е третата по големина икономика в Света (след САЩ и Китай). Тя е третият най-голям производител на автомобили, притежава най-голямата индустрия за стоки от сферата на електрониката и е на първите места в класациите за иновации. Производството на Япония е съсредоточено във високотехнологичните и прецизни стоки като оптични инструменти, хибридни превозни средства и роботи.

От 1 февруари 2019 г. е в сила Споразумение за свободна търговия между Япония и ЕС, с което се елиминират тарифите и нетарифните бариери пред търговията и обхваща други свързани с търговията въпроси като услуги, държавни поръчки, регулаторни въпроси, конкуренция, устойчиво развитие.

Стокообменът между България и Япония през последните години върви нагоре. През 2022 г. той достигна 329.28 млн. щ.д. при 307 млн. щ. д. за 2021 година. Износът ни расте с 37.3 процента, а вносът – с 14.3 процента.

Българският експорт за Япония се състои от: интегрални схеми; кожи; електрически трансформатори; храни за животни; минерални торове; етерични масла; вина медицински инструменти и т.н. Импортът от Япония се формира от: пътнически автомобили; ел. двигатели; авточасти; електрически акумулатори; жици и кабели и други.

Високите стандарти на японския пазар и отдалеченото му географско положение налагат българските фирми да разработват продукти с висока степен на преработка, отговарящи на изискванията на японските потребители.

Поради ниската степен на самозадоволяване на Япония със селскостопанска продукция и храни, съществуват възможности за увеличаване на българския износ за Япония на този вид стоки. Една подходяща пазарна ниша за българските производители са екологично чистите и здравословни продукти.

Японските инвестиции все още не са много, но тук работят и някои големи фирми от тази страна. Например, „Tокуда Банк“ АД е част от „Токушукай Инкорпорейтид“, Токио, която е собственик на 99.94 на сто от капитала на банката. Дейността на „Язаки България“ ЕООД в България е от 2006 г. и е свързана с производство на автомобилни кабелни инсталации, като основните клиенти са автомобилните производители Рено, Форд и Даймлер. Тя има предприятия в Ямбол, Сливен и Димитровград,  „Сумитомо Електрик Борднетце“ има заводи в Мездра и Карнобат.

Принос за развитието на търговско икономическите отношения има и Японско-Българската бизнес асоциация (JBBA), чиято цел е да популяризира съществуващия японски бизнес в България, да подкрепя японския бизнес с цел установяване на присъствие в България и да насърчава и подкрепя двустранните бизнес отношения между двете страни.

От тази седмица е новината, че япoнcĸият пpoизвoдитeл нa мeдицинcĸa тexниĸa Реntах Меdісаl, собственост на японската Noya Corporation, щe paзшиpявa пpoизвoдcтвeната си база в Πлoвдив c нoвa инвecтиция зa нaд 10 млн. лeвa. Koмпaниятa ще yвeличи пpoизвoдcтвoтo нa бpoнxocĸoпи зa eднoĸpaтнa yпoтpeбa. Тя ще разкрие и 74 нови работни места.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

На днешния ден можем да си спомним за Гери Бекър (Gary Stanley Becker), американският икономист, Нобелов лауреат през 1992 година. Той е починал на 3 май през 2014 година в Чикаго.

Гери Бекър е отличен „за опита да се обяснят някои страни от поведението на човека с икономическата теория“, когато преподава в Чикагски университет.

Той е роден е на 2 декември през 1930 г. в Потсвил, щата Пенсилвания. Получава бакалавърска степен в Принстънския университет през 1951 г. и докторска в Чикагския университет (1955 г.).

После преподава в Колумбийския университет от 1957 до 1968 година. По-късно се завръща в Чикагския университет, където работи в департаментите по икономика, социология и в Booth School of Business.

Ученият е повлиян от идеите на Милтън Фридман – американският икономист, статистик, известен най-вече с работата си в областта на макроикономиката и своята защита на свободния пазар. През 1976 г. той също получава Нобелова награда за икономика “за неговите постижения в областта на анализа на консумацията, монетарната история и теория и за неговата демонстрация на сложността на стабилизационната политика”.

Гери Бекър работи в областта на социалната икономика, която се отнася до третия икономически сектор, между частния (бизнес) сектор или публичния (държавен) сектор. Тя включва организации като кооперациите, неправителствените организации и благотворителността. Икономиката може да се смята като състояща се от три сектора: бизнес сектор, който е частно притежаван и мотивиран от печалбата; публичен сектор, който е притежаван от държавата; и социална икономика, която обхваща широка сфера от общностни, доброволчески и не-за-печалба активности. Понякога се смята, че има и четвърти, неформален сектор, или това е секторът на размяната, която се случва в семейството и между приятели.

Гери Бекер печели Медал “Джон Бейтс Кларк” през 1967 г. и е награден с Нобеловата награда за икономика през 1992 г., получава и Президентски медал за свобода през 2007 година.

Ученият е прилагал икономическата теория за изследване на нетрадиционни проблеми като дискриминацията, престъпността, семейството и нарсоманията.

Гери Бекер е повлиял при формирането на други икономисти като Кейси Мълиган, Стивън Левит и Роланд Фрайер Младши.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Като част от европейската икономика България подлежи на същите рискове, на каквито са изложени страните в Европа, но са налице и специфични рискове – като политическите, свързани с нестабилност, с липса на ясна политическа алтернатива и на някой, който да поеме ангажимент за управлението на страната”. 

Това каза пред БНР Ивайло Калфин, бивш вицепремиер, социален и външен министър, както и бивш евродепутат, сега директор на Европейската агенция за подобряване на условията за живот и труд. 

И допълни, че синдикатите и работодателите имат огромна, но и неизползвана роля в България, освен това имат и голям експертен потенциал.

“Трябва да е ясно кое е тема за синдикати и работодатели и за кое държавата трябва да поеме отговорност. Бюджетът и общото управление на икономиката са ангажимент на държавата”, уточни той. 

Калфин посочи още, че една от най-големите промени в пазара на труда след пандемията е все по-голямото значение на качеството на работното място, като това не е свързано само със заплащането.

“Условията, качествата на труд са измерими категории. За хората е важна възможността за обучение, прогрес, кариера, възможността за съчетаване на личния живот и служебните ангажименти, условията на труд – физически и психологически, отношенията с колегите. Много хора се интересуват – това, което правят, какъв смисъл има”, обясни той.

По думите му новите технологии са както полезни, така и с негативни ефекти върху пазара на труда.

“Трябва да се осигурят възможности за квалификация. Бързото навлизане на технологиите изисква и повишаване на уменията, ако иска човек да си запази работата и да се развива”, посичи Калфин.

Според него социалните неравенства могат и трябва да бъдат намалявани, като това може да се случи и сравнително бързо. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Общо 103 фирми от Oбласт Стара Загора ще получат 17 млн. лв. по първите две отворени и вече приключили процедури от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) по линия на Министерството на иновациите и растежа (МИР). Това стана известно при посещение на министъра на иновациите и растежа Александър Пулев в Стара Загора, където се срещна с кмета на общината Живко Тодоров и областния управител Иван Чолаков, съобщиха от министерството. 

По време на разговора стана ясно, че по първата процедура за „Технологична модернизация“ безвъзмездна финансова помощ от областта ще получат 54 фирми.

„Има шанс броят на финансираните предприятия от областта по тази мярка да нарасне, след като Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ пое инициатива за увеличаване на бюджета на мярката с 32 млн. лв. Така той стана 293 млн. лв. вместо първоначално заложените 260 млн. лв.“, подчерта министърът. По думите му, средствата за процедурата са за обновяване и модернизация на техническия парк на малки и средни предприятия у нас с ново оборудване, техника, машини и софтуер. Преди увеличаването на бюджета, одобрените кандидати са 953 от всяка област на страната. До момента договори за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ са сключени с 860 фирми. В следващите седмици ще бъдат подписани още близо сто.

По втората процедура от ПВУ по линия на МИР – за „ИКТ решения и киберсигурност“, в област Стара Загора финансиране ще получат 49 фирми.

„Кандидатствалите по процедурата фирми от областта получават близо максималния таван за получаване на безвъзмездната помощ“, заяви Пулев. По думите му, в зависимост от заявените нужди фирмите ще получат грантове между 3000 лв. и 20 000 лв., като няма да се налага съфинансиране. Бюджетът на процедурата е 30.6 млн. лв., а общият брой на одобрените от цялата страна фирми е 1599, стана ясно още по време на разговора.

Със средствата ще могат да се покриват разходи за създаване на корпоративни уебсайтове, мобилни приложения, онлайн магазини, дигитален маркетинг, връзки с клиенти, системи за бизнес анализи, онлайн обучения на служители и уеб-базирани услуги за платформи и вътрешни мрежи за споделяне на информация.

Пулев обяви, че предстои отварянето и на още две процедури по Плана за възстановяване – за кръгова икономика с бюджет 180 млн. лв. и за развитие на индустриални зони и паркове с бюджет 212 млн. лв.

Министърът на иновациите и растежа запозна кмета и областния управител с усилията на страната ни по отношение на привличането на големи международни стратегически инвеститори на мащабни производства за над 1 млрд. евро, които да бъдат ключови за българската икономика и създаването на работни места.

„Служебният кабинет направи решителна стъпка в приличането на голям международен инвеститор у нас с обособяването на първата по рода си държавна икономическа зона „Доброславци“ с фокус върху сегмент автомобилостроене и свързаните с него индустрии“, каза министърът. Той подчерта, че зоната се намира на 15 км от центъра на столицата, близо до работна ръка и че ще бъде изградена по най-добрите практики, за да отговаря на стандартите на чуждестранните инвеститори за чисто и зелено производство.

„Предстоящата процедура по Плана за възстановяване за развитие на индустриалните зони и паркове е друга важна стъпка в посока на създаването на добра инвестиционна среда, която да привлече ключови инвеститори. Правителството работи на пълни обороти и в пълен синхрон – от ниво президент, премиер, министрите в служебния кабинет, до ниво представители на местна власт. Радвам се, че и днес, когато двамата ме приехте заедно, това се потвърждава. Най-важен е интересът на България и всяка възможност, чрез която да помогнем на хората и бизнеса“, категоричен бе министърът.

Над 70% от българските малки и средни предприятия (МСП) са въвели иновации в бизнеса си през последните две години. Това надвишава очакванията и е основание за оптимизъм за развитието на фирмите у нас, сочи проучване на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП) към Министерството на иновациите и растежа (МИР).

Близо една трета от компаниите (над 32%) считат, че имат приоритетна необходимост от финансиране за технологичната модернизация. Отговорът на фирмите пряко кореспондира с първата отворена процедура „Технологична модернизация“ от Плана за възстановяване по линия на МИР. По мярката бяха подадени над 2500 проекта. Тя е с бюджет 260 млн. лв. Вече са класирани за финансиране 953 фирми, които още март месец могат да получат първите плащания за обновяване на технологичния парк на предприятията си.

На второ място (23% от фирмите) са поставили нуждата от финансиране за иновации.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Ще предложим кабинет с ясна програма и с хора – и политици, и експерти”

“Или прилагаме Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и слагаме и приходите, и разходите, или казваме – няма да получим приходите, съответно няма да направим разходите. Не можем да направим разходите, а да не получим приходите. Да направиш план, в който правиш всички разходи и планираш, че няма да получиш приходите, като това ти прави дупка от 2,8 млрд. лева, това не е нормален план на държавата”. 

Това каза пред БНР съпредседателят на ПП Асен Василев като критика към проектобюджета на служебното правителство.

“Заложените за тази година капиталови разходи са в размер над 10 млрд. лева. Ако приемем, че този бюджет влезе в сила от 1 юли, за половин година това е нереалистично да се случи. Затова сме поискали от Министерството на финансите разбивка проект по проект каква е готовността тези пари да се похарчат. Преди да говорим за целесъобразност, да видим готовността”, допълни Василев.

Той категорично отрече теориите за фалирала държава и посочи: 

“2021 и 2022 година завършихме с 3% дефицит. Тази година също ще бъде така. Дългът като процент от БВП – декември 2020 г., декември 2021 г. и декември 2022 г. – спада. България има третия най-нисък ръст на дълг в целия ЕС през миналата година. Когато направихме бюджетът да работи за всички граждани и фирми, имаме най-висок ръст на износа в целия ЕС, втория най-висок ръст на индустриалното производство в целия ЕС, икономически растеж от 3,9% по “Евростат”, имаме широка социална програма и намаляване на неравенствата, пенсионерите бяха над линията на бедност, сега вече не е така. Можем да имаме европейска социална и нормална икономическа политика, която води до икономически ръст, която да бъде справедлива и при която не трябва да се вдигат данъците. От Европа получаваме средства, за да правим точно това”. 

Василев подчерта, че данък “свръхпечалба” при фирмите би бил наказание и ограбване за това, че някоя фирма се е справила добре. Според него такова решение трябва да се вземе след широка дискусия. 

Във връзка с преговорите за съставяне на правителство той увери, че ПП – ДБ остават твърдо на позицията си да не подкрепят правителство на ГЕРБ – СДС. 

“Имаме дълбоко различие как да се управлява държавата… Ако се стигне до втори мандат, ще започнем разговори с всички партии. Ще посочим ключовите политики, с които смятаме, че България може да стане нормална европейска държава. Ще предложим кабинет с ясна програма. За състав ще посочим хора, които са и политици, и експерти, които могат да свършат реално работата”, обясни Асен Василев.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Запазването на държавното финансиране за културното наследство в новия проектобюджет на служебното правителство няма да изведе от кризата на замръзване сферата на културното наследство. Това беше коментирано на дискусия, организирана от Министерството на туризма във Велико Търново по време на международното изложение “Културен туризъм”.

Да се създаде целева инвестиционна програма “Културно наследство” в държавния бюджет, за да бъдат стимулирани общините, и да бъдат обезпечени реставрацията и консервацията на археологическите обекти. За това настояват от Обсерваторията по икономика на културата. Нейният директор д-р Диана Андреева изнесе данни от изследване на организацията, според които за последните 14 години делът на културното наследство в икономиката на страната се е увеличил над 3 пъти до 20,5 милиона лева, а оборотите надхвърлят 78 милиона лева, като в същото време има неравнопоставеност на общинските бюджети в група култура в държавния бюджет.

“Вчера каченият бюджет затвърждава тази тенденция с почти същата сума спрямо 2022 година, която показва една контрапродуктивна динамика на публично финансиране спрямо чистия икономически принос на културното наследство”, посочи тя.  

40% от туристите в световен мащаб се ориентират към природа и културен туризъм, посочи заместник-министърът на туризма Мариела Модева, подчертавайки, че туризмът трябва да стане преживяване.

“Използването на виртуална и добавена реалност изключително впечатляват туристите, мултимедийният подход също”, отбеляза тя.

Бяха изнесени данни от изследване в началото на тази година, направено сред 1024 респонденти от “Маркет Линкс”, според които между 60 и 80% от българите нито веднъж през миналата година не са посетили културно събитие, а 39% не са ходили до нито една историческа забележителност.  

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Нищо не може да се прогнозира и след консултациите. За ГЕРБ приоритет е редовно правителство, а за ПП – темата за бюджета, като се надяват, да се приеме бюджет, при който да няма голям дефицит и нарастване на дълга, които са важни за икономиката и нормалния живот. Как и доколко тези два приоритета ще се срещнат – не знаем. Така обясни политическата ситуация след консултациите на партиите при президента проф. Румяна Коларова в ефира на БНТ.

“Голямата интрига е с кого ПП ще правят правителство, защото няма значение дали ще бъде направено при първи или при втори опит. Всички изявления ни напомнят на историята на ИТН и историята в предишния парламент – където ПП обяви кабинет с ярки политически фигури и имаше подкрепата само на ДБ”, припомни политологът.

“Няма танго между ГЕРБ и ПП – това, което направиха е една малка стъпка, толкова. Няма шанс нещо да стане, когато ПП казва, че няма да направят правителство с ГЕРБ. Все едно не със затворени очи, а без да мислиш се говорят подобни неща. Тук не виждам логика отново да се отива на избори през август”, с голямо разочарование посочи Коларова.

Тя направи препратка към управлението на Пламен Орешарски след като беше свален ГЕРБ от власт. Тогава процедурата беше извървяна за 3 дни, но там всичко беше предварително договорено. Тогава сблъсъкът между БСП, ДПС и “Атака” с ГЕРБ беше огромен, но въпреки това те се договориха до разумна процедура, която да доведе държавата до провеждането на разумни избори, върна лентата политологът.

“Формулата, която споделят част от избирателите е, че трябва да бъде договорено правителство с втори мандат, с експерти от двете страни. Но какво ще се договорят лидерите – не знаем. Това е най-разумното за партията на Борисов. За разлика от ПП – които нямат партия и структури. Ако продължат конфронтациите и се стимулира ирационалното, така се води държавата към катастрофичен сценарий”, коментира Коларова.

“Да се ходи в посолства – това говори, че няма изолация. Лидерът на “Възраждане” ходи само в едно посолство. (…) Това, което се случва в България е безпрецедентно и абсурдно. Това е див популизъм, което произвеждат политиците от ПП. Тук има екстремна степен на популизъм. Всичко вече е в сферата на абсурда, защото от една година нямам нормални обяснения за поведението на ПП. Аз така и не разбрах, например, защо ПП не направи втори кабинет, а не веднага да се отива на предсрочни избори”, изтъкна политологът.

Тя посочи, че ако се формира подкрепа за експертен кабинет, БСП и ДПС са съпричастни. Нинова понеже много я закъсала, затова е нормално да бъде силно критична. Що се отнася до „Възраждане“ – ръстът нагоре на подобни партии има една точка на пречупване и това става, когато влязат в управление. Костадинов обаче са пази да влезе в управлението. Спомнете си “Атака” – когато влезе във властта, и се видя колко е нелепа, аргументира тезата си политлогът.

Румана Коларова разкри, че има име за успешен премиер на един експертен кабинет – Димитър Радев, който е шеф на Българска народна банка.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Тази седмица Българската търговско-промишлена палата е домакин на посещение на инициативна група от Белгия и Люксембург за създаване на “Bulgarian, Belgian, Luxemburg Economic Forum”. Целта на този форум ще бъде подпомагане на икономическите, търговските и инвестиционни връзки между България, Белгия и Люксембург, уточниха от работодателската организация.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов обсъди с Вили Ван Импе, почетен генерален консул на България в Кралство Белгия (регион Фландрия), Люк Суние, почетен консул на страната ни в Кралство Белгия (регион Валония), Фили Беке, бивш посланик на Кралство Белгия в България, Димитриос Зоис, почетен консул на България в Люксембург и Божидар Патинов, ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси на България, отговорна за Белгия и Люксембург, възможностите за разширяване на икономическото сътрудничество между трите страни.

Инициативната група вече проведе срещи с министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов, с главния изпълнителен директор на „Инвест София“ д-р Мария Христова и Виктор Гусев, ръководител на отдел “Инвестиционен анализ” в Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции. Освен това бе осъществено посещение във Враца със срещи с Търговско-промишлена палата Враца, с кмета на Враца, като се запозна и с дейността на фирма “Ромтех”, специализирана в производството на електронни и електро-механични продукти. Възможностите за икономическо сътрудничество, приоритетните индустрии в държавите съответните държави и начини за осъществяване на връзка между бизнесите в трите страни бяха сред основните теми на срещите.

Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари са дошли от Люксембург (116.2 млн. евро), от Нидерландия (60.3 млн. евро) и от Белгия (47 млн. евро).

Кралство Белгия е един от традиционните и важни търговски и икономически партньори на България. А стокообменът ни продължава да расте. През миналата година е бил в размер на 2.25 млрд. евро при 1.89 млрд. евро за 2021-а и 1.55 млрд. евро за 2019-а.

Водещи стоки в износа за Белгия са нерафинирана мед, мотоциклети и велосипеди със спомагателен двигател, чорапогащи, чорапи и други подобни артикули, семена от рапица, сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн и други. Във вноса влизат трактори, биодизел и смеси от биодизел, които не съдържат нефтени масла, човешка и животинска кръв, приготвени за терапевтични цели, меса от животни от рода на свинете, самоходни, булдозери, грейдери, скрепери, медикаменти, ремаркета и полуремаркета и други.

Кралство Белгия и един от водещите инвеститори в България. Фирмите от тази страна в България имат дългосрочни интереси и стратегия за развития, създават реални работни места, пренасят опит, обучават кадрите, разширяват инвестициите и производството си и са пример за устойчиво развитие. В края на 2021 г. сумарната стойност на белгийските инвестиции у нас възлиза на 1.85 млрд. евро.

В нашата страна, успешно развиват своя бизнес фирми, като KBC – банкиране и застраховане от 2007 г.; придобиване през 2016 г. на третата по големина българска банкова група ОББ (която се слива със СиБанк) и ДЗИ; придобиване през 2021 г. на българските операции на Райфайзен Банк; KBC вече е една от най-големите финансови институции в България.

Solvay Sodi е едно от най-големите производствени предприятия (калцинирана сода) в България (Варна). Spadel през 2017 г. придоби местния производител на минерална вода „Девин“. Тук са и Melexis – производител на полупроводници, електронни елементи и печатни платки (в развитие, разрастване) и „Агрополихим“ – важен производител на химически торове. Освен тези компании, в България има и много белгийски малки и средни предприятия, в текстилния сектор, ИКТ, селското стопанство, транспорта, логистиката, кетъринга и други.

Двустранната търговия с Великото Херцогство Люксембург се отличава със сравнително ниски стойности, което очертават необходимостта от търсене на нови пазарни ниши за българските стоки. Това е страна с развита отворена икономика и нейното стратегическо географско положение и гъвкава инфраструктура са благоприятен фактор за развитие на двустранните икономически отношения. Като страни-членки на ЕС и Световната търговска организация за Люксембург и България съществуват възможности за разширяване на пазарното присъствие, привличане на инвеститори и реализиране на съвместни проекти.

Водещи стоки в износа ни за Люксембург са: електрическа енергия, нефтен газ и други газообразни въглеводороди, облекла, асортименти, съставени от парчета от тъкани и от конци, пътнически автомобили, мебели и техните части, хладилници, фризери и други съоръжения, и други. Във вноса от Люксембург влизат електрическа енергия, профили от желязо или нелегирани стомани, пневматични гуми от каучук, електрически акумулатори, включително техните сепаратори, готови козметични продукти, плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани, медикаменти и други.

Сумарните инвестиции от Люксембург към края на 2021 г. възлизат на 2.75 млрд. евро. Страната се нарежда на 6-то място сред водещите инвеститори в България.

През 2004 г. е учреден Белгийско–българско-люксембургски бизнес клуб, с основна цел подпомагане и стимулиране на икономическите и търговските връзки между трите страни. Понастоящем членове на бизнес клуба са 80 компании от различни сектори на икономиката.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

На днешния ден е роден американският икономист  Пол Робърт Милгръм (Paul Robert Milgrom).

През 2020 година, заедно с Робърт Уилсън, и двамата преподаватели от американския Станфордски университет, получават Мемориалната Нобелова награда за икономически науки „за подобрения в теорията на търговете и създаване на нови формати на търгове“.

Техните открития ще помогнат на продавачите, купувачите и данъкоплатците по целия свят, тъй като те са проучили как работят търговете и са използвали своите наблюдения, за да проектират нови аукционни формати за стоки и услуги, които са трудни за продажба по традиционен начин, като радио честоти, например.

Именно Робът Уилсън, който е преподавател в Станфорд, е негов академичен ръководител. Двамата работят съвместно 25 години. Милгръм е роден на 20 април 1948 година в Детройт в еврейско семейство.

През 1970 година той завършва математика в Мичиганския университет, след което работи известно време като актюер. Милгръм получава магистърска степен по статистика (1978 г.) и докторска степен по бизнес управление (1979 г.) от Станфордския университет.

След това Милгръм преподава в Северозападния (1979-1982 г.) и Йелския (1982-1987 г.).

Той е професор по хуманитарни науки и науки на Шърли и Леонард Ели във Факултета по хуманитарни науки и науки на Станфордския университет, позиция, която заема от 1987 година. Милгръм също е професор в Станфордското училище по инженерство и старши сътрудник в Станфордския институт за икономически изследвания.

Пол Робърт Милгръм става известен като един от водещите специалисти в теорията на игрите, по-специално в теорията на търговете и стратегиите за ценообразуване.

Милгръм е един от създателите на теоремата за нетърговия заедно с Нанси Стоки. Той е съосновател на няколко компании, най-новата от които Auctionomics предоставя софтуер и услуги за търговски търгове и борси.

Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668 г.) в деня на нейната 300-годишнина.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]