Архив на категория: Икономика

След силния спад на обявите за работа през декември – през януари трудовият пазар се възстановява

След драстичния спад на предложенията за работа през декември 2022 година, през януари, трудовият пазар се възстановява. За един месец, общият брой на обявите за работа се е покачил с близо 70%. Ръст има и на годишна база, макар и само с два процента, показват данните месечния анализ на най-голямата платформа за обяви и кариерно развитие. 

В началото на годината всеки сектор на икономиката отчита двуцифрен ръст на обявите за работа.

Най-много са предложенията в търговията и продажбите, където увеличението е с 4 600 за един месец, но в процентно изражение това е със 74 на сто повече в сравнение с декември. Почти с толкова е нараснал и броят на офертите в секторите “Производство”, “Хотелиерство и ресторантьорство” и “Административни и обслужващи дейности”. Следват секторите “Логистика и транспорт”, “Строителство”, “Информационни технологии”, “Здравеопазване и фармация”.

В сектора на “Информационните технологии” обаче продължава спадът на обявите за работа на годишна база с около 30%.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Дейл Мортенсен с Нобел за анализ на хармонизирането на пазара на труда

На днешния ден можем да си спомним за Дейл Томас Мортенсен (Dale Thomas Mortensen) – американският икономист и професор по икономика в Северозападния университет – Евенстън, САЩ. Той е роден на 2 февруари 1939 година в Ентърпрайз, Орегон в семейство със скандинавски корени.

През 2010 г. Мортесен получи Нобелова награда за икономически науки заедно с Кристофър Писаридес и Питър Даймънд. Те бяха отличени за техния метод за анализиране на пазарите на труда относно трудностите да се хармонизират търсенето и предлагането на работни места.

Мортенсен получава бакалавърска степен по икономика от университета Уиламет в Салем, Орегон, и докторска степен по икономика от университета Карнеги Мелън в Питсбърг, Пенсилвания, през 1967 година.

Дейл Мортесен допринесе за формулирането на теоретична рамка за пазарите за търсене на работа, като разшири теорията и я приложи към пазарите на труда.

През 1970 г. Мортенсен публикува статията си „Търсене на работа, продължителността на безработицата и кривата на Филипс“. В тази статия той представя своя модел за търсене, приложен към икономиката на труда. Неговият модел се опитва да оправдае явлението безработица, дори когато търсенето на работна ръка не е удовлетворено, като по този начин предполага наличието на свободни работни места. За Мортенсен работниците ще прекарват време в търсене на работа; този процес на търсене обаче ще бъде променлив и разнороден за всеки работник. Неговите модели противоречат на това, което преди това беше определено от неокласическите модели.

Мортенсен също така анализира как регулациите и икономическите политики влияят върху безработицата, свободните работни места и заплатите и заключава, че високите обезщетения за безработица са неефективни, тъй като ще удължат търсенето на работа.

Когато работодателите търсят работници, а хората търсят работа, то те не се намират веднага един друг. Процесът на търсене изисква време и ресурси, а търканията на пазара водят до по-малко ефективни резултати. Дейл Мортенсен и Кристофър Писаридес са разработили теории за тези видове пазари и са ги приложили към пазара на труда. Техните модели ни помагат да разберем как регулирането и икономическите политики влияят върху безработицата, свободните работни места и заплатите. Тези теории са приложени и в други области, като жилищните пазари.

Дейл Мортенсен е починал от рак на белия дроб на 9 януари 2014 г. на 74-годишна възраст в дома си в Уилмет.

Кристофър Антониу Писаридис (Christopher A. Pissarides) е кипърско-британски икономист. Ръководи катедрата по икономика на Лондонското училище по икономика и политически науки. Научните му интереси са съсредоточени в областта на макроикономиката с акцент върху труда, икономическия ръст и икономическата политика.

Питър Артър Даймънд е американски икономист, известен с анализа си на политиката на САЩ за социално осигуряване и работата си като съветник към Консултативния съвет по социално осигуряване в края на 80-те и 90-те години на миналия век. Той бе професор в Масачузетския технологичен институт.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Президентът на Унгария ще бъде утре на официално посещение в нашата страна

Каталин Новак, президент на Унгария

Президентът на Република Унгария Каталин Новак ще бъде на официално посещение в България по покана на държавния глава Румен Радев, съобщава от президентската пресслужба.

В рамките на визитата ще бъдат обсъдени перспективите за последващо разширяване на двустранното сътрудничеството в сферата на икономиката, енергетиката, инвестициите, културата, както и актуални теми от европейския и регионалния дневен ред.

На 2-ри февруари, от 9.30 часа на пл. “Св. Ал. Невски” Румен Радев ще посрещне Каталин Новак с официална церемония. Държавният глава на Унгария ще отдаде почит пред Паметника на Незнайния воин.

Половин час по-късно на “Дондуков” 2 Румен Радев и Каталин Новак ще проведат среща на “четири очи”, след което ще се състоят пленарните разговори между официалните делегации на България и Унгария.  След това двамата президентите ще дадат съвместна пресконференция.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Владислав Панев: На 2-ри април избираме или ПП-ДБ, или ГЕРБ-ДПС-БСП

“Общите теми с ПП са повече от тези, които ни разделят”

“Общите теми между “Демократична България” и “Продължаваме промяната” са доста повече от темите, които ни разделят. Да, по темата “Икономика” те (ПП) са ориентирани малко по-социално от нас (ДБ), но можем да намерим допирателна по темата за до 3% бюджетен дефицит. Това беше залегнало в Бюджета на правителството на Кирил Петков и беше спазено – дефицитът за 2022 г. беше 2,9%, независимо, че пенсиите и други социални разходи бяха направени, но това се дължеше на затварянето на кранчетата”.

Това заяви пред БНР депутатът от “Демократична България” Владислав Панев от “Зелено движение”. Той посочи като разделяща двете формации и темата “Енергетика”.

Владислав Панев изтъкна категорично, че целта на обединението на ДБ с ПП е да бъдат първа политическа сила в 49-ия парламент и да получат първия мандат за съставяне на правителство.

“Така че ние да диктуваме условията. Изборът пред България е бинарен. На 2-ри април избираме или ПП-ДБ, или ГЕРБ-ДПС-БСП”, подчерта той. 

Според него реденето на листите за изборите няма да бъде проблем.

По думите му разговорът за добри и лоши не е защото на някого така му е хрумнало, а е базиран на практиката и гласуванията в Народното събрание.

Панев определи 48-ият парламент като “най-популисткия от Жан Виденов насам”, в който са били предприети доста безсмислени действия.

“Но все пак две малки реформи се случиха. Едната е домакинствата да могат да инсталират фотоволтаици върху покривите на къщите си без ограничителни режими. Другата – синята карта, която ще позволи на бизнеса да наема по-лесно квалифицирани работници от чужбина”, посочи той.

Очакванията на Владислав Панев са за кална предизборна кампания от страна на ГЕРБ.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Министерството на икономиката вече е с електронен документооборот

Министерството на икономиката и индустрията е въвело вече електронен документооборот в рамките на ведомството. По този въпрос се работи още от встъпването в длъжност министър Никола Стоянов. Тогава той е възложил до началото на 2023 г. да бъдат изпълнени всички необходими мерки за ограничаване на хартията.

Въвеждането на електронния документооборот е отлагано години наред. Като част от програмата за въвеждане на електронно управление в страната, oще през 2018 г. са изпратени препоръки на национално ниво за въвеждане на електронен документооборот към всички министерства. Въпреки това до момента процесът по въвеждането му в Министерство на икономиката и индустрията не е бил завършен.

В рамките на последните няколко месеца са изпълнени всички необходими стъпки за реалното въвеждане на електронния документооборот в министерството. Документите в администрацията вече се разглеждат и подписват от служителите електронно. На хартия остават единствено документи, адресирани към външни получатели. Това ще повиши ефективността на администрацията и ще позволи по-бързата обработка на документите, коментират от ведомството.

„Едно много закъсняло действие, което трябваше да изпълним само за няколко месеца. Министерството на икономиката и индустрията трябва да бъде двигател на административната реформа, която да облекчава хората и бизнеса“, подчертава министър Никола Стоянов. „На този фон институцията продължаваше да обработва документите на хартия, с което се губеше време и ресурси“.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Отмина ли историческият пик на икономическата тревога?

За пръв път в дълъг период отчетливите масови опасения за икономиката на страната и личните пари показват признаци на спад, макар и да остават исторически високи. С положителните развития около енергийните доставки и свързаните въпроси, явно пикът на тревогата засега е отминат. Ако войната или ръстовете на цени не причинят скорошен нов пик, може да се окаже, че сравнително леката на фона на очакванията зима действително е премината без толкова проблеми, колкото би могло да има.

Нивата на тревога за икономиката на страната, които бяха достигнати в последните месеци и години са достигани в рамките на този век само още един път и доближавани в още един. Детайлен поглед в данните показва, че, например по отношение на личните финанси, може би всъщност отминаваме най-тревожния период поне от началото на века насам. 

Изводите са от редовното независимо изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено сред 808 пълнолетни българи чрез пряко интервю „лице в лице“ с таблети между 12 и 20 януари.

Традиционно преобладаващ, но и отчетливо спадащ, страх за икономиката на страната, показват данните. Попитани какво очакват да бъде общото икономическо положение в започваща година, 55,3% очакват то да се влошава, при 63,2% през есента. Расте – от 16,8% на 22,4% очакването да няма промени. 7% продължават да вярват, че се очаква подобрение. Останалите не могат да преценят. От началото на пандемията и започналото политическо напрежение у нас през 2020 г. насам, очакванията за влошаване и в икономиката нарастваха. По традиция, освен самите икономически фактори, влияние оказват и общополитическите. Затова и изборите през пролетта и лятото на 2021 г. донесоха известно ободряване. Настаняването и на новата икономическа тревога през есента и зимата на 2021-2022 г. направи така, че дори съставянето на правителството „Петков“, с неговия стартов успокояващ ефект, не успя да окаже дълготрайно влияние за разсейване на тревогите за икономиката.

Попитани за очакванията за личните си финанси, българите показват даже още по-отчетливо успокояване – разбира се, при запазена фонова тревога. След 52% през есента, сега делът на очакващите влошаване е 40,7%, осезаемо е връщането на нивата на отговорите „ще остане същото“ – от 22,7% на 30% – а плахо съживяване се наблюдава дори и при очакванията за подобрение – при 8,4% през есента, сега 11,1% вярват в това. Коронавирусът и протестите от 2020 г. са повлияли на личните очаквания на домакинствата, но не толкова видимо, колкото реалния ръст на инфлацията в края на 2021 г.

Единствените по рода си данни от началото на века насам – с които „Галъп интернешънъл болкан“ разполага – показват ясно, че тревогата за икономиката, от която като че ли България сега излиза, е била през 2022 г. на сходни нива с тази по време на международната криза, кулминирала през 2009 г. Именно през 2009 г. идва и рязко разсейване на тревогата с идването на новата тогава политическа енергия в лицето на Борисов. Но после тревогата се завръща и в края на 2012 г. достига пикови стойности с края на неговия първи мандат и на свой ред е разсеяна с неговата оставка. Тогава обаче тревогата не успява да достигне толкова високи нива и да премине 60%, колкото през 2009 г. или през 2022 г.  

Именно в края на първия мандат „Борисов“ обаче е и единственият друг случай от началото на века насам, заедно със случая от 2022 г., в който опасенията за влошаване на личните финанси са преминавали над 50%. Тогава обаче, в сравнение с 2022 г., е имало и малко по-високи нива на очаквания личното материално положение да остане без промяна. Затова и отминаващата може би ситуация на тревога за домакинствата през 2022 г.  може да се окаже най-сериозната поне от началото на века насам.

Обща логика на икономическите очаквания и очакванията за материалното състояние на домакинствата

По традиция очакванията за материалното положение на собственото семейство са по-благоприятни в сравнение с общите икономически очаквания. Вероятно, върху общите икономически очаквания повече влияе и познатият общополитически скептицизъм – донякъде и инерционен.

Влиянието на политически фактори въобще често се наслагва върху самите обективни икономически и финансови фактори. Смените във властта, например, нерядко водят и до повишаване на позитивните оценки и очаквания за икономиката и личните пари. Тези начални кредити на доверие постепенно се изчерпват в хода на мандатите. В края на мандатите обикновено се натрупват отрицателни оценки.

Например, един от малкото пикове на оптимизъм за парите на страната и оптимизъм за собствените пари в последните десетилетия идва отчетливо с изборите през лятото на 2001 г., довели на власт Симеон Сакскобургготски. Този начален „бонус“ бързо е изчерпан, но позитивните икономически резултати на страната ни в предприсъединителния период довеждат до плавен ръст. По-късно и той се амортизира, за да се стигне и до преминаване на границата от 60% тревога за икономиката на страната и близо под 50% – за личните пари, по време на глобалната криза.

Както беше посочено, изборите през 2009 г., довели на власт изключително популярния в онзи момент Бойко Борисов, имаха видимо успокояващо въздействие и негативните очаквания за месеци спаднаха – макар това да бе моментен ефект. По-късно отново се натрупаха негативни очаквания и се стигна до нов пик на тревога – в края на 2012 г. с края на първия мандат „Борисов“. По отношение на очакванията за собственото домакинство това се оказва и исторически връх. Ситуацията от 2022 г. доведе до почти същите нива на негативизъм за личните пари, но бе съпроводена и с по-ниски нива на неутрални очаквания. Затова и може би сегашната ситуация е била всъщност най-тревожна от поне близо четвърт век – както също беше отбелязано.

Протестите в началото 2013 г., които доведоха до слизане от власт на тогавашното правителство на Борисов, явно повишаваха усещането за добра перспектива за промяна и това бе свързано с моментен спад на тревогата.

Кратковремeнният успокояващ ефект беше последван от колебания на очакванията в по-предвидими нива, редувани с моментни ръстове на тревога – например, на фона на започналата нова вълна протести срещу кабинета „Орешарски“, проблемите с банки от 2014 г., моменти на ръстове на цени т.н.

В следващите години дойде относително по-спокоен период в политически план и това се отрази на всички показатели за масовите възприятия за икономиката. Сравнение и с 90-те години на миналия век показва, че по този тип показатели второто десетилетие на двадесет и първия век всъщност показва и може би най-спокойните нива от началото на политическите и икономически промени в България в края на 80-те години на миналия век. Разбира се, при запазване на традиционния за страната ни висок негативизъм.

Пандемията и политическата криза, започнала през 2020 г., промениха картината отчетливо в негативна посока. А сега личат първи признаци на възможно разведряване. 

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Последното изследване е проведено между 12 и 20 януари 2023 г. сред 808 души чрез пряко интервю „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Рагнар Фриш е нобелист за моделите в анализа на икономическите процеси

На днешния ден можем да си спомним за Рагнар Антон Китил Фриш (Ragnar Anton Kittil Frisch) – норвежкия икономист, работил в областта на иконометрията. Той е починал на 31 януари 1973 година в Осло.

Рагнар Фриш е работил в Университета на Осло.

Той е известен с това, че е един от основните участници в установяването на икономиката като количествена и статистически информирана наука в началото на ХХ век. Той въвежда термина „иконометрия“ през 1926 г. за използване на статистически методи за описание на икономическите системи, както и термините „микроикономика“ и „макроикономика“ през 1933 г. за описание съответно на индивидуални и съвкупни икономически системи.

Рагнар Фриш беше първият, който разработи статистически информиран модел на бизнес циклите през 1933 година. По-късно Рагнар Фриш работи върху модела заедно с Ян Тинберген.

През 1969 г. за своите разработки те получават първата Награда за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел. Тя оценява приноса двамата за развитието и прилагането на динамични модели в анализа на икономическите процеси.

През 1929 г. Рагнар Фриш публикува първото си важно есе върху иконометричната методология, „Корелация и разсейване в статистическите променливи“, последвано през същата година от „Статика и динамика в икономическата теория“, което въвежда динамиката в икономическия анализ. Фриш става редовен професор в университета през 1931 година.

Иконометрията (английски: econometrics) съчетава в едно икономиката, математиката и статистиката и дава възможност за приложението на математически и статистически методи за анализа на икономическите данни. Тя има приложение върху решаването на разнообразни проблеми на икономическото развитие и планиране.

Иконометрията датира като дисциплина от 30-те на ХХ век, като първата известна употреба на иконометрия (в сродна на термина форма на думата) е от 1910 г., като Рагнар Фриш се смята, че е изковал термина в смисъла, в който се употребява днес.

Рагнар Фриш е един от основателите на Иконометричното общество през 1930 г. и редактира списанието Econometrica през първите му 21 години.

Рагнар Фриш е дал името си на медала „Фриш“, който се присъжда на всеки години от Иконометричното общество за най-добра статия по иконометрия, публикувана през последните пет години, както и на Фриш-центъра за приложен икономически анализ в Университета на Осло. Голямата аудитория в Института по икономика, Университета в Осло също носи неговото име.

Работата на Рагнар Фриш от 1933 г. върху бизнес циклите с импулсно разпространение се превръща в един от принципите на съвременната нова класическа теория на бизнес цикъла. Той също така помогна за въвеждането на иконометрично моделиране в правителственото икономическо планиране и счетоводство.

Най-важното хоби на Фриш е пчеларството, за което Фриш извършва генетични изследвания.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Любомир Каримански: Икономиката ще се забави, трябва да намалим разходите

“Голяма част от спекулативното увеличаване на цените поддържа темпа на инфлация”.

“Окончателното решение дали България ще влезе в еврозоната ще бъде взето в края на юли. Защо цените да не бъдат и в лева, и в евро преди това. Нали искаме да подготвим българския гражданин за това, което ще бъде направено в магазинната мрежа. Затова предлагам да се избърза, ако трябва да бъде с определена мрежа от магазини, които да са опитно поле. За да може гражданите да свикнат”. 

Това каза пред БНР Любомир Каримански, съветник на служебния финансов министър. 

И допълни, че това би могло да предотврати и спекулацията. 

“На противниците, които искат да саботират процеса по влизане в еврозоната, бих отговорил по следния начин – ако не влезем в еврозоната, ако процесът се забави, не съм сигурен, че този съществуващ Валутен борд може да издържи още по същия начин, по който досега. Тогава притесненията на българите ще се увеличат многократно”, каза бившият депутат. 

Каримански посочи, че е важно изпълнителната власт и законодателната власт да си подадат ръце при решаването на всички проблеми, свързани със спекулата в България.  

“Голяма част от спекулативното увеличаване на цените влияе за поддържане на темпа на инфлация, който имаме в момента”, посочи той.

Относно бюджета за тази година, според него, ако не се сформира кабинет до края на април, е необходимо да бъде внесен редовен бюджет от служебно правителство, като в него трябва да има базови статии, без да се задават политики. 

По думите му икономиката ще се забави с процент – между 0,5 и 1,9 на сто, и това означава, че трябва да намалим разходите, от които можем да се лишим. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Милен Велчев няма да се връща в политиката, но подкрепя завръщането на НДСВ

Нямам планове да се връщам в политиката, но подкрепям завръщането на НДСВ. Това заяви бившият финансов министър Милен Велчев в ефира на Nova News.

На въпрос за референдумите за приемането на еврото, които обмислят да организират ВМРО и “Възраждане”, Велчев изрази увереност, че българският народ има “достатъчно здрав разум, за да не се подведе по подобни инициативи”.

“Достатъчно се говори за еврото в последните месеци, това е една от най-активно обсъжданите теми. Нямаме нужда от референдум. Когато станем членове на Еврозоната, това ще даде тласък на икономиката ни и ще се изравним със средните доходи в Европа. Доходите ни и сега растат по-бързо от средните в ЕС, макар и не с такива изпреварващи темпове”, обясни бившият финансов министър.

Относно казука с NEXO Милен Велчев напомни, че този случай вече е приключил в САЩ и реално скандал с компанията извън пределите на България няма.

За финансирането на партиите той обясни, че това трябва да се случва при възможно най-строго регламентираните правила, за да се следи доколко финансирането става по прозрачен начин, а не чрез подставени лица.

Велчев коментира и решението на Европейската комисия да съди България заради отстъпката за горивата.

“Тази мярка си беше сгрешена още при въвеждането ѝ. Разбра се, че една от грешките е била дискриминационна, тъй като не обхващаше гражданите на ЕС, а само българските граждани. Но основният дефект беше, че тя не бе таргетирана по правилния начин, тъй като отиваше главно при хора, които нямаха нужда от подобна помощ”, завърши Милен Велчев.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Стоянов: Инфлацията в момента ще попречи на влизането ни в Еврозоната от 1 януари 2024 г.

Размерът на инфлацията в момента би попречил на влизането на България в Еврозоната от 1 януари 2024 г. Това каза служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов по време на откриването на конференция в Костинброд на тема “Инвестиции и развитие на Костинброд”.

По думите му това е единственият по-голям проблем за приемането на България във валутния съюз от догодина. Инфлацията ще бъде измерена през април и на база на това ще се вземе решение дали от 1 януари 2024 г. България ще влезе в Еврозоната.

През май ще е последният окончателен конвергентен доклад, с който окончателно ще се реши приемането на България в еврозоната, уточни Никола Стоянов.

Служебният министър припомни, че страната ни през декември е получила указания за сечене на монети, което е предпоследната стъпка преди окончателното решение.

“Бих казал, че на 90 процента вече е ясно, че на 1 януари 2024 г. ще влезем в Еврозоната”, добави Стоянов.

На срещите в Министерския съвет с всички работодателски организации, както и с големите синдикати, има пълна подкрепа за това, допълни той.

Стоянов посочи, че в Хърватия, която е последният член на валутния съюз, синдикатите са били против, което е довело до някои проблеми. “В България работодатели и синдикати твърдо подкрепят това решение”, каза министърът.

Той изтъкна, че служебното правителство прави всичко възможно да се свали инфлацията в страната. Тъй като в момента е прекалено висока и би попречила за влизането ни в еврозоната, служебният министър се надява до април тя да спадне сериозно.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Артър Луис с Нобел за изследване на проблемите на развиващите се страни

На днешния ден можем да си спомним за сър Уилям Артър Луис (на английски: William Arthur Lewis), американският икономист, Нобелов лауреат през 1979 година.

Той е роден на 23 януари през 1915 г. в Сейнт Лусия (на английски: Saint Lucia; на френски: Sainte-Lucie, известен и като Света Лусия) – островна държава в източната част на Карибско море, по онова време колония на Великобритания.

Сър Артър Луис е първият цветнокож носител на Нобелова награда за икономика заедно с Теодор Шулц (през 1979 г.).

Завършва Лондонското училище по икономика и политически науки с докторска степен през 1940 година. Лондонското училище по икономика и политически науки, по-известно като Лондонско училище по икономика (London School of Economics and Political ScienceLSE) – висше училище (колеж) на Лондонския университет, основано през 1895 година. През 1940 г. взема докторска степен. В това училище се намира Британската библиотека за политически и икономически науки, която разполага с втората най-богата колекция от книги и материали в тази област във Великобритания след Британската библиотека. Девизът на училището е взет от стих на древноримския поет Вергилий: “Щастлив е онзи, който е могъл да знае причините на нещата”.

Преподава десет години в същия университет, а след това още десет в Манчестърския университет.

Луис е бил икономически съветник на много африкански и карибски правителства, включително Нигерия, Гана, Тринидад и Тобаго, Ямайка и Барбадос. Когато Гана получава независимост през 1957 г., Луис е назначен за първия икономически съветник на страната. Той е помогнал за изготвянето на първия ѝ петгодишен план за развитие (1959-1963 г.).

През 1959 г. Луис се завръща в Карибския регион, когато е назначен за вицеканцлер на Университета на Западна Индия. Той е избран в Американската академия на изкуствата и науките през 1962 година. През следващата година той е удостоен с рицарско звание от британското правителство за неговите постижения и за приноса му към икономиката. През същата година той също е назначен за професор по публични и международни въпроси в Принстънския университет и става първият чернокож преподавател, получил професорско място и впоследствие заема позицията на Джеймс Медисън, професор по политическа икономика.

През 1966 г. Луис е избран за член на Американското философско дружество. Той също така  е бил ректор на Университета на Гвиана  от 1966 до 1973 година. 

Луис работи в Принстън през следващите две десетилетия, преподавайки поколения студенти до пенсионирането си през 1983 година. Той помогна за създаването на Карибската банка за развитие и през 1970 г. е избран за неин първи президент, като остава на този пост до 1973 година.

През 1979 г. Артър Луис, заедно с Теодор Шулц, е удостоен с Нобелова награда за икономика за пионерни изследвания на проблемите на икономическото развитие, особено на проблемите на развиващите се страни.

Сър Уилям Артър Луис умира на 15 юни 1991 г., на 76 години, в Барбадос. Той е погребан на територията на общинския колеж Сейнт Лусиан, наречен в негова чест.

Теодор Шулц (на английски: Theodore Schultz) е американски икономист. През 1930 г. Шулц получава докторска степен по аграрна икономика, а от 1960 г. става президент на Американската икономическа асоциация. Работил е в Чикагския университет и принадлежи към Чикагската школа по икономика – неокласическа школа вътре в общността от икономисти, със силен фокус около факултета на Чикагския университет, някои от които са конструирали и популяризирали нейните принципи.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Стоянов: България да спре да се рекламира като дестинация с евтина работна ръка

МС ще гласува 40% по-евтини карти за карти за обществен транспорт за пенсионери, 70% намаление за учениците, за деца до 10 години – безплатно

“Статията в “Ди Велт” в частта с оръжията за Украйна е признание за престъпление”

Статията в германския вестник “Ди Велт” в частта с оръжията е признание за престъпление – това коментира министърът на икономиката Никола Стоянов по време на отчет за дейността на ведомството си: 

Преди дни разследване на германския вестник написа, че България тайно е покрила една трета от нуждите от оръжия и 40% от дизел на украинската армия през миналата година. Според изданието зад тайната стратегия стоят тогавашният премиер Кирил Петков и финансовият министър Асен Василев.  

Стоянов каза, че след като през декември “Лукойл Нефтохим” внесе 90 милиона лева в бюджета, ще могат да бъдат обезпечени мерки в подкрепа на потребителите. Още следващата седмица ще бъдат обсъдени на Министерски съвет. 

“Една от първите ни задачи беше да започнем преговори с “Лукойл” и в резултат на това постигнахме договореност компанията да премести икономическата си дейност и да плаща своите данъци в България”, заяви Никола Стоянов. Той допълни, че следващата логична стъпка е била с получените средства от свръхпечалбите на дружеството да бъдат обезпечени мерки в подкрепа на потребителите и вече се работи в тази посока.

“Надявам се още следващата седмица Министерският съвет да разгледа допълнителни мерки за подпомагане на пътуващите с обществен транспорт,“ коментира още икономическият министър. Те ще включват 40% по-евтини карти за пенсионери, 70% – за учениците, за деца до 10 години – безплатно.

Това, което е планирано да гласуваме, е 40% по-евтини карти за обществен транспорт за пенсионерите, 70% намаление за картите за учениците, безплатно пътуване за деца до 10 години – това е първата част от мерките, със сигурност ще има и други”, поясни той. 

“Инвестициите могат и трябва да бъдат инструмент за вдигане на доходите на хората”, каза Никола Стоянов. Той допълни, че през последните месеци фокусът е бил в привличане на чуждестранни инвеститори, които са готови да предлагат атрактивни заплати за своите служители. 

България трябва да спре да се рекламира като дестинация с евтина работна ръка. Напротив – ние имаме висококвалифицирани експерти и трябва да търсим инвеститори, които ще дадат добавена стойност на икономиката ни”, каза още икономическият министър. Според него също толкова важно е и презентирането на възможностите на българските компании и подкрепата им за започване на повече съвместни проекти с партньори от други държави.

“Стартирахме поредица от срещи с чуждестранните компании у нас, защото те са и един от най-важните ни посланици зад граница”, коментира министър Стоянов. Това е инициатива, която се приема много положително от чуждестранните компании у нас и допринася за подобряване на бизнес средата.

За няколко месеца са подготвени и споразумения за защита на инвестициите с Обединените арабски емирства и Кралство Саудитска Арабия.

“От години се говори много за инвестиции от тези държави, но страната ни не е изпълнила дори формалния критерий това да се случи, с подписване на тези важни двустранни документи. Радвам се, че само за 6 месеца успяхме да подготвим текстовете и се надявам това да даде истински тласък на инвестициите от тези държави”, коментира Никола Стоянов.

“Не съм получавал покана да бъда част от следващия служебен кабинет”, каза още служебният министър на икономиката и индустрията по време на отчета за дейността на ръководеното от него ведомство. 

Не са водени разговори с президента Румен Радев, но ако получи покана да бъде министър в следващото служебно правителство, Никола Стоянов би приел.

Вчера стана ясно, че Гълъб Донев отново ще бъде министър-председател в следващото служебно правителство.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Джеймс Бюканън печели Нобел с теорията за обществения избор

На днешния ден можем да си спомним за американския икономист Джеймс Макгил Бюканън (James McGill Buchanan). Той е починал на 9 януари 2013 година. 

Със своята книга The Calculus of Consent (1962 г., в съавторство с Гордън Тълок) той поставя началото на теорията на обществения избор, която прилага икономическа методология към политическата организация на обществото. За своите изследвания в тази област Бюканън получава Нобелова награда за икономика през 1986 година.

Теорията на публичния избор или публичният избор е използването на икономически средства за справяне с традиционните проблеми на политическата наука, включително и политическото поведение. В рамките на политологията, теорията на публичния избор е подраздел на позитивната политическа теория, която разглежда гласоподавателите, политиците и бюрократите като основни заинтересовани страни. По-специално, тя изучава тези деятели и техните взаимодействия в социалната система или като такива, или като възникнали под въздействието на алтерантивни законни принципи (правила). Те може да бъдат представени по различни форми, някои от които са максимизирането на полезността при нормални ограничения (бюджетно ограничение, например), теория на игрите или теория на решенията. Анализът на публичния избор споделя черти на позитивния анализ (“какво е”), но често се проявява и като нормативен (“какво трябва да е”), за да установи проблем или да предостави възможно решение за това как системата би могла да бъде подобрена чрез промени в конституционните разпоредби, което е и предмет на конституционалната икономика.

Джеймс Бюканън е роден през 1919 година в Мърфрийзбъроу, щата Тенеси. Той получава бакалавърска степен в Щатския колеж на Среден Тенеси през 1940 г. и магистърска степен в Университета на Тенеси през 1941 година. По време на Втората световна война той служи в продължение на пет години във военноморския флот. След това Бюканън защитава докторат в Чикагския университет през 1948 година. 

От 1950 година до 1969 година Бюканън преподава в различни университети. От 1969 година е професор по икономика във Вирджинския политехнически институт в Блексбърг, а от 1983 година – в Университета “Джордж Мейсън” във Феърфакс.

Бюканън принадлежи към Чикагската школа по икономика – неокласическа школа вътре в общността от икономисти, със силен фокус около факултета на Чикагския университет, някои от които са конструирали и популяризирали нейните принципи. Понякога е наричана freshwater (буквално сладководен/а) икономическа школа, в контраст със соленоводната (saltwater) на университети като Масачузетски технологичен институт, Хардард, Бъркли. Департаментът по икономика на Чикагския университет се смята за един от челните икономически департаменти в света и в него има повече Нобелови лауреати за икономика и получили “Джон Бейтс Кларк медал” от всеки друг университет.

Джеймс Бюканън е бил студент и е повлиян при формирането на своите възгледи от Франк Хайнеман Найт (Frank Hyneman Knight) – сред най-значимите икономисти на ХХ век. Неговата дисертация “Риск, несигурност и печалба” (1921 г.) остава едно от най-интересните четива по икономика. В нея Найт формулира известното разграничение между риск (случайност с известни възможности) и несигурност (случайност с неизвестни възможности).

Влияние върху Бюканън оказва и Юхан Густав Кнут Виксел (Johan Gustaf Knut Wicksell), известен като Кнут Виксел е един от водещите швведски икономисти. Икономическите му приноси повлияват теориите, както на Кейнсианската, така и на Стокхолмската школа и Австрийската икономическа школа. Трудовете на Курт Виксел са свързани предимно с финансово-кредитната система, парите и лихвените проценти.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Център за фирмите на социалната и солидарната икономика и в Ловеч

Регионален център за предприятията на социалната и солидарната икономика ще се създаде в град Ловеч.

Правителството е възложило на министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров да сключи договор за покупка на недвижим имот, който се намира в града на люляците. Имотът ще бъде обявен за публична държавна собственост и ще бъде предоставен безвъзмездно за управление на Министерството на труда и социалната политика. Придобиването му е в изпълнение на инвестиция „Развитие на социалната икономика“ от Националния план за възстановяване и устойчивост.

Целта на проекта е да се създаде мрежа от регионални центрове за предприятията на социалната и солидарна икономика в шестте района за планиране в България. Това ще допринесе за тяхното модернизиране и дигитализиране и за развитие на регионален подход на политиката по социална и солидарна икономика.

Финансирането е със средства от Механизма за възстановяване и устойчивост.

Предприятията на социалната и солидарната икономика работят според закон, който е в сила от 2 май 2019 година. Той има за цел да насърчи развитието на този стопански отрасъл със специални правила за подобряване на достъпа до заетост и обучения за придобиване или усъвършенстване на професионалната квалификация за повишаване на жизнения стандарт на определена група лица. Става въпрос за хора с трайни увреждания, продължително безработни лица, лица до 29-годишна възраст, които нямат предходен професионален опит, и други категории хора.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

На първо четене: Държавната петролна компания се закрива

Комисията по икономика и иновации в парламента реши на първо четене да бъде закрита Държавната петролна компания. Проектозаконът за закриването на държавното предприятие беше разгледан още от 47-ото Народно събрание, но тогава времето не стигна, за да бъде приет. 

Според заместник-министъра на икономиката Ирина Щонова съществуването на държавно дружество няма място на конкурентния пазар и по никакъв начин не гарантира конкуренцията в бранша.

Комисията прие и доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол на оръжия и изделия с двойна употреба, която отчете износ за около 113 млн. евро през 2021-ва година.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Петър Чобанов: Политическата криза създава риск пред българската икономика

“Забавяне на растежа на икономиката ще има и в България. За 2022 година очаквам той да е около 3,2%. Прогнозите за тази година са между 1-1,5%, което е умерено оптимистични. Зависи колко ще е голяма рецесията”. 

Това каза пред БНР Петър Чобанов от ДПС, председател на комисията по бюджет и финанси в парламента. 

И като риск пред българската икономика той посочи политическата криза, която създава невъзможност да се адресират трайно и структурирано икономическите проблеми в страната.

“Промяната в европейския икономически модел, загубата на евтините суровини, санкциите срещу Русия. Всичко това влияе върху европейските икономики, най-вече върху германската. Имаме продължаващо разстройване на веригите за доставки и предлагане, а поради продължаващите проблеми в Китай имаме несигурност и колебание на цените. Това ни поставя във високоинфлационна среда, а в нея несигурността се увеличава. Колкото по-нестабилна е инфлацията, толкова по-трудно могат да се вземат икономически решения, включително и от страна на бизнеса. Забавят се инвестициите, което потиска растежа”, обясни Чобанов.

Шефът на бюджетната комисия посочи и позитивна една страна – намираме се в края на предходния програмен период по отношение на плащанията, 2023-та е последната година, в която проектите трябва да бъдат завършени и разплатени.

“Ако това се случи, защото става въпрос за големи инфраструктурни проекти, това ще се отрази в посока на положителен стимул за икономическия растеж”, уточни депутатът. 

Според него България се отдалечава от влизане в еврозоната през 2024 година. 

Той посочи, че все още на пазара на труда се наблюдава недостиг на работна ръка и затова не може да се прояви повишаване на безработицата. Ситуацията за бизнеса остава несигурна и той се въздържа от сериозни инвестиции. 

Във връзка с връчения днес втори мандат на партия “Продължаваме промяната” Петър Чобанов заяви, че предстои ДПС да реши как ще гласува в пленарна зала, но според него по такъв начин не може да се състави кабинет. 

“Опити за разговори се направиха и преди Нова година, но няма опити за ефективен диалог, насочен към резултата, който всички искаме, сформиране на кабинет. Вторият мандат няма да се реализира, а за третия ще се положат усилия”, поясни той.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Джерард Дебрю с Нобел за принос в теорията за общото равновесие

На днешния ден можем да си спомним за американския икономист с френски произход Джерард Дебрю (Gérard Debreu). Той умира в Париж на 83-годишна възраст от естествена смърт в навечерието на Нова 2004 година. Джерард Дебрю беше удостоен с наградата на Банката на Швеция за икономически науки през 1983 г. в памет на Алфред Нобел за включването на нови аналитични методи в икономическата теория и за неговото стриктно преформулиране на теорията за общото равновесие. Той е и първият французин получил тази награда.

Джерард Дебрю е роден на 4 юли 1921 г. в Кале, Северна Франция. Завършва висшето си образование в Париж. През 1948 г. се мести в САЩ със стипендия на Рокфелер, а през юли 1975 г. става американски гражданин. 

Там работи като професор по икономика в редица висши училища, като по-известните от тях са Калифорнийският университет в Бъркли и Йейлският университет.

През 1983 г. Джерард Дебрю той получава Нобеловата награда по икономика за работата си върху общото равновесие. Той е първият от поредица от нобелови награди по икономика, които учени от Калифорнийския университет в Бъркли ще получат. След него са Джон Харсани, Даниел Макфадън, Джордж Акерлоф и Дейвид Кард.

Работата на Дебрю по теорията за общото равновесие е абстрактна (задълбочава се в основите на икономическия анализ) и новаторска по форма (основава се на най-новите постижения в математиката).

През 1954 г. той публикува статия, озаглавена “Съществуване на равновесие за конкурентна икономика”, заедно с Кенет Ароу, с която се прочува. В нея те предоставят окончателно математическо доказателство за съществуването на общо равновесие, използвайки топологични, а не базирани на смятане методи.

През 1959 г. Дебрю публикува класическата си монография – “Теория на стойността: Аксиоматичен анализ на икономическото равновесие” (серия от монографии на фондация Каулс), която е една от най-важните трудове в математическата икономика. Той също така изучава няколко проблема в теорията на кардиналната полезност, по-специално адитивното разлагане на функция на полезност, дефинирана върху декартово произведение от множества.

В тази монография Дебрю създава аксиоматична основа за конкурентни пазари. Той също така установи съществуването на равновесие, използвайки нов подход. Основната идея на неговия аргумент е да покаже, че съществува ценова система, за която съответствието на съвкупното излишно търсене изчезва. Той направи това чрез доказване на вид теорема за фиксирана точка, която се основава на теоремата за фиксирана точка на Какутани. В Глава 7 от книгата Дебрю въвежда концепцията за несигурност и показва как тя може да бъде включена в детерминистичния модел. Тук той въвежда понятието за условна стока, което е обещание за доставяне на стока, ако се реализира определено състояние на природата. Тази концепция е много често използвана във финансовата икономика, където е известна като “сигурността Arrow–Debreu”.

През 1960-1961 г. Дебрю работи в Центъра за напреднали изследвания в поведенческите науки в Станфорд и посвещава по-голямата част от времето си на комплексното доказателство, което се появява през 1962 г., на обща теорема за съществуването на икономическо равновесие.

През 1976 г. Дебрю получава Ордена на френския Почетен легион. Той е бил член на Международната академия на науките, Американската академия на изкуствата и науките, Националната академия на науките на Съединените щати и Американското философско общество.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Любомир Каримански: Рецесията чука на вратата

2022 г. беше изпълнена с различни мега заплахи, геополитически кризи и вътрешни кризи. Въпреки това данните, които отчитаме не са толкова песимистични по отношение на икономиката, защото бяха предвидени много мерки за бизнеса. През 2022 г. ползвахме еднократни разходи от държавните енергийни дружества, които не са гласувани в държавния бюджет, защото нямаме редовно правителство, а то ни е нужно. Това заяви съветникът на служебния финансов министър и бивш депутат от “Има такъв народ” Любомир Каримански пред БНТ.

Той даде пример:“ „Ако една компания има нужда от инвестиционна програма, тя няма да може да я извърши, защото държавата ѝ е отнела дивидентите, може да се наложи тя да тегли дълг“.

По думите му дефицитът е нисък заради програмите за подпомагане на бизнеса. „Ние имаме нужда от капиталовите разходи, които не се състояха, за да върви България напред. Реформите, които планирахме са много важни и трябва да се случат. Ако бяхме инвестирали парите в капиталовата устойчивост на бизнеса, предприятията вероятно щяха да направят усилие да наемат повече хора, така че да може всеки един гражданин да почувства, че се е задвижила икономиката, а не да разчитаме само на държавата за вдигането на минималната работна заплата с цената на нов дълг. Ръстът на минималната работна заплата вероятно ще е в тежест за бизнеса“, заяви Каримански.

Той посочи, че повишаването на минималната работна заплата е било нужно, защото в публичния сектор има много голяма част от хората, които са на минимална работна заплата.

„Само за последната една година най-големите жонгльори с минималната работна заплата в Народното събрание бяха политическите лидери и те спекулираха с тази тема. Такова увеличение бе заложено така или иначе. За радост се намериха буфери и стана възможно тя да се увеличи на 780. Така минималната работна заплата покрива темпа на инфлацията в страната“, заяви съветникът на служебния финансов министър.

„Направена е първата стъпка за увеличаване на минималната работна заплата, но тя трябва да е свързана и с темпа на производство. На вратата ни чука рецесията. Трябва да предприемем мерки, за да преминем по-леко през нея, т.е. ще е нужно да затегнем коланите“, предупреди Любомир Каримански.

По думите му разходите тази година ще се отразят негативно в следващата година.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Класовата борба на Нинова може да завлече на дъното и икономиката

„Ще ви говорим за минималната работна заплата и безобразието и абсурдът, който сътвориха “Продължаваме промяната“, ГЕРБ, “Демократична България“, “Български възход“ и ДПС от вчера!“ Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова след като цитираните парламентарни групи отказаха да ходят по свирката й за вдигане на минималната заплата.

В конкретния случай възникват два въпроса. Първият – „Защо парламентът се занимава с тази несвойствена за него задача – да определя МЗР, след като по закон

това е работа само и единствено на Министерския съвет?”

И вторият – „Прозряха ли този факт всички парламентарно представени политически сили и се оттеглиха, а останаха само социалистите да бранят с голи гърди тяхната правда?”

Нинова припомни предложението на левицата, а именно минималната заплата да е 50% от средната и това да влезе в сила от 2023 година.

„Наша грижа са работещите хора и работещите бедни, защото половин милион българи работят на минимална заплата и не могат да си покриват елементарните разходи“, заяви лидерът на БСП. По думите й това предложение е получило пълна подкрепа на първо четене и „Затова наричам случилото се след това политическо лицемерие“.

Да видяхте някъде други мотиви освен тези да се даде на бедните? Тоест са се вземе от тези, които имат, за да се осигурят онези, които нямат!

Да чухте някъде, че и на това решение трябва да се търси оценка на въздействието, защото в икономиката – като завършен обществен организъм – разбута ли се нещо, рефлексията е по целия спектър и понякога

удря неподозирани сегменти и води до малко очаквани негативи?

„Минималната работна заплата е определяне със сила (т.е. със закон и заплаха за насилие, ако не се спазва) на сума възнаграждение, на доход, който не е произведен, но трябва да бъде заделен от хора, които произвеждат нещо, което дава доход”, отбелязва икономистът Красен Станчев. Което може би най-точното определение на тази заплата.

Това

не е нито икономически, нито социален, нито човеколюбив начин

за решаване на какъвто и да е проблем. Доказателството може да бъде намерено още в Библията, в Новия Завет, продължава Станчев.

В Евангелието от Лука (3.11) Йоан казва “нека даде втората риза” и т.н. Независимо от вариантите на превода, текстът предполага:

а) че става дума за съвет, а не за отнемане със сила;

б) че има известен излишък на ризи;

в) че ризата трябва първо да е била произведена или купена;

г) че случващото се трябва да е по добра воля.

Няма и намек за насилие, но класовата борба е друго нещо.

Освен библейския размисъл обаче, който една марсистко-ленинска партия трудно ще разбере, има и реални факти от наши дни.

„Предложенията да се вдига минималната заплата – като механизъм за вдигане на всички доходи в България – ще имат обратен ефект. Средните доходи в страната може всъщност да спаднат от това упражнение”, предупреждава и финансистът Никола Янков.

Логиката на предлагащите тези “мерки” очевидно е, че

фирмаджиите в България правят страшни печалби

и нарочно плащат мизерни заплати на българските работници, които се трудят колкото хората в Германия и Холандия, но получават между три и пет пъти по-малко. Съответно горките български работници нямат избор и приемат да живеят в мизерия.

Тази философия в очите на изповядващите я е по-скоро религиозен въпрос. Или

въпрос на класова борба между труда и капитала,

ако щете.

Ако тези хора бяха погледнали структурата на приходите на българския държавен бюджет, щяха да разберат от мижавите числа за корпоративен данък, че в нашата икономика няма свръхпечеливши капиталисти-експлоататори, които да бъдат заставяни с административни мерки против волята им със скърцащи зъби да плащат по-високи заплати.

Ако бяха погледнали рекордно ниската безработица (под 4% за страната и около нулата в София) и ръста на средната заплата през последните 15 години (изпреварващ в пъти инфлацията за този период), в комбинация с високите нива на трудова емиграция към ЕС, може би щяха да се сетят, че в момента работещите в България са в

доста по-силна преговорна позиция от работодателите.

Ако пък бяха питали работодателите, т.е. предприемачите, които създават работните места и плащат заплатите, какво трябва да направи държавата, за да се вдигнат оборотите, печалбите и доходите на наемния труд, щяха да получат съвсем различен отговор. Но тия работодатели, разбира се, са чорбаджии и с тях не се разговаря.

Ако бяха погледнали статистиките за образование и квалификация и за производителност на труда в Западна Европа и в България, както и анализите за принадената стойност в икономиките, щяха може би да се усетят, че

“кучето” на ниските доходи в България е заровено другаде,

а не в ниската “минимална заплата”.

Вдигането на минималната заплата няма да вдигне средните доходи, но ще удари лошо част от най-ниско платените работници. След тази стъпка някои от тях ще останат без работа и ще “виснат” на бюджета за социални помощи. Други директно “заминават” в сивия сектор…

Административното повишаване на разходите за труд няма как да бъде компенсирано с

намаляване на някакви въображаеми печалби

в българските фирми. Това само ще доведе до по-висока безработица точно сред най-неквалифицираните и най-неконкурентни слоеве на населението. Ще доведе и до още икономическа емиграция. Тоест отново ще превърне България в лошо място за бизнес.

Административното вдигане на доходите без ръст на производителността ще забави икономическата активност и инвестициите (защото, когато от един и същи паричен поток се финансират по-големи разходи за труд, остават по-малко пари за инвестиции), ще повиши безработицата, ще намали ръста на икономиката (или направо ще ни вкара в рецесия), ще доведе до

увеличени социални разходи и намалени приходи за бюджета.

Това ще вдигне бюджетния дефицит и държавния дълг. Което ще намали кредитния рейтинг на държавата. В средносрочен план това не само че няма да доведе до вдигане, но може и да намали средното ниво на доходите в държавата.

„Доходите в България от две десетилетия растат стабилно и с изпреварващи темпове спрямо инфлацията. Основната причина за това за съжаление не са растящи обороти и печалби, или повишена производителност на труда в частния сектор, а демографската криза и задълбочаващата се липса на работна ръка. И това е огромен проблем, който ограничава силно възможностите за чужди и местни инвестиции, и от там и за растеж и забогатяване. Няма нужда политиците да се бъркат допълнително в този процес с мръсни от популизъм ръчички, защото само ще предизвикат инфекция в икономиката ни”, изтъква Янков.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Германската икономика посивява до 360.3 млрд. евро

Обемът на “сенчестия” сектор на германската икономика ще нарасне с 22.1 млрд. евро тази година и ще достигне 360.31 млрд. евро към края на декември, съобщава бизнес списанието Der Spiegel, позовавайки се на изчисления на Фридрих Шнайдер, финансист от Линц.

„Високата инфлация може да доведе до значително увеличаване на чернокожата работна ръка в Германия. „Сенчестата“ икономика на Германия ще нарасне с 22.1 млрд. евро през 2022 г. спрямо същия период на миналата година до 360.31 млрд. евро. Това е 10.1 процента от брутния вътрешен продукт на страната.”

За сравнение, в края на миналата година обемът на “сенчестия” сектор на германската икономика се оценява на 338.12 милиарда евро, което е приблизително 9.51 на сто от общия БВП на страната. Няколко фактора допринесоха за това увеличение тази година. Сред ключовите са задълбочаването на енергийната криза и високите темпове на растеж на цените в страната.

„Първоначално Шнайдер очакваше спад в сивата икономика в началото на годината в резултат на доброто икономическо представяне. Енергийната криза и високата инфлация обаче промениха този резултат“, се казва в коментара.

На 20 декември германският социолог Улрих Шнайдер заяви, че Германия е на път да се превърне в „държава на бедните“. Тази тенденция е повлияна от поскъпването на живота в страната поради енергийната криза. В резултат на това покупателната способност на обикновените граждани намаля, а финансовото им състояние стана по-несигурно.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]