
Развитите световни стопанства са застрашени от задълбочаващо се охлаждане, защото значително по-високите лихвени проценти потискат силно активността и този процес може да стане още по-интензивен, предупреждава Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Растежът губи инерция в много държави и няма да се засили до 2025-а когато се очаква реалните доходи да се възстановят от инфлационния шок и централните банки да започнат да редуцират кредитните разходи, посочва още базираната в Париж организация.
ОИСР прогнозира, че глобалния БВП ще нарасне само с 2.7% през идната година след слабите 2.9% през тази. И ще се подобри леко до 3% през 2025 година. При това, организацията предупреждава, че рискът от несбъдване на предвижданията е в низходяща посока заради нажежаващото се геополитическо напрежение, несигурната перспектива пред търговския обмен и опасността, че стриктната парична политика може да повлияе по-негативно от очакванията върху фирмите, индивидуалното потребление и заетостта.
“Инфлацията отстъпва, но растежът се забавя”, посочва в официално изявление на 29 ноември главният икономист на ОИСР – Клер Ломбардели. И допълва, че “тя и колегите й предвиждат икономическо охлаждане без рецесия за напредналите стопанства, но това далеч не е гарантирано”.
Мрачната перспектива е резултат от тежкия махмурлук от глобалната инфлационна криза, последвала пандемията от КОВИД-19 и скока на цените на енергията след нахлуването на Русия в Украйна. Централните банки реагираха на променената обстановка с най-агресивните в историята увеличения на лихвените проценти и дадоха да се разбере, че могат да задържат високите лихви за по-продължителен период.
ОИСР отбелязва, че въпреки понижението на инфлационните равнища, индексите на базовите потребителски цени остават неприемливо високи и паричната политика трябва да остане рестриктивна докато не се появят категорични доказателства, че натискът е намалял устойчиво. Експертите очакват Федералният резерв да започне да понижава лихвените проценти чак през второто полугодие на 2024-а, а Европейската централна банка – през пролетта на 2025 година. Тези предвиждания се различават рязко от прогнозите на пазарните играчи, които са отчели в цените лихвени понижения в Съединените щати и в еврозоната още през първото полугодие на 2024-а.
ОИСР отчита, че развиващите се пазари като цяло се представят по-добре от развитите и че индустриалните европейски икономики изостават от американската, отчасти защото те са по-силно уязвими от повишенията на лихвите заради по-силната им зависимост от банково финансиране. Организацията предупреждава, че “наситената с предизвикателства фискална перспектива” ще опъне нервите на много правителства заради растящите цени за обслужване на дълговете. А за да посрещнат нуждите на застаряващото население и на прехода към по-чиста околна среда, те трябва да положат по-големи усилия в кратки срокове, за да създадат възможности за бъдещи разходи.
“Или, в резюме, глобалната икономика се бори с инфлация, забавен растеж и засилващ се фискален натиск”, заключава Ломбардели.
източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]