Вместо да постигнат съгласие по някои конкретни климатични предложения, срещата на европейските министри по околната среда миналия месец завърши с това, че редица ключови решения бяха отложени за по-нататък.Разглеждаме текущото състояние на климата.Два набора цели Срещата на Съвета по околната среда на 18 септември се фокусира върху предложената поправка на европейския закон за климата, която да заложи задължителна цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 90 процента спрямо нивата от 1990 г. до 2040 г., като стъпка по пътя към климатична неутралност до 2050 г. Освен това генералният секретар на ООН натиска за формализиране на нови цели за намаляване на емисиите за 2035 г. по рамките на Парижкото споразумение на климатичната конференция COP30 в Бразилия през следващия месец. Все пак, въпреки септемврийския срок за подаване на тяхната нова колективна цел, всичко, което министрите, присъствали на тази среща, успяха да направят, беше да одобрят „декларация за намерение“. Декларацията очерта намерението на ЕС да представи през ноември национално определен принос (NDC) за 2035 г., който предвижда намаление на емисиите някъде между 66,25 и 72,5 процента. Това обещание, твърди Съветът по околната среда, е в съответствие с целта за намаляване на емисиите за 2040 г., която в момента е в процес на преговори, но е по-ниско от това, което много хора са се надявали. А Джули Залцман, специалист по търговската и климатичната политика на ЕС във Friends of the Earth Europe, казва пред euradio, че повечето от тези NDC все пак остават недостатъчни.Джули Залкман, активистка в организацията „Приятели на Земята Европа” (на френски език):Euranet Plus Central · Julie Zalcman, Campaigner at Friends of the Earth Europe (in French) 1„Повечето от целите, поставени от страните, участващи в COP, не отговарят на това, което учените изискват, за да бъде постигната цел за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса Целзий. Така че днес плановете, които се представят — националните планове — не са в състояние да изпълнят тези климатични ангажименти.“ Тя призовава блока поне да се придържа към целта за 90% до 2040 г. — още едно решение, което беше отложено до срещата на върха на лидерите на ЕС по-късно този месец.euradio.fr – Климат: с наближаването на COP30, Европа прави крачка назадАндрес Сут, естонският министър на енергетиката и климата, присъстваше на заседанието на 18 септември. Той казва пред Kuku Raadio, че 90 процента до 2040 г. е постижимо при условие, че има гъвкавост в рамките на секторите и между тях. Това означава възможността да се изпреварва изпълнението на целта там, където има капацитет за това, така че повече време да бъде отделено там, където промяната ще отнеме по-дълго. Той също така отвръща на критиците на Европа по света, посочвайки, че ЕС наистина си върши своята част…Андрес Сут, министър на енергетиката и климата на Естония (на естонски език):Euranet Plus Central · Andres Sutt, Estonia’s Minister for Energy and Climate (in Estonian) 1„Мисля, че има много извън ЕС, които биха искали да видят ЕС да се провали. Не трябва да им даваме тази възможност. ЕС значително е намалил емисиите си по световни стандарти. В момента представляваме около шест процента от глобалните емисии на CO2. Да обвиняваш Европа, че не прави нищо, е просто несправедливо.“ Сут се позовава на доклад, публикуван още през април от Copernicus Climate Service и Световната метеорологична организация, който посочва, че от 1980-те години насам Европа се затопля два пъти по-бързо от световното средно ниво. В този контекст той подчертава важността на ролята на ЕС като глобален лидер и акцентира, че не можем да почиваме на лаврите си.Андрес Сут, министър на енергетиката и климата на Естония (на естонски език):Euranet Plus Central · Andres Sutt, Estonia’s Minister for Energy and Climate (in Estonian) 2„Ние сме пострадали най-силно; Европа е континентът, който се затопля най-бързо. Вече сме направили много сами и сега е време другите региони да започнат да действат. Но за това е важно ние самите да демонстрираме ясно чувство за цел и да даваме личен пример, докато се движим към нашите цели.“kuku.pleier.ee – Климатичната политика е политика на конкуренциятаВашингтон се връща назад по въпроса за електрическите автомобили Толкова за другите региони да започнат да действат. От другата страна на Атлантика президентът Тръмп решително подкопава напредъка на САЩ в областта на околната среда. В деня, в който Вашингтон намали стимулите за закупуване на електрически превозни средства и спря да налага глоби на автомобили с двигатели с вътрешно горене, които надвишават допустимите емисии, Renascença се обърна към Франсиско Ферейра, президента на ZERO — най-важната екологична асоциация в Португалия — за коментар относно развитието на събитията. Ферейра смята, че решението на Конгреса на САЩ е сериозен удар назад, който ще има отражение в Европа. Той подчертава, че видни гласове от тази страна на Атлантическия океан дори призовават да се отвори отново вече затворена дискусия и да се отложи забраната на блока за двигателите с вътрешно горене в новите автомобили до 2035 г.Франсиско Ферейра, президент на ZERO (на португалски):Euranet Plus Central · Francisco Ferreira, President of ZERO (in Portuguese)„Това, което се случва в Съединените щати, е отражение на политиката на настоящия президент за изтегляне от Парижкото споразумение. Става дума за насърчаване на традиционните индустрии за изкопаеми горива, и е наистина сериозно, че както в Съединените щати, така и в Европейския съюз, тези въпроси правят толкова голяма крачка назад. Защото виждаме последиците от глобалното затопляне, а автомобилите в крайна сметка носят пряка и много значителна отговорност за тези емисии.“ Джули Залцман от Friends of the Earth посочва с пръст някои от тези несъгласни гласове — сред които и германският канцлер Фридрих Мерц — в интервюто си за euradio.Джули Залкман, активистка в организацията „Приятели на Земята Европа” (на френски език):Euranet Plus Central · Julie Zalcman, Campaigner at Friends of the Earth Europe (in French) 2„Виждаме, че определени държави, които преди се представяха като лидери в Европейския съюз по въпросите на климата, сега всъщност карат Съюза да се върне назад по своите климатични амбиции.“ Често аргументът в подкрепа на това така наречено „отстъпление“ е икономически: че трябва да намалим екологичните регулации, за да подобрим конкурентоспособността на нашите индустрии. Но представителката на белгийската партия „Зелени“ Марие Лекок твърди, че това е твърде опростено пресмятане и предоставя на RTBF конкретни данни, основани на белгийската икономика.Мари Лекок, съпредседател на Ecolo в Белгия (на френски език):Euranet Plus Central · Marie Lecocq, Co-Chair of Ecolo in Belgium (in French)„Ако не инвестираме в (климатичния) преход, това ще ни струва 30 милиарда. Това са пет процента от БВП всяка година. Така казва Федералното бюро за планиране. Затова трябва да инвестираме сега. Отбелязвам, че успяхме да намерим 34 милиарда за отбраната само за една бюджетна година. Все пак, според мен няма по-голяма неотложност от това да инвестираме в нашето оцеляване днес; с други думи — да инвестираме в защита, подпомагане и помощ пред лицето на тези климатични смущения.“ rtbf.be — „Няма ден без да има туит или ретуит, който да утвърждава идеи от крайно дясно“, оплаква се съпредседателката на Ecolo Марие Лекок. Хелдер Барата Педро, който е генерален секретар на ACAP — португалската автомобилна асоциация, твърди, че автомобилната индустрия в Европа обаче остава фокусирана върху преминаване към електрически превозни средства.Хелдер Барата Педро, генерален секретар на ACAP (на португалски език):Euranet Plus Central · Helder Barata Pedro, Secretary General of ACAP (in Portuguese)„Автомобилната индустрия и производителите на автомобили са инвестирали значително в електрификацията, както е известно. Това е път, който Европейският съюз, особено по отношение на регулациите за батериите и други видове регулации, засилва в този сектор. Следователно това е процес, който се внедрява и ще продължи да се внедрява в автомобилната индустрия.“rr.pt – САЩ отстъпва в подкрепата си за закупуването на електромобилиСъстоянието на околната среда В края на септември, по същото време, когато Тръмп беше зает да намалява ангажиментите си в областта на околната среда, Европейската агенция за околна среда (EEA) публикува своя петгодишен доклад „Състоянието на околната среда“. Това всеобхватно изследване подчертава, че въпреки значителния напредък в намаляването на емисиите на парникови газове и замърсяването на въздуха, перспективата за повечето екологични тенденции е тревожна. Андре Вайденхаупт е председател на управителния съвет на EEA, както и високопоставен служител в Министерството на околната среда, климата и устойчивото развитие на Люксембург. В интервю за 100,7 той повтаря посланието на Андрес Сут, че макар Европа да е постигнала добър напредък по отношение на емисиите на парникови газове, това не важи за целия свят. И, добавя той, изменението на климата не е единственият повод за безпокойство.Андре Вайденхаупт, председател на Управителния съвет на ЕАОС (на люксембургски език):Euranet Plus Central · André Weidenhaupt, Chair of the Management Board at the EEA (in Luxembourgish) 1„А после има и нарастващото замърсяване… включително устойчиви химикали, които по никакъв начин не могат да бъдат премахнати. В резултат виждаме масивен спад в биоразнообразието.“ Според доклада на EEA, изменението на климата и деградацията на околната среда представляват сериозни рискове за икономическото процъфтяване, сигурността и качеството на живот в Европа. Вайденхаупт дава конкретен пример от Люксембург.Андре Вайденхаупт, председател на управителния съвет на ЕАОС (на люксембургски език):Euranet Plus Central · André Weidenhaupt, Chair of the Management Board at the EEA (in Luxembourgish) 2„Когато наистина забелязваш, че нашата природа страда заради изменението на климата, е когато погледнеш, например, към горите. По същество мъртвата дървесина се е удвоила през последните години. Което, разбира се, е тревожно, тъй като горите са основно поглъщател на емисиите на CO2. С други думи — те абсорбират CO₂. И ако горите ни не са в добро състояние, те не могат да го поглъщат, което е очевидно катастрофално.“Българското национално радио хвърля светлина върху поразителен случай за това как изменението на климата и деградацията на околната среда повлияха на икономическото процъфтяване, сигурността и качеството на живот само миналата седмица. Безпрецедентни наводнения в черноморски курорт доведоха до четири смъртни случая, евакуация на 200 души и огромни материални щети. Екатерина Бъчварова е метеоролог, специализираща в градския климат в Българската академия на науките. Тя казва пред БНР, че има общ фактор, който действа при увеличаващия се брой природни бедствия, които Европа преживява.Екатерина Бачварова, метеоролог (на български език):Euranet Plus Central · Ekaterina Batchvarova, Meteorologist (in Bulgarian)„Знаем защо всичко това се случва. Атмосферата и океаните на Земята се затоплят. Това вече е документирано на много места. Това означава, че в атмосферата има значително повече енергия. В резултат атмосферните процеси стават много по-интензивни, а екстремни явления като суша и валежи също се усилват.“ Курортът, за който става дума, добавя Бъчварова, е бил необяснимо изграден в дере, върху съществуващ водоем. А с изсичането на горите в планините, оттичането на водата към деретата става още по-интензивно. Необходимо е да се покаже по-голяма отговорност по отношение на градското планиране и строителството, съгласява се Венци Божков, който преподава хидравлично инженерство в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София.Венци Божков, хидравличен инженер (на български език):Euranet Plus Central · Ventsi Bozhkov, Hydraulic Engineer (in Bulgarian)„Виждам човешка алчност. Никъде другаде по света не строят върху речни корита или потоци. Този поток им пречеше и, за да се отърват от него, за да могат да построят повече сгради, го покриха.“bnr.bg- Природата срещу човешката алчност – изводи от бедствието в “Елените”Килими от бетон По въпроса за градското строителство „Green to Grey“ е трансграничен проект, основан на данни, воден от журналисти от 11 различни европейски държави, който разглежда изчезващите зелени пространства на континента. Точният термин, който използват, е „артифициализация на почвата“, което представлява преобразуването на природни или земеделски земи в застроени или асфалтирани площи, водещо до загуба на естествените функции и качества на почвата. Резултатите от проучването, които току-що бяха публикувани, показват, че ежегодно Европа губи 1 500 квадратни километра земя за сметка на строителството. Това е еквивалентът на 600 футболни игрища всеки един ден — и далеч повече отколкото предишните оценки. Raphaëlle Aubert, журналистка от Le Monde и съавторка на проучването, казва пред euradio, че тази постепенно разпространяваща се артифициализация носи редица рискове.Рафаел Обер, съавтор на проучването „От зелено към сиво“ (на френски език):Euranet Plus Central · Raphaëlle Aubert, Co-Author of the Green to Grey Survey (in French) 1„Първо, разбира се, има конкуренция с нашите земеделски земи, които ни позволяват да се храним и които постепенно се покриват от логистични складове, къщи и хотели. Но и екологичните функции на почвата също биват трайно деградирани. Може да не осъзнаваме това, но почвата е пълна с живот и биологично разнообразие и има функции като запазване на топлината, тъй като има способността да съхранява топлина, да регулира температурите и да съхранява въглерод. Когато почвата се артифициализира, тя освобождава въглерод и вече не може да го съхранява. Много от емисиите на парникови газове са свързани с артифициализацията.“ И рисковете не спират дотук, както нашите български експерти са твърде добре наясно.Рафаел Обер, съавтор на проучването „От зелено към сиво“ (на френски език):Euranet Plus Central · Raphaëlle Aubert, Co-Author of the Green to Grey Survey (in French) 2„Още едно притеснение е, че естествените почви регулират водния цикъл. Те предотвратяват наводненията. Те отвеждат вода там, където трябва да отиде. А почва, която е станала непропусклива заради бетона, ще пренасочи водата там, където не бихме искали тя да отиде. Това означава, например, към жилища и пътища. Ще създаде наводнения там, където преди те бяха предотвратявани.“ През 2021 г. ЕС си постави за цел да компенсира земите, заети от строителство, с равна площ, възстановена като природна до 2050 г. Засега, казва „Green to Grey“, тази неналагаща се стратегия не е успяла значимо да забави загубата на зелени площи. euradio.fr – Изкуственост: Европа, потопена в бетон Но зеленото не е единственият цвят, застрашен от това. И синьото също не стои добре. Балтийско море, например, е най-замърсеното море в Европа. Неговите проблеми включват повишаваща се температура на водата, загуба на биологично разнообразие, изчерпани рибни запаси, прекомерен растеж на растителност и високи нива на замърсители като фармацевтични продукти и пластмасови отпадъци. Тъй като Швеция е една от осемте държави от ЕС, които граничат с този воден басейн, Комисията проведе конференция в Стокхолм на 30 септември, за да държи въпроса в полезрението на всички. В навечерието на конференцията Изабела Льовин, шведска евродепутатка от „Зелените“, очерта някои от ключовите предизвикателства пред нашите колеги от Latvijas Radio.Изабела Льовин, член на Европейския парламент – Зелени-ЕФА, Швеция (на английски език):Euranet Plus Central · Isabella Lövin, Member of the European Parliament – Greens-EFA, Sweden (in English)„Балтийско море е в много критично състояние, също поради затоплянето, изменението на климата… Около 80–90 милиона души живеят около Балтийско море. И това, което правим, влияе на водата. То е много, много плитко. Ако сравниш Балтийско море с например Средиземно море, Балтийско е средно 55 метра дълбоко, докато Средиземно има средна дълбочина 1,5 километра. съдържа четири процента от водния обем, който има Черно море. Така че е много крехко. Там има толкова малко вода. И това, което правим, го засяга много по-бързо отколкото другите морски райони.“lsm.lv – „Играем руска рулетка с най-важната част от живата екосистема.“ Разговор за състоянието на Балтийско море с шведския политик Левин.И така, ние се борим на всички фронтове, и много изглежда да зависи от срещата на Европейския съвет в края на този месец. Но въпреки всички предизвикателства, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обеща, когато говори на климатичната среща на върха в Ню Йорк в края на септември, че Европа ще „продължи по същия път“.Оригиналния подкаст на английски можете да чуете тукАвтор: Джоана Невил, Информационна агенция Euranet Plus
Автор: – Източник : https://bnr.bg/post/102223609/green-shoots-or-grey-clouds-what-next-for-the-climate
