Правителството одобри доклад на заместник министър-председателя по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев с мерки за стабилизиране и финансово оздравяване на „Български пощи“ ЕАД. 

Вицепремиерът ще предприеме действия за уведомяване на Европейската комисия за необходимост от временна подкрепа, под формата на публичен ресурс, за оздравяване и преструктуриране на дружеството. 

Сред основните краткосрочни мерки е усъвършенстването на съществуващия клиентски софтуер. Това ще позволи до края на 2023 г. компанията да навлезе на бързо растящия и силно печеливш куриерски бизнес сегмент. Ще бъдат и предоговорени ценовите условия по търговските договори с корпоративни клиенти и договорите за достъп до мрежата. 

Паралелно с оздравителните мерки ще започне и проект по пълна дигитална трансформация на ,,Български пощи“ ЕАД. 

Временната подкрепа има за цел дружеството да посрещне краткосрочните потребности от парични потоци до въвеждането на план за преструктуриране. Предвижданията са държавата да предостави публичен ресурс на дружеството в размер на минимум 50 млн. лева, след одобряване на мярката от службите на Европейската комисия. По този начин ще могат да приключат успешно разговорите за финансиране от „Българска банка за развитие“ ЕАД.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Граничният контролно-пропускателен пункт „Струмяни – Берова“ между общините Струмяни, Благоевградска област и Берова, Република Северна Македония, става национален обект. 

Това реши днес (22 март) Министерският съвет.

Със същото решение за национален обект се обявява и инженерната инфраструктура до граничния пункт, включително път III-1008 (Кресна – Кулата) Струмяни – Микрево – Раздал – Клепало – граница със Северна Македония. 

Обявяването на тези обекти за национални осигурява възможност за провеждане на облекчени законови процедури по промяната на предназначението на засегнатите поземлени имоти (от земеделски и горски територии в урбанизирани), по отчуждаването им с цел изграждане на инженерна инфраструктура, сгради.

Наред с това ще се ускори стартът на строителството на ГКПП „Струмяни – Берова“. Проектът е стратегически и се финансира по програмата Интеррег VI-A ИПП България – Северна Македония 2021 – 2027 година.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“До момента няма сигнали избирателната активност да се повиши”

“Не виждам никакви сигнали за това, че избирателната активност ще бъде по-висока от тази на последните избори. Към момента няма нито един сигнал, който да показва повишаване”.

С това свое наблюдение доц. Александър Христов, комуникационен експерт и преподавател, започна анализа си на предизборната кампания в интервю за БНР.

Той не се съгласи с твърдението на вицепрезидента Илияна Йотова, че предизборната кампания се води от политическите формации с теми, които не са на дневния ред на обществото.

“Политическите сили успешно използват всички теми, с които се сблъскват хората в момента, и ги адресират. Точно президентската институция, която е с пропутинска ориентация, не ѝ е работа да говори такива неща. … Кампанията е вяла и може би основната причина за това е недоверието у хората, че след изборите на 2-ри април ще може да се сформира редовно правителство. Като че ли политическите сили гледат повече към 50-ото Народно събрание, а не към 49-ото. Има всички индикации от кампанията, че това е наистина така”, коментира той.

По думите на доц. Христов продължава линията на комуникационни послания при повечето политически формации.

“Нещо малко по-ново, нещо претоплено, но нищо кой знае колко различно. Това има смисъл като стратегия в комуникацията, тъй като гарантира някаква устойчивост. Но в същото време има някакъв приспиван ефект по отношение на активността на избирателите”, посочи той.

Според него, ако бъде наложена културата на дебати, това ще има много позитивен ефект върху гражданското самосъзнание и избирателната активност и “всички като общество ще спечелим много”.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Върховният административен съд (ВАС) ще тълкува собствените си актове в полза на бизнесмена Васил Божков, с които отрича правото на държавата да търси вземанията си от хазартния му бизнес. Тълкувателното дело е образувано по искане на главния прокурор Иван Гешев, който сочи две решения на ВАС, с които бяха прогласени за нищожни издадени актове за публични държавни вземания срещу две от хазартните дружества на Божков. С тях са установени за дължими налози в общ размер на повече от 355 млн. лв., които никой не вярва че ще бъдат събрани.

Посочените в тълкувателното искане две решения на ВАС представляват според прокуратурата неправилна съдебна практика относно правомощията на председателя на закритата вече Държавна комисия по хазарта, която трябваше да контролира приходите в сектора. Държавното обвинение оспорва изводите на съда, въз основа на които е изведена тезата че председателят на комисията нямал компетентност да издава въпросните административни актове. Нещо повече – прокуратурата посочва, че макар и застъпена в двете съдебни решения, тезата е аргументирана не само с различни, но и с взаимно опровергаващи се мотиви.

С първото решение е прогласен за нищожен акт за публично държавно вземане за такси за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета. По тази сметка за период от 6 години бюджетът е бил лишен от приходи в размер на близо 330 млн. лв. с лихвите, които следва да бъдат събрани от флагмана на Божков „Еврофутбол“. Второто решение за установени публични държавни вземания за остатъка от общата сума е по отношение на „Евробет“, като дължимото е формирано от такса за поддържане на лиценз за организиране на моментна лотарийна игра „Лотария България“ за период от 5 години.

“Систематичният анализ на така постановените решения показва, че макар изводът на двата съдебни състава да е еднакъв – материална некомпетентност на издателя на АУПДВ, мотивите, които са изложени, за да бъде обоснован този извод са коренно различни и в този смисъл последните взаимно се опровергават. В първото решение е прието, че председателят на Държавната комисия по хазарта генерално не разполага с компетентност да издава актове за установяване на публични държавни вземания, в хипотезите на неплащане в установения срок на таксите по чл. 30, ал. 3 и чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта, докато във второто решение е прието, че председателят на Държавната комисия по хазарта разполага с компетентност да издава актове за установяване на публични държавни вземания в тези хипотези, но не и да определя размера на тези вземания“, пише в искането на прокуратурата.

В него е изложена хронологията на измененията на чл. 92 от Закона за хазарта, който предвижда през 2014 г., че “неплатените в срок такси подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а актът за установяване на вземането се издава от председателя на Държавната комисия по хазарта”.

От 2015 г. до атаката срещу Божков през 2020 г., разпоредбата е със следната редакция: „Неплатените в срок годишни вноски за социално отговорно поведение, държавни такси и лихви за забава подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът за установяване на вземанията се издава от председателя на Комисията.“

А след 4 август 2020 г. разпоредбата гласи: „Неплатените в срок годишни вноски за социално отговорно поведение и лихви, държавните такси по ал. 1 и лихвите, имуществените санкции и глобите по влезли в сила наказателни постановления за нарушения по този закон подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Член 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прилага съответно”.

Въз основа на горното прокуратурата стига до следните изводи:

1. За периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2014 г. председателят на ДКХ е, разполагал с изрично регламентирана в специалния закон компетентност да издава АУПДВ по отношение на задължения за такси по чл. 30, ал. 3 и променливата част от тях по чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта.
2. За времевия отрязък от 1 януари 2015 г. до 4 август 2020 г. на председателя на ДКХ е била предоставена компетентност за издаване на АУПДВ за всички видове държавни такси и лихви за забава.
3. След 4 август 2020 г. законодателят не предоставя изрична компетентност на определен държавен орган за събиране на таксите, а препраща към общите правила за определяне на компетентния орган по реда на ДОПК.

Обявените за нищожни от ВАС актове срещу „Еврофутбол“ и „Евробет“ са издадени във втория период на 14 февруари 2020 г., когато председателят на Държавната комисия по хазарта е разполагал със законова компетентност да го издаде. Същевременно прокуратурата оспорва и друга теза на съда в подкрепа на Божков – че председателят на комисията нямал компетентност да издаде акта, понеже над него нямало горестоящ орган, който да осъществи административен контрол.

„Не може да се приеме тезата, че издавайки оспорените в първоинстанционното производство актове, председателят на ДКХ е възпрепятствал възможността за оспорването му по административен ред. Същата би била мислима единствено в случай, че приложимият специален закон не предвижда изрично кой е компетентният орган да издаде съответния акт”, мотивира се прокуратурата. И заключава, че след като компетентността на председателя на комисията произтича пряко от закона, но липсва горестоящ орган, който да упражни административен контрол, актовете подлежат само на съдебен.

Така ВАС ще тълкува приложимия закона по следните въпроси:

1.  Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта (в редакцията обн. ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) разполага ли с материална компетентност председателят на Държавната комисия по хазарта да  издава актове за установяване на публични държавни вземания в хипотезите на неплащане в установения срок на таксата по чл. 30, ал. 3, предл. 1 от Закона за хазарта и променливата част от таксата по чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта?

2. Нищожен ли е акт за установяване на публично държавно вземане на председателя на Държавната комисия по хазарта, издаден на основание чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта (в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 105 от 19 декември 2014 г.), ако се установи, че е постановен в противоречие с решение на Държавната комисия по хазарта по чл. 22, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 11 от Закона за хазарта (в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 105 от 19 декември 2014 г.)?

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансиране на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за 2023 година. Одобреното финансиране е в размер на 40 млн. лева. 

Парите са за покриване на разходите по закупуване на нови видове и количества горива за преодоляване на последиците от кризисни ситуации. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

В рамките на обявената от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Благотворителен фонд „Проф. д-р Желязко Христов“ кампания за подкрепа на пострадалите от разрушителните земетресения в Турция и Сирия бяха събрани 10 хил. лева. Акцията започна на 9 февруари в знак на съпричастност с бедстващите от трагедията.

Събраната сума бе преведена на Конфедерацията на турските профсъюзи (HAK-İŞ), която активно набира дарения за разрушените райони. Средствата ще бъдат предоставени на пострадалите. 

Президентът на КНСБ Пламен Димитров изпрати писмо до президента на HAK-İŞ Махмут Арслан, в което изразява солидарността си. Той посочи, че е дълбоко натъжен от новините за разрушителните земетресения.

КНСБ предостави материалните дарения, събрани в рамките на благотворителната кампания, на Хасковската община и на Минерални бани. Оттам те ще бъдат транспортирани до нуждаещите се в Турция.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

97 млн. лева по Националния план за възстановяване и устойчивост могат да получат 28 професионални гимназии, избрани да станат центрове за високи постижения, като за целта те трябва да са готови с проектните си предложения до края на юни, съобщиха от Министерството на образованието и науката.  

Предвидено е гимназиите, по една във всяка от 28-те области у нас, да бъдат модернизирани и оборудвани според най-високите технологични изисквания. 

За да получат финансиране, до септември те трябва да имат сключен договор с изпълнител за строителството.  

По процедурата се предвижда финансиране на дейности за доставка и монтаж на съвременно високотехнологично оборудване и обзавеждане, както и за ремонт, реконструкция, обновяване и пристрояване на училищни сгради. 

Едно от условията е минимум 45% от средствата да бъдат използвани специално за оборудване и обзавеждане. То не трябва да бъде STEM оборудване, а да е насочено към професионалните направления, по които водят обучение гимназиите. Причината е, че училищата са избрани като стратегически водещи гимназии в съответните професионални направления, а не на базата на нуждата им от ремонт. 

Тези разяснения са дадени по време на среща днес между представители на 28-те училища и експерти от МОН и Изпълнителната агенция „Програма за образование“

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]