Върховният административен съд (ВАС) ще тълкува собствените си актове в полза на бизнесмена Васил Божков, с които отрича правото на държавата да търси вземанията си от хазартния му бизнес. Тълкувателното дело е образувано по искане на главния прокурор Иван Гешев, който сочи две решения на ВАС, с които бяха прогласени за нищожни издадени актове за публични държавни вземания срещу две от хазартните дружества на Божков. С тях са установени за дължими налози в общ размер на повече от 355 млн. лв., които никой не вярва че ще бъдат събрани.

Посочените в тълкувателното искане две решения на ВАС представляват според прокуратурата неправилна съдебна практика относно правомощията на председателя на закритата вече Държавна комисия по хазарта, която трябваше да контролира приходите в сектора. Държавното обвинение оспорва изводите на съда, въз основа на които е изведена тезата че председателят на комисията нямал компетентност да издава въпросните административни актове. Нещо повече – прокуратурата посочва, че макар и застъпена в двете съдебни решения, тезата е аргументирана не само с различни, но и с взаимно опровергаващи се мотиви.

С първото решение е прогласен за нищожен акт за публично държавно вземане за такси за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета. По тази сметка за период от 6 години бюджетът е бил лишен от приходи в размер на близо 330 млн. лв. с лихвите, които следва да бъдат събрани от флагмана на Божков „Еврофутбол“. Второто решение за установени публични държавни вземания за остатъка от общата сума е по отношение на „Евробет“, като дължимото е формирано от такса за поддържане на лиценз за организиране на моментна лотарийна игра „Лотария България“ за период от 5 години.

“Систематичният анализ на така постановените решения показва, че макар изводът на двата съдебни състава да е еднакъв – материална некомпетентност на издателя на АУПДВ, мотивите, които са изложени, за да бъде обоснован този извод са коренно различни и в този смисъл последните взаимно се опровергават. В първото решение е прието, че председателят на Държавната комисия по хазарта генерално не разполага с компетентност да издава актове за установяване на публични държавни вземания, в хипотезите на неплащане в установения срок на таксите по чл. 30, ал. 3 и чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта, докато във второто решение е прието, че председателят на Държавната комисия по хазарта разполага с компетентност да издава актове за установяване на публични държавни вземания в тези хипотези, но не и да определя размера на тези вземания“, пише в искането на прокуратурата.

В него е изложена хронологията на измененията на чл. 92 от Закона за хазарта, който предвижда през 2014 г., че “неплатените в срок такси подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а актът за установяване на вземането се издава от председателя на Държавната комисия по хазарта”.

От 2015 г. до атаката срещу Божков през 2020 г., разпоредбата е със следната редакция: „Неплатените в срок годишни вноски за социално отговорно поведение, държавни такси и лихви за забава подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът за установяване на вземанията се издава от председателя на Комисията.“

А след 4 август 2020 г. разпоредбата гласи: „Неплатените в срок годишни вноски за социално отговорно поведение и лихви, държавните такси по ал. 1 и лихвите, имуществените санкции и глобите по влезли в сила наказателни постановления за нарушения по този закон подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Член 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прилага съответно”.

Въз основа на горното прокуратурата стига до следните изводи:

1. За периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2014 г. председателят на ДКХ е, разполагал с изрично регламентирана в специалния закон компетентност да издава АУПДВ по отношение на задължения за такси по чл. 30, ал. 3 и променливата част от тях по чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта.
2. За времевия отрязък от 1 януари 2015 г. до 4 август 2020 г. на председателя на ДКХ е била предоставена компетентност за издаване на АУПДВ за всички видове държавни такси и лихви за забава.
3. След 4 август 2020 г. законодателят не предоставя изрична компетентност на определен държавен орган за събиране на таксите, а препраща към общите правила за определяне на компетентния орган по реда на ДОПК.

Обявените за нищожни от ВАС актове срещу „Еврофутбол“ и „Евробет“ са издадени във втория период на 14 февруари 2020 г., когато председателят на Държавната комисия по хазарта е разполагал със законова компетентност да го издаде. Същевременно прокуратурата оспорва и друга теза на съда в подкрепа на Божков – че председателят на комисията нямал компетентност да издаде акта, понеже над него нямало горестоящ орган, който да осъществи административен контрол.

„Не може да се приеме тезата, че издавайки оспорените в първоинстанционното производство актове, председателят на ДКХ е възпрепятствал възможността за оспорването му по административен ред. Същата би била мислима единствено в случай, че приложимият специален закон не предвижда изрично кой е компетентният орган да издаде съответния акт”, мотивира се прокуратурата. И заключава, че след като компетентността на председателя на комисията произтича пряко от закона, но липсва горестоящ орган, който да упражни административен контрол, актовете подлежат само на съдебен.

Така ВАС ще тълкува приложимия закона по следните въпроси:

1.  Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта (в редакцията обн. ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) разполага ли с материална компетентност председателят на Държавната комисия по хазарта да  издава актове за установяване на публични държавни вземания в хипотезите на неплащане в установения срок на таксата по чл. 30, ал. 3, предл. 1 от Закона за хазарта и променливата част от таксата по чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта?

2. Нищожен ли е акт за установяване на публично държавно вземане на председателя на Държавната комисия по хазарта, издаден на основание чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта (в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 105 от 19 декември 2014 г.), ако се установи, че е постановен в противоречие с решение на Държавната комисия по хазарта по чл. 22, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 11 от Закона за хазарта (в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 105 от 19 декември 2014 г.)?

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

В рамките на обявената от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Благотворителен фонд „Проф. д-р Желязко Христов“ кампания за подкрепа на пострадалите от разрушителните земетресения в Турция и Сирия бяха събрани 10 хил. лева. Акцията започна на 9 февруари в знак на съпричастност с бедстващите от трагедията.

Събраната сума бе преведена на Конфедерацията на турските профсъюзи (HAK-İŞ), която активно набира дарения за разрушените райони. Средствата ще бъдат предоставени на пострадалите. 

Президентът на КНСБ Пламен Димитров изпрати писмо до президента на HAK-İŞ Махмут Арслан, в което изразява солидарността си. Той посочи, че е дълбоко натъжен от новините за разрушителните земетресения.

КНСБ предостави материалните дарения, събрани в рамките на благотворителната кампания, на Хасковската община и на Минерални бани. Оттам те ще бъдат транспортирани до нуждаещите се в Турция.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

97 млн. лева по Националния план за възстановяване и устойчивост могат да получат 28 професионални гимназии, избрани да станат центрове за високи постижения, като за целта те трябва да са готови с проектните си предложения до края на юни, съобщиха от Министерството на образованието и науката.  

Предвидено е гимназиите, по една във всяка от 28-те области у нас, да бъдат модернизирани и оборудвани според най-високите технологични изисквания. 

За да получат финансиране, до септември те трябва да имат сключен договор с изпълнител за строителството.  

По процедурата се предвижда финансиране на дейности за доставка и монтаж на съвременно високотехнологично оборудване и обзавеждане, както и за ремонт, реконструкция, обновяване и пристрояване на училищни сгради. 

Едно от условията е минимум 45% от средствата да бъдат използвани специално за оборудване и обзавеждане. То не трябва да бъде STEM оборудване, а да е насочено към професионалните направления, по които водят обучение гимназиите. Причината е, че училищата са избрани като стратегически водещи гимназии в съответните професионални направления, а не на базата на нуждата им от ремонт. 

Тези разяснения са дадени по време на среща днес между представители на 28-те училища и експерти от МОН и Изпълнителната агенция „Програма за образование“

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Няма как да приемеш, че един гражданин е участвал в корупционна схема,  да го обвиниш по глобалния закон „Магнитски“ и после да кажеш, че българските служби за обществен ред са го задържали незаконно

Темата за правата на човека не може да се обясни само със задържането на един или друг. Проблематиката е много по-сложна и всеобхватна. В доклада на Държавния департамент на САЩ има и отделен абзац относно проблема с корупцията у нас – явление, което поставя България по този показател сред последните в Европа. А корупцията засяга правата и интересите на множество граждани.  Между двете точки – за правата на човека и за корупцията – докладът не прави никаква корелация. Действително има противоречие между този доклад и последния списък „Магнитски“, в който фигурира финансовият министър от правителството на Борисов Владислав Горанов.

Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ бившият министър на вътрешните работи Бойко Рашков, водач на листа на ПП-ДБ в 14 МИР – Перник.

Още от интервюто:

С Държавният департамент на САЩ и американското Министерство на финансите  влязоха в противоречие по българска тема?

Убедил ли е българският главен прокурор Брюксел, че в България им заговор срещу държавата?

С какви доводи беше отнета думата на заподозрения за далаверите по магистрала „Хемус“ футболен съдия?

Докъде се простират компетенциите на МВР да разследва престъпления – малки ли са или са достатъчни?

Вижте други събеседници в СТУДИО БАНКЕРЪ

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Самоцелните изменения на Конституцията никога не са водили до нещо добро. Това заяви пред БНР деканът на Юридическия факултет в СУ “Св. Климент Охридски” проф. Даниел Вълчев.

“От 5 изменения и допълнения на Конституцията, откакто тя е приета, в 4 сме включили въпроса, да не кажа, че сме изцяло посветили на съдебната рефома, и всеки път казваме, че това е първата решителна крачка към съдебна реформа. До тук имаме 4 първи решителни крачки. Време е да направим втората крачка. Не може така. Свикнахме да ползваме съдебната реформа като политическо знаме и то партийно знаме. Съдебната реформа – на мен не ми е ясно коя е. Какво да е – е въпрос на консенсус. Но нещо трябва да се направи. От една страна трябва да усъвършестваме мерки, например за неотклонение. Трябва да има симетрии в наказателния процес – това не е трудно. Проблемът е, че ние сме се фокусирали върху няколко персонални промени, което малко ни замъглява“, коментира той. 

Днес ще бъде представено юбилейното 20 издание на “Юридически барометър”. Като една от тенденциите, представени в анализа, проф. Вълчев подчерта бързината, с която се правят промени в законодателството.

“Ние сме абсолютни шампиони в лицето на Закона за здравето. Само за година беше изменен и допълнен 10 пъти. В едно от измененията – законопроектът е внесен в един ден, същият ден е разгледан в комисия, същия ден е гласуван на първо и второ четене и същия ден е изпратен за указ при президента”, посочи той. 

В края на всеки парламент се вижда едно почти истерично желание за внасяне на законорпоекти и за някаква бързина, отбеляза юристът.  

“Последният парламент – в периода юли – декември 2022 г., има внесени 199 законопроекта за 6 месеца – огромно количество. Те не могат дори да се разгледат, камо ли да бъдат приети”, уточни проф. Вълчев. 

По думите му са се опитали да проследят един от елементите на изборния процес – начина на гласуване. За машинното и хартиеното гласуване и промените през годините, той каза: 

“Резултатът от всичко това е, че хората, които вярваха в машинното гласуване, започнаха да се разколебават. А тези, които вярваха в хартиеното гласуване, съвсем се отчаяха. В резултат на този дебат ние вместо да обединим обществото, успяхме още повече да го разколебаем, което не е хубаво”. 

Акцентът на анализа не е върху политическите процеси в България, доколкото е възможно, защото законодателството е отражение на политически ситуации, коментира проф. Вълчев. Той даде пример с наказателното законодателство, което е темата на броя. 

“Първият НК от 1951 г. за 17 години има 12 изменения. Действащият НК, между 1968 и 1998 г., е изменян 1 път годишно. Изведннъж от 1999 г., за 24 години той е изменян и допълван 84 пъти”. 

Според него се вижда тенденцията към все по-голяма бързина в промените на наказателното законодателство.

“Още по-лошо – една реактивност, главно идваща от народни представители, като се случи нещо лошо в обществото, първата работа е да ожесточат санкциите. Това не е големият въпрос. Самата система на наказанията в НК до такава степен вече е объркана, че понякога за непредпазливи деяния наказанията са по-големи отколкото за умишлени. Този разговор отива отвъд политическата ситуация”, изтъкна проф. Вълчев. 

“Много по-лесно е да се плъзгаш по моментните настроения на обществото, отколкото да обясняваш на хората коя е правилната посока и да се опиташ да ги подредиш зад себе си и да ги поведеш нанякъде. Много по-лесно е гневът на хората от нещо случилото се в обществото да го яхнеш – от това никога нищо добро не се получава. Превенцията е много по-важна“, категоричен е проф. Даниел Вълчев. 

Той даде пример, че задържането под стража като мярка за неотклонение не означава, че човекът е виновен. Хората са много чувствителни по тази тема, но това са фундаментални принципи, от които ние не можем да се отклоним като демократично общество, подчерта той. По думите му трябва сериозно да помислим за усъвършенстване на мерките за неотклонение. 

Според него основното е, че реформи на големи публични системи могат да станат с усилията на хората, които живеят в България. Може да ни го каже който иска отвън, но това са неща, които ние знаем, отбеляза проф. Вълчев. Според него просто не успяваме да се организираме да ги решим. 

“Наказателното правораздаване е силен инструмент и когато той бъде насочен към хора, които не са извършили дадено деяние, това е много опасно. От друга страна не можем да затъпим този инструмент, защото в някои случаи той трябва да бъде остър“, коментира още Даниел Вълчев.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]