“Правителството си е позволило да наруши решение на НС”

“Управляващите извършват неща, които хранят “Възраждане”, смята бившата ПР на ПП

Териториалните планове преразглеждат решения на парламента.

С това твърдение започна коментара си пред БНР Диана Дамянова, комуникационен специалист и бивш синдикалист. 

“Народното събрание каза, че въглищната енергетика трябва да бъде запазена до 2038 г., а в Териториалните планове се предвижда 80% намаляване на енергийната мощност на България до 2030 г. Т.е. Министерският съвет е преразгледал решение на парламента и аз не знам това до каква степен е законно и как ще се отрази на тези момчета и момичета, които протестират на магистралите. … Правителството си е позволило да наруши решение на парламента и всички думи, които казва, вече е с трактовката на нарушител на закона. … Когато правителството си е позволило да наруши грубо решение на парламента, естествено е политическите сили да яхнат протеста”, заяви тя.

Дамянова посочи, че добрата новина от днес е, че най-накрая тези планове вече са публикувани от Министерството на енергетиката.

Според нея няма комуникационен проблем между протестиращите миньори и енергетици и властта.

“Те са вулгарно лъгани, че ще бъдат запазени до 2038 г., а започват да ги ликвидират още сега. Вулгарно са лъгани с 36 заплати, за които по-късно ще разберем, че не могат да се затварят ей така. Териториалните планове са чиновнически ужас, който е създаден, за да могат да се вземат пари сега. Това е национално предателство”, смята Диана Дамянова, бивш ПР на “Продължаваме промяната”.

По думите ѝ “всичко това е една измама, която е направена по две причини – да бъде хвърлен някакъв документ в Европа, втората – да има един огромен ресурс на разположение на правителството”.

Дамянова изказа мнение, че управляващите извършват неща, които хранят “Възраждане”.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Премиерът Николай Денков отправи нова покана за среща към протестиращите миньори и енергетици, съобщават от правителстваната пресслужба. 

В съобщението се посочва, че той ги кани на разговор за конкретните стъпки на енергийния преход във въглищните региони Стара Загора, Перник и Кюстендил утре, 3 октомври, в 11:00 часа в административната сграда на “Мини-Марица Изток” ЕАД в Раднево.

Писмото, подписано от премиера, е адресирано до повече от 30 представители на синдикатите на национално, регионално и локално ниво в трите области и в предприятията, засегнати от плановете за излизане на България от въглищната енергетика. 

В срещата в Раднево ще участват също министри от правителството, които имат отношение към темата. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Кирил Петков призова протестиращите миньори за диалог. Според него той трябва да се води с кабинета, а не с политически формации, тъй като ключът за решението на техните проблеми е в изпълнителната власт. 

“Наистина тук трябва да се седне между правителството и протестиращите. Защото опасността е – ако почнат отделни политически партии да се срещат с протестиращите, това може само да политизира протеста по начин, по начин, по който ще е неефективен”, каза той.

“Всички знаем, че сме преди местни избори в момента, да се срещат отделни политически партии, само ще се вдигат лозунги, а няма да се стигне до решения”, коментира съпредседателят на “Продължаваме промяната – Демократична България” на брифинг в парламента.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Мирослав Кочев е новият главен финансов директор на “Дженерали Застраховане” АД. Той наследява позицията от Жанета Джамбазка, като промяната влезе в сила от 1 октомври 2023 г. Успоредно с тази роля, Кочев се присъединява към Управителния съвет на дружеството, уточниха от застрахователя.

Мирослав Кочев има дългогодишен опит в сферата на финансите. Той става част от екипа на “Дженерали Застраховане” АД през 2014 г. като началник на отдел “Отчети и инвестиции”. Четири години по-късно е избран за директор “Управление на риска” в компанията, като заемаше тази длъжност досега.

Като част от екипа на “Дженерали Застраховане” АД Мирослав Кочев има ключова роля в редица стратегически финансови проекти, включително въвеждането на рамката Платежоспособност II в областта на оценяването на активи и създаването на системата за управление на риска и управлението на капитала. Преди 2014 г. Мирослав Кочев развива професионалните си умения в сферата на финансите и одита в екипа на KPMG България.

Мирослав Кочев притежава магистърска степен по “Макроикономика” от Софийски университет „Св. Климент Охридски”. През 2022 г. завършва mini-MBA програмата „Актюери на бъдещето“ на MIB Trieste School of Management. Мирослав Кочев е член на Асоциацията на сертифицираните счетоводители (ACCA) от 2016 г.

“Благодарен съм за гласуваното доверие и за възможността, като съм готов да работя за справянето с предстоящите предизвикателства! Това, че сме част от международна група с над 190-години опит в лицето на Generali, ми дава увереност, че заедно с целия екип на компанията ще продължим да насочваме усилията си към постигането на стратегическите ни цели, както и за гарантирането на добри резултати за всичките ни заинтересовани страни”, отбеляза Мирослав Кочев.

След назначаването на Мирослав Кочев на поста главен финансов директор, Жанета Джамбазка ще продължи да изпълнява функцията на член на Управителния съвет на “Дженерали Застраховане” АД и “Джи Пи Презастраховане” АД до началото на 2024 година.

Жанета Джамбазка има дългогодишен опит в застрахователния сектор, като нейният професионален път в сектора започва през 1988 година. От 2015-а досега тя заемаше длъжността главен финансов директор на “Дженерали Застраховане” АД, като в този период тя имаше важен принос за стабилните финансови резултати на компанията и постигането на редица успехи във финансовата сфера. Преди това кариерата ѝ минава през ЗАД “Виктория”, където е изпълнителен директор и заместник-председател на Управителния съвет на дружеството. През 2016 г. Жанета Джамбазка е победител в престижния конкурс CFO на годината в категория „Стратегия за развитие на финансовата функция”.

“Удовлетворена съм от постигнатото през годините. “Дженерали Застраховане”  е финансово стабилна компания с отлични резултати и потенциал за постигане на стратегическите си цели в бъдеще. Благодарна съм за доверието, подкрепата и уважението на екипа си и на колегите, с които работихме заедно през годините! Пожелавам на Мирослав Кочев успешно да преодолява предизвикателствата и вярвам, че с качествата,  които притежава, ще бъде успешен Главен финансов директор!“, посочи  Джамбазка.

„Дженерали астраховане“ АД е една от водещите застрахователни компании в България и е част от Generali Group.

Generali е един от най-големите доставчици на застрахователни услуги и такива, свързани с управлението на активи в световен мащаб. Създадена през 1831 г., тя присъства в 50 страни по света с общ премиен приход от 81.5 милиарда евро за 2022 година. С повече от 82 000 служители, обслужващи 69 милиона клиенти, Групата има водеща позиция в Европа и нарастващото присъствие в Азия и Латинска Америка.

„Дженерали Застраховане” АД – София притежава  лиценз за извършване на застрахователна дейност.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Промишлената активност на еврозоната остава затънала в дълбок и обхватен низходящ тренд, което се потвърждава и от септемврийските данни за сектора, публикувани на 2 октомври. Те показват, че потреблението продължава да се свива със скорост, която рядко е надхвърляла темпото от 1997-а когато започва да се събира информация по въпроса. Финалната оценка на индекса PMI, изчисляван от агенция “Стандард енд Пуърс глоубъл”, е потънала до 43.4 пункта през септември от 43.5 през август. Всички стойности под 50 точки са белег за спад на сектора. Показателят, измерващ продукта от бранша, който се смята за добър индикатор за икономическо здраве, е паднал до 43.1 от 43.4 пункта.

Главният икономист на Търговската банка на Хамбург посочва, че този индекс върви надолу през цялото трето тримесечие, поради което той е сигурен, че рецесията в промишления сектор продължава през целия период.

Франция и Германия са водачите по пътя към дъното през септември. Докато Испания и Италия до известна степен са по-слабо засегнати.

Индексът, отчитащ подадените нови заявки, се е повишил леко през миналия месец – до 39.2 от августовските 39 пункта, но остава твърдо под вододела от 50 точки. Този спад на търсенето идва въпреки по-бързия спад на средните цени за тримесечието от който и да било друг момент освен голямата рецесия през 2008-2009 година.

Паричните стратези на Европейската централна банка, които, поне досега, не успяват да върнат инфлацията обратно до целевите 2% годишно, може и да бъдат удовлетворени от новината за падащите цени. През миналия месец те повишиха основната лихва за десети пореден път, но те вероятно вече са приключили възходящия цикъл на затягане на паричната политика и ще кротуват поне до юли 2024-а, според икономисти, анкетирани от агенция “Ройтерс”.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

По-озеленените квартали имат по-здрави жители, а смогът може да ни вкара в болница дори след седмица закъснение, показват резултатите от две първи по рода си проучвания за обществено-здравните ефекти от замърсения въздух в градовете в България.

Двете задълбочени изследвания, извършени от български учени и организации с обществена полза, разглеждат отражението на основни замърсители върху общественото здраве в град София от две допълващи се гледни точки и показват тревожни взаимовръзки.

Първото проучване е по проект, финансиран от Министерството на образованието и науката, и в него са участвали специалисти от различни области и институции, обясни пред БНР-Радио София доц. Ренета Димитрова от катедра „Метеорология и геофизика“ на Физическия факултет към СУ „Св. Кл. Охридски“. То обхваща 10 години и изследва краткосрочните или остри ефекти от замърсяването върху усложнението на хроничните заболявания и ръста на хоспитализациите като последствие.

Второто проучване е финансирано от фонд „Научни изследвания“ и в някаква степен е продължение на първото. То изследва влиянието на факторите на замърсяване в Пловдив и Варна.

Доц. Димитрова потвърди, че най-голямото замърсяване в градовете причиняват отоплението с твърдо гориво и автомобилният трафик.

Но делът им много зависи от района на града.

Тя обърна внимание и на шумовото замърсяване: Повишаване на самолетния шум само с 5 децибела допринася за 20% по-лошо здравословно състояние, показва анкета с жители.

„Институциите може да помогнат, но трябва да разберем, че от нас, хората, зависи подобряването на средата, в която живеем“, изтъкна още Ренета Димитрова.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Единният регистър по Изборния кодекс – ЕРИК, в Сметната палата е отворен за подаване на информация от участниците в изборите

Единният регистър по Изборния кодекс – ЕРИК, в Сметната палата е отворен за подаване на информация от участниците в предстоящите избори за кметове и за общински съветници.

Съгласно Изборния кодекс участниците в изборите – партии, коалиции и инициативни комитети, са длъжни да представят в Сметната палата в 5-дневен срок от откриване на предизборната кампания, т.е. до 4 октомври, включително,  следните данни за включването им в ЕРИК:

– имената, ЕГН и адрес на дарителите, вида, целта, размера или стойността на направените дарения;

– имената и ЕГН на кандидатите и на членовете на инициативните комитети, които са предоставили средства, и размерът на средствата;

– декларациите за произхода на дарените средства, когато общият размер на дарението от едно физическо лице надхвърли една минимална работна заплата;

– декларациите за произхода на средствата на кандидатите, издигнати от партията/коалицията/инициативния комитет, и на членовете на инициативния комитет, когато размерът на средствата е над една минимална работна заплата;

– наименованията на социологическите и рекламните агенции, както и на агенциите за осъществяване на връзки с обществеността, с които участникът работи.

Участниците в изборите трябва да подават и по време на кампанията всяка следваща нова информация от изброените групи за вписване в ЕРИК, като срокът за това е до 7 дни от възникването й.

Подробни указания и образци на документи са публикувани на интернет страницата на Сметната палата, в раздел „Контрол-избори“, „Подаване на информация за Единния регистър по Изборния кодекс“.

Изготвени са  и видеоклипове с разяснителна информация, които се излъчват по Българската национална телевизия.

При неподаване на задължителната информация за включване в ЕРИК, на лицето, което представлява партията или инициативния комитет, или на лицата, които представляват коалицията, се налага глоба от 3000 до 10 000 лева.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към септември 2023 г. да бъде дефицит в размер на около 0.78 млрд. лв. или 0.4% от прогнозния БВП, обявиха от Министерството на финансите. Планираният в разчетите към ЗДБРБ за 2023 г. дефицит за годината е 4.6 млрд. лева. Очаква се в оставащите месеци до края на годината бюджетното салдо да достигне планирания дефицит от 2-5% от БВП на страната.

Прогнозираното разширяване на дефицита през септември се дължи на планирани значителни по размер плащания в месеца. Става въпрос за лихвени плащания по държавния дълг (над 0.3 млрд. лв.), изплатена държавна помощ по схема „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействиe на руската агресия срещу Украйна“ и други плащания към селскостопанските производители (близо 0.3 млрд. лв.).

Приходите, помощите и даренията по КФП

към септември са в размер на 47.6 млрд. лв. (68.6% от годишния разчет). Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на миналата година с 3.4 млрд. лв. (9.9 на сто). Неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 0.7 млрд. лева.

Разходите по консолидираната фискална програма

(включително вноската на България в бюджета на ЕС) към септември са в размер на 48.4 млрд. лв. (65.4% от годишния разчет) и нарастват с 10 на сто спрямо същия период на миналата година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на септември от централния бюджет, възлиза на 1.25 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Евросъюза.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Френската търговска верига за стоки за дома Leroy Merlin зае първо място в класацията на Forbes за най-големите чуждестранни компании в Русия по приходи в края на 2022 година. Приходите на компанията възлизат на 529.7 милиарда рубли.

Според рейтинга, на второ място в списъка е японската JT Groupe (432.6 милиарда рубли). Тройката затваря американската Philip Morris International (399.9 милиарда рубли). Десетте най-големи чуждестранни компании също включват PepsiCo (303.7 милиарда рубли), Elo Groupe (292.6 милиарда рубли), Veon (286.4 милиарда рубли), Metro AG (223.6 милиарда рубли), Mars (201.4 милиарда рубли), Nestle (195 милиарда рубли) и Chery Automobile (147.5 милиарда рубли).

Forbes отбеляза, че Leroy Merlin не разкрива финансови отчети, така че за рейтинга изданието използва прогнози за приходите, направени от агенция INFOLine. Друга компания, която не разкри данни за 2022 г., е руският филиал на Nestle.

Както припомня Forbes, преди година Leroy Merlin беше на второ място. Бившият лидер в рейтинга – германският автомобилен производител Volkswagen Group, загуби лидерството си поради факта, че напусна руския пазар.

Изданието добавя, че 22 чуждестранни компании, участвали в миналогодишния рейтинг, вече са напуснали руския пазар или са преустановили работата си на него. През годината броят на китайските компании на пазара се е увеличил (шест компании в списъка), но САЩ остават лидер (преди година имаше 10 компании в класацията, сега са 6).

Според публикацията Leroy Merlin няма да бъде представена в следващата класация. През март 2023 г. компанията обяви, че планира да прехвърли контрола върху руския бизнес на местния бизнес.

На 24 март 2023 г. френската компания Adeo, която притежава марката Leroy Merlin, реши да продаде магазините си за строителни материали в Руската федерация на руския ди мениджмънт. 

История на веригата магазини Leroy Merlin започва от магазина Stock Americain,

основан от Adolphe Merlin в град Neus-les-Mines в Северна Франция след Първата световна война. Той разпродаде останалата невоенна собственост на експедиционните сили на американската армия. През 1923 г. Адолф Мерлин прехвърля бизнеса на сина си, също Адолф. Под негово ръководство магазинът е преобразуван за продажба на стоки за ремонт и строителни материали, а през 30-те години продава готови къщи. През 1960 г. компанията променя името си на Leroy Merlin (Leroy – от фамилното име на съпругата на Адолф Мерлин младши – Роуз Лерой). През 1967 г. в Neus-les-Mines е открит първият супермаркет на самообслужване, който поставя основите на модерната концепция за магазини на веригата.

През 1981 г. компанията е продадена на семейство Мулие и впоследствие погълната от групата Adeo.

През 1989 г. магазин Leroy Merlin отваря врати за първи път извън Франция – в Испания. В началото на новото хилядолетие компанията придобива веригата магазини на своя конкурент – немската Obi, във Франция.

Сегашно състояние

Към март 2023 г. Leroy Merlin се представлява от около 500 магазина в 15 държави: Франция, Испания, Португалия, Италия, Гърция, Полша, Румъния, Кипър, Бразилия, Южна Африка, Китай, Кот д’Ивоар, Русия, Казахстан и Украйна. Общият брой на служителите е около 115 хиляди души, мрежата във Франция има 144 магазина.

Общите приходи на цялата мрежа Leroy Merlin не се публикуват.

Първият руски магазин Leroy Merlin беше открит на 7 август 2004 г.. Около 80% от асортимента е от стоки от руски доставчици. Френската компания е инвестирала в проекта 14 млн. евро. Инвестицията се е изплатила за една година. Това позволи на Leroy Merlin да започне бързо разширяване: до средата на 2010 г. руското подразделение стана най-голямото извън Франция.

Общо към март 2023 г. веригата управлява 107 хипермаркета в Русия в 62 града: от Калининград до Хабаровск. Общата численост на персонала е 45 хиляди души. През 2022 г. Adeo отбеляза, че Русия е вторият по големина пазар за компанията, носейки й 18 процента от общите приходи.

Основната структура на компанията в Русия беше Leroy Merlin Vostok LLC (главен изпълнителен директор от 2019 г. – Лоран Дефасие). Приходите му през 2021 г. възлизат на 456.5 милиарда рубли,  а нетната печалба – 35.5 милиарда рубли.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Световната банка понижи прогнозата си за краткосрочен растеж в развиващите се икономики в Източна Азия и Тихия океан. Според доклада на банката растежът на БВП на региона в края на 2023 г. ще бъде 5 процента, което е с 0.1 процент по-ниско от предишната оценка на банката, дадена през април тази година. 

Но разминаването между новата прогноза за 2024 г. и предишната се оказа много по-съществено. Докато през април Световната банка вярваше, че икономиката на региона ще нарасне с 4.8 процента през следващата година, сега тя намали очакванията си до 4.5 процента. Такава значителна ревизия на динамиката на растежа на БВП на региона е свързана с икономическите проблеми на Китай. Прогнозата за икономическия й растеж за тази година остава непроменена на 5.1 на сто, но през следващата година банката очаква растеж да бъде 4.4 на сто, а не 4.8 процента. 

„Продължаващите вътрешни предизвикателства на Китай – забавяне на икономическото възстановяване, нарастващ дълг и слабост в сектора на недвижимите имоти, структурни фактори като застаряващото население, ще натежат върху икономическия растеж на Китай, забавяйки го до 4.4 процента през 2024 г.“, се казва в доклада на Световната банка. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]