Хърватия, България и Румъния могат да спечелят най-много сред страните от Източна Европа при пълно усвояване на безвъзмездните средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. Трите държави могат да увеличат БВП-то си съответно с по 1%, 1% и с 0,8 процентни пункта годишно в периода 2021-27 г., т.е. с 4-5 пъти повече от средното за тази част от блока (0,2%). До това заключение достига кредитната агенция Moody's в доклад за страните от Централна и Източна Европа. Какъв риск има с фонда за възстановяване? Финансирането от ЕС ще стимулира икономическия растеж, но институционалните предизвикателства ще забавят или дори ще ограничат ползите за някои страни, предупреждава рейтинговата агенция, цитирана от бизнес медията bne IntelliNews, която е фокусирана върху развиващите се пазари. Окончателните нива на инвестициите ще зависят в крайна сметка от това колко средства ще могат да усвоят тези страни от финансовите фондове на ЕС. Страните с по-слаб опит в миналото, като Румъния, ще се нуждаят от "надграждане на институционалния капацитет, което не е лесно постижимо и отнема време да се материализира", посочват от Moody's. Фискалните показатели вероятно също ще се подобрят в тези страни. При по-висок икономически растеж съотношенията дълг към БВП ще спадне кумулативно в ЕС с 2,3 процентни пункта за периода 2021-27 г., като Хърватия, Румъния и България ще отбележат най-големите сумарни намаления съответно с 9,2, с 4,3 и с 3,7 процентни пункта през този период. "Въпреки това, предизвикателствата при внедряването на отпуснатите средства могат да забавят или дори да намалят позитивния ефект от тях", отбелязва Хейко Питърс, вицепрезидент и старши анализатор в Moody's Investors Service. Педро Санчес представя План за възстановяване на Испания за 140 млрд. евро  Предизвикателствата ще бъдат най-сериозни именно при страните, които ще спечелят най-много от фондовете на ЕС, като Хърватия, България и Румъния, предупреждават от рейтинговата агенция. Предишните усвоявания на европейски средства се различаваха сред отделните страни от Източна Европа. Според Moody's само Полша и Словения са имали степен на усвояване от 100% през бюджетния период 2007-13. През този период степента на усвояване е била най-ниска за Хърватия (84,2%) и Румъния (90,5%), които заедно с България (с усвояване от 97,3%) ще спечелят най-много от финансирането от ЕС, ако настоящите средства бъдат усвоени изцяло.

text

Хърватия, България и Румъния могат да спечелят най-много сред страните от Източна Европа при пълно усвояване на безвъзмездните средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. Трите държави могат да увеличат БВП-то си съответно с по 1%, 1% и с 0,8 процентни пункта годишно в периода 2021-27 г., т.е. с 4-5 пъти повече от средното за тази част от блока (0,2%). До това заключение достига кредитната агенция Moody's в доклад за страните от Централна и Източна Европа. Какъв риск има с фонда за възстановяване? Финансирането от ЕС ще стимулира икономическия растеж, но институционалните предизвикателства ще забавят или дори ще ограничат ползите за някои страни, предупреждава рейтинговата агенция, цитирана от бизнес медията bne IntelliNews, която е фокусирана върху развиващите се пазари. Окончателните нива на инвестициите ще зависят в крайна сметка от това колко средства ще могат да усвоят тези страни от финансовите фондове на ЕС. Страните с по-слаб опит в миналото, като Румъния, ще се нуждаят от "надграждане на институционалния капацитет, което не е лесно постижимо и отнема време да се материализира", посочват от Moody's. Фискалните показатели вероятно също ще се подобрят в тези страни. При по-висок икономически растеж съотношенията дълг към БВП ще спадне кумулативно в ЕС с 2,3 процентни пункта за периода 2021-27 г., като Хърватия, Румъния и България ще отбележат най-големите сумарни намаления съответно с 9,2, с 4,3 и с 3,7 процентни пункта през този период. "Въпреки това, предизвикателствата при внедряването на отпуснатите средства могат да забавят или дори да намалят позитивния ефект от тях", отбелязва Хейко Питърс, вицепрезидент и старши анализатор в Moody's Investors Service. Педро Санчес представя План за възстановяване на Испания за 140 млрд. евро  Предизвикателствата ще бъдат най-сериозни именно при страните, които ще спечелят най-много от фондовете на ЕС, като Хърватия, България и Румъния, предупреждават от рейтинговата агенция. Предишните усвоявания на европейски средства се различаваха сред отделните страни от Източна Европа. Според Moody's само Полша и Словения са имали степен на усвояване от 100% през бюджетния период 2007-13. През този период степента на усвояване е била най-ниска за Хърватия (84,2%) и Румъния (90,5%), които заедно с България (с усвояване от 97,3%) ще спечелят най-много от финансирането от ЕС, ако настоящите средства бъдат усвоени изцяло.

text

Chevron USA Inc. и Toyota Motor North America Inc. обявиха в сряда меморандум за разбирателство за проучване на стратегически съюз с цел развитие на търговски мащабен жизнеспособен водороден бизнес. Европа замества нефта, газа и въглищата с водород Двете компании ще се съсредоточат върху мерките на публичната политика, свързани с водорода, пазарното търсене на електрически превозни средства и съвместни действия в областта на научноизследователската и развойна дейност в областта на съхранението и транспорта на водород. Пътна карта за водородна енергетика разработват Русия и Германия Представители на двете компании изразиха вълнение от предстоящото сътрудничество, а изпълнителният вицепрезидент на Toyota Motor North America - Боб Картър заяви, че алиансът е "още една важна стъпка към изграждането на водородна икономика". Toyota - лидер в продажбите на автомобили в света Съюзът е последният ход в набега на Toyota на пазара на електрически превозни средства. В понеделник компанията обяви, че ще представи до 15 нови електрически превозни средства в рамките на следващите четири години (до 2025 г.), като общия им брой ще достигне 70 модела.

text

Любен Дилов-син вече няма да е част от журито на шоуто "България търси талант" по bTV. Медията прекратява договора му заради политическите му ангажименти. Дилов-син е депутат от ГЕРБ в 45-ото Народно събрание, а преди ден бе предложен и за министър на туризма в евентуален кабинет на партията на Бойко Борисов. Културният деец слиза от екрана на 9 май, когато започват живите концерти на шоуто. Предаванията, които ще се излъчват дотогава с неговото участие, са записани предварително. "Любен Дилов няма да бъде част от журито на шоуто "България търси талант" по време на предстоящите живи концерти. Би Ти Ви взе решението с оглед на политическата обстановка в страната и възможните партийни ангажименти на г-н Дилов в периода. Скоро ще обявим кой ще го замести", потвърждават от телевизията. В момента в журито на шоуто освен Дилов-син са Екатерина Евро, Ицо Хазарта и Славена Вътова (на снимката). Изненадващ заместник на Хекимян в сутрешния блок на bTV Участието на Дилов-син в целия настоящ сезон на "България търси талант" е проблематично заради партийната му ангажираност. Първите издания на предаването съвпаднаха със старта на предизборната кампания, което предизвика коментари дали bTV не прави безплатна реклама на управляващите от ГЕРБ и редно ли е Дилов да се изявява от екрана на една от най-гледаните тв програми, щом ще участва на изборите. В отговор телевизията обеща, че ще вземе всички мерки, за да гарантира, че "България търси талант" няма да съдържа политическа подкрепа или послания, а Дилов-син ще бъде изключен от бъдещите промоционални и ПР активности, свързани с шоуто. bTV подчерта, че епизодите с участието на Дилов-син, излъчвани по време на предизборната кампания, били записани много преди да стане ясно неговото участие в надпреварата за парламента. Ситуацията в момента със записаните епизоди е същата, но в предаванията на живо Дилов вече няма да участва. Вече ще го гледаме на живо само на политическото поприще.

text

България е сред страните с най-голям спад в заетостта, показва официалната европейска статистика. С най-съществено понижение в равнището на заетост между 2019 и 2020 г. са България (понижение с 1,6 процентни пункта до 73,4%), Ирландия с почти същото ниво (спад с 1,7 п.п. до 73,4%) и Испания (понижение с 2,3 процентни пункта до 65,7%), отчете Еurostat. 214 000 души са регистрираните безработни в бюрата по труда Коефициентът на заетост на лица на възраст между 20 и 64 години в ЕС е спаднал до 72,4%, като е намалял с 0,7 процентни пункта в сравнение с 2019 година. При мъжете от тази възрастова група коефициентът на заетост  е бил 78,1% спрямо 79,0% през 2019 г., а при жените е намалял до 66,8% при 67,3%. Това развитие доведе до по-нататъшно намаляване на разликата в заетостта между половете, достигайки през 2020 г. 11,3 процентни пункта (п.п.) спрямо 11,7 пункта през 2019 г. Всички държави членки в ЕС с изключение на три регистрираха спад в равнището на заетост между 2019 и 2020 г., отчита европейската официална статистика. Увеличения на нивото на заетост бяха регистрирани в Малта (повишение с 0,6 пункта до 77,4%), Полша (също с 0,6 п.п. до 73,6%) и Хърватия (с 0,2 п.п. до 66,9%). Къде отидоха парите за запазване на работните места по мярката 60 на 40 През миналата пандемична година Швеция постигна най-висок коефициент на заетост от 80,8%, докато най-ниският беше отчетен в Гърция - едва 61,1%.  

text