Декември е тук! Усещате ли го? Не говоря само за студения вятър, а за онази специална, лепкава от захар и брокат магия, която влиза през комина (или по-скоро през входната врата) и превръща дома ни в сцена от филм. Това е времето, в което детските очи светят по-ярко от всяка LED крушка, а ние, възрастните, се чувстваме отново малки, наивни и безкрайно ентусиазирани.
Коледното украсяване, приятели, не е задача от списъка с домакински задължения. Това е ритуал! Това е моментът, в който заедно създаваме спомени, които ще преразказваме години напред.
Кажете честно, има ли по-голямо предизвикателство за издръжливостта на човешкия дух от разплитането на коледни лампички?
Изваждате ги от кутията с твърдата увереност, че миналата година сте ги сложили „много прегледно“. Пет минути по-късно държите нещо, което прилича на гнездо на екзотична птица, и се чудите дали не е по-лесно да купите нови. Следващите 40 минути са борба, достойна за олимпийски медал. Но когато най-накрая ги включите и целият хол се озари с топла, уютна светлина – изведнъж целият този труд се изпарява. Защото домът просто оживя.Колкото повече фигурки на Дядо Коледа, снежни човеци и елени на квадратен метър – толкова по-празнично! Не се притеснявайте, че някой ще ви нарече кичозни. Коледа е времето, в което „повече“ винаги е по-добре!
Съвършенството е скучно
Истината е, че най-красивите коледни украси не са тези, които ви гледат от перфектно подредените каталози, където всички топки са в един и същи нюанс на индигово синьо.
Магията е в:
Онази накривена звезда на върха на елхата, която детето ви е поставило и настоява да е точно така.
Смесицата от стилове и епохи – ръчно направени отпреди 10 години, купени на последното намаление, и онези, които помните от баба си.
Коледните чорапи с различни размери, защото… ами, кучето изяде единия миналата година (случва се).
Пръчиците канела и сушените портокали, които придават онзи незабравим аромат.
Коледното украсяване е хаотично, понякога изморително, често засипано с брокат, но винаги – абсолютно вълшебно!
Защото в края на краищата, не украсата прави дома коледен, а моментите, споделени докато я създавате заедно. Това е време за топлина, прегръдки и много, много смя
Коледа е времето, когато си даваме сметка, че най-важното не е перфектно подредената елха или идеално изпеченото тесто. Най-важна е тихата радост, която усещаш, когато си заобиколен от хората, които обичаш. Потопете се в хаоса, смейте се на неуспехите (особено на тези с лампичките) и просто бъдете заедно.
Весели празници!
Нека вашият декември бъде изпълнен с уют, топлина и много, много смях!
Спомняте ли си онези вълшебни Коледи от детството? Миризмата на курабии, трепетното очакване на подаръци, искрящите очи на децата, докато разгръщат своите съкровища. Днес, обаче, сякаш нещо се е променило. Коледа все още носи със себе си очарованието на празник, но фокусът се е изместил. От семейните традиции и топлината на дома, все по-често вниманието ни се насочва към материалните неща. Децата ни, повлияни от рекламите, приятели или социалните медии, очакват все по-скъпи и модерни подаръци. За мнозина празниците вече са свързани не толкова със семейната топлина и благодарността, колкото с очакването за скъпи подаръци и луксозни вещи.
Но как стигнахме дотук? Какво се случи с магията на празниците, която се криеше в споделените мигове, в усмивките около трапезата и в радостта да си заедно с близките си? Успяваме ли ние, родителите, да покажем на децата си , че истинската радост се крие не в материалното, а в малки и простички неща? В стремежа си да осигурим на децата всичко, което ние не сме имали едно време, дали не сме ги заситили с материални неща, забравяйки за истинските ценности?
Спомням си как като дете с нетърпение очаквах Коледа, не толкова заради подаръците, а заради възможността да прекарам повече време със семейството си. Баба ми приготвяше най-вкусните курабии, а дядо ми, ни разказваше вълшебни истории. Това са спомени, които нося със себе си и до днес.
Културата на материализма. На какво учим децата?
Децата ни не се раждат с желание за последния модел телефон или най-скъпата играчка. Тези желания се формират от средата, в която растат – реклами, приятели, социални мрежи, и дори вътре в собствените ни семейства. Когато родителите изпитват натиск да осигурят “най-доброто” за своите деца, това често води до съревнование межди тях – кой ще получи по-скъп, по-модерен и по-значим подарък от другите.
Но какъв е резултатът? Децата започват да гледат на празниците като „точен момент“ за получаване на „нещото“, което искат. Те забравят или никога не научават стойността на нематериалните подаръци – обичта, вниманието, и благодарността за това, което вече имат. Вместо да се радват на компанията на близките си и се съсредоточат върху радостта от празника, те се фокусират върху това, какво могат да получат още или по-лошото – остават с чувство на неудовлетвореност, от това, което не са получили.
Дали ние, като общество, не сме създали култура, в която материалните притежания са по-важни от човешките връзки? А ако е така, как можем да помогнем на децата да разберат, че щастието не се купува?
Ролята на семействата
Семейството е първият и най-важен учител за всяко дете. В семейната среда се формират ценностите и нагласите към живота. Ако искаме те да ценят нематериалните неща, ние самите трябва да им служим за пример. Когато родителите поставят акцент върху материалните блага, децата неизбежно ще следват този пример. Ако искаме децата ни да ценят истинската стойност на празниците, ние, родителите, трябва да им покажем, че щастието не се крие в материалните неща, а в споделените моменти. Да украсим заедно дома или елхата, да приготвим празничната трапеза – така ще създадем незабравими спомени, които ще носят със себе си през целия живот. Ако ние родителите покажем, че истинската стойност на празниците се крие в споделените мигове, в съвместните преживявания и в малките жестове на внимание, децата ще започнат да ценят тези неща. Когато създаваме заедно празнични спомени, ние засяваме в сърцата им семена на щастие и удовлетворение, които ще ги съпътстват през целия им живот.
Как да възстановим баланса?
За да възпитаме едно поколение, което да не преследва единствено материалния комфорт, а цени истинските ценности, трябва да започнем още от най-ранна детска възраст. Вместо да обсипваме децата си с материални подаръци, нека създадем у тях навика да ценят нематериалното.
За да върнем баланса между материалното и нематериалното, трябва да започнем с малки стъпки, да дадем добър пример, да научим децата си на съпричастност и благодарност, и да им покажем, че най-ценните подаръци в живота не могат да се опаковат в лъскава хартия.
Да им обясним, че щастието не се измерва в материални неща, а в преживяванията и взаимоотношенията. Да превърнем празниците в специален момент, изпълнен със споделени емоции и дейности. Моменти прекарани заедно в сладки и забавни приказки, семейни игри, време без телефони и таблети, вярвайте ще бъдат най-забавните и запомнени от всички. Това ще им помогне да създават по-здрави семейни и обществени връзки по нататък в живота.
Да поговорим с децата за това какво означава да си благодарен и за какво сме благодари през цялата година. Магията на празниците не е в скъпите подаръци, а в емоциите, които те носят. Подаръците са хубави и всеки се радва да получи такъв, но е нужно да научим децата си, че не скъпите подаръци са важни, а тези, които са смислени, избрани с внимание и носят лично послание.
Като им показваме, че щастието не се купува, а се създава чрез взаимоотношения, споделени преживявания и благодарност, ние им даваме най-ценния подарък – способността да живеят пълноценен и щастлив живот. И помнете! Малките промени в ежедневието могат да доведат до големи промени в начина, по който децата ни възприемат света. Заедно можем да възстановим магията на празниците и да създадем спомени, които ще останат с тях за цял живот.
