Румъния за пореден път отложи целевата си дата за влизане в еврозоната. В програмата за конвергенция за периода 2022-2025 г. липсва конкретна дата за приемане на еврото. Вместо това приоритети са социално-икономическото възстановяване от пандемията от Covid-19 и намаляването на последиците от войната в Украйна. За разлика от Румъния България посочва 1 януари 2024 г. като крайна дата за въвеждане на еврото, а Хърватия, която последна се присъедини към ЕС през 2013 г., ще замени куната още на 1 януари 2023 г. От 10 юли 2020 г. българският лев и хърватската куна са включени в механизма на обменните курсове (ERM II) или т.нар. чакалня на еврозоната. България се доближава до еврозоната, а Румъния – до зоната на финансови сътресения, пише в статия по темата политическият анализатор на вестник Adevarul Йон Йоница, цитиран от БТА. Как България ще приеме еврото По принцип всички държави от ЕС са задължени да се присъединят към еврозоната в определен момент, с някои изключения. Изключение беше Обединеното кралство, което преговаря за запазване на британската лира и в крайна сметка напусна ЕС. Дания остава единственото изключение в ЕС от преминаването към еврото, тъй като има "клауза за отказ", която е договорила. Последната страна, която прие общата европейска валута, бе Литва – на 1 януари 2015 г. Швеция и Полша са други две големи икономики, които все още не са в еврозоната, заедно с Чехия и Унгария. Приемането на еврото ще ни донесе европейски заплати След като пропускаше краен срок след краен срок за преминаване към еврото, Румъния напълно се отказа от посочването на целева дата, отбелязват румънски медии. В програмата за конвергенция 2022-2025, изпратена в Брюксел, правителството на Николае Чука отбелязва уклончиво, че се стреми към еврото, но усилията му са насочени главно към икономическото и социалното възстановяване след пандемията и смекчаване на негативните последици от войната в Украйна. Хърватия изпреварва България в приемането на еврото Още преди да започне руската инвазия в Украйна, министърът на финансите Адриан Къчу заяви, че 2029 г. е реална цел за присъединяване към еврото. Предишните крайни срокове, официално приети от правителството, бяха 2024 и 2019 г. Вероятният бъдещ премиер на Румъния от май 2023 г. Марчел Чолаку, който сега оглавява Камарата на депутатите, наскоро заяви, че приоритет на страната са членството в Шенген и ОИСР. Икономиката не е в добра форма За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3 процента от брутния вътрешен продукт, публичният дълг трябва да бъде ограничен до под 60 на сто от БВП, а инфлацията не трябва да бъде с повече от 1,5% по-висока от средната стойност за страните от еврозоната с най-добри показатели. Освен това страната трябва да има стабилен валутен курс – трябва да участва в механизма на обменните курсове (ERM II) най-малко две години без значително отклонение от централния курс на ERM II, а дългосрочният лихвен процент не трябва да надвишава с повече от два процентни пункта лихвения процент на трите държави-членки с най-добри показатели за ценова стабилност. Марчел Чолаку твърди, че когато неговата Социалдемократическа партия бе свалена от власт през 2019 г., е оставал само един критерий за изпълнение за приемане на еврото. "В момента, след едно дясно управление, не се притеснявам да го кажа – изгубихме два или три критерия", казва той в началото на май. "Подобно на пандемията, войната в Украйна завари Румъния неподготвена или най-малко неспособна да се приспособи бързо към една нова реалност", твърди анализаторът Йоница. "Румъния влезе в пандемията с големи дефицити и излезе с още по-големи", отбелязва той и посочва, че държавата се ангажира да плаща все повече разходи и за тази цел взема все по-големи заеми при лихви от над 8 на сто. В същото време прогнозите за икономическия растеж постоянно се влошават. Европейската комисия очаква румънската икономиката да се забави до 2,6 на сто през 2022 г., тъй като инфлацията намалява разполагаемите доходи, а войната в съседна Украйна засяга доверието в икономиката, веригите за доставки и инвестициите. Международният валутен фонд наскоро понижи очакванията си за румънската икономика – вместо очакваните 4,8% растеж през есента, сега се предвиждат 2,2%. ЕБВР понижи очакванията до 2,5 на сто, а Световната банка очаква още по-скромен ръст на БВП на Румъния от 1,9% тази година. През следващите месеци инфлацията ще се повиши по-рязко от очакваното и вероятно ще спадне под 10% едва след средата на 2023 г., предвижда Централната банка. През април инфлацията в страната достигна 13,76% на годишна база спрямо 10,55 на сто през март, показват официалните данни. Цената на отлагането на еврото Макроикономическите показатели на Румъния "изглеждат много зле", твърди професорът по икономика Кристиан Паун. Той смята, че страната не дава добър сигнали, отлагайки влизането в еврозоната, тъй като това показва нежеланието ѝ за толкова силна интеграция. Паун не приема и оправданието с "външни кризи". "Външните кризи идват и си отиват през цялото време. Ако не е войната, утре ще има цунами на някой остров, а след това ще се случи друго бедствие", коментира икономистът. "В края на краищата една финансово стабилна държава е много по-устойчива на всякакви външни кризи", допълва професор Паун. Походът на България към еврото все повече тревожи Европа "Неприемането на единната валута струва скъпо на всеки от нас, особено на частния сектор, на бизнес сферата, на всичко, което означава здравословно развитие на Румъния", предупреждава Кристиан Паун, цитиран от цитиран от Свободна Европа. Друг професор по икономика – Мирча Коша смята, че основното предимство на членството в еврозоната е свързано с евентуална негативна ситуация. "Ако сте близо до сложна ситуация, както беше Гърция преди повече от 10 години, ако сте близо до фалит, Европейският съюз не ви оставя да паднете. Европейската банка се намесва незабавно, тъй като не може да приеме затруднение в едно от звената по веригата на еврото. Ако не сте в еврото и изпаднете в отчаяна ситуация, е трудно да поискате помощ от другаде", обяснява Коша. Той признава, че Румъния не може да се похвали със сигурен хоризонт за присъединяване към еврото и смята, че съсредоточаването върху членството в Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са по-реалистични цели. "ОИСР повишава много имиджа на страната, която е част от този клуб. От тази гледна точка се надяваме да имаме по-голям достъп до пазара, когато вземаме заеми. Страна от ОИСР е по-надеждна и има по-ниски лихвени проценти", отбелязва той. Професорът по икономика оценява амбициите на България за влизане в еврозоната от 1 януари 2024 г. като "политическо изявление". "Прегледах данните на България и не видях никакви успехи, които биха могли да доведат до изпълнение на условията до 2024 г., още повече че България, както и Румъния, както и цяла Европа, навлизат в период на криза, която в крайна сметка няма да доведе до спазване на критериите. Засега ми се струва, че това е по-скоро политическо изявление", казва Мирча Коша пред RFI. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Приемането на еврото ще повиши доходите, твърди шефът на БНБ Приемане на еврото: Как ще се променят цените? Разкриха откога ще плащаме в левове и евро Пазете лева и стойте далеч от еврото, съветва бивш финансов министър Не е задължително да приемем еврото, когато доходите ни стигнат европейските България и еврото: Има ли основания за тревога? Защо еврото е изгодно за България? Кристалина Георгиева: Влизането в еврозоната е логична стъпка за България

text