Световноизвестната диско легенда Прешъс Уилсън ще забавлява жителите и гостите на Бургас в новогодишната нощ. Изпълнителката на хита от 80-те One Way Ticket ще даде началото на 2023 г. в морския град. На концерта на площада се очакват между 15 000 и 20 000 души.

“Такава чест и привилегия е за мен да съм тук, защото не съм очаквала да имам толкова дълга кариера – 40 години. Шоуто, което ни предстои тази вечер, е много специално за мен. Мисля, че дори да пея One Way Ticket цяла вечер, ще е страхотно за всички. Това, което смятам, че ще донесе шоуто довечера, освен празнуването на Нова година, са едни спомени, които пазят всички мои фенове през толкова много поколения – от 8-годишни до дори 80-годишни. И това за мен е най-голямата радост, че ще посрещнем новата година тук с всички вас. Нашата музика носи едно чувство на носталгия, но и на много голяма радост и съм сигурна, че ще се получи едно страхотно шоу. То е главно за това, което публиката очаква да чуе. Искаме да дадем на хората това, което те искат”, каза диско легендата на среща с журналисти часове преди старта на новогодишния концерт в Бургас, цитирана от БНТ.

Прешъс Уилсън получи специални подаръци за спомен от Бургас – пафти на над 140 години от странджанския край и графика на бургаски художник. Тя написа и пожелание в книгата на Бургас.

“Това, което написах в книгата на Бургас, е: “Благодаря ви толкова много за топлото посрещане. Ще пея с толкова много удоволствие за вас тази вечер, пожелавам ви една прекрасна година и най-доброто, което животът може да ви донесе. С голяма обич, признателност и любов – Прешъс Уилсън”, каза певицата.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

България остава интересна за посещения от чужденци. През ноември посещенията на граждани на други страни в България са 671 500, което представлява ръст с 52.8 на сто повече в сравнение със същия месец на миналата година. Според данните от националната статистика, регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели – за почивка и екскурзия, по служба или с друга (образование, лечение и други). 

Транзитно са преминали през страната ни през единадесетия месец 37.4 на сто или 250 800 човека от всички посещения на чужди граждани в България. 

От общия брой чужденци, посетили страната ни през ноември, 

делът на гражданите от Европейския съюз е най-голям – 

45.9 на сто, и достига 308 300 човека. Най-голям е бил броят на посещенията на граждани от Румъния – 131 249, и от Гърция – 80 114. И при двете страни гостите са идвали у нас с цел образование, лечение и други. Една трета от пътувалите румънци (30 057) и 15.2 на сто от гърците (15 173 човека) са посетили страната ни с цел бизнес.

От Германия – най-големият ни търговски партньор, със служебна цел у нас са били 4815 човека. 

Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“ (включва страните в Европа извън Европейския съюз) са 297 900, или 44.4 на сто от всички гостувания в България. Най-голям брой посещения са регистрирани от Турция – 142 000, или общо 47.7 на сто от пътуванията до нашата страна в тази група. Тази съседка е нашият най-голям търговски партньор извън страните от Европейския съюз. Прави впечатление, че турските гости са идвали у нас най-много с цел образование, лечение и други. Общо 23 577 бизнесмени от съседна Турция са посетили страната ни със служебна цел. Други 29 072 човека от тази страна са били на почивка или екскурзия у нас. 

В Топ 10 с най-много посещения в България през ноември са гражданите от: Турция – 142 000, Румъния – 131 200, Гърция – 80 100, Украйна – 57 000 (в т.ч. 6729 със служебна цел), Сърбия – 49 000 (7831 за бизнес), Република Северна Македония – 30 500 (4561 по служба), Германия – 21 700, Италия – 13 100 (3430 за бизнес), Полша – 11 700 (1840 по служба), Израел – 10 900. 

През ноември преобладава делът на посещенията у нас с други цели (образование, лечение и други) – 53.9 на сто, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия – 27.9 на сто, и със служебна цел – 18.2 на сто. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към ноември 2022 г. е отрицателно в размер на 398 млн. лв. (0,2 на сто от прогнозния БВП), съобщава Министерството на финансите.

Салдото се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 857,5 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 459,5 млн. лева. 

Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2022 г. са в размер на 56.46 млрд. лв.,

което представлява 94,6 на сто от актуализираните годишни разчети към Закона за държавния бюджет за 2022 г. Следва обаче да се има предвид, че през второто полугодие по бюджета на Фонд “Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕС) постъпват приходи, респективно се извършват разходи, в изпълнение на параграфи 24 и 23 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 2022 г., които са с еднократен извънреден характер и не са заложени в разчетите към Закона за държавния бюджет за 2022 г.

В изпълнение на посочените по-горе норми ежемесечно (за периода юли-декември) по бюджета на ФСЕС постъпват приходи от целеви вноски от предприятията със 100 на сто държавно участие в капитала от сектор “Енергетика”, които се използват за покриване на разходи за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия в размер 100 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента “ден напред” на “БНЕБ” – ЕАД за съответния месец и базовата цена в размер 250 лв. за мегаватчас (MWh). За периода юли-ноември постъпилите извънредни еднократни приходи от целеви вноски са в размер на близо 3 млрд. лв. Ако се елиминира въздействието на посочените еднократни извънредни постъпления, изпълнението на приходите и помощите по КФП към ноември възлиза на 89,7 на сто от заложените в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г., а ръстът спрямо същия период на 2021 г. е 5,7 млрд. лв. (12 на сто).

Данъчните и осигурителните приходи по КФП нарастват номинално спрямо същия период на предходната година с 5,4 млрд. лв. (14,5 на сто), неданъчните приходи – с 3,7 млрд. лв. (ако се елиминират извънредните еднократни постъпления по бюджета на ФСЕС неданъчните приходи нарастват номинално с 0,7 млрд. лв. или с 10,1 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски с 0,4 млрд. лв. (намаление с 14,1 на сто спрямо същия период на 2021 г.), посочват от Министерството на финансите.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на повече от 42,7 млрд. лв., което представлява 92,7 на сто от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 75,7 на сто от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 9 265,3 млн. лв. или 102,4 на сто спрямо предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 19 664,3 млн. лв. (88,3 на сто от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на почти 14 млрд. лв. (87,3 на сто от планираните), от акцизи възлизат на 5,22 млрд. лв. (89,7 на сто от разчета), а тези от мита са в размер на 414,3 млн. лв. (109 на сто спрямо годишните разчети).

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци.) са в размер на 1,4 млрд. лв. или 100,6 на сто изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 12,4 млрд. лв., което представлява 92,6 на сто от разчетените за годината.

При анализа на данните за ноември следва да се има предвид, че през месеца постъпват значителни приходи от корпоративен данък, свързани с крайния срок за внасяне на авансовите вноски за данъка през 2022 година. Постъпленията от данъка за месеца са близо 1,7 млрд. лв., което съответно се отразява положително на приходите по бюджета за месеца. Добрите резултати при постъпленията от корпоративни данъци индикират и за възможно свръхкомпенсиране на определени сектори от бизнеса, дължащо се преди всичко на широкия обхват на мерките за потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар. Много от предприятията вече прехвърлиха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и домакинствата и липсата на фокус на мерките за изплащане на компенсации доведе до изкривяване на финансовите им резултати и формиране на значителни печалби. В резултат на въведените данъчни мерки за прилагане на намалена и нулева ставка на ДДС за доставките на определени стоки и услуги, както и на регулярното възстановяване на ДДС, се очаква неизпълнение на планираните приходи от ДДС за 2022 г. От друга страна, ръстът на разходите изпреварва ръста на приходите, основно поради по-високи разходи за субсидии, социални плащания, капиталови разходи и други, смятат във финансовото министерство. 

Неданъчните приходи са в размер на близо 11,1 млрд. лв. (вкл. към 3 млрд. лв. еднократни приходи от целеви вноски по бюджета на ФСЕС) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на над 2,6 млрд. лева. 

Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към ноември 2022 г. възлизат на близо 56,9 млрд. лв.,

което е 86,3 на сто от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към ноември 2021 г. бяха в размер на повече от 47,1 млрд. лева. При съпоставката с годишния разчет към Закона за държавния бюджет за 2022 г.. с оглед съпоставимост на данните следва да се елиминира въздействието на разходите по бюджета на Фонд “Сигурност на електроенергийната система” в изпълнение на параграф 23 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 г. за изплащане на компенсации към потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар, които са с еднократен извънреден характер и не са заложени в разчетите към Закона за държавния бюджет за 2022 г. Поради тази причина при съпоставката с разчета за годината, аналогично на приходите, следва да се елиминира влиянието на разходите в изпълнение на параграф 23 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 г. По този начин разходите по КФП към ноември на съпоставима база представляват 81,5 на сто от разчета към Закона за държавния бюджет за 2022 г., посочват от МФ.

Основен принос за нарастването на разходите имат програмите за изплащане на компенсации

на небитовите потребители на електрическа енергия поради високите цени на електричеството. Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при разходите за субсидии, където освен традиционните разходи за субсидии за нефинансови предприятия през 2022 г. се отчитат и разходите по програмите по бюджета на Фонд “Сигурност на електроенергийната система”. При социалните и здравноосигурителните разходи също се отчита значителен ръст, главно в частта на разходите за пенсии. Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо същия период на предходната година, са разходите за издръжка, където основен принос имат разплатените задължения от предходни години към пътностроителните и поддържащите фирми по договори за текущ ремонт и поддръжка. Капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за лихви също отчитат номинален ръст спрямо тези към ноември 2021 г.

Нелихвените разходи към ноември 2022 г. са в размер на 54,574 млрд. лв., което представлява 86,5 на сто от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на над 50,5 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на малко над 4 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 32,9 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 612,1 млн. лв. (92,1 на сто от планираните за 2022 година). 

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 ноември, възлиза на 1 677,7 млн. лв. 

Размерът на фискалния резерв към 30 ноември е 12,8 млрд. лв.,

в т.ч. 12,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки, и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт, напомня Министерството на културата

Във връзка със запитвания относно използването на музикални произведения в новогодишната нощ, конкретно за Дунавското хоро, Министерство на културата напомня, че правата за публичното използване на музикални, литературни или аудио-визуални произведения по закон се уреждат предварително от организаторите на събития, съобщиха от пресцентъра на ведомството.

Държавата не е собственик на правата и тиражираните твърдения в този дух са неверни, допълват от Министерство на културата.

Съгласно чл. 18. ал. (1) от Закона за авторското право и сродните му права, авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. За използване се смятат действия като възпроизвеждането на произведението, разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението, както и публичното представяне или изпълнение на произведението.

Съгласно чл. 58 ал. (1) от Закона за авторското право и сродните му права авторът на музикално, литературно или аудио-визуално произведение, което е разгласено, дава предварително и писмено съгласие за публично изпълнение на живо или чрез запис, за излъчване по безжичен път, за предаване или препредаване по кабел и за предлагане по безжичен път или по кабел на достъп до произведение или до част от него на неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях. 

Съгласието може да се даде индивидуално от автора или неговите наследници чрез регистрирана организация за колективно управление на права или чрез регистрирано независимо дружество за управление на права, освен ако в закона е предвидено друго. Договорите, с които се отстъпва правото за публично изпълнение на произведения по време на концерти, се сключват с лицата – организатори на концертите, които осигуряват мястото на провеждането, технически и други средства, участието на изпълнителите и разгласяването на концертите, независимо за чия сметка става това. 

Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт, считано от 1 януари на следващата година. При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор, напомнят още от Министерство на културата.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Apple не пусна нито един компютър през четвъртото тримесечие за първи път от 22 години. За това пише порталът Macrumors.

Очакваше се компанията да представи лаптопа MacBook Pro и компютъра Mac Pro до края на 2022 г., но според последните информации появата на устройствата е отложено за следващата година.

В исторически план Apple пуска поне един нов модел маркови компютри или лаптопи всяка година от октомври до декември. Първият такъв компютър беше iBook G3.

Най-новият компютър на Apple до момента е MacBook Air M2, пуснат на 15 юли.

Според по-ранни съобщения, Apple се готви да пусне 14- и 16-инчови MacBook Pro. Сега появата на пазара на тези модели не се очаква преди март следващата година.

Но Apple представи в Китай специална версия на AirPods Pro с гравюра в чест на Нова година.

“Apple отмени производството на 14.1-инчовия iPad Pro, който беше планиран за пускане през 2023 г.”. Това съобщи порталът Macrumors, позовавайки се на вътрешен човек от компанията. Според по-ранни съобщения, Apple проектираше iPad Pro с 14.1-инчов мини-LED дисплей. За първи път журналистът от Bloomberg Марк Гърман коментира съществуването на такъв таблет, а след това Рос Йънг потвърди тази информация. Сега последният казва, че компанията е променила решението си и е отменила или отложила пускането на таблета по неизвестни причини.

Текущата гама на Apple включва 11-инчови и 12.9-инчови iPad Pro, базирани на чиповете M1 и M2. По този начин, ако компанията от Купертино пусне iPad Pro с 14.1-инчов екран, това ще бъде най-големият ѝ таблет.

Вероятно една от причините за отмяната на премиерата на устройството е предстоящият преход на таблетите на Apple от мини-LED екрани към OLED матрици, а в бъдеще ще се появи голям iPad с нов тип дисплей.

По-рано излязоха и съобщения, че Apple е отложил пускането на сгъваемия iPad до 2025 година.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]