София е на 15-о място сред 150 града в света по най-бърз ръст на цените на жилищата за третото тримесечие, показва индекс на консултантската компания Knight Frank. Компанията уточнява, че данните са от второто тримесечие на 2022 г. Предстои НСИ да публикува индекса си за цените на жилищата през третото тримесечие в края на месеца. С ръст от 17,3% на цените София попада в челните места на индекса след Прага и преди Финикс, Хайфа и Бристол. Имотите в София продължават да поскъпват, ето кои са най-желаните квартали
В класацията на консултантската компания по страни България се нарежда на 13-о място сред 56 страни и територии с ръст на цените от 14,6%. Страната ни изпреварва Хърватия, Сингапур и Полша и е непосредствено след Литва. Жилищата поскъпнаха страшно много. Има ли имотен балон у нас?
Годишният ръст на цените на жилищата в градовете, следени от Knight Frank, се забавя под 10% за първи път от третото тримесечие на 2021 г., тъй като заради по-високите лихви търсенето и активността при продажбите спадат. Въпреки това в 133 от 150-те града все още имат ръст на цените на жилищата на годишна база до третото тримесечие. Броят им обаче леко спада спрямо 138 в предходното тримесечие. Макар че цените на жилищата на градско ниво показват по-силен среден ръст от 9% спрямо националните пазари (8,8%), разликата в представянето се е стеснила в последното тримесечие.
Заради продължаващия ръст на лихвите, инфлацията и цената на дълга има спад на цените на жилищата в повече градове. 16 града имат понижаване на цените на годишна база спрямо 12 предходното тримесечие. Сега сред тях има градове от Нова Зеландия, Китай и Австралия. Цените на жилищата достигнаха своя връх. Пътят вече е само надолу

Централните банки в Нова Зеландия и Австралия вече направиха съответно 9 и 7 повишения на лихвите от началото на пандемията. В Уелингтън цените на жилищата са спаднали със 17%, а в Хамилтън – с 14%. Спадове има и в Оукланд и Торонто, съответно с 13% и 11%. Това са градовете с най-голям спад на цените спрямо връхната им точка от 2022 г. Канадски градове заемат 5 от първите 10 места в негативната класация.
Разликата между най-силно и най-слабо представящия се град в някои страни също нараства. В САЩ и Австралия например, разликата между градовете с най-силен ръст на цените Маями (28%) и Аделаида (21%) и с най-слаб, Сан Франциско (6%) и Сидни (-4%) вече надхвърля съответно 22 и 25 пр. п.
Очаквано Истанбул, Анкара и Измир са градовете с най-бърз ръст на цените на жилищата през третото тримесечие, съответно 212,1%, 196% и 185,8%, заради високата инфлация в Турция. В десетката са още Маями, Рияд, Вилнюс, Талин, Аделаида, Скопие и Рейкявик. Централноевропейските столици сега отстъпват в индекса – Братислава заема 13-о място, Прага е на 14-о място, а Будапеща е класирана на 21-а позиция.
На национално равнище цените на жилищата в 56-те страни и територии, следени от Knight Frank, продължават да растат с 8,8% на годишна база. Ръстът обаче се забавя спрямо 10,9% при връхната точка през първите три месеца на 2022 г. Страните с най-голям риск от спад на цените на жилищата. Къде е България?

Реално, когато се вземе предвид и инфлацията, цените на жилищата намаляват с 0,3% на годишна база, но в номинално отношение забавянето се материализира по-бавно от очакваното. 48 от 56-те страни и територии още регистрират ръст на цените на годишна база.
Турция е първа, като огромният растеж от 189,2% е заради огромната инфлация. Северните и централноевропейските пазари остават силни, като Естония, Унгария, Чехия, Исландия, Словакия, Северна Македония и Латвия отбелязват годишен ръст от над 16%.
Пазарите с най-висок ръст на лихвите губят позиции. Канада се срива от 10-о на 34-о място, а Австралия пада от 28-о на 47-о място за последните 3 месеца. Нова Зеландия, която повиши лихвите по-рано от повечето развити икономики, губи още позиции в индекса – от 41-о на 52-о място за същия период, като цените в страната са намалели с 2% през третото тримесечие.
С годишен ръст от 11% САЩ са стабилни, но той е значително по-бавен спрямо ръста от 21% през март. Сингапур е водещият азиатски град държава с ръст от 14%. Силният пазар на труда и пренасочването на инвеститорите от акции към имоти, за да се възползват от растящите наеми, вдигат цените. Наемите в София тръгнаха нагоре. Какви имоти се търсят и какви се предлагат?
Великобритания попада в средата на индекса с годишен ръст от 10%, но цените на жилищата намаляват на месечна база през септември. Само 6 страни и територии бележат спад на цените на годишна основа – Южна Корея, Хонконг, Перу, континенталната част на Китай, Нова Зеландия и Мароко.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Плащаме поне 1000 евро на кв. метър за жилище в София
Бум на новите жилища в страната. Има ли кой да купува?
Първи спад на сделките с имоти у нас от пандемията насам
Задава се охлаждане на жилищния пазар. С колко ще паднат цените?
Експерт: Идва краят на високите цени на жилищата у нас

Голяма част от работодателите у нас очакват поскъпването на цената на труда да продължи и през следващата 2023 г. и заради това включват в плановете си за догодина увеличение на възнагражденията. Това става ясно от редовната анкета на Българската стопанска камара, проведена сред 796 родни компании, членуващи в организацията.
67% от анкетираните фирми планират ръст на възнагражденията на персонала през 2023 г., а 20% смятат да оставят заплатите без промяна. 13% от анкетираните компании още не са решили, а нито една фирма не е посочила, че планира да намали възнагражденията на персонала догодина.
Плановете на бизнеса съответства с очакванията им за цената на труда. Според 75% от анкетираните цената на труда ще нарасне през 2023 г., докато само 5% смятат, че ще има понижение. 15% смятат, че няма да има промяна, а 5% не могат да преценят.
Близо половината от анкетираните работодатели (48%) споделят, че повишаването на минималната работна заплата ще ги накара да увеличат цените на стоки и услуги, за да запазят персонала, като само 18% посочват, че подобно увеличение няма да им създаде проблеми. Минималната заплата се вдига до 50% от средната. Колко е това?
Бизнесът очаква заплатите да растат ръка за ръка с цените на суровините (77% от анкетираните), енергията (75%) и кредитите (70%). 77% от фирмите очакват инфлацията да продължи да расте и през 2023 г. 74% от анкетираните очакват влошаване на бизнес показателите заради високите енергийни цени, както в световен мащаб, така и в България.

Високите цени на енергията не са усетили само 10% от анкетираните през 2022 г., а останалите 90% те са сериозен проблем и това ги принуждава да вдигнат крайните цени на продукцията си (63%), да съкращават други разходи (41%) и персонал (14%), а 50% се оплакват от спад на поръчките и клиентите.
Присъединяването на България към еврозоната през 2024 г. се смята като положително от 56% от анкетираните фирми, за 29% приемането на еврото е нещо отрицателно, докато 15% не могат да преценят. Приемането на еврото е шанс да станем по-богати
Множеството кризи в последните години оказаха влияние на фирмените показатели, като всички бележат значителни спадове спрямо 2019 г. Има спад в обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, увеличени през 2022 г. в 76% от фирмите.

Според 56% от анкетираните фирми войната в Украйна се е отразила негативно на бизнеса им, за 31% не е имало промяна, а за 13% ситуацията се е отразила позитивно на дейността им. Близо половината (47%) открояват като най-голям проблем нарушените вериги за доставки.
Оценката на институциите от родния бизнес сочи, че с най-голямо одобрение са общинските администрации (46%), президентската институция (44%) и служебното правителството с премиер Гълъб Донев (43%).
От административните структури най-одобрявана е данъчната администрация (42%), следвана от РЗИ (33%) и ГИТ (27%). Силно негативна оценка има при Народното събрание и съдебната власт, които не получават нито един одобрителен глас, а парламентът е лидер по неодобрение с 95% от гласовете. Това е най-ниската оценка на законодателния орган от всички досегашни годишни анкети на БСК. Съдебната власт получава 67% неодобрение, а на 3-о място е кабинетът с премиер Кирил Петков (63%).
82% от анкетираните одобряват антикризисните енергийни мерки в подкрепа на бизнеса и намалените ставки по ДДС за отделни стоки и услуги (74%). Парламентът свали тавана на компенсациите за ток за бизнеса

Скъпата енергия принуждава бизнеса да търси как да повиши енергийната ефективност на компаниите. 11% от анкетираните са инвестирали в тази посока, а 19% от участниците нямат подобни приоритети. Спрямо 2021 г. рязко спада делът на тези, за които инвестицията в енергийна ефективност не е приоритет, което е заради проблемите с доставките и цените на природен газ и ел. енергия през 2022 г.
36% от тези, които искат да инвестират в енергийна ефективност планират изграждане на енергийни източници за собствени нужди, 22% – обновяване на сградния фонд, а 16% смятат да обновят или подменят използваните технологии. Към оптимизация на производствените процеси са се насочили 10% от участниците, а 11% към обновяване на автомобилния парк. За 22% такива инвестиции са невъзможни заради недостатъчен финансов ресурс.
Най-големите пречки за бизнеса според анкетираните са липсата на работна ръка (73%) и често променящата се нормативна уредба (60%). Бюрокрацията, регулаторната тежест и липсата на електонно правителство (59%) е на 3-о място в бизнес средата у нас. 1/3 от анкетираните (30%) отчитат като проблем сивата икономика и корупцията, а всеки четвърти (24%) – неефективната съдебна система. За всеки пети (22%) проблем е лошата инфраструктура. На последно място остава липсата на оборотен капитал с 11%, като това беше най-сериозният проблем за бизнеса през 2020 и 2021 г. (заради COVID кризата).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Износът на ток от България расте с невиждани стойности

Българите определят 2022 г. като лоша година за България, а очакванията за предстоящата също са песимистични. Това показват данни от проучване на „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“, посветено на нагласите на българите спрямо основните институции, партии и оценка за отминаващата 2022 г.
Изследването е направено в периода между 1 и 8 декември 2022 г. чрез полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1005 души над 18 години.
Допитването регистрира поредна лоша оценка за изминаващата година – само 12% от всички българи оценяват 2022-а като добра година за страната, а 79% – като лоша. Негативните оценки започват още с COVID пандемията през 2020 г. и се задържат през 2021 г. Според социолозите войната в Украйна, политическата криза и инфлацията вероятно са сред основните аргументи на българите за лошата оценка за отминаващата 2022 г.
В личен план 2022 г. е била добра година за малко над половината българи (51%). Това е най-високата стойност от 2019 г. насам. За малко над 1/3 (36%) 2022 г. е била лоша. По-младите (18-39 г.) оценяват годината значително по-добре за себе си в личен план, отколкото най-възрастните (над 70 г.), където които дяловете са обърнати – за 2 пъти повече годината е била лоша.

Очакванията за предстоящата 2023 г. също не са оптимистични. 44% от анкетираните смятат, че България я очаква една по-лоша година от 2022 г., 30% пък очакват по-добра година. Тук също личните очаквания са по-оптимистични, но дяловете са близки – 36% очакват 2023 г. да е по-добра година за тях в личен план, но 27% споделят негативни очаквания.
През декември е регистриран рекордно нисък процент положителна оценка за работата на парламента (9%), а на 82% оценката е отрицателна. Малко над 1/4 (26%) оценяват положително работата на служебния кабинет. При всички партийни електорати отрицателната оценка за работата на правителството е по-висока от положителната. Изключение прави само БСП, сред които дяловете на положителна и отрицателна оценка са изравнени. Най-критични оценки за служебния кабинет имат симпатизантите на ГЕРБ и „Възраждане“.

Според данните на „Тренд“ симпатизантите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ оттеглят подкрепата си от президента Румен Радев. Според проучването негативните оценки за работата на президента няколко месеца превишават положителните. През декември 42% дават позитивна оценка, а 46% – негативна. Сривът в положителната оценка за президента е най-вече заради оттеглящите подкрепата си в последните месеци привърженици на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
Социолозите отчитат, че два месеца след предсрочните парламентарни избори електоралната картина у нас няма значителна динамика спрямо резултатите от вота през октомври. ГЕРБ остава първа политическа сила с 25,8% от гласуващите. „Продължаваме промяната“ държат второто място с 19,2%, на убедителна дистанция от ДПС (11,6%) и „Възраждане“ (11,3%). БСП запазва 5-ото място с 9% подкрепа, следвани от „Демократична България“ (7,3%) и „Български възход“ (4%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
3 от 4 българи имат затруднения да покриват всекидневните си разходи
75% от българите едва свързват двата края
Огромна част от българите смятат, че заплатата им е ниска
Всеки четвърти българин взема под 1000 лева заплата