Над 6,4 млрд. лева са постъпленията в Националната агенция за приходите към 17 март 2023 година, което е със 752 млн. лв. или близо 13 на сто повече спрямо същия период на миналата година, съобщава НАП.
До средата на март приходите за централния бюджет надвишават 3,7 млрд. лв., което е с над 9,8 на сто повече, в сравнение с първите два месеца и половина на предходната година. Събраният от НАП данък върху доходите на физически лица е близо 742 млн. лв., корпоративен данък – 57,2 млн. лв. и близо 2,6 млрд. лв. ДДС. Въпреки намалената ставка на данък добавена стойност за някои стоки и услуги от 20 на 9 на сто, постъпленията от ДДС в бюджета бележат ръст с 9 на сто, което се равнява на 211 млн. лв. повече в сравнение със същия период на предходната година. 
Икономист за данък свръхпечалба: С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата взимаш
Приходите от осигурителни вноски към 17 март надвишават 2,7 млрд. лв. – над 425 млн. лв. или 18,5 на сто повече спрямо първите два месеца и половина на миналата година. 

От НАП напомнят, че през 2022 г. приходите в бюджета са близо 31,5 милиарда лева, с 3 милиарда повече в сравнение с 2021 година. 
„Ръстът на приходите през първите месеци на тази година показва, че НАП работи ефективно дори и в настоящата трудна обстановка. Приходната агенция прилага законодателството еднакво спрямо всеки данъкоплатец, като се използват всички нормативни механизми за събиране на задълженията. Националната агенция за приходите е държавна институция, в която близо 8000 служители в цялата страна изпълняват задълженията си професионално и законосъобразно, и е недопустимо да бъде въвличана в политически спекулации и използвана в предизборни кампании“, заяви изпълнителният директор на НАП Борис Михайлов.

Проблемите в банковия сектор, по-високата инфлация и подновените надежди за смекчаване на паричната политика на Федералния резерв изстреляха цената на биткойна до невиждани нива – 9-месечен връх, обяви Bloomberg.
Най-голямата криптовалута по пазарна капитализация мина прага от 28 000 долара през уикенда за първи път от юни 2022 г. Минути след 13:00 ч. българско време токенът се търгува за 28 208 долара, или поскъпване 4,2% за денонощието, сочат данни на CoinDesk.
Етерът, на свой ред, прибавя 0,5% към цената си до 1785 долара. Към 10:00 ч. бълг. време рипълът поскъпваше с 1,3%, но малко след 13:00 ч. поевтинява с 2% до 0,38 долара, карданото поскъпва с 1,2%, а соланата – с 8,4%.

От началото на годината цената на биткойна е нараснала със 70%. И другите водещи монети се представят добре – етерът прибавя около 17% от началото на миналата седмица.
Биткойнът остана стабилен по време на високата несигурност миналата седмица. Доходността по 2-годишните американски държавни ценни книжа бе силно волатилна, а индексът Cboe Volatility, т.нар. измерител на страха, скочи до над 30 пункта. Биткойнът обаче остана спокоен и продължи изкачването си нагоре.
„Биткойнът корелира с условията за ликвидност и реалните лихви. Реалните лихви намаляха, условията за ликвидност се увеличават и изглежда сякаш навлизаме в нов режим“, заяви Илан Солот, съръководител на звеното за дигитални активи на Marex.

Широкият пазар пострада миналата седмица след фалита на няколко американски кредитора и новите притеснения за състоянието на швейцарската банка Credit Suisse, преди новината, че ще бъде купена от конкурента UBS. В хода на събитията някои инвеститори призоваха Федералния резерв да паузира цикъла си на лихвени повишения. Но икономически данни показаха, че основният индекс на потребителските цени е напреднал повече от очакваното – знак, че битката с инфлацията не е приключила. Засега не е ясно как централната банка ще отговори на противоречиви сигнали на заседанието на ръководството си тази седмица.
Несигурността притесни много участници на пазарите, но не и тези с биткойн, които виждат в лицето на криптовалутата убежище от инфлацията.
На фондовия пазар в петък широкият индекс S&P 500 изтри 1,1%. Ако биткойнът беше продължил да се търгува както през по-голямата част от 2022 г., цената му също щеше да падне. Корелацията с измерителя обаче този месец изчезна. „В този случай определено виждаме хората да поглеждат към биткойна“, заяви Дейвид Мартин от брокера за дигитални активи FalconX.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цената на биткойн падна под 20 000 долара за първи път от януари насам
Биткойнът падна под 40 000 долара

Ethereum даде началото на нова епоха в крипто света

Водещите фондови пазари в Европа откриха днешната търговска сесия в червено, като продължават тенденцията от миналата седмица, която се оказа се най-лошата от септември, предаде Reuters.
Причината за трусовете на фондовите борси е продължаващата неяснота накъде ще поеме кризата в банковия сектор, започнала от САЩ и прехвърлила се към Европа.
Лондонският FTSE 100 загуби 96,67 пункта или 1,32% до 7238,73 пункта към 11:00 ч. бълг. време.
Във Франкфурт DAX спадна с 201,62 пункта или 1,37% до 14 566,58 пункта.
Парижкият CAC 40 се понижи с 80,21 пункта или 1,16% до 6845194 пункта.
Общоевропейският Stoxx 600 регистрира спад от 1,4% в ранната търговия, като банковите акции поведоха загубите и се сринаха с 4,8%.

UBS се съгласи да купи закъсалия си конкурент Credit Suisse за 3 млрд. швейцарски франка, а инвеститорите в Европа още осмислят новината.
„Това придобиване е привлекателно за акционерите на UBS, но да бъдем ясни, що се отнася до Credit Suisse, това е спешно спасяване. Ние структурирахме транзакция, която ще запази стойността, останала в бизнеса, като същевременно ограничи излагането ни на негативна страна“, заяви председателят на UBS Колм Келехър.
Заедно с отпуснатия миналата седмица на Credit Suisse спасителен пакет от Швейцарската национална банка, новото комбинирано банково образувание ще разполага с инвестирани активи за 5 трлн. долара, според данни на UBS.

Към 11:00 часа българско време акциите на Credit Suisse поевтиняват с близо 60%, отразява най-вече отстъпката от 59%, на която банката се съгласи да бъде купена от UBS, но също отразява и първоначален спад с 14% на акциите на UBS след обявяването на сделката преди спадът им да се ограничи до 8%.
Сделката, макар и подкрепена от фискалните власти на страната и от Централната банка на Швейцария, явно не вдъхна оптимизъм за банковия сектор в Европа, тъй като други търговски банки също претърпяха загуби при откриването на търговската сесия на стария континент.

Междувременно председателят и главният изпълнителен директор на Credit Suisse предупредиха персонала за възможни съкращения на работни места, след като UBS се съгласи на историческата сделка.
Аксел Леман и Улрих Кьорнер потвърдиха пред служителите на банката по света, че Credit Suisse ще се слее с UBS – ход, който се очаква да извършат до края на 2023 г., съобщава Financial Times.
В отделен документ с често задавани въпроси банката разглежда теми, като заплащане, бонуси и други промени, включително корекция на бизнес направления и съкращения. „Ние работим усърдно и със скорост през предстоящия период, за да идентифицираме кои позиции могат да бъдат засегнати“, се посочва в документа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Реакциите на световните икономически фактори за поглъщането на Credit Suisse от UBS

Високорисковите инвеститори ще загубят парите си в Credit Suisse
Credit Suisse: 167-годишна история от върха до пропадането

Руската президентска администрация е разпоредели на служителите да прекратят използването на iPhone заради опасения, че тези смартфони са уязвими за западните разузнавателни агенции, предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в московския в. „Комерсант“.
На семинар за служители в Кремъл Сергей Кириенко, първи зам.-ръководител на президентската администрация, е заявил, че всички трябва да сменят телефоните си до 1 април, пише вестникът, позовавайки се на анонимни източници.

„Край на „iPhone“-ите – или ги изхвърлете, или ги дайте на децата си“, е заявил Кириенко.
САЩ заплашва TikTok със забрана, ако не се отдели от китайската компания майка ByteDance
Кремъл може да осигури други устройства с различни операционни системи за замяната им, пише още вестникът.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не може да потвърди информацията, но че тези смартфони така или иначе не може да се използват за служебни цели.

На 18 март изтече вторият 120-дневен срок на действие на зърнената сделка, която позволява износа на селскостопанска продукция от три украински пристанища в Черно море. Във връзка с липсата на движение по осъществяването на Меморандума между Русия и ООН за нормализиране на износа на руска селскостопанска продукция Москва реши да съкрати срока на поредното удължаване до 60 дни, т.е. до 18 май. Това заяви говорителят на руското външно министерство Мария Захарова в профила си в Телеграм. Русия удължи зърнената сделка
„С позицията на Русия бяха запознати официално Турция и Украйна като страни по „черноморската инициатива”, както и представителите на ООН, на което не са последвали възражения“, уточни Захарова.
Припомняме, че сделката веднъж беше удължена със 120 дни в средата на ноември 2022 г. Тогава също имаше неяснота дали Русия ще продължи да участва в нея след обстрела над руски военни кораби, разположени в окупирания полуостров Крим. Москва се съмняваше, че ударите са от кораби, участващи в инициативата, но после оттегли възраженията си и сделката продължи.
 

Russian Foreign Ministry: Russia will suspend its participation in the grain dealThis will happen if restrictions are not lifted from Russian agricultural exports. pic.twitter.com/sV4gja1Unx
— Spriter (@spriter99880) March 20, 2023

 
По-нататъшното решение за удължаване срока на инициативата ще зависи от стъпките в осъществяването на следните условия в прилагането на Меморандума между Русия и ООН:

Включване обратно в системата SWIFT на „Росселхозбанк”;
Възобновяване доставките на селскостопанска техника, резервни части и сервизно обслужване;
Отмяна на ограниченията за застраховане и презастраховане и сваляне на забраната за достъп до пристанища;
Възстановяване дейността на тръбопровода за амоняк „Толиати – Одеса“;
 Отблокиране на чуждестранните активи и сметки на руските компании, свързани с производството и транспортирането на продоволствия и торове

В случай че липсва развитие по изпълнението на гореизброените изисквания, които не са нови и следва вече да са решени в рамките на Меморандума между Русия и ООН, участието на Москва в зърнената сделка ще бъде преустановено, подчерта говорителят на външно министерство. Русия удължава срока на зърнената сделка, но има условие
Междувременно по данни на Министерството на земеделието на Украйна, цитирани от Bloomberg, украинските фермери започват пролетната сеитба на зърнените култури по-рано спрямо 2022 г. Площите са с 20% по-малко (около 8,7 млн. хектара) спрямо миналата година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
 Преди крайния срок: Русия поражда съмнения за подновяването на зърнената сделка
Украйна иска удължаване на зърнената сделка с една година
Русия иска отмяна на санкциите, за да поднови зърнената сделка

Зърнената сделка между Русия и Украйна, която позволява износа на селскостопанска продукция от три украински пристанища в Черно море, беше удължена в миналата седмица – на 18 март. Но срокът обаче остава неясен. Русия удължи зърнената сделка
Според споразумението от юли 2022 г. срокът се удължава автоматично за 120 дни, ако и двете страни нямат претенции. В началото на март обаче Русия поиска удължаване само с 60 дни. Турция, която заедно с ООН, е посредник между двете воюващи страни, заяви, че ще работи удължението да е 120 дни.
Украинският министър на регионалното развитие Олександър Кубраков, подписал сделката през юли, написа във Facebook, че сделката ще продължи още 120 дни, макар че в Москва настояват, че срокът е 60 дни, до средата на май. ООН също обяви удължаването на споразумението, но не уточни срока.
Сделката веднъж беше удължена със 120 дни в средата на ноември 2022 г. Тогава също имаше неяснота дали Русия ще продължи да участва в нея след обстрела над руски военни кораби, разположени в окупирания полуостров Крим. Москва се съмняваше, че ударите са от кораби, участващи в инициативата, но после оттегли възраженията си и сделката продължи.

Чрез това споразумение от август 2022 г. до средата на март Украйна е успяла да изнесе 25 млн. тона зърнена продукция (пшеница, царевица и слънчоглед) за 45 държави по света, посочват от ООН, като успокои цените на световните пазари. Това е сред малкото неща, за което Киев и Москва намериха компромис от началото на войната.
Русия настоява за облекчаване на собствения ѝ износ на селскостопански стоки и торове. Западът не налага санкции в тази сфера, но износът е затруднен по отношение на намиране на кораби, които да превозят продукцията, и застрахователи, опасяващи се от вторични санкции. Украйна настоява за по-ускорена процедура за проверка на товарите. Според текстовете на сделката корабите се проверяват при влизане в трите пристанища и на излизане, за да не бъдат използвани коридорите за превоз на оръжия. Русия удължава срока на зърнената сделка, но има условие
Междувременно по данни на Министерството на земеделието на Украйна, цитирани от Bloomberg, украинските фермери започват пролетната сеитба на зърнените култури по-рано спрямо 2022 г. Площите са с 20% по-малко (около 8,7 млн. хектара) спрямо миналата година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Преди крайния срок: Русия поражда съмнения за подновяването на зърнената сделка
Украйна иска удължаване на зърнената сделка с една година
Русия иска отмяна на санкциите, за да поднови зърнената сделка