Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов участва в организирано посещение на корабостроителницата на Keppel Corporation в Сингапур, в която се изгражда плаващата платформа за терминала за втечнен газ край Александруполис. В посещението се включиха и изпълнителните директори на гръцкия газопреносен оператор DESFA S.A., на Gaslog Cyprus Investments Ltd. и на Gastrade S.A.. На място акционерите в проекта бяха информирани за потенциално забавяне в изпълнението на дейностите. В тази връзка обсъдиха мерки за оптимизиране на изграждането на плаващата платформа на терминала за втечнен газ край Александруполис.
Малинов подчерта необходимостта от ускорява на дейностите, така че терминалът да е готов в най-кратки срокове. По думите му търговският интерес към терминала в Александруполис е все по-висок, което потвърждава прогнозите, че делът на доставките на LNG за европейските държави ще продължи да се увеличава устойчиво и през следващите години. „Терминалът в Александруполис има ключово значение за сигурността на енергийните доставки и гарантиране на конкурентните пазарни условия в региона. Нашата инвестиция в терминала е стратегическа и навременна. Важна е и осигурената синергия с проектите за разширение на подземното газохранилище „Чирен“ и интерконектора България-Сърбия“, заяви Малинов.

Малинов отбеляза още, че „Тракия LNG“ – планираният втори LNG терминал на „Газтрейд“ и другите проекти за нови терминали в Гърция, допълнително ще увеличат интереса за пренос на газ през България от юг на север.
„Независимата система за природен газ Александруполис“ е с проектен капацитет за регазификация от 5,5 млрд. куб. метра природен газ годишно. Капацитетът за съхранение на LNG на съоръжението е 153,500 хил. куб. метра. Сред потенциални източници за доставка са страни, производители на LNG като САЩ, Алжир, Катар и др. „Булгартрансгаз“ е акционер с 20% от капитала на проектната компания „Газтрейд“. С равен дял са останалите акционери DESFA, Gaslog, гръцкият търговец на газ DEPA Commercial и Елмина Копелузу.
По време на посещението си в Сингапур, Малинов участва и в „Gastech 2023“ – водещо изложение и конференция в областта на природния газ, LNG, водорода и ниско-въглеродните решения. Участниците в конференцията се съгласиха, че ролята на природният газ за енергийния преход е по-важна отвсякога, особено за достъпността, сигурността и надеждността. Беше обсъдено бъдещето на енергийните пазари, мястото на водорода и новите енергийни източници, и иновациите, които ще спомогнат за постигането на амбициите за нетна въглеродна неутралност до 2050 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Докато Радев е в Гърция се заговори за нов референдум за Бургас – Александруполис
Решено: Възраждат нефтопровода Бургас-Александруполис
Отново увеличиха капитала на дружеството за Бургас-Александруполис

Икономиката на Европейския съюз свива годишния растеж през второто тримесечие на тази година, като в 11 страни се очаква спад на брутния вътрешен продукт на годишна база, става ясно от сезонно изгладените оценки на европейската статистическа служба Евростат. На фона на това, българската икономика постига растеж, който е далеч над средния за ЕС.
Брутният вътрешен продукт на ЕС нараства със средно 0.4% през второто тримесечие на тази година спрямо същия период на миналата 2022 година. Това е драстично забавяне спрямо отчетения ръст през първото тримесечие от 1.1% на годишна база. Икономиката на еврозоната се забавя до ръст от средно 0.5% през второто тримесечие, след годишно нарастване от 1.1% през предходния тримесечен период.
Икономиката на България забавя растежа, нараства с най-бавния темп от 2 години насам

На тримесечна база, БВП на ЕС записва нулев растеж в периода април-юни, спрямо ръст от 0.2% през първите три месеца на годината спрямо края на предходната 2022 година. Икономиката на еврозоната нарастват с минималните 0.1% през второто тримесечие спрямо първите три месеца на тази година, запазвайки темпа на растеж от първото тримесечие.
Според оценките на Евростат, икономиките на 11 страни от ЕС ще запишат спад на годишна база през второто тримесечие. Това са: Чехия (-0.4%), Германия (-0.1%), Естония (-3%), Ирландия (-0.7%), Латвия (-0.1%), Унгария (-2.3%), Нидерландия (-0.3%), Австрия (-0.9%), Полша (-1.4%), Финландия (-0.4%) и Швеция (-2.4%).
Пет от тези страни записват второ поредно тримесечие на годишен спад на икономиките си – Чехия, Германия, Естония, Унгария и Полша.
Най-висок годишен икономически ръст сред страните от ЕС през второто тримесечие се очаква в Малта (+3.9%), Гърция (+2.7%) Румъния (+2.7%), Хърватия (+2.5%), Кипър и Португалия (по +2.3%). Това са и страните с годишен ръст от над 2%. България се нарежда плътно зад тях с годишен ръст на БВП през второто тримесечие от 1.9%.
На тримесечна база спад на БВП през второто тримесечие спрямо първите три месеца на тази година се очаква в Естония (-0.2%), Италия (-0.4%), Латвия (-0.3%), Кипър (-0.4%), Унгария (-0.3%), Нидерландия (-0.3%), Австрия (-0.7%), Полша (-2.2%) и Швеция (-0.8%).

За три държави това е втори пореден тримесечен период на спад на БВП на тримесечна база – Естония, Унгария и Нидерландия.
Най-голямата европейска икономика, Германия, записва нулев растеж на тримесечна база през вторите три месеца на тази година. Страната с най-висок ръст на тримесечна база през наблюдавания период е Литва (+2.9%).
Икономиката на Великобритания е по-голяма, отколкото всички си мислеха, но въпреки това има „проблем с растежа“
Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия
Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна
Най-големите икономики в света през 2075 година: Очакват се сериозни размествания
Топ икономист: Германия е болният човек на Европа

Всякакви опити да бъде построена АЕЦ „Белене“ не срещат необходимата икономическа обосновка, която да привлече инвеститори. Това заяви министър-председателят Николай Денков, който за трети път отговаряше на граждани по време на живо излъчване във Facebook.
В началото на юли парламентът възложи на министъра на енергетиката да започне преговори с Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“. Според Денков няма смисъл оборудването да стои, след като няма инвеститори. „Ако е имало колебание преди Русия да нападне Украйна, в момента няма смисъл да обсъждаме оборудването. Ясно е, че агресорът ще бъде дълги години под санкциите от страна на ЕС“, обясни премиерът. По думите му няма как да работим с Русия по отношение на построяването на площадката. „Оборудването струва над 1 млрд. лева и е изключително добре, че се появи купувач“, каза той и добави, че България развива ядрената си енергетика.
Цените на горивата

Междувременно Николай Денков коментира и покачващите се напоследък цени на горивата у нас. Цените на горивата в България зависят от регионалния пазар. Всеки, който погледне какви са цените в Румъния и Гърция, ще види, че в България са малко по-ниски от тези в Румъния и доста по-ниски от тези в Гърция“, заяви премиерът и добави, че „не може да контролираме цените“.
„Преди 2-3 месеца цената на нефта на международните пазари беше под 70 долара за барел, а сега е 90 долара. Цената на нефта се отразява на тази на горивата“, каза Денков. Според него България може да излезе от дерогацията, без да се променят цените на горивата. Ако се направят резки промени, могат да се реализират и доста черни сценарии, каза още министър-председателят.
По думите му държавният дълг спрямо БВП е около 20% и остава горе-долу на едно и също ниво.
Ситуацията в Черно море

„Не виждаме никаква пряка заплаха за българските пристанища. Вижда се едно желание да се блокира част от икономическата зона, която е извън териториалните води“, заяви Денков. Работим с нашите съседи – Румъния и Турция, и е подадена информация в структурите на НАТО. На най-високо ниво е вдигнато предупреждението, че се опитва Черно море да бъде направено „руско езеро“, заяви премиерът и добави, че България трябва да развие Военноморските си сили.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Правителството даде „зелена светлина“ на руския „Атомстройекспорт“ за поддръжката на АЕЦ „Белене“
Денков за Царево: Каква помощ могат да получат пострадалите?
Слагат край на дисбалансите при заплатите в администрацията

Аграрният сектор остава с най-ниска производителност на труда у нас, докато най-високо ниво се наблюдава в сектора на индустрията, сочат предварителните данни на Националния статистически институт.
През второто тримесечие на тази година, брутната добавена стойност (БДС) в аграрния сектор възлиза на 2 920.3 лева на един зает, което представлява едва 7.6% лева за един отработен човекочас. В същото време равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 12 906.2 лева брутна добавена стойност средно на един зает и 31.7 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 10 359.9 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 25.8 лв. от текущия обем на показателя.
Като цяло на едно заето лице у нас се падат 11 880.5 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 29.7 лв. БВП за един отработен час.
Брутната добавена стойност средно на един зает през второто тримесечие на 2023 г. се увеличава реално с 2.1% в сравнение с второто тримесечие на 2022 г., а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 2.0%.
През второто тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 1.7% в сравнение с второто тримесечие на 2022 г., по предварителни данни.

Заетите лица в икономиката са 3.561 млн., а общият брой отработени часове е 1.426 милиарда. Структурата на заетостта по икономически сектори през второто тримесечие на 2023 г. спрямо второто тримесечие на 2022 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в индустрията и в аграрния сектор.
Изработваме близо 30 лева БВП на час 
Икономиката на България забавя растежа, нараства с най-бавния темп от 2 години насам