Националното сдружение „Обединени земеделски производители“ (ОЗП) се присъединява към днешния национален протест на зърнопроизводителите. Това заяви за БТА председателят на организацията Венцислав Митков.
Митков припомни, че на 14 септември ОЗП са участвали в националната среща на браншовите организации в Арбанаси, взела решение за започването на протестни действия. Беше приета декларация, с която се настоява за изплащане на държавната помощ за производители със 100% пропаднали площи и за нови размери на помощите за инвестиции и за „де минимис“.
Исканията на земеделските производители са за продължаване на забраната за внос на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица от Украйна и на редица стоки като нерафинирано олио, сухо мляко, пресни и замразени плодове и зеленчуци, месо, мед и др. От сектора настояват още за завишен контрол на произхода, качеството и безопасността на внасяните селскостопански продукти. Сред останалите искания е изплащането до края на месеца на пълния размер на компенсациите за повишените разходи за производство на стопаните, вследствие на войната в Украйна и отпадане на тавана на помощите.

Председателят на ОЗП заяви, че очаква протестите да преминат в мирна обстановка и без провокации. Той коментира, че в тях ще участват пчелари и превозвачи на насипни товари от област Перник. Земеделците от региона, заедно с техниката си, ще се придвижват към определени сборни пуктове във всяка община. След 11:00 ч. се очаква да потеглят към Перник. Земеделските производители ще се съберат на паркинга на спортна зала „Борис Гюдеров“. Малко по-късно през деня ще стане известно дали колоната от селскостопанска техника ще се насочи към пътен възел „Даскалово“ или друга пътна артерия.
„Тези протести са безпрецедетни за страната ни. Те обединяват животновъди, картофо- и зърнопроизводители и останалите браншови организации в сферата на земеделието. Досега самостоятелно отстоявахме исканията си пред властта. Това обаче се променя. Оттук нататък заедно ще продължим да се борим, защото всички правителства досега работеха на принципа „разделяй и владей“. Протестът ни ще продължи дотогава, докато проблемите ни не се решат и точките в декларацията не бъдат изпълнени“, подчерта Митков.
Ключовите точки, които ще бъдат блокирани, са следните:

– Югоизточна България: Петолъчката, кръговото на Ахелой, Варна-Бургас (след магистралата, отбивката за Аврен), детелината Сливен-Ямбол;
– Централна част на Южна България: с. Труд, Стара Загора (кв. „Кольо Ганчев“, Лукойл летище), детелина на път I-5 (Стара Загора-Хасково) и I-8 (Пловдив-Свиленград);
– Североизточна България: Кардам, Дуранкулак, кръговото на Балчик, Карапелит, Тутракан, Разград, Шумен (бензиностанция Петрол), Силистра;
– Централна част на Северна България: детелината на с. Ясен (на главен път Плевен-Русе), Дунав мост, началото на автомагистрала Хемус (посока Варна-София), с. Горна Студена;
– Северозападна България: Бяла Слатина, Видин мост, път (Е79) между с. Крапчене и Монтана;
– Югозападна България: Кюстендил (мотел с. Ябълково), Радомир (Т МАРКЕТ), Земен – Лобош, Ковачевци-Лобуш, Сапарева баня (летището), Дупница – с. Пиперево, Перник (спортна зала „Борис Гюдеров“), Брезник (ул. „Ангел Коцелянов“);
– Южна България: Кресна, Драгоман – КГП Калотина.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След решението: Земеделските производители излизат на протести в цялата страна
 Фермерите се включват в националния протест на земеделците
Отпускат допълнително 63 млн. лева за подпомагане на земеделците след падането на забраната за внос на зърно от Украйна

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган поиска от изпълнителният директор на Tesla Илон Мъск изграждане на завод на компанията в Турция, съобщават от дирекцията по комуникации на страната.
Мъск, който е най-богатият човек в света, е цитиран да казва, че много турски доставчици вече работят с Tesla, а Турция е сред най-важните кандидати за следващия завод на компанията за електрически автомобили.
Tesla не са отговорили незабавно на молбата за коментар на Reuters.
Ердоган и Илон Мъск са провели разговор по време на среща в Turkish House, небостъргач в близост до ООН в Ню Йорк, предава държавната турска новинарска агенция Анадола, цирана от Reuters.
Ердоган е в САЩ, за да присъства на 78-та сесия на общото събрание на ООН.
Турският президент е посочил по време на срещата, че Турция е отворена за сътрудничество на полето на изкуствения интелект и Starlink, звеното за сателитен интернет към SpaceX, космическата компания на Мъск, съобщават от турската новинарска агенция.
Мъск е цитиран да казва, че SpaceX иска да работи с турските власти, за да получи нужния лиценз да предлага сателитните услуги на Sarlink в Турция.
Според информацията на турската агенция, Ердоган е поканил Мъск на турски фестивал в Измир, посветен на космоса и технологиите, който ще се проведе в края на септември, като се посочва, че Мъск е казал, че ще присъства с удоволствие.
Очаква се Мъск да проведе среща с премиера на Израел Бенямин Нейтаняху в понеделник. Милиардерът публикува в социалната мрежа X, че техния разговор ще бъде фокусиран върху изкуствения интелект.
През месец август Tesla изрази интерес към изграждането на завод в Индия, който да произвежда по-бюджетни електромобили.
Понастоящем Tesla има шест завода, като изгражда седми в Мексико, като част от усилията на автомобилния производител за глобална експанзия.
През май Мъск посочи, че Tesla навярно ще избере местоположение за следващия си завод до края на тази година.
Акциите на Tesla са поскъпнали с цели 123% през тази година, като през уикенда компанията обяви, че е произвела своя автомобил номер 5 милиона.
Илон Мъск попадна в заглавията през последната година и с придобиването си на социалната мрежа Twitter за 44 млрд. долара през 2022 година.
Въпреки че се определя като вярващ в свободата на словото, Мъск се съобрази с някои искания на турското правителство за цензуриране на съдържание в страната. В други случаи социалната платформа е възразила срещу разпореждания на турските съдилища.
„Българите купуват всичко“: Наплив на сънародници в Одрин, призовават да не им продават на завишени цени 
Инфлацията в Турция не намалява, въпреки вдигането на лихвите
Ердоган печели балотажа и получава нов президентски 5-годишен мандат
Иновация на Tesla може да промени начина, по който се произвеждат автомобили
X.com: Защо Илон Мъск реши да погребе бранда Twitter?
Tesla изгражда нов завод за батерии Megapack в Китай

Решението на парламента да подкрепи отпадането на забраната за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна предизвиква много коментари и вълнения. Фокусът на дебатите очаквано попада върху слънчогледа, тъй като след началото на войната и преди налагането на забраната, именно това е суровината, която внасяме в много големи количества от Украйна. Защо обаче търсим толкова слънчоглед от Украйна и защо още преди войната се превърнахме в нетен вносител на слънчоглед?, пита в свой анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Отговорът на тези въпроси се крие в структурната промяна в националната икономика и инвестициите в преработвателни мощности за слънчоглед.
България е традиционен износител
България традиционно е износител на слънчоглед. Данните за последните две десетилетия показват, че изнасяме между 300 хил. и 1 млн. тона слънчоглед годишно, като в последните десетина години износът е в рамките на 600 – 800 хил. тона на година. На практика до 2010 г. почти няма внос на слънчоглед, като се внасят под 10 хил. тона на година. В последните 10 години се наблюдава ръст на вноса на слънчоглед, който достига над 600 хил. тона още преди пандемията (2019 г.). Това развитие не е обвързано с пазара в Украйна, тъй като вносът на слънчоглед преди пандемията е основно от Румъния и Молдова. През 2022 г. вносът на слънчоглед достига рекордните 1,3 млн. тона, като изпреварва износа с над 700 хил. тона. Сериозният ръст през 2022 г. вече се дължи на внос от Украйна.
Още: Забраната за внос от Украйна заплашва предприятията за производство на олио у нас
Тази промяна в търговската позиция на страната по отношение на слънчогледа е следствие на по-дълбока структурна промяна в националната икономика – инвестициите в мощности за преработка на слънчоглед и конкретно за производство на олио. До 2010 г. износът на олио от предприятията в страната е в рамките на 100 хил. тона на година. През 2014 г. износът на олио достига над 250 хил. тона, а към 2020 г. надвишава 500 хил. тона. През 2022 г. се постига рекорд, като нетният износ на олио достига над 600 хил. тона. Сред основните пазари са страни като Испания, Гърция и Италия. Казано иначе, България се превръща от голям нетен износител на слънчоглед в голям нетен износител на олио.

Това развитие отговаря на процеса на трансформация на националната икономика. Инвестициите в преработвателни мощности позволяват на индустрията да предлага на световния пазар краен продукт, който носи повече приходи и по-висока добавена стойност. Последното се вижда и от данните за търговията в стойностно изражение. Нетните приходи от износ на страната от търговията с олио са се повишили от около 250 млн. евро преди пандемията (2019 г.) до близо 1,2 млрд. евро през 2022 г. Тази промяна е подкрепена от възможността да се внесе слънчоглед от Украйна, макар тенденцията да е видима още преди войната.
В ситуация, в която дебатът за търговията с конкретна суровина не противопоставя просто местни производители на потребителите – класическа постановка, а директно противопоставя две групи местни производители – аргументите да се поставят пречки пред вноса съвсем губят почва. Ако целта през ограниченията е да се вдигне цената за продукцията на местните производители на слънчоглед, то негативът ще се поеме от всички потребители (през цените на крайните продукти), както и директно от преработвателите, които ще изгубят конкурентно предимство. В подобна политика няма никакъв смисъл, дори без да повдигаме темата за субсидиите и печалбите в земеделието или геополитическия аргумент за подкрепата за Украйна.
Още: Производителите на слънчоглед ще получат над 32 млн. лева извънредна помощ
 

Английската централна банка по всяка вероятност ще увеличи отново лихвите тази седмица, което най-вероятно ще е последното повишение в един от най-големите цикли на затягане на паричната политика за последните 100 години, предава Reuters.
Всички без само едни от 65 икономисти, анкетирани от агенцията през последните дни, предсказва, че АЦБ ще повиши основната лихва до 5,5% в четвъртък от 5,25% – най-високото ѝ равнище от 2007 г.

Финансовите пазари не са толкова сигурни, колкото икономистите – лихвените фючърси в петък показваха 25% шанс за пауза – но и двете групи са на мнение, че поредицата повишения на разходите по вземания от декември 2021 г. е в последния си етап.
Ако пикът на основната лихва е 5,5% – от отправните 0,1% – това ще е четвърто място в списъка с най-големите британски цикли на затягане на паричната политика за последното столетие, като се нарежда след повишения от края на 80-те и началото и средата на 70-те.
Рецесии е имало преди всички предходни резки покачвания и евентуално икономическо забавяне е все по често срещана мисъл сред ръководството на банката.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Затягането продължава: ЕЦБ вдигна лихвите за десети пореден път
Английската централна банка повиши основните си лихви до 15-годишен връх

Централната банка на Австралия остави лихвите непроменени за трети пореден месец

С колко ще нарасне минималната заплата у нас през следващите три години? Минималната заплата ще скочи с цели 46.1% спрямо настоящото си ниво до 2026 година, което означава, че минималното възнаграждение в България ще нарасне с 360 лева в периода 2024-2026.
Това става ясно от Указания за подготовката и представянето на проектобюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2024 г. и на актуализираните им бюджетни прогнози за 2025 и 2026 г., публикувани на сайта на Министерство на финансите.
От началото на следващата 2024 година минималната работна заплата в страната ще скочи с 20% от настоящите 780 лева до 933 лева, според проект на постановление на управляващите, публикуван за обществено обсъждане в началото на този месец.
Вдигат с 20% минималната работна заплата
Според указанията на финансовото министерство, при спазване на правилото минималната заплата да бъде в размер не по-нисък от 50% от средната заплата у нас, се допуска, че размерът на минималното заплащане ще нарасне през 2025 година от 933 лева на 1 033 лева, след което ще скочи до 1 140 лева през 2026 година.
Така, ако прогнозите се сбъднат, спрямо края на 2023 година минималната заплата у нас ще нарасне с малко над 46% или с 360 лева до 2026 година, а спрямо края на 2024 година увеличението ще бъде 20% или 207 лева.
„Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.”, гласи Кодексът на труда, след последните промени, който бяха продиктувани от усилия на европейско ниво за установяване на единни правила за справедливо минимално възнаграждение в страните от ЕС.
България се смъкна до пето място по ръст на заплатите в ЕС

Средната работна заплата у нас за първи път прехвърли 2 000 лева 
София и всички останали: Къде у нас заплатите са най-високи и най-ниски?
България, Сърбия или Северна Македония: Ето къде минималната заплата ще е най-висока
Средната пенсия увеличава дистанцията пред минималната заплата, но не и за над половин милион пенсионери