Унгария и други европейски страни възнамеряват да постигнат решение на ЕК, с което да бъде удължена забраната за внос на зърно от Украйна до края на годината. Това заяви унгарският министърът на земеделието Ищван Над преди срещата си с колегите си от Румъния, България и Словакия, обяви ТАСС.
Над припомни, че на 15 септември изтича ембаргото на ЕС върху доставки от Украйна на четири вида зърнени и маслодайни култури – пшеница, царевица, рапица и слънчоглед. Във връзка с това са планирани преговори в Букурещ, София и Братислава.
„Само чрез обединяване на усилията ще можем да защитим интересите на фермерите. Днес ще обсъдя с трима мои колеги – министри на земеделието – необходимостта от запазване на ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти след 15 септември, поне до края на годината“, написа във Facebook унгарският министър.

От своя страна Полша е готова да наложи едностранна забрана върху вноса на украинско зърно, ако ЕК откаже да удължи настоящите ограничения, обяви полският министър на икономическото развитие и технологиите Валдемар Буда в ефира на държавното „Радио 1“, предаде Укринформ.
Министърът посочи, че има правомощието да издаде заповед, с която да блокира вноса в Полша. Той заяви, че няма да се поколебае да го направи, ако няма решение на ЕК по въпроса. Той подчерта, че Полша подкрепя транзита на украинско зърно за трети страни, но няма да допусне дестабилизация на вътрешния пазар на зърнени продукти.
През април България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия забраниха вноса на зърно и други видове селскостопански продукти от Украйна. По-късно те отмениха тези мерки, но с уговорката, че ЕК ще наложи ембарго върху доставките на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна.
Киев обяви, че ако ЕК удължи забраната за внос на украинско зърно след 15 септември, може да обмисли налагането на реципрочни мерки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава ли се ново удължаване на забраната за внос на украинско зърно?
ЕС може да наложи санкции на страна членка заради украинското зърно
Лоши новини: Пазарът на българско зърно замря, земеделските производители – пред фалит

Норвежкият суверенен фонд стана най-големият акционер в банка UBS, след като по-рано този месец увеличи дела си в швейцарския банков гигант до над 5%, пише британският в. Financial Times.
Най-големият суверенен фонд в света, чийто активи се оценяват на 1,4 трлн. долара, е акционер в швейцарската банкова група от почти 20 години.
Ръководителите на UBS са подложени на натиск през последните 6 месеца да убедят инвеститорите, че придобиването на конкурентната швейцарска банка Credit Suisse е успешно.

Съгласно сделката, организирана през март от регулаторните институции на Конфедерация Швейцария, UBS плати 3 млрд. швейцарски франка (3,23 млрд. долара) за изпадналата във финансово затруднение Credit Suisse и пое нейни загуби в размер на до 5 млрд. швейцарски франка (5,61 млрд. долара).
Много мениджъри на големи инвестиционни фондове следят внимателно как протича сложният процес на интеграция на Credit Suisse в UBS. Те се интересуват и в какъв най-кратък срок швейцарската банкова група ще възстанови възвращаемостта на инвестициите на акционерите в нея, пише FT.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Забраниха на UBS и Credit Suisse да се разпореждат с дяловете им в руските дружества
UBS е спечелила 28,88 млрд. долара, след като купи Credit Suisse
Инвеститори на дребно в Credit Suisse оспорват в съда придобиването ѝ от UBS

Трети пореден месец приходите от нощувки в България надхвърлят предпандемичното равнище от 2019 г., според справка в НСИ, предава БТА.
След като последователно през май и юни националната статистика отчете положителен темп на нарастване на приходите от нощувки спрямо знаковата за българския туризъм 2019 г., НСИ обяви, че приходите от нощувки през юли достигат 454,5 млн. лв., или със 17,6% повече спрямо същия месец на 2022 г.
Отчетеното увеличение е и от чужди граждани – с 19,5%, и от български – с 13,2%.
Справка в НСИ сочи, че приходите от нощувки през юли 2019 г. са били 345,8 млн. лв., или с 2,9% повече спрямо юли 2018 г.

Същевременно не се сбъднаха очакванията за отлив на туристи по Българското Черноморие заради разлива на язовир „Нова Каховка“, като справка в НСИ показва, че приходите от нощувки през юни в България са надхвърлили предпандемичните равнища от 2019 г., както това се случи и през май.
Морската ваканция е с основен дял в туризма в България през летния сезон. Стената на ВЕЦ „Нова Каховка“ в Украйна се срути след взрив на 6 юни и заля 600 кв. км, като предизвика екологична катастрофа.
По отношение на приходите от нощувки трябва да се вземе предвид и отчетената от НСИ годишна инфлация за юли, която беше 8,5%, докато през юли 2019 г. – 2,9%, за юни 2023 г. беше 8,7%, докато през юни 2019 г. – 2,8%. Годишната инфлация за май 2023 г. беше 10,1%%, а за май 2019 г. – 3,5%.

Последните данни на НСИ за юли показват, че общата заетост на леглата е 55,8%, като показателят нараства с 2,4 пр. п. спрямо 2022 г. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 71,4%, следват тези с 3 звезди – 49,4%, и с 1 и 2 звезди – 36%. През юли 2023 г. в страната са работили 3697 обекта с 10 или повече легла.
Броят на пренощувалите през юли в местата за настаняване се увеличава с 9% спрямо същия месец на 2022 г. и достига 1 441,3 хил., като е отчетен ръст както при чуждите граждани – с 13%, така и при българските – с 4,8%. Нощувалите български граждани са 675 000 и са направили средно по 3,2 нощувки. Чужденците са 766 300, със средно по 4,8 нощувки, като 72,3% от тях са пребивавали в хотели с 4 и 5 звезди.
Справката сочи, че приходите нощувки през юни 2023 г. са били 229,2 млн. лв., докато през юни 2019 г. – 205,4 млн. лв., или с 2,6% повече от юни 2018 г.
През май 2023 г. приходите от нощувки достигнаха 87,7 млн. лв., докато през същия месец на 2019 г. те бяха 76,2 млн. лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Повече от половин милион чужденци са нощували у нас през юни, генерирайки над 160 млн. лева приходи за хотелите
Спад в броя на нощувките у нас през месец май
25% ръст на нощувките у нас, резервирани чрез онлайн платформи като Airbnb и Booking