Пратили две кучета и една блондинка в Космоса. На всеки час повикване от Земята.
– Шаро!
– Бау!
– Натисни червеното копче!
Шаро натиска червения бутон.
След час.
– Черньо!
– Бау!
– Натисни синьото копче!
Черньо натиска синия бутон.
След час.
– Блонди!
– Бау!
– Недей ми лая, ами нахрани кучетата! И нее пиипааай нииищооо…!!!

На фона на стотиците милиони долари, които се харчат за привличане на едни от най-големите имена във футбола, Саудитска Арабия се интересува от дискусии за присъединяване към най-големия европейски футболен клубен турнир, а именно Шампионска лига.
„Опитваме се да бъдем различни, така че всякакъв вид промени във формата или подобрения, които могат да бъдат въведени в лигата, ще бъдат приветствани“, заяви в интервю главният оперативен директор на Саудитската професионална лига (SPL) Карло Нохра, предава Bloomberg, цитирана от Yahoo Finance.
По думите му SPL все още е „напълно ангажирана“ с участието си в AFC Champions League, която е водещото клубно състезание в Азия. Той добавя, че всякакви разговори за присъединяване на отбори от SPL към европейската Шампионска лига вероятно ще се водят между нейния организатор УЕФА и Футболната федерация на Саудитска Арабия.
Сред членовете на УЕФА са няколко неевропейски държави, включително Казахстан, чиито клубове могат да участват в Шампионската лига.
В отговор на новината за присъединяване на саудитски клуб към Шампионската лига през 2025 г., ръководителя на УЕФА, Звонимир Бобан, заяви пред хърватския вестник Jutarnji List, че това е „измислица“.
Коментарите на Нохра дойдоха малко преди Саудитска Арабия да назначи Роберто Манчини за треньор на мъжкия национален отбор, само две седмици след като спечелилият Европейското първенство мениджър изненадващо напусна работата си начело на Италия.
През последните месеци саудитските отбори похарчиха около 650 млн. долара за привличането на играчи, сред които Карим Бензема от Реал Мадрид, бразилецът Неймар и Джордан Хендерсън от Ливърпул.
Кралството се опита да привлече аржентинеца Лионел Меси с огромен пакет от заплати, но вместо това той избра да се присъедини към Интер Маями в САЩ. Според някои публикации се смята, че саудитският клуб Ал-Иттихад иска да купи египетската суперзвезда Мохамед Салах.
Adidas и Манчестър Юнайтед подписаха спонсорски договор за рекордните 1.2 млрд. долара

Трансферът на Кристиано Роналдо в Саудитска Арабия се оказа само началото на мащабен процес по привличане на редица известни имена в клубове от страната;
Снимки/колаж: Getty Images/SportLive
„Правим всичко възможно тези играчи да дойдат в Саудитска Арабия“, казва Нохра, който преди това е работил за World Wrestling Entertainment Inc (позната у нас като „Световна федерация по кеч). „Това не означава, че бюджетът е безкраен. Но не можем да седим със скръстени ръце, когато искаме да доведем тук някои от най-големите таланти. Трябва да плащаме обичайните цени, за да ги доведем тук.“
От гледна точка на печеленето на пари SPL си остава дребна риба в сравнение с най-добрите футболни лиги в света. Но закупуването на такива изтъкнати играчи подчертава големите амбиции на Саудитска Арабия, която се стреми да диверсифицира дейността си от петрола, като прави огромни инвестиции във всичко – от спорт до нови градове и електрически автомобили.
През изминалата година SPL положи големи усилия да привлече повече спонсори и да подпише договори за излъчване с международни медийни компании. Нейните мачове вече се излъчват в около 140 държави, казва Нохра, а приходите от излъчването са се увеличили с 650%, откакто португалецът Кристиано Роналдо се присъедини към нея от Манчестър Юнайтед в края на миналата година.
„Това не са огромни приходи, за да финансираме всички дейности, които имаме, но със сигурност е значително движение“, каза той.
Растежът на SPL е дълъг и сложен процес, и няма определен срок, в който се очаква да излезе на печалба.
„Повишаването на корпоративната стойност на лигата и клубовете определено е в основата на това, което правим“, казва той. „Ако това превърне клубовете и лигата в инвестиционен актив, тогава ще сме постигнали целта.“
Източник: Bloomberg\Yahoo Finance
Кои са най-добре платените спортисти в света за 2023 година?
 
Най-скъпите футболни отбори в света: Два клуба достигат 6 млрд. долара за първи път
Ефектът Меси: Очакват приходите и стойността на Интер Маями да скочат двойно заради идването на футболната звезда
Тройната сделката на „Интер Маями“, Adidas и Apple, която докара Меси във Флорида
Саудитска Арабия обмисля оферта за изграждане на АЕЦ

„Нямаме ограничения във финансирането“, каза президентът на Русия Владимир Путин на среща на военно висше ръководство през декември миналата година. „Страната, правителството ще предостави всичко, което армията поиска. Осемнадесет месеца след началото на войната в Украйна Путин изглежда спазва това обещание.
Но това се случва все повече за сметка на друга, негласна договореност с руския народ: да поддържа икономическата стабилност у дома, пише CNN.
Няколко седмици преди срещата през декември Путин подписа закон за бюджет, който предвижда 4.98 трилиона рубли – 52 милиарда долара по текущия обменен курс – за „национална отбрана“ през 2023 г., което е малко повече от разходите за миналата година.
Но според правителствен документ, с който Reuters се запозна по-рано този месец, тази прогноза вече е удвоена до 9.7 трилиона рубли (101 милиарда долара). Това е почти три пъти повече от сумата, която Русия е похарчила за отбрана през 2021 г., преди нахлуването си в Украйна през февруари 2022 година.
Тези цифри вероятно подценяват общите разходи за военните усилия на Русия. Стокхолмският международен институт за изследване на мира, който проследява военните разходи по света, изчислява, че графата „национална отбрана“ в официалните бюджети на Русия представлява само около три четвърти от общите военни разходи.
Ричард Конъли, специалист по руската икономика в Кралския институт на обединените служби за изследвания на отбраната и сигурността, също предполага, че военните разходи на Русия тази година ще надхвърлят 100 милиарда долара. Той казва, че преди войната Русия обикновено е отделяла около 3-4% от годишния си брутен вътрешен продукт за отбрана, но сега средствата могат да заемат дял от някъде между 8% и 10%.
Ако се вземе предвид цената на стоките и услугите в Русия, еквивалентната сума в доларово изражение за 2023 г. изглежда дори по-висока, вероятно по-близо до 300 милиарда долара, изчислява Янис Клуге, старши сътрудник в Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността.
Щедростта на Кремъл към въоръжени сили на страната обаче върви ръка за ръка с висока икономическа цена.
Бюджетният дефицит на Русия, тоест разликата между разходите и приходите в хазната, рязко се повиши от началото на войната, тъй като приходите от износ на петрол и газ бяха ударени от западните санкции и тежките отстъпки в цените за останалите купувачи. По-ниските цени на енергията тази година и съкращенията в добива, целящи да ги подпомогнат, само увеличиха натиска.
Приходите от петролния и газовия сектор са с 41% по-ниски през периода януари-юли спрямо същия период на 2022 година.
Това означава, че правителството трябва да поема повече заеми. Държавният дълг на Русия, който в момента възлиза на 14.9% спрямо БВП, се очаква да нарасне.
„Ще увеличаваме дълга си, това е безнадеждна ситуация. Ще трябва да направим това, защото нашата разходна част расте“, каза заместник-министърът на финансите Ирина Окладникова през миналия месец.
Планът е да останем в рамките на „безопасната граница“ от 20% от БВП, добави тя. (Русия все още е една от най-малко задлъжнелите страни в света, отчасти благодарение на печалбите си от енергия и други суровини.)
Призракът на хиперинфлацията надвисва над Путин и икономиката на Русия

Ако войната в Украйна продължи още дълго, управляващите в Русия ще бъдат принудени да взимат тежки решения, смятат икономисти;
Снимка: iStock
Износът на Русия все още е по-голям от стойността на вноса, въпреки увеличаването на вноса заради огромните военни разходи. Но този търговски излишък намаля с 85% през първата половина на годината в сравнение със същия период на 2022 г., довеждайки страната опасно близо до дефицит.
Страните, които поддържат дефицит по текущата сметка, обикновено разчитат на притоци на чуждестранен капитал.
Но това е малко вероятна опция за Москва поради санкциите, казва пред CNN Лиъм Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics.
„Русия не може да взема заеми от чужбина, тя е изключена от западните капиталови пазари“, казва Пийч.
Освен това Русия също не може да използва големия дял от валутните резерви на своята централна банка, които са замразени на Запад. Това означава, че може да бъде принудена да ограничи вноса.
Защо санкциите не са най-големият проблем за икономиката на Русия?
Бързо топящият се излишък е допринесъл за обезценяването на рублата, според Руската централна банка. Валутата е загубила повече от 30% от стойността си тази година, отслабвайки над ниво от 100 рубли за долар по-рано този месец.
Рублата може да поевтинее дори още, смята Клуге от Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността.
„Последното нещо, което те (правителството) искат, е руснаците да загубят доверие в руската валута и след това в един момент може би да започнат да обменят всички рубли в чуждестранна валута, защото тогава ще имате порочен кръг. И това наистина може да създаде някакъв вид валутна криза в Русия“, добавя той.
По-слабата рубла води до покачване на цените, каза централната банка на Русия на 15 август, когато повиши основния си лихвен процент с 3.5 процентни пункта до 12% на набързо насрочено извънредно заседание. Политиците казаха, че решението, взето ден след като рублата удари 17-месечно дъно спрямо долара, е „насочено към ограничаване на рисковете за ценовата стабилност“.
Годишната инфлация на потребителските цени в Русия достигна 4.3% през юли, надхвърляйки заложената цел от централната банка за ниво от 4%.
Може да са необходими повече повишения на лихвените проценти или дори повторното въвеждане на капиталов контрол, насочен към задържане на долари в Русия, въпреки че е вероятно това да забави икономическия растеж.
Икономиката на Китай е в много по-лошо състояние, отколкото всички си мислят
Нарастващите военни разходи, от друга страна, стимулират промишленото производство на Русия, а с него и БВП. Миналия месец Международният валутен фонд повиши прогнозата си за растежа на БВП на страната тази година до 1.5% спрямо прогнозираните през април 0.7%, отбелязвайки, че „големи фискални стимули“ са движели икономическата сила на Русия.
„Това обаче не е видът растеж, на който трябва да се радваме“, каза Александра Суслина, независим икономист, която е напуснала Русия малко след инвазията.
„Ако произвеждате танк, това, разбира се, има голям принос за официалния растеж на БВП. Но този танк няма да оре поле… няма да ви помогне да учите хората или да им осигурите медицинско лечение. Това не е стимул за по-дългосрочно развитие“, казва тя.
Трудни избори
Икономистите признават, че икономиката на Русия досега се представя по-добре от очакваното. Суслина твърди, че традиционната издръжливост на руския народ е послужила като „допълнителен ресурс“.
„Съветското наследство научи хората да живеят буквално в бедност, да не разчитат на нищо“, казва тя. „И те са готови да останат дълго време в този режим на оцеляване.“
Александра Прокопенко, чуждестранен учен в Евразийския център Карнеги Русия в Берлин, добави, че руските политици и бизнес също са умели да се справят с кризи.
Но напрежението върху икономиката се засилва.
Въпреки че цените на петрола се повишиха от края на юни, те все още са далеч под върховете от миналата година, които помогнаха на Москва да преодолее въздействието на санкциите. Приходите й от износ на петрол през юли са били с 4.1 милиарда долара по-ниски от преди година, според оценки на Международната агенция по енергетика.
„Русия е в положение, в което просто не може да живее с много по-ниска цена на петрола. Макроикономическата стабилност зависи от това цените на петрола да останат на текущите нива“, смята Пийч от Capital Economics.
Според Прокопенко, Русия може да е в състояние да финансира войната още около година, но ако тя се проточи и след това, правителството ще трябва да направи „трудни избори“.
„Компромисите ще бъдат, че те ще трябва да повишат данъците или да намалят разходите за инфраструктура, като изграждане на пътища и поддръжка на мостове, защото военните разходи ще изискват все повече и повече (от бюджета)“, казва тя.
Пийч се съгласява с това мнение, като казва, че в близко бъдеще Русия ще трябва да запълни бюджетния си дефицит и може да повиши данъците върху най-печелившите сектори на икономиката, като банки и енергийни компании.
„Най-големите руски фирми ще стават все по-подвластни на властимащите. Цената на по-голямото държавно участие, изолацията от Запада и продължаващия ангажимент към военните цели ще представлява отслабване на перспективите за растеж и жизнения стандарт на Русия“, пише той в бележка от миналия месец.
Защо парите в обращение в Русия нараснаха до рекордна стойност?
Златните и валутните резерви на Русия се топят
Защо тази европейска страна още е силно зависима от руския газ?
Защо много западни компании продължават да правят бизнес в Русия?
Враговете на Путин, които загинаха или бяха близо до смъртта при неясни обстоятелства

На нова измамна схема могат да станат жертва хората, които публикуват обяви в онлайн платформи за продажба на лични вещи. За това предупреди Габриела Руменова от „Ние, потребителите“ пред БНР.
Каква е схемата?
След като сте пуснали обявата си в интернет и сте оставили телефона си за обратна връзка, измамниците взимат номера ви и ви пишат по Viber в ролята на клиент. Те директно ви информират, че желаят да закупят стоката, без да се интересуват от подробности нито за нея, нито за условията на сделката. Скоро след това получавате и съобщение уж от известна куриерска служба, че артикулът е платен онлайн и трябва да последвате посочена от тях връзка, за да си вземете парите от покупката.
Още: ЕС засилва контрола над 19 онлайн платформи, включително Facebook, TikTok и Twitter
Ако кликнете върху връзката, попадате на платформа и там ще поискат да въведете номера на банковата си карта и кода за сигурност CVV. Този код се използва за трансакции без представяне на карта при покупки по телефона или онлайн и предоставя на търговците допълнително доказателство, че картата е използвана от нейния реален притежател. Ако попълните този код, вие на практика давате достъп на отсрещния до вашите средства.
В случай, че посочите номера на картата си и CVV кода, следващата стъпка от актуалната измамна схема е да ви попитат какви са наличните средства в банковата ви сметка. Вероятно така ще разберат колко пари могат да изтеглят.

Решите ли да прекратите процеса по събирането на тези данни и да настоявате плащането да се извърши лично или чрез наложен платеж, измамниците отново са с един ход напред. Тогава прилагат метода на притискането – казват ви, че парите вече са преведени и сделката е осъществена, като ви внушават, че няма вариант за връщане назад.
Още: Как ни мамят с фалшиви клиентски ревюта при онлайн пазаруване?
От „Ние, потребителите“ са се свързали с куриерската служба, от чието име се изпращат съобщенията за получаването на парите от фиктивните покупки – от там са потвърдили, че се касае за фишинг атака и са подали информация към ГДБОП.
Как да се предпазим?
Никога не следвайте връзки, за които не знаете накъде водят, дори да изглежда, че са изпратени от надежден източник.
Ако получите подобно съобщение, свържете се с цитираната компания чрез официалните координати за връзка и поискайте потвърждение, че е изпратено от там.
При съмнение за измама, направете екранни снимки на съдържанието и евентуални проведени разговори и незабавно уведомете компанията и ГДБОП.

Декларирането при движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България става на задължителен принцип. Това предвижда Проект на Наредба на Министерския съвет, публикуван да обществено обсъждане.
Досега това деклариране се извършваше на доброволен принцип и  се отнасяше само за превози на стоки с висок фискален риск, които започват от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършват на територията на страната и за превози на стоки с висок фискален риск, който започват от територията на страната и завършват на територията на друга държава – членка на Европейския съюз.
„Целите на проекта на новата наредба е привеждане в съответствие на подзаконовата уредба на контрола и декларирането на превозите на стоки с висок фискален риск с промените в законовата уредба на тези дейности, извършени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
Още: Държавата пак тръгна да отлага наредбата за касовите апарати
С цел улесняването на лицата при прилагане на установените в закона задължения за тях разпоредбите на новата наредба са максимално подробни“, се казва в мотивите на правителството.
С прилагането на задължителното деклариране на превозите на стоки с висок фискален риск, както и разширяването на видовете превози, за които се изисква такова деклариране се очаква подобряване ефективността на фискалния контрол върху тези дейности и оттам повишаване събираемостта на дължимите вследствие на тези дейности публични плащания към държавния бюджет.
Очаква се оптимизирането на процеса за извършване на фискален контрол да доведе и до по-ефективна превенция срещу ДДС измамите и укриването и не внасянето на данъци, надяват се от министерския съвет.
Още: Горивата вече са сред стоките с висок фискален риск

Живеем в неспокойни времена и в свят, който е по-богат, но и по-крехък. Войната на Русия в Украйна болезнено ни показа, че не можем да приемаме мира за даденост. Това пише управляващият директор на Международния валутен фонд  Кристалина Георгиева за американското списание Foreign Affairs.
Смъртоносна пандемия и климатичните бедствия ни напомнят колко крехък е животът срещу мощта на природата. Големите технологични трансформации, като изкуствения интелект, обещават бъдещ растеж, но носят и значителни рискове, посочва тя.
Сътрудничество
Сътрудничеството между държавите е от решаващо значение в един по-несигурен и податлив на сътресения свят. Въпреки това международното сътрудничество е в отстъпление. Вместо това светът е свидетел на възход на фрагментацията: процес, който започва с увеличаване на бариерите пред търговията и инвестициите и, в крайната си форма, завършва с разделяне на държавите на съперничещи си икономически блокове — резултат, който рискува да обърне в обратна посока трансформиращите постижения на глобалната икономическа интеграция, предупреждава Георгиева.
Още: Ето какво сподели Кристалина Георгиева за криптовалутите
„Един по-податлив на сътресения свят означава, че икономиките ще трябва да станат много по-устойчиви — не само индивидуално, но и колективно. Постигането на тази цел ще изисква целенасочен подход на сътрудничество. Международната общност, подкрепена от институции като МВФ, трябва да работи заедно по систематичен и прагматичен начин, като се стреми към целенасочен напредък там, където има общи позиции, и поддържа сътрудничество в области, в които бездействието би било пагубно.
Политиците трябва да се съсредоточат върху въпросите, които имат най-голямо значение не само за богатството на нациите, но и за икономическото благосъстояние на обикновените хора. Те трябва да подхранват връзките на доверие между страните, когато това е възможно, за да могат бързо да засилят сътрудничеството си при следващото голямо сътресение.
Това ще бъде от полза както за по-бедните, така и за по-богатите икономики, тъй като ще подпомогне глобалния растеж и ще намали риска от трансгранично разпространение на нестабилността. Дори за най-богатите и силни държави ще бъде трудно да се ориентират в един фрагментиран свят, а сътрудничеството ще се превърне не само във въпрос на солидарност, но и на личен интерес“, пише управляващият директор на МВФ.

Още: Кристалина Георгиева каза докога инфлацията в Европа ще се задържи висока
„В свят с по-чести и по-тежки сътресения държавите трябва да намерят начини да смекчат неблагоприятните последици за своите икономики и хора. За целта е необходимо да се създадат икономически буфери в добрите времена, които могат да бъдат използвани в лоши времена. Един от тези буфери са международните валутни резерви на дадена страна, т.е. наличностите в чуждестранна валута на нейната централна банка, които осигуряват лесно достъпен източник на финансиране за страните, когато са засегнати от сътресения.
Като цяло резервите нараснаха значително през последните две десетилетия, успоредно с развитието на световната икономика и в отговор на финансовите кризи. Но тези резерви са силно концентрирани в сравнително малка група от икономически по-силни развити и нововъзникващи пазарни икономики: само десет държави притежават две трети от световните валутни резерви.  Това неравномерно разпределение на резервите означава, че много страни остават силно уязвими.
Да не разчитаме само на резервите
Разбира се, никоя страна не бива да разчита само на резервите си. Помислете как едно домакинство, което не може да спести достатъчно пари за всяко възможно сътресение, би могло да застрахова жилището си, да си купи кола или да плаща за здравни грижи. По аналогичен начин държавите са в по-добро положение, ако могат да допълнят собствените си резерви с достъп до различни международни застрахователни механизми, известни като “глобална мрежа за финансова сигурност”.
В центъра на тази мрежа е МВФ, който обединява ресурсите на своите държави членки и действа като кооперативен световен кредитор от последна инстанция“, обяснява Георгиева.
„Капацитетът на МВФ за отпускане на заеми в размер на близо 1 трилион долара вече е само малка част от общата мрежа за сигурност. В един по-малко сигурен свят с по-слаби перспективи за растеж рискът от фрагментация само нараства. Въпреки че самозастраховането чрез международните резерви рязко се е увеличило за някои страни, обединените ресурси, съсредоточени в МВФ, са се увеличили много по-малко от самозастраховането и са се свили значително в сравнение с мерките за глобална финансова интеграция. Ето защо международната общност трябва да укрепи глобалната мрежа за финансова сигурност, включително чрез разширяване на наличността на обединени ресурси в МВФ.
В продължение на почти 80 години светът реагира на големите икономически предизвикателства чрез система от правила, споделени принципи и институции, включително тези, които се коренят в системата Бретън Уудс.
Сега, когато светът е навлязъл в нова ера на нарастваща фрагментация, международните институции са още по-важни за обединяването на държавите и за решаването на големите глобални предизвикателства днес. Но без засилена подкрепа от страна на държавите с по-високи доходи и подновен ангажимент за сътрудничество МВФ и другите международни институции ще изпитват затруднения.
Периодът на бърза глобализация и интеграция приключи, а силите на протекционизма са във възход. Може би единственото сигурно нещо за тази крехка, фрагментирана нова глобална икономика е, че тя ще бъде подложена на сътресения“, предупреждава Кристалина Георгиева.
МВФ, другите международни институции, кредиторите и кредитополучателите трябва да се адаптират и подготвят. Пътуването ще бъде несигурно, а международната финансова система трябва да се подготви, допълва тя.