Енергийната компания Black Sea Oil & Gas (BSOG), базирана в Букурещ, подкрепена от американския инвестиционен фонд Carlyle и оператора на проекта за добив на природен газ в румънското Черноморие – Midia Gas Development (MGD), е започнала процес по получаване на разрешително за създаване на т.нар. „енергиен коридор“ в румънския черноморски сектор в района на проекта MGD с идеята да добави офшорни вятърни мощности, предава Romania Insider.
BSOG е получила всички разрешителни, нужни за такива инфраструктурни начинания. Проектът е разработен с партньорите на компанията в района на MGD, а именно Petro Ventures Resources и Gas Plus Dacia.
След като бъде одобрен и построен по протежение на съществуващите тръбопроводи при MGD, „енергийният коридор“ може да се свърже към офшорни вятърни мощности с капацитет от 3 GW, изтъква медията.
Към момента Румъния още няма законодателство за развитието на офшорни вятърни проекти.

„С проектиран капацитет от 3 GW И дължина от 126 км, тази първа стъпка се отнася до осигуряването на разрешително за изграждане на първия енергиен коридор в румънския сектор на Черно море, за да свържат бъдещите офшорни вятърни паркове към националната енергийна система (SEN), управлявана от Transelectrica“, изтъква BSOG.
Компанията посочва, че завършването на регулаторните процедури се очаква към средата на 2024 г.
Инвестициите, необходими за изграждането на офшорни вятърни проекти, се оценяват на 1,5-2 млн. евро за MW.
През 2022 г. започна добивът на природен газ от проекта MGD – първото офшорно газово находище, разработено в Румъния за последните 30 години. Проектът включва 5 морски сондажа, автономна производствена рафинерия, 126-километров газопровод, свързващ платформата с брега и нова станция за преработка на „синьото гориво“.

Очаква се MGD да покрива около 10% от потреблението на газ в Румъния.
По-рано тази година румънският енергиен министър Вирджил Попеску заяви, че страната подготвя законопроект за офшорна вятърна енергия, който се очаква да бъде одобрен скоро, като отваря врата към допълнително генериране на електроенергия от възобновяеми източници. По думите на Попеску в Черно море има потенциал за производство на 77 GW електроенергия от вятър, предава Balkan Green Energy News.
„Интегрираният национален план за енергетиката и климата (NECP) на Румъния предвижда делът на възобновяемата енергия да нарасне до 30,7% до 2030 г., но страната има амбицията да достигне 34%“, изтъква още Попеску и добавя, че вярва, че този дял ще бъде още по-голям в края на десетилетието.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Първата плаваща вятърна турбина в Черно море ще е на наша територия
Производител на „зелена енергия“ съди Румъния и Полша заради тежки данъци

9 европейски страни увеличават производството на вятърна енергия в Северно море

Делът на хората в активна трудова възраст в България, които нито работят, нито учат, е под средното ниво за Европейския съюз. Девет страни от ЕС изпъкват с по-висок дял на хората, извън работната сила спрямо ситуацията на пазара на труда у нас, сочи справка в данните на европейската статистическа служба Евростат.
През първото тримесечие на 2023 година делът на хората на възраст между 15 и 64 години в ЕС, които нито работят, нито са заети с обучение, достига 18.2%. България се нарежда на десето място в ЕС по този показател с дял от 18%. В тази сметка влизат и лицата в трудова възраст, които не са регистрирани като безработни, тоест не търсят работа.
Лидер по дял на хората, които нито работят, нито учат, е Румъния – цели 25.8%. Сред страните с по-висок дял спрямо България попадат още Италия (25.6%), Гърция (22.8%), Унгария (21.8%), Белгия (19.6%), Словения (18.8%), Австрия (18.6%), Франция (18.6%) и Полша (18.4%).
Плътно зад България се нареждат Люксембург (17.7%), Испания (17.7%) и Латвия (16.6%).
Само в една страна от ЕС се отчита едноцифрен дял на хората в трудова възраст,които нито работят, нито са заети с обучение – Швеция (8.3%). Челната тройка по най-нисък дял се допълва от Естония (12.3%) и Чехия (13.6%).
България четвърта в ЕС по дял на младите хора, които нито работят, нито учат

Точният дял на хората у нас в активна възраст, които нито работят, нито учат възлиза на 17.96% през първото тримесечие на тази година;   Източник: Евростат
Делът на хората в активна възраст, извън работната сила, в Германия възлиза на 15.3% през първото тримесечие на 2023 година.
680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат
България в топ 10 по най-ниска безработица в ЕС
Над половината безработни у нас са без работа от повече от година
Работниците пред пенсия у нас близо два пъти повече от работещите младежи
21% от работниците у нас имат по-висока квалификация от заеманата длъжност
Министерство на финансите: Пазарът на труда у нас е затегнат

Инфлацията в Турция спадна до 38,21% през юни – най-ниското ниво за последната година и половина, сочат данни на Турския статистически институт, цитирани от телевизия CNN-Türk.
Освен това турската инфлацията се охлажда с най-бавния си темп от ноември, когато започна този процес, тъй като сериозните колебания в стойността на лирата оскъпяват допълнително вноса, предава Bloomberg.
През юни турската инфлация достигна ниво от 38,2%, малко по-малко от прогнозите на икономисти и от отчетените през май 39,6%.
Въпреки че резките спадове в стойността на лирата не прекъснаха напълно импулса на дезинфлацията, обезценяването на валутата засилва ценовия натиск точно когато правителството готви мерки, като временно повишаване от 34% на минималната заплата и същевременно обсъжда повишаването на заплатите на държавните служители и пенсиите. Вдигат минималната заплата в наша съседка с 34%

Базисната инфлация – която изключва волатилните артикули – се ускорява до 47,3% на годишна база спрямо отчетените през май 46,6%, сигнализирайки, че ценовият натиск остава силен.
Най-голямо увеличение на цените на годишна база е регистрирано в сектора на хотелиерството и ресторантьорството – 67,2%. Цените в сферата на здравеопазването са нараснали с 65,7%. Храните и безалкохолните напитки са поскъпнали с 54%.
Алкохолните напитки и тютюневите изделия са поскъпнали с 40%.
Най-малко увеличение има при цените на облеклото и обувките – 21%, транспортните услуги – 20,7%, недвижимите имоти – 14,7%.
Сериозно увеличение от 50% е отчетено и в сферата на образованието.

Лирата загуби около 1/4 от стойността си спрямо долара, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган спечели последните избори през май и обнови икономическия си екип.
Постигането на ценова стабилност ще се окаже трудна задача, тъй като двама бивши банкери от Wall Street, отговарящи за икономическата политика на Турция, отменят сложни регулации и допълнителни политики, които продължиха с години и държаха лирата под контрол чрез изгаряне на резервите на централната банка.
Заплахата от нова инфлационна спирала подчертава нуждата от засилен ангажимент по въпроса от новоизбрания министър на финансите Мехмет Шимшек и управителя на централната банка Хафизе Гайе Еркан. Засега политиците сигнализират, че връщането към по-конвенционален подход ще стане постепенно, тъй като намаляват подкрепата за лирата и повишават лихвените проценти за първи път от над 2 години.

През следващите месеци анализаторите очакват инфлацията отново да надхвърли 40% и да се задържи на подобни високи нива и през първата половина на 2024 г. Bloomberg Economics преразгледа прогнозата си за инфлацията до края на 2023 г. до 47% спрямо предишните 43%, т.е, ръстът на цените може да достигне скорост, която да надхвърли 9-кратно целевата от 5%.
По-слабата лира беше в центъра на фокуса на централната банка, която преразгледа лихвите миналия месец, става ясно от протоколите от срещата, като това е „първата стъпка“ от цикъла на затягане на паричната политика.
Решението за увеличаване на основния лихвен процент до 15% от предишните 8,5% – ход, който не отговаря на много прогнози – цели „да установи курс на дезинфлация възможно най-скоро“, изтъква регулаторът в протоколите, публикувани на 3 юли.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в Турция се забави до под 50% за първи път от 16 месеца
Докъде ще продължи сривът на турската лира?
Турската икономика показва повече живот от очакваното