Русия обмисля да напусне сделката, която позволява на Украйна да превозва износ на зърно от черноморските пристанища. Това заяви руският президент Владимир Путин на среща с руски военни кореспонденти и блогъри, която се предаваше по телевизията, предава Bloomberg.
Руският лидер посочи, че страната му няколко пъти се е съгласила на удължаване на сделката не в интерес на Украйна, а за нейните съюзници в Африка и Южна Америка.
Русия одобри сделката, „за да подкрепи развиващите се страни – наши приятели, и за да постигне премахване на санкциите от нашия селскостопански сектор. За пореден път сме измамени. Сега мислим как можем да излезем от тази така наречена зърнена сделка“, каза Путин.

Русия многократно е заплашвала да се откаже от споразумението, сключено с посредничеството на ООН и Турция миналата година и удължено с 2 месеца в средата на май.
Дори с намесата на Русия трафикът към пристанищата на Украйна беше прекъснат, като Украйна обвини Русия в бавни проверки и блокиране на кораби, предназначени за едно от трите пристанища, обхванати от сделката.
Москва същевременно обвинява Киев, че използва морските коридори, обхванати от сделката, за да атакува руският флот с дронове.
Русия и Украйна са големи износители на селскостопански продукти и противоречивите послания за съдбата на сделката допринесоха за нестабилността на цените на зърното. През май общите селскостопански доставки през безопасния коридор достигнаха най-ниското си ниво от договарянето на сделката, според UkrAgroConsult.
Пшеницата, търгувана на борсата в Чикаго, се търгува с ръст 1,3% след коментарите на Путин.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще продължи ли „зърнената сделка“?
Украйна: Зърнената сделка ще освободи почти 70 чакащи кораба в турски води
Краят на зърнената сделка? Днес отплава последният кораб с украинско зърно
 

Българският пазар на нови автомобили тази година се възстановява. Това показват данните на регистрациите на КАТ.
Продажбите, на практика, се връщат на нивото от края на 2019-а.
До 1 юни тази година у нас са регистрирани 14 125 нови леки автомобила. В годината преди избухването на пандемията от коронавирус новорегистрираните нови возила бяха 15 041.
Япония вече не е най-големия износител на автомобили в света
Сегашните продажби изостават с около хиляда бройки, но вероятно ще бъдат наваксани до края на годината заради възобновяването на доставките и по-малкото чакане за нов автомобил.
През миналата година регистрираните нови автомобили в първите пет месеца на годината са били 11 960 спрямо 14 125 сега, или с 2165 повече (18 процента ръст).
При автомобилите втора употреба, ситуацията е обратна. През настоящата година и преди 4 години. За първите 5 месеца през 2023-а са новорегистрирани 55 413 возила над 20-годишна възраст, докато през 2019-а те са били 64 461. Това означава, че през тази година в България са внесени почти 10 000 по-малко стари коли на над 20 години.

Двойно повече тази година са и автомобилите до 5-годишна възраст – 6808 регистрации сега и 3580 в годината преди пандемията.
За колите между 5 и 10 години цифрите почти се запазват – 12 030 регистрации през 2023-а и 13 057 преди 4 години.

Централата на КТБ на столичния площад “Гарибалди” се продава на търг с начална цена 17,5 млн. лв. Огледите ще се правят от 17 до 20 юни, а офертите ще бъдат отворени на 21 юни.
Предмет на търга, обявен от синдиците на фалиралата банка, обаче не е директно имотът, а фирмата “Евробилд 2003”, която притежава ипотека върху сградата, пише „24 часа“. От друга страна, върху централата на КТБ има възбрана от КПКОНПИ, т.е. има вероятност някой ден да бъде отнета в полза на държавата.
Сградата, която е паметник на културата още от 1978 г., е помещавала навремето Българската търговска банка на Атанас Буров. Тя е построена точно преди 100 години по проект на архитектурното бюро на Георги Фингов и в нея до ден днешен е запазено оригиналното бюро на банкера. Сградата е с около 5 хиляди квадратни метра площ и ако бъде продадена на началната тръжна цена, това означава, че струва около 1700 евро за квадратен метър – доста евтино за бизнес сграда в такова състояние и такава локация.
По принцип в историческия център на столицата няма много бизнес сгради, а наемите на малкото офиси в тази част на София се движат от порядъка на 14-16 евро на квадратен метър месечно. Скоро обаче не е имало сделки за продажба в този район и е трудно да се направи сравнение колко би трябвало да струва. Оценители обърнаха внимание, че статутът на паметник на културата, който има сградата на КТБ, връзва много ръцете на бъдещия собственик. Той не би могъл да я преустройва нито външно, нито вътрешно без съгласието на Националния институт за паметници на културата и на практика тя може да се ползва само за целите, за които е създадена, т.е. за банка. Освен това извън централния корпус, който е обърнат към площад “Гарибалди”, сградата има цяло крило с дълги коридори и малки стаи, които години наред са били в лошо състояние и не е ясно дали са ремонтирани.
Преди три години имаше идея сградата на площад “Гарибалди” да бъде дадена на Централната избирателна комисия. В крайна сметка обаче това не се случи. След това бе направен опит за даване под наем на сутерена, където се намират двата трезора, на първия и втория етаж. Заради това, че въпросните помещения са използвани само за банкова дейност, до сделка не се стигна.
ОЩЕ: БНБ е осъдена по 5 дела заради нарушение при фалита на КТБ