Мечтаният нов дом е на „една крачка“ – остава само банката да ни отпусне ипотечния кредит. Освен с позитивни емоции, този момент е свързан с много административни процедури и значително количество документация.
В пакета документи фигурира и имуществена застраховка, а сключването й е задължително при отпускане на ипотечен кредит. Тази застраховка всъщност е стандартна имуществена полица, към която е добавено специалното условие, че при евентуална щета правото на обезщетение ще бъде ползвано приоритетно от банката за покритието на непогасената част от заема. В клауза по полицата е посочено, че банката-кредитор е ползващо лице по договора.
Ето основните 5 етапа, за да получите обезщетение по застраховката за дома
Нерядко, покрай останалите детайли по кредита, пропускаме да обърнем внимание на условията по предложената ни имуществена застраховка, а и често предпочитаме най-евтиния вариант, за да намалим вноската по заема. Но този подход може да доведе до проблеми, ако нещо се случи с дома ни. Единственият начин да избегнем възможните неприятности е внимателно да се запознаем с условията по предложената полица и ако не ни удовлетворяват, да потърсим по-подходящи за нуждите ни варианти.
Ето на какво трябва да обърнем внимание при сключване на имуществена застраховка по ипотечен кредит!
1. Проверете как се формира застрахователната сума по полицата – на база реална стойност на имота или на база остатъчна сума по кредита?
По отношение на имуществените полици по ипотечни кредити се прилагат най-общо два подхода при определяне на застрахователната сума. При единия, сумата съответства на дължимото по кредита и съответно намалява с времето. При другия, сравнително по-често срещан, сумата отразява стойността на имота и не се променя през периода на кредита. И двата подхода са разпространени в практиката, като предлаганите застрахователни продукти са съобразени с изискванията на банките.
Трябва да сте наясно, че вариантът застрахователната сума да отговаря на остатъчната стойност по кредита не ви предлага пълноценна защита. Той има само едно предимство – по-ниската цена на полицата.
Нека разгледаме един пример, за да онагледим казаното: С отпуснатите от банката средства сте закупили жилище, чиято реална стойност е 200 000 лв. По ипотеката ви е останало да изплащате 30 000 лв. – такава е и застрахователната сума по полицата за дома, която се сключили във връзка със заема. Ако в резултат на тежко рисково събитие жилището ви е напълно унищожено, т.е. щетата е тотална, то застрахователят ще плати 30 000 лв. – лимитът по полицата ви – на банката за погасяване на заема. А вие ще останете без жилището си. Съвсем различна би била ситуацията, ако сумата по застраховката отговаря на реалната стойност на жилището, в случая 200 000 лв. Тогава, освен, че на банката ще бъде изплатен остатъка от 30 000 лв. по кредита, то и вие ще получите 170 000 лв., с които бихте могли да си осигурите ново жилище. Но дори домът да не е било напълно унищожен, то едно по-сериозно събитие, например наводнение или пожар, може да нанесе вреди, надвишаващи лимита от 30 000 лв. и за отстраняването им ще се наложи да ползвате и собствени средства.
Сумата по полицата, както и условията по нея, влияят върху формирането на обезщетенията и за частични щети. Затова, още на етап сключване на застраховката, трябва да се информирате за всички детайли – например, дали застрахователната сума по полицата би довела до изплащане на обезщетение в пълен размер при настъпили частични щети, т.е. без прилагане на подзастраховане.
Като потребител, вие имате не само полза, но и право да поискате застраховката на дома по кредита ви да е на реалната стойност на имота – така може да си спестите много неприятности и финансови проблеми.
2. Проверете какви рискове покрива полицата, която сключвате във връзка с ипотечния кредит – например, дали са само най-основните и само за недвижимото имущество?
Предлаганите от банките имуществени застраховки по ипотеки са със сравнително ограничен набор от покрити рискове – обичайно, пожар и природни бедствия, както и земетресение. С други думи, покрити по полицата са тези рискове, които могат да доведат до много сериозна или тотална щета на ипотекирания недвижим имот. Но за вас, като собственик, са от значение редица други рискове – например, ВиК аварии, злоумишлени действия на трети лица, гражданска отговорност към трети лица, кражба и други. Те могат да причинят значителни вреди и ако не са включени в полицата ви, ще се наложи сами да понесете загубите, да възстановявате имуществото със собствени средства.
Друг важен момент е, че движимото имущество обичайно не е част от покритието на имуществените застраховки по ипотеки. Така, в случай на пожар, например, ще бъде изплатено обезщетение за щетите по стените, пода и т.н., но не и за мебелите, техниката в опожареното помещение, тъй като в полицата не фигурира покритие за движимото имущество.
За да си осигурите по-пълноценна и адекватна на нуждите ви защита, може да поискате да бъдат добавени допълнителни покрития по полицата ви или да потърсите друг застрахователен продукт.
3. Знаете ли, че имате право да изберете с кой застраховател да сключите имуществената полица по ипотеката, стига тя да включва избраните от банката минимални покрития?
При отпускане на ипотечен заем се изисква задължително сключване на застраховка за жилището, което ще бъде закупено с отпуснатите средства. Стандартна практика е банките да предлагат в пакет към кредита и застраховки за дома. В България почти всяка банка има договор с един или повече застрахователи, чиито продукти продава. Често офертите за кредитополучатели са изгодни, с голяма отстъпка в премията. Все пак, клиентът има законово право да избере с коя компания ще сключи застраховката, а банката следва да я приеме, ако полицата отговаря на изискванията й за минимално покритие.
При всички случаи, не само когато купувате полица във връзка с ипотечен кредит, е важно да се запознаете внимателно с предложените условия и да прецените дали те отговарят на индивидуалните ви нужди. Имате възможности да поискате модифициране на условията или да потърсите оферти, които да отразяват както конкретните изисквания на банката, така и вашите предпочитания.
 
 
 

В Белгия, както и в много други европейски страни, има недостиг на работна ръка. Силната нужда обаче винаги дава шанс да се направят много пари, особено за хора с криминални намерения. Жертвите на социална експлоатация често са работници от по-бедни страни от ЕС като България.
Проблемът с експлоатацията на чуждестранни работници не е нов. Защото когато една държава е част от ЕС, за служителите е не само много по-лесно да пътуват до друга страна от ЕС, но и да работят там, благодарение на т.нар. „право на свободно движение“. И това, разбира се, ги прави много привлекателни за безскрупулни предприемачи, пише BRF Nachrichten.
Експлоатацията на източноевропейски работници в Белгия става все по-безсрамна, алармира сега Службата за одит на труда в Гент. Българите са особено засегнати. „Често всичко започва съвсем безобидно“, посочва Анета Филипова, повтаряйки изказване на потърпевша във ВРТ. Тя е активна в българската общност в Гент от години и затова е контакт на много от засегнатите.
„Ако хората се поразпитат в някое българско кафене, за да си търсят работа, ще бъдат взети настрана от сънародници, които ще им обещаят добра работа. Защото в тази област действат предимно български и турски банди, които снабдяват цялата страна с нелегални български работници от Гент“, обяснява трудовият ревизор Филип Де Кетелаере.

Това е истинска мафия от подизпълнители, функциониращи като нелегални агенции за временна заетост. Хората ще бъдат наети в кафенета или други места, натъпквани в микробуси и след това разполагани някъде в белгийската икономика.
Експлоатацията на работници почти винаги върви ръка за ръка с измами със социални помощи и може да приеме различни форми – например понякога хората са регистрирани като работници на непълно работно време, но работят на пълен работен ден. Понякога работниците са и официално регистрирани като безработни или в отпуск по болест. Друго много разпространено явление са фирмите пощенски кутии в чужбина, които регистрират служители като самонаети лица, т.е. фиктивна самостоятелна заетост.
Тази незаконна практика обаче вреди не само на държавата и на обществото, но и на самите нелегални работници, тъй като колко получават за труда си и дали изобщо им се плаща зависи изцяло от техните ръководители. Често условията, при които работят и живеят, могат да се опишат като малко по-добри от съвременното робство.
„Безнадеждност, бездомност, несъществуващи или твърде ниски заплати и дори хора, които трябва да събират храната си от кофите за боклук – това е реалността на много от българските работници в Гент“, смята Анета Филипова.

Разбира се, шефовете знаят, че има малък риск техните нелегални работници да се оплачат на полицията или други официални органи. Според одитор Де Кетелеаре страхът от загуба на заплати е твърде голям. Освен това има по-осезаеми опасности за живота и здравето, като често се случват и изнудвания и физически заплахи.
Този страх и зависимостта от подизпълнители е толкова голям, че дори трудовите злополуки просто се замитат под килима.
Секторите, в които местните жители не искат да работят, са особено податливи на използване на експлоатирани работници. Това са строителния сектор, особено разрушаването, но също и месопреработвателната промишленост.
Така че докато тези експлоатирани работници робуват с надеждата за по-добър живот или да издържат семейството си в родината, техните шефове печелят големите пари. Защото от една страна, удържат всички или част от осигуровките на държавата, а от друга не плащат и законовите заплати.
След това тези пари трябва да бъдат изпрани, но както при други престъпни дейности, това не изглежда като голям проблем. Според Де Кетелаере престъпните приходи обикновено се инвестират в недвижими имоти или просто се прехвърлят в чужбина.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бруталният живот на източноевропейските гурбетчии в Германия
Поредната измамна схема: гроздобер във Франция
Цената на шоколада: Децата роби в какаовите плантации