Имаме собствена законодателна програма, която от днес внасяме в деловодството на НС. Това заяви на брифинг лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Тя отбеляза кои ще бъдат тези законопроекти:
• Законопроект за увеличаване на работната заплата, която да влезе в сила още от юли тази година, а не от януари 2024 г.
• Законопроект за наказанията, свързани с войната по пътищата
• Законопроект за повишаване на наказанията за трафик на мигранти
• Законопроект за увеличаване на наказанията за детска порнография и домашно насилие
Първият законопроект предвижда минималната работна заплата, която миналият парламент реши да бъде 50% от средната за страната, да влезе в сила от 1 юли т.г., а не от 1 януари 2024 г., както беше гласувано от 48-то Народно събрание. Така, по думите ѝ, ще бъдат защитени над 500 000 работещи бедни. Задава се ново увеличение на заплатите и пенсиите

Относно бюджета Нинова заяви, че ако се внесе бюджет от служебния кабинет, те ще предложат промени между първо и второ четене, а ако се предложи от редовен кабинет, сформиран чрез първите и вторите в парламента, то те ще се внесат техните предложения и ще се борят за тях, както са го правили винаги.
По отношение на консултациите при президента за съставяне на правителство председателят на БСП заяви, че очакванията ѝ са това да е една формална процедура.
„ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са еднакви по приоритети – те се караха кой краде повече, така че очакваме да се разберат – имат еднаква позиция по еврозоната, джендър идеологията, изпращането на оръжия за Украйна“, подчерта Нинова.
Лидерът на БСП уточни, че са на една позиция с първите две сили по ПВУ, съдебна реформа и Шенген.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България първа по ръст на заплатите в ЕС
Огромна част от българите смятат, че заплатата им е ниска
КНСБ поиска 10% увеличение на заплатите

Данните и информациите, които получаваме за предстоящия летен сезон, са положителни и очакваме да надминем 2019 г. с ръст от 5%. Това заяви в курорта „Албена“ министърът на туризма Илин Димитров.
По думите му това е била и основната задача на министерството – да стабилизира сектора и да има ръст. „Туристическият сектор е много гъвкав и не търпи вакуум, и пазари, които бяха позабравени, се възстановиха в България“, отбеляза още той. Димитров заяви, че се очакват много туристи от традиционните ни пазари, но и от развиващите се – Полша и Чехия.
„Пазар Великобритания също бележи ръстове. Пазар Германия, който имаше сериозен спад, се възстановява малко по малко“, каза министърът и допълни, че очаква около 25% ръст над 2022 г.
Димитров отчете, че и данните от летищата са добри и очаква относително дълъг летен сезон, който да продължи както обикновено до края на септември. По думите му въпросът не е да се запълнят хотелите през юни, юли и август, а да има добра заетост още през май.

Министърът заяви, че предизвикателство остава уплътняването на крилата на сезона. Той допълни, че ще апелира депутатите да подпомогнат бюджета на министерството, за да успее да осигури финансиране за чартърните полети, тъй като мярката е била ключова и реално се използва от всички наши съседи.
Министърът отбеляза, че е приятно изненадан от гъвкавостта на сектора, който е започнал да работи различно и използва много повече дигитални технологии, да се рекламира добре.
Илин Димитров припомни, че страната отчете много добър зимен сезон въпреки липсата на сняг. По думите му през изминалия зимен сезон сме надминали с 9% нивата от предпандемичната 2019 г.
Освен това по думите му над 100 000 туристи от чужбина са посетили България през великденските празници, като голяма част от тях са били от Румъния.
Илин Димитров коментира и какво ще се случи след 30 април с украинските бежанци, настанени в хотели, като по думите му решението е в сферата на правомощията на Националния оперативен щаб. Той обясни, че в момента тече цялостна ревизия и одит с помощта на щаба и се очаква до края на месеца да има пълна визия какво се е случило.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Туризмът у нас с рекордни приходи само за два месеца
Туроператор обясни защо българите избират гръцкото море пред нашето
Родното Черноморие вече не е най-евтината дестинация за британците

България се нарежда на второ място сред страните от Европейския съюз по поскъпване на шофьорските курсове, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
Цените на услугите свързани с шофьорски курсове, изпити, книжки и технически прегледи у нас са нараснали със средно 18% на годишна база през миналата 2022 година. Единствената страна с по-сериозно изменение в цените е Чехия, където средногодишното поскъпване достига 19.6%. Челната петица се допълва от Италия (+13.3%), Литва (+11.2%) и Полша (+11.1%).
Рязко поскъпване на шофьорските курсове
Страните с най-ниска средногодишна инфлация при тези услуги през 2022 година са Кипър (-1.6%), Хърватия (+0.2%), Гърция (+0.7%) и Ирландия (+1%).

Като цяло цените на тези услуги са нараснали със средно 4.8% в Европейския съюз през 2022 година в сравнение с 2021 година. В сравнение с 2018 година, това е близо три пъти по-висок темп на поскъпване, тъй като през съответната година средногодишния темп е бил едва 1.7% спрямо предходната 2017 година.
Инфлацията намалява в почти всички членки на ЕС през март
През 2020 година – първата година на COVID-19 пандемията, средното поскъпване на услугите, свързани с шофьорски курсове, изпити, книжки и технически прегледи е било 1.6%. Това е по-нисък темп спрямо предходната 2019 година, когато средногодишната инфлация при тези услуги е била 2%.

През 2021 година темпът на растеж се засилва, достигайки 3.2%, като нивото остава сходно с инфлацията при услугите като цяло.
Инфлацията у нас се забави до 1-годишно дъно