Цените на алуминия и никела в Лондон се покачиха до многогодишни върхове във вторник, водени от опасения за прекъсване на доставките от Русия, тъй като напрежението ескалира в Източна Европа, пише Reuters.
Съединените щати и техните европейски съюзници са готови да обявят нови санкции срещу Русия, след като президентът Владимир Путин официално призна отцепилите се Донецк и Луганск в Източна Украйна изпрати руски войски в тях.
Алуминият с тримесечен договор за доставка се покачи с 2,1% до 3349,5 долара за тон на Лондонската метална борса, след като по-рано се повиши до над 13-годишен връх от 3350 долара. Референтният никел се повиши с 1,6% до 24 740 долара, като по-рано достигна връх от август 2011 г.
„Алуминият и никелът продължават да изглеждат добре, като се има предвид, че всички санкции вероятно ще бъдат насочени там, където ще навредят най-много – към износа на суровини“, посочва брокерът Marex в бележка.
Премията за никела с тримесечен договор за доставка се повиши до триседмичен връх от 522 долара за тон в понеделник, докато премията за алуминий беше 45,30 долара за тон, което показва затруднения в скорошните доставки.
„В близко- до средносрочен план цените на алуминия вероятно ще се движат в по-висока траектория, но нещата може да се успокоят, след като (президентът на САЩ Джо) Байдън и Путин излязат със споразумение за Украйна“, казва Кунал Соуни от изследователската фирма Kalkine, добавяйки, че „тогава не притесненията за предлагането, а силите на търсенето ще определят цените“.
Най-търгуваният договор за никел през март на Шанхайската фючърсна борса се повиши до рекордния връх от 181 350 юана (28 595,98 долара) за тон.
Как се търгуват основните метали?
Медта на борсата в Лондон се понижи с 0,3% до 9 871,5 долара за тон, оловото се понижи с 0,8% до 2 316 долара, а цинкът остана на ниво от 3 556,5 долара. Калайът се повиши с 0,8% до рекордните 44 525 долара за тон.
Медта на борсата в Шанхай поевтиня с 0,6% до 71 030 юана за тон, алуминият се повиши с 1,5% до 22 930 юана, цинкът се запази на ниво от 24 860 юана, оловото се повиши с 0,7% до 15 530 юана, а калайът поскъпна с 0,2% до 338,870 юана.
Световното производство на първичен алуминий през януари е спаднало с 4,5% на годишна база до 5,513 милиона тона, показват данни на Международния алуминиев институт.
Глобалният пазар на никел отбеляза излишък от 6500 тона през декември в сравнение с дефицит от 3 700 тона през ноември, показват данни на Международната група за изследване на никел.
Глобалният пазар на рафинирана мед показа дефицит от 79 000 тона през ноември в сравнение с дефицит от 34 000 тона през октомври, съобщи Международната група за изследване на медта.

Европа трябва да увеличи инвестициите в производството на газ в региона, както и да увеличи броя на съоръженията за съхранение на газ, за да намали колебанията в цените на енергията и зависимостта от вноса. Това мнение изрази директорът по газовия бизнес, възобновяемата енергия и енергийните решения на Shell Ваел Саван по време на телеконференция с инвеститори, предаде БГНЕС. Shell мести централата си във Великобритания и маха Royal Dutch от името си
„Преди около десет години Европа и Великобритания покриваха около 35-40% от нуждите си от газ чрез собствено производство. Днес този процент е по-малко от 20%. Така че мисля, че един от най-разбираемите елементи на политиката трябва да бъде привличането на инвестиции в добив на газ на места като Северно море и другаде“, каза топ мениджърът на Shell.
Изтичането на инвестиции от газодобивния сектор води до повишена волатилност на цените на енергията и нарастваща зависимост от вноса, добави той.
Освен това Европа има възможност да увеличи броя на газохранилищата, като това „не е въпрос само на инфраструктура, но и те да бъдат запълнени, когато е най-необходимо“, каза Сауан. WSJ: Кризата в Украйна прави САЩ господари на газовия пазар
Нивото на запълване на европейските подземни хранилища с газ е 31,35%, сочат данни на Gas Infrastructure Europe. Тази стойност е с почти 12 процентни пункта по-ниска от средната стойност за последните пет години. От началото на годината обаче изтеглянето на газ от хранилищата в Европа се забави значително поради мекото време в региона и притока на танкери за втечнен природен газ.
 

Половин милион чужди туристи са били на ски у нас в курортите ни през януари. Те са двойно повече в сравнение с миналата година, обясни пред „Монитор“ директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Два пъти повече туристи в Банско по празниците
„Освен на ски, те са предпочитали още спа, уелнес и културен туризъм“, коментира Драганов. Той изтъкна, че засега вървят много добре и ранните записвания за летния сезон, като най-много заявки има от Германия, Полша, Чехия, Испания, но и от скандинавските държави. Така през август, да речем, очакваме 1,5 млн. посетители. В същото време обаче отчитаме драстичен спад на руския пазар. От 2019 година насам е намалял 10 пъти – от половин милион туристи вече у нас почиват едва 50 000 руснаци.
От бранша обаче вече бият тревога за липсата на кадри. Собственици на хотели дори изтъкват, че очакват първите си гости за Великден, но нямат служители. Затова се налагало да внасят кадри отвън.
„Всяка година, дори преди пандемията имаше проблем по отношение на работната ръка. Заради ковид кризата се обостри още повече, защото много от заетите в сектора се преквалифицираха. Затова много хотелиери прибягват до чужда работна ръка. Така, общо взето, от 320 000 заети в туризма, около 9000 са от чужбина. Те обаче са евтини и непрофесионални кадри и по този начин подбиват пазара. Прогонват родните кадри навън“, обясни Драганов.
Затова според него е необходимо да има по-добра връзка между академична общност и бизнеса и да се акцентира на стажовете. Затова и на 24 февруари предстои третият конгрес на университетите от Югоизточна Европа и Азия, където ще се обсъди създаването на консорциуми за партньорство между студентските и ученическите организации с бизнеса. 1 милион чужди туристи идват на ски и СПА у нас
„Трябва да има един семестър, в който ученици и студенти да провеждат само практика, за да се обучават. Това обаче трябва да е програма към министерството на образованието и науката и да е свързана със заплащане, както в други европейски страни“, каза още Румен Драганов.