Количеството средства, с които американското правителство разполага, за да си плати сметките, намаля до най-ниското си ниво от 2017 г., като засили отново риска, че администрацията ще остане без пари съвсем скоро, ако бързо не се увеличи таванът на американския дълг, съобщава Bloomberg.
Кешовият баланс на министерството на финансите на САЩ намаля до едва 37,4 млрд. долара във вторник, сочат данни, публикувани ден по-късно. Това е обрат спрямо предишната статистика от предходния ден за ръст до 54,5 млрд. долара. Освен това стойностите са и под дъното за последното половин десетилетие от 38,8 млрд. долара, достигнато в петък.

Спадът е факт, след като в края на миналата седмица президентът Джо Байдън и председателят на Камарата на представителите Кевин Макарти сключиха сделка за повишаването на тавана. Във вторник Камарата прие споразумението, което сега отива към Сената. Сделката включва 2-годишни ограничения на федералните разходи като условие за премахването на тавана на дълга до 2025 г.
Но докато текстът не бъде одобрен и от двете камари и не влезе в сила, администрацията ще трябва да продължи да се справя както досега.
В тази връзка министерството на финансите обяви в сряда, че смята да продаде необичайно краткосрочни облигации в четвъртък, опитвайки се да маневрира около ограниченията на тавана на дълга. Ведомството също обяви наличието на 1,9 млрд. долара в т. нар. извънредни мерки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Споразумението за дълга на САЩ върви към утвърждаване
Камарата на представителите със стъпка напред към държавния дълг на САЩ
Споразумението за бюджета на САЩ е близо

Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на природния газ за юни в размер на 65,82 лв./MWh, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС, обаявиха от регулатора. На тази цена „Булгаргаз“ ЕАД ще продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия.
По-рано днес „Булгаргаз“ внесе актуализираното си заявление за тази цена, с 15,2% по-ниска спрямо тази от май, когато беше 77,55 лв./MWh. Понижението отговаря и на очакванията на КЕВР. „Булгаргаз“ предложи на КЕВР още по-ниска цена на газа за юни
Oсновен фактор за по-ниската цена е устойчивата тенденция за спад на борсовите индекси на международните газови пазари и по-ниското потребление.
„Намалението на цената на природния газ за юни отговаря изцяло на интересите на българския бизнес и битовите потребители. Постигнатата висока степен на запълняемост на газовото хранилище в Чирен от 85%, с тенденция да достигне до 95%, дава увереност, че България ще посрещне отоплителния сезон без изненади“, подчерта председателят на КЕВР Иван Иванов на откритото заседание на 29 май.

От регулатора съобщават още, че общото прогнозно количество за вътрешния пазар е осигурено от два различни източника за доставка.
В ценовия микс за юни е включено цялото договорено количество азерски природен газ, доставян по интерконектора „България – Гърция“ (IGB), съгласно действащия дългосрочен договор с Азербайджан. Kоличества покриват 70,3% от потреблението за месеца и имат основно значение за постигане на благоприятни цени на природния газ.
След организиране на тръжна процедура „Булгаргаз“ е сключил за юни един договор за доставка на втечнен природен газ с търговец от региона. Договорът е при изисквания за минимална доставна цена и предложен начин на плащане
С осигурените количества се покриват ангажиментите на обществения доставчик за юни – към крайните снабдители и топлофикационните дружества и количествата по двустранните договори с индустриални клиенти, отбелязват от КЕВР.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Газът отново поевтиня
Газът пак поевтинява рекордно в Европа, в България върви по-скъпо

Данни: По-ниска инфлация, по-евтин газ – когато си в еврозоната и без „Газпром“

Европейската комисия обяви, че започва 4 наказателни процедури срещу България. Те са в областта на прането на пари, борбата с измамите със средства от ЕС, качеството на въздуха и морската безопасност.
Срещу прането на пари
ЕK призовава страната ни да въведе правилно европейските правила срещу прането на пари. Тя е изпратила официално уведомително писмо заради неправилното транспониране в законодателство на 5-ата Директива за борбата с изпирането на пари.
България е уведомила за пълно транспониране на директивата. Въпреки това ЕК е установила няколко случая на неправилно транспониране (несъответствие) на директивата в националното законодателство. Ако България не предостави задоволителен отговор в срок от 2 месеца, ЕКо може да реши да изпрати мотивирано становище, се посочва в съобщението.
Измамите със средства от ЕС
ЕК изпраща официално уведомително писмо на България и заради това, че не е транспонирала правилно правилата на ЕС за борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС. ЕК е установила няколко проблема със съответствието у нас по отношение на определението за някои престъпления и свързаните с тях наказателни санкции и отговорността на юридическите лица за престъпления, извършени в тяхна полза.
България има 2 месеца да предприеме необходимите мерки за отстраняване на установените недостатъци. При липса на задоволителен отговор ЕК може да продължи с наказателната процедура.

Качество на въздуха
ЕК днес е решила да изпрати и мотивирано становище до страната ни, тъй като не са премахнати пречките пред достъпа до правосъдие във връзка с плановете за качество на въздуха. България не е гарантирала, че природозащитните организации или физическите и юридическите лица имат право да сезират националните съдилища. Тази възможност гарантира, че те могат да оспорят липсата на планове за качеството на въздуха или неспособността им за справяне със замърсяването на въздуха.
Уточнява се, че през май 2020 г. ЕК е изпратила официално уведомително писмо на България. Днес тя е решила да изпрати мотивирано становище у нас и България и има 2 месеца да отговори и да предприеме необходимите мерки.
Мобилност и транспорт
ЕК изпраща мотивирано становище на България и заради неспазване на правилата на ЕС за морското оборудване. Правилата включват общи правила за безопасност на оборудване като спасителни жилетки, системи за почистване на отпадъчни води или радари на борда на корабите, плаващи под знамето на държава от ЕС, с цел да се предотврати фалшифицирането им.
България не извършва адекватен надзор на пазара на морско оборудване на борда на корабите, за който отговаря, посочват от ЕК. И уточняват, че през октомври 2019 г. ЕК е изпратила официално уведомително писмо, но тъй като България още не е докладвала за дейности по надзор на пазара, ЕК издава мотивирано становище.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК с нов доклад и позиция за приемането на България в Шенген
Колко още може да даде ЕК до края на годината на засегнатите земеделци?
Средства за сближаване: ЕK дава 2,5 млрд. евро за борба с бедността в България

Очаква се Централната банка да запази своята политика за процент (8,5%) под нивото на инфлация (44% към април), а икономическите органи да продължат своите мерки за контрол на стойността на лирата и кредитния растеж. Това прогнозират експертите от Кофас след спечелването на президентските избори от Реджеп Тайип Ердоган. 
Според специалистите по кредитно застраховане, в краткосрочен план страната вероятно ще запази настоящата парична политика и мерките, насочени към стимулиране на икономическия растеж. Възможно е обаче да се допусне постепенно отслабване на лирата, за да се подкрепи износа, да се намали вноса и да се противодейства на разширяването на текущия дефицит (приблизително 3.5% от БВП в края на 2023 г. според Кофас).
Все още е вероятно да има преминаване към по-конвенционални политики, въпреки че не може да се очаква напълно връщане към ортодоксална финансова такава.
Експертите подчертават, че ключовото предизвикателство пред южната ни съседка ще бъде да се избегне криза на платежния баланс на страната. Усилията на властите в Турция за стабилизиране на лирата през последните години с политика на ниски лихвени проценти изчерпаха международните резерви на централната банка.
Още: Турската лира се обезцени с 10% от началото на годината
От април общите брутни резерви, които включват валутни и златни такива, намаляха с около 10 милиарда щатски долара до 101.6 милиарда щатски долара, което е най-ниското равнище от юли 2022 г. Спадът през тази година достигна 24 милиарда щатски долара според изчисленията. Очаква се нетните резерви, без да се включват валутните споразумения, да са около -60 милиарда щатски долара. Краткосрочният външен дълг на Турция е около 161.4 милиарда щатски долара. Чуждестранните инвестиции в турските облигации и акции спаднаха до около 25 милиарда щатски долара в средата на май в сравнение с 143 милиарда щатски долара през 2012 г. Следователно, рисковете, свързани с кризата на платежния баланс, са по-високи, освен ако не настъпи връщане към по-традиционни модели на финансова политика.
Наред с това, продължава високата доларизация в страната, тъй като турците се стремят да защитят спестяванията си в резултат от високата инфлация. Ако се увеличат лихвените проценти, това може да помогне за избягване на допълнителни нараствания в търсенето на чуждестранна валута. Въпреки това, ако властите продължат да оказват натиск върху лихвените проценти, това може да предизвика нов кръг от рязко поевтиняване на лирата. Това, от своя страна, ще допринесе за вече високите инфлационни напрежения, ще влоши неговите очаквания и ценовото поведение на компаниите.

В момента страната може да заема от международните пазари, което ѝ позволява да прави външните си плащания. Тази ситуация, заедно с търсенето на чуждестранна валута от страна на домакинствата и компаниите, създава допълнителни рискове за отслабване на лирата. Всяко допълнително поевтиняване на местната валута ще допринесе за вече високия инфлационен натиск.
Лирата вече е загубила 90% от своята стойност през последното десетилетие. Без въвеждането на по-конвенционални икономически политики, рисковете от криза при платежния баланс се явяват много високи. Въпреки това, връщането към тях ще повиши лихвените проценти и фискалните ограничения и вероятно ще предизвика нова рецесия през втората половина на 2023 г. Прогнозата е, че честите промени могат да усложнят управлението както на бизнесите на компаниите и банките, така и на самите домакинства.
 
 
 

Безработицата в България през април 2023 г. е била 3,9%, което е лек спад спрямо 4% през март 2023 г. и 4,5% през април 2022 г., обяви статистическата агенция на ЕС Eurostat, като се позовава на сезонно изградени данни.
През април 2023 г. безработицата в ЕС е била 6%, без промяна спрямо март и по-ниска от тази през април 2022 г. (6,1%), съобщи Eurostar. В еврозоната безработицата през април 2023 г. е била 6,5%, което е по-малко от нивото от 6,6% през март и от 6,7% през април 2022 г.
Особено ниско е нивото на безработица през април в Германия и Малта – и в двете страни е 3%. Най-високо е било нивото на безработица в Гърция (12,7%) и Испания (12,9%).

В България младежката безработица през април 2023 г. е 9,2%, което е спад спрямо 9,4%, отчетени през март, и от 11,2% през април 2022 г.
През април 2023 г. младежката безработица в ЕС е 13,8%, което е понижение спрямо 14% през март и 14,2% през април 2022 г.
В еврозоната младежката безработица през април 2023 г. е 13,9% (14% през март, 14,3% през април 2022 г.).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Спад на обявите за работа през април
Въпреки кризата: Рекордно ниска безработица у нас

Българи и румънци са най-големите работохолици в ЕС

Ремонтираната неотдавна северозападна писта на Международното летище във Франкфурт е била отново затворена само няколко часа след отварянето й за полети, предаде ДПА.
Авиокомпаниите са отчели все по-големи щети върху гумите на самолетите след кацане на пистата.
Операторът на летището Fraport почисти неотдавна конкретната писта с дължина 2800 метра от абразия и постави нов вид повърхност, която не се плъзга.
Преди полет: Освен багажа, авиокомпания ще мери и теглото на пътниците
„Налице е масово износване на гуми при кацане и все по-голям брой гуми, които вече не могат да се използват след кацане“.  Това се посочва в публикация на изданието за авиация „Аеро“, което цитира вътрешен източник от „Луфтханза“. 
Водещият германски авиопревозвач е информирал летището и въздушния контрол, че самолетите му няма да кацат на северозападната писта от съображения за сигурност.
Най-голямото германски летище има още две писти и една допълнителна писта, на която са разрешени само излитания.
Говорител на Fraport заяви, че редовните операции продължават без по-големи нарушения, но може и да има закъснения. Говорителят уточни, че компанията работи, за да намери спешно решение.
 

Цените на жилищата в еврозоната може да се насочат към „хаотичен“ спад, тъй като високите лихви по ипотечните кредити правят покупките недостъпни за домакинствата и непривлекателни за инвеститорите, обяви ЕЦБ, цитирана от Reuters.
Това е един от няколкото риска, посочени в Прегледа на финансовата стабилност на ЕЦБ, заедно с по-високите разходи за обслужване на заемите и по-бавния ръст, който вреди на компаниите и на домакинствата и на свой ред помрачава перспективите пред традиционните кредитори и сенчестите банки.
От юли ЕЦБ повишава лихвите от достигнатото рекордно дъно насам в опит да се справи с инфлацията и изглежда ще продължи и в идните месеци.
Но последиците от най-силния ръст на лихвите за последните десетилетия чак сега започват да се усещат от имотния пазар, който процъфтяваше през десетилетието на лесно кредитиране.

„В бъдеще спадът на цените може да стане хаотичен, тъй като растящите лихви по новото ипотечно кредитиране все повече компрометират достъпността и повишават лихвеното бреме върху съществуващите ипотечни кредити, особено в страни, където ипотечните кредити с плаващи лихви преобладават“, отбелязва ЕЦБ.
Тя не посочи кои са тези страни, но данните ѝ сочат, че Португалия, Испания и Прибалтийските страни са сред тези, където делът на ипотечните кредити с плаваща лихва е най-висок.
ЕЦБ предупреди и че регионите, където институционалните инвеститори имат силни позиции на жилищния пазар, може да понесат по-голям удар при оттегляне на капитали. Сред тях са Берлин, части от Западна Германия и някои столици като Париж, Мадрид, Лисабон и Дъблин.
В положителен план ЕЦБ посочва, че домакинствата се възползват от силния пазар на труда, което означава, че по-малко хора е вероятно да спрат да изплащат ипотечния си кредит заради безработица.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коя страна в ЕС има най-високи разходи за жилище?
Гърция освобождава собствениците на имоти от данък тази година
Кои са 5-те най-добри дестинации за покупка на имот на морето?

Високите цени на гръцките острови отблъскват дори платежоспособните туристи, съобщават местни медии, цитирани от БНР. Изненадващо с около 20% са намалени резервациите за най-скъпите гръцки острови Миконос и Санторини.

Цените нямат никаква връзка с реалността и дори туристите, които имат възможност да платят на тези острови за почивка се отказват, защото смятат, че туристическия сектор вече „изнудва клиентите“, коментират както хотелиери, така и собственици на заведения.
Колко по-скъпа ще е почивката в Гърция това лято?
Традиционните от години посетители на тези острови се пренасочват към Мексико или френското крайбрежие, където цените също са високи, но все пак логични, обясняват ситуацията европейски туристически агенции.
Хотелиерите от Миконос и Санторини не хранят надежда, че чуждестранните туристи ще бъдат заменени от гърци, защото от години тези острови са недостъпни за тях.
Единственият изход е да се регулират цените на островите, а не да се покачват докато има търсене, смятат експерти в туристическия сектор.

Годишната инфлация в еврозоната забавя темпа на растеж, като се очаква през май да бъде отчетено най-ниското ниво от началото на войната в Украйна.
Инфлацията в еврозоната се очаква да намалее до 6.1% през месец май тази година, спрямо 7% през предходния месец април, сочат експресните оценки на европейската статистическа служба Евростат. Месечната инфлация се очаква да бъде нулева.
Това е най-ниското равнище от месец февруари 2022 година, когато годишната инфлация в еврозоната бе 5.9%. Руската инвазия в Украйна започна на 24 февруари миналата година, като оттогава насам годишната инфлация в еврозоната не бе доближавала това равнище, достигайки своя пик от 10.6% през октомври 2022 година. След това последваха 5 последователни месеца на забавяне на темпа на растеж на инфлацията, като процесът бе прекъснат през предходния месец април, когато инфлацията се покачи до 7% спрямо 6.9% през предходния месец март.
След резкия спад през март, инфлацията в еврозоната отново тръгна нагоре

Източник: Евростат
През месец май се очаква храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия да имат най-голям принос за годишната инфлация (12.5%, спрямо 13.5% през април), следвани от неенергийните индустриални стоки (5.8% спрямо 6.2% през април), услугите (5%, спрямо 5.2 през април) и енергията (-1.7%, спрямо 2.4% през април).
Според оценките на Евростат годишната инфлация през май се очаква да намалее във всички страни от еврозоната с изключение на Нидерландия (6.8%, спрямо 5.8% през април) и Малта (6.4%, колкото бе и през предходния април).
Инфлацията през април в ЕС се забави в почти всички страни членки
Най-висока годишна инфлация в еврозоната през май се очаква в Словакия (12.3%, спрямо 14% през април), Латвия (12.3%, спрямо 15% през април), Естония (11.2%, спрямо 13.2% през април) и Литва (13.3%, спрямо 10.7% през април).
Най-ниска годишна инфлация в еврозоната през май се очаква в Люксембург (2%, спрямо 2.7% през април), Белгия (2.7%, спрямо 3.3% през април) и Испания (2.9%, спрямо 3.8% през април).
Инфлацията в Германия, която е най-голямата икономика в ЕС, се очаква да намалее до 6.3% през май, спрямо 7.6% през предходния април.
Месечната инфлация вече е само 0.3%
Инфлацията намалява в почти всички членки на ЕС през март

Силното търсене в Китай помогна на електрическия Model Y на Tesla да оглави глобалните общи продажби през първото тримесечие, сочат данни на консултантската фирма JATO, цитирани от Reuters.
В периода януари-март Tesla е продала 267 171 броя Model Y, от които 94 469 броя са доставени на клиенти в Китай, 83 664 – в САЩ и 71 114 в Европа. На базата на общите продажби на компанията САЩ остават най-големия ѝ пазар.
С над 40 000 продадени бройки през март Model Y се превърна в най-продавания автомобил в Европа за първото тримесечие като това е първият път, когато модел на Tesla отчита такова постижение, гласи отделно проучване на Dataforce.
Model Y е лидер в глобалните продажби, следван от Toyota Corolla, Toyota Hilux, Toyota RAV4 и Toyota Camry, сочат данните на JATO. Model Y е единствената изцяло електрическа кола в класацията.

Старши анализаторът на JATO Фелипе Муньос очаква Model Y да е най-продаваният автомобил в света и за цялата 2023 г. на фона на ценовите намаления, които компанията предприе.
„Разширеното производство в заводите на Tesla край Берлин и в Остин, Тексас, както и облекчаването на проблемите във веригите на доставка и увеличеното търсене на електромобили подкрепят продажбите на Model Y“, смята Муньос.
Анализаторът на Barclays Дан Леви има опасения, че Tesla зависи твърде много само от 2 модела – Model Y и Model 3 и добавя, че Tesla може да се нуждае от повече модели и варианти, за да разшири своя пазарен дял.
От началото на годината Tesla агресивно намалява цените, като подчертава интензивната конкуренция, с която се сблъсква, особено в Китай.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Tesla вече не е най-печелившият автомобилен производител. Кой е новият?
Рекорд: Tesla Model S измина 1 500 000 км
Топ 10 на най-големите автомобилни компании в света

Силно съм обезпокоена от факта, че в проекта за Наредба за помощи за отопление не са изведени изрично всички категории уязвими граждани. Това се казва в позиция на Омбудсмана Диана Ковачева Тя изпрати становище до служебния вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров във връзка с Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-07-5 от 2008 г. на МТСП за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, публикуван за обществено обсъждане със срок до 1 юни т.г.
Още: Над 320 000 домакинства ще получат еднократна помощ за отопление
„Като омбудсман и национален обществен защитник винаги съм подчертавала, че е необходима цялостна политика, работещи мерки, интегриран подход за решаване на проблемите в сферата на социалното подпомагане, с нова философия, цели и принципи. Системата на социалното подпомагане има спешна нужда от реорганизация, която да доведе до по-ефективно използване на публичните средства“, пише омбудсманът.

В становището си проф. Ковачева подчертава, че оценява амбициозната задача за разрешаването на проблема за отпадането на деца от образователната система, пред който е изправено обществото. Тя акцентира, че България има нужда от инвестиция в децата и стимули за родителите, но и механизми за подкрепа, обвързани с конкретни отговорности, за да се върнат децата в училище. 
„Бих искала също така да насоча вниманието към предложенията за изменения в чл. 2 от проекта на Наредба. Новата редакция на ал. 4 предвижда диференцираният доход за отопление да се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето. Обособени са пет групи с лица в уязвимо положение, като основните категории са: живеещите сами, бременните, децата до 18 години и родителите, които отглеждат сами децата си, както и съжителстващи лица. Силно съм обезпокоена от факта, че в проекта за Наредба не са изведени изрично други категории уязвими граждани, които са част от действащата редакция на Наредба № РД-07-5 от 2008 г. – като възрастните и хората с увреждания“, посочва Диана Ковачева.
Тя обръща внимание, че не става ясно дали правоимащите групи лица, посочени в точки от 15 до 17, запазват правата си и в новия проект. Изрично подчертава, че заради влошеното си състояние, хората с увреждания имат специфични потребности и нужда от допълнителна социална подкрепа, защото тяхното финансово състояние е повлияно от по-високия риск от бедност и безработица, както и от значителните разходи, които е необходимо да извършват за компенсиране на дефицитите и преодоляване на съществуващите бариери при взаимодействието със заобикалящата ги среда.
„Необходимостта от адекватна помощ е обусловена и от изискванията на международните правозащитни актове, по които държавата ни е страна – като Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Хартата на основните права на Европейския съюз“, пише още омбудсманът с настояването да бъдат съобразени и останалите постъпили в хода на обществените консултации предложения за гарантиране на правата на гражданите в уязвимо положение.
 
 
 

Дипломатическа размяна на удари: В отговор на експулсирането на германски служители федералното правителство забрани на Русия да управлява 4 генерални консулства в Германия. От края на годината Русия ще може да управлява само посолството в Берлин и още едно генерално консулство от общо 5 досега, обяви в сряда в Берлин говорител на Министерството на външните работи. Руски генерални консулства има в Бон, Франкфурт, Хамбург, Лайпциг и Мюнхен. Говорителят уточни, че Русия сама ще реши кое от тях ще бъде запазено, предава dpa.
Руското правителство е „предприело стъпка на ескалация“, като е ограничило общото германско присъствие в Русия до 350 души. „И това необосновано решение принуждава германското правителство да направи много значително съкращение във всички области на своето присъствие в Русия“, посочва той и добавя, че германското правителство е решило да закрие германските генерални консулства в Калининград, Екатеринбург и Новосибирск и да запази минимално присъствие на културни посредници – в германските училища и институтите „Гьоте“. Посолството на Германия в Москва и генералното консулство в Санкт Петербург ще бъдат запазени.
„За руското присъствие в Германия решението ни се прилага реципрочно, за да се осигури баланс на двете присъствия както по отношение на персонала, така и на структурата. Ето защо решихме да оттеглим одобрението за дейността на 4 от 5-те руски генерални консулства в Германия. Това беше съобщено на руското външно министерство и Русия беше помолена незабавно да организира ликвидацията на 4-те генерални консулства във Федерална република Германия и да приключи процедурата най-късно до 31 декември 2023 г.“, заяви говорителят.

„Реакцията срещу руските действия е била тясно координирана в рамките на федералното правителство“, обясни правителственият говорител Щефен Хебестрит.
Преди това германското правителство изрази ясна критика към решението на Москва да въведе горна граница за германските държавни служители в Русия. Този лимит ще изисква „значително съкращаване на всички области на нашето присъствие в Русия“, заяви Министерството на външните работи в Берлин.
Новото руско решение означава, че няколкостотин германски държавни служители, като дипломати, учители и служители на културните институти Goethe, ще трябва да напуснат Русия. Ограничението влиза в сила в началото на юни и ще засегне дипломатическата служба, културния и образователния сектор. Заедно с това ще трябва да бъдат съкратени работни места в Немското училище в Москва и всички институти Goethe в Русия.
В миналото Германия и Русия неведнъж са експулсирали дипломати на другата страна в хода на сериозните си напрежения. Представителствата вече са силно разредени откъм хора, услугите за германски граждани са намалени или включват по-дълго чакане, например за издаване на документи. Ситуацията се влоши значително с от началото на войната в Украйна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Deutsche Bank закрива технологичните си центрове в Русия
Защо хиляди магазини затвориха в Германия?

Вълната от неизпълнения по дълга на компании в САЩ и Европа е неизбежна, което от части се дължина най-бързия цикъл на затягане на паричната политика от 15 години. Това обяви Deutsche bank в годишното си проучване за устойчивостта и управлението на публичните дългове, публикувано вчера и цитирано от Reuters.
Deutsche bank очаква нивата на неплатежоспособност да достигнат пика си през четвъртото тримесечие на 2024 г. Банката прогнозира, че пиковите нива на дефолта ще достигнат 9% за високодоходните облигации на САЩ, 11,3% за американските необслужени кредити, 4,4% за високодоходните европейски облигации и 7,3% за непогасените европейски заеми.
Агресивното повишаване на лихвите за овладяване на инфлацията от големите централни банки, включително Управлението за федерален резерв на САЩ, също е спомогнало за засилване на риска от инфлация, като водещата европейска икономика – Германия изпадна в рецесия, според проучването.

Прогнозата за пика на непогасените кредити в САЩ от 11,3% ще е почти исторически максимум спрямо пика от 12% по време на глобалната финансова криза през 2007-2008 г. и 7,7% при „дотком балона“ на технологичните компании в края на 90-те години на миналия век, посочва Deutsche bank.
Рисковете от неплатежоспособност при европейските компании изглеждат по-малки, сравнено с американските заради по-високия процент на облигациите с по-добър рейтинг, също и на по-голямата данъчна подкрепа в Европа и по-ниските равнища на дълга в бързоразвиващите се сектори като технологичния.
„В рамките на пазара на високодоходни облигации в Европа секторът на недвижимите имоти се сблъсква с най-голям натиск и на него се дължи над половината от проблемите с високодоходните облигации на европейски компании“, отбеляза Deutsche bank.
Според банката приносът на нов капитал от собствениците на дялов капитал в компаниите, данъчните стимули в Европа и намаляването на лихвите от ЕЦБ могат да помогнат да се смекчат рискове и да се избегне най-лошият сценарий.
„Това обаче няма да предотврати базовия сценарий за повишаване на броя на фалитите“, заключава Deutsche bank.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Все повече компании по света не могат да посрещат задълженията си
2022 г.: Ръст на фалитите в България и региона
Криза? Банка №1 в Германия отчете най-голямата печалба от 2016 година

Пощенска банка, част от международната група Юробанк, успешно приключи сделката по придобиването на търговското предприятие и дейността на „БНП Париба Лични финанси“, българския клон на BNP Paribas Personal Finance S.A, Франция, съобщават от банката.
Считано от 1 юни 2023 г. дейността на клона преминава към семейството на Пощенска банка и продължава работа на българския пазар под бранда ПБ Лични финанси, част от Пощенска банка (PB Personal finance by Postbank), запазвайки своя бизнес модел.
Сделката бе финализирана в съответствие с българското законодателство и след получаване на необходимите одобрения от компетентните органи. Тя е поредна стъпка напред за Пощенска банка в утвърждаването ѝ като системна за пазара банка, но и от ключово значение за групата Юробанк, като част от стратегията ѝ да разширява дейността си с фокус върху значими регионални пазари, на които е лидер, пише в съобщението.

В резултат на сделката Пощенска банка затвърждава водещата си позиция в банкирането на дребно и вече заема второ място на пазара на потребителско кредитиране, като добавя нова клиентска база към портфолиото си и придобива портфейл от над 960 млн. лв. потребителски заеми. Той генерира значителни възможности за кръстосани продажби, както и за внедряване на иновативни дигитални решения за удобство на клиентите, посочват от банката.
С успешното финализиране на сделката към отбора на Пощенска банка се присъединява екип от изключителни професионалисти с доказано ниво на експертиза и стратегическа визия в банкирането.
След трансфера на бизнеса Пощенска банка ще продължи да предоставя в пълен обхват услугите на „БНП Париба Лични финанси“ чрез продуктовата линия ПБ Лични финанси, част от Пощенска банка (PB Personal finance by Postbank) на настоящите си и нови клиенти при същия висок стандарт на обслужване.
В изпълнение на подписаното споразумение Пощенска банка ще включи в портфолиото си от финансови услуги за физически лица и платформата „Депозити с бъдеще“ – изцяло онлайн откриване и управление на депозити.
 „В Пощенска банка вече повече от 30 години работим с ясна стратегическа визия за бъдещето и за устойчивия растеж на своя бизнес. С придобиването на дейността на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България, още веднъж потвърждаваме амбициите си на ключов лидер на пазара на финансови услуги и желанието си да бъдем банката, която предоставя на своите клиенти иновативни концепции и решения, съчетани с гъвкавост и ефективност. Обединяваме своя богат опит на българския пазар, ресурсите и професионалната компетентност на двата екипа, за да продължим да предлагаме перфектно изживяване и персонални финансови продукти и услуги на своите настоящи и бъдещи клиенти.“, коментира Петя Димитрова, главен изпълнителен директор на Пощенска банка. 
„Комбинираният талант на екипа идва още със заявката да променяме банкирането, съчетавайки най-модерните технологии с традиционните похвати, индивидуалния подход и професионалната консултация. Под новия бранд ПБ Лични финанси, част от Пощенска банка (PB Personal finance by Postbank) клиентите ни ще продължат да получават разнообразие от атрактивни продукти и бързи услуги, за да отговорим напълно на техните очаквания и високи изисквания. Креативният подход и иновативните идеи са дълбоко заложени в ценностите и на двете компании и това е ключът към ново разбиране за банкирането, което споделяме и ще интегрираме в нова Beyond banking концепция, предоставяща повече стойност и ползи за клиентите“, добавя тя.
В продължение на много години „БНП Париба Лични финанси“ поддържа сериозно присъствие в потребителското кредитиране в България с предлагането на качествени услуги, а бизнесът ѝ през последните години постига висока доходност. Печалбата след данъци на клона за първото тримесечие на 2023 г. надхвърля 10 милиона лева.
В тази връзка прехвърлянето на дейността му към Пощенска банка носи допълнителни ритейл ползи за институцията, сред които общи активи в размер на близо 990 млн. лв., брутни заеми в размер на над 960 млн. лв. и 180 млн. лв. депозити.
В резултат на обединението нови 44 локации ще разширят възможностите на модерната клонова мрежа на Пощенска банка, като в тях ще се предлагат само продуктите и услугите на бранда ПБ Лични финанси, част от Пощенска банка (PB Personal finance by Postbank).
Придобиването на дейността на „БНП Париба Лични финанси“ е трето за Пощенска банка, след две успешни сделки по придобиване за рекордно кратко време – първо на клона на Алфа Банк в България, а след това и на Банка Пиреос България, с което компанията постави началото на вълната от банкови консолидации на българския пазар, добавят от институцията.
„Пощенска банка“ придобива българския клон на „БНП Париба Лични финанси“

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на май ще бъде отрицателно в размер на 1,2 млрд. лева, или 0,6% от очаквания БВП, сочат предварителните разчети на Министерството на финансите.
В периода януари – май 2022 г. беше отчетен излишък в размер на 0,6 млрд. лв. Това означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 1,8 млрд. лв., отбелязват от ведомството. Причината е, че темпът на ръст на разходите (17%) надвишава този на приходите (9%).
Към края на април дефицитът в държавния бюджет възлизаше на 1,09 млрд. лв.
Приходите в бюджета към края на май се очаква да достигнат 24,8 млрд. лв., или с 2 млрд. лв. повече спрямо същия период на 2022 г. Това е ръст от 8,6% и се дължи главно на данъчните приходи, които са с 2,04 млрд. лв. повече спрямо 2022 г., но средствата от ЕС намаляват с 0,18 млрд. лв.

За сравнение към края на април приходите достигаха 19,8 млрд. лв. От тях малко над 16 млрд. лв. са данъчните постъпления, от които 7,09 млрд. лв. са само от косвените данъци. Приходите във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ възлизат на почти 1,4 млрд. лв. Те се ползват за компенсиране на разходите за компенсациите, свързани с енергийната криза.
Приходите от социални и здравни осгигуровки са в размер на 4,88 млрд. лв., или ръст от почти 18% спрямо същия период на 2022 г.
Разходите към края на май са в размер на 26 млрд. лв., а вноската в бюджета на ЕС към 31 май е в размер на 0,7 млрд. лв., сочат още прогнозните данни на финансовото министерство.
През април разходите в бюджета бяха 20,9 млрд. лв., като има ръст от почти 24% спрямо същия период на 2022 г. Най-съществено се увеличават разходите за пенсии (с 1,35 млрд. лв.) и за персонал (със 774 млн. лв.). Причината за увеличаването на разходите са промените в пенсионната сфера и изплащаните коменсации за електроенергия, обясняват от Министерството на финансите.
Размерът на фискалния резерв към края на април е 11,95 млрд. лв. – 10,78 млрд. лева под формата на депозити в БНБ и банки и 1,17 млрд. лв. вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бюджетният дефицит продължава да расте
Бюджетът на дефицит от 690 млн. лева за първите три месеца на годината
Бюджетът на дефицит към февруари за първи път от 2015 г.
Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство

Илон Мъск върна лидерството си като най-богатия човек в света. Това показват актуализираните данни на Bloomberg Billionaires Index, предаде Си Ен Би Си.

Според най-новите оценки богатството на Мъск тази година е нараснало с 40,3 на сто до 192 млрд. долара, като през май акциите на управлявания от него производител на електромобили Tesla поскъпнаха с 24 на сто. Към момента милиардерът притежава 13 на сто от автомобилостроителната компания. 
Топ 10 на най-големите автомобилни компании в света
През декември миналата година Мъск отстъпи първото си място на главния изпълнителен директор на компанията за луксозни стоки LVMH Бернар Арно.
Тогава придобиването на „Туитър“ от Илон Мъск за 44 милиарда долара тласна надолу акциите на „Тесла“.

Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на април 2023 г. възлиза на 37.892 млрд. лева, като бележи намаление с 18.7 млн. лева спрямо края на март 2023 година. Вътрешните задължения са 11.119 млрд. лева, докато външните достигат 26.772 млрд. лева, съобщават от Министерство на финансите.
В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 20,5 %, като делът на вътрешния дълг е 6,0 %, а на външния дълг – 14,5 %. В структурата на дълга на подсектора за април 2023 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 29,3 % и 70,7 %.
В структурата на дълга по инструменти към 30 април 2023 г. основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 53,9 %, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 28,4 % и заеми – 17,8 %.
В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (98,4 %), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (99,9 %).
Брутният външен дълг достига 45.2 млрд. евро към края на март
В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 59,3 %, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 30,0 % и от 1 до 5 г. – 10,7 %. В структурата по остатъчен матуритет 1,8 % представляват плащанията до 1 г., 38,5 % – от 1 до 5 г., 33,6 % – от 5 до 10 г. и 26,1 % – над 10 години.ю
Дългът на подсектор „Централно управление“ нарасна до 40 млрд. лева към края на януари
Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 30 април 2023 г. е в размер на 600.8 млн. лева. Вътрешните гаранции са 60,9 млн. лева, а външните – 539.8 млн. лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,3 %.
Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на април 2023 г. достига до 36.795 млрд. лева или 19,9 % от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 10.965 млрд. лева, а външните – в размер на 25.830 млрд. лева.
Държавногарантираният дълг през април 2023 г. възлиза на 1.689 млрд. лева, вътрешните гаранции са 60.9 млн. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0,9 %.
Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство

Добавеният капацитет за възобновяема енергия се очаква да нарасне с една трета през настоящата година благодарение на по-силните правителствени политики и опасенията за енергийната сигурност стимулират внедряването на повече чиста енергия. Това съобщи в свой доклад Международната агенция по енергетика (МАЕ), предаде Ройтерс.
МАЕ посочва, че добавянето на възобновяеми мощности в световен мащаб ще скочи със 107 гигавата (GW) – най-голямото увеличение досега като абсолютна стойност – до повече от 440 GW през 2023 г.
За първи път инвестициите в слънчева енергия ще изпреварят разходите за производство на петрол
За 2024 г. се очаква общият глобален капацитет на възобновяема електроенергия да нарасне до 4500 GW, което се равнява на общата енергийна мощност на Китай и САЩ взети заедно.
„Слънчевата и вятърната енергия са в основата на бързото разрастване на новата глобална енергийна икономика“, отбеляза изпълнителният директор на МАЕ (IEA) Фатих Бирол.
„Тази година светът е готов да добави рекордно голямо количество възобновяеми енергийни източници към електрическата ситема – повече от общия енергиен капацитет на Германия и Испания взети заедно“, каза още той.

В Европа растежът на възобновяемата енергия е в основата на отговора на единния блок на енергийната криза след войната в Украйна. Новите мерки също така помагат за значително увеличаване на капацитетите на САЩ и Индия през следващите две години.
В същото време се очаква Китай да формира близо 55% от глобалните увеличения на капацитета за възобновяема енергия през 2023 г. и 2024 г., отбеляза МАЕ.
Добавянето на слънчеви фотоволтаични мощности ще представлява две трети от тазгодишното увеличение на възобновяемата енергия, като се очаква тези мощности да продължат да нарастват през 2024 г. Високите цени на тока стимулират по-бързия растеж на слънчевите фотоволтаици, разположение на покривите, се казва още в доклада.
Предвижда се и добавянето на капацитет за вятърна енергия да нарасне с почти 70% през 2023 г. спрямо година по-рано поради завършването на проекти, които бяха забавени от Covid ограниченията в Китай и от проблеми с веригите на доставки в САЩ и Европа.

Икономиката на Турция отбелязва ръст от 4% на годишна база през първото тримесечие на 2023 г., надминавайки пазарните прогнози, предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.
Икономистите очакваха растеж от 3% на годишна база през януари-март, припомня АА.
Новите данни следват данните за годишен ръст от 3,5% през последното тримесечие на 2022 г.
Междувременно БВП на Турция по текущи цени се е увеличил с 84,4%, достигайки 4,63 трилиона турски лири (245,46 милиарда долара), показват данни на статистическата служба на Турция – Туркстат.
На тримесечна база турската икономика нарасна с 0,3% в периода януари-март, което представлява забавяне спрямо ръстът от 0,9% в периода октомври-декември 2022 г.
ОЩЕ: Турската лира се обезцени с 10% от началото на годината

От приемането на България в ЕС и свързаните данъчни реформи, българските фермери настояват да бъде премахнат данъка върху субсидиите. Практиката при част от страните от ЕС е за третирането на субсидиите като необлагаем доход, докато други, както и България досега, приемат субсидиите за част от облагаемите приходи на фермерите. Това посочи вносителят на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица Росен Костурков от „Продължаваме промяната-Демократична България“ по време на заседание на Комисията по земеделието, храните и горите в парламента. Законодателната инициатива предлага премахване на данъка върху субсидиите до 100 000 лева за земеделците.
По думите на Костурков българското земеделие страда от тежки структурни дисбаланси, остър недостиг на работна ръка и тесни специалисти, непропорционална концентрация на активи и земя, постоянно намаляване на малките и средните стопани, непривлекателност на отрасъла до степен той да не добавя млади земеделци, отсъствие на автоматизация и цифровизация, отлив на инвестиции, липса на среда за иновации в първичното производство и преработката.
Структурните проблеми се задълбочиха от пандемията и войната в Украйна, довели до разрушаване на веригите за доставки, пазарните механизми и продоволствените баланси, добави той според БТА.
Според мотивите на законопроекта в условията на криза предлаганите данъчни облекчения ще позволят оцеляването на земеделските стопани и ще дадат възможност за развиване на по-голяма устойчивост в силно изявената конкурентна среда, а извън периода на криза ще създадат допълнителни възможности за инвестиции и растеж в сектора на земеделието.
В дългосрочен план очакваният ефект от предлаганите промени е повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие на международния пазар.
Законопроектът беше приет единодушно от парламентарната комисия.
ОЩЕ: Още една държава с интерес към производство на българско кисело мляко