Парижани одобриха сриозното увеличение на таксите за паркиране на SUV модели във центъра на френската столица. Направените предложения бяха одобрени от 54,55% от гласувалите, предаде BBC.
Това решение утроява цените за паркиране на автомобилите с тегло 1,6 тона или повече до над 18 евро на час в центъра на Париж. Гласуването беше организирано от кмета Ан Идалго, която твърди, че големите и тежки SUV модели са опасни и вредни за околната среда.
Около 1,3 млн. жители на централен Париж са имали право да гласуват. Те обаче няма да бъдат засегнати от резултатите, защото паркирането на улицата за живущите в центъра остава без промяна.
Този ход е насочен основно към хора от предградията, които идват с колите си в центъра на столицата за деня. Има изключения за изцяло електрическите автомобили, таксиметровите шофьори, търговците, здравните работници и хората с увреждания.
Идалго управлява Париж от близо 10 години, като през този период много улици в столицата, в това число и бреговете на река Сена, се превърнаха в пешеходни. Беше изградена и широка мрежа от велоалеи в опит да се обезкуражи шофирането.

Снимка: iStock
Природозащитници твърдят, че SUV моделите използват повече гориво от останалите автомобили и че производството и използването им имитира повече вредни емисии.
Поддръжниците на този ход също отбелязват, че високите автомобили са по-смъртоносни от по-леките коли в случаи на пътнотранспортни произшествия.
Шофьорски групи и представители на опозицията обаче атакуваха предложението, заявявайки, че класификацията на SUV моделите е подвеждаща, тъй като ще засегне много семейни автомобили.
Френският министър на околната среда Кристоф Бешу заяви пред RTL, че допълнителната такса представлява „наказателен екологизъм“.
Миналия април Идалго организира и спечели референдум за забрана на електрическите скутери по улиците на Париж. По-малко от 8% от жителите на столицата с право на глас обаче дадоха своя вот тогава.
Източник: BBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Един от най-големите градове в Европа забранява електрическите тротинетки под наем
Топ 100 на най-добрите градове за 2024 година
Кои са най-добрите градски дестинации в света за 2023 година?

Някак неусетно в годините, последвали пандемията, Европа затъна в криза с недвижимите имоти, проявяваща се по много начини – недостиг на места за обитаване, постоянно покачване на наемите, оскъпяване на кредитите, рязък скок в цените на строителните материали. В резултат жизненият стандарт на средния европеец също толкова неусетно, но сигурно и постепенно спада.
Най-видимото проявление на кризата е фалитът на австрийския имотен гигант „Сигна“, но подобни процеси, според експерти от бранша, цитирани от световни агенции, не е изключено да видим и в Швеция, Германия и други страни, посочва Франс прес, цитирана от БТА. 
Какво е положението в най-сериозно засегнатите от имотната криза европейски държави?
Още: Какви са цените на имотите в София?
Германия 
В Германия по оценки на различни институти има недостиг на между 700 000 и 1 милион жилища. Това се дължи както на тежката германска бюрокрация, бавеща сериозно разрешителните за строеж на нови сгради, така и на постоянния приток на чужденци, заселващи се за дълги периоди или завинаги във Федералната република.
Правителството на социалдемократа Олаф Шолц, което управлява вече повече от две години, обяви решаването на жилищния проблем за свой приоритет и обеща да строи по 400 000 нови жилища годишно, но засега е далеч от тази цел. За което „допринесе“ и резкият скок на инфлацията през 2022 г., когато много от строителните материали повишиха цените си за по-кратък или по-дълъг период с десетки проценти.
През есента правителството представи план на стойност 18 милиарда евро, предвиждащ изграждането на социални жилища, т.е. такива с поносим наем, данъчни облекчения за строителните компании и облекчаване на строгите енергийни стандарти, на които трябва да отговарят всички нови сгради. Други 500 милиона евро пък са предвидени за преобразуване на търговски и бизнес площи в жилища.
Още: Кризата с недвижимите имоти в Германия взима първите си големи жертви
Кризата в Германия се задълбочава и поради факта, че около половината от жителите на страната живеят под наем, а през последните години наемите постоянно растат, дори направо скачат. По данни на портала за недвижими имоти „Имоскаут24“ (Immoscout24) в периода 2018-2023 г. наемането на жилище в Кьолн е поскъпнало с 21 на сто, в Лайпциг – с 32 на сто, а в Берлин – с цели 40 на сто.
Франция 
Макар и не толкова видима, жилищна криза е налице и във Франция. По данни на фондация „Абе Пиер“, която отдавна води битка на жилищния фронт, през 2022 г. 330 000 души в страната са били бездомни, или два пъти повече в сравнение с 2012 г. Още по-тъжното в случая е, че 30 на сто от тях имат работа, но не могат да си позволят да наемат жилище, посочва Лоик Кантен, президент на Националната федерация за недвижими имоти (Fnaim).
Очевидно „социалната бомба на утрешния ден“, прогнозирана от бившия министър на жилищното строителство Оливие Клайн, вече е избухнала, посочва АФП. „Тази криза е безпрецедентна, защото отвсякъде идват обезпокоителни сигнали. Засегнати са всички категории от населението – студенти, служители, наематели, дори собствениците“, казва Еди Жакмар, президент на Националната жилищна конфедерация (CNL).

Една от основните причини е вдигането на лихвите с цел овладяване на инфлацията, повлякло след себе си ръст на наемите, поскъпване на имотите и последвало ограничаване на кредитирането. Съчетано с намаляването на строителството на социални жилища поради отпадането на субсидиите за тях и увеличаването на цените на строителните материали, това предизвика „перфектната буря“ в имотния и жилищния сектор.
Цифрите говорят сами за себе си. По данни на Социалния съюз за жилищно настаняване (USH), представляващ наемодателите на т. нар. социални жилища, през 2023 г. разрешенията за строеж са били 82 000, което е най-ниското ниво от 2005 г., а необходимостта говори за 98 000. В същото време заявките за настаняване в социални жилища са скочили до 2,6 милиона.
Великобритания 
Инфлацията и нарастващите лихвени проценти сериозно влошиха жилищната криза и във Великобритания, а в големите градове на Острова недостигът на жилища отдавна е пословичен. Само в Англия домакинствата без покрив над главата към момента са над 157 000, което представлява увеличение с цели 9 на сто за последната година. Домакинствата, „радващи се“ на временно настаняване, пък са нараснали до 104 500, което е увеличение с 10 на сто, а броят им е най-висок от 1998 г.
Англия се нуждае от 340 000 нови жилища годишно, за да задоволи растящите нужди, сочат данни на Националната жилищна федерация, докато правителството не е в състояние да изпълни обещанието си да изгражда по 300 000 нови жилища годишно. Дори и да го направи, те пак няма да стигат.
През януари средната цена на жилище на Острова се е увеличила с 0,7 на сто на месечна база и е достигнала сумата от 257 656 британски лири (320 000 евро), макар и на годишна база да спада с 0,2 на сто, сочат данни на Националното строително дружество
Ирландия 
Ирландия страда от хронична липса на жилища на достъпни цени под натиска на растящите цени на земята и разходите за строителство. От 2010 г. досега наемите са се удвоили, а в столицата Дъблин вече надхвърлят 2000 евро на месец. Цените на имотите пък достигат до десет пъти средната национална годишна заплата.
Липсата на жилища принуди правителство да обяви, че до 2030 г. ще изгражда по 33 000 нови жилища годишно, но това далеч не покрива нуждите.
Проблемът се задълбочава и от нестихващия поток мигранти, прииждащи към страната, които заемат много от жилищата за временно или социално настаняване и предизвикват гнева на местните. Това предизвика истински безредици в Дъблин през ноември, подбудени и от крайната десница, но за да успокои хората, правителството се видя принудено да настани много мигранти на палатки, за да освободи жилища за нуждаещите се ирландци.
Нидерландия 
Увеличаващите са разходи за живот и жилищната криза, която засяга особено младите нидерландци, както и имиграцията бяха сред основните теми на парламентарните избори в страната през ноември, спечелени убедително от крайната десница. Да се намери достъпно жилище в Нидерландия е истинско, почти невъзможно, предизвикателство. Средната цена на имотите в страната възлиза на 430 000 евро, сочи доклад, публикуван в края на миналата година. По официални данни недостигът на жилища в Нидерландия възлиза на 390 000.
Португалия
В Португалия жилищната криза се влоши след 2011 г., когато страната, изправена пред фалит, се отвори за чуждестранни инвестиции, а това доведе до рязко покачване на цените на недвижимите имоти.
В опит да компенсира недостига на жилища и да ограничи спекулациите с недвижими имоти, правителството прие мерки в края на миналата година за насърчаване на собствениците да отдават имотите си под наем за дългосрочно ползване и спря новите лицензи за туристическо настаняване от типа на Airbnb в регионите, където недостигът на жилища е най-отчетлив.
Властите планират изграждането на около 32 000 нови жилища, но експерти в сектора твърдят, че това е недостатъчно.
Швеция 
Швеция страда от липсата на национална жилищна политика от 90-те години на миналия век, пише АФП, цитирайки местни специалисти. Шведската жилищна агенция изчислява, че за задоволяване на нуждите до 2030 г. е необходимо да бъдат изградени по 67 000 нови жилища годишно.
Само в Стокхолм от 2010 г. досега са построени около 70 000 жилища, което се равнява на около 20 на сто от жилищния фонд в столицата, но те не се продават и трудно се отдават под наем, тъй като са твърде скъпи, а това изправя на ръба на фалита както строителните компании, така и тези, които ги управляват и предлагат за наемане.

Някак неусетно в годините, последвали пандемията, Европа затъна в криза с недвижимите имоти, проявяваща се по много начини – недостиг на места за обитаване, постоянно покачване на наемите, оскъпяване на кредитите, рязък скок в цените на строителните материали. В резултат жизненият стандарт на средния европеец също толкова неусетно, но сигурно и постепенно спада.
Най-видимото проявление на кризата е фалитът на австрийския имотен гигант „Сигна“, но подобни процеси, според експерти от бранша, цитирани от световни агенции, не е изключено да видим и в Швеция, Германия и други страни, посочва Франс прес, цитирана от БТА. 
Какво е положението в най-сериозно засегнатите от имотната криза европейски държави?
Още: Какви са цените на имотите в София?
Германия 
В Германия по оценки на различни институти има недостиг на между 700 000 и 1 милион жилища. Това се дължи както на тежката германска бюрокрация, бавеща сериозно разрешителните за строеж на нови сгради, така и на постоянния приток на чужденци, заселващи се за дълги периоди или завинаги във Федералната република.
Правителството на социалдемократа Олаф Шолц, което управлява вече повече от две години, обяви решаването на жилищния проблем за свой приоритет и обеща да строи по 400 000 нови жилища годишно, но засега е далеч от тази цел. За което „допринесе“ и резкият скок на инфлацията през 2022 г., когато много от строителните материали повишиха цените си за по-кратък или по-дълъг период с десетки проценти.
През есента правителството представи план на стойност 18 милиарда евро, предвиждащ изграждането на социални жилища, т.е. такива с поносим наем, данъчни облекчения за строителните компании и облекчаване на строгите енергийни стандарти, на които трябва да отговарят всички нови сгради. Други 500 милиона евро пък са предвидени за преобразуване на търговски и бизнес площи в жилища.
Още: Кризата с недвижимите имоти в Германия взима първите си големи жертви
Кризата в Германия се задълбочава и поради факта, че около половината от жителите на страната живеят под наем, а през последните години наемите постоянно растат, дори направо скачат. По данни на портала за недвижими имоти „Имоскаут24“ (Immoscout24) в периода 2018-2023 г. наемането на жилище в Кьолн е поскъпнало с 21 на сто, в Лайпциг – с 32 на сто, а в Берлин – с цели 40 на сто.
Франция 
Макар и не толкова видима, жилищна криза е налице и във Франция. По данни на фондация „Абе Пиер“, която отдавна води битка на жилищния фронт, през 2022 г. 330 000 души в страната са били бездомни, или два пъти повече в сравнение с 2012 г. Още по-тъжното в случая е, че 30 на сто от тях имат работа, но не могат да си позволят да наемат жилище, посочва Лоик Кантен, президент на Националната федерация за недвижими имоти (Fnaim).
Очевидно „социалната бомба на утрешния ден“, прогнозирана от бившия министър на жилищното строителство Оливие Клайн, вече е избухнала, посочва АФП. „Тази криза е безпрецедентна, защото отвсякъде идват обезпокоителни сигнали. Засегнати са всички категории от населението – студенти, служители, наематели, дори собствениците“, казва Еди Жакмар, президент на Националната жилищна конфедерация (CNL).

Една от основните причини е вдигането на лихвите с цел овладяване на инфлацията, повлякло след себе си ръст на наемите, поскъпване на имотите и последвало ограничаване на кредитирането. Съчетано с намаляването на строителството на социални жилища поради отпадането на субсидиите за тях и увеличаването на цените на строителните материали, това предизвика „перфектната буря“ в имотния и жилищния сектор.
Цифрите говорят сами за себе си. По данни на Социалния съюз за жилищно настаняване (USH), представляващ наемодателите на т. нар. социални жилища, през 2023 г. разрешенията за строеж са били 82 000, което е най-ниското ниво от 2005 г., а необходимостта говори за 98 000. В същото време заявките за настаняване в социални жилища са скочили до 2,6 милиона.
Великобритания 
Инфлацията и нарастващите лихвени проценти сериозно влошиха жилищната криза и във Великобритания, а в големите градове на Острова недостигът на жилища отдавна е пословичен. Само в Англия домакинствата без покрив над главата към момента са над 157 000, което представлява увеличение с цели 9 на сто за последната година. Домакинствата, „радващи се“ на временно настаняване, пък са нараснали до 104 500, което е увеличение с 10 на сто, а броят им е най-висок от 1998 г.
Англия се нуждае от 340 000 нови жилища годишно, за да задоволи растящите нужди, сочат данни на Националната жилищна федерация, докато правителството не е в състояние да изпълни обещанието си да изгражда по 300 000 нови жилища годишно. Дори и да го направи, те пак няма да стигат.
През януари средната цена на жилище на Острова се е увеличила с 0,7 на сто на месечна база и е достигнала сумата от 257 656 британски лири (320 000 евро), макар и на годишна база да спада с 0,2 на сто, сочат данни на Националното строително дружество
Ирландия 
Ирландия страда от хронична липса на жилища на достъпни цени под натиска на растящите цени на земята и разходите за строителство. От 2010 г. досега наемите са се удвоили, а в столицата Дъблин вече надхвърлят 2000 евро на месец. Цените на имотите пък достигат до десет пъти средната национална годишна заплата.
Липсата на жилища принуди правителство да обяви, че до 2030 г. ще изгражда по 33 000 нови жилища годишно, но това далеч не покрива нуждите.
Проблемът се задълбочава и от нестихващия поток мигранти, прииждащи към страната, които заемат много от жилищата за временно или социално настаняване и предизвикват гнева на местните. Това предизвика истински безредици в Дъблин през ноември, подбудени и от крайната десница, но за да успокои хората, правителството се видя принудено да настани много мигранти на палатки, за да освободи жилища за нуждаещите се ирландци.
Нидерландия 
Увеличаващите са разходи за живот и жилищната криза, която засяга особено младите нидерландци, както и имиграцията бяха сред основните теми на парламентарните избори в страната през ноември, спечелени убедително от крайната десница. Да се намери достъпно жилище в Нидерландия е истинско, почти невъзможно, предизвикателство. Средната цена на имотите в страната възлиза на 430 000 евро, сочи доклад, публикуван в края на миналата година. По официални данни недостигът на жилища в Нидерландия възлиза на 390 000.
Португалия
В Португалия жилищната криза се влоши след 2011 г., когато страната, изправена пред фалит, се отвори за чуждестранни инвестиции, а това доведе до рязко покачване на цените на недвижимите имоти.
В опит да компенсира недостига на жилища и да ограничи спекулациите с недвижими имоти, правителството прие мерки в края на миналата година за насърчаване на собствениците да отдават имотите си под наем за дългосрочно ползване и спря новите лицензи за туристическо настаняване от типа на Airbnb в регионите, където недостигът на жилища е най-отчетлив.
Властите планират изграждането на около 32 000 нови жилища, но експерти в сектора твърдят, че това е недостатъчно.
Швеция 
Швеция страда от липсата на национална жилищна политика от 90-те години на миналия век, пише АФП, цитирайки местни специалисти. Шведската жилищна агенция изчислява, че за задоволяване на нуждите до 2030 г. е необходимо да бъдат изградени по 67 000 нови жилища годишно.
Само в Стокхолм от 2010 г. досега са построени около 70 000 жилища, което се равнява на около 20 на сто от жилищния фонд в столицата, но те не се продават и трудно се отдават под наем, тъй като са твърде скъпи, а това изправя на ръба на фалита както строителните компании, така и тези, които ги управляват и предлагат за наемане.

Инфлацията в Турция отчита най-големия си месечен скок от август, като цените са нараснали с 6,7% през януари, спрямо декември. На годишна база инфлацията достига близо 65%, стана ясно от публикуваните днес данни на Централната банка на Турция.
Индексът на потребителските цени (CPI) за страната с население от 85 млн. души се е увеличил с 64,86% на годишна база, което представлява лек ръст спрямо отчетените 64,77% през декември. Секторите с най-голямо месечно увеличение на цените са били здравеопазването (17,7%), хотели, кафенета и рсторанти (12%) и различни стоки и услуги (малко над 10%). Дрехите и обувките са единственият сектор, в който е отчетено месечно понижение на цените с (-1,61%).
Храните, напитките и тютюнът, както и транспортът, поскъпват с между 5% и 7% на месечна база, докато жилищните разходи нарастват със 7,4% от декемвр
Според икономистите причина за месечните повишения е значителното увеличение на минималната заплата, което правителството на Турция определи за 2024 г. Минималната заплата за годината нарасна до 17 002 турски лири (556,50 долара) на месец, което е 100% увеличение от януари 2023 г.
Централната банка на Турция пое продължителна мисия за намаляване на инфлацията, като от май 2023 г. понижи лихвите осем поредни пъти с общо 3 650 базисни пункта. При последното увеличение на 25 януари основната лихва на банката повишена с 250 базисни пункта до 45%.

Снимка: iStock
По-конвенционалният подход беше предприет след няколко години на нетрадиционна политика, при която Анкара отказваше да вдигне лихвите – въпреки скачащата инфлация. Турската лира поевтинява с 38% спрямо долара от началото на годината и е изгубила над 80% от стойността си спрямо щатския долар за последните 5 години.
Най-новите данни за инфлацията излизат дни след като управителят на Централната банка на Турция Хафизе Гайе Еркан обяви, че напуска поста, заявявайки, че трябва да защити семейството си и че решението ѝ е вследствие на кампания за „покушение срещу нейната репутация“.
Еркан беше назначена за управител на централната банка с президентски указ през юни 2023 г. След оставката ѝ беше заменена от зам.-управителя на централната банка Фатих Карахан, който е работил близо десетилетие като икономист във Федералния резерв на Ню Йорк.
Данните за инфлацията от януари „подчертават продължаващата сила на инфлацията в услугите и може да окажат натиск върху новия управител на централната банка Карахам да рестартира цикъла на затягане на централната банка“, смята Лиъм Пийч, старши икономист за нововъзникващите пазари в базираната в Лондон Capital Economics.
„Добре е, инфлацията не се увеличи значително повече от очакваното през януари, предвид несигурността за въздействието на повишението на минималната заплата. Но цифрите са малка пречка за процеса на дезинфлация и подчертават продължаващата сила на инфлацията в услугите. Засега прогнозата на централната банка за инфлация в края на годината от 36% остава непроменена“, пише Пийч в бележка.
Източник: CNBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в Турция се понижи за първи път от 3 месеца
Турската централна банка пак вдигна лихвите

Инфлацията в Турция отказва да тръгне надолу
Инфлацията в Турция покори нови върхове
Инфлацията в Турция сложи край на 8-месечното забавяне през юли

След турбулентната 2023 г., която се оказа много по-добра от очакваното за световната икономика, 2024 г. се очертава да бъде колкото решаваща, толкова и несигурна както в (гео)политически план (с повече от 60 национални избори – президентски и/или парламентарни), така и в икономически план (с нарастващите рискове за все още забавящата се световна икономика). Това стана ясно по време на ежегодната глобална конференция на Кофас по управление на риска в Париж, която се състоя на 1-ви февруари тази година.
В този контекст експертите по кредитно застраховане от Кофас промениха 13 оценки на риска за държавите (12 повишения и 1 понижение) и 22 оценки на секторния риск (17 повишения и 5 понижения), което отразява значително подобрение на перспективите, макар и несигурно, в среда, която остава силно нестабилна.
Глобалният растеж продължава да се огъва, но не се пречупва
Още: МВФ прогнозира „меко кацане“ за световната икономика
За трета поредна година растежът на световната икономика ще се забави, стигайки до 2,2% през 2024 г. спрямо 2,6% през 2023 г.
САЩ 
Макар че за САЩ „мекото приземяване“ изглежда е в ход, през първата половина на 2024 г. икономическата активност най-вероятно ще продължи да се забавя вследствие на разходите на домакинствата. Сред основните причини е натрупаният по време на пандемията запас от излишни спестявания, който вече до голяма степен е изчерпан и ще продължи да намалява.
Още: Кофас: САЩ се възстановяват икономически с изпреварващи темпове
Китай 
Китайската икономика, която през втората половина на 2023 г. изглеждаше, че е възстановила позициите си, завършвайки годината с растеж на БВП от 5,2% (малко над официалната цел), в началото на тази година се задъхва. Възстановяването на потреблението остава несигурно, а опасенията за корекция на пазара на недвижимите имоти, разрешаването на проблема с дълговете на местните власти и дефлационният натиск продължават да натежават върху частните инвестиции и потребителските нагласи.
Европа 
В Европа през първата половина на годината се очаква стагнация или състояние близко до нея. Преработващата промишленост продължава да страда от трайно високите разходи и вялото външно търсене.
 

Цените на петрола се повишиха в понеделник, възстановявайки се от резките спадове миналата седмица, след като Вашингтон се закани да атакува отново подкрепяната от Иран групировка на хутите в Близкия изток, след като украинските дронове удариха най-голямата рафинерия в южната част на Русия, предава Reuters.
Фючърсите върху суровия петрол от типа Брент поскъпват с 10 цента, или 0,13%, до 77,43 долара за барел, а цените на фючърсите върху американския West Texas Intermediate се почевтинява с 1 цента или 0,01% повече до 72,29 долара за барел.
И двата бенчмарка приключиха миналата седмица със спад от около 7%, след като по-силните от очакваното данни за работните места в САЩ сигнализираха, че лихвите може да бъдат намалени по-късно. Същевременно се появиха спекулации за прекъсване на конфликта между Израел и „Хамас“.
„Надеждите за примирие между Израел и „Хамас“ подкрепиха този спад на цените миналата седмица“, коментираха анализатори на ING в бележка.
Инвеститорите остават предпазливи от всякаква ескалация на конфликта в Близкия изток, след като САЩ сигнализираха за нови удари срещу подкрепяните от Иран групировки в региона в отговор на смъртоносна атака срещу американски военни в Йордания.

Снимка: iStock
САЩ продължиха с борбата си срещу йеменските хути, нанасяйки редица удари срещу тях в събота, след като нападенията на търговски кораби от бунтовниците доведоха до нарушения по ключови маршрути за доставка на петрол, макар че доставките до голяма степен не бяха засегнати.
„Като се има предвид, че амерканските военни избягват да атакуват директно Иран, смятаме, че преговорите за прекратяване на огъня между Израел и „Хамас“ ще вземат превес и ще намалят напрежението в Близкия изток“, заяви анализаторът на Commonwealth Bank Вивек Дхар.
„Петролните пазари вероятно ще продължат да отчитат рисковете от прекъсване на доставките в Близкия изток“, команетира анализаторът в бележка до клиенти в понеделник, добавяйки че това вероятно ще задържи цената на фючърсите върху Брент под 80 долара за барел.
В петък Министерството на правосъдието на САЩ обяви обвинения за избягване на санкции и конфискации, свързани с мрежа за трафик на петрол, която според него финансира иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция.

Снимка: iStock
Той конфискува над 520 000 барела ирански петрол, за който са наложени санкции, на борда на танкера Abyss, който е пуснал котва в Жълто море по пътя за Китай.
Бюджетът на Иран предвижда продажби на петрол в размер на 1,35 млн. барела на ден за иранската година, започваща март 2024 г., което представлява около 1,3% от световнот предлагане от 103,5 млн. барела дневно, сочат прогнози на Международната агенция по енергетика.
В Русия два украински дрона удариха най-голямата петролна рафинерия в южната част на страната в събота, заяви източник от Киев, което беше една от последните атаки, които свиха руският износ на нафта, използвана в нефтохимическата промишленост.
Лукойл, която притежава рафинерия във Волгорад, произвежда 300 000 барела, по-късно заяви, че съоръжението работи нормално.
В САЩ електрозахранването в петролната рафинерия на BP с капацитет 435 000 барела дневно в Уайтинг, Индиана, беше възстановено до обяд в петък, но източници заявиха, че копанията още не е определила дата за възстановяване работата на завода.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Петролът поскъпва, след като ОПЕК+ остави непроменена политиката си за съкращения на добива
Цените на петрола се понижиха, въпреки очакванията за намаляване на лихвите в САЩ
Цените на петрола поеха надолу заради слабите икономически данни от Китай
Цените на петрола нарастват заради ескалацията на напрежението в Близкия изток
Цените на петрола се покачват след нова ескалация на напрежението в Близкия изток

Израел обяви, че ще привлече 65 000 чуждестранни строителни работници от Индия, Шри Ланка и Узбекистан, за да бъде възобновено строителството на множество обекти, предаде Ройтерс. То беше прекратено на 7 октомври, когато работещите на тях палестински строители бяха изпратени у дома в резултат на нападението срещу Израел от движението „Хамас“.
Заради липсата на кадри внасяме персонал от Индия
Около 72 000 палестински строители работеха на строителни обекти в Израел преди нападението, но правителството ги уволни и не ги допусна обратно в Израел от съображения за сигурност.
В страната остават още около 20 000 чуждестранни работници, но почти половината строителни обекти са затворени поради недостига на работна ръка.
Още: Световната банка: Петролът може да достигне нови рекордни стойности, ако конфликтът в Израел ескалира
Говорител на израелското министерство на строителството и жилищната политика заяви, че нови групи чуждестранни работници се очаква да пристигнат в Израел още през следващите седмици, тъй като правителството се стреми да избегне прекъсвания в предлагането. То би създало риск от ново покачване на цените на недвижимите имоти, тъй като лихвените проценти в страната започват да падат.
 

Майка към детето:
– Днес много домашни ли ви дадоха?
– Ох, днеска ще има да крещиш и да крещиш!

При римския император Декий (249–251) имало жестоко гонение срещу християните, като във всички области на империята било заповядано да ги предават на мъчения и смърт.
По това време в гр. Палермо, Сицилия, живеела млада девойка, на име Агатия (Добра). Тя била християнка и се славела с красота, добродетел и знатен род. Родителите ѝ оставили голямо богатство, но тя малко ценяла земните блага, обичала Бога повече от всичко и затова, когато до Сицилия стигнала вест за гонението против християните, започнала да се готви за мъченичество.
Действително, управителят на страната Квинтиан пратил войници за Агатия. Девойката, като чула за тяхното пристигане, влязла в стаята си, помолила се Богу и след това спокойно и смело отишла с войниците в град Катания.
Управителят я настанил у една богата жена-езичница Афродисия, която заедно с петте си дъщери водела живот разкошен и греховен. Той ѝ поръчал да пробва всички старания, за да отвлече Агатия от вярата ѝ. Афродисия изпълнила повелята му: уговаряла девойката да принесе жертва на боговете и се стараела да ѝ внуши любов към земните радости.
След време Афродисия се видяла принудена да дойде при управителя и да му каже: „По-лесно е да смекчиш камък, отколкото да отклониш тая девица от нейния Бог. Аз и дъщерите ми я увещавахме непрестанно, подарявахме ѝ разкошни накити, скъпоценни камъни и бисери. Тя презира всичко това.“

Управителят видял, че увещанията са напразни и повикал Агатия на съд. На въпроса му, от какъв род е, девойката отговорила:
– Родителите ми бяха знатни и цялото ми семейство беше славно и богато.
– Ако ти си от славен и богат род, защо като робиня носиш бедни дрехи? – попитал я управителят.
– Аз съм робиня Христова – отговорила Агатия.
– А защо се наричаш робиня, щом си от славен и богат род?
– Нашето благородство и свобода се състоят в това да бъдем роби на Иисуса Христа.
– Значи ние сме свободни, щом не служим на вашия Христос? – попитал управителят.
– Вие сте роби на греха и поклонници на безчувствените идоли, – отговорила девойката.
– Ако хулиш нашите богове, ще те предам на мъчения. Кажи ми, защо отхвърляш боговете?
Агатия доказвала лъжливостта на езическите богове. Той заповядал да я бият по лицето и я заплашвал с още по-жестоки мъчения, но тя му отговорила:
– Не се боя от нищо: Ако ме дадеш да бъда разкъсана от зверовете, те ще се укротят чрез името на Господа; ако ме хвърлиш в огън, ангели ще ме освежат с небесна роса; ако ме предадеш на мъчения, помощник ще ми бъде Духът на истината, Който ще ме избави от ръцете ти.
Управителят заповядал да отведат Агатия в задушна и мрачна тъмница и на другия ден отново я повикал. Той пак я уговарял да се отрече от Христа.
– Отречи се по-добре ти от своите лъжливи богове – говорела светата девойка – и пристъпи към истинския Бог, Който те е създал, за да не бъдеш предаден на вечна мъка!
Тогава управителят заповядал да я привържат към стълб и да я бият. „Поклони се на боговете и ще останеш жива“ – казал ѝ той. Но Агатия му отговорила:
– Аз се радвам на мъченията, както някои се радват на богато съкровище. Тия временни страдания са полезни за мене, защото както не сипват пшеница в хамбар, преди да я очистят от смет, така и за мене е невъзможно да вляза в Небесното царство, ако първо не бъда очистена чрез страдания.

Управителят заповядал още повече да я мъчат и след това отново да я отведат в тъмницата. През нощта Господ ѝ пратил чудна помощ. Явил ѝ се св. апостол Петър, който с името Господне изцерил раните ѝ. Цяла нощ необикновена светлина озарявала тъмницата. Стражарите, уплашени от чудното видение, се разбягали, като оставили отворени тъмничните врати. Но Агатия не искала да се възползва, за да не се лиши от мъченически венец и да не навреди на стражата. С вдигнати молитвено ръце тя шепнела: „Благодаря Ти, Господи, че ме удостои да страдам за Твоето свято име и, като отне от мене любовта към временния живот, даде ми сила и търпение. А сега, моля Те, повикай ме при Себе Си!“ С тези думи мъченицата предала Богу душата си. Катанските християни погребали тялото ѝ.
Малко време след това Квинтиан се отправил за Палермо, за да присвои имота на светата мъченица. При преминаване на една река конете му се подплашили и го хвърлили в реката и той се удавил. Приемникът му узнал, как Бог наказал жестокия мъчител и не посмял да тревожи сродниците на света Агатия за нейното наследство.
Междувременно славата за подвига на св. Агатия се разнесла из страната. Някакво време след смъртта ѝ християните построили църква над нейната гробница. Простата дреха, която обикновено носела, била поставена на гроба ѝ за спомен на нейното смирение.
Жителите на Катания благоговейно тачат нейната памет. Недалеч от града е вулканът Етна, който от време на време изригва. Веднъж, такова изригване застрашавало града, те взели дрехата на света Агатия и я държали срещу огъня. Бедата минала и катанските жители благодарили на светата мъченица за нейното застъпничество. Това било в годишнината на нейната смърт.
На 5 февруари имен ден празнуват всички, които носят името Агата, Агатия, Добрин, Добринка и производните им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 3 февруари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 1 февруари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 28 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 25 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 24 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 22 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 януари 2024 година?

На изпит. Професорът задава въпрос след въпрос, студентът мълчи.
– Добре, последен въпрос: кой е открил Америка?
Студентът повдига рамене.
– Колумб! – направо крещи преподавателят.
– Колумб!
Студентът става и тръгва.
Преподавателят:
– Къде тръгнахте, колега?
– Помислих, че викате следващия…
 
 

В Япония има милиони къщи в селски региони, които се продават. Голямото предлагане радва чужденците, някои от които успяват да купят имот само за 23 000 долара.
В основата на този излишък от жилища обаче стоят значителните промени в културата на Япония. Демографски и икономическите модели, в това число намаляващо население и миграция от провинцията към градовете, се комбинират, за да създадат проблем с „призрачните градове“ в страната.
В селските райони на Япония има над 8,5 млн. изоставени домове – или akiya, според последното официално проучване от 2018 г. По някои оценки обаче те са много повече.
Според Nomura Research Institute (NRI), тяхният брой е по-близо до 11 млн. От института прогнозират, че тези домове може да надхвърли 30% от всички жилища в Япония до 2033 г.
За чужденците, които търсят промяна на обстановката, тези имоти са възможност да се сдобият с жилище в чужбина. Някои чужденци дори ги използват, за да печелят, като ги отдават краткосрочно под наем.
А защо хората ги купуват е ясно – евтини са. Защо обаче толкова много от тях са стояли толкова дълго време празни е малко по-сложно да се разбере.
Защо в Япония има толкова много изоставени къщи?

Снимка: iStock
От Business Insider съобщиха за проблема с „призрачните градове“ на Япония през 2021 г. В основата му е фактът, че населението продължава да мигрира към градовете в продължение на няколко десетилетия, оставяйки все по-опустяваща провинция след себе си.
Провинциалните райони на Япония се опразват от жители от средата на 90-те години, според Ричард Куу, старши икономист на NRI.
Намаляващото население също задълбочава този проблем. Коефициентът на раждаемост в Япония намалява за седма поредна година през 2022 г., падайки до едва 1,26 раждания на жена спрямо 1,30 раждания през предходната година.
Проблемът с празните жилища в страната единствено ще се задълбочава, „защото в основата му е фактът, че в Япомия просто няма достатъчно хора“, казва Крис Макморан, доцент в катедрата по изследвания на Япония в Националния университет на Сингапур.
Защо изоставените имоти в провинцията не се купуват от повече японци?

Снимка: iStock
Японците предпочитат новото строителство пред по-старите домове, казва Куу. Част от това се дължи на слабата култура DIY ремонти в страната, смята Дъглас Саудърланд, старши икономист в ОИСР.
Структурната безопасност също е основен проблем. Много от тези изоставени жилища са построени преди законодателните промени от 1981 г., свързани със стандартите на строителство, които изискват по-добра устойчивост при земетресения.
И последно, повечето млади хора не искат да живеят в провинцията, казва Макморан. Като изключим ограничените възможности, които предлагат тези домове, самите те са голяма спирачка.
„Фактът, че има толкова много празни къщи е петно в пейзажа и още една спирачка, защото хората не искат да живеят в крайно селище, заобиколено от „призрачни къщи“, казва Макморан.
Наташа Дюри, докторант от Оксфордския университет, провежда проучвания на терен в Гифу, Япония. Тя познава млади японци, които са купили и реновирали изоставени къщи, но казва, че повечето местни още не са готови да да опитат нещо такова.
„В Япония има стремеж към притежаване на нови неща, а на много от тези къщи не се гледа като на обитаеми или желани. Мисля, че много хора гледат на това като нещо, което други хора правят, но не и те, тъй като обновяването на една къща изисква много усилия“, казва Дюри пред BI.
Защо японското правителство не може просто да разруши тези домове?

Снимка: iStock
„Японските закони за правото на собственост затрудняват намесата на правителството. Преди 2015 г. правителството нямаше право да принуждава собствениците на akiya да управляват имотите си правилно“, казва Макморан.
Откриването на собствениците на имотите, които стоят празни отдавна, също е трудно. Според някои чужденци обновяването на такъв изоставен дом е по-достъпно от купуването на имот в родната им страна.
За някои купувачи, като Ерик Макаскил, който израства във Ванкувър, Канада, парите, спестени от реновирането на изоставен имот, вместо купуването на жилище в родината му, са прекалено добри, за да бъде пропусната възможността.
Референтната цена за жилищата в метрополисния район на Ванкувър е била 1 168 700 канадски долара (866 620 долара) през декември 2023 г. Макаскил казва пред BI през септември 2023 г., че е купува akiya с 5 спални за 23 600 долара в префектура Нагано и е похарчил 7 400 долара за ремонти, като му предстои да похарчи още около 7 400 долара.

Снимка: iStock
Джая Търсфийлд и съпругата му Чихиро се местят от Англия в Япония и купуват изоставена къща в перфектура Ибараки за 30 000 долара през 2019 г. Двамата инвестират около 150 000 в обновяването на дома, но въпреки това смятат, че това е по-достъпна опция от купуване на жилище в Лондон.
Таке Куросава и Джоуи Стокерманс, които не могат да си позволят жилища в родната си Северна Америка, купиха akiya в град на остров Кюшу за 42 000 долара през юни 2023 г. Те планират да я използват като ваканционен имот и за краткосрочно отдаване под наем.
Те също така виждат и бизнес възможност и създават Akiyamart – сайт за обяви, който да улеснява чужденците при намирането на подобни изоставени къщи.
Търсенето от чужбина обачче почти не променя нагласите на местните спрямо akiya, казва Дюри. „Много от хората, с които разговарям, са от този район и са израснали тук. Бих казала, че много от тях не знаят за интереса на чужденците към akiya. Намират го за доста изненадващо“, казва Дюри.
Източник: Business Insider 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Шотландец, купил 3 къщи в българско село по eBay за под 3 000 паунда всяка: Сега децата ми ще имат наследство
Кои са най-добрите държави в Европа за покупка на ваканционен имот?
Имотите в най-голямата икономика – най-недостъпни от 1984 г. насам
Какви са цените на жилищата в съседните страни?

Суверенният Малтийски военен орден – известен още като Малтийските рицари, не е просто религиозен католически орден с почти 1000-годишна история. Нито пък е просто организация за хуманитарна помощ с многомилионен бюджет с операции, включващи бежански лагери и програми за помощ при бедствия в около 120 страни по света.
Освен това е суверенна нация със статут на наблюдател в ООН и собствена конституция, но без никаква земя. Издава регистрационни номера на автомобили – без да има пътища, по които да се движат, като притежават и собствени печати, валута и паспорти.
Орденът възниква в Йерусалим около 1099 г. и получава Малтийския архипелаг през 1530 г. като подарък от краля на Испания. Наполеон Бонапарт принуждава рицарите да напуснат Малта при френската инвазия от 1798 г., като в наши дни седалището на Ордена е в Рим. Даниел де Петри Тестаферата – базираният в Малта президент на Ордена, казва пред CNN, че само около 100 от 13 500 рицари, дами и капелани, днес разпръснати по света, живеят на Малтийския архипелаг.
Първите паспорти са издадени от Малтийския орден през 1300 г., когато неговите дипломати пътуват до други държави с документи, удостоверяващи ролята им на посланици. След Втората световна война дипломатическият паспорт придобива характеристиките на обикновените лични документи. Днес има само около 500 от тях – което ги прави най-редкият паспорт в света, отбелязва CNN Travel.
Изключителен документ

Снимка: orderofmalta.int 
Пурпурният паспорт на Ордена е запазен за членове на Суверенния съвет, ръководители на дипломатически мисии и техните семейства. Той е украсен със златни букви, изписващи името на организацията на френски език – Ordre Souverain Militaire de Malte и герб.
„Орденът дава паспорти на членовете на тяхното правителство за срока на техния мандат“, казва де Петри Тестаферата. Паспортите на Великите магистри са валидни най-дългo, тъй като се избират за 10 години, могат да служат два мандата и трябва да се пенсионират до 85-годишна възраст. Останалите документи са валидни за 4 години и се използват само за дипломатически мисии. Паспортите съдържат 44 страници, украсени с воден знак с малтийския кръст.
Еухенио Айролди ди Робиате, бивш директор по комуникациите на Ордена, казва пред CNN, че ще бъде забавно да се види реакцията на митническите служители, когато видят паспорта. „Те вероятно никога не са виждали такъв преди. Веднъж, когато пристигнах на летището в Банкок, тълпа от оператори на паспортния контрол искаха да видят редкия ми паспорт и да си направят селфи с него“, разказва той.
Според де Петри Тестаферата 2/3 от страните членки на Шенген признават дипломатическия паспорт и Орденът работи в тясно сътрудничество с много страни без официални дипломатически отношения като Франция, Великобртиатния и САЩ.
„Осигуряваме бързи медицински и хуманитарни доставки на жертви на конфликти или природни бедствия. Ние управляваме болници, медицински центрове, домове за възрастни хора и хора с увреждания, обществени кухни и пунктове за първа помощ“, обяснява той.
По следите на рицарите в Малта

Снимка: iStock
Въпреки че е малко вероятно да попаднете на рицари, ако посетите Малта, има много места из Малтийския архипелаг, на които да научите повече за битките и съдбата на легендарния Орден.
Едно от първите неща, които ще забележите, когато пристигнете на главния остров, е масивният Форт Сейнт Анджело с цвят на мед, стърчащ от лазурните води на Гранд Харбър. Внушителният средновековен бастион някога е бил централата на Ордена и е единствената останала структура на острова, която още частично принадлежи на рицарите.
Де Петри Тестаферата казва за CNN, че за параклиса, посветен на света Анна в горната част на крепостта, още се грижи за Ордена. Можете да обиколите тази част от крепостта, за да видите къде Великият магистър дьо Валет се моли ежедневно за избавление от османските нашественици по време на Голямата обсада от 1565 г.
Зад древните крепостни стени на Мдина – средновековната столица на Малта и обект на световното наследство на ЮНЕСКО, можете да научите повече за Ордена в 3D аудиовизуалното шоу „Рицарите на Малта“. Намира се в Casa Magazzini, където някога рицарите са съхранявали амуниции, и разказва историята им в Малта, включително когато са получили архипелага през 1530 г. от краля на Испания.
В столицата Валета можете да продължите своята рицарска разходка в Националната библиотека на Малта, където се съхранява Pie Postulatio Voluntatis – пергаментът, използван от папа Пасхал II през 1113 г., за да предостави на Ордена суверенитет.
„Колекцията на библиотеката се състои от оригинални документи и ръкописи на Ордена“, казва Дейн Мънро, екскурзовод и историк, специализиран в историята на рицарите.
След библиотеката можете да се насочите към двореца на Великия магистър, някога домакин на рицарите. Тронната зала е използвана от Върховния съвет и още е украсена с древни фрески, изобразяващи Голямата обсада. Не пропускайте портретите на великите магистри в Залата на посланиците.
Караваджо като рицар

Снимка: iStock
Известният италиански художник Микеланджело Мериси да Караваджо пристига в Малта през 1607 г., след като убива мъж в дуел и бяга от Рим. Орденът го прави рицар и той става придворен художник. Малко след като Караваджо демонстрира, той е повече кавгаджия, отколкото джентълмен, рицарите го гонят от Ордена.
Докато посещавате съкатедралата „Свети Йоан“, само на няколко пресечки от Двореца на Великия магистър, се насладете на „Обезглавяването на Свети Йоан“ – най-голямата и единствената известна подписана творба на Караваджо
На няколко пресечки се намира Casa Rocca Piccola на семейство де Пиро, тясно свързани с Ордена, според Мънро. Можете да направите обиколка на грандиозния дом, където живее Маркиз Николас де Пиро – канцлерът на Малтийската асоциация на ордена. Домът му е капсула на времето, носеща барокова елегантност от XVI век.
Можете също да отседнете в замък, принадлежал на рицарите. Rosselli AX Privilege е бутиков хотел, който се помещава в дома на Малтийския рицар Дон Пиетро Росели от XVII век и е разположен в центъра на Валета, което го прави перфектната база за обиколки на Малта.
Ако имате късмет и срещнете някой от малкото останали рицари на архипелага, ще ги познаете по традиционните им одежди, носени по време на религиозни церемонии. Черната туника с бели маншети е украсена с малтийски кръст. Допълнителна украса около врата показва рицарския ранг в Малтийския орден.
Източник: CNN Travel
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои са най-влиятелните паспорти в света за 2024 година?
Най-добрите в света: 30 европейски плажа се класираха в Топ 100. Кои са те?
Кои са най-гостоприемните региони и дестинации в света за 2024 година?
Кои са най-добрите градове за посещение през 2024 година?

Кои са най-опасните и най-безопасните държави в света за посещение през 2024 година?

– Какво свириш?
– Вивалди- „Четирите годишни времена“.
– Но те не звучат така!
– Да, бе, то с тея климатични промени!

Адвокат и доктор са на коктейл. При доктора все някой идва да иска медицински съвети.
Докторът пита адвоката:
– Кажи ми, защо никой не ви пита нищо, когато не сте на работа? Как успяваш?
Адвокатът:
– Ако при мен дойде някой да иска съвет, аз му го давам, но после му изпращам фактура за това.
На докторът много му харесала тази идея, но и още на следващия ден получил фактура от адвоката.

Адвокат и доктор са на коктейл. При доктора все някой идва да иска медицински съвети.
Докторът пита адвоката:
– Кажи ми, защо никой не ви пита нищо, когато не сте на работа? Как успяваш?
Адвокатът:
– Ако при мен дойде някой да иска съвет, аз му го давам, но после му изпращам фактура за това.
На докторът много му харесала тази идея, но и още на следващия ден получил фактура от адвоката.

Американската компания за електромобили Tesla е готова да изтегли приблизително 2,2 милиона електрически превозни средства в Съединените щати, което би било най-голямото подобно изтегляне до момента, поради опасения, изразени от Националната администрация за безопасност на движението по пътищата (NHTSA).
Според NHTSA проблемът е свързан с размера на шрифта, използван на предупредителните светлини на произвежданите от компанията електромобили.
Изтеглянето обхваща почти всички модели на Tesla, включително Model S, Model X, Model 3 (2017-2023), Model Y и 2024 Cybertruck.
Още: Защо акциите на Tesla изтриха 80 милиарда долара от пазарната си стойност?
NHTSA подчерта, че по-малкият размер на шрифта, използван за предупредителните светлини на арматурното табло, може да компрометира видимостта на водачите по отношение на критична информация за безопасността. Според агенцията, този проблем може потенциално да увеличи риска от катастрофа.
Tesla ще произвежда бюджетни елетромобили за 25 000 евро в Германия

С наближаването на Олимпийските и Параолимпийските игри в Париж през 2024 г. изниква въпросът дали мега спортните събития наистина носят икономически тласък на града и страната домакин или струват повече, отколкото си струва.
Много парижани не са особено доволни от това, че градът им е домакин на тазгодишните летни олимпийски игри, коментира Euronews.
Въпреки желанието на президента Еманюел Макрон да превърне събитието в „народен празник“, минимумът е 2700 евро билетите за присъствие на церемонията по откриването и разходите от няколкостотин евро, за да отидете и видите почти всяко от събитията, може поне за първи път да дадат на французите добра причина да се оплакват, пише БГНЕС.
Още: Как вървят цените на жилищата в едни от големите градове в Европa?
Въпреки това мнозина побързаха да посочат, че стара поговорка, че Олимпийските игри трябва да донесат така необходимия тласък на френската икономика по време на инфлация и криза на разходите за живот, докато туристи и инвеститори се стоварват в столицата.
Слаба възвръщаемост на инвестициите
Миналите олимпийски игри ни казват, че събитието по-често е финансова яма.
„Това е така, защото много домакини в крайна сметка харчат „ного пари за специализирана инфраструктура, която е с ограничена употреба след събитието“, каза Мартин Мюлер, професор по география и устойчивост в университета в Лозана, пред Euronews.
Той установи, че продължаващата поддръжка на инфраструктурата от Сочи през 2014 г. Зимните олимпийски игри представляват тежест от над 1 милиард долара (920 милиона евро) годишно оттогава.
Това, което Мюлер нарича „подценяване на разходите и прекалено обещаващи ползи“, води до това, че градовете-домакини рядко излизат на печалба. Печалбите са доказано възможни в съвременната история на олимпийските игри, но не могат да се сравнят със значението на дефицитите.
Рекордната печалба, която Лос Анджелис отбеляза през 1984 г., се случи при особени обстоятелства: калифорнийският град беше единственият кандидат и следователно могат да получат по-свободни изисквания от Международния олимпийски комитет (МОК), включително правото да използват вече съществуваща инфраструктура, вместо да строят нова.
Подобен сценарий се разигра наскоро, когато Париж и Лос Анджелис бяха единствените градове, но последният напусна наддаването за Игрите.
„За да избегне повторение на ситуацията от 1984 г., той [МОК] присъди двете Олимпиади едновременно“, каза Мюлер, като Париж получи Игрите през 2024 г. и Лос Анджелис през 2028 г.
Истинската, удивителна цена за домакинството на Олимпийските игри наистина обезсърчава много градове да наддават, особено като се има предвид, че самото наддаване се оказва скъпо.
Още: Колко похарчи Япония за Олимпийските игри в Токио 2020?
„Токио похарчи толкова много като 150 милиона долара за неуспешната му оферта през 2016 г. и около половината от тази сума за успешната й оферта за 2020 г.“, обясниха Джеймс Макбрайд и Мелиса Мано от Съвета за международни отношения (CFR). „Торонто реши, че не може да си позволи 60-те милиона долара, които биха били необходими за оферта през 2024 г.“, добавиха те.
Свръхмощен МОК?
Някои експерти посочват твърде изгодното позицията на МОК, който има властта да избира измежду кандидатстващите градове и да налага условия относно инфраструктурата или билетите, които домакинът трябва да спазва и плаща – като същевременно споделя малко или почти никакви финансови рискове, пред които са изправени градовете.
„МОК би могъл да сподели по-голямо количество международни и телевизионни и най-добри спонсорски пари“, каза професор Андрю Зимбалист, автор на Circus Maximus: Икономическият залог зад домакинството на Олимпийските игри и Световната купа.
МОК наистина носи значителна сума благодарение на своите Олимпийски услуги за излъчване (OBS), които се радват на монопол върху стандартите за олимпийско излъчване, което му позволява да диктува своите условия на други медии. Но тези приходи не се споделят с организационния комитет на града-домакин, който вместо това завършва с многомилиардна сметка.
Както беше съобщено от френския вестник Le Monde през януари, могъщият OBS дори получи временно указ, който му позволява да избегне предоставянето на седмичен почивен ден, както обикновено се изисква от закона, на 8000 души, които се очаква да работят по излъчването на Олимпиадата в Париж.
Експертите предложиха различни начини за намаляване на властта на МОК и неговото отвращение към споделяне на финансовите рискове.
„По-интересното решение е да имаме едно постоянно място за летните и едно за зимните игри“, каза Зимбалист.
Но би такава голяма промяна да бъде посрещната с ентусиазъм? Мнозина виждат Олимпиадата като начин за набиране и използване на мека сила и като събитие, което помага на правителството на страната-домакин да подобри вътрешния си имидж.
Ограничени възможности за работа
Когато политиците насърчават като домакини на Олимпийските игри, те често предлагат възможности за работа, особено в секторите на строителството и хотелиерството.
Организационният комитет на Париж 2024 твърди, че събитието ще бъде „лост за стимулиране на активността и заетостта“, благодарение на „ над 181 000 мобилизирани работни места“. Той уточни, че тази цифра включва работни места, специално създадени за случая, и работни места, които ще бъдат включени в Олимпиадата по някакъв начин, но вече съществуват.

Това означава, че очакваният ефект на просмукване няма да бъде усещат всички.
„Заплатите, изплащани на рецепторите и чистачите на стаите в хотела, вероятно ще останат почти непроменени“, обясниха Робърт Бааде и Виктор Матесън в своето проучване от 2016 г. „В търсене на златото: Икономиката на Олимпийските игри’.
Наистина, в много случаи, тъй като „хотели (както и вериги ресторанти, агенции за коли под наем, авиокомпании и подобни фирми) са национална или международна собственост, това увеличение на корпоративните печалби не не остава в града-домакин, а вместо това напуска района,” обясниха те.
За да се проведат при най-добрите условия, олимпийските комитети разчитат в голяма степен и на доброволци – 45 000 това лято в Париж – които по дефиниция са , не се заплаща.
Доброволчеството може да ви донесе някои предимства, като например безплатно посещение на някои от състезанията. Липсата на заплата обаче означава, че няма да е лесно да си осигурите квартира в Париж или съседните му предградия, особено с рязко покачващите се цени на пансиони със закуска и хотелски стаи през този период.
Нарушаване на ежедневието
Между цената на билета за метрото, която временно се повишава до 4 евро, за да се справи с наплива от туристи (обикновено струва 2,15 евро), и президентът на региона на Париж Валери Пекрес, съветвайки местните да работят от вкъщи по време на Олимпиадата , мнозина възнамеряват да използват част от петте си седмици платен отпуск, за да напуснат Париж през юли и август.
За тези, които не могат да избягат от френската столица, следват тези две седмици, когато са Олимпийските игри с още две за Параолимпийските игри, може да е кошмар.
Що се отнася до това как се отразява на общия туризъм, консенсусът е смесен.
„Лондон, Пекин и Солт Лейк Сити всички видяха спад в туризма в годините на техните Олимпийски игри,” обясниха Макбрайд и Мано от CFR.
От друга страна, други градове видяха тласък в туризма след Олимпиадата, като Барселона в началото на 90-те години. Тогава обаче каталунският град не можеше да се сравни с настоящата привлекателност на Париж като столица на най-посещаваната страна в света.
„Олимпийските туристи до голяма степен ще заменят други туристи, които така или иначе биха дошли, “, каза професор Мюлер за Париж. Той оцени, че икономическият ефект, който Олимпиадата ще има върху френската столица, вероятно ще бъде незначителен.
„В Лондон например проучванията установиха, че всъщност е имало по-малко туристи в града по време на Олимпийските игри през 2012 г. в сравнение с предишните лета,” каза той.
Така че домакинството на Игрите може да не е олимпийското злато, което се надяваха да бъдат.

Зет отива на годишнина на тъща си. Спира колата пред двора и моли няколко от гостите да му помогнат да свали подаръка. Тъщата гледа как свалят огромен кашон и си мисли:
– Това сигурно е от новите перални или от печките с керамичните плотове.
Дърпа тя огромната червена панделка и какво да види – кашона пълен с камъни.
– Ама какво е това?
– Камъни, бабо. Да си ги постелеш, да се влачиш по тях и да си съскаш.

На този ден църквата почита Св. праведни Симеон Богоприемец и пророчица Анна.
40 дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал, всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19-20, Чсл. 18:15-16). Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх 12:29). Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На закона смирено се подчинила и св. Богородица.
Тогава в Йерусалим живеел един благочестив старец на име Симеон, който с вяра очаквал идването на Месия – Христос, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен.
Според преданието Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, на които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) дал тази преводаческа задача. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: „Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи“.

Сега по внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донесли Иисуса. Той Го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с мир, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“ Йосиф и св. Дева се чудели на тия негови думи. А той ги благословил, обърнал се към Мария и казал: „Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лука. 2:25-35).
Тези думи, тогава неясни за ония, които ги чули, са ни обяснени чрез земния живот на Спасителя. Той дал на народите нов закон – закона на любовта и благодатта, но Самия Той и Неговото учение станали за много предмет на спорове и противоречия. А пресвета Богородица по време на страданията и кръстната смърт на своя Син преживяла такава скръб, че действително меч пронизал душата ѝ.
Освен св. Симеон, още и пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия – Христос. Анна, дъщеря Фануилова овдовяла млада, но не се омъжила повторно, а се посветила на служение на Бога, намирала се постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Като видяла Иисуса, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, очакващи избавление чрез Месия – Христос.
Христовата църква причислила Сретение Господни към 12-те велики празници в годината, а на другия ден след празника чества паметта на св. Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Празникът, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).
На 3 февруари имен ден празнуват всички, които носят имената Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симча, Симчо, Симян, Симяна, Симе, Сима, Симан, Симана, Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника и производните им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 1 февруари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 28 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 25 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 24 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 22 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 20 януари 2024 година?

Компаниите в Доминиканската република се подготвят за доброволен 6-месечен пилот на четиридневна работна седмица. Това е първият ход от този вид за карибската страна, съобщава The Guardian.
Инициативата ще запова през февруари, като служителите ще получават същата заплата, отбеляза доминиканското правителство, а стандартната работна седмица ще бъде намалена от 44 часа на 36 часа от понеделник до четвъртък.
„Той дава приоритет на хората, подобрява здравето и благосъстоянието им и насърчава устойчива и екологична производителност“, посочва социалният министър Луис Мигел де Кампс.

Снимка: iStock
Компаниите, които ще се включват са: Claro, латиноамериканска телекомуникационна компания, енергийната компания EGE Haina, IMCA – компания за тежко оборудване и правителствената здравноосигурителна агенция.
Местен университет има за задача да анализира резултатите, включително всички промени в здравето на работниците и връзката между работата и личния им живот.
Към момента компаниите в Доминиканската република работят по 8 часа всеки делничен ден и още 4 часа в събота, въпреки че са свободни да разпределят часовете както сметнат за добре, стига да не надвишава 44 часа седмично.
През 2023 г. Великобритания започна това, което се смяташе за най-голямото в света изпитване на 4-дневна работна седмица и откри положителни резултати. Някои американски компании също преминаха към по-кратка работна седмица, докато в Чили законодателите одобриха законопроект за намаляване на работната седмица от 45 на 40 часа.
Източник: The Guardian
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Повечето работници предпочитат 4-дневната работна седмица. При кои обаче тя няма да даде резултат?
5 седмици по 4 работни дни: Експеримент във Валенсия
В тази голяма икономика обсъждат 70-часова работна седмица

Дават по 150 000 евро на фирми, въвели 4-дневна работна седмица
Поредна страна ще опита да работи 4 дни седмично