Предприятия в сектора за прерабаботка на слънчоглед, производство на олио и шрот, и производители на белен слънчоглед са пред затваряне заради липсата на суровина на пазарни цени, което ще рефлектира върху цял един сектор, националната икономика и социалната политика. Това заяви Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в изявление до медиите.
Българските земеделски производители отказват да продават слънчоглед на цени, определени от международния пазар в момента. Същевременно не може да се внася и суровина на пазарни цени от Украйна като единствена възможност на този етап, отбелязват от Сдружението. По думите им Министерството на земеделието и храните отказва диалог за последиците от въведената забрана за внос на слънчоглед от Украйна и бъдещите мерки.
Липса на диалог

„В периода от 9 юни досега са изпратени три писма и молби за среща с новия екип на МЗХ, но до момента няма отговор на нито едно“, според Янев. В резултат на това сдружението е изпратило писмо до премиера акад. Николай Денков за разискване на проблема на най-високо ниво. Янев допълни, че преработвателите се надяват да се обсъди план с правителството и да бъдат набелязани мерки, подкрепящи българската маслопреработвателна индустрия в извънредно негативната ситуация с достъпа до суровина, в която се намира.
Сдружението предлага в срещата да се включат и представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката и индустрията и Министерството на финансите, за да се обсъдят ефектите от въвеждането на ограничителните мерки за внос на селскостопанска продукция от Украйна досега и намеренията за продължаването им след 15 септември 2023 г. с цел формирането на национално отговорна позиция.
Досега не е изготвена и съответно не е предоставена за публично обсъждане оценка за въздействието на ограничителната мярка за внос на пшеница, слънчоглед, рапица и царевица върху националната икономика, пропуснатите приходи в националния бюджет и ограничаването на експортния дял и потенциал на страната, като същевременно представители на МЗХ изразяват позиции за продължаването ѝ за неопределено време при разговори с ЕК, посочват от бранша.
Системен недостиг на маслодайни култури

Според сдружението при формиране на позицията на България и защитата ѝ на поредната среща с ЕК, от особена важност е да се отчитат някои съществени за националната икономика обстоятелства. Това, че България в последните години и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури собствено производство (средна реколта слънчоглед от 2 млн. тона годишно) заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед).
Освен това на страната е нужен внос на слънчоглед от порядъка на поне 1,5 млн. тона годишно, който предвид на търговския баланс на района може да дойде в голямата си част само от Украйна. По статистически данни за миналата кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е необходимо спешно да заеме проактивна позиция, за да освободи вноса и да даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания, смята Янев.
Войната възпрепятства износа на растителни масла и шротове от Украйна, но заради наличие на свободен производствен капацитет в България това е шанс за страната ни да увеличи експорта на крайни продукти и да стъпи на нови пазари. Наблюдава се инициатива за пренасочване на украинските суровини за транзит по т.нар. коридори на солидарност към други страни от ЕС, което ще доведе до невъзможност тези количества да минат през България при съответна загуба на приходи от логистични услуги на транспортните компании, пристанищата и всички съпътстващи бизнеси, както загуба на възможността за преработка и реекспорт на продукцията и реализиране на добавена стойност за преработвателите и допълнителни приходи за бюджета на страната.
Според позицията на сдружението увеличаващият се капацитет на преработка е довел до голямо увеличаване на дела на износ на крайни продукти от преработката на слънчоглед (масла, шротове, белен слънчоглед) в последните 5 години, респективно непрекъснато увеличаващи се приходи в бюджета от количество и по-висока добавена стойност. Непрекъснато се увеличават страните, в които се реализира експортът на крайни продукти от преработката на слънчоглед, като последните големи, нови пазари са Индия, Китай и Южна Африка.
Липсата на предлагане на слънчоглед реколта 2022 г. от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикана от високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари. Това комбинирано с очакванията им за рестрикции на свободното движение на украински слънчоглед, водещо до ръст на цената на българския пазар, предизвиква спекулативно задържане на слънчоглед от тяхна страна и в последните няколко месеца доведе до намаляване и спиране на работата на цялата преработваща промишленост заради липсата на суровина, гласи съобщението.
Реколта 2023

В края на август започнва прибирането и реализацията на произведения слънчоглед реколта 2023. По оперативни данни на МЗХ наличният слънчоглед от реколта 2022 г. към началото на август е около 600 000 тона. Сдружението подчертава, че неяснотата около окончателната позиция на страната ни по забраната за внос на маслодайни култури от Украйна след 15 септември 2023 г. води до ограничено предлагане на налична суровина и създава напрежение на вътрешния пазар за бъдещите изкупни цени от нова реколта. Предвид на спекулативните очаквания на производителите за ръст на цените, не се очаква бързо освобождаване на преходния запас и вероятно страната ще приключи и предстоящата кампания отново с висок такъв. Съответно производителите не могат да разчитат на него.
Ситуацията с невъзможността на производителите за адекватно планиране и подсигуряване на нужните количества слънчоглед необходим за преработка, поставят под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар и българските потребители, предупреждава Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.
В края на юли министърът на земеделието и храните Кирил Вътев заяви пред Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, че се очаква сериозен ръст на украинския износ на слънчогледово семе, при невъзможност на мощностите в България и съседни страни да поемат преработката на сериозно увеличени количества. При визитата си в Брюксел Вътев се срещна с Микаел Хагер, началник на кабинета на вицепрезидента на ЕК и комисар по търговия Валдис Домбровскис, като целта бе да се обсъдят в детайли проблемите, свързани с капацитета за транзит на стоки от Украйна и да се минимизират вредите за земеделските производители от създадените дисбаланси на пазара.
Министър Вътев запозна Микаел Хагер със специфичните проблеми, които създава засиленият внос в резултат на войната в Украйна. Той обясни затрудненията и притесненията, свързани с прекомерния внос на нерафинираното слънчогледово олио, сухо мляко и пчелен мед, след въвеждане на ограничителните мерки за 4 продукта – пшеница, царевица, рапично и слънчогледово семе. Особен акцент министърът постави върху неблагоприятната перспектива, ако бъде освободен вносът на слънчогледово семе след 15 септември, когато изтича забраната на ЕС за четирите продукта. Вътев представи изчисления, които показва, че България ще има сериозен проблем след прибиране на реколтата от слънчоглед. Ситуацията се усложнява според информацията за силно засегнати мощности за преработка на слънчогледово семе в Украйна, беше посочено тогава.
Според министъра най-важните проблеми сега, по които следва да се търсят решения, са капацитетът за съхранение и възможностите за преработка и подкрепа за инфраструктура, която да поеме силно интензивния сухопътен трафик през страната с тежки камиони.
Същевременно индексът за цените на растителното масло на ФАО е нараснал с 12% през юли спрямо юни, прекъсвайки серия от 7 поредни месечни спада. Цената на слънчогледовото олио се възстанови с над 15% на месечна база, главно заради несигурността, създадена от решението на Русия да напусне Черноморската зърнена сделка, позволяваща доставки от Украйна, заяви ФАО.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава ли се ново удължаване на забраната за внос на украинско зърно?
ЕС може да наложи санкции на страна членка заради украинското зърно
ЕК предлага пакет от мерки заради вноса от Украйна за България и още 4 държави

Всеки втори българин над 18 години пие бира минимум веднъж седмично. Това показват изследвания на Съюза на пивоварите в България (СПБ).
Според тях и това лято бирата е най-предпочитаната напитка след бутилираните води. Всеки четвърти българин счита, че пивото е модерно питие, което при умерена консумация е част от здравословния начин на живот. При активните потребители това мнение се споделя от всеки трети.
Консумация
Също така 64% от тях твърдят, че бирата е подходящата за тях напитка. През 2022 г. консумацията на пиво на глава от населението в България е 80 литра, от които 1 литър е безалкохолна бира.
Още: Малко над 1% от бирата в ЕС идва от България
Безспорно сега е сезонът на светлите и леки Pils, радлер и безалкохолни бири, достъпни в различни симфонии от вкусове и аромати. Те предоставят идеална утеха от горещините, предлагайки хармонично съчетание от преживяване за небцето и освежаване.
Ние обаче не сме първите, открили тези ефекти от пивото. Най-ранното писмено споменаване на бирата по нашите земи се среща през 5 век пр. н. е. в текстовете на древногръцкия историк Ксенофонт. Неслучайно славянската дума „пиво“ първоначално е означавала всяка напитка, докато стесни значението си до най-популярното днес след водата питие. По данни на НСИ, в типичния бирен сезон между месеците април и септември, потреблението на бира от домакинствата у нас е от 7 до 8 литра. Най-често към халбите посягат мъжете и жените на възраст между 40 и 49 години.

Съвременното производство на пенливата напитка се базира както на традицията с натурални съставки – малц, хмел, вода и пивоварни дрожди, така и на съвременните достижения на науката. Този подход спомага не само за впечатляващото разнообразие от хиляди марки бири, но и за все по-целенасоченото създаване на специални безглутенови бири, пиво с високо съдържание на антиоксиданти, витамини и други полезни вещества. Любопитно е да се припомни, че в края на 80-те години на миналия век у нас българските учени разработват за масова консумация диетично и диабетично пиво, както и бири със специална българска билкова настойка и минерални води.
Още: След минерална вода, българинът пие най-много бира
През последните пет години има над 200 научни публикации за положителния ефект от умерената консумация на бира. Науката разполага с доказателства от голям брой медицински проучвания и клинични изпитвания в тази посока. Така например се натрупват данни, че общото съдържание на полифеноли в пивото варира от 12 до 52 мг на 100 мл. Учените са категорични, че тези съединения имат антиоксидантно действие – неутрализират свободните радикали, забавят стареенето на клетките, оказват благотворно въздействие върху кожата, подобряват метаболизма и пр.
Бирата е здравословна
Пивото обаче може да бъде част от здравословния начин на живот, само ако се консумира отговорно, подчертават всеки път от Съюза на пивоварите. ,,Умерена консумация“ при бирата означава до едно стандартно пиво от 500 мл дневно за жените и две за мъжете и то при алкохолно съдържание от 4 до 5 процента. За разлика от потребителите в някои западноевропейски страни българите не предпочитат бирата с висок алкохолен градус. У нас пивото е социално питие, консумира се за удоволствие, за контакти с други хора и почти винаги с мезе, споделят от СПБ.
Според редица лекари, за да бъдат намалени негативните ефекти от прекомерната консумация на бира, се оформя и друг тренд в научноприложните предизвикателства – търсене на все повече технологични решения за създаване на пиво с нискоалкохолно и безалкохолно съдържание. ,,Задължително условие за този тип бири е да са съхранени функционалните качества на полифенолния състав, а вкусовите им качества да са близки до тези на алкохолсъдържащите аналози. По този начин ще се задоволяват съвременните изисквания, предпочитания и повишения интерес към здравословния начин на живот на милионите фенове на кехлибарената напитка“, обяснява известният диетолог проф. д-р Донка Байкова.
Но дори да не мислим в тази посока за бирата, можем да ѝ се наслаждаваме, а както вече споменахме, лятото я прави още по-изкусителна. 
 

Activision Blizzard, компанията разработчик на видеоиграта Call of Duty, ще продаде неевропейските си стрийминг права на френската Ubisoft Entertainment, за да получи одобрението на британските регулатори за придобиването й от Microsoft за 69 млрд. долара, което би трябвало да стане най-голямата сделка в сектора на видеоигрите, предаде Reuters.
Британската Служба за конкуренцията и пазарите (Competition and Markets Authority – CMA) е единственият регулатор, който блокира сделката.
Microsoft днес изрази увереност, че новото предложение е „значително различна трансакция“ и надежда, че процесът на преглед от британския регулатор ще бъде завършен преди 18 октомври.
В изявление CMA посочи, че преразгледаната трансакция ще позволи на Ubisoft да осигури търговски ползи от тези права и за други доставчици на облачни гейминг услуги (включително на Microsoft). Акциите на Ubisoft, които се котират на фондовата борса в Париж, поскъпнаха с 6,5% тази сутрин и стигнаха до позиция на най-печеливши в общоевропейския индекс STOXX 600.

Британският регулатор през юли предприе рядката стъпка да поднови проучването си на сделката, след като Microsoft заяви, че ангажиментите, договорени от ЕС, и ново споразумение със Sony са съществено изменение. Днес службата посочи, че не приема основанията на Microsoft, принудило американския гигант да предложи нова сделка, за да успокои притесненията за конкуренцията на зараждащия се пазар на облачен стрийминг.
Съгласно предвидените условия Microsoft няма да може да разпространява игрите на Activision Blizzard изключително чрез собствената си услуга за облачен стрийминг – Xbox Cloud Gaming, или да упражнява изключителен контрол върху лицензионните условия на игрите на Activision Blizzard за конкурентни услуги. Новото споразумение обхваща стрийминг правата извън Европейската икономическа зона, отразяващо факта, че Брюксел вече одобри сделката.
Ubisoft ще получи и неизключителен лиценз за правата над игрите на Activision Blizzard в Европа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Отложиха крайния срок за придобиването на Activision Blizzard от Microsoft
Регулатор в САЩ обжалва придобиването на Activision Blizzard от Microsoft
Най-голямата сделка в историята на бизнеса с видеоигри получи зелена светлина от съда в САЩ