Брутният външен дълг (публичен и частен) достига 44.05 млрд. евро към края на месец юни тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Размерът нараства с 5.5% или 2.31 млрд. евро на годишна база. За сравнение, към края на юни 2022 година брутният външен дълг е възлизал на 41.74 млрд. евро.
Настоящото ниво се равнява на 46.1% от брутния вътрешен продукт на България, спрямо 49.4% от БВП преди 12 месеца.

В края на юни 2023 г. краткосрочните задължения са 8.014 млрд. евро (18.2% от брутния дълг, 8.4% от БВП) и се понижават с 396.1 млн. евро (4.7%) спрямо юни 2022 г. (8.410 млрд. евро, 20.1% от дълга, 9.9% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 36.040 млрд. евро (81.8% от брутния дълг, 37.7% от БВП), като се повишават с 2.708 млрд. евро (8.1%) спрямо края на юни 2022 г. (33.332 млрд. евро, 79.9% от дълга, 39.4% от БВП).
Към края на юни 2023 г. 27.041 млрд. евро (61.4%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80.1% от брутните външни задължения, при 78.5% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юни 2023 г. е 9.451 млрд. евро (9.9% от БВП). Спрямо края на юни 2022 г. (7.031 млрд. евро, 8.3% от БВП) той нараства с 2.419 млрд. евро (34.4%). Външните задължения на Централната банка са 1.966 млрд. евро (2.1% от БВП). Те намаляват със 134.4 млн. евро (6.4%) спрямо края на юни 2022 г. (2.101 млрд. евро, 2.5% от БВП), сочат данните на БНБ.
Брутният външен дълг нараства до близо 44.9 млрд. евро към края на май

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 6.587 млрд. евро (6.9% от БВП). Те се увеличават с 1.012 млрд. евро (18.2%) спрямо края на юни 2022 г. (5.574 млрд. евро, 6.6% от БВП).
Външните задължения на Други сектори са 11.814 млрд. евро (12.4% от БВП). Те намаляват с 1.270 млрд. евро (9.7%) спрямо същия месец на миналата година (13.084 млрд. евро, 15.5% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.236 млрд. евро (14.9% от БВП) в края на юни 2023 г., което е с 284.5 млн. евро (2%) повече спрямо края на юни 2022 г. (13.951 млрд. евро, 16.5% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.3% към края на юни 2023 г., при 33.4% година по-рано.
Брутният външен дълг достига 44.4 млрд. евро към края на април
Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна

Храните на едро на вътрешния пазар поскъпват на годишна база през юли, докато в същото време хранителните продукти, предназначени за износ, поевтиняват, става ясно от данните на Националния статистически институт.
Индексът на цените на производител на хранителни продукти на вътрешния пазар в преработващата промишленост нараства с 4.4% на годишна база през юли. На фона на това, цените на производител на международния пазар намаляват с 6% през юли спрямо същия месец на миналата година.
Така общият индекс на цените (вътрешен и външен пазар) на производител на хранителни продукти у нас записва ръст от 1.7% на годишна база през юли.
На месечна база цените на производител на хранителни продукти на вътрешния пазар намаляват с минималните 0.3% спрямо предходния месец юни, докато цените на международния пазар отчитат ръст от 1%.
В резултат на това общият индекс на цените на производител на хранителни продукти остава на същото ниво от предходния месец юни.
Спрямо 2015 година общият индкес на цените на прозиводителите на хранителни продукти е нараснал с 53.9%, като ръстът на вътрешния пазар е 59.1%, докато на международния пазар повишението достига 39.2% за периода.
Индексите на цените на производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения, отбелязват от НСИ.
Като цяло през месец юли тази година, общият индекс на цените на производител намалява с 13.7% през юли 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Значителен спад на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 37.0%, и в преработващата промишленост – с 2.6%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение – с 11.2%.
В преработващата промишленост, част от която е и прозводството на хранителни продукти, съществено намаление на цените се наблюдава при производството на химични продукти – с 18.8%, а също и при производството на основни метали – с 6.7%. Значителен ръст на цените е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 44.9%, и производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 19.1%.
След два месеца дефлация, цените у нас отново тръгнаха нагоре през юли

На месечна база общият индекс на цените на производител се увеличава с 0.5% през юли 2023 г. спрямо предходния месец. Покачване се наблюдава в преработващата промишленост – с 0.8%. Намаление е регистрирано в добивната промишленост – с 0.3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 0.2%.
По-високи цени в преработващата промишленост са отчетени при: производството на основни метали – с 3.6%, производството на химични продукти – с 1.5%, производството на напитки – с 1.3%. Понижение на цените се наблюдава при: обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 10.6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 2.1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 1.7%.
Индекси на цените на производител на вътрешния пазар
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава с 18.1% в сравнение с юли 2022 година. Спад на цените е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 36.8%, в преработващата промишленост – с 1.7%, докато в добивната промишленост се наблюдава увеличение – с 3.7%.
Спрямо юли 2022 г. понижение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на химични продукти – с 28.6%, и производството на основни метали – с 13.7%. Значителен ръст на цените е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 60.8%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 37.3%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – със 17.5%, и производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 14.5%.
На месечна база индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 0.3% през юли 2023 г. спрямо предходния месец. Понижение е отчетено в добивната промишленост – с 4.0%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 0.2%, и в преработващата промишленост – с 0.1%.
По-ниски цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 2.6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – 2.4%. Повишение на цените е регистрирано при: производството на напитки – с 1.4%, и производството на мебели – с 0.6%.
Индексът на цените на производител на международния пазар се увеличава с 1.9% през юли 2023 г. спрямо предходния месец, а спрямо съответния месец на 2022 г. е отчетено намаление с 5.2%.
Цените на хранителните стоки на едро поскъпват
Лукът поскъпва сериозно? Индия наложи 40% износна такса върху зеленчука
Цените на основните храни на едро леко се покачват за четвърта поредна седмица
Какво се случва с цените на храните по света?

Правителството на Германия започва офанзива за стимулиране на икономическия растеж. Това обяви германският канцлер Олаф Шолц. 
Той каза това по време на среща на кабинета, на която беше отбелязана половината от четиригодишния мандат на  правителството на Федералната република. Управляващата коалиция в Берлин се състои от три политически формации – Германската социалдемократическа партия (ГСДП) на канцлера Шолц, Свободната демократическа партия (СвДП) и „Съюз 90″/“Зелени“
Още: Германската икономика ще се свие значително тази година
„Ще използваме и данъчни мерки, за да гарантираме, че инвестициите ще бъдат реализирани сега и няма да бъдат отложени“, посочи Шолц, цитиран от ДПА и БТА.
План за икономическо развитие
Германският канцлер представи план за икономическото развитие на Германия, включващ данъчни облекчения за компаниите, намаляване на бюрокрацията, инвестиции в опазване на климата, привличането на повече квалифицирани работници от чужбина и по-бързи процедури за планиране и одобрение на инвестиционните проекти.
„Не трябва да бъде допуснато настоящият икономически спад да възпрепятства дългосрочните бъдещи инвестиции на компаниите или да доведе до допълнителен спад в жилищното строителство“, се посочва още в плана.
Още: Мощната автомобилна индустрия може да докара на Германия нова рецесия
Планира се утре част от предложените промени да бъдат включени в законопроект. Върху него работи финансовият министър Кристиан Линднер, който е и партиен лидер на Свободната демократическа партия.

Бизнес климатът у нас се влошава през месец август. Общият показател на бизнес климата намалява с 1.0 пункт (от 26.1% на 25.1%) спрямо предходния месец, което се дължи на неблагоприятните мнения на стопанските ръководители в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, става ясно от редовната бизнес анкета на Националния статистически институт.
Промишленост
Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ спада с 1.2 пункта (от 26.3% на 25.1%) в резултат на по-резервираните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Анкетата отчита намаление на осигуреността на производството с поръчки, което е съпроводено и с влошени очаквания за производствената активност през следващите три месеца.
Най-сериозните затруднения за развитието на бизнеса продължават да бъдат несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила, като през последния месец се наблюдава засилване на негативното им влияние.
Българската индустрия свива производството за шести пореден месец
По отношение на продажните цени в промишлеността очакванията на мениджърите са за известно увеличение, макар преобладаващата част от тях да предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Строителство
През август съставният показател „бизнес климат в строителството“ се повишава с 1.6 пункта (от 23.1% на 24.7%), което се дължи на оптимистичните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. По тяхно мнение настоящата строителна активност се подобрява, но прогнозите им за дейността през следващите три месеца са по-резервирани.
Несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и цените на материалите остават основните проблеми за дейността на предприятията.
Относно продажните цени в строителството прогнозите на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца.
Търговия на дребно
Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ намалява с 2.9 пункта (от 36.9% на 34.0%) в резултат на неблагоприятните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Прогнозите им за поръчките към доставчиците както от вътрешния, така и от външния пазар през следващите три месеца обаче се подобряват.
Основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса продължават да бъдат несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша. Последната анкета отчита нарастване на отрицателното въздействие на фактора „недостатъчно търсене“, който измества на четвърто място затрудненията, свързани с недостига на работна сила.
В сравнение с юли нараства делът на търговците, които предвиждат продажните цени да се повишат през следващите три месеца.
Услуги
През август съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ се понижава с 1.1 пункта (от 17.7% на 16.6%), което се дължи на резервираните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията.
Оценките им относно настоящото търсене на услуги се изместват към по-умерените мнения, докато прогнозите им за следващите три месеца са по-негативни.
Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша остават най-сериозните пречки за дейността, посочени съответно от 52.7 и 29.8% от предприятията.
Преобладаващата част от мениджърите прогнозират продажните цени в сектора на услугите да останат без промяна през следващите три месеца.
Оборотът в търговията на дребно нараства през юни
Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите месеци
Близо 80% от въведените в експлоатация нови жилищни сгради представляват къщи

Цените на зехтина в Гърция достигнаха невиждани досега високи стойности. Това съобщи в репортаж държавната телевизия ЕРТ.
Намаленото производство, отсъствието на запаси заради неблагоприятната зима, както и сушата през лятото в страните производителки са причините за тази ситуация.
Нещата стават още по-лоши заради пожарите в много райони на Гърция, които унищожиха значителни площи маслинови насаждения. Затова според последни оценки продукцията тази година ще спадне още повече и се оценява на 200 – 210 хиляди тона.
Още: Рекордна цена на зехтина: Един тон е 10 пъти по-скъп от един тон петрол
Цените
В репортаж от Ахая, един от главните райони за производство на маслини в Гърция, телевизията съобщава, че тази година килограм зехтин се продава от производителите на едро за 8-10 евро, докато през декември цената е била 4,20 – 4,30 евро.
По официални данни средните цени на производител в ЕС в средата на юли значително надхвърлят 6,50 евро килограма. В Гърция средната цена е 7,20-7,50 евро, като достига до 8-8,20 евро през настоящия търговски период, който завършва през следващия месец.
На пазара се очаква и по-нататъшно увеличаване на цените на гръцкия зехтин, а категорията екстра върджин да продължи да чупи рекордите. Смята се, че цените в страната ще достигнат дори до 9 евро на килограм.
Още: Ердоган забрани износа на зехтин от Турция
По данни на Гръцката статистическа служба за една година цените на зехтина са нараснали с 10,6 процента, а според Евростат през юни са били с 21,9 процента по-високи в сравнение с година по-рано. По-конкретно крайните цени се колебаят от 6,5 до 14 евро за различните категории на продукта.
Гърция е третият производител в света
Гърция е третият по големина производител на зехтин в света след Италия и Испания. В страната се отглеждат над 132 млн. маслинови дървета, от които в нормална година се добиват около 300 хиляди тона зехтин.

Най-важните региони за производство на маслини в Гърция са Пелопонес, от където идва 65 процента от продукцията, Крит и островите в Егейско и Йонийско море.

Увеличаване на тарифните и бюрократичните бариери, които затрудняват международната търговия, застаряването на населението в много страни, както и „зеленият“ преход към изцяло възобновяеми енергийни източници, са сред факторите, които определят развитието на световната икономика.
Засилването на тяхното влияние върху глобалното икономическо развитие обаче може да предизвика нарастване на инфлационния натиск, което да се окаже сериозно предизвикателство пред водещите централни банки, посочват анализатори.
Загриженост относно тези процеси беше изразена в речите на някои от участниците в годишната среща на централни банкери от цял свят, която се проведе в края на миналата седмица в американския курорт Джаксън Хоул, щата Уайоминг, както и в икономически анализи, представени на форума, пише БТА.
Още: Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
Предизвикателства пред световната икономика
В продължение на десетилетия световната икономика се развива в посока на все по-голяма интеграция, в условията на една по-свободна търговия, при която стоки и услуги се движат при значително по-малко ограничения между отделните страни, които са сключили търговски споразумения.
Откакто избухна пандемията от КОВИД-19 и дори след нейното утихване се наблюдават опити за налагане на ограничения при търговията в глобален мащаб и за връщане към политиката на протекционизъм.
Мултинационални корпорации започват да изтеглят от Китай производствените си мощности, които осигуряват доставките на части за тяхната дейност. Те се опитват да организират производството на тези части, сред които са и полупроводниците, в страни от Европейския съюз или в САЩ, които им отпускат милиарди долари под формата на субсидии.
Още: Кристалина Георгиева: Светът рискува ново разделяне на съперничещи си блокове
На този фон политиката на влагане на огромни средства в прехода към възобновяеми енергийни източници, която правителствата на много от развитите страни провеждат, може да се окаже за тях „нож с две остриета“, поне в краткосрочен и средносрочен план. Тази политика може да принуди тези държави да увеличат националните си дългове, за да инвестират повече в технологии, базирани на скъпи и сравнително редки суровини, което да доведе до повишаване на инфлацията, посочва Асошиейтед прес.
Застаряването на населението в много страни, най-вече в държавите с развити икономики, в които възрастните хора са все по-малко склонни да продължат да работят, когато достигнат до пенсионна възраст, може да подейства като шок на пазара на труда. Подобен недостиг на служители в някои сектори на икономиката, а и на части и елементи за нуждите на индустриалното производство, стимулира увеличаването на инфлацията по време на периода на възстановяване от рецесията, настъпила по време на пандемията.
Ценови шокове и инфлация
„Новата среда създава предпоставки за относително по-големи ценови шокове, отколкото преди пандемията. Ако бъдем изправени едновременно пред нуждата от повече инвестиционни средства от една страна и пред по-големи ограничения при предлагането (на суровини – бел. ред.) от друга, то е вероятно да се стигне до рязък скок на цените на суровинните пазари, най-вече при металите и минералите, които са ключови за развитието на „зелените“ технологии“, заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в реч пред форума в Джаксън Хоул.

Една подобна ситуация би усложнила работата на ЕЦБ, на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и на другите централни банки, които се борят, за да намалят инфлацията, отбелязва АП.
В своята реч в Джаксън Хоул президентът на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ Джером Пауъл определи нивото на инфлацията като твърде високо и предупреди, че американските централни банкери са „готови да продължат да повишават лихвените проценти“.
„Инфлацията спадна от своя връх, което е положително развитие на ситуацията, но въпреки това остава твърде висока“, заяви Пауъл.
„Ние сме готови да продължим да повишаваме (лихвените проценти – бел. ред.), ако това се наложи. Възнамеряваме да продължим рестриктивната си парична политика, докато не се уверим, че инфлацията трайно се понижава към нашата цел“, посочи президентът на УФР, цитиран от Си Ен Би Си.
Целта на УФР на САЩ е инфлацията да бъде снижена до 2 на сто. За да я постигне, централната банка предприе серия от повишения на лихвените си проценти до диапазона от 5,25 – 5,50 на сто, което е най-високото им равнище от над 22 години.
„Живеем в свят, в който можем да очакваме все по-големи сътресения при предлагането (на суровини или трудови ресурси – бел. ред.). Това обикновено затруднява производствената дейност и я оскъпява. Определено точно тази е конфигурацията, която централните банки най-малко харесват“, посочи пред журналисти главният икономист на Международния валутен фонд Пиер-Оливие Гуранша.