Близо 320 000 социално уязвими семейства с деца ще бъдат подпомогнати с 148,35 лв. безвъзмезна финансова помощ, обяви Агенцията за социално подпомагане.
Целта на средствата е да поемат част от разходите на семействата за електроенергия и топлоенергия, причинени от високото ниво на инфлация за тези услуги, вследствие на войната в Украйна.
Помощта ще бъде получена в периода от септември до ноември 2023 г.
Общият бюджет по процедурата е 47 472 000 млн. лева. Средствата са осигурени по линия на механизма REACT-EU.

За да получават семейно подпомагане съгласно семействата към момента следва да отговарят на доходен критерий, като средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца трябва да е по-нисък или равен на 510 лв. – за получаване на помощта в пълен размер.
Ако доходът е от 510,01 лв. до 610 лв. семсйтвата ще получават 80% от пълния размер на помощта. Размерът на дохода на член на семейство, определен в Закона за държавния бюджет, е близо до размера на линията на бедност у нас.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Увеличението на пенсиите няма да лиши пенсионерите от помощи за отопление
Омбудсманът иска повече хора да получат помощи за отопление
Плашеща статистика: Близо половината българи у нас са енергийно бедни

Обемът от инвестиции в Китай за строителството на нови атомни централи ще достигне 231 милиарда юана (31,8 милиарда долара) до 2025 година, съобщи инвестиционната банка CITIC Securities.
Такава финансова обезпеченост е предвидена в плана за развитие на атомната енергетика на страната, потвърди и Лин Боцян, директор на Китайския център за изследване на икономиката и енергетиката към университета в Сямън.
„Времето за строителство на АЕЦ обикновено е 6-7 години и инвестициите обхващат този период и всички останали индустрии, които имат отношение към този план“, заяви Лин.
Още: Ето къде ще се строят новите турски атомни централи
По данни на „Синята книга“ на Китайската асоциация за атомна енергетика (CNEA), в края на 2022 г. в промишлена експлоатация в страната са били 54 атомни енергоблока с обща мощност 56,82 гигавата, което е 2,2% от обема на всички генериращи мощности.
Китай се нарежда на трето място в света по налични атомни реактори, след САЩ и Франция.
Канада смята да изгради най-голямата атомна електроцентрала в света

Българската народна банка пуска в обращение от 21 август медна възпоменателна монета на тема „125 години от рождението на Димитър Талев“ от серията „Български творци“. Цената на монетата при пускане в обращение е 54 лева, а номиналната стойност – 2 лева. Тиражът ще бъде от 7000 броя.
Монетата е изработена от мед с проба 999/1000, а качеството е висше, мат-гланц. Тя тежи 16,4 гр. и е с диаметър 34,2 мм.
На лицето на монетата са изобразени следните елементи: горе – емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата, под нея – в ореол от лъчи номиналната стойност „2 ЛЕВА“ на два реда и стилизиран горящ светилник, а отдолу годината на емисията „2023“. Околовръст горе има надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“.

На гърба е изобразен Димитър Талев, а под портрета му – стилизирано перо за писане. Околовръст има надпис „125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ТАЛЕВ“.
Монетата ще се продава в БНБ – на две каси в София, пл. „Княз Александър I“ 1 и четири каси в Касов център на БНБ в София, ул. „Михаил Тенев“ 10.
Всеки клиент (физическо или юридическо лице) ще може да купи от касите на БНБ само по 1 монета, независимо дали купува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице. За купуване на монета от името и за сметка на друго лице е необходимо представянето на нотариално заверено изрично пълномощно за купуването на конкретната възпоменателна монета.

Ако клиент, в качеството си на физическо лице, купи монета от касите на БНБ, той няма право да купи още една монета като представител на юридическо лице, като това ограничение важи и за обратния случай. Монети няма да се продават на лица, които не са навършили 18 години.
До края на работния ден на 21 август новата монета ще бъде предоставена от БНБ на „Първа инвестиционна банка“ АД, „Тексим Банк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД за продажба в техните офиси и клонове.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
БНБ пуска възпоменателна монета, посветена на виден възрожденец
БНБ пуска възпоменателна монета в памет на Христо Ботев
БНБ пусна възпоменателна монета, посветена на птица

На този етап няма опасност за поскъпване на хляба в България, защото има достатъчно зърно от новата и от миналогодишната реколта. Това заявяват в позиция от България фермерски съюз. Тя е във връзка с напрежението в последните дни в района на Черно море, където търговски кораби се превърнаха във военни цели за Русия.
Пшеницата засега не поскъпва на световните борси. Освен това цената на електричеството се нормализира и ги няма високите стойности от миналата година, посочват от съюза.
На международния пазар при пшеницата за доставка след средата на септември 2023 г. се наблюдават сравнително ниски цени – от 229.25 евро/тон до 249,75 евро/тон. При царевицата за доставка през август 2023 г. цената стартира от 226,25 евро/тон. В края на месеца достига 248,00 евро/тон, като увеличението на котировките е с 21,75 пункта. Средната фючърсна цена за месец август е 238,62 евро/тон.
Още: Съюзът на хлебарите и сладкарите: Българският хляб се прави от българска пшеница
Износът на зърно на Украйна е нараснал до 2,56 милиона метрични тона досега през сезон 2023/2024 г. (юли-юни) спрямо 2 милиона тона по същото време на сезон миналата година, показват данни на Министерството на земеделието на Украйна. Общият обем на износа на зърно, включително този сезон, обхваща 1,27 милиона тона царевица, 977 000 тона пшеница и 329 000 тона ечемик. В сравнение, към 6 август 2022 г. са били изнесени 1,3 милиона тона царевица, 467 000 тона пшеница и 180 000 тона ечемик, показват данните. Износът за целия сезон 2022/23 беше почти 49 милиона тона, надхвърляйки 48,4-те милиона тона, изнесени през предходния сезон.

Украйна е основен производител и износител на зърно и производството ѝ спадна до около 53 милиона тона чисто тегло през календарната 2022 г., от рекордните 86 милиона тона през 2021 г.
От Фермерския съюз отчитат, че ситуацията в Черно море остава напрегната, но посочват, че за да защитят търговските си пътища, украинците разчитат все повече на експорта през Румъния и пристанището на Констанца.
Още: В Германия: Хлябът може да стигне 10 евро?

Подземното газово хранилище „Чирен“ вече е запълнено на над 90% от техническия капацитет за съхранение, обявиха от държавното енергийно дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД.
„За първи път в историята на експлоатацията на хранилището е постигнато такова ниво на запълняемост на такъв ранен етап“, подчертава главният изпълнителен директор на компанията Владимир Малинов.
Нагнетените количества природен газ ще допринесат в сериозна степен за гарантиране на сигурността на доставките през предстоящия есенно-зимен сезон, като заедно с това ще имат стратегическо значение за развитието на пазара на природен газ в региона, изтъкват още от „Булгартрансгаз“.
От дружеството припомнят, че съгласно европейското законодателство, е въведено задължение газовите хранилища в страните от ЕС да бъдат запълнени на 90% от обема им не по-късно от 1 ноември тази година.

Проектът за разширение на хранилището в Чирен ще осигури увеличаване обема на активния газ до 1 млрд. куб. метра и на дневните капацитети на нагнетяване и добив до 8-10 млн. куб. метра.
„Важно е да се отбележи, че при изпълнението на строителните дейности по проекта за разширение на ПГХ „Чирен“ се гарантира безпроблемното и непрекъсваемо нагнетяване, добив и съхранение на природен газ при настоящите технически параметри“, добавя Малинов.
Припомняме, че по-рано този месец ЕК одобри отпускането на държавни гаранции за разширението на газохранилището. Това ще бъде осъществено чрез 10 нови експлоатационни сондажа и изграждането на компресорна станция. Част от плановете е и изграждането на нов газопровод, който да свърже газохранилището със съществуващата газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“, който кандидатства за финансиране по RePowerEU.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК одобри милионите за „Чирен“
Колко пълни са газохранилищата в ЕС и колко газ е съхранила България?
Започва разширението на газохранилището „Чирен“