Китайските регулатори предложиха правила, които ограничават времето прекарано пред екрана на смартфона на хора под 18 години до максимум 2 часа на ден, предава dailymail.co.uk.
Радикалните проекти на правила, изложени от все по-мощната Администрация за киберпространство на Китай (CAC), подчертават желанието на Пекин да упражнява контрол върху повече части от цифровия живот на страната.
Ако правилата бъдат въведени в закон, биха могли да имат последици за компании като Tencent и ByteDance, които управляват някои от най-големите мобилни приложения в Китай.

Проектоправилата на CAC са по-широк натиск от китайските власти за ограничаване и предотвратяване на пристрастяването сред лица под 18 години към приложения и смартфони. През 2021 г. Китай въведе регламент, ограничаващ тийнейджъри под 18-годишна възраст да играят онлайн видеоигри за повече от 3 часа седмично.
Някои от най-големите интернет гиганти в Китай се опитаха да предотвратят по-нататъшното затягане на мерките на регулаторите.
Изготвените правила изискват смартфоните да имат „кратък режим“ за лица под 18-годишна възраст, който трябва да е лесен за достъп, когато устройството се включи, като икона на началния екран или в системните настройки на устройството.

Режимът ще позволи на родителите да управляват какво виждат децата им и ще позволи на доставчиците на интернет услуги да показват съдържание спрямо възрастта на потребителя. Според CAC на деца под 3-годишна възраст трябва да се показват песни и аудио-фокусирано съдържание. Тези на възраст между 12 и 16 години могат да бъдат изложени на образователно и новинарско съдържание.
CAC предупреди онлайн фирмите да не предоставят услуги, които предизвикват пристрастяване или са вредни за физическото и психическото здраве на децата.
Слушалките не трябва да предоставя никакви услуги на деца след 22:00 часа. до 06.00 часа на следващия ден, съгласно проектоправилника.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коя европейска страна слага край на телефоните по време на час?
Шеф в Samsung дал смартфон на дъщеря си чак на 11 години

Средната работна заплата в България надхвърли 2 000 лева през месец април, което се случва за първи път откакто страната ни преживя хиперинфлацията в края на миналия век, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт. За разлика от тогава, когато увеличението се дължеше на обезценяването на парите, понастоящем възнагражденията растат с бързи темпове в контекста на икономическото развитие на страната и ниската база от която стартират.
Така средната работна заплата в България през второто тримесечие нараства с 13.1% на годишна база до 1 957 лева (2 009 лева през април; 1 935 през май, 1 927 през юни).
Средната работна заплата у нас за първи път прехвърли 2 000 лева

Източник: НСИ
Понижението през май и юни се дължи на традиционната сезонна заетост, която се характеризира с по-ниски възнаграждения.
София и всички останали
Както е известно основен двигател на растежа на средната заплата у нас е София (столица), където средните възнаграждения уверено вървят към психологическата граница от 3 000 лева брутно. Това обаче не може да се каже за останалата част на страната, поне когато става дума за официалните данни за отделните области в България. Нито една друга област у нас не надхвърля размера на средната работна заплата за страната, което означава че данните за столицата изкривяват общата картина. А това има значение, тъй като според последните законови промени, размерът на минималната работна заплата за всяка година ще бъде в размер на 50% от средната за страната.
Къде у нас заплатите са най-високи
Средната брутна работна заплата в България е най-висока в София (столица), като през рекордния месец април нивото ѝ достига 2 810 лева, след което следва понижение през следващите два месеца. Така общо за второто тримесечие на тази година, средната заплата в столицата достига 2 697 лева месечно (2 092.82 лева нетно).
След София (столица) най-високи средни възнаграждения през второто тримесечие на 2023 година се наблюдават в област София – средно 1 815 лева.
Област Варна се нарежда на трета позиция със средна месечна заплата в размер на 1 790 лева (1 389.01 лева нетно) през второто тримесечие, като конкретно през пиковия месец април е достигала средно брутно ниво от 1 833 лева.
Челната петица се допълва от областите Стара Загора и Враца, където през второто тримесечие средните брутни заплати са достигали съответно 1 780 лева и 1 777 лева.
Със сравнително високи средни брутни възнаграждения на фона на останалите области, с изключение на столицата, са още областите Пловдив (1 676 лева), Русе (1 601 лева), Пазарджик (1 596 лева), Габрово (1 592 лева), Шумен (1 550 лева), Търговище (1 529 лева), Перник (1 528 лева), Плевен 1 506 лева) и Бургас (1 504 лева). Това са всички области у нас със средна брутна работна заплата през второто тримесечие, надхвърляща границата от 1 500 лева (1 163.97 лева нетно).
Къде у нас заплатите са най-ниски
Областите с най-ниски средни работни заплати през второто тримесечие на 2023 година са Видин (1 288 лева), Кюстендил (1 291 лева) и Благоевград (1 296 лева). Това са единствените три области у нас със средна брутна заплата под 1 300 лева (1008.77 лева нетно). От друга страна, растежът на заплатите през последните години направи така, че у нас вече да няма област със средни заплати под 1000 лева нетно, като само Видин се намира на ръба на тази граница – средно нетно възнаграждение от 999.46 лева.
Сред областите с най-ниски средни брутни заплати у нас попадат още Силистра (1 306 лева), Хасково (1 308 лева), Смолян (1 341 лева) и Монтана (1 392 лева).
Областите със средна брутна заплата в размер от 1 400 лева до 1 500 лева включват: Добрич (1 431лева), Сливен ( 1 446 лева), Кърджали (1 450 лева), Велико Търново (1 454 лева), Ловеч (1 471 лева), Разград ( 1 486 лева) и Ямбол ( 1 494 лева).
Колко ще бъде минималната работна заплата през 2024 година
„Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.”, гласи Кодексът на труда, след последните промени.
Според икономисти, размерът на минималната заплата у нас може да нарасне до 940 лева през следващата 2024 година, стига депутатите да не изменят текстовете в Кодекса на труда.
Така, изкривяването на данните за средната работна заплата у нас заради огромната разлика в заплатите в София (столица) и всички останали области, може да изиграе ключова роля за бързото нарастване на минималната работна заплата. За сравнение, ако извадим столицата от общата сметка, то средната работна заплата у нас би била приблизително 1 550 лева.
74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
Какви служители се търсят в София и как вървят заплатите?
Бюджет 2023 вече е факт – с основен акцент върху заплатите
Пенсиите в София с 20% по-високи от средното за страната
Работещите в София вземат с 40% по-висока средна заплата от другите области

Европейският орган по труда обяви, че през 2023 г. ще се фокусира върху строителния сектор. Представени бяха и данни, че този сектор е най-големият работодател на Европейския съюз, като 13 млн. работници са наети директно.
В тази връзка Европейският орган по труда представи нова брошура с полезна информация за командированите работници в строителството разпространи Европейският орган по труда. Материалът „Командировани работници в строителния сектор – Научете какви права и задължения имате” е достъпен и онлайн на всички официални езици на Европейския съюз, включително и на български. Той е преведен и на езици на държави извън Общността.
В брошурата са представени и насоки за какво трябва да внимават командированите работници, за да не бъдат нарушени правата им, както и контактите на националните служби, към които могат да се обръщат в случай на възникнал проблем. Тя ще бъде споделяна с работници по време на проверки на строителни обекти и във връзка с информационните дейности в държавите членки.
Още: Ето къде най-често стават трудови злополуки
За всички командировани работници, разполагащи с преносим документ A1, важат разпоредбите на българското социалноосигурително законодателство. Те могат да работят на територията на друга държава членка, като остават осигурени в системата за социално осигуряване в изпращащата държава.

Европейският орган по труда обяви редица планирани дейности за 2023 г., включително създаването на координирана информационна кампания и кампания за повишаване на осведомеността относно командироването в строителния сектор. Кампанията ще стартира по-късно през тази година, като основна цел ще бъде да се преодолеят пропуските в информацията за командированите работници и техните работодатели относно техните права и задължения.
Брошурите са достъпни на: https://www.ela.europa.eu/en/news/leaflet-posted-workers-construction-sector-know-your-rights-and-obligations-available-online
Още: България и още 8 страни членки отбелязаха ръст на разрешенията за строеж през 2022 г.
 
 

Проблемите при производството на автомобили в Германия заради недостига на чипове ще продължат с години, въпреки че водещи производители на полупроводници смятат да построят заводи в страната. Това посочва високопоставен мениджър в германската автомобилна компания Audi, предава Reuters.
Германските компании в сектора на автомобилостроенето и електрониката имат трудност при своята производствена дейност поради недостига на чипове в световен мащаб.
Политици и ръководители на корпорации преосмислят източниците на доставка и се опитват да ограничат зависимостта на своите страни и компании от неголям брой производители на полупроводници от азиатски държави и САЩ, отбелязва Reuters.

Властта в Берлин обаче се опитва да привлече водещите компании, които произвеждат чипове по поръчка, като им предлагат субсидии за милиарди евро.
Производители като американската корпорация Intel и тайванската група TSMC – Taiwan Semiconductor Manufacturing обявиха, че планират да изградят заводи в Германия.
„(Изграждането на заводите – бел. ред.) ще отнеме години. Става дума за инвестиции в размер на милиарди долари“, заявява пред вестник „Аугсбургер алгемайне“ Ренате Вахенауер, отговаряща за доставките в Audi. Компания е част от германския концерн Volkswagen.
„Компаниите биха могли да облекчат затрудненията си, ако сведат до по-малък брой около 8000-те различни вида чипове, използвани при производството на автомобили, посочва Вахенауер.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Тайванската TSMC се готви да строи завод за микрочипове в Германия

Как недостигът на чипове се превърна в свръхпредлагане само за няколко години
Продажбите на Volkswagen удариха невиждано от 10 години дъно