Walt Disney създаде работна група за изучаване на изкуствения интелект и как той може да бъде приложен от конгломерата, въпреки че холивудските сценаристи и актьори се борят да ограничат използването на технологията от индустрията, предава Reuters.
Създадена по-рано тази година, преди стачката в Холивуд, групата се опитва да разработва собствени приложения за изкуствен интелект и да създава партньорства със стартъпи, твърдят трима запознати източници.
Като доказателство за своя интерес, Disney има 11 налични работни места, за които търси кандидати с опит в областта на ИИ или машинното обучение.
Позициите са свързани с почти цялата компания – от Walt Disney Studios до тематичните паркове и инженерната група, Walt Disney Imagineering, до телевизията на Disney и рекламния екип, който се стреми да разработи ИИ от „следващо поколение“ за рекламната система, гласят обявите за работа.
Говорител на Disney е отказал да коментира въпроса.

Един от източниците, вътрешен за компанията, пожелал анонимност твърди, че старите медийни компании като Disney трябва или да разберат изкуствения интелект, или рискуват да изостанат.
Според него изкуственият интелект е инструмент, който да помогне за контролиране растящите разходи за филмови и телевизионни продукции, които могат да скочат до 300 млн. долара за голям филм като новия „Индиана Джоунс“ или „Малката русалка“. Такива бюджети изискват огромна възвръщаемост от боксофиса. Свиването на разходите пък ще се случи с течение на времето, допълва източникът.
В бизнеса с тематични паркове изкуственият интелект може да подобри клиентската поддръжка или да създаде нови интеракции, посочва втори източник, преди част от Disney Imagineering. Той също е пожелал да остане анонимен, защото няма право да обсъжда въпроса публично.

Източникът коментира Project Kiwi, използващ техники за машинно обучение, за да създаде Baby Groot – малък робот във формата на героя от „Пазители на Галактиката“.
Изкуственият интелект се превърна в много важна тема в Холивуд, където сценаристи и актьори смятат новата технология за голяма заплаха за работните им места. Това е основният проблем в преговорите за сключване на договори с Гилдията на актьорите и Гилдията на сценаристите на Америка, като и двете стачкуват в момента.
Disney е много внимателна в обсъждането на изкуствения интелект публично.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Най-голямата стачка в Холивуд от 60 години спря филмовите продукции

Мрачни прогнози за изкуствения интелект – жените са по-застрашени от мъжете
Walt Disney стартира втори кръг от масовите си съкращения

Правителството прекрати ликвидацията на „България хели мед сървиз“ ЕАД – дружеството, създадено за осигуряване на въздушен транспорт с хеликоптери за нуждите на спешната медицинска помощ. Това обяви на брифинг в МС министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков.
Той припомни, че дружеството беше преустановено и обявено в ликвидация от служебния кабинет на Гълъб Донев и обясни защо правителството „Денков-Габриел“ се връща към стария ваиант, частно, а не държавно дружество да оперира тази дейност.
Гвоздейков аргументира решението на правителството да се върне на първоначалния вариант с факта, че проектът за въздушните линейки се финансира и осъществява по Плана за възстановяване и устойчивост, където „ясно и категорично са заложени параметри, свързани с европейски регулации, които стриктно трябва да бъдат спазвани“. По думите му е „много важно отговорността и функциите да бъдат делегирани конкретно на някого и той да носи цялата отговорност за това, което прави, включително за мисиите по въздух“. Според него избраният модел за изграждане на системата за хеликоптерна помощ ще улесни нейното финансиране.

Министърът посочи, че възобновяването на работата на „България хели мед сървиз“ ЕАД е в напреднала фаза. Определени са оперативните бази, които не са площадки в болниците, а места, където са базирани и ще оперират хеликоптерите. Министерството на здравеопазването подготвя документите за обявяването на обществената поръчка за изграждането на 6-те бази, където ще бъдат бъдещите въздушни линейки.
„Водят се и разговори с лечебни заведения в страната, в които може да има хеликоптерни площадки за транспортиране на пациенти. Сформирана е работна група за провеждане на разговори с всички болници“, обясни той.
През юли 2022 г. правителството на Кирил Петков прие разпореждане за учредяване на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „България хели мед сървиз“ ЕАД, което да извършва полети за спешна медицинска помощ по въздух. Негов изпълнителен директор стана настоящият ресорен министър Георги Гвоздейков.

През февруари 2022 г. служебното правителство на Гълъб Донев прие разпореждане, с което прекрати с ликвидация едноличното акционерно дружество с държавно участие в капитала. Тогавашният транспортен министър Христо Алексиев аргументира решението с нуждата дейността да премине към Държавния авиационен оператор.
МС вече определи 6 оперативни бази за спешна помощ по въздух – в летищата в София, Пловдив, Търговище, Сливен, Долна Митрополия и Габровница.
Преди дни премиерът Николай Денков увери, че България ще получи първия хеликоптер в началото на 2024 г.
Досега са обучени около 90 лекари и медицински специалисти за нуждите на спешна помощ по въздух.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дават бонуси към заплатите в здравния сектор 
Военни хеликоптери ще се включват в работата на Бърза помощ

За последния един месец бензинът по бензиностанциите в България е поскъпнал с 14 ст. за литър или с 5,47%. Това сочат данните на платформата Fuelo. Ако на 10 юли бензин A95 се е продавал за 2,56 лева за литър, то днес средната му цена на дребно е 2,70 лева за литър. Подобно е поскъпването на този вид гориво и за последните 3 месеца.
Дизелът за последния месец е поскъпнал с 20 ст. за литър (8,13%). На 10 юли литър от този вид гориво се е търгувал за 2,46 лева, а сега цената е средно 2,66 лева за литър, сочат още данните на Fuelo. За последните 3 месеца дизелът е поскъпнал с 13 ст. (5,14%) с тенденция на поскъпване.
За разглеждания 1-месечен период се отчита поскъпване и при пропан-бутана с 28,41% с 25 ст. за литър. На 10 юли той е струвал 88 ст. за литър, докато в сега е 1,13 лева за литър. За последните 3 месеца пропан-бутанът е поскъпнал със 7 ст. за литър (6,6%) с тенденция на поскъпване, информира БТА.
За месец цената на метана се е покачила с 2 ст. за кг (1,01%), сочат още данните на Fuelo. На 10 юли метанът по бензиностанциите в страната е струвал 1,99 лева за кг, а сега се продава средно за 2,01 лева за кг. За последните 3 месеца метанът е поевтинял с 25 ст. за кг (-11,06%), но тенденцията е на поскъпване.

Председателят на Българската петролна и газова асоциация Живодар Терзиев коментира пред БТА, че светът и пазарите на горива като цяло нямат нищо общо с тенденциите от преди 5-10 години, когато е имало сезонност и цикли. „В момента сме в нецикличност. В края на сезона източната част на света се събуди. Търсенето на дизелови горива скочи много осезаемо, което води до поскъпване на нефта. Българският пазар беше с много атрактивни и добри цени, но той се ръководи изцяло от международните пазари“, обясни Терзиев. По думите му пазарът на горива в България дори в момента „изостава“ в цената. Затова прогнозира, че през следващите седмици най-масовите горива по бензиностанциите ще поскъпнат минимално, но регулярно. Терзиев не се ангажира с точна прогноза докъде ще стигне повишението.
Експертът припомни, че 2022 г. бензинът е бил по-евтин от дизеловото гориво на международните пазари в доларово изражение, като тази тенденция винаги е била обратна. Той посочи, че в началото на май и юни тази година се е върнал паритетът, като в края на юли и началото на август дизеловото гориво „отново смачка разликата спрямо бензина“. Терзиев подчерта, че винаги бензинът е бил по-скъп от дизела, но сега цените на двете горива са изравнени, като миналата седмица дори е имало ситуация, в която дизеловото гориво е било по-скъпо.
„Поскъпването при пропан-бутаната се дължи на това, че този вид гориво отново се продава с акциз“, обясни председателят на БПГА. Според него тенденцията в края на лятото е, че с поскъпването на другите видове горива цената на пропан-бутана също ще се повишава.

„Аз имам своите опасения, че с края на туристическия сезон няма да видим понижение на цените. С други думи – никой не гледа да ограби хората, които искат да отидат на море“, заяви Терзиев. Според него в момента българските търговци продават горивата около себестойността, на която ги купуват. Той изтъкна, че пазарът е много асиметричен. Председателят на БПГА напомни, че е имало години, в които общата девиация от повишение и понижение в рамките на месец е била в рамките от 5-10 долара на тон на готовия продукт. Сега има дневни флуктуации от 60 долара в рамките на 20 часа. Затова търговците предпочитат да изчакат. Терзиев посочи, че нефтът наскоро се е продавал за 70 долара за тон, докато сега е над 86. „Това, което се случва в момента на пазара за горива на дребно, е напълно нормално и следва международните тенденции. Няма нищо общо нито със сезона, нито с „Росенец“, нито с дерогацията“, обясни председателят на БПГА.
Цените на петрола на 7 август достигнаха най-високото равнище от средата на април след атаката срещу ключови руски съоръжения за износ на „черно злато“ и разширяване на производствените ограничения на Саудитска Арабия.
На 4 август ОПЕК+ обяви, че не е направил промени в текущата политика на алианса за добива на петрол. Саудитска Арабия обяви, че удължава доброволното съкращаване на производството си – 1 млн. барела на ден до септември, с което тласна цените на петрола допълнително нагоре.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава се лятно поскъпване на горивата. Какво повишение да очакваме?
Колко по-скъп стана бензинът в Гърция от този у нас?

Как се промениха цените на горивата у нас за последните 6 месеца?

В одитният доклад за КТБ от 2022 г., публикуван от Сметната палата, се съдържат доста тревожни изводи. Това заяви пред БНР бившият председател на Сметната палата Цветан Цветков.
Той бе категоричен, че случилото се с КТБ не трябва просто да се преглъща.
По думите му ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете в банките е допуснало сериозни пропуски при изпълнението на правомощията си в процедурата по банкова несъстоятелност.
Още: Цветан Цветков: Махнаха ме за доклад, свързан с КТБ
Той подчерта и липсата на кредитни досиета, даващи информация кой е взел кредити и в какъв размер, как са получени и обезпечени. Пропуски има и при запечатването на имотите на банката, поясни Цветков.

Според него би било хубаво този доклад да бъде разгледан в парламента и да се обмислят някои промени в Закона за банковата несъстоятелност.
Контролът, упражняван от Фонда върху дейността на синдиците по осребряване имуществото на банката, също не е ефективен. Освен това не са приложени и описи, които да удостоверяват изземването на досиета от прокуратурата, каза още Цветков.
Още: Продават централата на КТБ в София: Началната цена е ясна
 

19 400 компании в Румъния са били закрити между януари и юни тази година, предава Аджерпрес. Това е най-големият брой от кризата от 2008 г., сочи анализ на компанията Sierra Quadrant, специализирана в административни и ликвидни дейности, предава БТА. Увеличението е с 18,2% спрямо същия период на 2022 г., когато са били закрити 16 447, става ясно от данните.
Същевременно броят на дружествата в затруднение, в различни фази на несъстоятелност или преустановяване на дейност надхвърля 64 000, рекорд за последните 4 години.
Най-много изчезнали от икономическата среда в Румъния фирми са от сектора на търговията на едро и дребно, научната и техническата дейности, строителството, транспорта и складирането, информацията и съобщения, хотелиерството и ресторантьорството.

На регионално ниво най-много закрити компании са регистрирани в Букурещ – 4119, Клуж – 1004, Констанца – 892, Илфов – 870 и Брашов – 723.
„Инфлацията, намаляването на кредитирането на доставчиците, ограничаването на достъпа до кредитиране и повишаването на лихвените проценти, значителното намаляване на продажбите на фона на нарастващите икономически проблеми на населението са главните предизвикателства към компаниите. Към тях се добавя и възможното увеличение на таксите и данъците, което ще има големи последици в чувствителни сектори като строителството и търговията“, сочи анализът на Sierra Quadrant.
Според експертите оцеляването на компаниите в периода на задълбочаване на икономическите проблеми ще зависи от това как ще управляват тези рискове.

Икономиката се забави сериозно през първата половина на годината, отбелязвайки ръст от едва 0,2%, според данните на Националния статистически институт. Перспективите за следващите 6 месеца не са никак обнадеждаващи, твърдят авторите на анализа. Същевременно обезценяването на леята и значителното намаляване на бизнеса, извършван с кредит от доставчици, ще задълбочат проблемите в икономиката.
„Има много икономически вериги, които висят на косъм. За много компании възможното премахване на тавана на цените на газа и енергията и тяхното поскъпване може да създаде допълнителни трудности“, гласи още анализът.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Голяма европейска aвиoĸoмпaния изпадна в несъстоятелност
Собственикът на Pepco фалира. Как ще се отрази това на магазините?

2022 г.: Ръст на фалитите в България и региона