Предложеното европейско законодателство за изкуствения интелект би застрашило конкурентоспособността и технологичния суверенитет на ЕС, предупреждават в отворено писмо над 160 ръководители на компании, сред които и Renault и Meta, предаде Reuters.
По-рано през месеца ЕП постигна съгласие за набор от проектоправила, според които приложения като чатбота ChatGPT ще трябва да разкриват съдържанието, генерирано от изкуствения интелект, да помагат за разграничаването на т. нар. „фалшиви изображения“ и да гарантират мерки срещу незаконно съдържание.
Откакто ChatGPT набра популярност, бяха публикувани няколко подобни писма, призоваващи за регулиране на изкуствения интелект, в които се алармираше за „риска от изчезване заради изкуствен интелект“.
Сред подписалите предишните писма бяха предприемача Илон Мъск, главният изпълнителен директор на OpenAI, компанията зад чатбота ChatGPT Сам Алтман и Джефри Хинтън и Йошуа Бенгио – двама от тримата т.нар. „кръстници на изкуствения интелект“.

Третият – Ян Лекун, който работи за Meta, подписа писмото, публикувано днес, в което се оспорва плана за регулации на ЕС. Други представители на бизнеса, подкрепили писмото, са ръководителите на испанската телекомуникационна компания Cellnex, на френската софтуерна компания Mirakl и на германската инвестиционна банка Berenberg.
Никоя от компаниите не е отговорила на запитване на Reuters за коментар.
В писмото се предупреждава, че съгласно предложените правила на ЕС технологии като генеративният изкуствен интелект ще станат силно регулирани и компаниите, разработващи такива системи, ще бъдат изправени пред високи разходи и непропорционални рискове.
Подобно регулиране може да доведе до преместването на дейността на иновативни компании в чужбина, а инвеститорите могат да се отдръпнат от развитието на ИИ в Европа.
Сам Алтман, главен изпълнителен директор на OpenAI, през май заплаши да оттегли услугите на ChatGPT от Европа, ако компанията изпита затруднения да спазва предстоящите разпоредби, но по-късно промени позицията си и заяви, че компанията няма планове да напуска Стария континент.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ChatGPT ще ви помогне да си намерите работа?
ЕП подкрепя първите в света правила за изкуствен интелект

Обрат: OpenAI промени нагласите си към разпоредбите на ЕС

Годишната инфлация в еврозоната се очаква да намалее до 5.5% през юни тази година, спрямо 6.1% през преходния месец май. Това сочат експресните оценки на европейската статистическа служба Евростат. Месечната инфлация в еврозоната се очаква да бъде 0.3%.
Сред компонентите на инфлацията, потребителските цени при храните, алкохола и тютюневите изделия остават с най-сериозно ускорение – годишно увеличение от 11.7% през юни, спрямо 12.5% през май. Инфлацията при неенергийните индустриално стоки намалява до 5.5% през юни, спрямо 5.8% през май, ускорението при услугите е 5.4%, спрямо 5% през май, а при енергията се отчита дефлация от минус 5.6% през юни, спрямо минус 1.8% през май.
Във всички страни от еврозоната се очаква годишната инфлация да намалее през юни с изключение на Хърватия, където се очаква нивото да остане същото спрямо преходния месец май (8.3%) и Германия, където годишната инфлация всъщност се увеличава. Според експресните оценки, годишната инфлация в най-голямата европейска икономика ще нарасне до 6.8% през юни, спрямо 6.3% през предходния май.
Най-висока годишна инфлация през юни сред страните от еврозоната се очаква в Словакия (11.3%), Естония (9%) и Хъватия (8.3%). Най-ниско ниво се очаква в Люксембург (1%), Испания (1.6%) и Белгия (1.6%).
Така, вече три страни от еврозоната отчитат годишна инфлация, която е в рамките на целевото ниво от 2%, заложено от Европейската централна банка. 
Инфлацията в еврозоната намалява до най-ниското ниво от началото на войната в Украйна
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС
ЕЦБ не спря с повишаването на лихвите
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам

Близо 25 млрд. лева са платени с български карти през миналата 2022 година, сочат данните на Българската народна банка за безналичните разплащания в страната. Това представлява ръст от близо 40% на годишна база.
Тенденцията за нарастване на безналичните плащания в българската икономика е налице, след като през 2021 година стойността на картовите плащания също нарасна с малко над 40%. В същото време броят на банкоматите у нас намалява за трета поредна година, падайки до 4 977 броя към края на 2022 година. Това е с 273 броя по-малко спрямо 2021 година, когато ATM устройствата у нас са възлизали на 5 250 броя. На фона на това ПОС терминалите нарастват до 124 082 броя, спрямо 11 346 броя през предходната година, сочат данните на БНБ.
От общо 24.9 млрд. лева, платени с карти, издадени от доставчици на платежни услуги, лицензирани у нас, 17.5 млрд. лева са платени в страната, а 7.4 млрд. лева са платени в други държави. За сравнение, през преходната 2021 година общата стойност на картовите плащания бе 17.8 млрд. лева, от които 12.7 млрд. лева в страната и 5.1 млрд. лева в други държави.
От общата стойност на картовите плащания за 2022 година, 18.7 млрд. лева са били платени чрез физическо терминално ПОС устройство, а 6.2 млрд. лева са били инициирани през интернет. Преди година, сумите са били съответно 13.7 млрд. лева и 4.1 млрд. лева.
Общият брой на картовите плащания у нас през 2022 година достига 375.5 млн. броя, спрямо 284.4 млн. броя година по-рано.
Общият брой на платежните сметки при кредитни институции намалява през 2022 година до 12.4 млн. броя, спрямо 12.5 млн. броя през предходната година.
Общата стойност на наредените кредитни преводи у нас възлиза на 1.12 трилиона лева през 2022 година, спрямо 900.7 млрд. лева през 2021 година.
Картовите плащания в интернет скочиха с 90% за 5 г.
Парите в обращение намаляха с близо 1 млрд. лева от началото на годината
Плащат заплатите само по банков път във фирми с над 50 души персонал, за ресторантьорите мярката важи без ограничение

Облечен в бяла лабораторна престилка и с газова маска на една ръка разстояние, Оле Йорген Гронволд измерва влажността на интригуващ тъмен прах, обявен за следващото „черно злато“ на планетата.
Но това е новото „черно злато“ – термин, който обикновено се отнася до нефта, и то всъщност е полезно за Земята.
В югоизточната част на Норвегия се намира най-големият в Европа завод за рециклиране на използвани или повредени батерии за електрически автомобили, който ги превръща в прах или „черна маса“, съставена от никел, манган, кобалт, литий и графит.
Франция отваря огромна фабрика за батерии на електрически автомобили
Тези т.нар. критични минерали – основни компоненти в много технологии за чиста енергия, ще бъдат използвани повторно за производството на нови батерии, ключови елементи в прехода към декарбонизирана икономика.
„Колкото по-високо е качеството на компонентите, толкова по-лесно е те да се използват за рециклиране“, казва Гронволд, лаборант в Hydrovolt, съвместно предприятие на норвежкия алуминиев гигант Norsk Hydro и шведския производител на електрически батерии Northvolt.
Заводът на Hydrovolt беше открит миналата година в пристанищния град Фредрикстад.

Очаква се в рамките на следващите няколко месеца заводът да може да обработва 12 000 тона литиево-йонни батерии годишно, което се равнява на 25 000 батерии за електрически автомобили.
Лидерът в отрасъла Норвегия, където електроенергията се произвежда почти изцяло от възобновяеми енергийни източници, е безспорният световен шампион по електрически автомобили с нулеви емисии, като последните представляват над 80 % от регистрациите на нови автомобили.
Освободени от електричество, внушителните акумулаторни батерии – всяка от тях тежи половин тон, се разглобяват методично, за да се възстановят до 95 % от материалите.
Алуминият се рециклира от Norsk Hydro, а прахът от „черната маса“ се продава на производителите на батерии.
„Това е черното злато, което ни дава живот“, казва Глен Остби, изпълняващ длъжността ръководител на Hydrovolt, който води обиколка на завода, облечен в предпазна каска и очила.
„Черното злато“ е обявено за екологично чисто, тъй като се получава в процеса на рециклиране, а не се добива в далечни държави.
„Рециклирането на батерии е в много отношения алтернатива на мините. Ние сме построили нещо като мина над земята“, казва Андреас Фриденсванг, оперативен директор на Hydrovolt.
„Една батерия може да се трансформира в нова батерия до безкрайност“, казва той.
Рециклирането помага също така да се увеличи независимостта на Европа, когато става въпрос за критични минерали, тъй като пандемията от Ковид и войната в Украйна подчертават проблемната зависимост на континента от вносни суровини.
В Европа „имаме големи пазари за продукти, но всъщност не разполагаме с толкова много собствени ресурси“, заяви Джулия Полисканова, ръководител на отдела за електрическа мобилност в неправителствената организация Transport & Environment.
„В световен мащаб ние не сме минна суперсила за мед, кобалт или никел“, каза тя и добави, че рециклирането на отпадъци е очевидна възможност.
„И можете да рециклирате много по-бързо, отколкото да откриете нова мина“.
Според Transport & Environment, европейска група за кампании за чист транспорт, рециклирането на стари батерии може да покрие между 8 и 12 % от критичните нужди на Европа от минерали през 2030 г. и между 12 и 14 % през 2035 г.
Европейският парламент наскоро прие разпоредби, целящи да направят батериите по-устойчиви и по-лесно рециклируеми.
Но Европа трябва да спре да изнася ценната си „черна маса“ в трети страни, най-вече в Китай и Южна Корея, и да разработи собствени заводи за хидрометалургична преработка, настоява Полисканова.
Това друго ключово звено от веригата за рециклиране, което позволява извличането на металите, съдържащи се в праха, все още е нискомащабно в Европа и се обработва само от няколко компании като Revolt в Швеция и Eramet във Франция.
Необходими са и държавни субсидии, за да могат многото планирани заводи за производство на батерии да видят бял свят и да се създаде екосистема, благоприятна за рециклиращите предприятия, каза Полисканова.
Заводът във Фредрикстад е пилотен проект и се очаква проектът да бъде изнесен, като Hydrovolt планира втори обект „до една-две години“.
„Най-важното за нас е степента на внедряване на електрическите автомобили, така че да има резервоар от излезли от употреба батерии“, каза Фриденсванг.
„Ето защо се оглеждаме в държави като Германия, Франция и малко в Съединените щати.“

Приложението за запознанства Tinder окончателно спря дейността си в Русия, както по-рано беше обявила компанията, предава ТАСС. То е свалено и от магазините за приложения на Google и Apple.
Функциите на приложението все пак остават достъпни при включен VPN.
Компанията Match Group, собственик на приложението, през май обяви, че от днес спират да се удължават автоматично и платените абонаменти за руски клиенти, като потребителите ще могат да си получат обратно парите за вече заплатени 6-месечни и годишни абонаменти чрез специален формуляр на сайта на компанията. Освен Tinder, тя притежава и услугите Match.com, OkCupid, Hinge, PlentyOfFish, Ship и OurTime.

Вчера обаче руската социална мрежа „ВКонтакте“ пусна бета версия на мобилното приложение VK Знакомства за потребители на операционна система Android, скоро се очаква и версия за iOS.
Отбелязва се, че потребителите на услугата за запознанства няма да срещат в услугата приятелите си от „ВКонтакте“ и потребители от черния списък, макар регистрацията и влизането в платформата да става с единен акаунт за всички услуги на група VK.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
И Tinder реши да напусне руския пазар
Руският автопроизводител набира затворници заради липса на работна ръка
Голяма модна компания отваря 100 магазина в Русия тази година

Цените в промишленото производство продължават да намаляват и през месец май тази година, водени от спада в цените при производството и разпределението на енергия.
Общият индекс на цените на производител у нас намалява с 6.7% на годишна база през месец май, сочат данните на Националния статистически институт. Значителен спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 19.4%, в добивната промишленост – с 4.4%, и в преработващата промишленост – с 1.5%.
В преработващата промишленост значително намаление на цените е отчетено при производството на основни метали – с 14.4%, както и при производството на химични продукти – с 11.0%. Ръст на цените е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 46.6%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 26.8%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 16.5%.
Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите месеци
Индексите на цените на производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения.
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам

На месечна база общият индекс на цените на производител се понижава с 2.9% през май 2023 г. спрямо предходния месец. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 4.4%, в преработващата промишленост – с 2.4%, и в добивната промишленост – с 2.2%.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС
По-ниски цени в преработващата промишленост са отчетени при: производството на основни метали – с 5.5%, производството на химични продукти – с 2.8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 1.4%. Повишение на цените се наблюдава при: производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 2.8%, производството на мебели – с 0.9%, производството на електрически съоръжения – с 0.8%.
Индекси на цените на производител на вътрешния пазар
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава със 7.0% в сравнение с май 2022 година. Спад на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 18.9%, а увеличение е отчетено в преработващата промишленост – с 2.1%, и в добивната промишленост – с 0.4%.
Спрямо май 2022 г. съществен ръст на цените в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 60.5%, обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 38.3%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 23.5%. Спад на цените е отчетен при производството на основни метали – с 20.9%, и при производството на химични продукти – със 17.0%.
Отчетоха годишен спад на промишленото производство за четвърти пореден месец
На месечна база индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 2.5% през май 2023 г. спрямо предходния месец. Понижение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 4.3%, в добивната промишленост – с 2.9%, и в преработващата промишленост – с 1.3%.
Понижение на производствената инфлация у нас през април
По-ниски цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на химични продукти – с 3.9%, производството на основни метали – с 3.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 1.9%. Повишение на цените е регистрирано при: производството на мебели – с 1.2%, и производството на електрически съоръжения – с 1.0%.
Индекс на цените на производител на международния пазар
Индексът на цените на производител на международния пазар намалява с 3.6% през май 2023 г. спрямо предходния месец, а спрямо съответния месец на 2022 г. намалението е с 6.4%.