Прогмата за хуманитарна помощ за разселени лица от Украйна се удължава до 30 септември тази година. Решението на Министерски съвет влиза в сила от 1 юли, като по този начин българските хотелиери ще продължат да получават по 15 лева на ден на човек за настаняване, съобщават от пресцентъра на туристическото министерство.
Решението задължава още министъра на труда и социалната политика и министъра на образованието и науката в едномесечен срок да разработят предложения за интеграционни мерки на украинците, получили временна закрила.
Припомняме, че помощта се използва от места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър, след като лицата, търсещи временна закрила, са преминали през буферни центрове. И още:

Помощта се предоставя на лица, които имат издадена валидна регистрационна карта на чужденец и им е предоставена временна закрила от Държавната агенция за бежанците, със срок на валидност до 4 март 2024 г.

Лицата са настанени в места, в които към 31.10.2022 г. са ползвали Програмата, в периода от 01.11.2022 г. до 15.11.2022 г. и са продължили да я използват и след 16 ноември 2022 г.; продължават да са настанени в същото място за настаняване, в което са настанени към 31.10.2022г. или са преместени по изключение с решение по инициатива и преценка на Националния оперативен щаб (НОЩ). Условията и редът за това се определят от НОЩ.

Новонастанени лица се приемат по изключение с решение на НОЩ.

Не може да се приемат в места за настаняване и подслон новопристигнали лица от Украйна, които искат да се възползват от Програмата, без решение и разрешение от НОЩ.

Министерството на туризма няма да верифицира нощувки и да изплаща средства за настанени лица, които не отговарят на описаните условия. Към момента в места за настаняване има 17 111 украински граждани с предоставена временна закрила.
До 10 дни изплащат на хотелиерите близо 18 млн. лева за украинските бежанци

Френската енергийна група Engie и белгийското правителство подписаха днес споразумение за удължаване на живота на два ядрени реактора с едно десетилетие, след като войната на Русия в Украйна накара Брюксел да отложи излизането си от ядрената енергетика.
Германия затвори и последните си атомни централи
Белгия планираше да се откаже от ядрената енергетика през 2025 г., но миналата година реши да я запази за още 10 години, тъй като европейските държави се опитват да намерят алтернативи на руския енергиен износ.
„Това споразумение е важно за нашето енергийно бъдеще и за белгийските домакинства“, заяви министър-председателят Александър Де Кроо в изявление, цитирано от АФП. „То укрепва доставките ни на електроенергия, намалява енергийната зависимост на страната ни и гарантира производството в Белгия на нисковъглеродна и евтина електроенергия“, каза той.
Разположена между ядрената Франция и зависимата от газ и въглища Германия, Белгия разчита на остаряващите седем ядрени реактора, управлявани от Engie, за около половината от нуждите си от електроенергия.

От 2003 г. насам в белгийското законодателство е залегнало обещанието за постепенно спиране на ядрената енергия, а решението за отлагане на мораториума срещна острата съпротива на партията на Зелените. Планът, очертан миналата година, предвиждаше крехкото коалиционно правителство на Белгия да се съгласи да удължи експлоатационния срок на реакторите Doel 4 край пристанищния град Антверпен и Tihange 3 край Лиеж до 2035 г.
Сделката с Engie беше сключена след напрегнати преговори относно бъдещите разходи за управление на ядрените отпадъци.
Френската фирма заяви, че разходите са определени на 15 млрд. евро и ще обхванат отпадъците от седемте ядрени централи на Engie в Белгия. Engie ще трябва да плати и 8 милиарда евро за бъдещото демонтиране на централите.

National Geographic, емблематичното списание, описващо света на природата над 100 години, уволни всички свои автори тази седмица. Това са казали множество напускащи служители, цитирани от CNN.
Съкратени са общо 19 служители на редакцията.
Ходът идва след като компанията майка Walt Disney вече съкрати хиляди служители в своите подразделения тази година.
National Geographic, което имаше повече от 1,7 млн. абонати в края на 2022 г., ще продължи да публикува месечни издания, заяви говорител на списанието пред CNN в изявление в сряда.

Промените в персонала няма да променят способността ни да вършим тази работа, а по-скоро ще ни дадат по-голяма гъвкавост да разказваме различни истории и да се срещаме с публиката в многото ни платформи. Всяка инсинуация, че последните промени ще се отразят негативно на списанието или качеството на нашето разказване на истории, е неправилна“, отбеляза говорителят.
Новината за съкращенията беше съобщена в Twitter във вторник, когато напускащи служители на списанието започнаха да я разпространяват.
 

My last stories at National Geographic will be publishing in print in the September and October issues. They’re fun ones! Check them out on newsstands.
— Michael Greshko (@michaelgreshko) June 28, 2023

 
„Днес е последният ми ден в National Geographic. Списанието се разделя със своите автори, включително и с мен“, туитна Майкъл Грешко, бивш научен писател в изданието.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
 
Google съкращава служители и в приложението Waze
Meta започна нов кръг съкращения

Цели 73% от износа на европейски автомобили към страни, намиращи се извън Европейския съюз, отива към едва седем държави, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат за 2022 година.
Най-големият пазар чуждестранен пазар за европейските коли е САЩ с дял от 23% от износа към трети страни (извън ЕС) или автомобили на обща стойност 36.4 млрд. евро. Следващите по големина пазари са: Великобритания (коли за 26.5 млрд. евро или дял от 17%), Китай (24.2 млрд. евро, дял от 15%), Южна Корея (8.4 млрд. евро, дял от 5%), Швейцария (7.4 млрд. евро или дял от приблизително 5%), Япония и Турция (коли за 6 млрд. евро или дял от 4% и за двете страни).
Челната десетка за най-големи чуждестранни пазари за автомобили, произведени в ЕС, се допълва от Норвегия (коли за 5.7 млрд. евро), Канада (3.7 млрд. евро) и Австралия (3.2 млрд. евро). Интересно е да се отбележи, че в контекста на войната в Украйна, Русия се нарежда извън първите 20 най-големи чуждестранни пазари за европейски коли с износ на обща стойност 813. 3 млн. евро. Украйна е малко преди Русия, като в страната са изнесени автомобили от ЕС на обща стойност 1.2 млрд. евро за 2022 година.

Когато става дума за внос на коли в ЕС, произведени извън рамките на общността, най-големите търговски партньори са Китай и Великобритания, като двете страни имат дял от по 15% от общия внос на автомобили от трети страни. В ЕС са внесени коли от Китай на обща стойност 9.4 млрд. евро през 2022 година, а стойността на автомобилите от Великобритания възлиза на 9.1 млрд. евро. Останалите големи износители на коли към ЕС са САЩ (дял от 14%), Южна Корея (13%), Япония (12%), Турция (10%) и Мексико (8%). Всички тези държави оформят 88% от общия внос на коли в ЕС от трети страни.
Рекорден износ на автомобили от ЕС през 2022 година
През миналата 2022 година от ЕС са изнесени автомобили на обща стойност 158 млрд. евро, което е нов връх, когато говорим за стойностен обем при износа на коли. Досегашното най-добро постижение бе отчетено през 2015 година, когато износът възлизаше на 150 млрд. евро.

Вносът на коли в ЕС от трети страни достига обща стойност от 62 млрд. евро, което означава, че търговският баланс на ЕС при търговията с коли е положителен в размер на 96 млрд. евро за 2022 година.
Топ 10 на най-големите автомобилни компании в света
Най-продаваният автомобил в света през първото тримесечие – Tesla Model Y
8% от новите коли у нас са електрически
Fiat спират да произвеждат… сиви коли
Продажбите на автомобили в света отбелязаха значителен ръст през май

Руската рубла падна до около 87 рубли за долар, като достигна до 15-месечно дъно, под натиска на вътрешните политически рискове след неуспелия бунт на наемниците от „Вагнер“ и желанието на пазарите да залагат на сигурни активи, предаде Reuters.

В предиобедната търговия рублата загуби 0,7% спрямо долара до 86,96 рубли, като за малко се срина до 87,47 рубли, най-ниското ѝ ниво от 29 март 2022 г. Спадът спрямо еврото е също с 0,7% до 94,94 рубли, а спрямо юана е с 0,8% до 11,98 рубли.
„Както очаквахме, рублата падна след края на данъчния период, при това доста рязко с около 1,5%. Очакваме отслабването ѝ да продължи до около 89-90 рубли за долар“, посочва в изявление „Алор брокер“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рублата се срина, курсът е над 100 за долар
Състоянието на рублата спрямо долара и еврото продължава да се влошава
Рублата регистрира най-големия си спад от повече от година