Замърсяването с пластмаса може да бъде намалено с 80% до 2040 г., ако държавите и компаниите направят дълбоки промени в политиката и пазара. За да се постигне това, трябва да има повече повторна употреба, рециклиране и повече преориентиране и диверсификация на пластмасовите продукти. Това включва насърчаване от страна на правителствата на бутилките за многократно пълнене, диспенсерите за насипни товари, схемите за депозит и схемите за обратно приемане на опаковки – което би могло да намали с 30 % пластмасовите отпадъци, заявиха от Програмата на ООН за околната среда (UNEP), предаде ДПА.
Допълнително намаление с 20% би могло да се получи, ако рециклирането се превърне в по-стабилна и печеливша индустрия, а премахването на субсидиите за изкопаеми горива и принуждаването на дизайнерите на опаковки да подобрят възможностите за рециклиране на продуктите би означавало, че количеството на рециклируемите пластмаси би се увеличило от 21% на 50 %.
Използването на алтернативи като хартия или компостируеми материали вместо пластмаса за опаковки, пакети и продукти за вкъщи също би могло да спести още 17 % от замърсяването с пластмаса, посочва UNEP.
Всичко това все още ще остави 100 милиона тона пластмасови отпадъци за еднократна употреба и с кратък срок на годност, с които според UNEP може да се справим, като установим и приложим стандарти за дизайн и безопасност при изхвърлянето им, като например производителите да бъдат отговорни за продуктите, които отделят микропластмаса.
В този доклад е изложена пътна карта за драстично намаляване на тези рискове чрез възприемане на кръгов подход, който не позволява пластмасите да попадат в екосистемите, в телата ни и в икономиката.
Докладът, озаглавен „Затваряне на кранчето: как светът може да сложи край на замърсяването с пластмаса и да създаде кръгова икономика“, се появява преди втория кръг от преговори в Париж по глобално споразумение за справяне със замърсяването с пластмаса.
Авторите на доклада твърдят, че преминаването към по-кръгова икономика ще доведе до икономии в размер на 1,27 трилиона долара, а други 3,25 трилиона долара ще бъдат спестени от подобряване на здравето, климата, замърсяването на въздуха, морските екосистеми и разходите, свързани със съдебни спорове. Освен това до 2040 г. ще се създаде нетно увеличение на броя на работните места със 700 000, предимно в държавите с ниски доходи.
UNEP заяви, че инвестиционните разходи са „значителни, но по-ниски от разходите без тази системна промяна“ – 65 млрд. долара срещу 113 млрд. долара без промяната. Голяма част от тези средства могат да бъдат събрани чрез използване на инвестиции, които биха били предназначени за по-голямо производство на пластмаса, или чрез въвеждане на такса върху продуктите от първична пластмаса.
Според UNEP, ако тези политики не бъдат въведени навреме и се забавят с пет години, това може да доведе до увеличаване на замърсяването с пластмаса с 80 милиона тона до 2040 г.
Пластмаса е открита в почти всички краища на света, включително в Антарктида, а по-рано тази година учените за първи път регистрираха заболяване, причинено от пластмаса при птиците – наречено пластилоза – което възпалява храносмилателния тракт.
ОЩЕ: Как ЕС планира да изхвърли пластмасите за еднократна употреба

Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ обмисля въвеждането на по-строги правила за банки, притежаващи активи за над 100 милиарда долара, за да гарантира, че надзорните органи фокусират вниманието си към кредиторите, след банковите фалити, случили се неотдавна. Това заяви по време на изслушване пред американския Конгрес заместник-председателят на банковия надзор на УФР Майкъл Бар, цитиран от Ройтерс.
Надзорният орган „внимателно обмисля“ промени в правилата за по-големите регионални банки с активи за над 100 милиарда долара, включително изискване да включват нереализираните загуби в своите отчети, когато разглеждат капиталовите нива, каза още Бар. Подобни кредитори, по-рано при администрацията на Тръмп, е трябвало да отговорят на смекчени изисквания.
Бар каза още, че очаква през идните месеци да се уточни как да се преработят правилата, след дългогодишен „цялостен преглед“ на съществуващите изисквания. Всички промени в разпоредбите ще преминат през процес на предлагане и обсъждане.
ОЩЕ: Американски банки поискаха правителството да гарантира всички депозити
Банковият надзор бе подложен на интензивен контрол, след като колапса на „Силикон вели банк“ – Ес Ви Би (Silicon Valley Bank, SVB) и „Сигничър банк“ (Signature Bank) предизвика срив в глобалните банкови акции и породи страхове от разпространяване на проблемите. Сенатът на САЩ изслуша и бившия главен изпълнителен директор на Ес Ви Би Грег Бекер, бившия председател на „Сигничър банк“ Скот Шей и бившия президент на банката Ерик Хауъл, съобщи в. „Файненшъл таймс“.
„Приехме сериозно управлението на риска“, заяви Бекер, но сенаторът републиканец от Южна Каролина Тим Скот му опонира, като каза, че е „трудно да се повярва“ на думите му.
Републиканците разкритикуваха регулаторите и администрацията на Джо Байдън, твърдейки, че застрашават стабилността на финансовата система, като подготвят нови правила и ограничения за кредиторите.
Председателят на комисията по финансови услуги от републиканците Патрик Макхенри обвини УФР, че твърде бавно е реагирало на растящата инфлация, което е довело до рязко повишаване на лихвените проценти през последната година, което според него „инжектира повишени лихвени рискове във финансовата система“.
Макхенри отхвърли идеята за по-голям регулаторен и надзорен контрол върху средните по големина американски банки, като заяви, че тези промени ще навредят на банковата система, разделяйки кредиторите на твърде големи, за да фалират и „много малки банки, разчитащи на държавни субсидии, за да оцелеят“.
ОЩЕ: Байдън поиска банкова реформа на либералните правила в САЩ от времето на Тръмп