Компанията Profine Energy съобщава, че е завършила първата фаза от икономическата и техническа оценка за изграждането на плаващ соларен парк на язовир „Огоста“.
Съвместното дружество между германските компании Profine Group и Wirth Gruppe заяви, че това може да е най-големият подобен фотоволтаичен парк в Европа. Компанията смята да построи завод за производство на плаващи компоненти край Монтана и да създаде обособена индустриална зона в града.
Инвестицията в производствени мощности може да е над 50 млн. лева и да разкрие стотици нови работни места с постоянна заетост. Освен това Profine Energy ще инвестира за развитието на региона и опазването на природата и аквакултурата в язовира. Общата стойност на цялата инвестиция, включително изграждането на соларния парк и ремонта на язовирната стена, може да достигне 1 млрд. евро. Това би била първата стъпка към превръщането на
„Резултатите от първоначалната оценка на проекта са положителни. Обнадеждени сме, че инвестиция от такъв мащаб може да се реализира точно в Северозападна България. Тя би допринесла значително за развитието на местната икономика и за откриването на повече работни места в региона. Подобна инвестиция ще превърне Община Монтана в лидер и двигател на зеления преход в България“, отбелязва Крум Василев, представител и управляващ партньор в компанията за България.

Компанията вече обяви, че ще използва предимно български подизпълнители, което ще спомогне за развитието на сектора в България и ще генерира допълнителни работни места. Потенциалната инвестиция ще създаде нуждата от квалифицирани служители с научно-техническа и инженерна насоченост, които ще са ангажирани с ремонта на язовира, изграждането на плаващия соларен парк и промишленото производство, посочват от компанията.
Първият плаващ соларен парк в България може да заработи до 4 години. Той ще се намира на територията на язовир „Огоста“. Това заяви за БТА в началото на март управляващият партньор в България на компанията Profine Energy Крум Василев. По думите му първоначално плановете са били той да е с мощност около 1 GW, но в крайна сметка тя ще бъде между 500 и 800 MW.
От БТА припомнят, че граждани на Монтана, ловци и риболовци протестираха срещу инвестиционното намерение в началото на годината. Тогава икономическият министър Никола Стоянов заяви, че ако на язовира се построи фотоволтаичен парк, той няма да заеме цялото пространство върху съоръжението и няма да пречи нито на стопанските и туристическите дейности, нито на риболовците в района.
В петък на парламентарния контрол Стоянов заяви, че заради различни обстоятелства реални ремонти действия по съоръжението не са започнати. Според направена оценка възстановителните и проектантски дейности биха надхвърлили 20 млн. лева без ДДС. Министърът посочи, че частната инвестиция не е единственото възможно решение на проблема, но засега е възможна хипотеза, която да позволи в много по-спешен порядък започване на необходимите дейности.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Решено: Германска компания инвестира 1 милиард евро в Северозапада
Германски гигант смята да вложи над 1 милиард евро в най-бедния регион у нас

Аррlе cтартира изĸлючитeлнo ycпeшния нeйния cпecтoвeн пpoдyĸт. Само в paмĸитe нa четири дни той пpивлeчe дeпoзити зa близo 1 млpд. дoлapa.
Изгoднaтa лиxвa и имeтo нa eднa oт нaй-cĸъпитe ĸoмпaнии в cвeтa явно ca дocтaтъчнo ocнoвaниe зa cтoтици xиляди пoтpeбитeли дa ce дoвepят нa нoвaтa плaтфopмa във вpeмeнa нa бaнĸoви cътpeceния и иĸoнoмичecĸa нecтaбилнocт.
Още: Apple пуска спестовна сметка с 4.15% годишна лихва
Hoвият cпecтoвeн пpoдyĸт нa Аррlе e cъздaдeн cъвмecтнo c Gоldmаn Ѕасhѕ и e дocтъпeн eдинcтвeнo зa пpитeжaтeли нa ĸpeдитнa ĸapтa Аррlе Саrd. Гoдишнaтa лиxвa e 4,15%, ĸoeтo e cpeд нaй-виcoĸитe нивa нa пaзapa в CAЩ.
Πoтpeбитeлитe yпpaвлявaт cвoятa cмeтĸa диpeĸтнo пpeз дигитaлния пopтфeйл нa cвoя іРhоnе, ĸaтo тaм oтивa и ĸeшбeĸът пpи изпoлзвaнe нa ĸpeдитнaтa ĸapтa – cyмa, ĸoятo eĸcпepтитe oт Сrоnе Соnѕultіng, oцeнявaт нa 3,8 млpд. дoлapa гoдишнo. Дeпoзититe ca гapaнтиpaни oт Фeдepaлнaтa ĸopпopaция зa зacтpaxoвaнe нa дeпoзититe (FDІС).

Caмo в paмĸитe нa пъpвия cи дeн cпecтoвният пpoдyĸт нa Аррlе e пpивляĸъл oĸoлo 400 млн. дoлapa, cъoбщaвa Fоrbеѕ, ĸaтo цитиpa cвoи изтoчници. B paмĸитe нa 4 дни cyмaтa e нapacнaлa дo 990 млн. дoлapa.
B ĸpaя нa пъpвaтa ceдмицa пpитeжaтeлитe нa Аррlе дeпoзити ca били oĸoлo 240 000.
Успехите на  Аррlе са за сметка на тpaдициoннитe финaнcoви инcтитyции, чиeтo peнoмe в САЩ e cepиoзнo paзĸлaтeнo, cлeд ĸaтo няĸoлĸo бaнĸи ce cpинaxa в paмĸитe нa ceдмици. Πocлeднaтa oт тяx – Fіrѕt Rерublіс, бeшe изĸyпeнa oт ЈРМоrgаn cлeд пaничecĸo тeглeнe нa дeпoзити. Oпититe нa гoлeмитe игpaчи в ceĸтopa дa я cпacят чpeз внacянeтo нa 30 млpд. дoлapa пpeз минaлия мeceц нe дoвeдoxa дo peзyлтaт.
Paзлични финтex ĸoмпaнии пpeдлaгaт изгoдни ycлoвия пo дeпoзититe cи, нo мaлĸo oт тяx мoгaт дa ce cpaвнят ĸaтo peнoмe c тoвa, ĸoeтo нocят Аррlе и Gоldmаn Ѕасhѕ.
 

Бюджетният дефицит продължава да нараства и през месец април, след като още през февруари бе отчетено отрицателно бюджетно салдо – нещо, което не се бе случвало от 2015 година насам. На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец април 2023 г. да бъде на дефицит в размер на 1.130 млрд. лева или 0.6 % от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната, съобщават от Министерство на финансите. Очакваният дефицит към края на април идва след отрицателно салдо към края на месец март в размер на 662 млн. лева.
За сравнение, за първите четири месеца на миналата 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 882.5 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 2 млрд. лева, посочват от финансовото ведомство.
Продължава тенденцията от предходните месеци на годината ръстът на разходите (около 24 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (12 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година. Ръстът в приходите се забавя спрямо предходните месеци основно поради по-ниските постъпления в частта на помощите, където се отчитат грантовете по програмите и фондовете на ЕС.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 19.915 млрд. лв. и нарастват с 2.126 млрд. лв. (12 на сто) спрямо отчетените към края на месец април 2022 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2.043 млрд. лв. (14,6 на сто), неданъчните – с 373 млн. лв. (13 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 290 млн. лева. В частта на данъчните приходи постъпленията от социалноосигурителни вноски нарастват номинално с над 17 на сто, докато при косвените данъци се отчита по-умерен ръст от 5,4 на сто основно поради по-ниски постъпления в частта на приходите от ДДС от внос.
Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол спрямо отчетената за същия период на предходната година – средната цена на суровия петрол, внесен за преработка, средно за първото тримесечие на 2022 г. бе около 97,7 щатски долара за барел, докато средно за първото тримесечие на 2023 г. е 54,1 щатски долара за барел (намаление с 47,7 на сто). В допълнение, върху размера на ДДС от внос влияят и курсът на щатския долар, спадът в количествата суров петрол, внесени за преработка, както и спад на количествата на внесените стоки пораждащи ДДС.
Бюджетът на дефицит от 690 млн. лева за първите три месеца на годината
При преките данъци са добри параметрите по изпълнението на приходите от ДДФЛ и други данъци (вкл. и поради въведените от началото на 2023 г. целевите вноски по § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.), докато приходите от корпоративни данъци са близки до отчетените за същия период на предходната година.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 21.045 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към април 2022 г. бяха в размер на 16.907 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, издръжка, персонал и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.04.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 585 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Фискланият резерв възлиза на 12.6 млрд. лева към края на март
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към март 2023 г. е отрицателно в размер на 662,4 млн. лв. (0,4 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 641,0 млн. лв. и по европейските средства в размер на 21,4 млн. лева, съобщават от Министерство на финансите.
За сравнение, за първото тримесечие на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 294,7 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 957,2 млн. лв. Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите (27 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (18,6 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година.
Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 г. са в размер на 14.691 млрд. лв. Постъпленията нарастват с 2.308 млрд. лв. (18,6 %) спрямо отчетените към март 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 2.355 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 47,0 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 11.817 млрд. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1.942 млрд. лв. (19,7 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 80,4 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 1.426 млрд. лв., като нарастват със 178,7 млн. лв. (14,3 %) спрямо отчетените към март 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 5.697 млрд. лв. (ръст от 508,7 млн. лв., 9,8 % спрямо отчетените към март 2022 г.).
Бюджетът на дефицит към февруари за първи път от 2015 г.
Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1.079 млрд. лв. (в т. ч. 552,5 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) или ръст от 690,4 млн. лв. спрямо отчетените към март 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 3.614 млрд. лв., което представлява ръст от 564,2 млн. лв. (18,5 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 година.
Неданъчните приходи са в размер на 2.440 млрд. лв. (ръст от 413,2 млн. лв., 20,4 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 434,1 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 г. възлизат на 15.354 млрд. лв. За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на 12.088 млрд. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите три месеца на 2022 г. с 3.265 млрд. лв. (27,0 %). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (1.050 млрд. лв.), както и в частта на разходите за издръжка (652,6 млн. лв.), разходите за персонал (628,2 млн. лв.), разходите за субсидии (604,8 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разходи са в размер на 14.595 млрд. лв. (ръст от 3.244 млрд. лв., 28,6 % спрямо отчетените към март 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 13.659 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 929,0 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 7,0 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 303,1 млн. лв. (спад с 32,7 млн. лв., 9,7 % спрямо същия период на 2022 г.).
Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 455,2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.03.2023 г. е 12,6 млрд. лв., в т.ч. 12,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Икономист за данък свръхпечалба: С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата взимаш