Концернът Mercedes-Benz AG е подписал Споразумение за купуване на електроенергия (PPA) с испанската Iberdrola за 140 MW енергия от вятърен парк в Балтийско море, докато производителите на автомобили засилват ангажимента си да направят производствените разходи по-предвидими, съобщава Reuters.
По думите на ръководителя на производството на германския концерн Йорг Бюрцер Mercedes се фокусира върху осигуряването на вятърни мощности в Северна Германия и инсталирането на соларни панели в южната част на страната, където вятърът не е така изобилен.
„Сделката с Iberdrola, в която Mercedes ще инвестира стотици милиони евро, означава, че компанията вече има PPA споразумения за слънчева, оншорна и офшорна вятърна енергия за капацитет, равен на половината от търсенето на електричество в Германия до средата на десетилетието“, посочва Бюрцер. Mercedes ще добива енергия от вятъра в Балтийско море

PPA са дългосрочни договори за купуване на електроенергия от производител на предварително договорена цена, осигуряващи на компаниите гарантирано финансиране. Големите индустриални имена, както и производителите на автомобили, все по-често подписват такива сделки, за да са производствените разходи по-предвидими и да намалят въглеродния си отпечатък.
На сайта на Iberdrola е посочено, че проектът Baltic Sea Windanker ще разполага с 300 MW капацитет и ще бъде въведен в експлоатация от 2026 г.
Mercedes цели да увеличи до 70% дела на възобновяемата енергия от общата необходима енергия за производството на автомобили до 2030 г.
Бюрцер смята, че технологията за съхранение на енергия ще се развие до точка, позволяваща постоянно захранване с такъв вид електричество, като водородът ще играе важна роля в осигуряването на базова енергия.

„Разбира се, има периоди, в които слънцето не грее и няма вятър, но те не са така чести в Европа. Водородът може да осигури останалата част“, казва той.
Възобновяемата енергия е 46,9% от потреблението на енергия в Германия през 2022 г., а останалата част идва от въглища, ядрена енергия и природен газ. В Европа последните налични данни от 2021 г. сочат около 22% потребление на възобновяема енергия от общото за региона.
Плановете за захранване на индустрията чрез водород в Германия още са в начален стадий, като изграждането на първата тръбопроводна мрежа за водород беше одобрено миналия декември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Първата плаваща вятърна турбина в Черно море ще е на наша територия
Германска компания строи вятърен парк за 500 млн. евро в Македония

Печалбата на българската банкови система нараства с 66.9% на годишна база до 393.7 млн. лева за първите два месеца на тази година, сочат данните на Българската народна банка. Нетният резултат е със 158 млн. лева по-висок спрямо същия период на миналата 2022 година.
Приходите от лихви на банките у нас нарастват с 60% на годишна база или 317 млн. лева до общо 842 млн. лева към края на февруари. Разходите за лихви записват ръст от внушителните 208% спрямо първите два месеца на миналата година до общо 154 млн. лева.
Приходите от такси и комисиони на банковата система нарастват с 12.5% на годишна база до общо 288.2 млн. лева за първите два месеца на настоящата година. За сравнение, през същия период на миналата година приходите от такси и комисиони достигаха 256 млн. лева.
Разходите за такси и комисиони на банките възлизат на 58.9 млн. лева към края на февруари тази година, спрямо 44.4 млн. лева година по-рано.
Какви са средните такси за теглене на пари от банкомат у нас?
Активите на банковата система достигат 158.3 млрд. лева към края на февруари тази година, спрямо 138.3 млрд. лева към края на същия период на предходната година.
Отношението на ликвидно покритие в края на февруари възлиза на 234.9% (при 247.7% в края на януари). Ликвидният буфер и нетните изходящи ликвидни потоци са съответно 43.8 млрд. лв. и 18.6 млрд. лв. в края на февруари (при 42.2 млрд. лв. и 17.0 млрд. лв. в края на предходния месец), сочат данните на БНБ.
Банките у нас стартираха годината с ръст в печалбата
Общите брутни кредити и аванси през февруари спрямо предходния месец януари нарастват с 1.8 млрд. лв. (1.8%) до 103.7 млрд. лева. Вземанията от кредитни институции се увеличават с 849 млн. лева. (5.5%) до 16.2 млрд. лева. В брутния кредитен портфейл на банковата система е отчетен растеж с 988 млн. лв. (1.1%) до 87.5 млрд. лева.
Кредитите за други финансови предприятия се увеличават с 405 млн. лв. (6.4%) до 6.7 млрд. лева, а тези за нефинансови предприятия – с 268 млн. лева (0.6%) до 45.3 млрд. лева.
Кредитите за домакинства нарастват с 321 млн. лева (0.9%) на месечна база до 34.5 млрд. лева в края на периода.
През месеца намаляват кредитите за сектор държавно управление – с 6 млн. лв. (0.6%) до 923 млн. лв.
Спрямо края на януари 2023 г. депозитите в банковата система се увеличават с 1.6 млрд. лв. (1.2%) до 135.8 млрд. лева.
Ръст на лихвите по депозитите и жилищните кредити
Нарастват депозитите на нефинансови предприятия – с 926 млн. лв. (2.2%) до 43.3 млрд. лв., както и тези на домакинства – със 767 млн. лв. (1.0%) до 75.3 млрд. лева.
Увеличават се също депозитите на кредитни институции (със 189 млн. лв., 2.3%) и на сектор държавно управление (със 70 млн. лв., 1.6%) до съответно 8.3 млрд. лв. и 4.5 млрд. лв. в края на февруари.
Намаляват депозитите на други финансови предприятия (с 305 млн. лв., 6.6%) до 4.3 млрд. лв.
Собственият капитал в баланса на банковата система в края на февруари е 17.7 млрд. лв., или с 274 млн. лв. (1.6%) повече спрямо края на януари. Увеличението му през месеца се дължи на растежа на печалбата.
Увеличение и на депозитите, и на кредитите през февруари
Размерът на разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на февруари 2023 г. е 27 млн. лв., с 34 млн. лв. (55.4%) по-малък от отчетения година по-рано.

Заводът на японската автомобилна компания Toyota в Санкт Петербург днес е бил предаден на руската държавна организация „Нами“, гласи съобщение на министерството на промишлеността и търговията, цитирано от Reuters.
„Сделката предвижда пълно предаване на сградата на завода, оборудването и земята“, се посочва в съобщението.
„Нами“ е държавен институт за изследвания и развитие в сектора на автомобилостроенето. Преди това той вече пое управлението на заводите на Renault и Nissan в Русия. Toyota мисли на кого да продаде свой завод в Русия

По-рано този месец най-големият автомобилен производител обяви, че обмисля какво да прави със завода, след като миналата година първо замрази, а после изцяло спря производството.
От промишленото руско министерство обявиха, че ще се опитат да пуснат завода в действие, колкото се може по-скоро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Toyota и Honda с най-високите увеличения на заплатите от десетилетия
За трета поредна година: Toyota е №1 в света по продажби