Летището в Истанбул, което е най-голямото в Турция и едно от най-големите в света, е обслужило повече от 160 милиона пътници, откакто започна да работи преди 4 години. Аерогарата се превърна в един от най-важните транзитни центрове във въздушния транспорт, откакто беше официално отворена в края на октомври 2018 г., преди да започне да функционира напълно през април 2019 г.
Летището играе важна роля в утвърждаването на Истанбул като основен регионален транспортен център. Повече от 1,1 милиона самолета са кацнали и излетели от летището през четирите години, превозвайки над 160 милиона пътници, съобщи в изявление турският министър на транспорта и инфраструктурата Адил Караисмаилоглу.

Според министъра за кратко време новото летище на Истанбул е успяло да надмине конкурентите си по света както по брой пътници, така и по брой полети. „Летище Истанбул продължава силната си тенденция, която постигна с нормализиране след COVID-19. Летище Истанбул зае своето място сред най-важните транзитни центрове в света и бързо се превърна в най-натовареното летище в Европа“, подчертава Караисмаилоглу, цитиран от Daily Sabah.
Летището се намира северно от Арнавуткьой в европейската част на Турция, близо до брега на Черно море. То е база на националния превозвач на Турция – Turkish Airlines, която от години е сред най-големите авиокомпании в Европа. Наскоро авиокомпанията се преименува на Türkiye Airlines (на турски Türkiye Hava Yolları – Авиокомпанията на Турция). След Турция и Turkish Airlines сменя името си

Следващата цел: Най-голямото летище в света
В настоящия си етап на развитие Истанбулското летище може да обслужва 90 милиона пътници годишно. Макар това да е голяма цифра, това е много по-малко от потенциалния му капацитет да обслужва 200 милиона пътници, щом бъде напълно завършено. Това ще го превърне най-голямото летище в света. Всичките четири етапа от строителството и разширяването на летището, включително 6 писти, се очаква да бъдат завършени до 2028 г.
Караисмаилоглу изтъква, че аеропортът е обслужил близо 20 милиона пътници през третото тримесечие на тази година, което го прави най-натовареното летище в Европа. През него са преминали около 47,57 милиона пътници от януари до септември тази година, по думите на министъра, който се позовава на данни от Международния съвет на летищата в Европа.

NEW DATA ✈️ During peak summer months, Europe’s airports saw passenger volumes recovering to 88% of pre-pandemic volumes. See our graphics for Top 10 airports per traffic volumes in Q3 2022. 👇More info in our Press Release: https://t.co/k4fAaDP00Q pic.twitter.com/wSymPbPW0J
— ACI EUROPE (@ACI_EUROPE) October 27, 2022

По данни на организацията през миналата година летището е обслужило около 37 милиона пътници въпреки прекъсванията, причинени от пандемията от коронавирус, и така се превръща в най-натовареното в Европа за втора поредна година.
Аеропортът в Истанбул за първи път се превърна в най-използвания на Стария континент през 2020 г., само година след отварянето си, когато обслужва около 23,4 милиона пътници. Голяма роля за това изигра решението на Турция да позволи на пътниците да влизат свободно в страната в опит да увеличат приходите от туризъм. Само за 3 месеца: Турция спечели 18 милиарда долара от туристите

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Turkish Airlines се мести на Летище Истанбул

Руският държавен гигант „Газпром“ е добил 344 млрд. куб. метра природен газ между януари и октомври, или с 18,6% по-малко на годишна база, според отчет на компанията, публикуван в профила ѝ в Telegram. Причината за намалението е свиването на търсенето. Войната удари и Русия: Огромен срив за „Газпром“
Още по-фрапиращи са данните за износа, като според статистиката той намалява с почти 43% до 91,2 млрд. куб. метра, макар компанията да твърди, че изпълнява всички потвърдени заявки. От април насам „Газпром“ обаче спря доставките на газ за редица свои клиенти, включително и България. От „Булгаргаз“ посочват, че изпълняват своите ангажименти по договора и изпращат всеки ден заявки, които се връщат с „потвърждаване на нулеви количества“.
От публикацията на газовия гигант става ясно, че на руския пазар потреблението спада с 5,6%, или 11 млрд. куб. метра. В нея се посочва, че има ръст на износа на газ за Китай по тръбопровода „Силата на Сибир“, но няма подробности за доставените обеми.
В „Газпром“ отчитат още спад на търсенето на газ в световен мащаб, което се дължи на страните от ЕС и Великобритания. Данните на компанията сочат, че към края на септември световното потребление на газ се свива с 40 млрд. куб. метра. „Газпром“ разкри кога ще пусне газа по „Северен поток 1“

„Газпром“ ограничи подаването към някои от най-големите си пазари в Европа, а необичайно топлото време поддържа потреблението ниско и позволява на европейските държави да запълнят газовите си хранилища до почти 95%. Русия обаче спира газа към Европа и само пълните газови хранилища няма да са достатъчни, за да предпазят домакинствата през зимата по време на пиковото търсене. Според „Газпром“ в някои държави вече са започнали да потребяват газа от газохранилищата. Европа има прекалено много газ. Идва ли краят на проблемите?
„Европа може да се сблъска с недостиг на около 800 млн. куб. метра газ на ден без руски доставки при голямо търсене“, заяви главният изпълнителен директор на „Газпром“ Алексей Милер. „Газпром“ заплаши Европа с шокираща цена на газа през зимата
Данните на Gas Infrastructure Europe към 31 октомври обаче не потвърждават тази информация.
Дневните потоци през Украйна са били средно 42 млн. куб. метра през октомври, докато преносът през „Турски поток“ към Европа е бил средно около 29 млн. куб. метра на ден. Европа ще получава руски газ главно през „Турски поток“
Украинските газохранилища са пълни до малко под 1/3 от капацитета си. Страната има голям обем за съхранение на газ заради ролята ѝ на транзитен център на руския газ през миналите години – към 31 млрд. куб. метра. Страната се нуждае от 19 млрд. куб. метра, за да покрие зимното потребление. Украйна не купува директно газ от „Газпром“ от 2015 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Путин e готов да пусне газа за Европа, но по неговите правила
Русия обвини Европа за спрения „Северен поток 1“
Путин предупреди: Европа я чака енергийна катастрофа
Европа е заплашена да остане без газ в най-лошия момент
Газпром: Палач или спасител на Европа от газовото бедствие?
Газпром ощети акционерите си с десетки милиарди и се срина жестоко
 
Експерт: Един ден Русия ще се моли на Европа да купува газ от нея

В края на октомври бюджетът на държавата вече влезе в червеното, като е с дефицит от 20 млн. лв. Първите 9 месеца на годината държавната хазна беше с превишение на приходите над разходите, като в края на септември излишъкът бе около 1 млрд. лв.
„В последните два-три месеца на годината по традиция се правят по-голямата част от капиталовите разходи – държавата се разплаща за инфраструктурните проекти и ремонти в страната, които обикновено се извършват през летните месеци“, обясни преди време служебният финансов министър Росица Велкова.
От МФ уточняват, че през октомври е върнат и голям данъчен кредит към фирмите по ЗДДС и това е причината да бъде изчерпан почти 1 млрд. лв. През октомври нараснали и социалните разходи, в това число и преизчислените по-големи пенсии.

Приходите в бюджета в края на октомври достигат 50,232 млрд. лв., с ръст от 19,2 % спрямо същия период на 2021 г. Данъчните постъпления се увеличават номинално спрямо октомври 2021 г. с 4,616 млрд. лв., неданъчните – с 3,450 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (главно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са сходни до тези за същия период на 2021 г.
Значителният ръст на неданъчните приходи е заради отчисленията във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от печалбата на публичните предприятия от сектор „Енергетика“ за компенсации на небитовите потребители на ток. 
Бюджетните разходи към октомври са 50,252 млрд. лв., а преди година са били 41,406 млрд. лв. Само за последния месец са изхарчени над 6,2 млрд. лв.
Финансовото ведомство информира, че към месец септември парите във Фискалния резерв са 13,2 млрд. лв., част от които са набрани с дългови емисии.
Припомняме, че бюджет 2022 г. е разчетен с недостиг от 6,2 млрд. лв. или 4,1% от БВП. Според служебния финансов министър е възможно годината да приключи с по-нисък бюджетен дефицит от 3,4%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бюджетът е на плюс с 570 млн. лв. за месец май