Властите в САЩ възнамеряват до 2030 г. да предоставят 9 млрд. долара за запазване на горите в цял свят, ако Конгресът одобри плана, съобщи на сайта си Белият дом. Да се омъжиш за дърво: Над 70 дървета си намериха невести, за да се спасят от сеч
Планът за запазване на световните гори е първият по рода си правителствен план, който ще даде начало на десетгодишни усилия за запазване на горите и другите екосисетми, които поглъщат по-голямата част от въглеродния диоксид. В плана са посочени намеренията до 2030 г. да се предоставят до 9 млрд. долара по линия на финансирането на международни програми за борба с измененията на климата. В съобщението се отбелязва, че подобна сума може да бъде отпусната със съгласието на американския Конгрес.
Обявеният план подкрепя целите на международната общност до 2030 г. да спре намаляването на площта на естествените гори – инициатива, към която Вашингтон се присъедини по-рано. В помощ на планетата Земя
Освен въпросното финансиране планът съдържа задачи за стимулиране на мерките по запазване на горските екосистеми, за привличане на инвестиции в тази област, както и създаване на база и система от данни, свързани с охраната на горите.

Българската индустрия е твърдо против сериозното поскъпване на природния газ за промишлените предприятия и иска преразглеждане на цената на „синьото гориво“ за ноември.
Това заявяват от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) в отворено писмо до премиера, министъра на енергетиката, министъра на икономиката и председателя на КЕВР.

Оказа се, че задържането на цената за бита ще бъде за сметка на индустрията – докато битовите потребители и топлофикациите ще плащат малко по-малко, цената за бизнеса се вдига с 27% – на 119,87 лева на мегаватчас. Това очаквано разгневи промишлените консуматори, които нарекоха новите цени непосилни и настояха за по-справедливо ценообразуване.  
„Настояваме „Булгаргаз“ ЕАД да внесе ново изменено заявление за утвърждаване на цените на природния газ за м. ноември, в което да са взети предвид всички фактори, които позволяват намаляването на заявената за утвърждаване цена!
Настояваме КЕВР да отмени решението си и да излезе с ново, в което справедливо се разпределят ползите от договореността между „Булгаргаз“ и „Газпром експорт“ измежду всички потребители. Няма как за едни потребители да има намаление, а за други – увеличение!“, категорични са от КРИБ и БФИЕК. Готвят ново голямо поскъпване на газа през ноември
„Докога КЕВР ще се държи като поделение на социалното министерство? Утре като няма индустрия, кой ще „доплаща“ евтината електроенергия и евтиното парно за населението!?“, питат риторично те. 

Бизнес организациите заплашиха да оспорят повишената цена в съда и да сезират Европейската комисия, ако исканията им не бъдат удовлетворени.
Ето целия текст на отвореното писмо:
Относно: 27% увеличение на цените на природния газ „само за някои“ през ноември
Категорично протестираме в енергийна криза индустрията да се товари с непосилни цени на природния газ. Решението на КЕВР премина всички граници!? Как ще привличаме инвеститори? Като с административни актове застрелваме икономиката?! Утре като няма индустрия, кой ще „доплаща“ евтината електроенергия и евтиното парно за населението!?
Удачно е да попитаме: „Докога КЕВР ще се държи като поделение на социалното министерство?“
Регулаторът изпрати послание към икономиката. И то е:
„Инвеститори, бягайте далеч от тази страна!“
Индустриалните предприятия ще заплащат през този месец природния газ на цена с близо 30% по-висока от утвърдената от КЕВР! Регулаторът многократно е заявявал, че той утвърждава, а не определя цената на природния газ. С други думи се предполага, че комисията следва да е гарант за справедливостта на цената, предложена от „Булгаргаз“ ЕАД. Това е пореден пример за кръстосано субсидиране от страна на енергоинтензивните индустриални потребители към регулирания пазар. И е поредната тежест, която те трябва да понесат по време на пандемия!
Настояваме „Булгаргаз“ ЕАД да внесе ново изменено заявление за утвърждаване на цените на природния газ за м. ноември, в което да са взети предвид всички фактори, които позволяват намаляването на заявената за утвърждаване цена!
Настояваме КЕВР да отмени решението си и да излезе с ново, в което справедливо се разпределят ползите от договореността между „Булгаргаз“ и „Газпром експорт“ измежду всички потребители. Няма как за едни потребители да има намаление, а за други – увеличение!
Съгласно договорите за доставка между индустриалните потребители и „Булгаргаз“ ЕАД, промишлеността заплаща газа си по предложената, а не по утвърдената цена, въпреки че формално става дума за свободен пазар! Българската индустрия ще плаща през ноември 119,87 лв./MWh, а не 93,19 лв./MWh. Цената за октомври беше 94,54 лв./MWh. На годишна база това увеличение ще струва на БФИЕК 187 млн. лв. „Намалението“ на цената се оказа „увеличение“ за индустрията с 27% спрямо октомври!
Същевременно производствата в България продължават да плащат най-високата цена на електроенергията в Европа, а енергоинтензивната индустрия я няма на картата на правителството. 
Топлофикационните предприятия получават защита от цената на газа и преференции на пазара на електроенергия, а на производствените предприятия им се каза да се справят сами!
Продължава кръстосаното субсидиране на потребителите на топлинна енергия от страна на бизнеса – сега вече и чрез цените на природния газ! Веднъж завинаги трябва да стане ясно, че толерираната от КЕВР политика противоречи на основен принцип, заложен в Закона за енергетиката и в европейските директиви, забраняващ кръстосаното субсидиране. Индустриалните предприятия са принудени да плащат необосновано по-висока цена, заради определените по-ниски цени на природния газ за топлофикациите и за крайните снабдители.
Ситуацията е без прецедент в ценообразуването на природния газ у нас!
Настояваме за подаването на ново заявление от страна на „Булгаргаз“ ЕАД, отмяна на решението на КЕВР и справедливо разпределяне на ползите от договореността между „Газпром експорт“ и „Булгаргаз“.
Ако КЕВР не реагира, настояваме за оставката на председателя ѝ, а въпросът ще бъде отнесен до компетентния съд и Европейската комисия.“

Във вторник Pfizer отново повиши прогнозата си за печалбата и приходите си за 2021 г., подкрепена от последния ръст на ваксинациите срещу COVID-19, включително регулаторни одобрения за подсилващи ваксини и ваксиниране на по-младите. BioNTech ще строи завод за ваксини в Африка
Сега производителят на лекарства очаква 2,3 млрд. дози от ваксината срещу COVID-19 през 2021 г., която произвежда съвместно с германската компания BioNTech, което е с 200 млн. повече от предишната му прогноза през юли. Така общите приходи от ваксината през 2021 г. ще достигнат 36 млрд. долара, спрямо 33,5 млрд. долара, предаде БГНЕС.
От Pfizer заявиха, че по-високите прогнозни резултати за 2021 г. отразяват приноса на ваксината срещу COVID-19, както и резултатите от по-широкия бизнес на Pfizer.
В петък здравните власти на САЩ одобриха ваксината на Pfizer за деца на възраст от 5 до 11 години, проправяйки пътя на 28 милиона млади американци скоро да се имунизират.
Акциите поскъпнаха след съобщението, което идва по петите на подобни съобщения за приходите на Pfizer през май и юли, които също показаха как ваксината е променила финансовите резултати на компанията през последната година.
През последното тримесечие приходите на компанията възлизат на 24,1 млрд. долара, което е повече от два пъти повече в сравнение с предходната година, като 13 млрд. долара идват от приходи, свързани с ваксината срещу COVID-19.
Печалбата е нараснала до 8,1 млрд. долара в сравнение с 1,5 млрд. долара през предходния период.
Въпреки че финансовите резултати на Pfizer са се подобрили благодарение на ваксината срещу COVID-19, компанията е критикувана от неправителствени организации, че в отношенията си с правителствата по отношение на ваксината поставя печалбите над общественото здраве.
Неотдавнашен доклад на правозащитната група Public Citizen обвини компанията в „изнудване“ на властите и призова правителството на САЩ да упражни по-голямо влияние върху компанията. Pfizer и BioNTech ще произведат 2 милиарда дози от тяхната ваксина през 2021-ва
Pfizer защити поведението си, като заяви в прессъобщението от вторник, че планира да продаде на правителството на САЩ един милиард дози „на цена с нестопанска цел, които да бъдат дарени на най-бедните страни в света без заплащане от тези страни“.

Говори се, че един от най-богатите хора в света, Бил Гейтс, смесва полезното с приятното, докато почива в Турция, съобщава sozcu.com.tr, цитиран от БГНЕС. Бил Гейтс купи веригата хотели Four Seasons
Изданието съобщава, че Гейтс е закусвал във вилата на един от водещите бизнесмени в Турция.
Изданието твърди, че основателят на Microsoft търси около 741 акра земя, в която да инвестира, в района на Мугла и Айдън, и че се е свързал с бизнесмени и компании в Турция относно покупката. Твърди се, че за тази цел той планира да удължи почивката си в Бодрум с още една седмица.
Пристигайки преди около седмица с две яхти – 107-метровата луксозна яхта „Лана“ и „Уейфайндър“ с 30 охранители на борда, Гейтс започна от Бодрум, след което прескачаше от залив на залив в Кушадасъ, Дидим, Гьокова, Датча, Фетие и Мармарис, преди да се върне в Бодрум.
След като хвърлил котва в Бодрум, Гейтс и антуражът му пристигнали във вилата с моторна лодка.
По информация на CNN-Turk милиардерът е празнувал рождения си ден на 28 октомври на яхтата си край Фетие. Партито по случай празника е продължило около четири часа. Рожденикът е посрещнал 50 гости, сред които е бил и милиардерът Джеф Безос, предаде dir.bg.
Това не е първият случай, в който се появяват слухове за инвестиции на Гейтс в Турция.
Още през април в социалните медии и няколко местни новинарски сайта се появиха спекулации, че Гейтс е купил 22 000 акра земеделска земя в Тракия, в резултат на което цените на земята в района бързо се повишиха. Къде влага парите си най-богатият американец
Сегашното посещение на Гейтс в Турция е второ в рамките на четири месеца.

Турското правителство се готви да увеличи заплатите и да намали някои данъци, за да подкрепи домакинствата с по-ниски доходи, които са особено засегнати от високата инфлация, казаха пред Reuters двама висши служители, запознати с плана за използване на относително силния бюджет на страната.
Публичните финанси на Турция са силни в сравнение с други развиващи се държави, което ѝ дава възможност за потенциални фискални стимули. Бюджетният дефицит е спаднал до 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) досега тази година и се очаква да бъде около 3,5% за тази и следващата година.
Фискалната подкрепа ще има за цел да компенсира натиска върху по-уязвимите домакинства от инфлацията, достигаща близо 20%. Турското министерство на финансите засега се въздържа от коментар.
Министърът на семейството и социалните услуги Деря Яник обеща, че ще бъдат предоставени 2,5 милиарда лири (262,2 млн. долара), за да се облекчат разходите за гориво и електричество на нуждаещите се граждани през зимата. Крахът на лирата вкара в бедност 18 млн. души в Турция
Сред опциите, които се разглеждат, е вдигане на минималната работна заплата с повече от инфлацията, както и облекчаване на нарастващите разходи за енергия и повишаване на заплатите на някои държавни служители.
Държавният бюджет има възможност да поеме допълнителните финансови разходи, които вероятно ще се реализират в началото на 2022 г. „Работи се така, че тези с ниски доходи да бъдат засегнати по-малко от инфлацията“, казва висш държавен служител, цитиран от Reuters.
Проклятието на инфлацията
Президентът Реджеп Тайип Ердоган е изправен пред трудни избори през 2023 г., а рейтингът му намалява заради инфлацията и ръста в цените на основни продукти и услуги. Под натиска от Ердоган за парични стимули, Централната банка на Турция изненада пазарите, като се насочи към облекчаване на политиката през септември и рязко намали основната си лихва до 16% през последните два месеца. В резултат на това турската лира се срина до най-ниските нива за всички времена, което допълнително засили ценовия натиск чрез вноса.
Постоянно високата инфлация отдавна е проблем за турската икономика. Овладяването на цените беше едно от първите най-важни постижения в почти 20-годишното управление на Ердоган. Но цените отново се покачват и то с двуцифрено темпо през по-голямата част от последните 5 години. Инфлацията в Турция продължава да расте
Данните от сряда вероятно ще покажат, че годишната инфлация се е ускорила до над 20% през октомври, според проучвания, надхвърляйки този психологически праг за първи път от началото на 2019 г. Общата инфлация се повдига от покачването на цените на храните, горивата и тютюна, както и обезценяването на турската лира. Цените в Турция вече стават жестоки
Цените на дребно в най-големия град в страната Истанбул се повишиха с 3,29% на месечна база през октомври с годишен ръст от 20,76%, съобщи Търговската камара на Истанбул в понеделник. В същото време турските власти водят яростна битка за ограничаване на цените и хвърлят цялата вина върху търговците. Турция глоби зверски големи супермаркети заради високите цени 
През септември годишната инфлация скочи до 19.58% на годишна база и с 1.25% на месечна база. За последно стойността ѝ беше над 20% през януари 2019 г.
Миналата седмица Централната банка на Турция повиши прогнозата си за инфлация в края на годината до 18,4% от 14,1%. Преразглеждането се дължи главно на по-високите разходи за внос и цените на храните.Цените летят в космоса: Какво става в Турция?
Проучване на Bloomberg също предвижда инфлацията на потребителските цени да достигне 20% на фона на покачващите се разходи за енергия в следващите месеци. Прогнозите за инфлация в края на годината варират от 20,5% до 17,4% въз основа на проучване на Reuters сред 14 икономисти.
Бюджетът остава стабилен
Бюджетът обаче остава много стабилен. През август кредитната агенция Fitch Ratings заяви, че публичните финанси на Турция „продължават да бъдат ключова сила за рейтинга“, отбелязвайки, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет ще намалее до 3,9% от БВП тази година, доста под прогнозата от 5,8% за другите развиващи се държави.
Бюджетният дефицит на страната се движеше около 1% до 2016 г., когато започна да нараства до прогнозираните от правителството 3,5% за 2021 и 2022 г.
Бюджетният дефицит за последните 12 месеца е 95,8 млрд. лири (10 млрд. долара) към септември благодарение отчасти на нарастващите приходи от данък върху доходите и потреблението, според Oyak Securities.