Балансът между професионалния и личния живот често се смята за ключ към всичко – от здравословния начин на живот до психологическо благополучие. Затова за всеки, който обмисля да се премести в чужбина, е важно да разбере отношението към работата в съответната страна.
Кои страни могат да се похвалят с най-добра хармония между професионалния и личния живот? BBC търси отговора през преглед на Глобалния индекс на баланса между професионалния и личния живот за 2023 г. от HR-технолигичната компанията Remote. Той взема предвид аспекти като годишен отпуск, плащането на полнични и размера на платения отпуск по майчинство. Разгледани са данните за баланса между професионалния и личния живот на ОИСР, които анализират колко часа работят служителите и колко време хората отделят за отдих и лични грижи в 22-те страни членки на организацията.
5-те най-високо класирали се държави 
Нова Зеландия

Снимка: iStock
Нова Зеландия е начело в класацията на Remote с 26 платени седмици отпуск по майчинство, което се дължи на сравнително високата минимална заплата, 32 дни задължителен годишен отпуск и минимум 80% от заплалтата като задължително обезщетение по болест.
„Но повече от всяка конкретна политика, цялостната култура е тази, която прави работата по-спокойна“, казва Ерин Пари, канадка, която живее в Нова Зеландия и работи в областта на маркетинга.
„Като канадец имаш такова отношение към работата, че можеш да я свършиш „или да умреш“, казва тя. „Просто не знаех как ще преживея това“. Когато посещава Нова Зеландия през 2015 г., страната сякаш ѝ предлага различен подход – който, след като се премества там за постоянно през същата година, до голяма степен оправдва очакванията.
Разбира се, Нова Зеландия не е идеална. Данните на ОИСР показват, че 14% от служителите работят над 50 часа седмично, повече от средното за ОИСР равнище от 10%. И отделят малко по-малко време от средното за ОИСР, 14,9 часа на ден, за лична грижа (като хранене и сън) и свободно време (включително прекарване на време със семейството и приятелите, хобита и гледане на телевизия). Пари посочва, че някои от държавните помощи, които предлагат други богати страни, като застраховка на работниците в случай на безработица, не се предоставя от Нова Зеландия, а разходите за грижи за децата са високи и се увеличават.
Освен това спокойният подход към работата в Нова Зеландия може да има и недостатъци. „Ако се опитвате да свършите нещо и то спешно, просто е невъзможно“, казва Пари. „Декември например е направо за отписване – хората просто спират да отговарят на имейли и нищо не се случва“, добавя тя.
Въпреки това, казва Пари, културният подход на Нова Зеландия към баланса между работата и личния живот е трудно да се победен. „Основните приоритети на хората са семейството, благосъстоянието, отдихът, пътуванията“, казва тя. „Те наистина възприемат времето си като много ценно и вярват, че работата е средство за постигане на целта – а не целият ти живот.“
Испания

Снимка: iStock
Испания е на второ място в класацията благодарение на предимства като 26 дни задължителен годишен отпуск. Междувременно според данните на ОИСР работниците в Испания отделят най-много часове от деня си на отдих и лични грижи извън всяка друга страна, освен Италия и Франция. Само 2,5% работят по-дълго от стандартното си работно време.
Това не е изненада за Изабел Клигер, автор на пътеписи, която е живяла в Швеция, Обединеното кралство, Ирландия а от 2010 г. – в Барселона. „В Обединеното кралство и Ирландия толкова много хора прекарват цялото си време на работа, а когато не работят, общуват с колегите си“, казва тя.
В Испания обаче не е така. „Когато срещнете хора тук, те не те питат веднага с какво се занимавате. И не говорят за работа извън нея“, обяснява тя. „Може би, ако се срещнете с някого за питие направо от работа, той може да каже: „Имах най-лошия ден.“ А след 10 минути вече да говорите за нещо друго.
Въпреки това, често можем да чуем испанците да казват, че работят много дълго, отбелязва тя. Отчасти това се дължи на промяната на работното време. Преди, традиционният работен ден е бил от 08:30 до 13:30 часа, с един или два часа сиеста, която приключвала в 19:00 или 20:00 часа. Но сиестата намалява от години. В резултат на това някои работници вече не ползват обедната почивка, а остават в офидса до късно. За да се пребори с тази промяна, през 2016 г. тогавашният министър-председател на Испания влезе в заглавията, като обяви, че иска работният ден да приключва в 18:00 часа.
Въпреки това по последни данни на ЕС испанците работят средно 37,8 часа на седмица – само с около 20 минути повече от средното за Европа. За онези компании, които още практикуват дълги обедни почивки през лятото, е разпространена петъчна традиция, наречена jornada intensiva: вместо обедна почивка служителите си тръгват от офиса в 15:00 часа. „Резултатът е култура, която за нея има своите приоритети“, казва Клигер. „Не живеете, за да работите. Работите, за да живеете“.
Дания

Снимка: iStock
Малцина разбират повече от Хелън Ръсел, автор на книгата „Годината на датския живот“, която живее в Дания вече повече от десетилетие, предимствата на баланса между професионалния и личния живот. „Работих като журналист в Лондон в продължение на 12 години“, казва тя. „Работех часове наред. Беше натоварено. С пътуването от и до работното ми място в Лондон често оставаше много малко „живота“ в частта за баланса между работата и личния живот. Просто си мислех, че това е нормално. И тогава се преместихме тук.“
Освен всичко друго, това, което прави впечатление е колко строга е границата между „работа“ и „живот“. „Работният ден започва в 08:00 ч. Хората обикновено затварят компютрите си в 16:00 ч.“, казва тя. Тъй като децата обикновено трябва да бъдат взети от детската градина около 16:00 часа, всички – дори и тези без деца – приключват работния си ден тогава. „Между 16:00 и 19:00 часа всеки ден има семейно време, в което семействата са заедно. Може би отговаряте на няколко имейла, след като децата са си легнали, но иначе сте приключили. А това означава, че и на хората без деца е позволено да отделят свободното си време и хобита със същия приоритет, който родителите предоставят на децата си.Напълно приемливо е да запишете в дневника си: „Трябва да отида на фитнес“ или „Имам курс по бадминтон“.
Това приоритизиране на баланса между професионалния и личния живот е установено и в класациите на ОИСР и Remote. Само 1% от датските служители работят над 50 часа седмично, много по-малко от страни като Италия (3%) или от средното за ОИСР (10%). Освен това те отделят 15,7 часа на ден за лично и свободно време, което е повече от средното за ОИСР. Гъвкавата работа е подкрепена – в действителност схемата Flexjobs, в която работниците могат да поискат различни работни часове, модели или дори по-малко физически натоварващи задачи, стартира още през 1998 г.
Освен това страната предлага 36 дни задължителен годишен отпуск, което е сред най-високите нива сред богатите страни, а работниците се изплаща 100% от заплатата има за болнични.
Франция

Снимка: iStock
По данни на ОИСР хората във Франция разполагат с 16,2 часа на ден за лично и свободно време, като по този показател отстъпват само на Италия. В класацията страната се нарежда на 3-о място – по-специално с един от най-големите брой дни за задължителен годишен отпуск – 36.
Всъщност, дори в оживен град като Париж, казва Сара Мичо, канадски предприемач и фрийлансър, преместила се в столицата през 2021 г., местните жители дават приоритет на времето извън работа. „Френската култура насърчава чувството за релаксация и почивка“, каза тя. Пример за това е културата на кафенетата: тя казва, че е обичайно да се видят хора, които седят и си почиват навън по всяко време на деня, особено когато времето е хубаво – и не само с приятели или колеги, но и на спокойно кафе насаме.
Разбира се, това още зависи от индустрията и професионалната ролята, казва тя. Мичо е била на стаж в модната индустрия, където работното ѝ време е било от 10:00 до 19:00 – и много други хора също са пътували до вкъщи по това време. Всъщност 8% от служителите във Франция работят над 50 часа седмично, което е по-малко от средното за ОИСР, но още е по-високо от много други страни с най-добри резултати.
Но като цяло, подходът е балансиран, с акцент върху културата, а приоритетното финансиране на изкуствата и културата във Франция е от значение, добавя тя. „Това също помага да се осигури баланс от натоварения професионален живот. В метрото виждате предстоящи изложения или събития, които се рекламират“, казва тя. „Има повече усещане, че имаш живот извън работата си.“
Италия

Снимка: iStock
Популярната италианска фраза il dolce far niente (сладостта да не правиш нищо) не е само на думи. „Мисля, че италианците са измислили концепцията за баланс между работата и личния живот“, споделя Андрес Урибе-Ороско, адвокат, който работи в Рим, след като е живял в Колумбия и САЩ. „Хората не тичат постоянно като пилета без глави в имено на „работа, работа, работа“.
Данните на ОИСР потвърждават това. Служителите на пълен работен ден отделят 69% от деня си – 16,5 часа – за лични грижи и свободно време. Това е с 1,5 часа повече от средното за ОИСР, което я прави страната от общността, в която хората разполагат с най-много свободно време. Същевременно, докато 10% от служителите в ОИСР работят много дълго (над 50 часа седмично), в Италия това са само 3%.
„Хората смятат, че италианците не работят. Не, италианците работят много. Те просто са продуктивни. Правят това, което трябва, и го правят бързо, за да могат да се насладят на дългите си паузи за кафе“, казва Урибе-Ороско.
Разбира се, има и недостатъци. В страната има по-висока безработица и по-ниски средни заплати от много други страни от ОИСР, например. Италия също се представя много по-зле – заемайки 22-ро място – в класацията, която взема предвид аспекти като общия индекс на щастие и включването на ЛГБТК+.
Липсата на култура на бързане може да се отрази и на ежедневната ефективност. Когато живееш в Италия, за посещение на пощата, като например подновяване на разрешително за строеж – около половин ден. Предимството? Вместо да го възприемат като на „изгубено“ време, хората го усещат като потенциално свободното време. И ако носите винаги със себе си добра книга, откривате il dolce far niente дори при най-неочаквани обстоятелствата.
Източник: BBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
7-те държави, в които има най-добър баланс между работа и личен живот
Как да намерите време за работата, брака и децата ви
3 съвета за по-добър баланс между работата и свободното време
България попадна в топ 3 в ЕС по продължителност на работната седмица

Баща и син обсъждат икономии в бюджета.
Детето казва:
– Тате, да изгоним мама а, какво ще кажеш?
– Защо бе, Ванко?
– Ами аз вече не суча, ти не спиш с нея, само заради комшията ли да я храним?

Чудили ли сте се как да преобразите дигиталния си свят бързо и лесно? А замисляли ли сте се за опцията лаптопи втора ръка? Те може да са точно това, от което се нуждаете, за да отключите нови възможности без да правите компромиси с качество или функционалност. Вижте защо по-долу.

Рентабилно решение

Лаптопите втора ръка са далеч по-изгодна инвестиция в сравнение с чисто новите модели, макар и характеристиките им често да са сходни. Можете да намерите подходящото за вас устройство на достъпна цена без да се налага да правите икономии с качеството.

Екосъобразни

При покупка на лаптоп втора ръка, вие не само правите икономия, но и допринасяте за едно по-устойчиво бъдеще. Така помагате да се намали необходимостта от ново производство и спестявате от всичката енергия, ресурси и материали, които се използват за създаване на нови устройства. 

Многообразие

Можете да избирате измежду множество модели лаптопи втора ръка и да се спрете на този, който перфектно отговаря на вашите изисквания. Ако обичате видео игри, насочете се към лаптоп с мощен процесор и добра видео карта. Ако ще го използвате главно за работа, спрете се на модел с дълготраен живот на батерията, за да може да разчитате на него навсякъде и по всяко време.

Контрол на качеството

Лаптопите втора ръка са щателно тествани и пригодени да работят като нови. Преди да стигнат до вас, те минават през множество диагностики и проверки на качеството. А когато пазарувате от надеждни продавачи или сертифицирани магазини, устройствата идват с гаранция и така можете да сте още по-сигурни в качеството им.
Бъдете в крак с новите технологии и преобразете вашия дигитален свят с лаптоп втора ръка. Избирайте между множество модели на добри цени и бъдете спокойни, че правите надеждна и екосъобразна покупка.

Броят на заетите лица е нараснал с 0,3% в еврозоната и с 0,2% в ЕС през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо предходното тримесечие, сочат разпространени днес данни на Евростат, публикувани на сайта.
През третото тримесечие на 2023 г. заетостта се повиши с 0,2% и в двете зони.
В сравнение със същото тримесечие на предходната година, за периода октомври-декември на 2023 г. заетостта е нараснала с 1,2% в еврозоната и с 1% в ЕС, след като се повиши с 1,4% в еврозоната и с 1,2% в ЕС през трето тримесечие на 2023 г. на годишна основа.
За цялата 2023 г. броят на заетите лица е нараснал с 1,4% в еврозоната и с 1,2% в ЕС, след съответно ръста от 2,3% и 2% в двете зони през 2022 г.

Снимка: iStock
През последното тримесечие на 2023 г. отработените часове са се увеличили с 0,1% в еврозоната и с 0,2% в ЕС спрямо третото тримесечие. В сравнение с същото тримесечие на предходната година отработените часове се увеличават с 0,7% в еврозоната и с 0,4% в ЕС.
За 2023 г. като цяло броят на отработените часове се е увеличил с 1,3% в еврозоната и с 1% в ЕС, след съответно 3,4% и 2,8% през 2022 г, отчита Евростат.
Ръст на заетостта в държавите членки
През четвъртото тримесечие на 2023 г. Румъния (+1,5%), Малта (+1,4%) и Испания (+0,8%) отбелязват най-висок ръст на заетостта при лица спрямо предходното тримесечие. Най-голям спад на заетостта е отчетен в Латвия (-1%), Финландия (-0,6%) и Полша (-0,2%). С ръст от 0,5% България се класира на 5-о място по нарастване на заетите лица на тримесечна база.

Графика: Евростат
Нива на заетост в еврозоната и ЕС
Въз основа на сезонно коригирани данни Евростат изчислява, че през четвъртото тримесечие на 2023 г. 217,1 млн. души са били заети в ЕС, от които 169,3 млн. са били в еврозоната.
Производителност на труда
През четвъртото тримесечие на 2023 г. производителността на база лица е намаляла с 1,1% в еврозоната и с 0,8% в ЕС спрямо същото тримесечие на предходната година.
Въз основа на отработените часове производителността спрямо същото тримесечие на предходната година се е понижил с 1,2% в еврозоната и с 0,7% в ЕС, сочат още данните.
Източник: Евростат
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България попадна в топ 3 в ЕС по продължителност на работната седмица
България е първа в ЕС по ръст на заетостта за първото тримесечие на 2023 г.
Наша съседка е най-добре представящата се икономика в света за 2023 година
 

Бордът на директорите на „Албена“ АД взе единодушно решение да напусне Националния борд по туризъм. Това съобщи за Аctualno.com изпълнителният директор на курорта Красимир Станев.
Фирмата е собственик на едноименния курорт и други големи туристически обекти по Черноморието.
„Организацията става все по-неефективна, затънала е в бюрокрация и изобщо не обръща внимание на реалните проблеми в туризма“, посочи като мотив за решението Станев. 
Още: Какви ще са цените на шезлонгите и чадърите това лято?
Той е разочарован, че бордът е започнал да се меси в политически въпроси. „Не е работа на неправителствена организация да решава кой да е министър на туризма. Ние сме длъжни да работим с който и да е министър“, обясни директорът на „Албена“.
Националния борд по туризъм се подписа под декларация, искаща смяната на министъра на туризма Зарица Динкова.
Станев подчерта, че едва от тази година, след смяната на модела за рекламиране на българския туризъм по света, се забелязва някакъв ефект. „Държавата има пари, но преди те бяха използвани неефикасно, милиони левове бяха изхарчени без никакъв ефект. Дълги години пък се оплаквахме, че на практика няма никаква реклама на България в чужбина“, каза още Станев. 
Министър Динкова успя да мобилизира големи западни туроператори, проведе отлична кампания за летния сезон. Ето и в момента на изложението в Берлин България е много добре представена“, посочи директорът на „Албена“. Станев приветства и реформата при плажовете, където търговете ще бъдат вече открити.
Още: Германски туроператор постави български хотел в световен Топ 25
Той е разочарован и от Българската хотелска и ресторантьорска организация, която, по думите му също се меси в политически въпроси, вместо да решава проблемите в туризма. „Албена“ ще преразгледа участието си и там.
По отношение на предстоящия летен сезон Станев е оптимист и съобщи, че записванията вървят отлично. „Засега всичко е наред, всички в бранша се надяваме само войната да не се разрасне“, каза още директорът на един от големите ни морски курорти.
 

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал в реално изражение с 1,8% през 2023 г. спрямо 2022 г., получен като сума от тримесечни данни, сочат предварителните данни на Националния статистически институт, публикувани днес.
За сравнене, по данни на НСИ през 2022 г. българската икономика се разшири с 3,9%.
За 2023 г. БВП достига номинален обем от 183,743 млрд. лева. Брутната добавена стойност възлиза на 161,194 млрд. лева. Реалният стойностен обем на показателя е с 0,8% по-висок спрямо с този, достигнат през 2022 г.
През 2023 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 3,5%, което е спад с 0,9 пр.п. спрямо 2022 г. Индустриалният сектор създава 28,9% от добавената стойност на икономиката, което e повишение с 0,3 пр.п. спрямо 2022 г. Делът на сектора на услугите нараства до 67,6% от 67% през 2022 г.
БВП през четвърто тримесечие

Снимка: iStock
През четвъртото тримесечие на 2023 г. БВП нараства с 1,6% спрямо периода от октомври до декември на 2022 г. и с 0,5% спрямо третото тримесечие на 2023 г. по сезонно изгладени данни на НСИ. През третото тримесечие растежът на годишна база беше 1,8%, през второто – 2%, а през първото – 2,4%.
В периода от октомври до декември произведеният БВП възлиза на 51,848 млрд. лв. по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат 8 053 лв. от стойностния обем на показателя.
Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през четвъртото тримесечие на 2023 г. възлиза на 45,579 млрд. лв. по текущи цени.

Графика: НСИ
През четвъртото тримесечие на 2023 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 2,3%, като спада с 0,5 пр.п. спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. Индустриалният сектор понижава относителния си дял с 0,2 пункта до 24,1%. Делът на добавената стойност, реализирана от дейностите в сектора на услугите, нараства до 73,6% от 72,9% през четвъртото тримесечие на 2022 г.

Графика: НСИ
През четвъртото тримесечие на 2023 г. за крайно потребление се изразходват 79,9% от БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 20,6% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно.
Тримесечни изменения на БВП
През четвъртото тримесечие БВП нараства с 0,5% спрямо предходното тримесечие според предварителните и сезонно изгладени данни. Брутната добавена стойност в икономиката нараства с 0,2% на тримесечна база.
Сезонно изгладените данни за четвъртото тримесечие на 2023 г. отичтат нарастване на крайното потребление с 0,8% и на бруто образуване на основен капитал с 0,4% спрямо предходното тримесечие. Износът на стоки и услуги увеличава нивото си с 1,4%, а вносът на стоки и услуги нараства с 4,1%.
Годишна промяна
БВП нараства с 1,6%, а БДС – с 0,1% през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо същия период на 2022 г.

Графика: НСИ
Растежът на БДС се определя от увеличението при следните икономически дейности: търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство – 2,1%; финансови и застрахователни дейности – 1,1%; строителство – 1%; държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа – 0,5%; добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване – 0,5%; създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения – 0,4%, и операции с недвижими имоти – 0,2%.
Спад на годишна база е отчетен при професионалните дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности – с 1,7%, селско, горско и рибно стопанство – с 1,1% и култура, спорт и други дейности – с 0,9%.
По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст има крайното потребление с повишение от 2,6% и бруто образуване на основен капитал – с 3,7%.
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
БВП на България продължава да нараства през четвъртото тримесечие на 2023 г., но с все по-бавен темп
БВП на България нараства с 1,8% през третото тримесечие на 2023 г.
БВП на България нараства с 1,7% през третото тримесечие на 2023 година 
БВП на България е нараснал с повече през 2022 година, отколкото показаха първоначалните данни
Дългът в ЕС намалява до 83.1% от БВП, България остава втора по най-нисък държавен дълг