Безработицата у нас през третото тримесечие на 2023 г. е 4%, или 0.4 пр.п. по-висока, спрямо отчетената през третото тримесечие на 2022 г. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).
Безработните лица са 125 000, от които 69 900 (55,9%) мъже и 55 100 (44.1%) – жени. Спрямо третото тримесечие на 2022 г., броят на безработните лица нараства с 14 000, или с 12,6%. За същия период коефициентът на безработица нараства с 0.4 пр.п. и достига 4%, съответно 4,3% за мъжете и 3,8% за жените.
От всички безработни лица 17,1% са с висше образование, 49,6% – със средно, и 33,3% – с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 2,1% за висше образование, 3,6% за средно образование и 12% за основно и по-ниско образование.

Снимка: НСИ
Продължително безработни (безработни от 1 година или повече) са 66 300 лица, или 53,1% от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 2,1%, съответно 2,2% при мъжете и 2,1% при жените.
От общия брой на безработните лица 17 700, или 14,1%, търсят първа работа.
Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 – 29 навършени години през третото тримесечие на 2023 г. е 8,3% (9% при мъжете и 7,4% при жените). Спрямо същото тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-висок с 0.3 пр.п., което изцяло се дължи на увеличение при жените.
Заетост

Снимка: iStock
Oбщият брой на заетите лица през третото тримесечие на 2023 г. е 2 964 700, от които 1 566 800 мъже и 1 397 900 жени. Спрямо третото тримесечие на 2022 г., те намаляват с 1,2%, в по-голяма степен при мъжете, за които спадът е с 1,9%.
Относителният дял на заетите лица от населението на 15 и повече навършени години е 53,9%, като при мъжете той е 60%, а при жените – 48,4%.
През третото тримесечие на 2023 г. в сектора на услугите работят 1 909 200 души, или 64.4% от заетите, в индустрията – 870 600 (29,4%), а в селското, горското и рибното стопанство – 184 900 (6,2%). По статус в заетостта заетите лица се разпределят по следния начин: 4,1% (120 900) са работодатели, 6,7% (197 200) – самостоятелно заети лица без наети, 88,9% (2 635 200) – наети лица, и 0.4% (11 400) – неплатени семейни работници.
От общия брой на наетите лица 2 040 000 (77,4%) работят в частния сектор, а 595 200 (22.6%) – в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 100 200, или 3.8% от наетите лица.

Снимка: НСИ
През третото тримесечие на 2023 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната:
• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 2 851 900 (1 499 900 мъже и 1 352 000 жени), а коефициентът на заетост е 71,5% (74,4% за мъжете и 68,5% за жените).
• Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 29 навършени години е 38,2% (41,7% за мъжете и 34,5% за жените).
• Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 – 64 навършени години е 77,1%, съответно 80,4% за мъжете и 73,7% за жените. Спрямо третото тримесечие на 2022 г. коефициентът е с 0.3 пункта по-нисък.
• Заетите лица на възраст 55 – 64 навършени години са 627 100, или 70,3% от населението в същата възрастова група (74,2% от мъжете и 66,6% от жените). Спрямо третото тримесечие на 2022 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години нараства с 0,4 пр.п.
Икономическа неактивност
Общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на възраст 15 и повече навършени години през третото тримесечие на 2023 г. е 2 413 800, от които 976 600 (40,5%) са мъже и 1 437 200 (59,5%) – жени.
Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1 014 300. (447 500 мъже и 566 800 жени) и представляват 25,4% от населението в същата възрастова група (22,2% от мъжете и 28,7% от жените). От икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години 39,7% са неактивни заради участие в образование или обучение.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Безработицата в България остава по-ниска от средната в Европа
Безработицата у нас бележи спад. Какво е нивото ѝ?
Колко хора в България са извън пазара на труда?

България е първа в ЕС по ръст на заетостта за първото тримесечие на 2023 г.
Дават работа на хиляди безработни у нас по Националния план по заетостта

БНБ прие одобрените художествени проекти за дизайн на българската национална страна на евромонетите от всички номинали: 1 евроцент; 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента; 1 евро и 2 евро.
Евромонетите имат обща страна и национална страна. Дизайнът на общите страни на монетите е дело на Люк Люикс от Белгийския кралски монетен двор. На тях са представени изображения на ЕС или на Европа, които символизират единството на ЕС.
Съгласно нормативните изисквания, всяка национална страна на евромонетите включва задължителни и незадължителни елементи.
Задължителните елементи, включени в дизайна на националната страна на българските евромонети, са:
• изобразяване на кръг от 12 звезди, както e върху знамето на ЕС;
• изписване на кирилица на думата „БЪЛГАРИЯ“ като обозначение на емитиращата държава;
• за българските евромонети от 2 евро – надпис, изписан последователно по гурта, като на едната половина е изписано „БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“, а на втората половина – обърнато изписан същият надпис.

Снимка: БНБ
Избраните незадължителни елементи са:
• изписване на кирилица на думата „евро“ на монетите от 1 и 2 евро, „стотинка“ на монетата от 1 евроцент и „стотинки“ на монетите от 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента;
• изписване на годината на въвеждане на еврото в България „2025“.
За основни елементи на дизайна на националната страна на българските евромонети е възпроизведен дизайнът на настоящите разменни монети у нас:
• Мадарски конник – на монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента;
• Св. Иван Рилски – на монета от 1 евро;
• Паисий Хилендарски – на монета от 2 евро.
Мотивите са, че символите върху настоящите български разменни монети са утвърдени и добре приети от гражданите на България, отбелязват от БНБ.
От БНБ допълват, че този подход ще осигури приемственост от сегашните към новите евромонети в България и лесната им разпознаваемост, като в същото време ще бъде потвърдена и продължена българската идентичност чрез познатите символи на българските монети.
Художествените проекти предстои да бъдат представени за одобрение от страна на ЕК, Съвета на ЕС и страните от еврозоната. След тяхното одобрение те ще се използват за производството на евромонети с българска национална страна.
Първоначално ще бъдат произведени 8 номинала евромонети с българска национална страна до 1 млн. броя за всеки номинал за тестване на качеството на произвежданите монети и сертифициране на българския монетен двор.
Реалното производство на необходимите количества евромонети с българска национална страна ще се извършва след Решението на Съвета на ЕС за приемането на еврото у нас.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какви символи и изображения ще има върху българските евромонети?
Стъпка към еврото: България вече може да сече евромонети 
Министерство на финансите обяви конкурс за лого, мото и бранд бук относно приемането на еврото
Комуникационната стратегия за приемането на еврото от 2025 г. ще бъде в три стъпки