На парче земя от брега на океана в западната част на Сингапур стартъп компания строи завод, който ще преобразува въглеродния диоксид от въздуха и морската вода в същия материал като морските миди. При този процес ще се произвежда и „зелен“ водород – чисто гориво, към което има големи очаквания Клъстерът от ниски сгради, който започва да се оформя в Туас, ще се превърне в „най-голямия в света“ океански завод за премахване на въглероден диоксид, когато бъде завършен по-късно тази година, твърдят от Equatic - стартъп компания, отделена от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Идеята е заводът да взема вода от океана, след което да използва електрически ток и да пуска въздух през нея, за да предизвика редица химични реакции за улавяне и съхраняване на CO₂ – като минерали, които могат да бъдат върнати обратно в морето или използвани на сушата. Това е една завладяваща визия за потенциално решение на фона на задълбочаващата се климатична криза, която предизвика безпрецедентни горещини и опустошително екстремно време. Усилията за ограничаване на глобалното затопляне изостават до голяма степен, а много учени предупреждават, че освен бързото намаляване на изкопаемите горива, светът ще трябва да премахне и въглеродното замърсяване, което вече е в атмосферата Снимка: iStock Този завод в Сингапур е пример от редицата проекти, които поглеждат към океаните, абсорбиращи вече близо 30% от затоплящото планетата замърсяване, като инструмент за постигане на това. Други проекти прилагат впръскването на железни частици в океана с цел стимулиране на абсорбиращия CO₂ фитопланктон, потапянето на водорасли в дълбините на океана с цел „заключването“ на въглерода и впръскането на частици в морски облаци, които да отразяват част от слънчевата енергия. Проектите за премахване на въглерода са спорни, критикувани за това, че са скъпи, недоказани в по-големи мащаби и отвличат вниманието от политиките за намаляване на употребата на изкопаеми горива. А когато в тях участват океаните – сложни екосистеми, които са подложени на огромен натиск от глобалното затопляне – критиките могат да станат още по-силни. Има „големи пропуски в знанията“, когато става въпрос за океанско геоинженерство, казва Жан-Пиер Гатусо, океански учен в университета Сорбона във Франция. „Много съм притеснен от факта, че науката изостава зад индустрията“, допълва той. Как работи процесът?   Excited to announce a 3,650tpa #carbonremovals plant with @UCLA and @PUBsingapore https://t.co/tIpriTr5tF pic.twitter.com/LqhbEBq6eZ — Equatic.tech (@equatic_tech) February 27, 2024 Технологията на Equatic, тествана в малки пилотни проекти в Лос Анджелис и Сингапур, изисква три основни съставки – морска вода, скали и електричество. Нещата се случват по следния начин: заводът изпомпва морска вода и пуска електрически ток през нея, разделяйки я на 4 компонента: две течности (една киселина и една алкална) и два газа (водород и кислород). Киселинната вода се смесва с натрошени скали, за да се върне нивото на рН до същите нива като морската вода и след това се връща в океана. Вентилатори вкарват въздух през алкалния поток, вследствие на което въглеродният диоксид образува твърд калциев карбонат – материалът, от който се формират морските миди, който изглежда като фин пясък, както и разтворен бикарбонат. Твърдите и разтворени минерали, които според Equatic могат да „заключват“ въглерод за най-малко 10 000 години, се връщат в океана или се използват на сушата. Морската вода също се връща в морето, готова да абсорбира повече въглероден диоксид от атмосферата. Нито една част от обработката не се случва в океана, казва Гаурав Сант, основател на Equatic и преподавател по устойчиво развитие в Калифорнийския университет. „Това е важно, защото ви позволява да измервате идеално всичко, което правите“ Това включва електричеството, което използва заводът, както и количествата на заключения въглерод. Снимка: iStock Струващото 20 млн. долара съоръжение ще заработи до края на годината и ще може да премахва 3 650 тона CO₂ годишно, казва Едуард Сандърс, главен оперативен директор на Equatic, който си партнира с Националната агенция по водите на Сингапур за строителството на завода. Това количество се равнява на премахването на около 870 пътнически автомобила от пътищата. Амбицията на компанията е това количество да се увеличи до 100 000 тона до края на 2026 г., а оттам и до милиони метрични тона в следващите няколко десетилетия, казва Сандерс пред CNN. Заводът може да бъде копиран почти навсякъде, почти навсякъде, изграден от модули „подобно на Lego блокчета“. Със скалирането на дейността на завода, те ще трябва да се уверят, че няма отрицателни ефекти, казва Сант. „Има голяма разлика дали вършиш това в мащаб от 1 тон, срещу милион тона, срещу милиард тона. Трябва да изчислявате, да следите и да се адаптирате. Първоначалните разходи са високи, но от компанията казват, че планира да печелят, като продават въглеродни квоти на замърсители, както и да продават водорода, произведен по време на процеса. Equatic вече е сключила сделка с Boeing за продажба на 2 100 тона водород, като планира да използва средствата за създаването на зелено гориво и за финансирането на премахването на 62 000 тона CO₂. Крехки океани Снимка: iStock За някои критици обаче рисковете са много повече от ползите. Лили Фюр, директор на Центъра за международно екологично право, разкритикува използването на „спекулативни технологии“ във време, в което „климатичните промени вече убиват нашите океани“. Преработването на огромни количества морска вода би могло да убие морския живот, казва Фюр пред CNN. „Вече знаем, че електроцентралите убиват ларви на риби и други морски обитатели. Equatic ще преработва много повече морска вода на завод, отколкото една електроцентрала“, казва тя. „А за да се окаже някакво значимо въздействие върху климата, ще са необходими хиляди подобни заводи.“ Ефектите ще трябва да бъдат следени отблизо, посочва Джеймс Нифенегер, изследовател в Националната лаборатория за възобновяема енергия, който е написал доклад за премахването на CO₂ от океаните. „Изкуственото движение на вода в подобни мащаби ще бъде огромно“, казва той. Процесът може също потенциално да наруши деликатния баланс на океанската химия, смята Нифенегер. Има много проучвания за отрицателите ефекти от засилването на киселиността на океана, докато тези за това какво може да се случи, ако океанската вода стане по-алкална, са много по-малко. Трябва да се мисли и за енергийните нужди, докато светът се отдалечава от изкопаемите горива, търсенето на чиста енергия нараства експоненциално. „Преместването на морска вода ще изисква огромни количества възобновяема енергия, която би била по-добре използвана за изместването на изкопаемите горива“, казва Фюр. Снимка: iStock От Equatic казват, че филтрират водата, за да гарантират, че в системаата не попадат морски обитатели, както и че водата водата, която се връща обратно в океана, ще има същия състав като нормалната морска вода и ще отговаря на екологичните норми на Сингапур. От компанията също посочват, че производството на водород, който може да бъде използван за задвижването на процеса, означава, че цялостното използване на електроенергия е по-ниско, спрямо други методи за премахване на въглерод. Проектът на Equatic е част от един по-обширен дебат между онези, които се страхуват, че прибързаното впускане в геоинженерството може да отприщи неописуеми щети за екосистемите и онези, които смятат, че климатичната криза е толкова сериозна, че тази технология трябва да е опция. Ясно е на чия страна е Equatic. „Бездействието не е стратегия за климата“, казва Сант, допълвайки, че е съществено важно да могат да се вземат решения с несигурност. „Ако възнамеряваме сериозно да ограничим климатичните измерения, трябва да сме готови да действаме и то бързо и в големи мащаби“, казва той. Източник: CNN ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Климатичните промени застрашават все повече работни места по света Как глобалното затопляне застрашава милиони работници по света? Глобалното затопляне за първи път премина ключовия праг от 1,5°C за една година Как корабоплаването ще реши проблема с емисиите си? Защо изменението на климата може да унищожи британската бира?

text