Бюджетът да излезе на минимален дефицит в размер на около 100 млн. лева или 0.05% от прогнозния брутен вътрешен продукт към месец август тази година, очакват от Министерство на финансите на база на база на предварителни данни и оценки, съобщават от пресцентъра на ведомството.
Основните причини за очакваното влошаване на бюджетната позиция през август са свързани с по-високите разходи през месеца, включително поради одобрени със Закона за държавния бюджет за 2023 г. плащания, дължими за вече изминали периоди (през август НОИ изплати увеличения размер на паричните обезщетения за отглеждане на дете (780 лв.) за юли, както и доплащането до новия размер за периода януари-юни), по-високи здравноосигурителни плащания, разходи за издръжка и други, пише в съобщението.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към август 2023 г. са в размер на 42,4 млрд. лв. (61,1 % от годишния разчет) и нарастват с 3,1 млрд. лв. (8 на сто) спрямо отчетените към края на месец август 2022 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 3,0 млрд. лв. (9,8 на сто), неданъчните – с 0,6 млрд лв. (8,6 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 0,4 млрд. лева.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към август 2023 г. са в размер на 42,5 млрд. лв. (57,4 % от годишния разчет). За сравнение, разходите по КФП към август 2022 г. бяха в размер на 37,6 млрд. лв., което означава, че разходите нарастват номинално с 13,1 на сто. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.08.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1,1 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Фискалният резерв към края на септември е 13.1 млрд. лева
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на юли 2023 г. е положително в размер на 455,3 млн. лв. (0,2 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 423,2 млн. лв. и по европейските средства в размер на 32,1 млн. лева. Подобрението на бюджетната позиция продължава и през юли и се дължи основно на приходната страна на бюджета, съобщават от Министерство на финансите.
Вдигат с 20% минималната работна заплата
Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2023 г. са в размер на 37.512 млрд. лв. или 54,0 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3.678 млрд. лв. (10,9 %) спрямо отчетените към юли 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 4.103 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 424,9 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 28.865 млрд. лв., което представлява 54,3 % от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2.750 млрд. лв. (10,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 77,0 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 6.047 млрд. лв. или 52,0 % от разчета за 2023 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 12.219 млрд. лв. (52,2 % от разчетите за годината). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1.854 млрд. лв. (в т. ч. 696,1 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“), което представлява 69,6 % от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 8.743 млрд. лв., или 56,5 % от разчета за 2023 година.
Неданъчните приходи са в размер 7.165 млрд. лв., което представлява 64,2 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1.481млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2023 г. възлизат на 37.056 млрд. лв., което е 50,0 % от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо полугодието на 2022 г. с 4.741 млрд. лв. (14,7 %). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разходи са в размер на 35.686 млрд. лв., което представлява 50,4 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 32.943 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2.701 млрд. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 41,0 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 380,6 млн. лв. (46,2 % от планираните за 2023 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.07.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 990,3 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.07.2023 г. е 13,1 млрд. лв., в т.ч. 12,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Бюджетът изтри над 1 млрд. лева дефицит и излезе на излишък към края на първото полугодие
Бюджет 2023 вече е факт – с основен акцент върху заплатите

Минималната работна заплата да нарасне с близо 20% от 1 януари 2024 година, предлага Министерски съвет чрез проект за постановление за определяне на размера на минималното заплащане в страната, публикуван за обществено обсъждане в портала strategy.bg.
Предвижда се минималната заплата да нарасне от настоящите 780 лева до 933 лева, което представлява увеличение от 153 лева.
Според предложението, минималната часова работна заплата скача на 5.58 лева при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
След промените в Кодекса на труда, размерът на минималната работна заплата у нас се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
В мотивите към предложението се отбелязва, че актуализацията на минималната заплата е наложителна поради инфлационните процеси през последните години.
Наетите на минимална работна заплата у нас към второ тримесечие на 2023 г. са около 442 403 души, като намаляват с 5.0% на годишна база, според данните на Националния статистически институт.
Съотношението на настоящата минималната работна заплата от 780 лв. към средната работна заплата (1865 лв.) за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на 2022 г. и първите две на 2023 г. е 41,8%, пише в доклада към предложението. Спрямо средната работна заплата (1957 лв.) за второ тримесечие на 2023 г. то е 39,9%.
Отбелязва се, че тази съпоставка показва отклонение от директивата на ЕС, която налага нова формула за определяне на минималното заплатаще, „т.е. идентифицирана е необходимост за предприемане на конкретни действия в рамките на периода на прилагане на актуализираната стойност по начин, който да запази постиженията на социалния модел в страната, като гарантира балансирано развитие на различните подоходни групи и се съобразява с провежданата бюджетна политика.”, пише в доклада.
Средната работна заплата у нас за първи път прехвърли 2 000 лева
София и всички останали: Къде у нас заплатите са най-високи и най-ниски?
Недостиг на кадри: Български град с под 20 000 души население предлага 9 000 лева заплата
Минималната работна заплата се вдига сериозно, но от 2024 година

Изплащането на пенсиите през септември чрез пощенските станции ще се извърши по стандартния график – от 7 септември (четвъртък) до 20 септември (сряда), съобщиха от пресцентъра на Националния осигурителен институт (НОИ). 
Преводите на сумите за септемврийските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 септември. 
Майчински
На 5 септември на всички правоимащи ще бъдат изплатени паричните обезщетения за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за осиновяване на дете до 5-годишна възраст за предходния месец август. 
Още: В какво инвестират пенсионните фондове?
Датите за всички видове плащания, извършвани от НОИ към осигурените лица и пенсионерите, се актуализират всеки месец и са достъпни през интернет страницата на института, рубрика „Календар на плащанията“. 

До юни 2024 г. е срокът за изготвяне на анализ на системата за задължителното пенсионно осигуряване, съобщиха за БТА от социалното министерство. С анализа се идентифицират съществуващите проблеми в системата. Анализът ще съдържа предложения за подобряването ѝ. Документът ще представи и цялостен преглед на системата, категориите на труд за пенсиониране, учителския пенсионен фонд, наследствените пенсии, „вдовишките добавки“ и инвалидните пенсии, както и предложения за подобряване на пенсионната система.
Ето колко са разходите за пенсии през 2023 г.