Казахстан ще проведе референдум, за да реши дали да построи първата си атомна електроцентрала, заяви днес президентът Касъм-Жомарт Токаев, като добави, че датата ще бъде определена по-късно, предаде Ройтерс.
Правителството на централноазиатската държава отдавна обсъжда идеята, като се позова на необходимостта от нов капацитет за производство на електроенергия, и  дори определи планираното място за съоръжението в югоизточната част на област Алмари. Като потенциален партньор за изграждането на стратегическия обект се споенава „Росатом“.
Но някои активисти се противопоставят на проекта поради загриженост за безопасността и историята на Казахстан, където се намира Семеи, където по времето на Съветския съюз се провеждаха изпитания на ядрени оръжия.
Още: Саудитска Арабия обмисля оферта за изграждане на АЕЦ
„От една страна, Казахстан, като най-големият в света производител на уран, трябва да има собствен капацитет за ядрена енергия“, казва Токаев. „От друга страна, много граждани и някои експерти са загрижени относно безопасността на атомните електроцентрали.“
Франция удължава до 50 години работата на един от ядрените си реактори

Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на юли 2023 г. възлиза на 37.252 млрд. лева, като бележи намаление с 357.9 млн. лв. спрямо края на юни 2023 година. Вътрешните задължения са 10.762 млрд. лева, а външните 26.490 млрд. лева, съобщават от Министерство на финансите.
В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 20.2%, като делът на вътрешния дълг е 5.8%, а на външния дълг – 14.4%. В структурата на дълга на подсектора за юли 2023 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 28.9% и 71.1%.
В структурата на дълга по инструменти към 31 юли 2023 г. основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 54.8 %, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 27.9 % и заеми – 17.3 %.
В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (98.5 %), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (99.9 %). В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 59.1 %, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 30.0 % и от 1 до 5 г. – 10.9 %. В структурата по остатъчен матуритет делът на дълга до 1 година е 2.0 %, 37.4 % – от 1 до 5 г., 34.0 % – от 5 до 10 г. и 26.5 % – над 10 години.
Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 юли 2023 г. е в размер на 673.0 млн. лева. Вътрешните гаранции са 58.8 млн. лева, а външните – 614.2 млн. лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0.4 %.
Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на юли 2023 г. достига до 36.346 млрд. лева или 19.7 % от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 10.615 млрд. лева, а външните – в размер на 25.731 млрд. лева.
Държавногарантираният дълг през юли 2023 г. възлиза на 1.582 млрд. лева, вътрешните гаранции са 58.8 млн. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0.9 %.
Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна
Близо 37.8 млрд. лева достига дългът на подсектор „Централно управление” към края на май
Брутният външен дълг възлиза на 44.05 млрд. евро към края на юни
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват